Инфлация

Инфлацията (от лат. inflatio – „набъбване“, „подуване“) е ключово икономическо понятие, което има поне два различни смисъла.

През последните 50 години, благодарение на работата на икономисти като Милтън Фридман, инфлацията често се дефинира като постоянно и цялостно покачване на цените. Това покачване води до намаляване на покупателната способност на парите. Причините за този феномен остават предмет на дебат сред икономистите. Например:

• Монетаристите твърдят, че увеличението на количеството пари в обращение води до понижаване на тяхната стойност.

• Нео- и посткейнсианците посочват недостига на общо предлагане като основна причина.

Вторият смисъл на инфлацията, използван до края на XIX век, се отнася до увеличението на количеството пари в икономиката. Това увеличение влияе върху търсенето на стоки и услуги, като води до:

• Повишение на цените на някои стоки в резултат на нараснало търсене.

• Преразпределителни ефекти, които облагодетелстват първите получатели на новите пари.

За разлика от книжните пари, стоковите пари (като злато и сребро) се създават по естествен път чрез доброволно участие в производствения процес. Централните банки, от друга страна, могат лесно да увеличат паричната маса чрез печатане на нови банкноти или кредитиране на търговските банки.

Исторически, увеличението на паричната маса често е било свързано с промяна във вида на парите. 

• Древен Рим – намаляване съдържанието на злато в монетите.

• Китайската династия Сун – въвеждане на хартиената валута.

• Западна Европа през XVI век – внезапното навлизане на злато и сребро от Новия свят, което предизвиква „ценова революция“.

През XIX век инфлацията започва да се свързва с обезценяването на валутата, когато количеството банкноти надвишава наличните запаси от ценни метали. Тази тенденция се задълбочава с приемането на фиатни пари, които не са обвързани с материални активи като злато.

С времето терминът „инфлация“ се е разширил и включва различни аспекти:

• Дефлация – намаляване на ценовите нива.

• Хиперинфлация – екстремно висока инфлация, както във Ваймарската република или съвременна Венецуела.

• Стагфлация – комбинация от инфлация, икономическа стагнация и висока безработица.

• Дисинфлация – намаляване на темпа на инфлация.

Инфлацията оказва значително влияние върху икономиката и обществото:

• Намаляване на покупателната способност – всяка парична единица купува по-малко стоки и услуги.

• Облагодетелстване на длъжниците – дълговете с фиксирани лихвени проценти стават по-евтини в реално изражение.

• Затруднения при спестяванията и инвестициите – несигурността относно бъдещата стойност на парите обезкуражава икономическите участници.

От 80-те години насам много държави се стремят към ниски и стабилни нива на инфлация.

Централните банки играят ключова роля чрез:

• Монетарна политика – регулиране на лихвените проценти и паричната маса.

• Инфлационни цели – поддържане на инфлацията в предварително определени граници.

Инфлацията е сложен икономически феномен с дълбоки исторически корени. Разбирането на нейните причини, ефекти и управление е от съществено значение за устойчивото икономическо развитие. Както показва историята, правилното регулиране на паричната маса и инфлационните очаквания е ключово за стабилността на всяка икономика.