Overview
За този клуб:
Във форума е забранено да се коментират теми, тясно свързани с политически въпроси от всякакъв политически характер. Но тъй като тук се забелязва голям интерес за обсъждане на политиката по света и у нас, то създавам този клуб. Клубът е затворен. Въпреки това, всеки потребител на форума може да кандидатства за членство в него, но не всеки ще го получи, а тези, които го получат, ще трябва да внимават какво и как ще пишат.
- Какво ново в тази група
-
0101 се присъедини в клуба
-
Клуба е създаден за да не се омесват темите свързани с наука и тези свързани с военните конфликти по света. Темите там се цели да са по-скоро информативни от рода на "случи се това и това според ето тези източници", публикуват се анализи, видеа и в много по-малка степен се дискутира. Един вид в реално време водим хронология на събитията. По подобен начин преди години имаше тема свързана с войната в Сирия. За съжаление не липсваха хора и в едната и в другата, които споделяха чисто и просто пропаганда и се опитваха да направят темите нечетими по подобие на форумите в новинарските портали. Това в голяма степен вече е коригирано именно чрез преместването ѝ в този клуб. Там освен това има теми посветени и на други военни конфликти, а поради естеството на темите в клуба не всеки желае да ги вижда когато отвори форума или да участва в тях. Все пак форума е за наука най-вече.
-
Широко разпространено е схващането, че едно евентуално "придобиване" на Гренландия от САЩ би довело до по-голям американски контрол над територията. Макар това да изглежда логично на пръв поглед, реалността може да се окаже доста по-сложна. Световната история ни показва интересен модел - коренните народи често придобиват значително по-голяма преговорна сила, отколкото първоначалните им материални ресурси предполагат. В САЩ например, индианските племена упражняват реален суверенитет в много случаи. В Мексико местните общности имат силата да блокират мащабни инфраструктурни проекти. Този феномен има своето обяснение. Чувствайки се в неравностойно положение, коренните общности развиват особен темперамент на "упоритост" и "трудно сътрудничество". Това поведение е комбинация от съзнателна стратегическа позиция, наследство от историческо недоверие и културни норми, формирани с времето. Парадоксално, колкото повече формална власт се упражнява над коренното население, толкова по-силна става тяхната съпротива. Понякога е по-лесно да се постигнат определени отстъпки като външен фактор, отколкото като пряк управляващ - подобно на тийнейджър, който е по-склонен да послуша баба си и дядо си, отколкото родителите си. В този контекст, засилването на американското присъствие в Гренландия може да доведе до неочаквани резултати. С нарастването на въпросите за контрол върху ресурсите и приходите, тези фактори ще стават все по-значими. Понякога може да е по-полезно Дания да играе ролята на "лошия" в определени ситуации.
-
Нещо съм проспал. Разбрахме, че апартаментите вече не са държавни , а частни . Допускам така е и за земята, банките и индустрията. Да не би да има комунизъм при равното разпределение на доходите? Не разбирам- КОЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е КОМУНИСТИЧЕСКО? Кажи сега или замълчи завинаги! (шегичка, препратка към популярни думи) Умрем да разберем какво е това неосъществено нещо- идеал комунизмът.
-
България има ново правителство. ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС-Доган избраха кабинет с министър-председател Росен Желязков. Това се случи след един месец преговори, но по-голямата част от тях бяха с друга партия - "Демократична България". В известен смисъл това е правителство на късопаметните или пък на лъжливото овчарче. Само преди месец Бойко Борисов твърдеше, че няма добро ДПС - нито на Пеевски, нито на Доган, и няма да прави правителство с някоя от тези партии. В случая с БСП Борисов се отказва да пази България от комунистите, които пък съвсем буквално допреди единадесет дни твърдяха, че няма да подкрепят политически кабинет на ГЕРБ. Слави Трифонов изтри всичко, което е говорил в последните шест години по адрес на ГЕРБ, и социалните мрежи се напълниха с негови видеа и статуси, в които се заклева, че никога няма да се коалира с Бойко Борисов. Но и това се случи. На фона на съставянето на новия кабинет парламентът прие и поправки в Закона на съдебната власт, които спряха избора на главен прокурор, а и на председателите на висшите съдилища, докато членове на Висшия съдебен съвет са с изтекъл мандат. Борислав Сарафов ще може да продължи да бъде изпълняващ функциите главен прокурор, но само до шест месеца, колкото ще е ограничението и за всички бъдещи изпълняващи функциите. Тежкото политическо начало на годината може да стане още по-забавно заради две наближаващи решения на Конституционния съд по отношение на правомощията на президента и резултатите от изминалите избори. В тазседмичния брой на "Гласът на Капитал" с водещ Йоан Запрянов гостува Полина Паунова, която обяснява случилото се в политиката и съдебната власт.
-
Не бях забелязал, че има отделен клуб за това. Погледнах коментарите и ми се струва, че нивото на обсъждане там е доста по-ниско. Прилича повече на говорилня, а и изисква отделна регистрация. Ако собственика на този клуб г-н Теодосиев предпочита дискусиите касаещи войната в Украйна да са в отделен клуб мисля да се въздържа от по-нататъшни коментари. Със сигурност не само тази тема но и други теми касаещи съвременна история и политика ще имат препратки и връзки с войната в Украйна. Да се ходи в отделен форум за това ми се струва непрактично, но аз не съм собственик, така че ще се съобразя с решението на г-н Теодосиев.
-
Не сте ли свикнали вече с дебилните лафове на Тръмп, той си е клоун и шоумен, гледахме го вече 4 години. През пандемията изтърси в ефир лафа, че трябва да се пие белина против ковид. Които му повярваха, пострадаха сериозно впоследствие. Бойко като беше на посещение в Белия дом, му благодари, че сме купили Ф-35 от тях. За последното щях да се радвам ако беше вярно, ама не е. И сега преди няколко месеца, обеща че ще сложи край на войната 24 часа след встъпването му във власт. Колкото го направи това, толкова ще окупира Канада и ще купи Гренландия. ЕС не ги коментира тия смехории, не защото е слаб, а защото са си смехории, и никой (освен русоробите) не ги взима насериозно.
-
Ей, хора, пишем за Гренландия, а не за Украйна! Е, ако смятате, че в сделката за Гренландия ще участва Русия и поради това изследвате как действа при други обстоятелства, бива. После да изследвате ЕС, САЩ, Гренландия, но вие само буксувате- Русия, та Русия. Опитах да вдигна колата на сухо, вие пак цоп- в коловоза. Русия, та Русия. Няма повече да викам. Пишете си. Аз писах, че ЕС е слаб да запази Гренландия и на никой не му пука за нея не само във форума, но и в ЕС. Русия та Русия. Бр-р-р, бър-бър.
-
Интересна статия на "Военен журнал" по въпроса за ядрените оръжия: https://rndc.bg/wp-content/uploads/2024/04/3-Strategic-Arms-Control-Negotiations-in-the-First-Decade-After-1-1.pdf Откъси: Процесът на бурно разпадане на СССР и нестабилността на самата Руска федерация недвусмислено потвърждават надвисналата над човечеството заплаха. Ядрените арсенали на бившия СССР са огромни: това са десетки хиляди ядрени боеприпаси. След 1991 г. те се оказват дислоцирани на огромни пространства от териториите на четири суверенни републики – Руската федерация, Украйна, Беларус и Казахстан. Почти незабавно Руската федерация с „имперско“ самочувствие декларира готовността си за цялостен контрол над ядреното оръжие на бившия СССР. Това решение изглежда просто, но се оказва далеч не толкова лесно осъществимо. След разпадането на СССР Беларус, Казахстан и Украйна разполагат с повече от 3000 стратегически ядрени оръжия в допълнение към приблизително 3000 тактически ядрени бойни глави. Украйна става третата държава в света по размера на своя ядрен арсенал. На 21 декември 1991 г. на заседанието в Алма-Ата съветските републики Белорусия, Казахстан и Украйна (няколко дни преди пълното разпадане на СССР) поемат ангажи- мента да върнат на Русия до 1 юли 1992 г. всички съветски тактически ядрени оръжия, разположени на техните територии. Действително, към края на 1992 г. всички съветски тактически оръжия, останали на територията на бившия СССР, са прехвърлени на руска територия. Проблемът обаче за прехвърлянето на стратегическите оръжия към онзи момент все още остава нерешен. Накрая, на 23 май 1992 г. САЩ, Русия, Беларус, Казахстан и Украйна подписват в столицата на Португалия Протокол към Договора между СССР и САЩ, който остава в дипломатическата история и международните отношения като Лисабонски протокол. В съответствие с разпоредбите на протокола Русия, Беларус, Казахстан и Украйна като държави правоприемници на бившия СССР се присъединяват към СТАРТ-1 и поемат задълженията на бившия СССР по Договора. Споразумението от Лисабон по този начин разширява страните по СТАРТ-1, които стават пет. През 1994 г. страните си разменят ратификационни документи. Следват нови споразумения, по които петте поемат задължението да не произвеждат ракети със среден радиус на действие. За известен период обаче Украйна не спазва задълженията си. Причините за това се коренят във вътрешнополитическата обстановка в страната – започва ожесточен дебат за това как да се разреши въпросът за нейното ядрено наследство от СССР, който продължава с години. Към този момент Украйна разполага с третия най-голям запас от ядрени оръжия в света, върху които страната има физически, макар и не оперативен контрол. Използването на оръжията зависи от контролираните от Русия електронни връзки за разрешително за действие и руската система за командване и контрол. Русия и САЩ инициират преговори с Украйна, които по време на посещението на Клинтън довеждат до подписването на тристранно споразумение на 14 януари 1994 г. и Украйна се съгласява да прехвърли ядрените оръжия на територията на Русия, което трябва да се свърши в срок до седем години. В споразумението Русия и САЩ приемат да предоставят гаранции за сигурността на Украйна до присъединяването на страната към Договора за Неразпространение на Ядрените Оръжия (ДНЯО).
-
Това не е вярно. Според Лисабонския протокол Украйна също се явява правоприемник на СССР по ядренитв въпроси и ядренитв въоръжение на СССР. "Судьба стратегических ядерных вооружений была решена в рамках подписания в мае 1992 года Россией, Украиной, Казахстаном, Белоруссией и США дополнительного соглашения к Договору СНВ-1, известного как Лиссабонский протокол[10][11]. Протокол оговаривал, что Белоруссия, Казахстан, Россия и Украина являются правопреемниками СССР условий Договора СНВ-1. Также протокол оговаривал обязательства Белоруссии, Казахстана и Украины в кратчайшие сроки избавиться от ядерных вооружений и присоединиться к Договору о нераспространении ядерного оружия на правах государств, не обладающих ядерным оружием[10][12]."