Мъжественост и женственост

[alvassareiro]

Мъжественост и женственост

Би ми се искало да насоча вниманието към различните разбирания за мъжественост и женстевност сред културите по света. Въпросът за произхода на тези различия също не е безинтересен, но много по-важни са практическите последици от тях.

Ясно очертаните различия в ценностната система на мъже и жени не са типични за всички общества по света. Като цяло, съществуват два полюса – на първия са обществата от америшкански тип, които биха могли да се определят като мъжествени, напористи, твърди и тн. ( съществуват няколко терминологии). Сред най-мъжествените страни освен САЩ, са Япония, Мексико, Колумбия, Венесуела, Германия, Италия, Великобритания, Ирландия, Австралия и някои други. В тези култури мъжете изглеждат свръхамбициозни, ориентирани към съревнование, себедоказване, надмощие, победа, агресия, демонстрация на сила в буквален и преносен смисъл, а жените са просто амбициозни. Мъжете са по-склонни от жените да поставят професионалното израстване и кариера пред семейството, важно е да докажат, че са повече от останалите – че печелят повече, че са по-добри любовници, имат по-мощна кола, по-голям дом, по-красива жена. Това желание за себеизтъкване и себедоказване е по-слабо застъпено при жените от гореспоменатите общества, които са по-склонни от мъжете да показват отстъпчивост, сътрудничество и състрадателност. Като цяло, жените в тези общества обръщат по-голямо внимание на човешките отношения.

На втория полюс са обществата от скандинавски и холандски тип, които Хофсетде определя като женствени. Там мъжете и жените са еднакво неамбициозни в сравнение с тези в американското общество. Интересно е да се отбележи, че в ценностната система на мъже и жени в тези общества почти няма различия. И мъже, и жени, споделят еднакви ценности, които американците биха сметнали за немъжествени. Освен скандинавските страни Дания, Норвегия, Швеция, както и Холандия, Исландия, Финландия, като женствени култури се определят Словения, португалия, гърция, редица арабски страни, а средно положение заемат Франция, корея, Испания.

Основни атрибути на културната мъжественост:

- Ясно разграничение на социалните и професионални роли. Знае се кои професии, постъпки, възгледи, и тн. са мъжествени, и кои женствени. Например много ясен признак за културна женственост е прието мъжете да плачат. На всеки, който е пътувал по света е ясно, че е напълно прието мъжът да плаче на погребение, при раздяла, докато пее в Португалия, Гърция, и особено в арабските страни. Това по никакъв начин не поставя под съмнение неговите качества на мъж, но подобно поведение в Германия или САЩ би се тълкувало като признак на слабост или женственост. Друг признак за културна женственост е например в кои държави е прието мъжът да проявява нежност или грижовност към любими, деца и тн. Изблиците на нежност, чувственост, романтика от страна на мъжа, са напълно приемливи в Португалия, Гърция, Скандинавските страни, но в САЩ и Германия се тълкуват като слабост. Там традиционно битува схващането, че мъжът трябва да работи, да изкарва пари, не да се занимава със сладникави неща, а жената да се грижи за децата и кухнята. В мъжествени общества като американското се приема, че ако мъжът не е в състояние да изхранва семейството си, е недостоен, и се поставя под съмнение мъжестевността му. В Португалия и Холандия това далеч не е така. Напълно е допустимо и нормално жената да издържа семейството и не са редки случаите, в които тя е глава на семейството. Така е и в женствениште арабски култури, където жената и само жената се разпорежда с парите.

- Силна ориентация към съревнование, себедоказване, себепоказване, надмощие от страна на мъжа в мъжествените култури, и еднаква неамбициозност както от мъже, така и от жени в женствените култури.

Ще се опитам да синтезирам най-общо следствията от възпитанието в мъжественост и женственост в споменатите култури.

Следствия за отделната личност от възпитанието в мъжественост.

Първото следствие от възпитанието в мъжественост в мъжествени култури като американската е героизмът и ориентацията към всякакви постижения, които веднага получават гласност. Много често тези постъпки нямат никаква практическа стойност, но те са индикатор за културна мъжестевност и са натоварени с културен заряд – например първи инвалид, изкачил еди кой си връх, първи слепец, скочил по водопад и тн.

Друго важно следствие от възпитанието в мъжестевност е стремежът към взаимопомощ. Няколко есриозни изследвания показват, че именно в мъжествените култури хората са най-склонни да си помагат в беда – например да помогнеш на някоя възрастна жена или слепец да пресекат улицата, да защитаваш беззащитните животни и тн. Обяснението е просто. Човек, който се възприема като герой, е заинтересуван и другите да го възприемат така, затова има интерес да поддържа положителен образ за себе си в обществото. Специфично проявление на тази културна мъжестевност е оставянето на бакшиши. Това показва, че сме великодушни, щедри, успели. Най-много бакшиши се оставят в САЩ, една от най-мъжествените култури в света. Не такова е положението в Източна Азия, където тези практики бяха до скоро напълно непознати. Само една вметка. Стремежът към взаимопомощ в мъжествените култури е само в сфери, в които няма съревнование.

Следствия за обществото от възпитанието в мъжественост.

Едно от сериозните следствия са широките социални различия и неравности. Мъжестевните американци са напълно безчувствени към онези, които са доказали, че са слаби и са изгубили съревнованието. Достатъчно е само да посочим идеите на Айн Ранд, която твърди, че е много по-полезно за обществото да се помага на даровити деца, а не на болни и слепи, защото от тях полза няма. Разбира се, тези възгледи не се възприемат от мнозинството американци, но е факт, че в САЩ има нулева социална политика и грижа към бедни, бездомни и всички други, изпаднали от лудата надпревара. В категорията незаслужаващи съчувствие и социални помоци хора се слагат бедните, уволнените, както и бедните млади и здрави хора. Според американската ценностна система те сами са си виновни за неуспеха, защото не са били достатъчно способни, амбициозни, за да успеят. Затова няма никакъв смисъл богатите да плащат данъци за тях. Всеки сам трябва да се бори, а ако изпадне, проблемът си е негов. Тоталната липса на социална грижа и състрадание в САЩ е причина за високата религиозност в страната, както и за лудото трупане на пари – те са буфер в случай на финансов неуспех. Подобен модел е коренна противоположност на скандинавския социален модел, където данъците надхвърлят 60% от дохода, а такъв манталитет би ужасил шведите, които го определят като брутален. В САЩ тенденцията да не се помага на бедните дори се усилва.

Друго следствие от културната мъжестевност е твърдото отношение към престъпниците. В мъжествените култури има много сурови мерки, дават се традиционно високи присъди, и често има смъртно наказание. В САЩ престъпниците не се надяват на състрадание дори от собствените си роднини. В женствените култури смъртното наказание е напълно отменено, а присъдите за редица от същите престъпления са по-ниски.

Други следствия от културната мъжестевност са свободната продажба на оръжие, защото всеки истински мъж трябва да може да се оправя сам с лошите, наличието на задължително военно обучение, което те прави истински мъж, висок процент военни разходи и милитаризация на обществото и тн.

Съществуват и няколко интересни следствия от културната мъжестевност, които засягат киното и езика. Мъжествените култури като САЩ правят филми, в които доминира винаги мотивът на супер героят, супер мачото, който спасява света сам – още от малки децата се учат на себедоказване и съревнование от герои като Батман, Супермен, Сайдърмен и тн. В италианското кино традиционно фигурира романтичният любовник, който доказва мъжестевността си с големия брой жени, вкарал в леглото си. Подобни ориентирани към постижения и героичности теми са напълно непознати в европейското, особено в шведското и датското кино, където ако има постижения, те са групови.

В САЩ възпитаването в свръхмъжественост и твърдост има катастрофални последици. Много млади мъже и момчета не успяват да оправдаят очакванията на бащите си да бъта истински мъже, в резултат на което развиват всякакви комплекси и патологии. Няма никоя други държава в света, която да има толкова много изнасилвачи, канибали, серийни убийци, стрелци в училища и всякакви други ненормалници, както в САЩ.

Културната мъжестевеност влияе върху употребата на езика. В мъжестевните култури се очаква мъжът да говори високо, властно, без извивки, често на специфичен “мъжки” жаргон. Типичен пример е Япония, където един и същи език се говори по два напълно различни начина от мъже и жени. Мъжете говорят рязко, насечено, агресивно, показвайки така своята мъжественост. Жените пък преправят гласа си и чуруликат като птички, което подчертава тяхната чувствителност и деликатност.

В мъжествените култури има моментални уволнения, големи различия във възнаглажденията и работохолизъм.

Културна женственост

В сравнение с мъжествените САЩ, в женствена Холандия и скандинавските страни са точно обратно. Очаква се да си скромен, мек, сговорчив, да помагаш на слабите. Това води до щастие, основано на сътрудничеството с околните. Да се изтъкваш и съревноваваш е основен грях.

Не съществуват и особени различия между професионалните ценности между мъже и жени. И за едните, професионалният успех е еднакво важен, както и семейството и децата. Да се отглеждат деца въобще не се смята за женска работа. Всъщност, почти нищо не се дели на мъжка и женска работа.

Еднаквостта между мъжете и жените в женствените култури се състои в схващанията за това как трябва да се държи един мъж или жена, какво да очаква или да не очакват от живота. В женствените култури тези схващания са еднакви за мъже и жени.

В женстевените култури децата не се учат на твърдост и напоритост. Момчетат могат да плачат колкото си искат, без никой да им казва “Бъди мъж” и без никой да се съмнява в мъжестевността им. От друга страна, момчетата не се насърчават и да се бият, за да се защитят. Агресията трябва да се избягва. Няма и възпитание в дух на високи постижения. Ако детето има среден успех, това е напълно достатъчно. Децата трябва да са отстъпчиви, да си сътрудничат и помагат. Затова и детските герои не са супермени. Когато са силни, те са мили, забавни и глуповати като Обелиск, или неученолюбиви, като Пипи.

В женстевните култури няма и почти никакъв интерес към силови спортове. Няма известни шведски, португалски, холандски борци, боксьори, щангисти. В САЩ обаче силови спортове като бокс и борба са силно популярни. Какво да кажем за Япония и нейното сумо.

Скандинавците са меки, сговорчиви и приятни хора, като героизмът изобщо не е на почит. Скромоността е основна добродетел.

Според женстевните култури, бедните не са виновни за положението си, затова трябва да им се помага със всички сили. Затова данъците в Щвеция достигат чудовищните 65%, а социалната система е изумителна.

[КГ125]

Айн Ранд не казва това, което пишеш... Само тази забележка ще си позволя засега.

[alvassareiro]

Айн Ранд не казва това, което пишеш... Само тази забележка ще си позволя засега.

Хм, напротив, у нея съм го чел. Срам за тази велика нация. Срам.

"Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.[40]

40 - ↑ Вж. интервюто на Айн Ранд дадено за шоуто на Донахю, достъпно тук:

приятно гледане.

"

край на цитата

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%...%B0%D0%BD%D0%B4

Аз не могада разбера откога крайните, човеконенавистни, реакционни, чудовищни и фашистки възгледи се определят като велико мислителство.

Това между другото е напълно в духа на социалните патологии в САЩ, породени от липсата на държавна социална политика.

Между другото скоро ме пита за пример на религиозен фундаментализъм в САЩ. Ами ето тук във форума се върти е дна доста интересна статия посветена на религиозния фанатизъм в САЩ. Надявам се си я прочел вече.

[alvassareiro]

Между другото, в интервюто, което посочих, Ранд говори именно за културната мъжественост на американския мъж - от 3-тата минута на част 1

[КГ125]

Наистина, изисква се особено величав полет на мисълта, за да квалифицираш Алиса РОЗЕНБАУМ (a.ka.Айн Ранд) като фашистка :banana:

Да не говорим, че интерпретираш възгледите й все едно си Ноам Чомски.

"За да бъде морален, човек нито трябва да приема, нито трябва да налага принуда другиму". Суперфашизъм, няма що

Редактирано Януари 15, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Наистина, изисква се особено величав полет на мисълта, за да квалифицираш Алиса РОЗЕНБАУМ (a.ka.Айн Ранд) като фашистка :banana:

Да не говорим, че интерпретираш възгледите й все едно си Ноам Чомски.

"За да бъде морален, човек нито трябва да приема, нито трябва да налага принуда другиму". Суперфашизъм, няма що

Възгледите на спомената госпожа се опреличават като фашистки не от мен, а от повечето й критици.

Да няма държавна социална политика към бедни, умствено увредени и болни, суперхуманизъм, няма що. Срам за тази велика нация, срам.

"Следвайки тази логика Ранд се обявява против провежданите от правителствата социални политики като подпомагането на бедните, безработните, хората с ментални увреждания и други. Аргументите за провеждането такива политики почиват на същото схващане на алтруизма — да се ценят повече хората, които не са дотам полезни в обществото, наместо тези, които успяват да допринесат повече за него. Така за Ранд обществото се нуждае по-скоро от политика в подкрепа на даровити деца от колкото политика за подкрепа на изоставащи. При все това, Ранд счита, че подкрепата за която и да е група трябва да се предоставя по решение на отделни хора, действащи на добра воля, а не по решение на правителството.[40]

40 - ↑ Вж. интервюто на Айн Ранд дадено за шоуто на Донахю, достъпно тук:

приятно гледане.

"

край на цитата

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B9%...%B0%D0%BD%D0%B4

[КГ125]

Следването на тези принципи от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър доведе до икономическия бум на Англия и САЩ през 80-тте.

Съображенията не са за "безполезността" на бедните, а за безполезността на такива разходи. Това всеки икономист днес го знае, че ако само раздаваш помощи, ще създадеш лумпени. Справка някои махали и гета.

Няма философ, който да е прокламирал повече нуждата от достойнство и свобода на всяка личност от Айн Ранд.

Първосигналното левичарство обаче бърза да я "фашизира" /нея, еврейката! оказва се, че комунистическата пропаганда може да направи и от евреина фашист/, или, да смутолеви, чрез устата на Ноам Чомски, че тя била човеконенавистник......

Този, който като никой друг в историята смята, че човекът трябва да живее разумно, да работи за собственият си просперитет и да не налага и не приема никаква принуда, е човеконаневистник. Но този, който тика хората в концлагери и им взема собствеността, разбира се, е "човеконавистник".

Остави ги ти тези цитати, виж й книгите.

[КГ125]

[

Възгледите на спомената госпожа се опреличават като фашистки не от мен, а от повечето й критици.

Да няма държавна социална политика към бедни, умствено увредени и болни, суперхуманизъм, няма що. Срам за тази велика нация, срам.

Точка 1 - не да няма държавна политика към бедни,умствено увредени и болни, а да не се раздават чужди пари без насреща да има труд. За болните и умствено увредени няма такава теза, каквато казваш ти.

Точка 2. - всеки да е свободен и богат според труда си. Пропускаш го.

А ще съм безкрайно признателен ако посочиш кои са "повечето й критици", които я упрекват във фашизъм. Или в квото и да било. Много те моля да дадеш данни критиците на Айн Ранд.

Редактирано Януари 15, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Следването на тези принципи от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър доведе до икономическия бум на Англия и САЩ през 80-тте.

Съображенията не са за "безполезността" на бедните, а за безполезността на такива разходи. Това всеки икономист днес го знае, че ако само раздаваш помощи, ще създадеш лумпени. Справка някои махали и гета.

Няма философ, който да е прокламирал повече нуждата от достойнство и свобода на всяка личност от Айн Ранд.

Първосигналното левичарство обаче бърза да я "фашизира" /нея, еврейката! оказва се, че комунистическата пропаганда може да направи и от евреина фашист/, или, да смутолеви, чрез устата на Ноам Чомски, че тя била човеконенавистник......

Този, който като никой друг в историята смята, че човекът трябва да живее разумно, да работи за собственият си просперитет и да не налага и не приема никаква принуда, е човеконаневистник. Но този, който тика хората в концлагери и им взема собствеността, разбира се, е "човеконавистник".

Остави ги ти тези цитати, виж й книгите.

Следването на такива принципи работи и дава резултати само в USA и Англия, те са неприложими в този чист вид в други части на света. С една дума, подобни принципи на тачаризъм и реигъномикс са етноцентрични.

Раздаването на помощи и прекалено социалната социална политика не е създала лумпени нито в Германия, нито в Швеция или Исландия, Норвегия Финландия, страни, които имат по-висок стандарт от САЩ

[Михов]

Раздаването на помощи и прекалено социалната социална политика не е създала лумпени нито в Германия, нито в Швеция или Исландия, Норвегия Финландия, страни, които имат по-висок стандарт от САЩ

О, в Германия вече са ги създали! Щом живееш там, не може да не си забелязал една известна част от германците - трайно безработни, живеещи само от социални помощи, защото държавата дава и така им е по-лесно. Никакво желание за преквалификация и трудова мобилност. Аз лично познавам двама такива . Така че, прекалената "социална" политика може да създаде дори от такъв дисциплиниран и трудолюбив народ като германците кръшкачи и тарикати. А иначе за всички тези страни са характерни и доста емигранти, които вече установили се окончателно там, не подхващат работа и също живеят предимно от помощи. Т.е. се отблагодаряват за гостоприемството на съответната държава, товарейки гражданите й с още данъци! Такова нещо в САЩ засега няма!

[КГ125]

....Докато има откъде да се плаща. Паразитизъм се нарича.

[alvassareiro]

О, в Германия вече са ги създали! Щом живееш там, не може да не си забелязал една известна част от германците - трайно безработни, живеещи само от социални помощи, защото държавата дава и така им е по-лесно. Никакво желание за преквалификация и трудова мобилност. Аз лично познавам двама такива . Така че, прекалената "социална" политика може да създаде дори от такъв дисциплиниран и трудолюбив народ като германците кръшкачи и тарикати. А иначе за всички тези страни са характерни и доста емигранти, които вече установили се окончателно там, не подхващат работа и също живеят предимно от помощи. Т.е. се отблагодаряват за гостоприемството на съответната държава, товарейки гражданите й с още данъци! Такова нещо в САЩ засега няма!

Не само че съм го забелязал, но и много подробно и надлежно в този форум описах точно това, за което говориш, как става, колко взимат, как живеят и тн. Споменатите особености са въпрос на култура преди всичко.

В САЩ такова нещо няма, това е факт. Защото държавата там няма никаква социална политика. В момента, в който си изгубиш работата, с теб е свършено. Затова хората трупат пари като луди, което е буфер в случай на уволнение. Това от своя страна води до висока религиозност, но и причинява всякакви социални патологии. Нещата са тясно навързани, и отново са въпрос на културни особености.

На мен не ми се иска да опреличавам кой какъв е. Вярно е, това е паразитизъм. Но въпросът е не дали ни харесва, или не, а защо в едни държави се толерира, а в други не.

В основата на серизната социална политика на скандинавските страни и Германия е залегнало схващането, че всеки заслужава достоен живот, без значение колко работи. Това е израз на егалитаризма в нагласите на северните народи - сериозните социални различия трябва да се избягват на всяка цена, и не бива да има бедни.

в САЩ обаче нагласите са точно обратните. Там се смята, че ако си беден, уволнен, безработен, значи си некадърник, и не заслужаваш държавата да се издържа Всеки се грижи сам за себе си, а който изпадне от борбата, да се оправя сам. Дори и днес, около 40 милиона бели американци, не латиноси или черни, са извън социалната и здравната система - това беше и целта на закона, който Обама прокара в КОнгреса - да ги вкарат в систимата. За пенсионерите, инвалидите, безработните пък изобщо не ми се мисли.

ЕТо как две различни култури, едната, заблягаща на социалното равенство, другата на съревнованието, създават различни социални системи.

Още по-интересни са нагласите в двете култури. За немеца, шведа, холандеца, няма нищо срамно да живее от помощи, и ако може така да живее цял живот, още по-добре. За американеца обаче това е срам, позор, ако ти се наложи, губиш дори уважението на най-близките си.

[alvassareiro]

....Докато има откъде да се плаща. Паразитизъм се нарича.

Още дълго ще има откъде да се плаща. Защото има тенденция данъците да се увеличат. И хората не само че не се противопоставят на това, а дори протестират, особено в скандинавските страни, при всеки опит да бъде намалена данъчната тежест.

[КГ125]

в САЩ обаче нагласите са точно обратните. Там се смята, че ако си беден, уволнен, безработен, значи си некадърник, и не заслужаваш държавата да се издържа Всеки се грижи сам за себе си, а който изпадне от борбата, да се оправя сам. Дори и днес, около 40 милиона бели американци, не латиноси или черни, са извън социалната и здравната система - това беше и целта на закона, който Обама прокара в КОнгреса - да ги вкарат в систимата. За пенсионерите, инвалидите, безработните пък изобщо не ми се мисли.

Още по-интересни са нагласите в двете култури. За немеца, шведа, холандеца, няма нищо срамно да живее от помощи, и ако може така да живее цял живот, още по-добре. За американеца обаче това е срам, позор, ако ти се наложи, губиш дори уважението на най-близките си.

Може би това състояние е, защото в САЩ традиционно възможностите са много?? И че работа се намира на много места?

Може за немеца да няма нищо срамно да живее на помощи, но въпросът е много прост - кой ще му ги плаща? Кой е този, който е генерирал такава стойност, че непрекъснато да храни тези, които паразитират??

Помага се на болни хора, на временно затруднени от обективни причини. Но ако това продължи безкрай, кой ще плаща сметката? Кой ще генерира стойността??

Ето в Кувейт мечтаният от теб строй е налице - заради петрола държавата хрантути кувейтците яката - има кой да работи, парите извират изпод земята (т.е. изпод запада, де).

Ами когато го няма Кувейт? Кой ще измисля и строи мерцедеси и беемвета, за да споделя част от парите си с вечно пияните ползуватели на помощи?

[alvassareiro]

Може би това състояние е, защото в САЩ традиционно възможностите са много?? И че работа се намира на много места?

Може за немеца да няма нищо срамно да живее на помощи, но въпросът е много прост - кой ще му ги плаща? Кой е този, който е генерирал такава стойност, че непрекъснато да храни тези, които паразитират??

Помага се на болни хора, на временно затруднени от обективни причини. Но ако това продължи безкрай, кой ще плаща сметката? Кой ще генерира стойността??

Ето в Кувейт мечтаният от теб строй е налице - заради петрола държавата хрантути кувейтците яката - има кой да работи, парите извират изпод земята (т.е. изпод запада, де).

Ами когато го няма Кувейт? Кой ще измисля и строи мерцедеси и беемвета, за да споделя част от парите си с вечно пияните ползуватели на помощи?

Въщност, по-вероятно е икономиката на САЩ да пропадне, както стана няколко пъти през миналия, и през този, век, отколкото в Швеция да свършат социалните помощи.

Значи, мисля, че е ясно, че описаните от мен германци, които живеят цял живот като паразити, не са мнозинство. Няма и как да бъдат. Но по-важното е, какво прави държавата за тях, как го прави, и защо го прави. И защо американската държава не желае да го прави.

Очевидно в САЩ и Швеция, Германия и тн. съществуват два различни социални подхода към безработни, възрастни, и всички останали, изпаднали от мелницата на съревнованието. В едното общество се оставят сами да се оправят, защото се вярва, че сами са си виновни за провала, в другото общество се хрантутят и издържат прекрасно цял живот. Това разкрива културните различия между споменатате общества, и е в духа на темата, която обсъждаме тук.

Отговорът на тези въпроси разкрива културните различия между споменатате общества. Това не е мечтан от мен строй, просто описах как е там.

[КГ125]

Ако икономиката на САЩ пропадна, и в Швеция ще свършат помощите

[Михов]

В едното общество се оставят сами да се оправят, защото се вярва, че сами са си виновни за провала, в другото общество се хрантутят и издържат прекрасно цял живот.

И Германия, и Скандинавия са в много лоша демографска ситуация. Когато мнозинството от населението стане неработоспособно, сами ще преразгледат политиката си. Въпрос на близко бъдеще - до 30-40 години. Опитът да заместят намаляващото население с гастарбайтери сполучи основно на ниските позиции, защото макар и да има висококвалифицирани чужденци, мнозинството от тях като цяло, така и не се адаптираха успешно, дори и на второ, трето поколение. Всичко това, по чисто обективни причини ще направи сегашната политика невъзможна. Просто този вид обществена справедливост е измислена и адекватна за тези общества през 20 век, но в условията на 21 век ще става все по-неприемлива.

[КГ125]

А условията на 20 век, и то на втората му половина, бяха бурно развитие на пазарите и индустрията, главно в САЩ, следвана от Западна Европа и от Азиатските тигри. Добри времена, позволили на слабите иначе европейци да си поживеят твърде добре.

[alvassareiro]

Ако икономиката на САЩ пропадна, и в Швеция ще свършат помощите

Първото се случи, но второто още не.

[alvassareiro]

И Германия, и Скандинавия са в много лоша демографска ситуация. Когато мнозинството от населението стане неработоспособно, сами ще преразгледат политиката си. Въпрос на близко бъдеще - до 30-40 години. Опитът да заместят намаляващото население с гастарбайтери сполучи основно на ниските позиции, защото макар и да има висококвалифицирани чужденци, мнозинството от тях като цяло, така и не се адаптираха успешно, дори и на второ, трето поколение. Всичко това, по чисто обективни причини ще направи сегашната политика невъзможна. Просто този вид обществена справедливост е измислена и адекватна за тези общества през 20 век, но в условията на 21 век ще става все по-неприемлива.

Тази социална справесдивост е измислена от тези общества, защото съответства на културните им особености. Подобни социални мерки съществуват още от средновековието, но през 20 век успяха да се реализират най-успешно, поради подема на споменатите общества.

Но наистина съществуват обективни фактори, които биха превърнали подобна социална политика в невъзможна да се провежда повече, поне в досегашните измерения. Това обаче би предикзикало социално недоволство и напрежение.

подобни фактори, които биха направили тези социални политики невъзможни, са неща като застаряващото население, всевъзможни трикове, с които човек може да се пенсионира колкото се може по-рано, тоталната липса на мотивация да се работи, особено в Германия, където често безработните полувачат повече от работещите, огромният приток имигранти, които на драго сърце грабят всякакви социални фондове, и тн. Изобщо наистина тези общества са заплашени и някои страни, като Дания, вече започнаха да ограничават помощите за имигранти, по конкретно хилядите евро пенсии, които пращаха към бедните страни, на хора, работили известно време в Дания.

Каквото и да стане, моята основна идея в този постинг е, че едни общества, като немското и шведското, желаят социална справедливост и милост към бедни, безработни и тн, а други общества, като американското, целенасочено се противопоставят на подобни мерки. Значи едните смятат, че едно нещо е полезно, другите смятат, че вреди. Т.е съществуват свръхсоциални общества, и свръх несоциални общества. Дали нещото може да се изпълни или не, е съвсем друг въпрос. Тук говорим за нагласи и разбирания, а те очевидно се различават същесттвено в двата типа общества.

Зад тези различия в нагласите и очакванията към държавата безспорно стоят културни особености. Но както шведските такива биха предизвикали срив в страната, поради прекалена социалност и мекост, така и американските такива предизвикаха, по мнение на редица учени вече, световна криза. И наистина, много учени смятат, че икономическата криза, започнала в САЩ, се дължи именно на културни особености.

[КГ125]

Стоят културни особености и огромното богатство, генерирано от капитализма през втората половина на 20 век, най-вече от несоциалните САЩ. Казано с други думи, САЩ, като една от свръхсилите и най-богатата страна в света, гали с перце и четка Западна Европа поради нуждата да я държи на своя страна в Студената война.

Щатската икономика не панда, но се разклати от около 2 год. Гледай сега сеир какво става със "социална" Европа, ако това чудо продължи.

През 80-тте Тачър и Рейгън бяха остро критикувани отляво за "орязването на социалните помощи". Комунистическата пропаганда отсам желязната завеса беше стигнала небивала висина, като ги изобразяваше как крадат кифлите на бебетата....

Осемдесетте години обаче бяха точно времето на най-голям икономически възход на ръководените от тях държави.

Задавам отново прост въпрос - откъде идват парите, с които се плащат дълги социални помощи? Инвестиция в какво са те? Кой създава принадената стойност, от която те се харчат?

[alvassareiro]

Стоят културни особености и огромното богатство, генерирано от капитализма през втората половина на 20 век, най-вече от несоциалните САЩ. Казано с други думи, САЩ, като една от свръхсилите и най-богатата страна в света, гали с перце и четка Западна Европа поради нуждата да я държи на своя страна в Студената война.

Щатската икономика не панда, но се разклати от около 2 год. Гледай сега сеир какво става със "социална" Европа, ако това чудо продължи.

През 80-тте Тачър и Рейгън бяха остро критикувани отляво за "орязването на социалните помощи". Комунистическата пропаганда отсам желязната завеса беше стигнала небивала висина, като ги изобразяваше как крадат кифлите на бебетата....

Осемдесетте години обаче бяха точно времето на най-голям икономически възход на ръководените от тях държави.

Задавам отново прост въпрос - откъде идват парите, с които се плащат дълги социални помощи? Инвестиция в какво са те? Кой създава принадената стойност, от която те се харчат?

Ами просто казано, парите, които с които държавата плаща на бедните в Германия, идват от заплатата на баща ми. Само той дава на немската държава месечно 3 500 евро данъци. В Швеция е дори повече, достига до 4000 евро месечно на човек. Значи, едно семейство дава на държавата на месец около 7-8 000 евро, това са 15 000 лева данъци. В момента нито Германия, нито Швеция, имат кой знае колко общо с Америка и плана Маршъл, защото, макар и в криза САЩ, социалните политики в Германия и Швеция са в пълна сила и размах.

Но трябва да се признае, че САЩ издържат икономически, движат целия свят. Това е нормално, неведнъж съм писал, че съвременната цивилизация дължи почти всичко на спокойната и ориентирана към съревнование индивидуалистична англосаксонска култура. Да, американската икономика е мощна, и ще се възстанови, така е.

Но темата, за която аз пиша, е съвсем различна. А именно - различните нагласи, разбирания, в америнаското и шведското общество за начина, по които трябва да се разпределят парите от мощната икономика.

Интересно е, че САЩ, които имат доста висок БВП и икономика, по-мощна от немската и шведската, и би трябвало да се по-богати, всъщност не са. Би следвало и социалната система на такава мощна икономика да е на ниво, но не е.

И обратно - държави като Швеция, Норвегия, Исландия, особено последните, без някаква сериозна икономика, всъщност имат много по-добре развита социална система. Макар и да разполагат с по-малко пари, те ги разпределят много по-равномерно отколкото в САЩ, в резултат на което се постига известно, на места и сериозно, социално равенство.

В САЩ обаче се счита, че парите, вкарани в оборот от мощната икономика, в никакъв случай не бива да се разпределят равномерно чрез социалната система, а трябва да отидат у точно определени хора, да се концентрират у тези, които заслужават, а които не заслужават, много им здраве. Т.е парите се връщат при тези, които ги генерират. Това създава сериозни социални различия, и е причина за високият индекс на бедност в САЩ. Да не говорим, че в САЩ не са и сънували 60% данъчна тежест. Там се счита, че държавата няма право да ти отнема парите, които си изкарал. Те са твои.

В Швеция и Германия обаче е обратното - тези, които печелят издържат онези, които не работят. Т.е БВП се разпределя възможно най-равномерно сред населението (нарича се индекс на Джини) без значение кой колко работи. Т.е те взимат 60% от заплтата ти, и я дават на бедните, и на турците. Ти може да не си много съгласен, но си траеш, защото искаш тази социална система и за себе си, като ти се наложи.

Ето това са две различни разбирания, които са мотивирани от културни особености.

Значи въпросът не е кой създава парите, и откъде идват. Въпросът е какво се прави с тях, как се харчат, кой ги взима, как се разпределят, дано да съм ясен вече. Значи има едни пари от някъде си, няма значение откъде идват. Въпросът е да се дадат ли на бедните и на турците, или да не се дават. В Швеция се счита, че най-правилното и социално справедливо е да се дадат на нуждаещите се, да се разпределят максимално равномерно сред населението. В САЩ обаче това би изглеждало най-нерационалния ход.

Ето за тези различия говоря. С деве думи - първото се нарича женственост, или културна мекост, а второто - мъжественост или твърдост, напористост и тн.

[КГ125]

Но преди да се похарчат, трябва да се спечелят Чудя се на едно - защо баща ти с труда си трябва да храни вместо близките си някакъв неизвестен брой типажи, които по цял ден се друсат и стават в два часа следобед, за да идат да се надрусат или пък на митинк на зелените антиглобалисти.

ПП

А културите - те се изменят според обстановката. Като секне социалното кранче в Германия и когато трудещите се кажат - аре стиге сме им сервирали на тези част от бъдещите жилища, коли и компютри на децата ни, тогава пак ще поговорим за немската колективнистична култура)

Единствения модел, който работи все още е шведския. Но Швеция има твърде много специфики, за да я вземем за пример ......

Редактирано Януари 19, 2010 от КГ125

[alvassareiro]

Но преди да се похарчат, трябва да се спечелят Чудя се на едно - защо баща ти с труда си трябва да храни вместо близките си някакъв неизвестен брой типажи, които по цял ден се друсат и стават в два часа следобе.

ПП

А културите - те се изменят според обстановката. Като секне социалното кранче в Германия и когато трудещите се кажат - аре стиге сме им сервирали на тези част от бъдещите жилища, коли и компютри на децата ни, тогава пак ще поговорим за немската колективнистична култура)

Единствения модел, който работи все още е шведския. Но Швеция има твърде много специфики, за да я вземем за пример ......

Ами атка разсъждаваш ти, защото си българин.

Но немецът и шведът, драги, не правят голяма разлика между близки и непознати. Това е сериозно различие, да не кажа фундаментално.

Особеностите на немската, шведската, исландската, холандската, датската, норвежката култури, се наблюдават в последните три-четири десетилетия, откакто там има стройна социална система. Досега никой не е надигнал глас против това. Счита се, че така е правилно.

Аз говоря само с факти и действителности. Имало е социални вълнения в Швеция и Дания при всеки опит да се намалят данъците, но срещу социалната система никога. Какво би могло да стане, са несериозности. такова нещо не е станало в последните 40-50 години, аз на това се базирам, не на някакви хипотези за бъдещето, което е несериозно.

Ето днес германия е дясна. Но на никой не му и хрумва да пипне социалните помощи. Това е свещенна крава. Не се пипа, защото би разклатило устоите на обществото, това не е Америка. Искам да те уверя, че ако на някой му хрумне на ореже социалните в Германия, това разбира се няма да стане, защото не е станало в последните 40 години, но ако стане, това ще предизвика такива сериозни протести в защита на бедните и онеправданите, че не можеш да си представиш.

Единствените корекции, ако въобще ги има, на десните в Германия, засягат намаление на огромната данъчна тежест за богатите, но на никой не му хрумва да пипа бедните.

Не действа само шведския модел, а и този на Дания, Норвегия, Финландия, Германия, Исландия, въпреки проблемите около кризата и тн. та чак до Гренландия.

Дожем да се върнем и още назад, хилядолетия, към викинги и ескимоси. Които разпределят равномерно, абсолютно по равно заграбената плячка или хванатия тюлен, на равни части за всички, без значение кой е участвал в лова или набега, и кой не, за да се избегне социално напрежение при ограничените ресурси.

Досега няма случай културата да се промени под влияние на накякви обстоятелства, стига те да не засягат фундаментално околната среда или огранизацията на труда. Това би било нерационално.

Но има случаи за противното - как определени обстоятелства се изменят под напора на културата.

Искам да кажа нещо много важно. В Швеция и Германия, никой не издържа роднините си. Никой! Дори децата си. Това се счита за ненормално.

Но всеки един човек издържа милиони непознати, цялата държава чрез огромните данъци които плаща.

Това се нарича индивидуалистична култура.

[alvassareiro]

Искам и още едно много важно нещо да кажа.

В Швеция, или Германия, когато остарееш и се песионираш, децата ти няма да те гледат. Това се счита за ненормално. Просто няма да те гледат.

Единственият, който ще те издържа, и храни, е държавата. Затова всеки немец, и всеки швед, с голямо усърдие плаща и то много на държавата.

Например баща ми, освен пенсията от службата, всеки месец плаща по 300 евро допълнително към три доброволни пенсионно дружества. Защото знае, че синът му няма да го гледа. Държавата ще.

Ние си говорихме на тази тема, и ето заключението - когато ти изхвърлиш детето си на 18 години само да се оправя, не може да очакваш после то да се грижи за теб. Това го прави държавата и само държавата.

Ето ти още една конкретика и специфика. Възрастните хора в Германия, вече много възрастни, и често болни от алцхаймер, отиват в старчески домове, нещо като хосписи. Условията са прекрасни - всеки има собствена стая, готви се всеки ден, организират се анимации, екскурзии, игри, театър и тн. Такива домове традиционно са държавни, но напоследък има и много частни, малко по скъпи са, но в тях живеят по-малко хора - до 10. Често тези домове са организирани като малки селца - с малки къщички, гранинка, има си пазач, парк и тн. Деноноцно за възрастните се грижат психолог, лекар, социален работник.

Тези хора, оставени на държавата, почти никога не се посещават от роднини и деца. От 12 възрастни, във хосписа за Коледа тази година дойдоха децата само на една жена. Тези, които са много зле, вече престарели и болни, губят правата си, вкл. и да гласуват.

Децата им подписват декларация, че се отказват от всякаква отговорност за родителите си, не се разпореждат с тях и не взимат никакви решения от тяхно име. Подписват също, че са съгласни или не, органите да се дарят като донорство, и че ако майката или бабата изпадне в кома или мозъчна смърт, да не се поддържа на системи, а да се евтаназира.

След това, на възрастният се назначава "служебен роднина". това е лице с юридическо образование, което взима решения вместо болния, плаща му сметките - т.е дърпа всеки месец от картата на бабата таксата за дома, и тем подобни.

В старческия дом имаше една баба на 91 години. Тя по цял ден и нощ викаше - Помощ!

защото преди да я вземат, или по точно преди да я предадат на дома, милата била паднала в банята, и три дни викала за помощ.

Тъжно.

Това е култура.