Българо-готска война (сражение?)

[nik1]

Българо-готска война (сражение?)

"къде", "кога", "защо" - хипотези, тези

Описаното от Магнус Феликс Енодий, сражение се състои през 505 г. при Маргус:

Но какво да направя аз, пред когото се изпречва такава изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възпира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, кои да оставя. Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш.

Но след като се отклонихме доста много, ето отново връщаме словото си към бойното поле: бойната тръба повторно призовава към себе си красноречието. Областта на Сирмиум беше някога гранична земя на Италия. На това място по-предишните императори бдяха да не би оттам да се насипят върху римската държава съсредоточените удари на съседните племена. По-късно поради небрежността на управниците тя премина под властта на гепидите, от където всекидневно идваха предизвикателства и се изпращаха безразборно често посолства. Съблазнителните и хитри замисли на Тразерих и ненавременната му интимност към другите гепиди, чиито вожд е Гундерит, измъчваха владетеля. Ти смяташе, че загиваш поради неправдата, спрямо тебе, защото това владение на Италия можеше да се задържи дълго, ако ти я управляваше. И за теб не беше достатъчно утешение, че не ти го беше загубил, тъй като мъката ти беше огромна, загдето незаконният му обладател не ти го беше върнал в началото на твоето царуване. Ти смяташе, че държавата се намалява щом не расте. Все пак, след като замислите на Тразерих станаха ясни, ти представи на най-благородните готи - Пиция, Хердуик и на младежта, невлязла досега в никакви битки, ако са съгласни с предложените условия, да навлязат в тези места и да ги владеят по своя воля. Но непостоянният характер на Тразерих подпомогна твоето щастие: той избяга поради друга причина и без да дочака удъра на твоята войска изостави това, което дължеше. Веднага Пиция, който беше постигнал и за тебе добри резултати, а и преценяваше важността на решенията, не сметна, че земята е новопридобита, а че е възвърната, и те я опустоши с грабежи като чужда, а я запази като своя земя за раздаване. Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност, поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсъци като с преден укрепен пост. Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замисля сражение, видя, че го започват за своя сметка, и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен, ако твоите кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение.

А Пиция, щом съзря отдалече буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенните слова: " Вие помните, другари, по чия заповед сте дошли в тези места. Никой да не смята, че не ни гледа нашият крал, за чиято слава трябва да се сражаваме. Дори ако дъжд от копия покрие небето, не ще остане скрит за него този, който е запратил по-силно копието си. Обвийте сърцата си в желязо, та от ужаса, на който се излага животът, да възсияе надеждата за победа. Вероятно свидетелят на могъществото на нашия крал вече е умрял и не е жив вече този, който беше свикнал да им съобщава какъв господар имаме. Или може би те не желаят да преценяват нашия народ по нашия крал? Нека разберат, че това, което вършим е по негов почин, и нека не им бъде позволено да приписват само на едно лице това, което е преминало от нашия владетел в кръвта на целия ни народ." Бойни сигнали последваха тия слова. Тогава както обикновено черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците. Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник, равен на себе си. Между това, докато съдбата на сражението не беше решена и крилатата смърт властваше над бойното поле, надви мисълта за нашия вожд: и тогава всеки войник се стараеше бойното поле да засвидетелства за заслугите му пред него.

Обърнат беше в бягство българският народ и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко. Разтърсвана от копитата на конете, земята затрепери. След като видяха, че са вън от всякаква опасност, те, вайкайки се силно, продължиха да се движат бързо. Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и, смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи ония, на които се бе паднало да загинат. Защо да припомням избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямам намерение да разказвам какво се е случило с един незащитен човек, след като е било отстранена военната му защита? Тогава Пиция, за да не бъде заклеймяван от поколенията, не толкова за слава, колкото за алчност, предостави на зверовете и на птиците да довършат работата на бойното поле, макар нищо да не му повеляваше да оттегли алчния войник от богатите трупове.

Но чий език може да разкаже всичко това задоволително? Какъв дар на красноречие ще му е нужен, за да започне? Ти дълго време си побеждавал лично във всички свои сражения, а сега почваш да имаш под заповедта си победители. Между това римското царство си възвърна своите граници: ти заповядваш сега на сирмийците по обичая на древните императори. Тези, които досега владееха наши земи, вече не са сигурни за своите поради съседството си с тебе.

Редактирано Януари 10, 2011 от ISTORIK

[Авитохол_165]

Темата е твърде интересна. Идват ми наум следните хипотези за въпросните българи:

1) прабългарска групировка в Панония, формирала се покрай сармато-аланските преселения там, може би още преди идването на атиловите хуни. Просто някакъв западен български клон, отделил се от основното ядро в Кавказ и северното Причерноморие.

2) остатъци от хуните, ако приемем за вярна тезата за голямо обвързване и близост между хуни и прабългари и серизно наличие и участие на вторите в хунския съюз на Атила

3) кутригури, които са доста дейни по това време

Хубаво ще по-дейните участници да вземат отношение, жалко ще е добрата тема да остане непокътната. :!!!:

Редактирано Януари 7, 2011 от Авитохол_165

[resavsky]

Ако готите бяха победили хуните със сигурност щяха да напишат тяхното име.

[ISTORIK]

Българо-готска война (или сражение?)

Описаното от Магнус Феликс Енодий, сражение се състои през 505 г. при гр. Маргус (дн. Пожаровац).

Ето какво се случва около 505 г.:

През 502 г. българите нахлули в Тракия и Илирик. Липсват сведения за сражение (или - сражения) с византийците. Явно нашествениците не са срещнали съпротива.

През 513 г. българи, хуни и славяни участват в бунта на началника на федератите Виталиан в Малка Скития. Виталиан предприел три похода срещу Константинопол, разбил една 65 000-на византийска армия, но през 515 г. е разгромен и се спасява с бягство. Той разполагал и с боен флот, но византийците го подпалили с помощта на запалителни огледала, изработени от Прокъл. Не успява да превземе ромейската столица и се съгласява да се оттегли срещу паричен откуп и управлението на Тракия. През 518 г. по някаква причина военните действия срещу Империята са подновени до смъртта му през 520 г.

През 515 г. българите нахлуват в Илирик, където разгромяват силите на няколко ромейски военачалника. Византийците се оправдавали с това, че българите ги победили с помощта на магии и заклинания. Всъщност, бойното умение на българите надвило това на византийците.

Редактирано Януари 7, 2011 от ISTORIK

[Last roman]

През 515 г. българите нахлуват в Илирик, където разгромяват силите на няколко ромейски военачалника. Византийците се оправдавали с това, че българите ги победили с помощта на магии и заклинания. Всъщност, бойното умение на българите надвило това на византийците.

Евтини спекулации

[nik1]

Темата е твърде интересна. Идват ми наум следните хипотези за въпросните българи:

1) прабългарска групировка в Панония, формирала се покрай сармато-аланските преселения там, може би още преди идването на атиловите хуни. Просто някакъв западен български клон, отделил се от основното ядро в Кавказ и северното Причерноморие.

2) остатъци от хуните, ако приемем за вярна тезата за голямо обвързване и близост между хуни и прабългари и серизно наличие и участие на вторите в хунския съюз на Атила

3) кутригури, които са доста дейни по това време

Хубаво ще по-дейните участници да вземат отношение, жалко ще е добрата тема да остане непокътната. :!!!:

Темата е интересна, но няма интереси и капацитети при съфорумниците, очевидно..

Възниква един въпрос:

За война ли става дума, или за сражение?

Хипотетично, войните в Пакс Номадика се водят за територии. В тази връзка може би следва да се разгледат възможностите, и вероятностите българите или готите, или части от тях, да са били изгонени от предишните си обитания;

Алтернативно, и пак хипотетчино войните често са били са инспирирани от "великите сили"..Интересно е в този случай кои са нападнатите, и кои са отбраняващите се, и кои са участниците в този конфликт (ако е такъв)

Сражението, само за себе си, и ако приемем че имаме единично сражение, също може да бъде да е част от война, но също така нападението / инвазията на българите (или готите) може е обикновен грабителски поход към/на подходящи "пасища" (?)

Редактирано Януари 10, 2011 от nik1

[Aspandiat]

Темата е интересна, но няма интереси и капацитети при съфорумниците, очевидно..

А ти какъв анализ би предложил?

[Galahad]

След като през 488г. Теодорих тръгнал за Италия, но преди да стигне там разбил царя на гепидите Траустила, който му бил устроил засада, а също така извършил масова сеч на армията на бълг. цар Бузан (Busan). За съжаление сведенията са повече от оскъдни, а пък и Енодий е с доста тромав и не много ясен език.