България и Казахстан

[Иванко Тертер]

http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. Същата има голям потенциал за развитие, както в региона, така и извън него.

По повод въпросите поставени в края на статията, които са следните:

Работата обаче е там, че народен будител номер едно в Българската история - Свети Паисий Хилендарски, е написал „История славяно - българска", а не някаква друга история.

От своя страна, тези сили в Скопие, които не само че не обичат България, но изпадат в паника при всяка мисъл за отслабване на анти-българизма от двете страни на Вардара, охотно приемат всички български аргументи за „НЕславянския" ни произход.

Етикетът „българи - татари" е едно от най-ефикасните оръжия в ръцете на анти-българската пропаганда в Р. Македония.

Струва ли си сами да я захранваме, бълвайки всевъзможни недоизпипани научни и „не дотам научни" хипотези ?

Трябва ли да допринасяме за отчуждаването ни от братята ни във Вардарска Македония, само за да си начешем крастата на националните комплекси, доказвайки че сме по-древни от египетските пирамиди и вавилонските зикурати?

В крайна сметка - не заприличваме ли сами на смешните претенции на братята македонци към империята на Александра Македонски?

Някой би попитал - а какво да правим с научната истина ? Научната истина трябва да бъде търсена, при това без всякакви компромиси и обслужване на различните митологии, обслужващи различни политически доктрини.

Но научната истина трябва да бъде търсена сериозно, без нарушаване на правилата на академизма и без стремеж към „научни сензации".

Тя не може да бъде превръщана в „лека жена", която да обслужва ту една, ту друга геополитическа ориентация. Научната истина не може да бъде подчинявана на политически и партизански страсти, без значение в каква посока я „теглят" последните.

Затова, като оценяваме комплимента, който ни правят от Астана, не трябва да забравяме за общуването си с едни хора, живеещи на няколко часа път с кола от София.

Добрите ни отношения с Казахстан безспорно са приоритет, няма нищо лошо и в това да сме „роднини", активността на казахската дипломация може само да ни радва, но заради „Стара Велика България", не бива да забравяме границите на Светата Българска Екзархия, очертани след султанския ферман от 1870 г. и след плебисцита в македонските епархии от 1873 г.

Точно постигането на културно единство в тези граници, трябва да бъде една от ключовите задачи на днешна Европейска България.

Искам да дам следния коментар и отговори:

1. Пламенния патриот от Македонския край Паисий пише своята "История славяноболгарская", защото ползва книги от Срем написани в стила на Мавро Орбини.

По същото време, в което Паисий пише своята наша история, е написана и друга история - "История на България" /1761 г./ на Блазиус Клайнер".

Също така в този период е написана "Зографска"История на България"

Преди това Петър Богдан Бакшев пише "История на България"/1667 г./

Както се вижда, в тези истории не се съдържа думата славяно. Това не е случайно.

В този смисъл за де ставам многословен, само ще дам препратка към една моя тема относно термина славяни и значението му като социален институт, а не народност.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843 - в европейското летописание "славянство" никога до 16 век не е било използвано за описание на народ, а е било термин за описание на социално зависими племенни групи без значение на тяхния произход и народност. Славяните са били и тюрки, и авари, и индоевропейци, и араби, и ромеи, които са попадали в такава зависимост.

Предвид гореизложеното смятам, че в геополитически план България следва:

2. Да постави здрави параметри на своята историческа наука, която да има следните стълбове:

България от античността до ІХ век е обхващала в държавността си българи от различни народностни групи - тюрки /кутригури/ и индоевропейци-перси /утигури и онохондури/. На моменти в резултат на интриги на Източната римска империя, тези български народностни групи са воювали помежду си. При разширяването на Българската държава на Аспарух на юг от Дунав, успоредно с това се развива и настъпването на Кубер в Косово и Македония, където той основава паралелна българска държавност. Аспарух владее "Горна земя българска", Кубер владее "Долна земя българска". През ІХ век тези две български обединения, заедно и с панонските земи са обединени от кан Крум. През ІХ век по този начин се достига обединението на всички налични български държави в Европа в една обща.

Неслучайно българската азбука е наложена първо сред хората в Панонския български край, както не е случайно че по-късно книжовните ни школи са в Косовско и Македония /т.е. "Долна земя българска" начело с Климент Охридски/ и в Преслав /т.е. "Горна земя българска" начело с Наум и Ангеларий/.

В края на ХІІ век абсолютно същата типично старобългарска тактика е използвана при възстановяване на българската държавност. Асен и Петър действат в "Горна земя българска", а Добромир Хриз действа в "Долна земя българска". В този смисъл и това отговаря на въпроса, къде са били демографските центрове на българската народност.

3. Трябва следващия стълб да е реалния факт, че "славянин" не е народност, а социално зависимо население /славус - роб в латинския език/ и е неточен термин за обозначаване на етнос или народност. Тази социална категория изчезва там, където стъпи българското право, което от своя страна е най-големия душманин на робството. Българското антично и средновековно право премахва този институт в земите на източната римска империя /Византия/, които са присъединявани към българската държава.

Смятам, че трябва ясно да се поставят тези базови принципи в историята като наука и оттам към ползването й като геополитическо средство за сближаване с народите по света. В този смисъл и българските ни братя от Вардарския край и с Украйна, Татарстан /Волжска Булгария/, Казахстан, Италия, Унгария, Сърбия, Русия и други.

[Доктора]

1. Етикетът „българи - татари" е едно от най-ефикасните оръжия в ръцете на анти-българската пропаганда в Р. Македония. Струва ли си сами да я захранваме, бълвайки всевъзможни недоизпипани научни и „не дотам научни" хипотези ?

Трябва ли да допринасяме за отчуждаването ни от братята ни във Вардарска Македония, само за да си начешем крастата на националните комплекси, доказвайки че сме по-древни от египетските пирамиди и вавилонските зикурати?

В крайна сметка - не заприличваме ли сами на смешните претенции на братята македонци към империята на Александра Македонски?

2. Някой би попитал - а какво да правим с научната истина ? Научната истина трябва да бъде търсена, при това без всякакви компромиси и обслужване на различните митологии, обслужващи различни политически доктрини.

Но научната истина трябва да бъде търсена сериозно, без нарушаване на правилата на академизма и без стремеж към „научни сензации".

3. Пламенния патриот от Македонския край Паисий пише своята "История славяноболгарская", защото ползва книги от Срем написани в стила на Мавро Орбини.

По същото време, в което Паисий пише своята наша история, е написана и друга история - "История на България" /1761 г./ на Блазиус Клайнер".

Също така в този период е написана "Зографска"История на България"

1. Наследството на Александър Македонски е и наше - забрави ли за трако-илирите!

2. Добър въпрос!

3. "Зографската история" е по-древна поне с три века и е препис от книги на Второто българскао царство! Преписът е от 1785 г. , направен от монаха Яков, но вътре в сборника е имало и по-стари книги, което показва че е стара работа!

[КГ125]

http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. Същата има голям потенциал за развитие, както в региона, така и извън него.

....

Предвид гореизложеното смятам, че в геополитически план България следва:

2. Да постави здрави параметри на своята историческа наука, която да има следните стълбове:

Наистина, прав си. Съвременните отношения - това добре. "Тюрки" обаче - няма как. Връзка на българите с Казахстан има, защото там наистина се изтъква български елемент и близост до народите. Но това считам че е историческа реминисценция към някогашно българско влияние, а не общност.

Историческата наука може да има за "стълбове" само фактите, доказаните обстоятелства или разглеждането на различни версии, тълкувания или хипотези не и някакви предзадания!

Редактирано Март 17, 2008 от КГ125

[КГ125]

3. Трябва следващия стълб да е реалния факт, че "славянин" не е народност, а социално зависимо население /славус - роб в латинския език/ и е неточен термин за обозначаване на етнос или народност.

Добре, но езика?

Не бих се съгласил и с робството. Племена, населяващи различни диви места, но роби...? Роб е друго нещо. И да е вярна тази версия на етимологията "славяни", то тя е в преносен смисъл.

[Иванко Тертер]

Добре, но езика?

Не бих се съгласил и с робството. Племена, населяващи различни диви места, но роби...? Роб е друго нещо. И да е вярна тази версия на етимологията "славяни", то тя е в преносен смисъл.

Точно така, в преносен смисъл е станало, но със времето!

И това показва, че термина не е народностен а преносен и трябва да се гледа зад него в същността му.

Езика.

Тука отговор нямам. Най-лесно ще ми е да кажа, че е на сарматите - българите, или на "траките" /Яко-руда/. Може би е тема на филолозите...

Все пак в Константинопол през 681 г. се е състоял един събор в който се е обсъждал въпроса за войната на Източната римска империя с държавата България. И са запазени протоколите и стенограмите от събора.

Аз съм сигурен, че вече е правена справка от някого, може и да не е от българска страна, но все пак ще предложа следното:

А дали Ватиката не си пази собствените протоколи и стенограми от ІХ век от пламенната пледоария на св. Константин Кирил Философ срещу триезичната догма. "А не свети ли слънцето за всички, а не е ли въздуха за всички..." А защо трябва само на три езика да славим бога и не е ли редно да се слави той и на.......... а де, кой е този четвъртия език? Какво пише там, а?

Каквото и да пише, това ще отвори очите на изследователите и ще намести доста неща в историческата наука. Не се съмнявам, че тесен кръг от хора във Ватикана и не само там знаят кой е бил този четвърти език наречен от по-сетне "църковно-славянски".

[КГ125]

Точно така, в преносен смисъл е станало, но със времето!

И това показва, че термина не е народностен а преносен и трябва да се гледа зад него в същността му.

Езика.

Тука отговор нямам. Най-лесно ще ми е да кажа, че е на сарматите - българите, или на "траките" /Яко-руда/. Може би е тема на филолозите...

Все пак в Константинопол през 681 г. се е състоял един събор в който се е обсъждал въпроса за войната на Източната римска империя с държавата България. И са запазени протоколите и стенограмите от събора.

Аз съм сигурен, че вече е правена справка от някого, може и да не е от българска страна, но все пак ще предложа следното:

А дали Ватиката не си пази собствените протоколи и стенограми от ІХ век от пламенната пледоария на св. Константин Кирил Философ срещу триезичната догма. "А не свети ли слънцето за всички, а не е ли въздуха за всички..." А защо трябва само на три езика да славим бога и не е ли редно да се слави той и на.......... а де, кой е този четвъртия език? Какво пише там, а?

Каквото и да пише, това ще отвори очите на изследователите и ще намести доста неща в историческата наука. Не се съмнявам, че тесен кръг от хора във Ватикана и не само там знаят кой е бил този четвърти език наречен от по-сетне "църковно-славянски".

Това е много фундаментална загадка, ако е загадка, де. Все пак на сходен език, наречен славянски, говорят всички славянски народи. Хайде за сърбите ще го обясним с българското влияние, но сърби има и в Германия, и си говорят на същия славянски. Хърватите и те.

Може би е интересен паралелът - само в България и Русия варягите, съответно българите, приемат езика на "местните".

В Русия едно малцинство идва да "одържави" едно голямо мнозинство. А в България? "И понеже бяха многобройни, напълниха земята от Дунава чак до Драч..."

Гатанката наистина е сериозна.

[Доктора]

http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. Същата има голям потенциал за развитие, както в региона, така и извън него.

Прочетох внимателно статията - пълна порнография! "Българите били от два компоненнта славяни и тюрки" - те това осра всичко!!! Единствената връзка между България и Казахстан са 80 000 българи, които живеят там! Това са българи от тукашната диаспора изселила се от Османската империя (България) в Молдова, Бесарабия и Украйна, които по време на Сталинските репресии през 30-те години и по време на Втората Световна война са били изселени от Украйна (Крим и други области) в Казахстан и Сибир! Тези хора сега искат да се върнат в България и трябва да им помогнем да се заселят като фермери в обезлюдените села в провинцията! Ето това е нещо конкретно, другото е дрън-дрън!.... :!!!:

[Иванко Тертер]

Наистина от историческа научна стойност статията е пълен провал и незнание. Затова направих тази тема-коментар.

Но, искам да добавя, че в българската народност са асимилирани тюркси народи - кумани и печенези през ХІ-ХІІІ векове. В този смисъл е налице взаимодействие между "Дешт и кипчак" /куманите, кипчаците/ и българската народност. Нещо повече - куманите оказват ползотворно влияние и помощ за възстановяването и развитието на ІІ българско царство. Ето тук е способа на взаимодейюствие с такива страни като Казахстан. И друго има, че те пишат на азбука съставена за българския език и налагана от българите, буквите в която са "отчасти гръцки, отчасти български или персийски".

Така както в качеството на втори пласт от ХІ-ХІІІ век тюркси народи са приели името българи в земите на индоевропейска Волжска Булгария, така по същото време са били асимилирани и растворени в Дунавска България.

За езика - Не съм съгласен, че Русия е приела езика на мнозинството. В Русия е внесен книжовния български език /кнаречен "църковно-славянски/ и е наложен там сред морето от фино-угорски предимно и тюркски народи на по-късен етап. Тука нямам предвид Киевска Русия /Украйна/, защото тя е част от прекия ареал на българската народност и култура.

Народите в руските степи са буквално колонизирани и е налаган българския език систематично в периода след ХІ век. По аналаг на испанския език в Латинска Америка. Това, че чукчите и фино-угри говорят на книжовен старобългарски е аналог на маите и ацтеките с техния испански.

А за Германия, кои серби там говорят сръбски? Сербоите ли. Те са на немски вече. А по отношение на тях, Полша, Чехия и т.н. искам да представя една карта в районите в които се говорят "славянски езици".

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...Huns_empire.png

http://de.wikipedia.org/wiki/Bild:450_roma...e_1764x1116.jpg

Това ли е ареала на използване на славянския език на север от р. Дунав?

[Доктора]

Наистина от историческа научна стойност статията е пълен провал и незнание. Затова направих тази тема-коментар.

Но, искам да добавя, че в българската народност са асимилирани тюркси народи - кумани и печенези през ХІ-ХІІІ векове. В този смисъл е налице взаимодействие между "Дешт и кипчак" /куманите, кипчаците/ и българската народност. Нещо повече - куманите оказват ползотворно влияние и помощ за възстановяването и развитието на ІІ българско царство. Ето тук е способа на взаимодейюствие с такива страни като Казахстан. И друго има, че те пишат на азбука съставена за българския език и налагана от българите, буквите в която са "отчасти гръцки, отчасти български или персийски".

Много е спорно дали куманите са с тюркски произход! Антропологията им показва друго - светли коси и очи, европеидни черти. Според мен са някакви остатъци от скитите! Наричат ги още "лебедите на степта"!

[RIZAR]

И като вземем на впредвид ,че в БЪЛГАРСКИЯ извор ,макар и малко апокрифен/т.е. неприето от официалната Православна ,за периода 11-12век. грекофатрическа антибългарска църква/ е съвсем ясно казано 3-тата част от българите-куманите,ами това са си "серебрянните " българи със скитския си произход!През целия период на ВБЦ те са неизменна част от него.

Руснаците са им викали "половци" заради сламено русите им коси.

[Иванко Тертер]

Да, аз съм напълно съгласен с вас относно външните белези на куманите. Серебряните българи. Искам да подчертая, че термина "татари" е много неточен, тук той се конкурира с термина "славяни".

За темника Ногай, владетел на Кримската орда /която както и Московията е улус и отломка на Златната орда/ се знае, че е бил със светли коси и сини очи. Той е навярно куманин. Такива са били Тертерите, които неслучайно в този период са силен род в българската държавност.

Обаче така или иначе куманите са част от "Дешт и кипчак" и в този смисъл са пресечна точка за отношенията ни с такива страни като Казахстан. В "Дешт и кипчак", великата степ, не са живяли еднородни племена, но те са взаимодействали помежду си.

Относно темата с Казахстан:

За Чингис хан се знае, че е бил светлокос и тъмно-зелени очи. Това не означа задължително, че не е бил с "дръпнати очи". Но може и да е бил без дръпнати. Портретите му са китайски, затова е нарисуван с малка окосменост и тъмни очи, тъй като портретистите не са могли да си представят че има хора които да изглеждат по друг начин.

Чингис хан е от племената на т.нар. "динлини". Това са 4 племенни групи, които в морето на монголоидите, са се отличавали със светлите си очи и коси. Апрапо такива общонсти даже и сега живеят в Корея.

Не е далеч мисълта, че диндилите са продукт на смесването на европеиди, каквито са и куманите /серебряни българи, индоевропейци/ с монголоидните племена техни съседи. Точно този вид смеска може да е наричана с някакво основание и условност - тюркска.

Ето връзка към този въпрос, който е малкоизвестен, защото съм сигурен че ще е интересен за вас:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%...%B8%D0%BD%D1%8B

Ето един коридор за развитие на изучаването на историята и отношенията с такива явно приятелски настроени към нас държави, като Казахстан. Освен това, че дължат да ползват кирилицата, т.е. българското писмо, което са приели и за тяхно в някакъв смисъл, което е трогателно и приятно за непредубеденото ухо, като моето.

[Доктора]

Да, аз съм напълно съгласен с вас относно външните белези на куманите. Серебряните българи. Искам да подчертая, че термина "татари" е много неточен, тук той се конкурира с термина "славяни".

За темника Ногай, владетел на Кримската орда /която както и Московията е улус и отломка на Златната орда/ се знае, че е бил със светли коси и сини очи. Той е навярно куманин. Такива са били Тертерите, които неслучайно в този период са силен род в българската държавност.

Обаче така или иначе куманите са част от "Дешт и кипчак" и в този смисъл са пресечна точка за отношенията ни с такива страни като Казахстан. В "Дешт и кипчак", великата степ, не са живяли еднородни племена, но те са взаимодействали помежду си.

Относно темата с Казахстан:

За Чингис хан се знае, че е бил светлокос и тъмно-зелени очи. Това не означа задължително, че не е бил с "дръпнати очи". Но може и да е бил без дръпнати. Портретите му са китайски, затова е нарисуван с малка окосменост и тъмни очи, тъй като портретистите не са могли да си представят че има хора които да изглеждат по друг начин.

Чингис хан е от племената на т.нар. "динлини". Това са 4 племенни групи, които в морето на монголоидите, са се отличавали със светлите си очи и коси. Апрапо такива общонсти даже и сега живеят в Корея.

Не е далеч мисълта, че диндилите са продукт на смесването на европеиди, каквито са и куманите /серебряни българи, индоевропейци/ с монголоидните племена техни съседи. Точно този вид смеска може да е наричана с някакво основание и условност - тюркска.

Ето връзка към този въпрос, който е малкоизвестен, защото съм сигурен че ще е интересен за вас:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%...%B8%D0%BD%D1%8B

Ето един коридор за развитие на изучаването на историята и отношенията с такива явно приятелски настроени към нас държави, като Казахстан. Освен това, че дължат да ползват кирилицата, т.е. българското писмо, което са приели и за тяхно в някакъв смисъл, което е трогателно и приятно за непредубеденото ухо, като моето.

Според проф. Петер Юхас (в книгата му "Тюрко-българи и маджари"; заглавието е малко дразнещо, но книгата е част от докторската му дисертация писана преди 1989 г. към БАН, Юхас е унгарец, но се счита за динлин!) динлините са част от българските групи!

[Иванко Тертер]

Да, Петер Юхас е коректен и точен историк, като българофилството му е научно обосновано. Както и националното му чувство.

Заглавието е малко дразнещо наистина, но през 1989 г. няма как да е иначе в научните среди. То и сега не много мръднало напред в тези среди, ама тогава още повече.

Дедовците ни са оставили такива следи и влияние навсякъде, че "има хляб" за едни пан-български връзки, които са исторически доказани и правдиви, вместо измислени славянски, татарски и т.н. политически обосновани такива.

Българските племена са от ранга на германските племена. Последните въпреки тяхната разнородност никой не счита за такива извън групата. Време е и нашите да си изучаваме без страх от "кой какво ще каже". Още повече, че вече доста държави изказват истинското си желание за изучаване на ролята на българите за държавността и народността им. А българските племена в своята еднородност са толкова разнообразни, че можем към всеки искрено привързан към нас народ да се обърнем с подобно чувство и да изучаваме съответната малка или голяма част от общите ни исторически корени. Това е нормално, като се има предвид че българската народност е от най-древните и от нея се пръкват много и разнообразни групи в различните епохи и досега.

Много точно Юхас го е казал: "Истината вреди само на онзи, който е заслужил".

[Теодор Дечев]

Реших да се включа в дискусията, защото смятам, че тя малко се измести от първоначалната идея за написване на коментара “И Казахстан пожела България в културното си пространство”. Благодаря на Иванко Тертер за любезността да направи цяла тема от този коментар. Това безспорно е комплимент.

Иванко Теретер написа:

“ .....

http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. ....

.......

Наистина от историческа научна стойност статията е пълен провал и незнание. Затова направих тази тема-коментар. ....”

Очевидно става някакво недоразумение. На първо място, изложените в коментара тези за родството между българи и казахи, принадлижат на Олжас Сюлейменов – посланник на Казахстан в ЮНЕСКО. Аз по никакъв начин не взимам отношение по основателността или неоснователността на въпросните тези, защото не се смятам за голям специалист по праистория и история на Ранното Средновековие, нито пък за някакъв забележителен етнолог, лингвист и пр. Моите хуманитарни претенции са най-вече в сферата на политологията (магистър), социологията (доктор) и разбира се – в сферата на Новата и Най-новата история. Най-вероятно в спора за произхода на българите, Иванко Тертер е много по-вещ от мен.

Въпросът обаче е в друго – не във верността или неверността на тезата на Сюлейменов. С коментара си аз регистрирам ново явление на сцената на международната политика – засилен интерес на Казахстан към България, който не се изчерпва само с оферти за иксономическо сътрудничество, а се подкрепя с постоянно повтаряне на тезата за кръвното родство между българи и казахи. Посланникът на Казахстан – Тимур Уразаев е имал не една и две публични изяви, в които е излагал становището си за “езиковата близост” между българи и казахи. От тук следва изводът за сериозните намерения на една потенцална бъдеща велика сила към България. Този извод по никакъв начин не е функция на това, дали съществува “кръвно родство” и “езикова близост” между българи и казахи. Може да има, може и да няма – важното е, че влиятелни хора в казахстанската външна политика използуват тези аргументи, мотивирайки стремежа си за сближаване с България.

Що се отнася до въпроса за “История славяноболгарская”, аз не мога да кажа нищо, освен, че не мога да възразя срещу изнесените от Иванко Тертер факти. Единственото, което се налага да добавя е, че все пак “История славяноболгарская” е изворът на вдъхновението на дейците на националното ни възраждане, а не изброените други, изключително интересни текстове. (Имам специален интерес към несъстоялото се “католическо Възраждане” в Северозападна България, но това е съвсем друга тема...). Но и това не е най-важното.

Изобщо не се чувствам готов да дискутирам в момента дали понятието “славянин” отразява племенна принадлежност или социален статус. Съображенията, които изнася Иванко Тертер са много интересни, но те нямат отношение към проблема за отношенията с “едноутробните ни братя от Вардарска Македония”. За едноутробните ни братя от Вардарска Македония, славянин категорично е племенна принадлежност и едва ли не “расов маркер”. (Така е впрочем и при “братовчедите ни” – чехи, словаци, поляци).

Въпросът, който зададох е от политическо естество, а не от етноложко, лингвистично и пр. Той се свежда до това, дали развяването на знамената на всевъзможните ни Памирски, Урало – алтайски, шумерски и не знам какви още теории за произхода ни, помагат или вредят за постигането на някакво културно единство със събратята ни от Вардарска Македония, където държат на “славянската компонента” в произхода си, почти толкова, колкото сърбите на “собствеността си” над Косово ... (На тези, които мислят, че се шегувам за шумерската теза, пояснявам, че тя присъства мощно в художествената ни литература – в сагата на Антон Дончев за Аспарух, жрецът Терес и пр., бъдещият създател на Дунавска България свободно превежда “Епосът на Гилгамеш” на събеседниците си ...).

Научната истина е много важна, но с ръка на сърцето би трябвало да признаем, че историята за произхода на почти всички съвременни нации е до такава степен “обрастнала с митология”, че трябва да сме изключително внимателни. Още повече, че обществените нагласи се моделират в огромна степен от общоприетите митове, а не от научната истина, за която дори е спорно дали и достигната ...

[Андрей Куртенков]

А защо изобщо трябва да обвързваме изследванията на нашия произход с външнополитическите ни стратегии днес?

Първият въпрос е въпрос за обсъждане от специалисти и такива като мен могат само да четат и подпитват специалистите.

По втория въпрос, обаче, всеки има право на мнение. Моето е, че България трябва да си гледа интереса, изобщо, ама съвсем изобщо, без да се съобразява с това, че щяла да нарани нечии си чувства на нечии си братя.

Аз не виждам какво сме спечелили от това, че си играем на "Голям брат" с Македония, докато, че губим - е очевидно.

В този смисъл, развитието на едни по-тесни връзки с Казхстан ми се вижда далеч по-перспективно. Стига да не се получи така, че тези отношения да бъдат изцяло подчинени на клановите закони, господстващи в онази част от света.

А в статията действително правилно се отбелязва, че отрицателните неща от средноазиатските републики ги няма в Казхстан; ама затова пък има други , дето, всъщност, не са чак толкова страшни, стига да не вземеш да се вживяваш прекалено много.

С две думи - изобщо не виждам защо трябва да забъркваме Паисий и княз Игор, когато става въпрос за отношенията ни с Казхстан. Като искат отношения - да махнат визите най-напред! (Ние няма как да ги махнем за тях - подчиняваме се на общоевропейската визова политика...) Изобщо не приемам, от страна, която има визов режим за българи, да ми говорят, че желаели развитие на отношенията помежду ни.

[Lion Queen]

Извинявам се за офтопика - просто ви пращам поздрави от Казахстан http://vbox7.com/play:2b625e83 :banana: ФУТ ФУТ ФУТ ФРИЙСТАЙЛОООООООО

[Теодор Дечев]

Абсолютно недопустимо е научните дирения да се обвързват с някакви политически приоритети. Или още по-точно - РЕЗУЛТАТИТЕ от научните дирения не трябва да се обвързват с политически приоритети. Но в случая с многобройните теории за произхода ни, става дума не само за научни изследвания, а и за цели публицистични кампании. Всевъзможната книжнина, в която корените ни се откриват ту отсам - ту оттатък Китайската стена, в Урал, в Памир, в Хиндукуш, в Месопотамия, ни залива по книжните пазари. Електронните медии не остават по-назад. Най-много ме умилява теорията, че Великата китайска стена е била изградена заради грабливите ни прародители - Боже какъв принос в световната цивилизация и какъв повод за гордост ...

Така че, нека правим разлика между научни изследвания, научно - популярното им представяне и комерсиалната или политиканска злоупотреба с тях.

[Иванко Тертер]

Специални почитания г-н Дечев!

Следя статиите Ви. Няма да си кривя душата, затова направих темата, защото тайно очаквах да достигне до Вас и да се дебатира сред по-улегнала аудитория, каквато е тази на форум БГ история.

Не крия, че и аз не съм историк, но съм практикуващ юрист и затова мога необременено да гледам на историята от гледна точка на “римското частно право” и централния социален институт в него “славянството”. А това, че съм непрофесионален историк и професионален юрист ми помогна, щото да стиковам в една точка успоредно придобиваните знания от тези две науки. Както и да е, римското частно право си е дисциплина за първокурсниците от юридическите факултети. А прочетох римското частно право отново наскоро, за да сверя, дали не ме лъжат в една случайно попаднала за мен статия: http://ziezi.net/1/pan.html

Слагам си ръка на сърцето, скептицизма ми се изпари в момента в който направих необходимите си справки с учебника по Римско частно право на проф. Михаил Андреев, който и сега е пред мен. Много кратко съм представил “справките си” в моята статия на този форум.

По темата за Казахстан, а по-общи връзките на България в глобалния свят:

Искам да започна, че българските политически, културни и икономически връзки следва да се развиват на принципна основа според така представените “исторически фундаменти”, които съм указал по-горе. В този смисъл не следва същите да са заложник и да се съобразяват с политически доктрини на съседни държави /в този смисъл и на едноутробните ни братя от БЮРМ/.

Ще си позволя да перефразирам в следния смисъл: “Ами другари, то македонизма се оказа едно недоносче”.

В средносрочен аспект “македонизма” и “македонската нация” ще се свият до нация образувана в периода 1945 – 1991 г. Това е така, защото никоя друга “географска нация” не е могла да се разпростре по-далеч от самото време на създаването си. “Американската нация” не се крепи на английска история, “канадската нация” не се крепи на френска история, “мексиканската нация” и други латиноамерикански такива не се крепят на испанска история. Нито Ричард Лъвското сърце е американец, нито Людовик ХІV е канадец, нито Карлос V е мексиканец. А и никой от тези “нации” не претендира за това. Това им дава стабилитет и е укрепило “имунната им система”. А и географски са далече от “първосъздателите им”, затова им е леко. БЮРМ е в обсега на ареала на мегаполиса София, затова на тяхната политико-историческа доктрина е много по-тежко положението. И поради липса на всякакъв вид ресурс, разбира се.

Въпреки това, ако искат да задържат агонията или смисъла на държавността си, ще трябва да отрежат “историческото си бреме” и не е късно денят, в който ще престане да се тръби че Самуил е македонец. За да покрие критериите на “новите нации”, като гореописаните и за да претендира съществуването си, ще трябва да мине несъмнено през този катарзис. Ако не го направи в скоро време, политическата доктрина “македонизъм” ще се срути с още по-голяма сила по ред външни и най-вече вътрешни фактори.

Имайки предвид наличието на условна “македонска нация” образувана след 1945 г., България по никакъв начин не следва да влиза в спор с македонски историчари по теми за произхода. Може да се дебатира с нации съществували преди 1945 г.-сърби, гърци, турци, румънци /образувана около 1859 г./ Произхода на древните българи /пък бил той и шумерски, хетски, марсиански и др./ е важен за самите българи, вкл. За българите около Вардар /не “македонците”/. Каквито сме ние, такива са и живущите около Вардарско до 1945 г. Ако и да сме “татари”, значи до 1945 г. и те са “татари”, т.е. и дядовците на “македонците” и на историчарите им.

Правилно е казано, че “славянската компонента” в Македония е като “собствеността на сърбите над Косово”. Ако ме пита някой, колкото вторите са собственици на Косово, толкова другите могат да претендират за “гнездо на славянството”. От по-горе изказаното от мен и тук смятам, че не е мястото с македонски историчари да се дебатира за епитета “славянство”, не е ниво. Може да се дебатира с нации указани за славянски – българи, сърби, хървати – съществували преди 1945 г. и към момента на описанието за славяни /средновековието/. А най- сигурен източник си остават обаче … гърците. От тях няма кой по-добре да знае какъв е смисъла на термина.

Историята на българската народност е толкова глобална, че не може да се свиваме в сегашните си политически и регионални граници. Дунавската клонка на българското име е една от всичките и трябва да се подава ръката към всички народи искащи да влеят самовъзприятието си в нея.

Налице е Франкофонска организация, Британска, Испанските и латински народи, където са такива разнообразни етноси, народи и нации, че е излишно да отбелязвам. С много по-силен аргумент трябва да се приема протегната ръка за Пан-български връзки от всички страни, извличащи произхода си, културата си, азбуката си от българското. Неслучайно Казахстан прави такива асоциации, защото той граничи и с Идел-Урал /българската държава възстановена в периода 1918-1921, исторически наследник на волжската България/. Да не забравяме, че конгреса на САЩ през 1956 г. е приел резолюция /неотменена и досега!/, с която е приел че Идел-Урал е окупирана страна /!/. По този въпрос спирам, но всеки да си прави изводите…

Накрая искам да приключа, че българите са и православни, и католици, и мюсюлмани /както помаците, така и волжските българи. Всеки българин от съответното вероизповедание е направил бележити неща за народността си, но и за съответното си вероизповедание. Но са запазили и, така да се каже, езическата си и природно дадена толерантност и чувство за справедлисот. Затова българина православен е най-малко фанатик от православните, българина католик е най-малко фанатик от католиците /също имам афинитет към доскоро отхвърляните българи-католици и дейността им през османското владичество/, българина мюсюлманин е най-малко фанатик от мюсюлманите. И трябва да се гордеем както с това, така и с историческите им приноси за човечеството.