Overview

С четене на съществуващите "Поетики", поет не се става. Хораций написал за свой ученик Поетика, но вмъкнал, че стиховете (на ученика без дарби) трябва да отлежат години. Смятам го напълно справедливо- Некадърникът за тези години, а и баща му ще загубят интерес към славното поприще. Учебниците по естетика на изкуството, в които са запечатани ценни напътствия са винаги за нещо минало. Изкуството, следващо залутания път на вкусовете е с непредсказуемо бъдеще. За да се развива усета за красиво в което и да е изкуство, необходима е постоянна или поне честа среща с публика или поне с експерти, с критици, импресарии и мениджъри, с колеги от занаята. Това са си работи на еснафа- срещи, обсъждане къде и какво върви, какво се търси, как се плаща. Дори и в класически, бавно променящи се времена то си е важно. Обсъждахме в друга тема Станислав Доспевски и голямото му предимство, да притежава Ерминията- ръководство кое е класическо в иконите. Тя е отразявала стария дух, а новият, неговят съвременник Николай Павлович не е могъл да наложи поради липса на среда- съмишленици. Най- доброто е прекият и доброжелателен контакт на обсъждане... но то е късмет.

Това, което ме накара да се обърна към музикалната естетика беше едно дълбоко преживяване на музикално произведение, в което като солисти си партнираха съпрузи. Приписвах им любовен диалог, изразен с инструментите. Вълшебството беше не на сцената, а в мен. Това не се учи в консерваторията.

Професионална безупречност Дори когато прави нещо нестандартно и имитира неумение, всичко трябва да е безупречно... терминът без-упречен малко не е точен. Дори и най- големите творци са били критикувани или проваляни. Става дума за способност за идентична повтаряемост на създаденото изкуство, пък било и песен за сини велурени обувки или галилео фигаро*. Публиката е харесала точно това и иска точно това, а не непохватна имитация. * Елвис Пресли или Куин

Оригиналност и Традиционност За да бъде приет положително, артистът трябва да балансира между двете. То е като за да остане в орбита на някаква публика, трябва да уравновесява центробежната оригиналност с центростремителната традиционност. То е усет/изкуство, но и зависи от значимостта на публиката и артиста. Масата им. Примери: В съвременните авторски песни на фолклорна основа, текстописците запазват диалектите и постоянните сравнения, плътно в традициите. В песента си Гатанки- ладанки, ТУК Щурците пеят на съвременен език, прочее песента им не става особено популярна. Слави и Ку-Ку бенд си позволяват дори неприлични изрази в поп- фолка на Комбайнеро- интелигентска ТУК, а публиката им е възторжена. Обаче стилът е контра-традиционен и такъв език е съвсем на място.

Ето какво препоръчва ИИ за реализацията на музикалното изкуство. Вижда се, че естетиката има място толкова, колкото да съответства на вкусовете на потребителя Така че творецът има право да се изразява както си иска, но ако иска публика, а той не може без нея, трябва да гледа като делови човек. Тук под публика не разбирам само пълни стадиони, а дори русото момиче от класа или двамата приятели- начинаещи китаристи. Съмишленици- професионалисти в един стил е направо интелектуален кръг, който може да произведе революция. Могучая кучка или поне Битълс.

Музиката е почти изцяло предназначена за продажба или поне за публика. Само изпълнителят може да си позволи от време на време за свири за собствено удоволствие или поне да удовлетвори своя потребност. Композиторът, дори да композира нещо за чекмеджето, то е защото публиката не би го приела, т.е. в един ден разчита да го представи пред някого. Прочее това е при всяко изкуство. Ако някой декоратор декорира само своето жилище, той ще изпълни скоро дома си с това свое хоби и ако продължава да поражда идеи, осъществени като скици, той разчита да ги представи някому, пък било и на приятели безплатно. Тази тясна връзка с публиката я прави силно зависима от вкусовете й, а и от възможностите. "Който плаща, той поръчва музиката". Свободата на автора е доста ограничена, но зависи от времената и неговата мощ. Добил име, (вярна публика), музикантът може да си позволи малки или големи нарушения на границите и усвояване на нови територии. Но така е при всеки производител на стоки. Изобщо законите за стоките са същите за материални и интелектуални продукти. Това е първо и основно правило в изкуството- съобразяване с вкусовете на публиката. Музикална компания Пайнер е интересен пример. Започва от копиране и разпространяване на касети, а впоследствие добива студио, телевизионен канал, турнета, свои композитори и изпълнители. Те са насочени към конкретна публика и се съобразяват с нея.

В еволюцията на музиката, с появата на речта се появява и мелодиката, интонацията. Звукът на речта е интониран, модулиран и не случайно се отбелязва говора от Банско - много характерен с мелодичността си. Щеше ми се "ин-тон-ация" да означава процес на влагане на тон, но интонация означава от латински "настройвам". Така първата музикалност се появява в говоренето, а инструментално, в акомпанимента на думите, който подражава на езиковата модулация, интонация или прозодия. Появява се Орфей, който е създал химни и акомпанимент към тях. Не можем да забравим и Тъпана на войната- появяват се мощните звуци на тъпани и тръби за разгласяване командирските заповеди. Песните, обръщение към бога, разкази за живота или развлекателни са за дълго музиката за човека. Остава и музика- ритъм: танцова или по- скоро песенна когато се умори или го няма певецът и войнска. И до сега призивът за храна е съпроводен в ума с песента "ЧОрба-каша, чОрба каша, боб, фасул". Така се е появила инструменталната музика- мелодията, песента я има, певецът го няма. По- нататък, някъде през Западноевропейското Възраждане инструменталната музика, освен да запълва времето между псалмите докато стане самостоятелна. Стигаме до Програмната музика, при която нещата от живота се предават чрез музиката с минимални езикови пояснения. Фантастична симфония на Берлиоз е нещо величествено. Тази кратка историческа разходка ми бе нужна за да свържа историческото развитие с темата, което, надявам се ще направя тепърва.

Предполагам и това, което е присъщо на музиката открай време и до сега- подражанието на природата се е появило когато човек е придобил инструмент за това. Съдейки по развитието на говорния апарат на детето, това възпроизвеждането на звуци е преди усвояването на думите. След това флейти и ударни са можели да подпомагат за същото, обаче умението да се подсвирква с уста, пак от детските умения, мисля, че се е породило по- късно. Мястото на природното звукоподражание в музиката е открито, но не е много почитано. Обаче ако погледнем на филмовото озвучаване като на изкуство, най- близко до музиката, то е много, много употребявано. Прибавяните към записа на тупаници, пъшкания, строшавания, смехове и пр. е едно приложно звуково изкуство, обогатяващо художественото представяне на света.

МУЗИКАЛНАТА ЕСТЕТИКА Няколко примера от ChatGPT за връзката между ритъма и настроението в музиката. : 1. Бавен и равномерен ритъм – Спокойствие и замисленост Пример: Адажио в класическата музика, като в "Adagio for Strings" на Самюъл Барбър. Бавният ритъм създава усещане за дълбочина, тъга или съзерцание, често използван в моменти на драматичен емоционален заряд. 2. Бърз и пулсиращ ритъм – Енергия и вълнение Пример: "Flight of the Bumblebee" на Римски-Корсаков. Бързите, неравномерни пулсации провокират усещане за движение, напрежение и динамика, което може да създаде впечатление за хаос или интензивност. 3. Танцувален ритъм – Радост и игривост Пример: Ча-ча-ча или валс, като валса в "Синя Дунав" на Йохан Щраус. Ритмите, които следват ясни танцувални модели, предизвикват усещане за удоволствие, лекота и социална свързаност. 4. Сложен ритъм – Тревожност и нестабилност Пример: "The Rite of Spring" на Игор Стравински. Полиритмичните и асиметрични ритми, често срещани в авангардната музика, могат да предизвикат тревожност или да създадат усещане за експерименталност и напрежение. 5. Маршов ритъм – Решителност и мощ Пример: "Маршът на Радецки" на Йохан Щраус (баща). Маршовият ритъм, със своите строго организирани и повтарящи се акценти, вдъхновява чувство за ред, дисциплина и героичност. 6. Люшкащ се ритъм – Релаксация и меланхолия Пример: Боса нова, като "The Girl from Ipanema" на Антонио Карлос Жобим. Лекият, плавен ритъм създава усещане за безгрижие, романтика или дори носталгия. 7. Стабилен ритъм с акценти – Тържественост и сила Пример: Хоровете в оперите на Верди, като "Va, pensiero". Ясният и отчетлив ритъм внушава чувство на величие и духовно извисяване. Тези примери демонстрират как ритъмът създава основата за емоционалната реакция на слушателя и определя цялостното настроение на музикалното произведение.

МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА Във филма на БиБиСи "Бозайниците", великолепният Дейвид Атънбъро ни представя един епизод от това, как шимпанзе призовава за война мъжкарите, като удря с клон по дънера на дърво. Има си фраза- "Тъпана на войната", който съхранява значението на този ритъм- призив. Смятам, че това е началото на музикалното изразяване- РИТЪМЪТ. Този прост език е изразявал психическо състояние, което се е предавало и заразявало. Камбанният тревожен звън е друг ритмичен сигнал, който е призовавал за нещо тревожно. Ритъмът на камбаната за служба е друг, а за радостно събитие трети. Има изследвания за връзката на музикалния ритъм със сърдечния и възможността за предаване и привнасяне на емоции у слушателя. В този смисъл ритъмът е основното "езиково" средство на музиката. Мажорният и минорен лад са допълнително средство за въздействие, но те са свързани с тоновете, които възприемам като украшение на ритъма. Тези тонални изразни средства са по- скоро декорация, но могат да имат както познавателна, така и удоволствена роля в музицирането. Могат да подражават на природата (Полетът на бръмбара) или на изобразяваното в програмните съчинения (Годишни времена) или да са просто приятни, за наслада.

Художествената литература носи две наслади- да научиш нещо и да се развличаш. Реализмът носи научаването, а фантазията и невероятното са за развлечение. В различни периоди надвива едно или друго. Сега, според мен, публиката предпочита да бъде развличана. Белег за това е рекламният лозунг "Сексът продава всичко". Не познанието.

Точно! Четящият иска да се сравни със себеподобните, но в новото време вече четящите са всички и разнообразието на подобните им е неизчерпаемо. Откъдето вече изкуството вече иска да покаже животът като картина на всичко, а не като поредица от примери с герои от високата класа. Реализмът от 19 век май отваря тази врата и тя никога няма да се затвори. Вероятно за добро?

Мисля, че и на изток, четящата публика е аристократична и Шах-наме е поучителна за шахове и с герои от тази среда. Дори съюзът на Рама е с маймунски цар, а не с някой треторазреден маймуняк. Предполагам и китайските императори са се поучавали от сведущи в царските работи. Приготвил съм си да чета книга от Маоистко време. Не зная дали става дума за герои- партийни лидери или редови. Изглежда- да. Обаче интересът към непознатото, девиантното, фантасмагоричното е съществувал. В Хиляда и една нощ има и луди, и убийци, и духове, и екзотични страни, обаче героите, макар и по- често търговци, защото е предназначена и е произлязла от разказите на керванджиите, са особени, с нещо изключителни. Атрактивни, привличащи внимание, така да се каже. Това ме оставя в двоумението, дали си струва да се описват преживявания на Никой. Ето, Радичков описва едни прости хора. Елин Пелин и той. При това не са изключителни (атрактивни така да се каже). Изглежда са плод на това, че четящият иска да се сравни със себеподобните, освен, че иска да научи за другите. ... като си помисля, на кафе с приятели се говори не за Леонардо ди Каприо, а за Пешо съседа. При това с интерес, а не с оскърбителното високомерие на принц Хамлет.

Много, много интересно! А не е ли свързано всичко това с процсът на "разширяване на периметъра" на литературата, в хода на историята й от началото на 18 век нататък? И с еволюцията на виждането, на нормата за "ценното". Със впускането към реализма на 19 век. А пък вече като дойде тъмната материя на модерното от 20 век и - вай, ужас - от 21 -вии. Така от третокласните лупата се премести, през психологизма, към девиантни, луди, престъпни и пр. ... Интересен би бил паралел в източното изкуство - дали там има такъв процес?

Хи- хи.

Втори,княз Потьомкин е създавал фалшиви проспериращи села за да заблуди императрицата Екатерина,а не обратното... Не намесвай царизма...

Връзката е ето тази - твой предходен коментар. "От 21 до 31 юли 1931 г. Бърнард Шоу е в СССР, където на 29 юли има лична среща с Йосиф Сталин. В допълнение към столицата, Шоу посети пустошта - комуната на името на Ленин в село Ира, Кирсановски район, Тамбовска област (комуна Ирская), която се смяташе за образцова. Връщайки се от Съветския съюз, Шоу каза: „Напускам състоянието на надежда и се връщам в нашите западни страни - страни на отчаянието... За мен, стария човек, е дълбока утеха, отивайки в гроба си, да знам, че световната цивилизация ще бъде спасена... Тук, в Русия, съм убеден, че новата комунистическа система е способна да изведе човечеството от съвременната криза и да го спаси от пълна анархия и унищожение. В интервю, дадено в Берлин на път за вкъщи, Шоу хвали Сталин като политик" След среща със Сталин на която не е известно какви точно лъжи е разправял и разходка в избрана от ръководството на СССР комуна за да покажат че са супер добре се прибира и разпространява впечатленията си. Ако е видял по това време реалността в по-голямата част от Русия, а не една избрана и нагласена за "пред хората" комуна дали щеше да обяснява колко е добър комунизма и как Русия ще изведе хората към светлото бъдеще? Ако не виждаш връзка с потьомкиникте села си слепец. Интелектуално, не буквално. Ако я виждаш и се правиш, че не я виждаш си просто лицемер. Всъщност всички във форума отдавна знаем, че си второто, а в някои по-редки случаи - първото.

Темата за лудостите на императорските фаворити в Русия е интересна и може би мнозина ще участват, ако я пуснеш във форума. Такива особенности на руския царизъм са довели до Февруарската и Октомврийската революции. В тази тема, уви, не се разисква това. Ще почакам, ако намериш връзка с Бърнард Шоу, ще представлява интерес.

Селата потьомкин са стар руски специалитет. Строени са в прослава на властта в СССР и Сев. Корея. Със същата цел има и снимки на пълни със стоки магазини през соца. https://ru.wikipedia.org/wiki/Потёмкинские_деревни

Там е работата, че когато излиза "Кандида" 1897, Ницше вече е тежко болен и неработоспособен. В Този смисъл, Шоу отговаря на Ницше, а не Ницше да критикува Шоу. Пък и обществените движения показват, че възгледите на германеца за идеалите се отнасят за друго време. Времето на Едуард не е времето на Виктория. Това поставя въпроса, че няма абсолютни съждения, а такива, свързани с някои обстоятелства. Ето, сега, някои обстоятелства вадят идеи на Ницше. При други обстоятелства- други. Един страничен пример за това, че обстоятелствата извеждат едни или други съображения е следния: "До коронясването му Едуард VІІ е известен с кръщелното си име Албърт (умалително – Бърти), но като крал приема второто си име – Едуард, тъй като крал с името Албърт не е имало в империята (и, което е по-важно, това име на много англичани им прилича на немско)".

Ницше има една мисъл по тази тема,но за съжаление не си я спомням с точност. Приблизително звучи така: "Идеалът не е заблуда,а лъжа" В смисъл,че идеалистът не е заблуден човек,а лъжец. Шоу е другите като него са знаели за ГУЛаг на Сталин,но са лъжели че комунизмът (в СССР) е справедлив и хуманен. Лъгали са с оправданието пред себе си,че тази лъжа е в името на доброто на хората. Сам по себе си убеденият комунист не е опасен. Опасни са хората като Шоу,които не могат да различат реалността от измислицата.

Връщам се на "Кандида". Нейните изпитания са три. Баща й Бърджис. Нагъл, арогантен предприемач, използвач и угодливец, накратко- мошенник Съпругът Мъръл. Християнски социалист, наивен в човеколюбието си и доверието към хората. Накратко- идеалист. Младежът Марчбанкс. Неопитен още юноша, аристократичен род и доходи, поетично възвишен, който с любовта си би задушил независимостта на Кандида. Пред тези три изпитания героинята остава оптимистка. Запазва топли чувства или поне школуван тон на близост към всеки от тях. Както я описва при появата й авторът, 33 годишна "жена, умееща да предразположи хората и да ги накара да й се подчиняват, при това го прави откровено и инстинктивно, без никакви задръжки... ведрото чело на Кандида, смелият й поглед, изразителната уста и волевата брадичка свидетелствуват за широк ум и възвишен характер, които облагородяват лукавата пресметливост в отношенията й с хората." Така става ясно, че нейният избор ще бъде към "по- слабия" от последните двама и той е да се грижи за преподобния Мъръл. Той е симпатичният идеалист, който проповядва "глупости", но го прави от сърце, безкористно, макар и не винаги ползотворно. ПП. Има такъв разказ за предходна случка: Бърджис опитал да продаде на общината, явно с добра печалба, дрехи за приют, ушити с ужасна експлоатация на шивачките. Мъръл се противопоставил и убедил общинарите да не ги приемат заради робския труд. Бърджис уволнил шивачките и въвел машинно (види се автоматизирано) производство с по- високи заплати на работещите. Мъръл го адмирира, без да пита какво ще стане с изхвърлените на улицата.

Народът го е казал: "И най-мъдрия си е малко прост"... Особено кога става дума за левашките идеи...

Какво обещаваше СССР и какво стана на практика? Успя ли СССР да спаси човечеството от анархия и гибел? Не, не го спаси - но затова пък успешно го доведе до Сталинска и Путинска диктатури, войни и смърт. Съответно тези, които някога са си мислили, че " коммунистическая система способна вывести человечество из современного кризиса и спасти его от полной анархии и гибели", са просто заблудени/измамени. Това са фактите.

Какво да се прави. Глупостта е безкрайна като космоса. Всеки рискува да постъпи глупаво. Аз, ти. В този случай ти. Нали написах , че прибързваш с оценките. Дай по- внимателно и спокойно.