Българското духовно влияние в Унгария през ХІ век

[RIZAR]

Напоследък открихме много теми за Отвъддунавските владения на българите ,но забравяме ,че косвени доказателства по тези въпроси ,могат да бъдат и някои църковни сведения и археологически разкопки на древни църкви .

Разполагам с няколко материала за ранни църковни влияния на България в Унгария , Хърватско и Словакия . В Унгария работи и преподава лекции водещия български учен от Шуменската книжовна школа Трендафил Кръстанов . Предполагам ,че о. Павел ,твореца на тази статия е в близки отношения с него и получил известна помощ от него . Напоследък се забелязва едно излизане на летаргическото положение в отношенията ни със старите ни съюзници от ВД и сегашни в НАТО - Чехия ,Словакия и Унгария . Това се състои не само в завръщането по морските ни курорти на поляците ,чехословаците и унгарците . На български език излезе книгата на унгарския автохтонист Янош Макаи . В Словакия има доста материали за българската история , /освен гроба на Траян /,но просто никой не се интересува или липсват пари за работа на место . Чешки и полски автори ,напоследък признават българските успехи в утвърждаването на славянската писменост . Имам няколко статии от словашки и унгарски докторанти ,които пишат за българското присъствие по земите на Средния Дунав и Северните Карпати .

Настоящата статия е като ,че ли един от първите опити да се систематизират църковните податки за Отвъддунавска България .

Българското духовно влияние в Унгария през ХІ век 29.01.2009 | Архим. доц. д-р Павел Стефанов Според Унгарския аноним (Gesta Hungarorum) от ХIІІ в. земите между р. Муреш, Тиса, Карпатите и Дунав, които приблизително съвпадат с Банат, са завладяни от Кеан Велики (вер. Крум).¹ Известен исторически факт са преговорите през 892-893 г. между българския княз Владимир-Расате и франкския крал Арнулф, при които се постига договореност българите да спрат доставките от трансилванските солни мини за Моравия.² Щом България владее Трансилвания, трябва да се заключи, че Банат, разположен на юг, също е е част от българската държава. През първата четвърт на ХІ в. владетел на банатския регион е Ахтум (Охтум или Айтъни). Той се покръства „по гръцкия обред" във Видин през 1002 г., но открито пренебрегва византийските канони, защото има по хазарски маниер седем жени. Ахтум е съперник на унгарския крал крал Ищван (Стефан І, 997-1038) и разполага с множество войници, благородници и слуги, както и с „неизброимо количество" конски хергелета, стада добитък, имения, дворци и солници. Ок. 1028-1030 г. Ищван успява да разгроми и убие силния княз. Вземайки повод от харема на Ахтум, някои учени отнасят потеклото му към юдействащите хазари, от които е останало разкопаното в Челарево (Сръбски Банат) еврейско гробище от Х в.³ Други свързват Ахтум с волжските българи, които са оставили следи в Южен Банат през същата епоха.⁴

Според Унгарския аноним той е потомък (син или внук) на българския болярин Глад, чието потекло, ако се съди по личното му име, явно е славянобългарско. Глад идва в тези земи от Видин и установява властта си над тях с помощта на куманите. Той сигурно е васал на цар Симеон І.⁵ Като се изключи този анахронизъм с куманите, които в действителност се появяват в Банат в началото на ХІІІ в., за наличие на славянско население в днешните банатски земи свидетелства английският крал Алфред (871-901) в своя превод на „История срещу езичниците" от Павел Орозий.⁶ Българските учени Петър Коледаров и Христо Димитров предполагат, че тази област представлява комитат, управляван от Видин.⁷ Неправдоподобна е тезата на румънските историци, че Глад бил основоположник на румънската държавност в Трансилвания.⁸ Мненията на изследователите се разделят по повод ролята, която Ахтум играе в междудържавните борби на Балканите в началото на ХІ в. Според едни той е съюзник на Самуил, но по внушение на Византия е разгромен от унгарския крал Стефан през 1003-1004 г.⁹ Други издигат по-правдоподобното мнение, че въпреки българския си произход Ахтум става васал на Византия и участва в превземането на Видин през 1002 г. Неговите владения стават плячка на маджарите след четвърт век.¹⁰

Един от духовниците, които най-дейно участват в християнизацията на Унгария през първата половина на ХІ в. и благославя войната срещу Ахтум е св. Герард Мурешански или Чанадски (Gerardus Moresanus). Той е монах от бенедиктинската обител „Св. Георги" във Венеция, който отива на поклонение до Божи гроб през Далмация. По това време Венеция и Унгария поддържат близки отношения, защото дожът Отон Орсеоло (1009-1024) е женен за дъщеря на маджарския крал Ищван І. Герард приема предложението на краля да се засели в Банат и да стане епископ на новооснованата катедра в гр. Морисена (дн. Чанад на р. Муреш в Румъния). Той насажда тук християнската вяра от латински тип. Сигурно си служи с насилие, защото през 1047 г. е умъртвен от езичници и е канонизиран като мъченик.¹¹

Най-известното съчинение на Герард носи названието „Deliberatio" и представлява тълкуване на библейската книга Даниил.¹² Между другото тук споменава за архангел Уриил, познат на гърците (православните), "quem specialius haeretici invocare dicuntur" (когото еретиците особено призовават, както казват).¹³ Ясно е, че това сведение не произхожда от литературната традиция, а е получено по устен път от втора ръка. Герард узнава за еретиците в Банат, където три десетилетия преди него служат и проповядват православни духовници. Под „еретици" тук се имат предвид единствено българските богомили.

Възможността за преселване от Балканите в Унгария се потвърждава от доказаната миграция на печенези, съюзници на цар Иван-Владислав, в Унгария след трагичната за България 1018 г. Те са посрещнати враждебно от народа и част от аристокрацията, но положително от крал Стефан І. За това събитие повествува Краткото житие на същия владетел, което характеризира бежанците като богати езичници.¹⁴ Тази миграция е в обратна посока на преселването на маджари в Македония през втората половина на Х в., които изпълняват службата на византийски „вардариоти" и дори разполагат със специален епископ.¹⁵

Ценна успоредица на сведението на епископ Герард е един старобългарски лапидарен надпис на кирилица от основите на средновековна църква в с. Гиген, Никополско (римския град Ulpia Oescus на река Дунав).¹⁶ В този надпис, запазен в лошо състояние и съставен от някой си монах Ананий, се призовава всеки читател „да прокълне еретика". Този, който не изпълни това, е заплашен сам от проклятие, а на този, който се вслуша в нареждането, се обещава, че „него Бог ще помилва". Не е ясно дали се има предвид „еретик" като конкретна личност или като обобщено определение за ереста. Надписът може да се датира от първата половина на XI в. Обстоятелството, че в него не се споменава името „богомили", също свидетелства за ранния му произход. Заплахата с отлъчване от църквата е поставена на видно място в храма, за да може да я прочете всеки грамотен богомолец. В надписа се долавя наличието на латентна съпротива срещу църковната йерархия. Възможни са два варианта: населението вече отчасти е увлечено от богомилството или отказва да вземе отношение, преди да се запознае с новото учение. Обстоятелството, че тази анатема е фиксирана в селище на брега на Дунав, говори, че през разглежданото време богомилството вече е разпространено и в Придунавска България, а не само в Македония и Тракия. Оттук то сигурно преминава и в днешните румънски земи.¹⁷

През ХVІІ в. никополските и свищовски богомили („павликяни") стават римокатолици. Те не са преселени там през същия век от Южна България, както някои смятат.¹⁸

Нека да се върнем на споменаването на епископ Герард, в което той обвинява богомилите, че се покланят на архангел Уриил. Това име е еврейско и означава "Божия светлина", а на арамейски език, говорен от Христос – "Божи огън". В Библията Уриил е мъжки антропоним на няколко души - 1) син на Тахат от рода на Каат (1 Пар. 6:24; 15:5,11); 2) човек от Гива, чиято дъщеря Михаия е една от жените на Ровоам и майка на Авия (2 Пар. 13:2). Във 2 Пар. 11:20 майката на Авия обаче е наречена Мааха и дъщеря на Авесалом, но това вероятно е грешка на преписвачите.

Единствените имена на ангели, за които говори Библията са Михаил, Гавриил и Рафаил. Според някои учени архангелът Уриил първоначално е езическо божество с името Набу, почитано в Борсипа до Вавилон и заемствано от юдеите през вавилонския плен (597-537 г. пр. Хр.).¹⁹ В неканоничната библейска книга 3 Ездра (4:1, 5:20) Уриил е ангел, изпратен от Бога до благочестивия и учен свещеник Ездра, за да му обясни признаците за края на света. Според православното предание Уриил е огненият ангел, поставен от Всевишния на вратата на райската градина след грехопадението и изгонването на Адам. Юдейският псевдоепиграф Живот на Адам и Ева от ок. 70 г. сл. Хр. (XLVIII.1-7) допълва, че Уриил погребва Адам заедно с Архангел Михаил.²⁰ В апокрифната 1 книга на Енох от ІІ в. пр. Хр. (20:2) Уриил е един из седемте ангели, поставени „над света и над тартара". Тук той символизира гръмотевицата и земетръса. В същата книга се добавя, че Господ е поставил Уриил за предводител на всички небесни светила, които се смятат за паднали ангели (75:3). Той има функциите на психопомп и води Енох в неговите митарства из небесата и преизподнята. В 3 книга на Енох 4 гл. Уриил открива на Ездра тайните на мирозданието.²¹

Според учените Уриил претърпява метаморфози и се среща под други имена като Фануил, Нуриил, Уриан, Йеремиил, Вретил, Сариил, Пуриил, Йеоил и Изратил. Заветът на Авраам – еврейско съчинение от края на І в. сл. Хр., познава ангел Пуруел (ХІІІ.11), който господства над стихията на огъня (грц. πυρ) и вероятно е тъждествен с Уриил.²² От същото време датира гръцкият Апокалипсис на Варух (3 Варух 4.7), който определя Уриил като третия от петте архангели.²³ Въпроси Вартоломееви (Сирия, ІІ в.), вероятно идентични с Евангелието на Вартоломей, увеличават броя на архангелите на шест – Сатанаил (Велиар), Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил и Натаниил (18.29).²⁴ В апокрифния Апокалипсис на Петър, писан в Египет ок. 135 г. сл. Хр., Уриил е представен като ангел на покаянието, който ще играе роля на при възкресението на мъртвите и Страшния съд.²⁵ В Сивилините книги, съставени вероятно от евреи в Александрия през ІІ в. пр. Хр., за Уриил се предсказва, че ще строши железните ключалки на ада, ще победи Тартара и ще поведе печалните сенки (на умрелите) на съд пред Божия престол (ІІ.227-235).²⁶ Тази образност е използвана по-късно за слизането на Христос в ада според апокрифните Деяния на Пилат, които са част от Евангелието на Никодим (ІІІ в. сл. Хр.). Раннохристиянският писател Ориген, живял през същото столетие, в своето Тълкование на Евангелието от Йоан цитира един еврейски апокриф, озаглавен „Молитвата на Йосиф". Според него не е вярно, че праотецът Яков се бори цяла нощ с Бога, както описва библейската книга Битие (32:38), а с архангел Уриил.²⁷ Авторът на апокрифа си противоречи, защото архангелът също е чист дух.

Уриил се среща в изкуството на ранните християни. Рисуван е заедно с Михаил, Гавриил и Рафаил в гробници от ІV в., разкопани в София. Тук архангелите символизират четирите посоки на света.²⁸ Уриил е изобразен и във фреските на църквата от V в., открита в с. Цар Крум, Шуменско, в мозайките на манастира „Осиос Лукас" във Фокида от ХІ в.,²⁹ в кападокийските църкви от ХІ-ХІІ в.,³⁰ коптските храмове от ХІІІ в.³¹ и пр.

Уриил често присъства в една хибридна сфера, която може условно да се нарече „апокрифна литургика". Той се включва в групи имена на канонични и неканонични архангели, които се призовават в молитви по различни поводи – „от страха",³² „от беса", която включва имената на 70 архангели,³³ срещу нежит³⁴ и др.³⁵ Те са разпространявани не само чрез единични ръкописи, но и чрез старопечатни книги в голям тираж. Молитвите против нежит например фигурират в известния Молитвеник на Божидар Вукович от 1538-1540 г.³⁶ Написани върху хартия и други материали, например оловни пластини, тези молитви функционират като амулети и се прилагат при магически обреди и заклинания. На Уриил и други апокрифни архангели се разчита за спасението на душата. През Средновековието при погребението на свещеник в Руската църква се налага практиката да се поставя в ръката на покойника ръкопис, на който е написана неканонична молитва към тези небесни сили. Заглавието я приписва на българския поп Йеремия. Тази атрибуция е твърде вероятна, защото имената на отбелязаните архангели произхождат предимно от книгите на Енох, познати на този автор. Тази молитва се помества дори в московски печатни Требници, но през 40-те години на ХVІІ в. руският Синод забранява нейното включване.³⁷ Култът към небиблейските ангели се разпространява на Запад до такава степен, че през 745 г. папа Захария свиква в Рим специален събор, който забранява споменаването им, вкл. и Уриил.

Този архангел присъства с варианта Нуриил в „Зохар" – основополагащата книга на еврейската кабала (І.6b, III.32b), в ислямската традиция под името Назрафил, а през 1582-1583 г. дух с това име диктува откровения на английския мистик и окултист Джон Дий. Заклинанията, записани от Дий, и досега се смятат за много ефикасни от западните магьосници. Те са възприети от Херметическия орден на златната зора и най-известния сатанист на ХХ в. Алистър Кроули.³⁸ В „Изгубения рай" на Джон Милтън, гл. ІІІ, Уриил е ангел на слънцето, който стои до Божия престол, но неволно помага на Сатаната да слезе на земята и да изкуши Адам и Ева. Уриил се среща и в картите Таро, където е наречен „господар на монетите". На неговото име е кръстен дори един руски крайцер, потопен през Кримската война.

Съществува и друго, материално свидетелство за присъствието на българи в днешния Банат през първата четвърт на ХІ в. В Пространното житие на св. Герхард Чанадски се разказва следното за „могъщия владетел" Ахтум в същия град: „Тази власт той приел от гърците и построил в споменатия град Морисена манастир в чест на блажения Йоан Кръстител, като поставил в него абат (игумен) и монаси гърци, които да спазват техния обред и традиция".³⁹ Естествено този манастир гравитира около църква. Епископ Герард построява още два храма в крепостта Чанад, наименовани на св. Богородица и св. Георги. След завладяването на града от турците през 1552 г. трите църкви са разрушени, а градът загубва статута си на епископско средище. От църквите са запазени все още развалини, когато през 1697 г. оттук минава и ги скицира австрийският офицер и учен граф Луиджи Фернандо Марсили.⁴⁰ Днес вече липсват следи от тези сгради и се правят недоказуеми предположения за тяхното местонахождение.

Архитектурен план на църквата в Чанад

Заслуга на румънската изследователка Сузана Море-Хейтел е, че откри в архива на римокатолическата епархия в Тимишоара карта на крепостта Чанад, направена от немец през първата половина на ХVІІІ в.⁴¹ На нея ясно са нанесени основите на трите църкви. Най-южната от тях, която е строена от Ахтум, има уникален архитектурен план с петоъгълна олтарна апсида и четири полукръгли вписани апсиди на северната и южната стена. В северната и южната част на нартекса са оформени две големи затворени помещения, чийто вход е откъм наоса. Те представляват основи на кули.

Архитектурен план на църквата в Преслав

Този храм е почти тъждествен с църквата във Виница до Велики Преслав. Най-достоверна е възстановката на Стефан Бояджиев, който смята, че църквата възниква през Х в. и притежава редица типологически сходства с други преславски паметници.⁴² Храмът е кръстовидна куполна сграда от съкратен тип, претърпяла няколко преустройства. Първоначално е малка кръстовидна църква с една апсида и две полукръгли ниши, неизявени на външните стени. По-късно олтарът се разширява, добавят се протезис и дяконикон и се издължава западното рамо на кръста с прилежащите към него междурамия. Плоскодънните ниши в западните междурамия придобиват вид на дъговидни конхи. Общо конхите на храма стават пет. Притворът се разширява и към западния вход се добавят входове от север и юг.

Винишката църква също има западни кули, добавени според Станчо Ваклинов при преустройството през ХІ в., а според Стефан Бояджиев – през ХІІІ в. Те са масивни едноделни камбанарии, каквито се срещат в църквите в Патлейна, № 1 на Аврадака, Пелопенес, Македония и др. Никола Мавродинов приписва кулите на сирийско влияние,⁴³ а Станчо Ваклинов ги смята за антично наследство на Балканите.⁴⁴ Двойните кули във Виница не са малки и не представляват част от нартекса, както е в Чанад, а са доста големи като обем и са пристроени по-късно към храма. Според мен те издават по-скоро западно влияние и може да се зададе въпроса за евентуалната датировка на винишкия храм към времето на първата уния с Римската църква (866-870). Друга преславска църква – тази в м. Гебе клисе, е доказано издигната по времето на тази уния, защото е запазен нейният латински ктиторски надпис от 868 г. Напоследък се прави опит от Павел Георгиев и Елена Иванова за нейното по-късно предатиране.45

Щом църквата в Чанад, датирана между 1002 и 1028/1030 г., копира преустроения храм във Виница, следователно това преустройство не е извършено през ХІІІ в., а в последната трета на Х в. Най-вероятно винишката църква претърпява щети при нашествието на киевския княз Светослав през 969 г.

Могат да се отбележат и някои несъществени различия между сградите във Виница и Чанад. При църквата на Ахтум олтарната апсида е по-дълбока и петоъгълна отвътре, докато във Виница апсидата е полукръгла. В наоса на чанадския храм не са нанесени колони, каквито има във Виница. Някои учени са на мнение, че този план с четири апсиди е заимстван от грузинската и арменската архитектура, в която той също се среща.⁴⁶ Но тук едва ли има пряко влияние от Кавказ върху България. У нас църкви с четири апсиди от север и юг, които са правоъгълни, а не кръгли, се строят и през късното Възраждане - например храмът в с. Дълбок дол, Троянско, строен от прочутия уста Генчо Кънев от Трявна.⁴⁷ В случая с чанадската църква четирите апсиди свидетелстват не за латинско влияние от запад, а за старобългарско влияние от юг. Този факт на свой ред навежда на заключението, че след падането на България под византийско господство някои от нейните най-добри интелектуалци и занаятчии намират убежище в съседните независими земи и на първо място в Банат, където владее православният княз Ахтум. Тук те пренасят забележителните художествени и културни традиции на Първото българско царство.⁴⁸

Публикувано в: Нови сведения за българското влияние в Унгария през ХІ век. – В: Християнската култура в средновековна България. Материали от национална научна конференция, Шумен 2-4 май 2007 година по случай 1100 години от смъртта на св. княз Борис-Михаил (ок. 835-907 г.). Отг. ред. П. Георгиев. Велико Търново, 2008, 345-371.

Бележки

¹Kristу, G. Aitony and Vidin. – In: Turkish-Bulgarian-Hungarian Relations (VI.-XI c.). Budapest, 1981 (Studia Turco-Hungarica, 5), 129-135. Общо за Банат: Achim, V. Banatul оn Evul Mediu. Studii. Bucureşti, 2000.

²Стефанов, йером. П. Юлиан Отстъпник и Владимир-Расате. - В: 1100 г. Велики Преслав. Т. 1. Отг. ред. Т. Тотев. Шумен, 1995, 227-239.

³Bunardzic, R. Report on the Protective Archaeological Excavation of the Medieval Necropolis at the ,,Ciglana" locality near Čelarevo. – Граћа за проућавање споменика културе Воjводине, 8-9, 1978-1979, 33-67.

⁴Fodor, I. Archaeological Traces of the Volga Bulgars in Hungary of the Arpбd Period. – Acta Orientalia ASH, 1979, № 3, 315-325. Срв. Стефанов, архим. П. Религиите на хазарите. – В: Българи и хазари през ранното Средновековие. Съст. и ред. Цв. Степанов. С., 2003 (Българска вечност, 43), 173-196.

⁵ Латински извори за българската история. Т. V. Унгарски латиноезични извори. Ч. І. Наративни извори. Съст. Ил. Илиев, Кр. Гагова и Хр. Димитров. Отг. ред. Ив. Божилов. С., 2001, с. 25. Срв. Halasi-Kun, T. The Realm of Glad/Gilad, Precursor of Ajtony According to Some Ottoman Data. – In: Turkish-Bulgarian-Hungarian Relations.., 113-118; Makk, F. Ungarisch-bulgarische Beziehungen zur Zeit des Grossfьrsten Gйza und des Kцnigs Stephan des Heiligen. - В: Πολιχρονια. Сборник в чест на проф. Иван Божилов. Ред. Ил. Илиев. С., 2002, 179-187; Гюров, Ал. Наследство на столетията, Следите на българите в унгарските земи. С., 2003.

⁶Gjuzelev, V. Bulgarien und die Balkanhalbinsel in den geographischen Vorstellungen des angelаschsischen Kцnigs Alfred der Grosse (871-901). – Byzantinobulgarica, 4, 1973, 91-104 (repr. in: Idem. Forschungen zur Geschichte Bulgariens im Mittelalter. Wien, 1986 (Miscellanea bulgarica, 3), 161-174); Данчев, А. Българите в географската представа на крал Алфред Велики. - Известия на Българското историческо дружество. Т. 31, 1977, 33-38 (срещу Гюзелев); Lindarski, J. Alfred the Great and the Tradition of Ancient Geography. – Speculum, 39, 1964, № 3, 432-446 (repr. in: Idem. Roman Questions: Selected Papers 1958-1993. Stuttgart, 1995, art. 35 (Heidelberger althistorische Beitrаge und epigraphische Studien, 20)). Срв. Roy, G. The Anglo-Saxons and the Shape of the World. – In: Essays on Anglo-Saxon and Related Themes in Memory of Lynne Grundy. Ed. by J. Roberts and J. L. Nelson. London, 2000 (King's College London Medieval Studies, 17), 455-481; Стефанов, П. Българският цар Симеон и английският крал Алфред. - Български векове, 2, 2000, № 2, 43-55.

⁷ Коледаров, П. Политическа география на средновековната българска държава. Т. І. С., 1979, с. 18; Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения през Средновековието. С., 1998, с. 53.

⁸ Brezeanu, St. "La Bulgarie d'au – de la 'Ister" а la la lumiиre des sources йcrites mйdiйvales. – Йtudes Balkaniques, 20, 1984, № 4, 124-128; Madgearu, A. The Romanians in the Anonymous Gesta Hungarorum. Cluj-Napoca, 2005 (Biblioteca Rerum Transsilvaniae, XXXIV).

⁹Madgearu, A. Contribuţii privind datarea conflictului dintre ducele bănăţean Ahtum şi regele Ştefan I al Ungariei. - Banatica, 12, 1993, № 2, 5-12.

¹⁰ Цитирани в: Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения (927-1019). – Исторически преглед, 50-51, 1994-1995, № 2, с. 20, бел. 96-97. Срв. Стефанов, йером. П. История на Видинската епархия (III-XX в.). - Духовна култура, 71, 1991, № 8, с. 2-3.

¹¹Kosztolnik, Z. The Importance of Gerard of Csanad as the First Author in Hungary. – Traditio, 25, 1969, 376-386; Tukruş, Ş. San Gerardo di Cenad. Una prospettiva ecclesiastica. – Studia Universitatis Babeş-Bolyai. Historia. T. XLVI, 2001, № 1-2, 3-21.

¹² Издание: Sancti Gerardi Episcopi canadiensis scripta et acta hactenus inedita, cum serie episcoporum chanadiensium opera a studio. Albo-Carolinae (Kalsburg), 1970.

¹³ Цит. по: Ivбnka, E. v. Gerardus Moresanus, der Erzengel Uriel und die Bogomilen. – Orientalia Christiana Periodica, XXI, 1955, № 1-2 (Miscellanea Georg Hofmann S.J.), S. 145.

¹⁴ Латински извори.., с. 7.

¹⁵ Laurent, V. Ο βαρδαριωτων ητοι τουρκων. Perses, Turcs asiatiques ou Turcs hongrois? – В: Сборник в памет на проф. П. Ников. С., 1940, 275-289.

¹⁶ Издание: Гошев, Ив. Старобългарски глаголически и кирилски надписи. С., 1961, с. 80.

¹⁷ Изследвания: Константинова, В. Няколко бележки за противобългарския надпис от Ескус. – Археология, 1982, № 3-4, 50-55; Маргос, А. Някои бележки по четенето на противобогомилския надпис от средновековната църква при с. Гиген. – Старобългарска литература, 15, 1984, 119-125; Джонов, Б. За личността на еретика от надписа при Ескус. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 10, 1986, № 2, 104-110; Ангелов, Б. Богомилството. С., 1993, с. 268.

¹⁸Милев, Н. Български лични и семейни имена от ХVІІ в. – Известия на Народния етнографски музей. Т. 1, 1921, № 3-4, 140-171; препеч. в: 300 години Чипровско въстание (Принос към историята на българите през ХVІІ в.). Отг. ред. В. Паскалева. С., 1988, 75-101.

¹⁹Dando, M. L'archange Ouriel. – Cahiers d'йtudes cathares, IIe sйrie, 1983, № 99, 3-11.

²⁰ The Life of Adam and Eve in Greek: A Critical Edition. Ed. J. Tromp. Leiden and Boston, 2005 ((Pseudepigrapha Veteris Testamenti Graece, 6).

²¹Perdrizet, P. L'archange Ouriel. – Seminarium Kondakovianum, II, 1928, 241-278; Uriel. – In: Dictionary of Deities and Demons in the Bible (DDD). Ed. by K. v. d. Toorn, B. Becking and P. W. v. d. Horst. Leiden, 1995 (2nd ed. – 1999), col. 1670-1672.

²² Издание: Allison, D. C. Testament of Abraham. Berlin, 2003 (Commentaries on Early Jewish Literature).

²³ Apocalypsis Baruchi Graece (III Baruch). Еd. J. C. Picard. Leiden, 1967 (Pseudepigrapha Veteris Testamenti Graece, 2), 81–96.

²⁴ Gospel of Bartholomew. - http://www.ricter.com/wordline/barth.htm.

²⁵ Апокрифические апокалипсисы. Пер. М. Витковской и В. Витковского. СПб., 2000, 189-190.

²⁶ Книги Сивилл. – В: Ветхозаветные апокрифы. Подготовка, вступление, комментарий П. Берснева. М., 2000, с. 208.

²⁷Origen. In Evan. Joan., II.31 (25). Издание: Origиne. Commentaire sur saint Jean. Йd. C. Blanc. T. 1-5. Paris, 1966-1992 (Sources chrйtiennes, 120, 157, 222, 290 et 385). Английски превод: Origen. Commentary on the Epistle to the Romans, Books 1-5; 6-10. Tr. by T. P. Scheck. Washington, D.C., 2001-2002 (The Fathers of the Church, 103-104). Руски превод: Ориген. Комментарии на Евангелие от Иоанна (т. I, гл. I–XX). Пер. и предисл. А. Г. Дунаева). - Богословские труды. T. 38, 2003, 97-119.

²⁸Vǎlйva, J. La tombe aux Archanges de Sofia. Signification eschatologique et cosmogonique du dйcor. – Cahiers archйologiques, 34, 1986, 5-28.

²⁹Schultz, R. W., S. H. Barnley. The Monastery of St. Luke of Stiris in Phocis, and the Dependant Monastery of St. Nicholas in the Fields, near Scripou, in Beotia. London, 1901, 65-66. Срв. Connor, C. L. Art and Miracles in Medieval Byzantium: The Crypt at Hosios Loukas and Its Frescoes. Lawrenceville (NJ), 1991.

³⁰Talbot Rice, D. Byzantinische Kunst. Mьnchen, 1964, Abb. 232.

³¹Горматюк, А. А. Коптские древности. Храм Эль-Моаллака в Каире. - Реставрация музейных ценностей. Вестник, 2005, № 10, 12–15; http://www.icon-art.info/book_contents.php?book_id=40#pic7.

³²Штављанин-Ђорћевнћ, Љ., М. Гроздановић-Паjић, Л. Цернић. Опис ћирилских рукописа Народне библиотеке Србиjе. Књ. 1. Београд, 1986, с. 275, № 126.

³³Kačanovskij, V. Apokrifne molitve, gatanja I priče. – Starine, 1881, № XIII, s. 154.

³⁴Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в софийската Народна библиотека. Т. ІІ. С., 1923, с. 134, № 622. Издание: Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи. Съст. и ред. Д. Петканова. С., 1981, 303-304.

³⁵ За този род произведения вж. Петканова, Д. Фолклорът в апокрифните молитви. – Български фолклор, 1976, № 2, 28-40; Същата. Апокрифна литература и фолклор. С., 1978; Същата. Апокрифните лечебни молитви. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2001, № 3, 61-85; Молитва и магия. Съст. Мария Шнитер. С., 2001.

³⁶Гошев, Ив. Стари записки и надписи. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 6, 1929, № 273.

³⁷Стефанов, П., йером. Неизвестно произведение на поп Йеремия. - Духовна култура, 1996, № 5, 13-18.

³⁸ Издание: John Dee's Five Books of Mystery: Original Sourcebook of Enochian Magic. Ed. by J. H. Peterson. Newburyport (MA), 2003. За Дий: Szonyi, G. E. John Dee's Occultism: Magical Exaltation through Powerful Signs. New York, 2005 (SUNY Series in Western Esoteric Traditions).

³⁹ Латински извори.., с. 7.

⁴⁰ Cǎlǎtori strǎini in Ţǎrile Romane. T. VIII. Bucureşti, 1985, 512-513.

⁴¹Mуrй Heitel, S. Despre biserica lui Ahtum de la Morisena (Cenad). – Studii şi materiale de istorie medie, XXIII, 2005, 9-21.

⁴²Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965, 120-121; Bojadžiev, S. L'йglise du village Vinica а la lumiиre de nouvelles donйes. – Byzantinobulgarica. T. II, 1966, 241-273; Чанева-Дечевска, Н. Църковната архитектура в България през Първата българска държава. С., 1984; Тотев, Т. Средновековна Виница. Шумен, 1996.

⁴³Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръстовидната църква. С., 1931, с. 107.

⁴⁴Станчев, Ст. Църквата до с. Виница. – Известия на Археологическия институт. Т. ХVІІІ, 1952, 305-330.

⁴⁵Иванова, Е., П. Георгиев. Латинският надпис от Велики Преслав. – В: Преславска книжовна школа. 2 доп. изд. Т. 7. Изследвания в памет на проф. Иван Гълъбов. Отг. ред. Т. Тотев. Шумен, 2004, с. 407.

⁴⁶Thierry, J.-M. Les tйtraconques а niche d'angle (Йtude typologique d'un groupe d'йglises subcaucasiennes). - Bazmavep, CLVIII, 1980, 124-179.

⁴⁷Коева, М., Н. Тулешков. Първомайстор Генчо Кънев. С., 1987. Срв. Стефанов, П. Църковното изкуство в Троян и Троянско след Освобождението. - Културно-историческо наследство на Троянския край. Т. 7, С., 1994, с. 36-46.

⁴⁸ За преселванията на български строители на север вж. Тулешков, Н. Архитектурното наследство на старите българи. С., 2001.

[enarei]

Напоследък открихме много теми за Отвъддунавските владения на българите ,но забравяме ,че косвени доказателства по тези въпроси ,могат да бъдат и някои църковни сведения и археологически разкопки на древни църкви .

Разполагам с няколко материала за ранни църковни влияния на България в Унгария , Хърватско и Словакия . В Унгария работи и преподава лекции водещия български учен от Шуменската книжовна школа Трендафил Кръстанов . Предполагам ,че о. Павел ,твореца на тази статия е в близки отношения с него и получил известна помощ от него . Напоследък се забелязва едно излизане на летаргическото положение в отношенията ни със старите ни съюзници от ВД и сегашни в НАТО - Чехия ,Словакия и Унгария . Това се състои не само в завръщането по морските ни курорти на поляците ,чехословаците и унгарците . На български език излезе книгата на унгарския автохтонист Янош Макаи . В Словакия има доста материали за българската история , /освен гроба на Траян /,но просто никой не се интересува или липсват пари за работа на место . Чешки и полски автори ,напоследък признават българските успехи в утвърждаването на славянската писменост . Имам няколко статии от словашки и унгарски докторанти ,които пишат за българското присъствие по земите на Средния Дунав и Северните Карпати .

Настоящата статия е като ,че ли един от първите опити да се систематизират църковните податки за Отвъддунавска България .

Българското духовно влияние е по цял свят, но кланът Ганьо(най-вече) убива България!

[Warlord]

Интересна статия, унгарските източници не са много популярни и рядко се споменават.

[enarei]

Интересна статия, унгарските източници не са много популярни и рядко се споменават.

Унгарците са роднини на българите по куманска линия, а Ганьо страни от таз линия.

[Aspandiat]

Чудя се как още тази тема не е затворена