Overview

По повод метафорите, митовете, образите в науката, смятам, че те отразяват един донаучен етап. Когато става дума за Едипов комплекс, Котка на Шрьодингер, Философски камък, това не е научна терминология, а уподобяване. То принадлежи все още на изкуството, въображението. Предназначено е за обяснение по популярен начин. Значи търсещите нямат още научния термин и обяснение. Не, че е лошо, просто е етап. С времето биват обяснени, биват намерени закономерности и потвърждения. Това вече е друго.

Няма никакво откъсване, напротив. Мислените експерименти са моделиране строго по законите на науката, в по-достъпна за масите форма, на някаква ситуация. Просто преразказване на математическият език на човешки, нищо повече. Резултатите не могат да противоречат на науката под никаква форма. Всякакви други форми, измамно приличащи на "мисловни експерименти", изискват допълнителен контрол. Не всяка приказка тип "какво би било" е резултат от науката

Работата с мисловните експерименти е в две , поне две основни посоки. Те са 1. за <демонстрация> на основни положения и самата <база> на дадена хипотеза, кандидат научна теория- примерно Т.О , 2. С тях се дава <пълнеж> на следствия, предсказания от модела, моделите, Теорията, 3.Демонстрират се неинтуитивност и псевдопарадокси, 4. с такива мисловни експерименти се търсят и т.н. <вътрешни противоречия в Теорията, модели от нея и нейния матапарат>, като , както и се очаква почти всички такива отиват в псевдопарадокси и пр. Малка част <изследват> границите на обхвата на Теорията и там в <бездната> няма яснота, а най-малко вероятно е някои наистина да улучат Вътрешно противоречие или Невярност на моделите и теорията казва едно голямо,. но заглушено от <статуквото> БУМ ! Пример- така аз и други преди мен и вероятно след мен откриха, открихме, ще открият Невярност в основите на теорията , в случая с Т.О.

Платон, който е "идеалист", т.е. смята, че идеите са съществували и съществуват, а човекът впоследствие ги открива, не одобрява в идеалната държава поетите, при това защитавайки и твърдо вярвайки в актуалните богове. Най- вероятно, защото смята, че поетите не изобразяват истини, а някакви свои представи, с които да са интересни. Сигурно е наистина опасно, защото образите са със силно въздействие върху публиката. Опасни са и псевдонаучните аргументи, които лесно биват попивани от публиката като очевидни. Има и хора, занимаващи се с наука, които искат да бъдет интересни. Те могат да продуцират свои хипотези като доказани, съответно с фалшиви доказателства. Има някои примери в науката, а желаещи внимание, които не могат да са истински учени в компютърната мрежа изобилстват. Особено ми е интересно откъсването от голямото предимство на науката- експериментът на едни "мисловни експерименти". Те се основават на настоящата наука и нейните постижения, т.е. не поставят истински проблем. Често са в белетристична форма, подкрепени с образи като котка (на Шрьодингер), чайник (на Ръсел), близнаци (при скорости близки до светлинната). Решението на въпроса "Какво би било, ако...", решаван с настоящите средства не е лош, напротив. Всеки, решаващ практически творчески проблем е в тази ситуация- Какво би било ако сложа контрафорси?- мисли си строителят на катедрали. Какво би било, ако при варенето на великденски яйца добавя сол?- мисли си домакинята. Какво би било, ако излъскани щитове сложим в полукръг пред вражеската флота?- мисли си Архимед. Обаче има и нереалистични въпроси съответно с неверни отговори. Примерно Какво би било, ако към оловото добавя живак за да получа злато? Е, няма да се получи. Или Какво би било, ако приуча ябълковото дърво на зазимяване, като му свалям шумата по- рано?. Грешни резултати, разбира се. Обаче те се установяват в последвалия експеримент. Т.е. спорът по мисловни експерименти е обсъждане на хипотеза, но експериментът е истинското решение. Прочее, Платон бил поканен да създаде идеална държава, но нямал успех. Експериментът отхвърлил "мисловния експеримент". В края на краищата, заради мнозината белетристи- фантазьори или учени- фантазьори, не бива да се отрича мястото на поетите и учените. Ама това е очевидно.

Оказва се,че не били няколко, щом са убити 11 и ранени около 3000 души. Дори Блумбърг, с различна вяра на собственика, започва да вярва в конспирация ТУК.

Може би смяташ, че още има хора, които въпреки случайното гръмване на няколко пейджъра, бездоказателствено си обясняват, че това е заговор и тази им бездоказателствена вяра е сходна с вярата им в Алах. Няма да ти противореча, защото наистина нямам доказателства. В допълнение към темата, нещо интересно, религията им забранява да рисуват природата, но не им забранява да постигат медицински познания чрез дисекция. При християните- обратно, могат да рисуват, но не и да аутопсират.

Погледни нещата в по-общ план. И конспирологията се стреми да дава "обяснения". Принципът е еднакъв, произходът е общ (нужда на мозъка от кохерентност в знанията въпреки липсваща основна информация), има някои дребни разлики в средствата и проявлвнията.

Така е. Заради това историцита повече вярват на Херодот отколкото на баба Кера. Дечицата край огнището- обратно. Съгласен. Погледнах в източника на основни знания Уики за Конспирология. Там дават следното определение Доколкото ключови думи са тайно, заговор, незаконно или неморално, предизвикване на събитие, прикриване, то възможно ли е папската курия, вселенския патриарх и протестантските мисионери да подготвят таен заговор за произвеждане някакви незаконни действия в свой интерес? Включително и по времето, когато царете са им целували ръцете и те са определяли морала? Ако е така, то сега доста са изтървали юздите и допускат ЛГБТ и отделяне на църквата от държавата. Да, църквата е влияела на изкуството и науката, и Галилей е най- яркият пример за запушване на уста, но всичко е било с легални средства, сиреч законно за времето си. В какво виждаш връзката на религия с конспирология? За мен тя не е очевидна и те не са неотличими. Възможно е да има тайни, езотерични секти, но тайни религии не зная- все пак те търсят масовост. Може би някои самообявили се водачи, но пак на секти. Може би политици или разузнавания имат влияние над пастири и мисионери, така че моля за разяснение?

"Защото" в случая има подвеждащо дейстие. То прави целият театър като "обяснение", без той да е такова. Самоизмама Каква е разликата между "естествен" аргумент и "свръхестествен" аргумент? Естественият аргумент показваш как приляга на ситуацията, как я модулира и как продуцира резултат. При свръхестествен аргумент нямаш никакви ограничения към реалността, всичко е съсредоточено в силата на твоите измислици, резултатът е какъвто ти нагласиш. Ако използваш друг "свръхестествен" аргумент, ще получиш съвсем друга приказка. Така се е пръкнало и народното творчество, и фантастиката като жанр. А "защото" можеш да си мешаш за мерудия, ще се получат различни вкусове Не държа на белетристиката в случая, тя е по-базов елемент на изразни свойства. Държа на връзката на религията с конспирологията. Ако се замислиш, неотличими са . Кохерентност в случая има друг смисъл - представяне на картината на света без липси, всичко да е обяснено. Като погледнеш небето да ти е ясно защо свети луната, какво представляват звездите, какво има отвъд Млечният път. А не да запецнеш и да си развалиш рахата, замисляйки се над отговорите на тези въпроси. И мозъкът трупа всевъзможна- опростена! - информация която да му рисува тази картина, без значение има или няма връзка с реалността информацията. Това се нарича кохерентна картина - защото мозъкът е мързелив, Дейвид Канеман ти е разказал как ние реагираме с бързото мислене, и едва при нужда почваме да ровим аргументите. Религията подменя този слой в нашето мислене, бързото мислене, с бързи отговори. След като имаш готова кохерентна картина за света, ти приключваш до тука (повечето хора са така) - освен ако наистина не си се замислил...

Велик ...... в очите на.............. на Кои?- на Хората.......... има значение.........това са хора, нали така?Сетне- Кои хора............ от каква <общност> културна, национална и т.н.т., религия и пр.В епохата кои са <патроните> на Общността или изобщо на Света- как го предпочитат <яденетоо> какви рецепти, как го готвят.................. искам да кажа ........... какви са особенностите на Властта в Епохата ...........когато Някой е Направен Велик, Друг е Забравен, Някои Митологии имат еволюция в епохи в бъдещето, други буквално възкръсват - не искам да се повтарям- говоря за Подробен анализ на база изкопаната информация. Ясно е, че не е важен Героя, не е важно дори <какво е направил> , важни са Разказвачите и техните Слушатели.

Мнението ми е, че религията се опитва да обясни нещата чрез свръхестествен аргумент. Увереност за това ми дава употребеното и от теб "защото". Това, че не обяснява вярно е друго, обаче и те се стремят да отговорят на въпроса Защо?. Харесва ми връзката между белетристика и религия и бих ползвал "белетристично- религиозно мислене". Да, религията използва белетристични похвати- митове, притчи, метафори, олицетворяване и въображение в изобразяването на нещата. Примерно божеството подало на Ахил копие или дяволът е олицетворение на всичкото зло. Няма да разтягам темата, но и до сега в историята, етиката, а и в политиката първо се започва с описание, което е обикновено разказ/белетристика, а от там до вярата, митологизирането и обожествяването е крачка. В този цитат, също се ползва метафора. Кохеренция е термин за ... знаеш какво, а за съответствието между картината на света и нейното възприятие не е съвсем точен. Обаче върши работа, разбирам те. В този смисъл е и ползването на белетристични похвати в религиозното обяснение- нещо да стане разбираемо. Примерно митът за "Кесаревият денарий" е отговор с обяснение на практичния въпрос "Да плащаме ли данъци на кесаря?". В допълнение, на автора на съвета- "Отдайте кесаревото кесарю, а божието богу" бива придадена божествена, свръхестествена мъдрост. По връзката белетристика- конспирология не възразявам. Все някакво обяснение на света при недостатъчна информация. Колко много белетристични, а и исторически и политически творби обясняват убедително с въобразени уж-факти. Нищо против. Въпреки това, философстването, обясняването, е процес, който може да се подобрява. Аз философствам по един начин, друг ме отхвърля, трети е по- успешен. Това, че не съм Аристотел или Жельо Желев, не ме лишава от право на философстване. Мисля, че адресатът не бива да е от значение ако търсим обективност при оценяването на продукта на науката и изкуството, защото дали ще е гол Асан или Всички, дали ще е за Урби или за Орби (града и света), процесът на оценка трябва да е сходен. Обаче относителността не може да се избегне. Адресатът, наблюдателят е важен, откакто бе въведен във физиката. Примерно един монархист и един републиканец в днешна Испания гледат по различен начин за присъствието на краля в политиката, но оценяват нещо си някак си чрез сходен начин на мислене. В този смисъл съм съгласен, че не може да има АБСОЛЮТНА мярка за по- добро в науката и изкуството, а само относителна. Заради туй съм турил темата в раздел, че не можем да обясним абсолютно нещата, а само по отношение на нещо.

Хахах, религията казваш............ тя е миналото................ сега в тази минута Властта действа ползвайки, освен всичко друго, и това което накратко нахвърли тука........... създаване на <страхове>.......... <обясненията на страховете>................<рецептата>.............<аптекаря>...............и в крайна сметка се приключва с Гробаря

Ти си философ или поне си ентосиаст-фиософ или така се представяш- образа ти накланя в тая посока. Както съм казвал- не харесвам философите.................... те не правят истински <природен анализ> , няма в тях някаква материална здрава логика. Велики, велика.....за кой Адресат? -за Обществото-кое?-на държавно, на локално на Световно ниво............. за Кога- за епохата си или за <вечността>-т.е. в друго по-късно време. За коко времему е срока велик?.................. имаше велики на изкуство и наука , които за днешно време минават в папките на архива, а е имало и други, които в последните десетилетия са станали <велики> за <моментната вечност> Как стават велики?, какви са механизмите, как се процедира това, как се случва, фактори, случайности , Пропаганда и политика, маниполации, политика, власт.........студена, топла-война? Какво и Кое?........... еи такива малки неща....................които Правят палячото Велик, а Лъвът-мишка,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,

А не си ли се опитвал да погледнеш на религията като на изкривена форма на конспирологията? Тогава всичко си идва на мястото Религията нищо не обяснява. Обяснение е, да се аргументира с факти пътят от причината до следствието. "Светът съществува, защото Бог е решил така". Да виждаш тук намек на обяснение? Това е една от основните разлики между науката, която действително се опитва да дава обаснения, и белетристиката, наречена "религия". Човешкият мозък (поне при повечето хора) се нуждае от кохерентна картина на света. Това означава да има обяснения и за процеси, за които няма никаква информация. На това качество почива конспирологията - тя дава такива обяснения, звучащи достатъчно "логично". От тук стъпката до религията е нищожна и незабележима, и масите я правят автоматично. От там нататък, както всяка форма на конспирологията, религията си има собствен живот и съдържание Но не бъркай религия с "обяснение", това е самозаблуда.

Любопитното е, че в самата наука няма критерий за сравняване на учените. Кой е по- велик, Галилей, Дарвин, Нютон или пък Евклид и Архимед? Във всички случаи има някакъв рангов критерий, защото не мога да сложа между тези акад. Георги Наджаков. Има някакви критерии, напр. брой цитирания или страни, публикували го в енциклопедия или уикипедия, но кой би цитирал всеки път Менделеев, щом спомене атомния номер на елемента? Така резултатите от научния или художествен труд се съизмерват по отношение на някакъв критерий, по- често за сега елиминиращ. Кое не поджожда за някаква степен на изкуството или науката, кое отпада или надскача. Непринадлежност към достиженията, парадигмата/образците. Нещо като сито за по- големите и друго за по- малките. Учителите оценяват уж по- точно постиженията на учениците, но основно е да се каже "Двойкаджия", "Отличник", а другите са горе- долу еднакви. Прочее, учителите са се съобразили и оценяват по отделни дисциплини/частични отношения. "Отличен е по физика, но слаб по пеене". А иначе, всяка дейност си търси критерий за качеството. Яйцата се измерват на големина, просветляват се за да се види дали вътрешно нямат изменения. Сортирането на ябълките се върши от неспециалисти, искам да кажа, че определянето на качеството не изисква философски разсъждения, а професионална опитност. Интуитивност. Не, че е точно, но върши работа. Цитираният другаде Даниъл Канеман се отнася с голямо недоверие към някои тестове в израелската армия, които сам е въвел и се използват дълго. Обаче във всяка дейност се появяват критерии за принадлежност и ранг, колкото и да са неточни, но са потребни. Те са изключително по отделни критерии и почти никога общи. Особено в изкуството, където вкусът е външен фактор, непринадлежащ на обекта.

Да тръгнеш нанякъде се е определяло и се определя от неудовлетворени потребности или от оценката за неудовлетворени потребности. По Маслоу потребностите са 1. Самоусъвършенстване, себереализиране 2. Уважение, увереност 3. Любов/Принадлежност 4. Сигурност 5. Физиологични Поемат на път и сменят местообиталището в търсене на храна, вода, суровини в търсене на сигурност в търсене на територия в търсене на полов партньор в търсене на работа и по- добро заплащане в търсене на по- добър климат в търсене на развлечение в търсене на познание в търсене на приятни емоции от алчност от страх от любопитство по религиозни причини по икономически причини по политически причини

А пък вчера попаднах на един романен герой, който на въпроса "Защо пътуваш?" отговаря "За да се изненадвам всеки ден".

Науката е по- напред в използването на относителни величини. Прословутото "Еврика" е защото Архимед е открил Относителното тегло, а и плътността на веществата като отношение на маса към обем, за да може да реши поставената му от владетеля задача дали в короната му е употребено всичкото дадено злато или е заменено с мед. Да не говорим за Относителността на Галилей и Айнщайн. А изкуството не може да каже коя планина е по- хубава Пирин или Родопите и кой художник е по- добър- Доспевски или Павлович.

А пък един англикански свещеник, който научил, че френските моми са любвеобилни, решил да мине Ламанша и сам да провери как стоят нещата. Доста свободомислещ християнин бих казал. Каквото е преживял е описал в роман, който, уви е недовършен, та не може да се разбере дали... или .... Все едно, негова си работа. Става дума, че изборът на пътя е личен. Един може да запее като Стенли "Пътят към храма избрах", друг да подхване шопинг туризъм, трети секс или нарко туризъм. Най- добрият вариант е пътят да прави чест, да служи за разказ и похвала. Както прочее споменатият свободомислещ свещеник, който с романите си "Сантиментално пътешествие" и "Тристрам Шанди" е повлиял в значителна степен на английската и западноевропейска литература. Популярен е и негов цитат от онова пътешествие, според който "Когато човек живее в мир с всички, колко по-лек от перце в ръката му е най-тежкият метал !" Сиреч добрите отношения са по- важни от златото в жизнения път. Поне не ни тежат и създават грижи като жълтици в пътна раница. Избор. Пак според него, писал е за слава, а не за пари. Още един избор в жизнения път.

Мисля, че в нашата, българска, култура пътуването бива възприемано най- вече като следствие, все пак основателят Аспарух тръгнал на път заради аварите. Това звучи някак пасивно, като в детска игра на топчета или билинки, джаминки, лимки, скамболовчета или както там им казват, движат се, защото биват ударени. Обаче при живите същества движението е самопроизволно, преднамерено, сам тръгваш. Наистина, от земния рай се излиза само по принуда или като те изгонят, но Родината не е като Едема, да не можеш да се върнеш! Каракачани и цигани у нас са странстващи, българите сме домошари. Дори пастирят Вуте, като изкарвал овцете лете, стигал толкова далече, колкото да може за един ден да изтича и се върне за хляб. Родопските пастири стигали до Егея, ама колко пък да е далече Егея? Има сега някои, които пътуват често до Одрин, но тяхното е по- скоро отиване до супера, от което се връщат със стоки, но не и с преживявания, спомени, промени в знания и характер. Дори икономическите мигранти, които се върнаха не донесоха кой- знае какви разкази. То, наистина да миеш чинии и задници не е като да си Марко Поло и да те посреща китайският император. Ама Марко Поло лъжел. Бре, да се не начудиш... щото Омир или Жул Верн не лъжат, хайде- де. Предтечите на нашите революционери са били я търговци на добитък, които трябвало да преведат стоката далече, я данъци са събирали от села в незнайни долини, я търговци, които за стока са ходели по рисковани пътища. Който е пътувал, той е забогатявал. Приказвали са си с наши и чужди, научавали са това- онова или пък са се разтушвали от грижи. А щом в нещо има знание или развлечение, то е полезно. По пътя такива неща се ценят. Разказите в които да научиш нещо или да се забавляваш. Не пътят, а хората в пътя.

Много от великите художествени произведения са разказ за пътуване. Пътуват аргонавтите, Одисей, Гаргантюа и Пантагрюел, Дон Кихот, Кентърбърийските поклонници, Данте има своето пътуване в отвъдното. Пътуват Билбо и Фродо Бегинс, Хъкълбери Фин, капитан Ахав и капитан Немо, Гъливер. Дори Антигона има своето пътуване към смъртта, както и всички трагични герои (и нетрагични като Розен.. и Гилдерн... как им бяха имената?). Пътува и бай Ганьо... И всички тези пътешествия са запечатани в културната история на Европа, защото са разкази за хода на човека и срещата му с препятствия и новости. ИИ ми предложи някои характерни черти на някои от пътешествениците: Батската невеста (от „Кентърбърийски разкази“) Независимост и сила на характера Житейски опит и мъдрост Доминиране в брака Наслада от живота Хумор и чар Самоосъзнатост Дон Кихот: Стремеж към идеалите Неограничена вяра в доброто Безкористност и саможертва Непоколебима воля и устойчивост Въображение и мечтателност Пример за вдъхновение Трагична и красива саможертва Одисей: Непоколебим стремеж към дома и семейството Героизъм и смелост Интелигентност и хитрост Способност за адаптация и устойчивост Верност към собствените идеали и идентичност Израстване и самопознание Лидерство и отговорност Постигане на целта Антигона: Верност към моралните и божествените закони Непоколебимост в убежденията Саможертва за висшите идеали Трагичен, но героичен край Пример за бъдещите поколения Пантагрюел: Жажда за знания Свобода на мисълта и духа Удоволствие от живота Хуманизъм и морални стремежи Приключения и открития Сатира на човешките слабости Хумор и оптимизъм Колкото и да са спорни, дадените характеристики могат да послужат за едно обобщение, кое е това, което ни кара да оценим един път като добре извървян. Непоколебимост в убежденията – Антигона, Дон Кихот Саможертва – Дон Кихот, Антигона Удоволствие от живота – Батската невеста, Пантагрюел Хумор – Батската невеста, Пантагрюел Жажда за знания – Батската невеста, Пантагрюел Непоколебима воля и устойчивост – Дон Кихот, Одисей Героизъм и смелост – Дон Кихот, Одисей Пример за бъдещите поколения/ вдъхновение – Дон Кихот, Антигона От това,също спорно изреждане, виждаме не само какъв трябва да е пътешественикът, но повече какъв става той в своя дълъг път.

От горните напътствия, най- често се отбелязват следните: Справедливост – Появява се (чрез идеите за правилно поведение и етика), (социална и икономическа справедливост), (морална справедливост и честност). Социална отговорност – (колективизъм и обществена солидарност), (милосърдие и подкрепа на бедните), (грижа за социалната справедливост и правата на другите). Труд и дисциплина – (усърдие в ежедневните задължения), (правилни усилия). Семейни и социални връзки – (колективизъм и социална солидарност), (грижата за семейството и обществото), ( почитта към родителите и хармоничните отношения с другите). По веднъж се споменават и: Хармония с природата – От даоизма, където се подчертава нуждата от живот в съответствие с естествения ред на нещата и постигането на баланс с природата чрез концепцията за У Уей (недеятелност). Изповед на отрицанието – Египетски морален принцип, при който душата на починалия се явява пред боговете и отрича извършването на различни грехове, като кражба, лъжа и насилие. Революционен дух – В комунистическата идеология, този принцип подчертава готовността за участие в борба срещу несправедливостите и експлоатацията с цел изграждане на безкласово общество. Атеизъм и критика на религията – В комунизма, този принцип настоява за отхвърляне на религиозната вяра като средство за социално потисничество и се насърчава научното мислене и рационалността. Гмилут хасадим (Дела на доброта) – Еврейски принцип, който насърчава личните актове на милосърдие и помощ към другите без очакване на възнаграждение. Дигитална етика – В постиндустриалното общество се разглеждат етичните предизвикателства на дигиталния свят, като защита на личните данни, киберсигурност и етично използване на изкуствения интелект. Корпоративна социална отговорност (КСО) – Принцип в постиндустриалното общество, който насърчава бизнесите да действат етично, да се грижат за социалната справедливост и околната среда, и да допринасят за общото благо. Шабат (Събота) – В юдаизма, това е ключов религиозен и етичен принцип, свързан с почивката и възстановяването, както и с духовното осмисляне и хармония със семейството и Бог. Пикуах нефеш (спасяване на живот) – Еврейски принцип, който поставя спасяването на човешки живот над почти всички други религиозни и етични норми. Образование и културно развитие – В комунистическата идеология, този принцип подчертава значението на непрекъснатото образование и участие в културния живот за развитието на личността и обществото. Интернационализъм – Комунистически принцип, насърчаващ солидарността между работническите движения по целия свят, с цел постигане на глобално равенство и премахване на национализма и империализма. Свобода на словото и избор – В постиндустриалното общество се подчертава важността на свободата на изразяване и правото на личен избор, особено в контекста на личната независимост и демокрацията. Има един много спорен момент, отнасящ се към морала изобщо. Всички напътствия му обръщат внимание, но оставят без отговор дали става дума за морала на своята референтна група или на външната. Дали този, който тръгва по пътя трябва да се съобразява с нормите, които е усвоил като добри или "с вълците да вие по вълчи"? Общо взето, в българския фолклор се изразява, че своите норми са добри, чрез тях съществуваме, но не е необходимо да се афишират, а в случай на опасност дори е добре да се крият. Юнакът от "Тримата братя..." тръгва да убива ламята и да освобождава пленничките; друг герой, при среща с дяволи се скрива на едно дърво; Крали Марко, срещнал в пътя си три синджира роби ги отървава, на пук на морала на Муса Кеседжия; Девойката от "Братче еленче" била добре скрита, но я предизвикали с неправилни действия и тя слязла да обяснява кое е правилното... будала, хванали я. От друга страна, всеки нов път и усвояване от човека на нов ареал е свързано с усвояване на семейния, селищен, народностен или училищен, трудов и пр. морал, който му е чужд. Т.е. попадайки в Рим, трябва да се държи като римляните, иначе ще пати. Например християните са имали доста проблеми с властта. И тук става дума за едно диференциране и преценка, дали да отстояваш своя морал или да се прикриеш. Споменатия с дяволите е трябвало да вземе бързо решение и постъпил като котка пред куче, съобразявайки, че ония не са от неговия род. Горните пътни съвети важат дори за такъв път, като нашия форум. По- далеч стига този, който ....

Става ясно, че има много доброжелателни съвети как да мине пътя добре. Важното обаче е да тръгнеш.

Речетатив Джоко Росич НЕМА ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН !!!..... ЕМИГРАЦИЯТА НЕ Е ПО МЕРКА НА ВСЕКИ... МНОГО МАЙКИ Е РАЗПЛАКАЛА, МНОГО БАЩИ Е ВДЪХНОВИЛА , МНОГО БРАТЯ И СЕСТРИ Е РАЗДЕЛИЛА ... АМА И НЕФТА И ЗЛАТОТО СА КЪРВАВАТА ПОТ И СОЛЕНИТЕ СЪЛЗИ НА ПОДГОНЕНИ ОТ БЕЗИЗХОДИЦА И НЕМОТИЯ , ЗАРЕЗАЛИ БАЩИН ДОМ , ТЪРСЕЩИ СВОБОДА И ПРЕПИТАНИЕ АВАНТЮРИСТИ .... НЕКОИ КРИВНАТ ПО ПЪРВАТА ЛЪСКАВА ТАБЕЛА ЗА ГОЛЕМОТО ШОСЕ И ВСЕ ПО АСФАЛТ , ПО МАЗНОТО ДА КАРАТ ....АМА НЕМА ПРИКЛЮЧЕНИЕ ПО МАГИСТРАЛАТА , ЛЕСНО Е , ВКЛЮЧВAШ НА ДИРЕКТНА И ВСЕ НАПРАВО , ВСЕ НАПРАВО , СТРОЯВАШ СЕ ДО КАМИОНИТЕ , ПОНЕСЛИ СТОКООБОРОТА, СТОКООБМЕНА И СТАВАШ СТОКА... ....И НЯКАК СИ ДОБРОВОЛНО ДЕЗЕРТИРАШ ОТ ИДЕАЛИТЕ . ДРУГИ ПРЕСИЧАТ ПЪТЯ И ЦЕПЯТ НАПРАВО ПРЕЗ ГОРАТА, ПРЕЗ ПЛАНИНИ И РЕКИ , ПРЕЗ ПРОПАСТИ ПРЕЗ БЕЗДНИ , ОЦЕЛEВАТ ТРУДНО , БЕЗ ПЪТ , БЕЗ КОМПАС И КОЛКОТО ПО-НЕВЪЗМОЖЕН ПРЕХОД СИ ИЗБРАЛ, ТОЛКОВА ПО-СИ БЛАЖЕН ОТ УСЕЩАНЕТО, ЧЕ СЕ ПРИДВИЖВАШ..... НО ... ПЪТЯТ Е ВАЖЕН... ПЪТЯ, КОЙТО САМ СИ ИЗБРАЛ !!! ДЕЦА, МОИ, ВЕСЕЛА ЕМИГРАНТСКА ПЕСЕН НЕМА!!!