Второ Търновско въстание

[plamen_starbov]

Предлагам да изясним един, да го наречем "малко известен" момент от българската история - Второто Търновско въстание. Ето какво намерих в уикипедия:

Мащабното настъпление на Свещената лига на Балканите подтиква българите от Търново към организиране на въстание. За съжаление документалните свидетелства за него са крайно оскъдни. Предполага се, че подготовката му е свързана с опити на Русия за намеса на Балканите.

В Русия е изпратен Ростислав Стратимирович, считан за потомък на последния владетел на Видинското царство цар Иван Срацимир. В Москва той се среща и получава подкрепата на московския патриарх Йоаким III, който изпраща за подкрепа племенника си Савелий Дубровски.

Въстанието избухва през 1686 година в Търново, но срещу въстаниците е изпратена редовна турска войска, която превзема града. Водачите на въстанието, пристигнали след избухването му, заедно с около 4000 души водят тежки сражения от Търново до София, където са разбити от турците. След много премеждия се укриват в Рилския манастир, откъдето се прехвърлят в Русия.

Информацията за въстанието е известна само от един извор – хрониката на рода Ростиславови-Дубровски, сега изчезнала. Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда”, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време.

И малко информация за водача на въстанието Ростислав Стратимирович:

Ростислав Стратимирович български първенец от 17 век, претендиращ, че произхожда от царската династия на Шишмановци, основоположник на руския дворянски род Савелиев-Ростиславич, един от водачите на т. нар. Второ Търновско въстание, избухнало през 1686 година.

Единствените данни за Ростислав Стратимирович са почерпени от една статия на руския писател Николай Елагин, публикувана през 1847 година в Петербургския вестник Северная пчела. Публикацията обаче е изградена върху данни от семейния архив на друг руски писател - Николай Савелиев-Ростиславич, пряк потомък на Ростислав.

Според статията Ростислав Стратимирович, представящ се за потомък на цар Иван Срацимир, участвал във втората половина на 17 век в подготовка на антиосманско въстание с център старата българска столица Търново. По тази причина той бил изпратен в Москва, където да потърси помощ и подкрепа за въстанието. В руската столица той привлякъл интереса на патриарх Йоаким Московски, който му признал статута на "търновски княз" и му обещал щедра подкрепа. Споразумението между двамата било скрепено с годежа на българския престолонаследник за племенницата на патриарха - Мария Владимировна Дубровска. Паралелно патриархът ангажирал за каузата и брата на Ростиславовата годеница - Савелий Дубровски. Той бил изпратен в Цариград, където да проведе преговори с висшия клир и османските власти. Подгонен от разярена мюсюлманска тълпа обаче, той трябвало да се спаси с бягство от града.

По същото време поради предателството на един търновски грък, въстанието трябвало да избухне по-рано от предвиденото, още преди завръщането на Ростислав от Русия. Когато той пристигнал градът вече бил подложен на опустошение и въстаниците се изтеглили от "Търновския кремъл" към Габровския Балкан. Там 4 000-ият отряд на ранения Ростислав Стратимирович се срещнал с наброяващата 400 души група на Савелий Дубровски. Начело с двамата водачи въстаниците били принудени да започнат изтегляне към София, в чийто околности били окончателно разбити. Полумъртви двамата водачи били отнесени в Рилския манастир, където благодарение на грижите на монасите се възстановили и тайно отпътували за Москва.

В Русия Ростислав Стратимирович се оженил за Мария Дубровска и с ходатайството на патриарха получил имението Толочаново в Смоленска губерния, влизайки по този начин в редиците на руското дворянство. От брака им бил роден син на име Савелий, който посатвил началото на помешчикския род Савелиев-Ростиславич.

Легендарният и характер кара мнозина изследователи да се съмняват в нейната достоверност и да считат събитията в Търново за „красива легенда”, обслужваща политическите интереси на Русия през 19 век. Но въстанически действия в този регион очевидно има, тъй като османски документи свидетелстват за бунтовни вълнения в Търновско с център Арбанаси по същото време. Според тях именно след 1686 година по сдигнал за бунтовни действия турска войска обградила Арбанаси, обезоръжила населението и накарала всички семейства, от които липсвали техни членове да платят голям откуп за да не бъдат разорени. Като че ли се очертава мнението, че подготовка на Второто търновско въстание наистина е имало, но негов център не е бил Търново, а близкото село Арбанаси и дори да е избухнало, то е било в мащаби много по-скромни от приписваните му. Със сведенията за Ростислав Стратимирович може да се свърже и информацията за т.нар. Марино въстание от 1700 година, отново с център Арбанаси.

Според вас само предателството ли е причина въстанието да не постигне свободата на България, подготвен ли е бил българският народ за въстанието? Според вас наистина ли Ростислав е царски потомък? Ще ми бъде интересно да чуя вашите мнения.

[КГ125]

От една страна, силно ме смущава името Ростислав, носено от българин... От друга, през 17 век да се измислят пропаганди.... Да видим откога е най-ранният извор за това въстание.

[plamen_starbov]

КГ, и на мен ми звучи странно с името Ростислав да се назовава българин. Безспорно това име е характерно за славяните, но е това се отнася в по-голяма степен за руснаци и украинци. Най-ранният извор е от XIX век, мисля, от една хроника на рода Ростиславови-Дубровски. Изглежда, че Русия е искала да отвори нов боен театър в хода на войната със Свещената лига.

[Иванко Тертер]

Спокойно може Ростислав да е руска транскрипция изписана в хрониката на българското име Радослав. Или да е приел името Ростислав вече като е избягъл в Москва.

Отделно може и Ростислав да си се е казвал човека. През ХVІ-ХVІІ век са немалко връзките между православните народи, съответно да се приемат и имена.

Добре, че с тази тема ми напомнихте за една друга тема, която исках да пусна за разглеждане. А именно за българската държавна традиция след 1422 г. Едно моя нахвърленя насрещна проверка на тезата на "Фружин Асен" за дуалистична държава под властта на османските султани...Един вид критика, която лично за мен накланя везните към твърдението му.

[plamen_starbov]

Иванко, вариантите са много.

През ХVІ-ХVІІ век са немалко връзките между православните народи, съответно да се приемат и имена.

Тук съм съгласен. Но мисля че той може би е донякъде царски потомък, щом като след въстанието е приет в Русия и му е дадено владение. Ако той не е царски потомък, според мен би бил обикновен бежанец. Така поне мисля аз.

[Galahad]

Не знам дали е търсена информация, но наистина е интересна оскъдицата от документи. Но Мариното и Второто Търновско определено са проблемни в тази насока. И докато за Мариното е приемливо, защото то е по-локално, то за Второто Търновско определено е проблем, тъй като в събитията се намесва дори името на Московския патриарх. Тъй че малчанието на архивите определено предизвиква съмнения.

От друга страна обаче родовите записки също са си сведение и не трябва да се пренебрегват с лека ръка.

[Иванко Тертер]

Само напомням, че в българската аристокрация името Ростислав, като привнесено отвън, циркулира в средите още от ХІІІ век. Несъмнено долупоказания от мен български болярин, с неособено положителна роля в историята ни, но все пак е оставил наследници в Търновския двор при династични бракове. Ако не се лъжа, той има такъв брак по царска линия /тъст на цар Михаил ІІ Асен/ и затова е имал някакви законни претенции даже за трона. В резултат на което е бил избран за цар, от една от болярските партии -

Цар Ростислав Михайлович, тъст на Михаил II Асен, 1256 - 1261,коронясан в Търново, но се оттегля в имението си в Срем, а после в Чернигов, като запазва титлата си.

Не е невъзможно Ростислав Стратемирович да е издънка от неговото коляно, като по тази линия може да се проследи логично силната му дипломатическа връзка с руските княжества.

Мисля, че с това го докарахме до много логичен отговор за името му и връзката му именно с Москва от една страна и статута му на български благородник от царски род в Търново. Отговаря на параметрите от всчки страни.

Даже самия аз не се замислях докъде мога да стигна в разсъжденията си по тази линия, а се стига доста напред в темата.

[plamen_starbov]

Иванко, съгласни сме с теб, че Ростислав е потомък на българския царски род. Но искам да попитам нещо. Според вас какъв е териториалният обхват на въстанието? Защото ако е локално, само около Търново, турците лесно биха се справили с тамошните въстаници. Щом като се събират 4000 въстаници и има боеве до София, значи то е голямо.

[Иванко Тертер]

Смятам, че това е най-малко територията на "Шишмановото царство", т.е. воеводствата Търново и София. То дублира като територията въстанието от 1598 г.

За мен специално и през 1598 и през 1686 г. българските първенци се отмятат от владичеството на османците и провъзгласяват независимост от ранга на тази която през 1908 г. провъзгласява Фердинанд. Разликата е, че през 1598 и 1686 г. не е защитен този акт, поради най-вече външно-политическа апатия на поддържалите ги велики сили - Хабсбургската империя в първото въстание и Москва, ако не пак и Хабсбургсаката империя през второто въстание /предвид войните и в този период с Османската държава/.

[kle4kar]

Хм, това въстание наистина си остава мътна история, поне да имаше някакви сериозни податки от османските архиви.

[resavsky]

За това въстание могат да се кажат много неща но най-важното е че въобще не се е случило.Дайте да тръгнем отначало всъщност какво знаем за него освен една руска родова хроника?

[Galahad]

Хм, това въстание наистина си остава мътна история, поне да имаше някакви сериозни податки от османските архиви.

За това въстание могат да се кажат много неща но най-важното е че въобще не се е случило.Дайте да тръгнем отначало всъщност какво знаем за него освен една руска родова хроника?

С турските архиви нещата са доста проблемни - въстанието се дава в един доста смутен период - тогава се изреждат още Чипровското, Карпошевото и Мариното въстание (до 1700г.), да не говорим за някои по дребни неща като превземането на Кюстендил от хайдутите.

Летописа на поп Петър от Мирково засяга периода на въстанията, но за съжаление част от страниците липсват и той май в най-интересните части:

злочестивия цар султан Мехмед1, бог да го убие и порази, че той разсипа християнската вяра, и велики църкви, и велики градове ...

... [раз]бяга се честитата земя Загорска.

а Еен пусна войската, та опустоши Кипровец, и погуби, и пороби...

Иначе според мен би трябвало да се потърси и в руските архиви - щом е намесен московския патриарх и са дадени грамото от тогавашните руски съцаре Петър и Иван, би трябвало да има нещичко.

[plamen_starbov]

Иначе според мен би трябвало да се потърси и в руските архиви - щом е намесен московския патриарх и са дадени грамото от тогавашните руски съцаре Петър и Иван, би трябвало да има нещичко.

Галахад, съгласен съм тук с теб. Но има ли вероятност да има документация за въстанието в архивите на Австрия. Все пак Второто Търновско въстание съвпада и с войната на Свещената лига срещу турците. Може би е имало документи и в архива на Охридската архиепископия, но те сигурно са били заличени.

[Smordo]

Иванко, разсъжденията ти са много интересни. Браво! Би могло и да се търси аналогия с Първото търновско въстание. Ето ти един стандартен цитат.

"През есента на 1598 г. войските на Михаил Храбри отново минават Дунава. Това послужва като сигнал за избухване на дълго подготвяното въстание. Негов център става Търново. Някакъв мним потомък на Шишмановци е провъзгласен за цар под името Шишман ІІІ. В Търново се събират около 12 000 души. Но властта реагира бързо и бунтът е потушен още в неговия център. Откъслечни сведения говорят за по-значителен обхват на борбата: тогава е убит охридският архиепископ Варлаам, а австрийски пътешественици виждат трупове и отсечени глави на българи в Софийско и в Ниш. Значи борба е имало и в други райони на страната. След погрома много българи, начело с Тодор Балина и Дионисий Рали, търсят спасение в земите на север от р. Дунав."

Това, което от години ме дразни (не, направо ме вбесява ) в маниера на разсъждение на "българската" комунистическо-славяноманиашка историография е пълното отричане на каквато и да е възможност до ХVІ-ХVІІ век наистина да е имало оцелели потомци на Шишмановци. Я да погледнем средновековния манталитет. Кой ще тръгне подир някой, който е дошъл от никъде си, без род. Хората преди 1000 или 500 години не са били такива балами, каквито днес ги изкарват. За да бъде гласувано доверие на "мнимия потомък на Шишмановци" или на Ростистлав, те е трябвало да представят някакви доказателства, които да бъдат приети за достоверни. Каква е схемата на българските средновековни националноосвободителни въстания? Петър Делян е (или поне се представя) за син на Гаврил Радомир от унгарската му съпруга, Алусиян е син на Иван Владислав, Константин Бодин е син на сръбския княз на Захълме (или Зета, поправи ме ако греша) и като се имат предвид връзките от края на Х век със Самиуловия род, нищо чудно да е имал в жилите си и българска кръв. Петър и Асен са боляри от Мизия (ако не и нещо повече). Никой е нямало да тръгне подир "Сульо-Пульо, Атанас и аз". В това отношение манталитетът на българския (а и на европейските народи) през ХVІІ и ХVІІ век е същият както през ХІ или ХІІ.

Работи върху Търновските въстания.

[Galahad]

Аз не мога да разбера защо е толкова важно да е непременно генетичен царски потомък. Ами ако въстанието беше успяло и се бяхме освободили дали тогавашните хора са щели да се върнат под султанския ярем, ако се окажело, че тези, дето са ги водили не са от царски род?

Днешната тенденция за търсене на боляри там дето ги няма ми се вижда толкова неуместна, колкото и някогашната мания по работническо-селски произход и антифеодални брожения.

[kle4kar]

това е, остава простия факт че това въстание е известно единствено по една (мисля че вече загубена) родова хроника. няма предания, никакви намеци в народни песни, каквито и да било конкретни податки в турски иили руски архиви, нищо..

[zervan1]

Въпросния проблем е слабо проучен в нашата историография основно поради липсата на надеждни документални свидетелства .

Мълчанието на изворите поставя под съмнение Второто Търновско въстание.

Както вече бе отбелязано ,единствения извор за въстанието си остава родовата хроника на руския дворянски родСавелиев-Ростиславич,откриването на нови исторически извори несъмнено би осветлило проблема ,но до момента такива не са известни.Интерес буди втория поставен въпрос -проблема за организационната подготовка на антиосманските въстания .В науката са изказани различни мнения.Но безспорен е факта ,че българския народ никога не се примирява с тежката си участ ,непосредствено след завладяването на последните български столици Търново и Видин избухва въстанието на братовчедите Константин и Фружин ,последвано от децентрализацията в Османската империя след битката при Ангора ,походите на Владислав III (Варненчик) 1443-1444 и Ян Хуниади.Последвалите воини на Портата с Австрийската империя (респективно и съюзниците и обединени в Свещената лига) също водят до активизиране на освободителната дейност и масови въстанически прояви на широк ареал в българските земи. Първо Търновско въстание (1598г),Чипровското (1688)и Карпошовото въстание(1689).Към всичко това трябва да прибавим хайдутството и пасивната съпротива на българския народ.

В този ред на мисли ,може да заключим ,че огъня на свободата никога не изгасва в земите ни и българите използват всяка появила се възможност, за да отхвърлят чуждестранния гнет.Позовавайки се на изворовия материал успешно ,възстановяваме и организационната подготовка антиосманските въстания, съзаклятническа организация -включването на първенците в българските селища и духовенството ,координация с антиосманските сили .За огромно съжаление констелацията не позволява на нашите предци да извоюват жадуваната свобода няколко века по-рано.Необходими са още приблизително двеста години ,за да се изгради българската възрожденска нация ,която да постави "Българския въпрос" на "масата на преговорите".

[Spas]

Ростислав Стратимирович не е единственият мним царски потомък. Нека не забравяме видинските първенци Шишманови - http://shishmanovi.wordpress.com/legend/

[Galahad]

Шишман си е било име като Асен. Ако Шишмановци са потомци на Шишман, то тогава всички Асеновци са потомци на Иван Асен. Но тези твърдения са по-скоро плод на мания за величие примесена с оня възрожденски патос, благодарение на който образите на бълг. царе масово са се рисували дори в черквите.