Милтън Фридман: Революционерът на модерната икономическа мисъл

Милтън Фридман се очертава като една от най-влиятелните фигури в икономическата мисъл на 20-ти век, чието наследство продължава да формира съвременните икономически политики и дебати. Роден в семейство на еврейски имигранти от Унгария, той израства в среда, която формира неговото разбиране за важността на индивидуалната свобода и икономическите възможности.

Образователният път на Фридман е забележителен със своята многостранност. След като завършва университета Рутгерс през 1932 година, той се изправя пред важен избор между две стипендии - за математика и за икономика. Решението му да следва икономика в Чикагския университет се оказва повратна точка не само в неговия живот, но и в развитието на икономическата наука. Именно там той среща своята бъдеща съпруга Роуз, която по-късно също става известен икономист. Допълнителното му обучение по статистика в Колумбийския университет през 1933-1934 година му дава солидна методологическа основа за бъдещите му изследвания.

Професионалната кариера на Фридман започва в разгара на Голямата депресия. През 1935 година той започва работа във Вашингтон като част от екипа на "Новия курс" на президента Рузвелт - програма, която първоначално подкрепя. Това е период, в който много млади икономисти получават възможност да приложат своите знания в практиката. Следващата важна стъпка в кариерата му е сътрудничеството със Саймън Кузнец в Националното бюро за икономически изследвания през 1937 година, което допринася значително за формирането на неговите възгледи.

Академичната кариера на Фридман е белязана както от успехи, така и от предизвикателства. След кратък период в Уисконсинския университет, който е прекъснат поради прояви на антисемитизъм, той намира своя истински дом в Чикагския университет, където преподава в продължение на 30 години. Там той става ключова фигура в създаването и развитието на прочутата Чикагска икономическа школа, която оказва огромно влияние върху световната икономическа мисъл.

Интелектуалната еволюция на Фридман е особено интересна. Въпреки че първоначално подкрепя кейнсианските идеи и държавната намеса в икономиката, през 50-те години на 20-ти век той започва да преосмисля тези позиции. Неговата преоценка на кейнсианската консуматорска функция поставя под въпрос основните постулати на кейнсианския модел. През 60-те години той разработва алтернативната макроикономическа теория, известна като "монетаризъм", която става основа за множество икономически реформи по света.

Приносът на Фридман към икономическата наука е многостранен. Той въвежда концепцията за "естественото" равнище на безработица и прогнозира явлението "стагфлация" - комбинация от висока инфлация и икономическа стагнация. Неговите изследвания върху потреблението, паричната политика и ролята на държавата в икономиката му носят Нобеловата награда за икономика през 1976 година.

Освен с икономическите си изследвания, Фридман се отличава и със значителни приноси в областта на статистиката, особено с разработването на метода на последователното семплиране. Той е бил президент на няколко престижни професионални организации, включително Американската икономическа асоциация и Дружеството Монт Перелин, както и член на Американското философско дружество и Националната академия на науките.

Влиянието на Фридман върху практическата политика достига своя връх през 80-те години, когато той става икономически съветник на президента Роналд Рейгън. Неговите идеи за свободния пазар и ограничената роля на държавата в икономиката са възприети от множество правителства по света. През 1988 година получава две от най-високите американски отличия - Президентския медал на свободата и Националния медал за наука.

Научното наследство на Фридман включва множество влиятелни публикации, сред които се открояват "Теория на функцията на потреблението" (1957), "Оптималното количество пари и други есета" (1976) и поредица от фундаментални трудове за паричната история на САЩ, написани в съавторство с Ана Шварц. Неговите идеи за връзката между паричното предлагане и икономическата стабилност продължават да влияят върху съвременните дебати за монетарната политика.

Милтън Фридман остава в историята не само като брилянтен икономист и статистик, но и като страстен защитник на идеите за икономическа свобода и ограничена държавна намеса. Неговата смърт през 2006 година на 94-годишна възраст бележи края на една забележителна кариера, но неговите идеи продължават да формират икономическото мислене и политики в целия свят.