Описание
Доклад подготвен от експертна група на Съвета на Европа. Най-добрият документ за състоянието на българската култура и културна политика през 90-те години.
СЪВЕТ НА ЕВРОПА
СЪВЕТ ЗА КУЛТУРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА ЗА ПРЕГЛЕД НА НАЦИОНАЛНИТЕ КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ
КУЛТУРНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ
доклад на европейски експертен екип
от
Чарлз ЛАНДРИ
СЪСТАВ НА ЕКСПЕРТНИЯ ЕКИП
Д-р Ирмели Ниеми (Финландия)
Председател на екипа
Генерален директор, Министерство на образованието, Хелзинки
Г-н Чарлз Ландри (Великобритания)
Рапортьор на екипа
Директор, "Комедия", Раунд Бумз Грийн Ниър Страуд, Глостър
Г-жа Наима Балич (Хърватска)
Старши съветник, Министерство на културата и образованието, Загреб
Г-жа Корнелия Дюмке (Германия)
Културно и икономическо консултиране, Берлин
Г-н Питър Шрайбер (Холандия)
Министерство на образованието, културата и науката, Зутермеер
За Съвета на Европа -
отдел "Културна политика и културни дейности"
Г-жа Вера Болто
Началник отдел "Културна политика и културни дейности"
Г-жа Даниел Имбер
Сътрудник
РАБОТНА ПРОГРАМА НА ЕКИПА
18 април 1996 г.
Предварителни срещи на председателя, рапортьора и програмния съветник с авторите на националния доклад и с представители на Министерството на културата в София
22 - 28 юни 1996 г.
Първо посещение на групата експерти: София, Бъта, Асеновград, Панагюрище, Копривщица, Пловдив
2 - 9 ноември 1996 г.
Второ посещение на групата експерти: София, Несебър, Бургас, Пазарджик, Стара Загора
9 - 10 декември 1996 г.
Среща на групата експерти в Париж
17 - 18 януари 1997 г.
Среща на групата експерти в Париж
15 април 1997 г.
Дискусия в Комитета за култура, Страсбург
СЪДЪРЖАНИЕ
Културната политика на България в преход:
от състоянието на държавата към състоянието на изкуството
Работно резюме
Раздел първи: Обща картина
Базовото изследване
Нашият подход
Работни дефиниции
Историческият контекст на формиращата се културна политика
на България
Наследството на миналото
Отражението върху нагласите
Последствия за прехода
Други следствия от доскорошната изолация на България
Провалените очаквания
Светлини на хоризонта
Следващата стъпка: съставяне на приоритетите
Кризата извън културата
Раздел втори: Рамка за преосмисляне на културната политика
Основни положения: въведение
Демокрацията и ролята на гражданското общество
Права и отговорности
Липса на власт
Демокрацията и културното развитие
Ролята на Министерството на културата
Стратегическата роля на образованието по изкуствата
Общини и региони
Гражданското общество и партньорството
Културата в условията на пазарна икономика
Въведение
Елементарно разбиране на ролята на пазара
Към едно по-широко разбиране на понятието "култура"
Белите петна в познаването на масовата култура
Стара и нова култура
Културата и качеството на градския живот
Предприемаческото поведение на организациите в сферата на изкуствата и културните
индустрии
Публиката като потребител
Културните дейности не могат да не се съобразяват с пазара
Колебание между крайности
Киното и пазарът
Издателската дейност и пазарът
Музиката и пазарът
Театърът,музеите, културното наследство и пазарът
Фолклорът, художествените занаяти и пазарът
Механизми за осъществяване на културната политика
Творческо прилагане на закона
Творческо използване на парите в областта на изкуството
Фокусиране върху субсидиите
Финансиране и икономика на културата
Допълнително финансиране, извън субсидиите
Кой има полза от алтернативното финансиране
Българска агенция за инвестиции в културата
Кратък преглед на културния сектор
Раздел трети: Стратегически дилеми на културната политика.
Какво е положението на България?
Дилеми, свързани с изпълнението на политиката
Централизация и децентрализация
Публично и частно
Субсидиране и пазар
Дилеми на културното развитие
Елитна/престижна/авангардна/"голяма" култура
и ориентирана към дадена общност/местна/"малка" култура
Малцинствата и основния поток
Изкуството и творецът
"Страничните ефекти" и художественото съдържание
Минало/наследство/носталгия и бъдеще/съвременност/експеримент
Медиите в културата
Съдържание и материална база: дейност и сгради
Институции и проекти
Различията между поколенията
Местно и международно измерение
Дилеми на икономическото развитие
Криза извън контрола на културния сектор
Потребление и производство
Развитие на местно предприемачество или внос на културни продукти
Дилеми, свързани с маркетинга на селищата
Реалност и разкрасяване
Ориентация към гостите на страната или към нейните жители
Пространствени дилеми
Град или държава
Центърът или периферията на града
Раздел четвърти: Международният контекст на културното развитие
Въведение
Преформулиране на аргументите за културата с оглед на 21-ви век
Необходимостта от доказателства за ефекта от инвестиции в културата
Глобализацията и позицията на България
"Твърди" и "меки" аргументи за културата
Международни икономически сили и тенденции в културата
Творческата способност като всепроникващо ценно качество
От печатните издания към мултимедия
Художникът като феномен на мултимедията
Нарастващата монополизация в конгломератите на културната индустрия
Използването на английския език
като международно средство за комуникация
Международната същност на потреблението на култура
Основното значение на бързото обновление на продукта
Добавената стойност на "запазената марка"
Синдромът "супер звезда"
Безкрайното размножаване на културните продукти
От уникалния оригинал към безкрайно тиражираните
произведения на изкуството
От производство към маркетинг
Потребяване на културата - у дома или на обществени места
Култура и туризъм
Заключение
Раздел пети: Обобщаване на наблюденията:
Заключения и препоръки
Три основни заключения
Промени в умствената нагласа
Какво е виждането за българската култура?
Необходимостта от обосноваване на културната политика на България
Други основни моменти
Нов подход към културната политика
Препоръки
Към национален дебат за ролята на културата
Необходимо е прозрачността да се възприема като ценност
Свобода на словото и инициативност
Приемане на принципа "на една ръка разстояние"
Грижа за състоянието на културния сектор, дефиниран в широк смисъл
Мораториум
Читалищата: назад към бъдещето
Неотклонна връзка с най-доброто в европейската практика
Приложение: Списък на българските участници в дискусиите с екипа експерти от СЕ
