Блогове

Долар в свободно падение: Най-големият срив от 1973 г. насам разклаща световните пазари
Американският долар преживява най-драматичното си понижение от над половин век насам, което кара инвеститорите да преосмислят стратегиите си и поставя под въпрос бъдещето на водещата световна валута.
Долар индексът (DXY) се срина с близо 11% за първото полугодие на 2025 г. спрямо група от шест основни световни валути. Това представлява най-значителното понижение от 1973 г. насам, когато валутната система на Бретън Уудс беше окончателно изоставена.
Още по-тревожен е фактът, че от своя 52-седмичен връх долар се обезцени с цели 13%, което изпраща шокови вълни през международните финансови пазари.
В основата на този валутен трус стоят политиката и неопределеността около администрацията на Доналд Тръмп. Инвеститорите се опитват да декодират въздействието от новите митнически политики и да разчетат истинските намерения на президента относно силата на американската валута.
Тази неяснота създава парадоксална ситуация - инвеститорите просто не знаят колко долари да държат в портфейлите си. Противоречивите сигнали от Вашингтон карат пазарните участници да избягват долар позиции, което усилва натиска върху валутата.
Сривът на долара има далечни последици не само за американската икономика, но и за цялата световна финансова система. Въпросът сега е дали този срив е краткосрочна корекция или началото на по-дълбоки структурни промени в международната валутна система. Инвеститорите внимателно следят всеки жест от Белия дом, търсейки яснота за бъдещата политика.
Единственото сигурно е, че световните пазари преживяват период на изключителна волатилност, а долара - най-големия си тест от десетилетия насам.

Този исторически момент подчертава колко бързо могат да се променят условията на световните финансови пазари и защо диверсификацията остава ключова стратегия за всеки инвеститор.

Страстите в България около одобряване готовността за членство в еврозоната ни припомниха за една българка, която е била на 11 години в месеците на хиперинфлация и въвеждането на валутния борд през 1997 г., а преди няколко седмици получи една от най-престижните награди по иконимика в света. Стефани Станчева, възпитаник на MIT, професор в "Харвард" и гражданка на Франция и САЩ, получи медала "Джон Бейтс Кларк" на Американска икономическа асоциация, отличаваща забележителни постижения на свои колеги, преди да са навършили 40 години.

Наградата, основана през 1947 г. и от 2010 г. връчвана всяка година, е наричана още "нобелито", защото 15 от носителите ѝ са станали и нобелови лауреати по икономика, сред които Милтън Фридман, Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман, Дарон Аджемоглу.
Днешна България може за Станчева да е интересен за изследване казус. Тя е известна с проучванията си върху това защо оптимални икономически политики не са възприемани по този начин от обществото. В едно от последните си проучвания тя документира как 80% от американците са убедени, че цените растат по-бързо от заплатите им, докато според статистиката от 2023 г. инфлацията е 3.4%, а ръстът на заплащанията е 4.1%.
Животът на Стефани Станчева започва в Кричим през 1986 г., но детството ѝ протича на фона на драматичните промени в Източна Европа. Семейството ѝ напуска България, когато тя е едва тригодишна, за да заминат за бившата ГДР, където родителите ѝ защитават докторати по инженерни науки. През 1992 г., когато Стефани е на 6 години, семейството избира да се установи във Франция.
Този ранен опит с икономическата нестабилност и миграцията вероятно е повлиял на по-късния ѝ интерес към икономиката. Както сама споделя, интересът ѝ към икономическите науки се е пробудил след наблюдението на икономическия хаос по време на прехода в България и Източна Европа.
Още в гимназията във Франция Стефани показва изключителни способности. През 2007 г. завършва в Кеймбридж с награда "Адам Смит" за най-добър студент по икономика и получава две награди за най-добра дисертация. Продължава образованието си с магистратура в престижната Парижка политехника (École Polytechnique), където отново дисертацията ѝ е отличена като най-добрата.
След това кариерата ѝ набира скорост в САЩ. Защитава докторатура в Масачузетския технологичен институт (MIT) през 2014 г., а от 2014 до 2016 г. е младши научен сътрудник в Harvard Society of Fellows. От 2016 г. преподава в Харвардския департамент по икономика, където е и съредактор на влиятелното списание Quarterly Journal of Economics.
Работата на Станчева се фокусира върху пресечката между данъчната политика, социалните неравенства и това как обществото възприема икономическите политики. Тя използва новаторски методи, включително мащабни онлайн анкети и експерименти, за да разбере как хората формират мненията си за различни икономически мерки.
Едно от най-важните ѝ открития е, че социалните предпочитания на хората са много по-сложни от това, което традиционно се предполага в икономическите модели. Например, наследеното богатство не се оценява по същия начин като придобитото от труда, а усещането за справедливост играе решаваща роля в приемането на публичните политики.
В контекста на съвременните проблеми нейните изследвания за възприятието на инфлацията са особено актуални. Тя документира как хората имат "усещане" за по-висока инфлация от действителната, което обяснява с факта, че повишенията на цените привличат вниманието повече от стабилните или спадащите цени и се помнят по-дълго.
Успехите на Станчева не остават незабелязани от политическите лидери. През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон я включва в елитен екип от 26 световноизвестни икономисти, които да съветват как френската икономика да излезе от кризата с коронавируса. В групата са имена като Лоурънс Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), Лоранс Буун (главен икономист на ОИСР) и други влиятелни фигури.
През 2019 г. списание The Economist я определя като един от най-добрите млади икономисти на десетилетието, а френският вестник Le Monde я поставя на първо място. Тя е носител на редица престижни отличия, включително награда Elaine Bennett Research Prize (2020), стипендия на фондация Guggenheim и Andrew Carnegie Fellowship.
Медалът "Джон Бейтс Кларк" за 2025 г. представлява кулминацията на тези постижения. Наградата се присъжда ежегодно на американски икономист под 40 години, който е направил най-значителния принос в икономическата наука. Фактът, че 15 от предишните носители са станали нобелови лауреати, прави Станчева сериозна кандидатка за бъдеща Нобелова награда по икономика.
В интервюта тя често споделя, че България е страна, която много обича и би искала да допринесе за подобряването на ситуацията в страната. Тя изразява загриженост за това, че младите хора заминават за чужбина без да се завръщат, и вижда в корупцията един от основните проблеми на страната.
Нейният пример показва как българският талант може да постигне световни успехи, но също така и предизвикателствата пред малките страни да задържат най-добрите си умове. В същото време нейната работа върху възприятията на икономическите политики може да предложи ценни уроци за българските политици за това как да комуникират по-ефективно с обществото.
Стефани Станчева е яркий пример за българския интелектуален потенциал, реализиран на световната сцена. С медала "Джон Бейтс Кларк" в ръце, тя наистина е в "чакалнята" на Нобеловата награда и може да стане първият българин, удостоен с това най-високо признание в икономическата наука.
Източник на снимката: https://www.stefanie-stantcheva.com/
Източници: 
https://www.stefanie-stantcheva.com/ https://en.wikipedia.org/wiki/Stefanie_Stantcheva https://www.economics.harvard.edu/news/2025/04/professor-stefanie-stantcheva-awarded-2025-clark-medal-american-economic-association?utm_source=newsletter&utm_medium=email&utm_campaign=za_svalyaneto_na_rezhima_v_iran_nobelito_za_stefani_stancheva_i_vazhna_izlozhba_na_pisaro&utm_term=

В съвременната глобална икономика, държавният дълг се превърна в централна тема на икономическите дебати, особено на фона на настоящата тенденция към затягане на паричната политика. След продължителен период на исторически ниски лихвени проценти и мащабни фискални стимули, предприети за преодоляване на финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19, много държави се намират в ситуация на значително дългово бреме. Едновременното повишаване на лихвените проценти от водещите централни банки по света с цел овладяване на инфлацията създава комплексна и потенциално рискова среда за управлението на тези нарастващи дългове.
Натрупването на държавен дълг не е нововъзникнало явление в историята на икономиката, но настоящите мащаби на този проблем са безпрецедентни за значителна част от развитите и развиващите се икономики. Според данни на Международния валутен фонд, глобалният държавен дълг достигна връхната си точка през 2020 г., когато пандемията от COVID-19 наложи извънредни публични разходи при едновременен срив на икономическата активност. Въпреки наблюдаваното частично стабилизиране през последвалите години, общото ниво на държавна задлъжнялост остава драстично над предпандемичните стойности.
Конкретните параметри на проблема могат да бъдат илюстрирани чрез няколко показателни примера:
Съединените щати са достигнали исторически връх в абсолютната стойност на държавния си дълг, който през 2024 г. надхвърля 34 трилиона долара. Това представлява над 120% от брутния вътрешен продукт на страната, като прогнозите сочат продължаващо нарастване на това съотношение през следващите десетилетия. Япония отдавна заема водеща позиция в глобален план по показателя съотношение на държавен дълг към БВП, което понастоящем надвишава 250%. Въпреки това, дългогодишната политика на ниски лихвени проценти е позволявала на страната да поддържа относително поносима тежест на обслужване на този колосален дълг. В Еврозоната се наблюдава съществена вариация в нивата на държавна задлъжнялост, като средното съотношение дълг/БВП остава значително, а страни като Гърция и Италия поддържат стойности над 100% от БВП. Хетерогенността в икономическото развитие и фискалната дисциплина между отделните страни-членки допълнително усложнява общата картина. Развиващите се икономики също са изправени пред нарастващо дългово бреме, като особен рисков фактор представлява високият процент на дълг, деноминиран в чуждестранна валута. Това обстоятелство ги прави особено уязвими на валутни флуктуации и промени в глобалните лихвени равнища. Преходът към по-рестриктивна парична политика, белязан от повишаването на основните лихвени проценти от страна на централните банки, има многоаспектно въздействие върху управлението на държавния дълг:
Увеличени разходи за обслужване на дълга
Когато централните банки повишават основните лихвени проценти, правителствата са принудени да предлагат по-висока доходност по новоемитираните държавни ценни книжа, както и при рефинансирането на съществуващ дълг с настъпващ падеж. Това води до прогресивно увеличаване на бюджетните разходи за лихви по дълга, което неизбежно стеснява фискалното пространство за финансиране на други приоритетни области като образование, здравеопазване, отбрана и инфраструктура. Според прогнозни изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, лихвените плащания като дял от БВП ще отбележат значителен ръст в повечето развити икономики през следващото десетилетие.
Повишен риск от дългови кризи
За държавите, които вече се характеризират с високи нива на задлъжнялост и структурни икономически слабости, повишението на лихвените проценти може да катализира дългова спирала, водеща до невъзможност за обслужване на текущите задължения. Подобен сценарий на дългова криза типично води до тежки макроикономически сътресения, включващи валутни кризи, дълбока рецесия, рязко покачване на безработицата и социални сътресения. Историческият опит изобилства от примери за такива кризи, които обикновено налагат прибягване до външна финансова помощ, съпроводена от строги програми за фискална консолидация.
Ограничена фискална гъвкавост
Нарастващите разходи за обслужване на дълга съществено ограничават способността на правителствата да реагират адекватно на бъдещи икономически шокове или да инвестират в дългосрочни проекти, стимулиращи производителността и потенциалния растеж. Това може да доведе до порочен кръг, при който компрометираният икономически растеж допълнително затруднява управлението и постепенното редуциране на дълговото бреме.
Негативно въздействие върху икономическия растеж
Високите нива на държавен дълг могат да подкопаят дългосрочните перспективи за икономически растеж посредством т.нар. ефект на "изтласкване" (crowding out). Мащабното финансиране на държавния дълг от капиталовите пазари ограничава достъпа на частния сектор до кредитен ресурс и повишава цената на заемния капитал, което потиска частните инвестиции, намалява иновационната активност и в крайна сметка – забавя производителността. Освен това, перманентно високото ниво на държавен дълг създава атмосфера на несигурност относно бъдещата данъчна политика и макроикономическа стабилност, което също има възпиращ ефект върху инвестиционните решения на бизнеса и потребителското поведение на домакинствата.
Въпреки безспорните рискове, свързани с високите нива на държавен дълг в условията на повишаващи се лихвени проценти, съществуват различни гледни точки относно степента на опасност, която те представляват. Определени икономисти застъпват тезата, че докато номиналният темп на икономически растеж надвишава ефективния лихвен процент по държавния дълг, дълговата тежест остава устойчива в дългосрочен план. Други специалисти подчертават значението на качествените характеристики на дълга – матуритетна структура, валутна композиция, структура на кредиторите – както и на доверието на финансовите пазари в институционалния капацитет и политическата воля за провеждане на благоразумна фискална политика.
Независимо от тези нюанси в оценката, преобладаващият консенсус сред икономическите анализатори е, че високият държавен дълг изисква целенасочени и последователни мерки за неговото ограничаване и постепенно редуциране. Сред потенциалните стратегии за адресиране на проблема могат да бъдат откроени:
Фискална консолидация
Правителствата трябва да разработят и последователно да прилагат средносрочни фискални рамки, насочени към постепенно намаляване на бюджетните дефицити и стабилизиране на съотношението дълг/БВП. Това може да включва комбинация от мерки за повишаване на бюджетните приходи (чрез разширяване на данъчната основа, подобряване на събираемостта и оптимизиране на данъчната структура) и рационализиране на публичните разходи (чрез повишаване на тяхната ефективност, преодоляване на нерационални разходни политики и преоценка на публичните инвестиционни приоритети).
Структурни реформи за стимулиране на растежа
Устойчивият икономически растеж представлява най-ефективния механизъм за намаляване на относителната тежест на дълга спрямо икономическия потенциал. Реформи, насочени към подобряване на бизнес средата, стимулиране на иновациите, повишаване на квалификацията на работната сила и подобряване на функционирането на пазара на труда, могат да повишат потенциалния темп на икономически растеж и да създадат по-благоприятни условия за постепенно намаляване на съотношението дълг/БВП.
Проактивно управление на дълга
Правителствата и техните агенции за управление на дълга могат да предприемат мерки за оптимизиране на дълговата структура с цел минимизиране на рисковете. Това включва удължаване на средния матуритет на дълга (за намаляване на риска от рефинансиране), диверсификация на източниците на финансиране (за редуциране на зависимостта от определени категории инвеститори или пазарни сегменти) и използване на хеджиращи инструменти за управление на валутния и лихвения риск.
Международно сътрудничество при управлението на дългови кризи
В случаите на сериозни дългови проблеми, особено при икономики с ограничен достъп до пазарно финансиране, международните финансови институции като МВФ и Световната банка могат да играят съществена роля чрез предоставяне на финансова подкрепа, техническа помощ и координиране на преструктурирането на дълга с участието на частни кредитори.
Високите нива на държавен дълг, в комбинация със затягащата се глобална парична политика, представляват едно от най-значимите предизвикателства пред публичните финанси в съвременния свят. Повишените разходи за обслужване на дълга, намалената фискална гъвкавост и потенциалната опасност от дългови кризи налагат задълбочен анализ и комплексен подход от страна на отговорните за икономическата политика институции.
Успешното управление на държавния дълг в тази усложнена глобална среда изисква умело съчетаване на благоразумна фискална политика, структурни реформи за повишаване на потенциалния растеж и проактивно управление на дълговите параметри. В противен случай, трайно високите нива на задлъжнялост рискуват да се превърнат в непреодолима пречка пред устойчивото икономическо развитие, намалявайки просперитета и благосъстоянието на сегашните и бъдещите поколения в глобален мащаб.
Адекватното адресиране на проблема с държавния дълг е не просто икономически императив, но и въпрос на междугенерационна справедливост, тъй като структурни дефицити и натрупан дълг днес неизбежно се превръщат в данъчна тежест за бъдещите поколения. В този смисъл, отговорното управление на публичните финанси представлява едновременно икономическа необходимост и морално задължение на всяко правителство към гражданите и бъдещето на своята държава.

Фалитът на Гърция през 2010 г. е един от най-драматичните примери за държавен финансов колапс в съвременната история. Кризата разтърси Европа и предостави супер важни уроци за управлението на публичните финанси и световната икономика.
Гръцката дългова криза не се случи изведнъж. Тя беше резултат от десетилетия на неустойчиви финансови практики, които в крайна сметка достигнаха повратна точка. След присъединяването към еврозоната през 2001 г., Гърция се възползва от по-ниските лихвени проценти и започна да заема значителни суми, финансирайки щедри социални програми, държавни субсидии и инфраструктурни проекти. Същевременно, данъчната система страдаше от сериозни недостатъци, включително масово укриване на данъци и неефективно събиране на приходи. Правителствата последователно представяха оптимистични бюджети, които не отразяваха реалността, а някои администрации дори умишлено манипулираха финансовите данни, за да скрият истинския размер на дефицита. Тези практики, в комбинация с раздутия публичен сектор и ниската производителност, доведоха до натрупване на огромен публичен дълг, достигайки над 170% от БВП - стойност, която направи обслужването на задълженията практически невъзможно, особено когато глобалната финансова криза от 2008 г. разкри тези дългогодишни структурни проблеми и доведе до срив на доверието на международните инвеститори.

В годините преди кризата, икономическите показатели разкриваха тревожна тенденция:
През 2007 г. Гърция все още отчиташе относително здравословен реален растеж от 3.3% През 2008 г. растежът се забави драстично до около 1.0% поради началото на глобалната финансова криза 2009 г. бележи официалното навлизане в рецесия с реален спад на БВП от 4.3% През съдбоносната 2010 г. БВП продължи да се свива с още по-тревожните 5.5%, което предизвика кризата Гръцката криза разкри няколко фундаментални слабости, които допринесоха за финансовия колапс:
Недостатъчен икономически растеж беше един от ключовите фактори. Структурно слабата икономика на Гърция имаше ограничена способност да генерира приходи, необходими за изплащане на нарастващия дълг. Когато глобалната криза удари, тези структурни недостатъци станаха фатални.
Липсата на монетарна гъвкавост допълнително усложни ситуацията. Като член на еврозоната, Гърция се оказа в клопка - не можеше нито да печата собствена валута за покриване на задължения, нито да девалвира, за да подобри конкурентоспособността си на международните пазари.
Корупцията и административната неефективност изиграха съществена роля в задълбочаването на кризата. Широкоразпространеното укриване на данъци и неефективните държавни институции допълнително подкопаха способността на страната да събира приходи и да управлява публичните си финанси.
Зависимостта от външно финансиране се оказа ахилесовата пета на гръцката икономика. Когато доверието на международните инвеститори в платежоспособността на страната се изпари, Гърция загуби достъп до финансовите пазари и беше принудена да търси спасение от международни кредитори.
След години на болезнени мерки за икономии, политическа нестабилност и дълбока рецесия, Гърция успя частично да стабилизира икономиката си. Въпреки това, кризата остави трайни белези върху гръцкото общество и европейската финансова система.
Гръцкият пример предоставя ценни уроци, приложими не само за държавните финанси, но и за личното финансово планиране. Устойчивостта на една икономика – независимо дали става дума за държава или домакинство – зависи от балансираното управление на дълга, поддържането на постоянен растеж и прилагането на разумни финансови практики.
За инвеститорите, кризата подчертава важността да се разчита на добре управлявани активи и да се подхожда предпазливо към задлъжнялостта. В крайна сметка, гръцката криза ни напомня, че икономическата стабилност не може да се приема за даденост и изисква постоянно внимание към фундаменталните принципи на доброто финансово управление.
България, която се подготвя за присъединяване към еврозоната, трябва внимателно да анализира гръцкия сценарий и да извлече ценни поуки. Страната ни е изправена пред предизвикателството да избегне капаните, в които попадна южната ни съседка. От първостепенно значение е да се поддържа строга фискална дисциплина и да не се допуска натрупване на прекомерен публичен дълг. Българските институции трябва да положат усилия за подобряване на събираемостта на данъците, борба с корупцията и сивата икономика, както и за повишаване на ефективността на публичната администрация. Особено важно е страната да стимулира икономическия растеж чрез структурни реформи и инвестиции в производителни сектори, а не само чрез увеличаване на публичните разходи.

В свят на нарастваща икономическа несигурност, благородният метал отново доказва своята стойност като убежище за инвеститорите. Последните пазарни данни показват впечатляващо движение в цената на златото, което достигна $2882,35 за тройунция, отбелязвайки седмичен ръст от 0,74%. Това повишение не е случайно, а отразява дълбоки промени в глобалната икономическа среда.
Новата динамика на пазара се формира от сложно преплитане на няколко ключови фактора. В основата стои нарастващото безпокойство относно състоянието на световната икономика. Централните банки в САЩ и Европа продължават да поддържат рестриктивна парична политика с високи лихвени проценти, опитвайки се да овладеят инфлацията. Този подход, макар и необходим за ценовата стабилност, повишава риска от икономическо забавяне.
Допълнителен натиск идва от неочакваната посока на втората по големина икономика в света. Китай, който дълги години беше двигател на глобалния растеж, сега показва признаци на забавяне. Последните икономически данни от азиатската суперсила създават допълнителна несигурност на международните пазари.
В този контекст златото придобива особена привлекателност. Големите централни банки, особено тези на Китай и Русия, значително увеличават златните си резерви. Това не е просто инвестиционно решение, а стратегически ход, отразяващ желанието за диверсификация от традиционните резервни валути.
Инфлационната картина остава сложна. Въпреки че някои развити икономики отчитат успех в овладяването на ценовия ръст, други региони продължават да се борят с високата инфлация. Това създава глобална среда на несигурност, в която златото традиционно се представя добре като средство за запазване на стойността.
Пазарните анализатори стават все по-оптимистични относно бъдещето на благородния метал. Според експертните прогнози, при запазване на сегашните тенденции, цената на златото може да достигне психологическата граница от $3000 за тройунция до края на 2025 година. Този оптимизъм се базира не само на текущите пазарни условия, но и на очакванията за бъдещи геополитически и икономически промени.
Ключова роля в бъдещото движение на цената ще играят решенията на водещите централни банки. Федералният резерв на САЩ и Европейската централна банка със своите действия могат съществено да повлияят на пазарните настроения. Всяка индикация за промяна в паричната политика ще има директно отражение върху цената на златото.
За инвеститорите е важно да разберат, че настоящият възход на златото не е просто краткосрочна тенденция, а отражение на фундаментални промени в глобалната икономическа архитектура. Нарастващото търсене от централните банки, геополитическото напрежение и продължаващата икономическа несигурност създават благоприятна среда за по-нататъшно повишаване на цената на благородния метал.
Photo by Jingming Pan on Unsplash   Свързани теми: