Знакът ІYI е Ю, като Юпитер

[К.ГЕРБОВ]

Малко пресилено знакът ІYI е приет за „прабългарски символ”. Все пак той освен в Плиска и Бяла (Варненско), е открит и в Шудиково - бивша Югославия, днес Черна гора.По-долу последователно са показани три изображения на знака, намерени на различни географски места из Балканския полуостров. Поясненията към илюстрациите са същите,както са дадени в книгата на проф. Веселин Бешевлиев „Прабългарски епиграфски паметници”, откъдето са взети.

Веселин Бешевлиев приема ІYI за рунен знак и го сочи за едно от доказателствата, че българите преди създаването на славянската азбука са пишели „с черти и резки”. Като част от някакво рунно писмо, въпросният знак обаче не е разчетен. Не го разчита и проф. Бешевлиев. Затова той издига версията, че става дума за знак-символ на „небесния или висшия бог на тюрките и българите”, носещ името Тангра.

Според Енциклопедия България бог Тенгри или Тенгри-хан е бог-небе на народите на Средна и Централна Азия. В книгата „Лев и Кипарис” от Алим Гафуров, която е именно за имената на народите от Средна Азия, са посочени две имена, свързани очевидно с въпросния бог. Имената са Танриверди и Танрикули. Първото е обяснено като „дар божи”, а второто - като „раб божи”. Вижда се, че източният бог се е наричал Танри, а не Тенгри. В книгата на Гафуров име започващо с Тангра, или Тенгри, няма.

Името Тангра по произношение не е съвсем същото като Тенгри, но пък така компилирано, то спомага да се приеме, че думата „таггран”, разчетена върху един каменен надпис от времето на Омуртаг, е именно въпросният „източен бог” Тангра-Тенгри. (виж надпис 6 в „Списък на раннобългарските надписи по Веселин Бешевлиев” в protobulgarians.com и „Религията на древните българи” в sarakt.org).

Последиците от предложеното разчитане на надписа, имат обаче фатални последици. Чрез този тенденциозен прочит, в който дочетеното е повече от наличното, в българската история влиза „богът на тюрките и българите Тангра”. В „Прабългарски епиграфски надписи” от 1981 г. Веселин Бешевлиев споменава само мимоходом за въпросния надпис, без да предава точно неговото съдържание. Резюмето обаче подвежда, защото в него се заявява категорично, че „кан Омуртаг е извършил жертвоприношение на бог Тангра”. Така само запознатите с проблема виждат измисленото присъствие на бог Тангра по българските земи, защото освен този злополучен надпис друго свидетелство няма.

Съчетаването на трите знака върху каменния блок от Бяла е особено интересно и идва да ни подскаже, че така символът ІYI всъщност представлява гръцката буква ЮПСИЛОН. в рамка. Буквата Y е наричана в старогръцкия език ЮПСИЛОН и се е изговаряла Ю или У. Същата в новогръцкия език вече се казва ИПСИЛОН и се изговаря И. Допълнителните „знаци” отстрани на ІYI върху каменния блок от Бяла не са тюркски руни, а европейски букви - варианти на изписване на У-Ю в гръцката и латинската азбука. Изобразяването им до ІYI показва, че този знак би следвало също да се разчита като У-Ю.

Ето няколко примера за употреба на въпросните варианти на У-Ю в българските надписи с гръцки и латински букви.

В този списък на въоръжение, намерен при Мадара, У е изписано по начин, както на блока от Бяла. Отчетливо на втория ред вляво се вижда думата, разчитана като „ичиргу багаин”. В нея въпросният знак е точно на мястото на У.

Буквата У-Ю в надписа за тридесетгодишния мир, сключен между Омуртаг и Лъв Арменец, е изписвана със знака V.

В първоначалната латинска азбука буквата V, освен в значение на В се е използвала и като У и Ю. В медальона на Омуртаг надписът с титула и името на владетеля е трябвало по правило да бъде изпълнен с латински букви, но в него има и гръцки букви. Чете се CANЕSVВHГІ. Тук вместо традиционното Y е изписана буква V, като тази от блока от Бяла.

Предположението, че символът ІYI е на върховен бог, почитан по българските земи има основание. Само, че защо той да се е казвал Тангра? В „Речник на старославянския език”, издаден от Чешката академия на науките през 1994 г., има върховен бог, очевидно почитан от говорещите езика, който бог започва именно с буквата Ю. Казва се Ювей.

Според старославянския речник под Ювей или Ювеи се е подразбирал бога на старите римляни Юпитер. Името идва от първоначалното наименование на бога, което е било Йовис (Jovis). В речника е приведен цитат, от който разбираме, че „на милостивите богове - на Аркула и Ювея, на тях също царете се подчиняват”. От този цитат се вижда, че като че ли по-вероятното произнасяне на името на бога е било Юве, а не Ювей.

Към думата Ювей в речника е посочено, че родствени, т. е. като негови синоними, се явяват думите Зеус (Зевс) и Дии. Зевс всъщност е върховния бог на старите гърци. В статията за Зевс, поместена в същия старославянския речник, е даден текст от ръкопис, в който се казва: „бог Зевс е на небето и е цар на всички богове”. За Юпитер пък знаем, че е главният бог в римския пантеон - също бог на небето, пръв сред боговете и властелин на света. И двата върховни бога очевидно са били познати на славяните, щом са намерили място в техния език.

Своеобразно потвърждение, че бог Юве изглежда е бил върховния бог на българите преди християнизацията им, виждаме в надписите на Омуртаг в титлата КANАС YВІГІ. Тя обикновено присъства в началото на надписите, както е и на показания за пример Чаталарски надпис. КANАС YВІГІ е всъщност транскрипция с гръцки букви на „къняз ювиги”.

Втората дума от титлата на Омуртаг започва изглежда не случайно с въпросния знак Y, който тук е в качеството си на буква. В Енциклопедия България, т. 7, е поместена статия със следното съдържание: „Ювиги хан - титла на бълг. владетел през І пол. на ІХ в. Засвидетелствувана в мемориални надписи на Омуртаг и Пресиян. Употребява се заедно с определението „от бога поставен в земите на българите”, което се добавя към името на хана. Предполага се, че съответствува на слав. думи „велик”, „преславен”. Съществуват и мнения, че отговаря на тюркската дума „йовегю”, „йовгю” - „възвишен”, „прославен”. По-вярно е обаче, че Омуртаг в Чаталарския надпис всъщност не е допълнил, а е обяснил, че българската титла „къняз ювиги” (княз на славянския бог Юве) отговаря на византийската титла „от бога архонт (ек теу архон)”. Тази титла българският владетел получава изглежда след подписването на тридесетгодишния мир с византийския император Лъв Арменец.

„Ювиги” всъщност е пояснението, че князът-архонт е поставен от бога. Откъде може да идва думата „ювиги”, ако не от името на върховния бог Юве. И вероятно означава „божествен”. Според старославянския речник синоним на Ювей, освен Зевс, е Дии. Обяснено е, че тази дума произлиза от латинското Dius - божествен. Омуртаг обаче не е използвал определението Дии, което изглежда му е било непознато, а е извел като дума за „божествен” - „ювиги”. Направо от името на върховния бог Юве. Фактът, че думата „ювиги” не се среща в старославянските текстове, подсказва, че тя е може би „изкована” специално, за да се обясни необичайният политически момент, който настъпва в отношенията между българи и византийци, след подписването на мира между тях. Тогава се предполага, че още не е била позната думата „бог”.

В интернет има представена една интересна връзка: Yahweh= Jehovah = Jove = Iove=Jupiter = Zeus. Започва се с еврейския бог, минава се през римския и се стига до гръцкия. Може би трябва да продължим реда с Юве? Че религията в Първата българска държава преди покръстването е била нещо местно, формирано от контактите с римляните и гърците, се вижда от констатацията на патриарх Фотий. В своето окръжно послание до източните патриарси, в т. 3, висшият византийски сановник - съвременник на покръстването на българите, е написал по този повод: „Но и българите, народ варварски и христоненавистен, станаха толкова много наклонни към богопознание и питомност, че като се отказаха от отческите си бесове и оргии, и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие, по чуден начин се присадиха към християнската вяра.”

Елинското суеверие е било като римското. Гръцките и римските богове са се различавали само по имената. Обрядите (като например споменаването като практикувано и от българите жертвоприношение-курбан) са били едни и същи. Констатацията на Фотий ни навежда на заключението, че изглежда в земите на юг от Долния Дунав населението е почитало основно римския, гръцкия и християнския върховни богове: Юве-Юпитер, Зевс и Христос. Тангра, а възможно и Дажбог, не са припарвали по тези места.

Този знак също е на бог Юве-Юпитер.

[resavsky]

Юпитер е бил наричан от древните българи Янкул.А "канасюбиги" е всичко друго само не и славянска титла.

Редактирано Юни 1, 2010 от resavsky

[decapitator]

Юпитер е бил наричан от древните българи Янкул.А "канасюбиги" е всичко друго само не и славянска титла.

И що тъй? Една от етимология на "канасюбиги" от рода на "княз от бога" (БÏГ - като бог мисля, че е засвидетелствано при славяните)

ми изглежда доста по правдоподобна от предлаганите "хан сю баши", "ювиги хан" и т.н. индийско/азиатски "преводи".

[проф. Добрев]

Според Енциклопедия България бог Тенгри или Тенгри-хан е бог-небе на народите на Средна и Централна Азия. В книгата „Лев и Кипарис” от Алим Гафуров, която е именно за имената на народите от Средна Азия, са посочени две имена, свързани очевидно с въпросния бог. Имената са Танриверди и Танрикули. Първото е обяснено като „дар божи”, а второто - като „раб божи”. Вижда се, че източният бог се е наричал Танри, а не Тенгри. В книгата на Гафуров име започващо с Тангра, или Тенгри, няма.

Името Тангра по произношение не е съвсем същото като Тенгри, но пък така компилирано, то спомага да се приеме, че думата „таггран”, разчетена върху един каменен надпис от времето на Омуртаг, е именно въпросният „източен бог” Тангра-Тенгри. (виж надпис 6 в „Списък на раннобългарските надписи по Веселин Бешевлиев” в protobulgarians.com и „Религията на древните българи” в sarakt.org).

Много погрешен ред и път на разсъждения, защото евентуално в болгарския праезик, а може би още в тюркския праезик първата гласна е широко Е - ä, от което впоследствие в някои от тюркските езици се появява А, а в други - Е.

Това, което дава Гафуров, е най-вероятно съвременната узбекска форма на името и тя не може да се поставя в основата на каквито и да е съпоставки и сравнения.

В "таггран" има двойна Гама, с която е предадено назално Н - нг, а окончанието -ан очевидно-безспорно е съкратеното -хан, налично също така и в Тенгри-хан от Каланкатуаци.

[Nike]

Без да претендирам дали има връзка или не, но интересна е употребата на този знак (IYI) чак и в Сибир, като символ, предпазващ от мълнии.

[decapitator]

Много погрешен ред и път на разсъждения, защото евентуално в болгарския праезик, а може би още в тюркския праезик първата гласна е широко Е - ä, от което впоследствие в някои от тюркските езици се появява А, а в други - Е.

Това, което дава Гафуров, е най-вероятно съвременната узбекска форма на името и тя не може да се поставя в основата на каквито и да е съпоставки и сравнения.

В "таггран" има двойна Гама, с която е предадено назално Н - нг, а окончанието -ан очевидно-безспорно е съкратеното -хан, налично също така и в Тенгри-хан от Каланкатуаци.

Ха-ха таггран безспорно стана на тенгри хан :tooth: Това е дами и господа нАучния метод на болшинството тюрколози-праболгаристи!

[Skubi]

Без да претендирам дали има връзка или не, но интересна е употребата на този знак (IYI) чак и в Сибир, като символ, предпазващ от мълнии.

Здрасти!

Какъв ти Сибир.

Великденските острови....

[decapitator]

Здрасти!

Какъв ти Сибир.

Великденските острови....

През XX в.

[Skubi]

През XX в.

[Doris]

Здрасти!

Какъв ти Сибир.

Великденските острови....

Това вече е откритие!

Хипотезата на К.Гербов си я бива. Харесват ми такива нестандартни идеи.

[Nike]

Здрасти!

Какъв ти Сибир.

Великденските острови....

Май ще се окаже, че не само от Усури до Мисури всичките са кутригури...

[Иванко Тертер]

Не мога да не адмирирам написаните мисли. В същото време не мога да не отбележа, че винаги е положително, когато нечии възгледи еволюират или еволюционно се саморевизират. Лошото е, ако преди това, се извършва критика с подигравки към индивиди, до чиито мисли ще достигнеш след две-три години. Ето защо, призовавам никой да не осмива и да не се гаври с личноста на индивиди заради мислите им /при мен тази автоцензура е включена винаги/, тъй като винаги има опастност да еволюираш в някой момент до тяхните и по този начин или да се осмееш сам себе си на квадрат или да се срамуваш от поведението си със задна дата. Никой не е застрахован.

Ето пример :

"Професорът /бел-има се предвид Петър Добрев/ го отнася и с оценката, че „един високо титулуван преподавател не беше се постарал да научи правилата на четене на румънския език”. И че „върху тази реликва е нанесен трикратно старинният български символ IYI, а в централния кръг има още три характерни български символа – отляво Слънцето, отдясно – Луната в растяща фаза, а в средата – символа на Юпитер, един абсолютно нерумънски символ, свързан пряко с 12-годишния древнобългарски циклов календар”.

Колко разбира икономистът Петър Добрев от българска история, български символи, румънски език и пр., ще разберете от материала в прикачения файл."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3629

"Оброчният кръст на Мирчо Стари в Балчик П. Добрев и „13 века България” се подиграват с българо-румънската история"

Та всъщност какво продължение може да направиш К.Гербов по отношение надписа на кръста на "т.нар. от някои кръст на Мирчо" от горната тема, изхождайки от изводи в настоящата тема, че " Знакът ІYI е Ю, като Юпитер".

[resavsky]

Тогава излиза че Юпитер е приеман за върховен бог от древните българи.Само че има две изрични сведения:

1.При спора между Омуртаг и Кином се казва че българите почитат слънцето,небето и другите небесни светила

2.Сведението на Йоан Екзарх че българите почитали слънцето и небето

Не си мислете че не са правили разлика между слънцето и Юпитер.

[last_godo]

Малко пресилено знакът ІYI е приет за „прабългарски символ".

Здравей Гербов,радвам се ,че си подхванал тая тема!

Аз намерих еднозначно тълкуване от различни специалисти от запад до индия на думичката канас -

която означава огън,светлина,слънце нещо такова даже я намерих като "огнен олтар"

Надписа канасYбиги

съставен е от две думи канас и биги

за биги -то е сигигурно ,че е бага или Бог

Един доктор на историческите науки (хиспанец) ,който е защитил докторат с тая тема и той приравнява

бага=бог=митра като ползва ирански източници

и аз намерих надпис в който се казва "РАВЕН СЪС СЛЪНЦЕТО" така че това не е титла по това време а нещо като "КРАЛЯ СЛЪНЦЕ"

It is probable that baga- "god" sometimes designates a specific deity as "the god" parexcellence. Various attempts have been made to identify "the god" so referred to, as Ahura Mazdā, as Mithra, or as an Iranian equivalent of the Vedic Varuṇa

(see M. Boyce, "Varuna the Baga," further identifying Varuṇa with the Av. Apąm Napāt [q.v.]),

but no basis has ever been stated for the assumption that baga- "the god" in a personal name such as *Baga-dāta- "given by (the) god" must refer to the same divinity at all periods and in all parts of the Iranian world. However, strong evidence that Baga was sometimes used as a by-name of Mithra is provided by calendrical data first exploited by J. Marquart (Markwart),

Untersuchungen zur Geschichte von Eran I, Göttingen, 1896, pp. 63-65; II, Leipzig, 1905, pp. 129, 132-34 (see also V. A. Livshits,

Така ,че аз съм на мнение ,че това означава СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ-МИТРА

Пък ТАГГРАН или тангран като крайното "н" е добавено - означава един септемврийски ритуал все още съществуващ в България през месец септември

когато се започва сеитбата -възраждането, посяването на семена, новата година ...

намерил съм ги даже и как наричат за плодородие,за берекет и т.н. все езически ритуали- но не са тангаристки!!

Новата година е била през септември, а не през януари!

п.п.

Дуйчев предполага ,че Безмер е Mihr (Митра)

Това е надписа сасанидски е!

“The most valiant of the Mazdeaans , the equal of the sun (bardzakits‘ aregakan), Shapuh, king of kings, in our bounty have remembered our dear brother Tiran, king of Armenia, and send many greetings… And we shall in no way harm your kingdom, we swear by the great god Mihr

[Galahad]

Ако Y е ипсилон, не виждам какво пречи І да си мине за "и" - и си става едно "Ийи". И въпреки че във фолклора има едно такова доста продължително провикване, много ме съмнява да е точно това. Без съмнение става дума за популярен знак, който се среща по-често от останалите. Но неговата роля не е ясна и волно се тълкува от всеки, който си е измислил нещо. За едни е от ония резки, с които са гадаели преди буквите. Това си е напълно възможно, защото е един от символите върху розетата от Плиска.

Според тангрианците естествено е Тангра. За бог Юпитер в езическия период пък разбира се нямаме и толкова, колкото за Тангра - в смисъл в някакъв надпис поредица от букви без установено значение, която може да си подредим и като Юпитер.

За привържениците на шаманизма това си е просто някакъв магически знак. Ако ви се фантазира може да го видите заже като мартеничка - двете І са Пижо и Пенда, а Y е връзката между тях.

Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

[T.Jonchev]

В приведените от Гербов надписи е използван знак, който не е равнозначен на ипсилона, а на "ОУ", четено в средногръцки като "У".

[Иванко Тертер]

Ако Y е ипсилон, не виждам какво пречи І да си мине за "и" - и си става едно "Ийи". И въпреки че във фолклора има едно такова доста продължително провикване, много ме съмнява да е точно това.

Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

има и такъв вариант:

"юичи – означава IYI (иуи) - “той”, понеже има каноническа забрана за произнасяне на името му"

http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Rumen%20Ivanov%20-%20Varna/B7lgarite%20izv7n%20B7lgariya.htm

но все по - любопитно ми става как се разчита тази дума, при положение, че имаме "епсилон" /Й-У-Ю/ и от двете му страни "I" /И/ - IYI:

"ИЖИ ПРѢ ІYІ ХНДРЕ" от "нарочения" от някои за балчишки "кръст на Мирчо", което даже в Букурещ и Института "Николае Йорга" не знаят и досега, въпреки че 20 години е стоял на "ачика" на кралицата, придворните и учените глави, обзавеждали и посещавали двореца в Балчик!

[Skubi]

Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

Здрасти!

Па точно това е интересното. Може да си играем да обсъждаме всякакви лилави идеии, без да имаме рискът, че ще се изложиме пред просветените апостоли на дадената наука....

На първата картина е пълната позната азбука на ровашки със съответните унгарски букви. (както се пишат така се произнасят)

Изобразени са няколко лигатури(боболечки са им казвали). Между тях е кръгът с перпендикулярна черта.

Това е бил първият знак на дХА-БА-ТУ главният бог на хеттите и означавал "креатор", "сътворител".

Тука иди защо обичат да рисуват Исос или Богородицата в християнските мандорли. /виж. стр. 212./

Значи ако съчетаем знакът ТеН или аНТ с УШ получаваме лигатурата УШ+ТеН - БОГ

Няколко примера, царският, попският жезъл, корони, народни изображения.

На страница 217. ако добавим знакът на ровашкото gy/дьъ/ получаваме еДЬЪ УШТеН - един Бог.

Ако погледнеш на страница 218. долу ще видиш монограма на Микеланджело. Не се превземал, да се прави на скромен.....

[Goro76]

Здрасти!

Па точно това е интересното. Може да си играем да обсъждаме всякакви лилави идеии, без да имаме рискът, че ще се изложиме пред просветените апостоли на дадената наука....

На първата картина е пълната позната азбука на ровашки със съответните унгарски букви. (както се пишат така се произнасят)

Изобразени са няколко лигатури(боболечки са им казвали). Между тях е кръгът с перпендикулярна черта.

Това е бил първият знак на дХА-БА-ТУ главният бог на хеттите и означавал "креатор", "сътворител".

Тука иди защо обичат да рисуват Исос или Богородицата в християнските мандорли. /виж. стр. 212./

Значи ако съчетаем знакът ТеН или аНТ с УШ получаваме лигатурата УШ+ТеН - БОГ

Няколко примера, царският, попският жезъл, корони, народни изображения.

На страница 217. ако добавим знакът на ровашкото gy/дьъ/ получаваме еДЬЪ УШТеН - един Бог.

Ако погледнеш на страница 218. долу ще видиш монограма на Микеланджело. Не се превземал, да се прави на скромен.....

Много ми е интересно ти разбра ли какво точно искаш да кажеш ?

[Skubi]

Но поне засега не може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

IYI Означава:

-Сътворител,

-Свят дух,

-Креатор,

-Един е Бога

-свят човек

при различни народи в различни времена но при всичките смисалът на знака е бил подобен.

Най-старото изображение е в Mas d'Azil XII-VIII хилядолетие преди Христос.

Така, че може да се каже с някаква степен на вероятност какво е точното значение на този знак.

Въпрос?

[Galahad]

Здрасти!

Па точно това е интересното. Може да си играем да обсъждаме всякакви лилави идеии, без да имаме рискът, че ще се изложиме пред просветените апостоли на дадената наука....

Ако този знак е лилия, то отгоре трябва да го има този US, а не да са 2 І от страни.

По-плодотворно ще е занимаването с розетата във връзка с този знак. Тъй като лъчите на розетата са 7 и тя напомня Слънце, то може да са 5 планети + Слънцето и Луната. И тъй като прабългарите най-много са си падали по Слънцето и Луната (поне така е споменато в изворите), то ще рече, че най-срещания знак по-скоро трябва да е Слънце, а не планетата Юпитер.

[Skubi]

Ако този знак е лилия, то отгоре трябва да го има този US, а не да са 2 І от страни.

По-плодотворно ще е занимаването с розетата във връзка с този знак. Тъй като лъчите на розетата са 7 и тя напомня Слънце, то може да са 5 планети + Слънцето и Луната. И тъй като прабългарите най-много са си падали по Слънцето и Луната (поне така е споменато в изворите), то ще рече, че най-срещания знак по-скоро трябва да е Слънце, а не планетата Юпитер.

Здрасти!

До колкото се вижда този знак върху битовата орнаментика символизира лале /то също произлиза от персия/ или матката. От където всеки който майка го е родила. Което е също свято нещо.

Има го знака също на наменен монолит от Окунев.

Ако бихме могли за узнаем начина на употреба седмолъчката от Плиска....

Сигурно и там означава, сочи нещо свято...

[К.ГЕРБОВ]

Не си бях направил труда да прочета какво Петър Добрев е написал по повод на неговото разчитане на ІYI, като ИУЙ. Голяма грешка съм направил, защото се оказа, че минавайки по друг път, Добрев е стигнал до същия извод, който и аз правя. Ето какво е писал той в „Българската държавност на север от Дунав”:

Е, моя скромен принос е в това, че открих, кой е Юве. Иначе „хастите” са си вид украса. Вижда се това от втората табличка на Добрев. V пък до Y си е също Ю и не е рунически знак, а латинска (а може би и гръцка?) буква, употребявана от българите в техните надписи от началото на ІХ век. В „Първобългарите - бит и култура” на Веселин Бешевлиев, в илюстрация № 11 е показано и V с хасти.

[Хърс Златния]

Г-н Гербов е открил топлата вода. Петър Добрев - също.

Да ви кажа честно, лично за мен, "разчитането" на IYI като "юй", "уй" или нещо подобно, ми се вижда несъстоятелно и ми напомня по-скоро на една добре известна славянска дума........

[ЧЗ-М-52]

..."разчитането" на IYI като "юй", "уй" или нещо подобно, ми се вижда несъстоятелно и ми напомня по-скоро на една добре известна славянска дума.......".

Забрави началното "Х"!