The truth about the forecasting paradox

Tim Harford

Източник: https://timharford.com/2025/01/the-truth-about-the-forecasting-paradox/

Истината за парадокса на прогнозите: някои от тях са правилни, а други грешни, и докато разберем кои, кои са, вече е твърде късно. Това води до така наречения парадокс на прогнозите.

Тестът за полезността на една прогноза не е дали тя се оказва точна, а дали успява да предизвика някакво полезно действие в бъдеще. Точността може да помогне, но понякога и да не е от значение. 

Да разгледаме предизвикателството, което ми беше поставено по време на една конференция след пандемията. Един от въпросите беше свързан с изказване от предишната конференция през края на 2019 г., когато известен учен предупредил за риска от глобална пандемия. Може ли да предложа по-добра прогноза от тази? Зависи какво разбирате под „по-добра“. Мога ли да предложа по-точна и навременна прогноза за въпрос от глобално значение? Разбира се, че не. Но може ли прогнозата ми да бъде по-полезна? Вероятно. Очакванията бяха по-ниски, отколкото бихме си помислили.

Присъстващите през 2019 г. чули общо предупреждение, че в бъдеще може да възникне пандемия, след което колективно се изсмели и не направили нищо. Нито те, нито лекторът осъзнали, че самата пандемия е само на няколко седмици разстояние, и че нямало да имат възможност да направят нещо по въпроса. Прогнозата била изключителна, но напълно безполезна.

Двадесет години по-рано прогнозите за бедствие, които заплашваха Ню Орлийнс, трябваше да се окажат по-успешни. Федералната агенция за управление на извънредни ситуации (FEMA) предупредила, че един от трите най-вероятни катастрофи, застрашаващи САЩ, е ураган, който ще удари ниско разположения Ню Орлийнс. Когато ураганът „Иван“ се приближил през 2004 г., всички вестници описали в детайли риска — от неизправността на дигите до невъзможността за масова евакуация и потенциалната загуба на стотици или хиляди животи.

В последния момент ураганът се отклонил. Но прогнозите за гибел все пак се оказали верни година по-късно, когато през 2005 г. ураганът „Катрина“ опустошил Ню Орлийнс. Годината закъснение е можела да направи тези прогнози по-полезни, не по-малко, като дала време на местните и федерални власти да се подготвят. За съжаление, те не го направили.

В контекста на подготовката, Бригам и Женската болница в Бостън не прогнозирали терористичен акт по време на маратона в Бостън през 2013 г., но все пак били готови за него. Болницата провела 78 големи тренировъчни упражнения, които обхващали всичко от разливи на нефт до влакови катастрофи.

Святът на спекулативната фантастика също е пълен с прогнози, които ни направили по-мъдри, въпреки че никога не са се сбъднали. Създателят на научнофантастични произведения Кори Доктороу посочи романа „Франкенщайн“ на Мери Шели, който може да се нарече първият лудистки роман, и „Разказът на слугинята“ на Маргарет Атууд. По-късно, когато убиват застрахователен изпълнител в Манхатън — ситуация, описана в разказа „Radicalized“, написан от Кори Доктороу — се доказва, че въображението на писателя може да предвиди бъдещето.

Ако смятате, че нито един роман не трябва да се счита за прогноза, помислете за концепцията за „преморнем“ (pre-mortem), която психологът и автор Гари Клайн препоръчва. Това е упражнение по планиране на проекти, при което екипът приема перспективата на „потенциален обратен поглед“. Да допуснем, че пациентът е починал по време на операция, или че новият IT проект е претърпял огромни разходи. Какво се е объркало? Защо?

Проучване, проведено през края на 80-те години от Дебора Мичъл, Джей Русо и Нанси Пенингтън, показва, че тази перспектива помага на хората да генерират повече идеи и детайли относно причините за успеха или неуспеха на даден проект. Премортем е самоотрицателна прогноза, чиято цел е да помогне на екипа да измисли конкретни сценарии за проблеми, които могат да възникнат и да предотврати бедствията.

Както е казал големият психолог Амос Тверски, повечето хора категоризират прогнозите си в три категории: „ще се случи“, „няма да се случи“ и „може би“. Това звучи правилно, но проблемът с тези груби интуиции не е в липсата на точност, а в това, че те ни карат да спрем всякакви допълнителни разсъждения по въпроса.

Това е жалко, защото сериозното разсъждаване за бъдещето може да бъде полезно упражнение, не защото бъдещето е известно, а защото процесът вероятно ще ни направи по-мъдри. Един неочакван пример за това идва от експерти по прогнозиране като Барбара Мелърс, Филип Тетлок и Хал Аркес. Те проведоха многомесечен турнир по прогнозиране и проучиха мненията на участниците преди и след него. Те открили, че самият процес на сериозно обмисляне на прогнози променя предубежденията на участниците. Те стават по-политически умерени и започват да приписват умереност на своите опоненти.

По-широко, упражнение по планиране на сценарии насърчава хората да признаят, че светът е несигурно място. Много години работих в сферата на планирането на сценарии и едно от нашите основни мото беше „сценариите не са прогнози“. Сега разбирам малко по-добре какво означава това. Сценариите не са прогнози, защото те не се стремят към точност, а към полезност. Парадоксът на прогнозите ни казва, че тези две качества са много различни.