Overview
За този клуб:
Във форума е забранено да се коментират теми, тясно свързани с политически въпроси от всякакъв политически характер. Но тъй като тук се забелязва голям интерес за обсъждане на политиката по света и у нас, то създавам този клуб. Клубът е затворен. Въпреки това, всеки потребител на форума може да кандидатства за членство в него, но не всеки ще го получи, а тези, които го получат, ще трябва да внимават какво и как ще пишат.
- Какво ново в тази група
-
Промяна в технологиите на конспиративните операции. Убийствата на ген.ген. Кириллов и Луков ген. Кирилов Извършител е 29-годишен мъж от Узбекистан, със статут на „чуждестранен специалист“, живеещ в района на Москва, който бил вербуван от украинските специални служби. Като награда са му предложени 100 хиляди долара и възможност да отиде в Европа. Задачата му била да вземе самоделното взривно устройство, да го закачи на скутер и да паркира возилото до входа на къщата на генерал Кирилов. За да бъде контролирана ситуацията, е използван каршеринг. Камера, монтирана зад задното стъкло, излъчвала случващото се в интернет, а преките извършители контролирали развитието на събитията от град Днепър. Веднага след като Игор Кирилов и неговият адютант Иля Поликарпов напуснали сградата, извършителите дистанционно взривили заряда, ген. Луков: Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“ Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е нахалост – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор. В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това генерал Луков не умира веднага.
-
Принципно митничарските власти имат право навсякъде да те спират. Но, те предимно за трафик на забранени неща ловуват. Един европейски полицай, максимум ще ти направи забележка ако ти е пукната или шчупена ЛК. Или ако си я изгубил, ще приеме и СУМПС, най много да те глоби. Също така ако ти е изтекла, но най често става с паспортите на децата. Изтекли или никакви няма. В западните посолства, където има много българи ти дават време до половин година да чакаш. Досега, румънците и сърбите ги връщаха безпощадно всички тези граждани, да си вадят пасаван. Ако си с автобус или влак, гори ти билета. Ако си с кола +400 км бензин и 50 евро за един пасаван. Експрес 100 евро. Ако нямаш късмет и + 1-2 нощувки внякой мотел /с деца не можеш да спиш в колата, ако си сам рисковаш да те ограбят, чрез чупене на прозорец/ докато отвори консулатът....
-
Много се радвам, че въпреки ситуацията, в която се намираме в България има някакво развитие. Честито на всички Българи и не българи, които живеят в България.
-
Теоретично е така, но мен са ми правили рутинна проверка в Германия. Както и тук полицай може да ти поиска лична карта и има глоба ако нямаш. А Румъния още 6 месеца ще има и гранична проверка.
-
не трябва да си вадиш пасаван ако си изгубиш документите защото до турската граница никой няма да те проверява....
-
От как имаше война в Сърбия се преместихме и пътуваме през Румъния. Има повечко завойчета в Карпатите, но иначе пътищата им са хубави. А от Варна, като няма полети се лети от Букурещ, а не от София, понеже 2 рата е по-далеко. От много години всички от Източна България до Германия и Дания пътуват през Румъния. Само за Италия се избира друг път. Но има и през Гърция и ферибот. А от скоро и втори мост има на Дунав, та не е само за източна България. Те пътищата са ясно още от как ни даваха Шенген транзит на онези години.
-
Пътищата през Румъния са добри. Така до Испания през Видин ще е безпроблемно пътуването, ако разбира се унгарците не проверяват картите.
-
Проблемът е на западните ни граници, които са преходни за към Италия и Испания, с държави които не са в ЕС и още по-малко Шенген - Македония и най-вече СЪРБИЯ. Няма никакъв шанс да се мине през тия граници в момента без ЛК - нито теоретично, нито практически. Дори сега още повече ще се затегнат с тях проверките. Не знам, хората, които са пътували по-често имат ли идея какъв е пътя през Калафат , Турну Магуреле и Тимишуара - който е най-краткия възможен в посока Унгария? Като целта е да се пренебрегне Сърбия. Любопитното е, че Гърция за първи път в историята си ще има сухопътна граница с европейските държави - през България и Румъния.
-
Теоритично ако си забравиш личната карта не би трябвало да имаш проблеми. Изключваме разни проблемни държави като Германия и Франция, които май пак правят проверки. Ще се осъзнаят някой ден и ще ги махнат. Все пак и в Сирия и в Украйна войните някой ден все ще приключат.
-
През къде точно ще минете - към Испания? Щото още на първата граница в западна посока... и ще се връщате за картата от вкъщи. За удобството ще има да изчакаме Румъния да спретне читави магистрали към Австрия и Унгария... и на север към останалите държави... Тежките транспортни загуби от пътни и гранични такси ще са за Сърбия, но чак след като Румъния поеме трафика.
-
Вече като тръгнеш към Испания с колата, спокойно можеш да си забравиш личната карта вкъщи.
-
Е, добре дошли. И честито.
-
"Танковата касета" никога няма да влезе в музей на съпротивата срещу П. Младенов. Тази фалшификация, за която Евгени М. знае, е унищожена от него преднамерено, защото очертава конспиративна подготовка за сваляне на законно управление. Което започва с лъжа и коварство трябва да бъде спирано от тези, които искат истина и честност. Е, когато някой се присмива на искреността и честността, това само понякога е лъжа и коварство. Може да е слабост на разсъжденията.
-
СТОП. Дай Боже!!!!! Нали сме в месецът на очокването....Утре католиците палят втората свещ.
- 6 мнения
-
- 2
-
Русия: Ако президентът на Русия почине преди да положи клетва, ситуацията се урежда от Конституцията на Руската федерация и избирателното законодателство. 1. Основен сценарий Новоизбраният президент официално не е встъпил в длъжност, тъй като клетвата е задължително условие за поемане на поста. В такъв случай се смята, че длъжността президент е вакантна, тъй като няма действащ президент. 2. Кой поема властта временно? Докато не се проведат нови избори, задълженията на президента се изпълняват от председателя на Правителството на Руската федерация (премиера). Това е уредено в Член 92 от Конституцията. 3. Извънредни президентски избори В такъв случай се провеждат нови президентски избори, които трябва да се организират в срок до три месеца. 4. Какво става с резултатите от предишните избори? Смъртта на новоизбрания президент прави резултатите от предишните избори невалидни. Процесът започва отначало, като се обявяват нови кандидати и се провежда изцяло нова кампания и гласуване. Политическата партия, която е излъчила починалия кандидат, вероятно ще се опита да издигне нов кандидат, който да запази подкрепата на избирателите. 5. Политическа динамика Смъртта на новоизбрания президент преди клетвата може да доведе до политическа несигурност. Особено ако е избран в контекста на оспорвани избори или ако няма ясно изразен наследник в управляващия елит. Исторически случаи В Русия такъв случай не се е случвал досега, но механизмите за управление са предвидени. В подобна ситуация основната роля ще играят премиерът, Централната избирателна комисия и управляващата политическа структура. В обобщение Ако новоизбраният президент на Русия почине преди да положи клетва: Премиерът временно поема президентските функции. Провеждат се нови президентски избори в рамките на три месеца. Политическият и правният процес ще бъде насочен към осигуряване на стабилност и преход на властта. ПП: от телефона не мога да ги скривам да са големи "чаршафи".
- 6 мнения
-
- 2
-
vandu се присъедини в клуба
-
Интересна тема. А как стоят нещата в останалите държави в Европа, които не са наследствени монархии а се избира лидера с избори. А и по света също Ще ми е интересно да науча държава по държава как се процедира в подобна ситуация. Ако някой е попадал на подобна информация или може да намери с помоща на някой от AI ще се радвам да я сподели. Извинявам се, че леко се отклонявам от темата.
-
Може би имат и друго предвид законодателите. Президентът да бъде от свитата на вече починалия президент,за да се зачете изборът на американският народ,защото ако се проведат нови избори,може да спечели кандидат от съвсем друга политическа група или партия...
- 6 мнения
-
- 1
-
Имаше един много интересен сериал, който стъпваше на подобен сценарии: Designated Survivor. Designated Survivor (буквално „определен оцелял“) е термин в американската политика, който се отнася до практиката един член на президентската линия на наследяване да бъде избран и изолиран на сигурно място по време на събития, на които присъстват всички високопоставени лидери на правителството на САЩ, като например речта „За състоянието на съюза“ или инаугурацията на президента. Какво представлява и защо съществува? САЩ имат подробна линия на наследяване, която определя кой ще поеме президентския пост в случай, че президентът и вицепрезидентът не могат да изпълняват задълженията си. Пример за такива извънредни ситуации са терористични атаки, природни бедствия или други катастрофални събития, при които може да бъдат убити множество високопоставени лица. Designated Survivor е човек, обикновено член на президентския кабинет (като министър на определен ресор), който: Не присъства на събитието, за да се избегне риск от масова загуба на лидерите. Е изолиран на строго охранявано място и е под постоянна защита. Е подготвен да поеме поста на президент, ако това се наложи. Как се избира? Президентът или неговият екип предварително избират Designated Survivor, който винаги е част от наследствената линия. Този човек обикновено е някой от министрите в кабинета. Важно е обаче да има право да заема президентския пост, което означава, че трябва да е роден гражданин на САЩ и на поне 35 години. Има ли такова нещо в действителност? Да, тази практика е напълно реална и е част от протоколите за сигурност в американската политика. Тя е наложена по време на Студената война, когато рискът от ядрени атаки е бил значителен, и продължава да се прилага и до днес. Терминът Designated Survivor стана широко известен и чрез едноименния телевизионен сериал, в който Кейфър Съдърланд играе министър, избран като „определен оцелял“, който става президент след терористична атака, убила всички пред него в линията на наследяване. Тази практика е ключова част от стратегията за гарантиране на континуитет на правителството в САЩ, като се осигурява, че дори в най-тежки обстоятелства страната ще има лидер, който да поеме властта.
- 6 мнения
-
- 2
-
Според чат бота: Ако новоизбраният президент почине преди встъпването в длъжност на 20 януари: Избраният вицепрезидент автоматично става президент. Това е уредено от 20-та поправка на Конституцията на САЩ, която гласи, че ако новоизбраният президент не може да встъпи в длъжност, ролята преминава към вицепрезидента. Какво се случва с избирателите в Избирателната колегия? Изборите в САЩ не избират директно президент, а определят избиратели, които гласуват в Избирателната колегия. Ако смъртта настъпи преди тяхното гласуване (в началото на декември), партиите обикновено определят заместващ кандидат за президент. Тогава избирателите могат да гласуват за този заместител. Ако смъртта настъпи след гласуването на Избирателната колегия, но преди инаугурацията: Конгресът (на 6 януари) сертифицира избора на президент и вицепрезидент. Ако новоизбраният президент е починал, новоизбраният вицепрезидент е първи на ред да бъде сертифициран като президент. Политически и практически последствия: Партиите и Конгресът трябва да действат бързо, за да гарантират непрекъснатостта на управлението. Това може да предизвика политически дебати, но правилата на Конституцията са ясни, за да се избегнат кризи. Прецеденти: В историята на САЩ няма случай на смърт на новоизбран президент в този конкретен период, но подобни въпроси са обсъждани от юристи и политици, за да се гарантира готовност. Така че системата е подготвена да реагира на такъв инцидент, като следва конституционните правила. И няма да има нови избори.
- 6 мнения
-
- 3
-
Стадният инстинкт ни тласка към потребността да имаме водачи, а техният егоцентризъм ги тласка към потребността да се наложат като наши господари. Което обаче рано или късно довежда до "бунта на роба"
-
И при това положение остава валиден законът "количествените натрупвания водят до качествени изменения". Т.е. паричните натрупвания трябва да са достатъчно големи, за да "произведат" поредния капиталист...
-
Да, прав сте. Това което имаме днес са 200-500 професионални законодатели напълно зависими от "даренията" идващи от олигархията. Политически модел организиран на този принцип не може да функционира като демокрация. Така наречената "представителна демокрация" от самото начало е измислена за пропагандни нужди и психологически контрол. Периодичните мероприятия които наричаме "избори" имат смисъл за да създават фалшиво чувство за избор и свобода, докато всъщност легитимират вече селектираните на затворени врати хора (кандидати) на олигархията. Другия смисъл на този спектакъл е различните олигархични кланове да не се избият помежду си. Мислил съм си, че ако ако с машина на времето пренесем някой античен демократ и му обясним как работи нашата съвременна "демокрация" след векове мъдруване сигурно ще умре от смях. Ще си бърше сълзите и ще се опитва да успокои дъха си Манталитета е бил особен. От една страна както казвате са били осъзнати индивидуалисти. От друга страна са смятали, че няма по-голяма чест от това да посветиш живота си на полиса. Всички лични успехи произтичат от полиса. Вън от полиса си нищо. Високите достижения на цивилизацията са възможни само в полиса. Всичко друго е примитивно и брутално. Патриотизма и чувството за социална обвързаност/принадлежност са били доста по-развити отколкото в момента.
-
Никъде в творбите на древногръцките писатели не се описва такава демокрация,каквато има днес. В Древна Гърция всеки си е бил сам началник,казано профански... В това е била силата на Елада и елините... Всеки се е оправял сам и не е чакал парламента,делегати,правителство,монарх ,камо ли избори – да му решават проблемите...
-
Защо смятате, че не съм се замислял? В класическия си период атинското законодателство е било в ръцете на няколко десетки хиляди свободни граждани. Повечето от които "хоплити", тоест военни. Просто няма как да го извъртим така, че да е "една най-обикновена олигархия". Гласа на бедния атински гражданин е имал точно същата тежест колкото и богатия, а участието им в законодателните сесии е ставало чрез анонимен жребий. Сесиите са траели по един ден, а заседателите са били изолирани през цялото време, за да не може да им бъде повлияно отвън. Това е отразено в законодателството и системата им. Това въобще не е така във Венеция през средновековието. Ако сте запознат със законите на двете държави и можете да потвърдите "сходствата" с факти ще се радвам да ги прочета и променя позицията си.