Артефакти от българските земи в музеи на други държави.

[nikey_vv]

Видях, че има тема за древни предмети,които вероятно са изнесени по незаконен начин от България и са попаднали в частни колекции зад граница. Аз предлагам в тази тема да публикуваме предмети, които са си съвсем законно в постоянните колекции на музеите зад граница.

Миналият месец посетих временна изложба в музея Ашмолиън в Оксфорд на тема "

Загубеният свят на стара Европа: Дунавската равнина: 5000 - 3500 пр. н.е.

". Изложбата беше уникална, но това което ме изненада се намираше в постоянната експозиция на музея. Аз изобщо не знаех, че там са изложени находки от тракийска гробница край с. Дълбоки (Старозагорско). Е после се разрових из нета, за да разбера повече, защото в самият музей артефактите са изложени в сектора "Древна Гърция".

Ето какво открих:

Из Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947

"... През 1878 г. русите отворили една могила при село Дълбоки на североизток от Стара Загора и вътре намерили в каменна стаичка златен лавров венец, тежък 75 драма, сребърни чаши, антични вази, оръжия, съдове и железа от някаква кола..."

"Съкровище от Дълбоки През 1879 г. при село Дълбоки, Старозагорско, е открита гробница. Градежът е от варовикови плочи в правоъгълен план. При мъртвеца са намерени богати дарове. Находката включва: златен нагръдник; три сребърни чаши; сребърно канче; ризница; хидрия; ситула; фиала; светилник и др. Съкровището е изнесено. Съхранява се в музея Ашмолсън - Оксфорд и ленинградския Ермитаж. Находката е датирана от V в. пр. н. е."

Самият музей също има публикация за съкровището, но не можах да я открия онлайн: Scythian and Thracian (Ashmolean Handbooks) - Michael Vickers и тази споменава някои артефакти: http://www.ashmolean.org/ash/oopp/FromSilver/08_Plate_01.html

Античната гробница при с. Дълбоки,Старо-загорскоотъ Б. Филовъ

И ето снимки на артефактите:

[Tyroglyphos]

В миналото най-много находки от нашите земи са изнесени в Русия - по време на руско-турските войни през 19 век целенасочено са били събирани и изнасяни археологически паметници. Немалка част от тях тогава са попадали в частни колекции на руски аристократи, които след Октомврийската революция са били разграбени или национализирани и съответно някои предмети са били продадени в чужбина, а други са отишли из съветските музеи. За съжаление много често сведенията за произхода им са се загубвали и за стотици артефакти днес само може да се предполага, че са от българските земи въз основа на вид, изработка, стил и пр. По време на турското робство находки са били изпращани в тогавашната столица Цариград или други големи градове като Солун, или са попадали у колекционери от тогавашната Османска империя, предимно на територията на днешна Турция или Гърция. В края на 19 и началото на 20 век доста неща са били отнесени и във Франция, включително находки от проведени от французи археологически разкопки, напр. от праисторическата селищна могила при с. Мечкюр (днес Прослав) до Пловдив.

Ето два примера за наши предмети от римския период, които са ми под ръка.

Оброчна плочка на божеството Асдулес (нещо като съчетание между Тракийски конник и Дионис), 215 г. сл. Хр. Намерена край Мелник и отнесена оттам в Солун, а сетне попаднала в Брюксел, в Кралските музеи за история и изкуства (Musées royaux d'Art et d'Histoire).

Сребърно огледало в бронзова рамка, 3 век сл. Хр. Намерено в гробница в София, попаднало в частна колекция и впоследствие откупено от Британския музей (British Museum).

[Tyroglyphos]

Оброчна плочка, посветена на Деметра във връзка с очно заболяване, 3 в. сл. Хр. Намерена през първата половина на 19 в. в Пловдив (в т. нар. Гюл-бахча в подножието на хълма Бунарджик) и предадена на католическия наместник в града Андреа Канова, който през 1859 г. я изпраща в Торино, за да бъде включена сред наградите от лотария в полза на католическите мисии. Човекът, спечелил плочката от лотарията, я подарява на колежа Карло Алберто (Collegio Carlo Alberto) в Монкалиери до Торино.

[emilia_n]

Ако трябва да бъдем честни не само български артефакти попадат в руски или западни музеи. Колко културни ценности на Египет и Гърция попадат в Западна Европа. Въпреки законните претенции на тези две страни повечето артефакти няма да бъдат върнати. Това се отнася и до нашите културни ценности.Някои от тези български артефакти са световно известни. Поради това връщането им на българската държава би било трудно и дори невъзможно.

[Ka40]

Жестоката истина е че благодарение на това, че тези артефакти са били изнесени, са били спасени. Иначе нашите хайвани като нищо щяха да ги претопят или просто унищожат.

както замалко не станало например с Вълчитрънското съкровище, което успели само да нарежат.

В края на 40-те г. има няколко случая когато големи колективни находки от бронзови монети са претопени за жици за елктрифициране на селата. Така де Ленин е казал, че комунизмът е "народна власт и електрификация", е не "народна власт и културно историческо наследство". Да не говорим що нещо изкрадено от музеите още през соца и сега в постсоца.

За съжаление не са успели да изнесат недвижимите паметници. Затова в момента от Плиска, крепостта при Мадара, Калиакра, Търново и много други са останали жалки останки, а за Куршум хан в Пловдив, Варненската крепост и много други разполагаме само с няколко снимки.

Същото се отнася и за старобългарските книги, много от които били унищожени от малоумните монеси - кой си завивал сланината с тях, кой ги заравял, кой си правил стръв за риба.

Така че изнасянето на артефакти от българските земи до към началото на 20в., колкото и да е странно, не е толкова страшно нещо.

[nikey_vv]

Tyroglyphos, сребърното огледало в Британския музей, за съжаление не е изложено на дисплей за посетителите. Сигурно лежи в някой склад. Аз доста съм търсил и разлеждал за български артефакти там, но съм попадал само на народни носии, които също не са изложени в самия музей, а в отделна сграда, където е отдела по етнография.

Ето какво друго от България има в Британския музей:

Кукерска маска от Сливенска област, ранен 20ти век.

Празнична женска носия, Каракачани, ранен 20ти век.

Клашник от ц. Комарево, северна България, късен 19ти век.

Женска празнична носия, Кюстендил, ранен 20ти век.

Сребърна паница, Елинистическа, около 150-100 пр.н.е (изложена е в зала 22 - посветена Александър Велики)

Златни инкрустирани обеци, Византийски, ранен 10ти век. Велики Преслав.

Тръба от древна система за водоснабдяване на Аполония, Калфата, 4ти-2ри век

[Thorn]

Тези са от Лувъра. Сори за качеството на снимките, но през стъкло трудно се фокусира.

[Tyroglyphos]

Tyroglyphos, сребърното огледало в Британския музей, за съжаление не е изложено на дисплей за посетителите. Сигурно лежи в някой склад.

Преди три години, когато съм правил снимката, която давам по-горе, огледалото беше в експозицията; възможно е да е било част от временна изложба.

Доколкото знам, водопроводният фрагмент от Аполония е подарен наскоро на Британския музей.

Тези са от Лувъра.

В Лувъра има голям брой предмети от нашите земи, за съжаление повечето не само не са изложени, но и почти не са публикувани.

[miroki]

Съвсем редно е да изискаме да ни покажат всикчи наши антики ,неговоря да ни ги върнат , въпреки, че е редно си има причини да са там. , то поне да си направим копия на тах и си ги изложим в музеите.

а и най-вече да ги изследваме.

Най-тъпото нещо на което се натъквам при всяко ходене на исторически обект е:

Разглеждаш обекта и няколко оставени артефакта , и ди обясняват че има още но са в Софийският музей. ами хубаво но да сложат поне копие на мястото където са. Аз какво ще гледам там? Пък оригинала да се е където намери за добре.

Така принуждават хората да не ходят по обекти защото няма какво да гледат.

Най-много, малко съборени камъни и буренясали в трева и дървета, каквито са 90% от нашите изторически забележителности.

[Galahad]

Тъй като много пъти е ставало дума за Григорович, ще сложа някои книги от сбирката му. Става дума за тези, които са останали у него след смъртта му, защото той приживе е подарявал доста на библиотеките на учрежденията, в които е работил:

1. Палея, с бележка, че е от времето на известния радетел на бълг. книжовност охр. архиепископ Прохор

2. Български паремейник, който е и палимсест (заличен е старият текст и е записан нов) - от Хилендар

3. Откъс от паремейник, руско уставно писмо

4. Псалтир от ХІІІв. сръбско-български правопис

5. Откъс от Псалтир, сръбски правопис, ХІІІв

6. Глаголическо четириевангелия, ХІв

7. Снимки на глагол. евангелие

8. Пергаментова евангелие-априкос, 12в., български правопис

9. Откъс от евангелие-априкос, 14в., бълг. правопис

10. Откъс от четириеватгелие, 14в., бълг. правопис

11. Откъси от евангелия, 13-15в, сръбски правопис

12. откъси от 3 пергаментни евангелия - 2 български правопис и 1 сръбски

13. Апостол от Охрид, 12в., бълг. правопис

14. Откъс от Слепчанския апостол, останалата част на който била прибрана от Веркович

15. откъси от 3 апостола - 2 сръбски и 1 български

16. Апостол, сръбско-бълг. правопис, 15в

17. откъси от сръбски апостол и евангелие

18. 2 откъса от бълг. сборник от ХІІІв.

19. откъси от ср. сборник от 14в.

20. откъси от ср. сборник, 14-15в.

21. Откъси от 3 бълг. сборника от 15в. - има слова на "Йоан екзарх презвитер"

22. откъс от сборник със слова и жития, сръбски

23. Бълг. пролог от 13в., в бележка на Григорович е от белязано "Балканите, Богоев"

24. Пролог от ХVІв., руски правопис, с бележка на Григорович "Шипка" с житие на св. Иван Рилски, Михаил Воин, на Николай войн, който воювал заедно с Никифор срещу Българите, на изгорените зографски монаси, на Иларион Мъгленски, на Методий, поучение на Климент

25. откъс от ср. ръкопис

25. откъс от ръкопис със ср. правопис с надпис на Григорович "Бояна, близо до София"

26. Законник на Матей Властар преписан по нареждане на охр. архиеп. Доротей с обширна летописна бележка, преписи на писма между архиеп. Доротей и и воеводата Йоан Стефан, извлечение от синтагмата на Матей Властар и Душановия законник, послението на царигр. патр. Михаил до антиох. патр. Петър (преписката във връзка с Великата схизма)

27. Душанов законник, ХVв., от Струга

28. 3 листа от Синодика от София, но съдейски по изброените царе и царици по-скоро става дума за Боянския поменик. Тук при изброяването на архиереите вече фигурира и Висарион.

29. Два листа с хронологично изброяване на виз. императори (доколкото разбилам, става дума за препис на някоя от версиите на т.нар. Сръбски родослови и летописи)

30. откъс от требник, бълг. правопис, 12-13в.

31. Постен триод, бълг. правопис, 14в

32. Постен триод, бълг. правопис, 14в

33. откъс от миней 13-14в., бълг. правопис с житие на св. Иван Рилски

34. откъс от миней 13-14в., бълг. правопис

35. откъс от миней 12в., бълг. правопис

36. История на бълг. царство до 15в., като в ръкописа са изброени тур. султани до 1839г.

37. Сборник с молдавски грамоти от 14-17в

38. образци за послания - отново е споменат охр. архиеп. Прохор

39. Сборник апокрифи, 16в, молдовски, Бистрица

Освен това на гръцки има сборник жития от Охрид от 13-14в. вкл. на Климент и Теофилакт Охридски

откъс от последна страница на ръкопис с автограф на охр. архиеп. Григорий от 1537г

два листа с надпис от страни "Св. Йоан Владимир"

Хронограф нарумънски от Бистрица, 1620г.

Пропуснал съм печатните книги и някои ръкописи, които не са чак толкова интересни

[Tyroglyphos]

28. 3 листа от Синодика от София, но съдейски по изброените царе и царици по-скоро става дума за Боянския поменик. Тук при изброяването на архиереите вече фигурира и Висарион.

Да, става дума за Боянския поменик; бях пускал снимка от ръкописа в темата за помениците. След смъртта на Григорович попада в Румянцевския музей (сега Руска държавна библиотека).

Иначе Григорович е познавал т. нар. Палаузов препис на Бориловия Синодик, който му е бил показан през 1848 г. в Габрово от Н. Палаузов. От 1879 г. ръкописът е в Народната библиотека в София.

[Galahad]

Да, пропуснах да кажа, че списъка, който съм дал е извлечение от описа на книгите на Григорович, които са постъпили в Румянцевия музей.

Но това с наричането на Боянския поменик - синодик ме заинтригува, тъй като както се вижда и от извлечението, той е обичал да си взима по някоя-друга страница от книгите, които са му попадали в ръце. Пък от двата преписа на Бориловия синодик липсват интересни страници. Разбира се грешката в описа може да се дължи на обстоятелството, че Григорович е публикувал сведение за синодика и да са решили, че е част от него. Но може и приживе да е казвал, че има листи и от синодика, които тъй като не са били открити, са били отъждествени с поменика. По-вероятно е първото, но мъничко се надявам да се е запазил още някой липсващ лист от синодика и един ден да се появи.

Редактирано Септември 3, 2010 от Galahad

[Galahad]

Тук има още някои неща със снимки и по-подробно описание. Редактирано Септември 18, 2010 от Galahad

[Skubi]

Сега съобщиха по новините, че са пипнали един български фургон с четирима мъже които отивали на нумизматичният панаир в Германия.

Повече от 10 000 монети от римско време, разни окрашения, върхове на копия и сарматски саби и други.

Документи затова нямат. Задържани са за илегална търговия с музеални цености.

След каталогизирането, артефактите ще обогатят тукашните музеи.

[Радостин]

.

Редактирано Юни 11, 2017 от Радостин

[Galahad]

За ръкописите от сбирката на Григорович може да се включите в гласуването за оцифроването им, т.е. да ги сканират и качат в нета, тъй че да могат да се разглеждат.

http://search.rsl.ru/ru/search#q=отрывки рукописи болгарские

Два отрывка из Болгарского сборника [рукопись]. - [Б.м], XIII в. - 4 лл., сплошная и раздельная пагинации; 4º (22,5 - 23,1 х 15,7 - 17,5) см. 
Ч. 1 [рукопись]. - [Б.м], XIII в. - 2 лл.; 4º (23,1 х 17,5) см.  ещё 

 

Посмотреть описание  кратко описание какво представлява ръкописа

 

Скачать описание -

 

Проголосовать за оцифровку - ето с това се гласува да се сканират и качат в електронен формат