Религиозност и социална патология - важно

[nik1]

А дали това е винаги безпогрешен подход? В тази връзка има едно много хубаво фантастично разказче на Юрий Гуревич - "Осемнулевите". Понеже е издаден в един сборник у нас в далечната 1969 (или 1967) г. трудно ще го намериш, но ще ти го преразкажа, спамейки безбожно.

Главният герой попада на една планета, където живеят само роботи. Делят се според това колко броя блокове с мозъчни клетки имат - най-долу са 6-нулевите, полудебили и бачкатори, над тях са 7-нулевите, 8-нулевите вече съставляват гръбнака на роботската "научно-техническа интелигенция", 9-нулевите са професори. Роботите още от конвейра биват научавани, че техен създател е Аксиом Велики, който е всезнаещ с безброй нули. Той дава аксиомите, а те са: "Да опознаваш е добро, да не знаеш е лошо. Две по две прави четири". Всеки ден роботите се отправят на задачи да събират информация, която накрая предават по кабел на великият електронен мозък Аксиом. Ако информацията се окаже с висока степен на новост, роботът преминава в по-горен разред на нули, ако не - е разжалван.

Та землянинът попада неволно на тази планета и е настанен от роботите за изучаване. Той се представя за универсален 10-нулев космически изследовател-пътешественик, защото в човешкия мозък има 10 милиарда неврона. В началото тримата му 8-нулеви събеседници (астроном, химик и биолог) го гледат със страхопочитание, но когато провеждат малък изпит, установяват, че землянинът нищо не знае (по техните разбирания знанието са безброй цифри, данни, статистики). Заключението им е, че той вероятно (съобразено и със скоростта на мислене, нуждата от почивка 8 часа на всеки 24 и необходимостта от периодично зареждане с енергия от органичен произход) не е 10-нулев, а вероятно 6-нулев. Въпреки това е взето решение той да бъде изучен основно, защото за първи път "органогенен робот" попада на тяхната планета. Когато се устанява, че за пълното изучаване на землянина ще са необходими около 100 000 години, а той я изкара 70, я не, се събира консилиум от 9-нулеви професори биолози. Те започват да предлагат различни мерки, напълно идиотски от човешка, но напълно логични от роботска гледна точка - например землянинът да бъде бъде държан постояно приспан, да бъде буден за няколко секунди на ден и така да живее дълго, за да бъде изучен. Или пък клетките му да бъдат промити с киселина за изчистване на шлаките.

Постепенно землянинът, превърнал се в заложник на роботите, почва да се дразни, защото въпреки всичките му опити да им докаже, че светът е относителен и 2х2 невинаги в живота е 4, роботите си знаят тяхното. Накрая те му издействат аудиенция при Аксиом Велики. Там землянинът разбира, че великият Аксиом е само един шмекер, машина, която постоянно ъпдейтва данните си с помощта на разпращаните роботи, но не може да мисли. Когато Аксиом пуска една лента с безкрайни нули и пита "Знаеш ли колко нули имам аз?", землянинът отвръща дръзко, че 1 милион пъти по нула пак е нула.

На другия ден Аксиом Велики издава заповед "органогенният робот от низш клас" да бъде екзекутиран (разглобен) заради всяването на ереста на неверието в аксиомите и знанието сред поданиците му. Цялата нощ преди екзекуцията нашият човек пише есе за относителността на знанието - неща от рода на "4 души не значи 4 войници или 4 майки". На следното утро идват неговите трима 8-нулеви приятели да го отведат за екзекуция. Преди това го карат да прочете на глас написаното през нощта. След това мълчаливо го повеждат. Но тръгват неочаквано към мястото, където е кацнала ракетата на землянина. Там му казват, че са ретранслирали четенето му по цялата планета и всички 8-нулеви ще ги подкрепят, защото разбрали, че той не е враг на знанието, а го продължава и ги е научил не само да учат, но и да разсъждават. На сбогуване те го приветстват с думите "Много нули имаш ти - две по две - четири". Землянинът ги поправя "Около четири".

Това е безсмислено..

Писано е от някой, проявяващ класическия синдром на Големия Брат (Големите Братя) от книгата на Оруел "1984 година" , които убеждава "народа"* че 2+2=5..

*(Это страшная книга. Но не такого плана, как, скажем, ужасы Стивена Кинга. Она - о том, что люди могут (и часто любят) сделать с себе подобными. "Самое страшное не то, что тебя заставляют верить, что 2+2=5. Самое страшное, что, возможно, они правы". (Цитата не точная, но близка к духу текста).

Виж сега приятел, няма защо да ме дехуманизирате и да ме сравнявате с робот, и да ми казвате че 2+2 не е равно на 4; (това отношение е типично за родовите култири, и се проявява към "чуждите"), особено ти да ми задаваш въпроса така, уж добронамерено..

К'во е религиозността беше казано в темата, и самия автор на статията е казал к'во има предвид. Религиозността, приятел се мери като процент на хората, които вярват в бог, плюс процент на хората за които религията има голямо значение и място в живота. Просто и ясно, но само за интелигентни и почтени хора..

К'во искаш да е "религиозност" ти, другия "Голям Брат" или филанкишията, и до какви изводи би достигнал автора на статията, ако под "религиозност" се имаше предвид това дето го искаш ти - е друга бира ..Схвашащ ли?

Редактирано Юни 22, 2011 от nik1

[nik1]

Тъй то, но аз пък смятам, че понятието "религиозност" се тълкува много тясно и от тази гледна точка се правят изводите свързващи религиозността със социалната патология.

От друга страна, веднъж направени, тези изводи се отнасят към понятието религиозност в широк смисъл - традиция, историческа, национална, цивилизационна и морално-етична.

Поради което какво става? Става едно чудовищно объркване, което налага извода, че който има църкви и ги посещава е социопат. Еми ок. Значи 117 милиона японци са социопати....

Това обслужва определени политически тенденции, но от гледна точка на науката се явява нещо средно между неадекватност и мракобесие.

Нещата се усложняват още повече, ако дръзнем да въведем твърдението, че има религиозност и религиозност. Едната с позитивен знак, която вдъхновява Бах, втората с негативен знак, която е правела много бели в историята, а ги прави и днес, взривявайки бомби и лъжейки в хуманитаристиката...

Тогава какво стана? Стана това, че цялото това отношение религия/социопатология не е такова, каквото механично се представя.

Няма значение какво смяташ ти за религиозност: в темата, дискусията тя е дефинирана, авторът прави анализът си и изводите си при тази дефиниция.

От никъде не следва че "веднъж направени, "тези изводи се отнасят към понятието религиозност в широк смисъл - традиция, историческа, национална, цивилизационна и морално-етична."!

Останалото което си написал не е адекватно и/или не е вярно; дефиницията при автора е ясна:

Религиозността, се мери като процент на хората, които вярват в бог, плюс процент на хората за които религията има голямо значение и място в живота.

Може да си посещаваш църквите и да слушаш попа колкото искаш; това че ги посещаваш не те прави религиозен по дефиницията (тя не е измислена от мен или от автора)- т.е. ако не вярваш в бога, и ако религията няма голямо значение в живота ти.

Може да си спазваш всички традиоционни за християнството празници и обичай, но това не те прави религиозен по дефиницията, ако не вяваш в бог, и и ако религията няма голямо значение в живота ти.

Може да твърдиш и да се самоопределиш дори че си "религигиозен източноправославен"; но това не те прави религиозен по дефиницията, ако не вяваш в бог, и и ако религията няма голямо значение в живота ти.

Религията може да е само маркер (при нас нискорелигизните българи е маркер) за принадлежност, маркер за културна принадлежност, маркер за етническа принадлежност;

Е ,в статията на автора се аргументира ясно защо и как другата "истинката" религиозност е в пряка връзка с патологиите..Ето една проста нагледна връзка: ако например дъщеря ти учи в училише в което религията е на първо място, и ти си твърде религиозен, то с най-голяма вероятност дъщеря ти няма да бъде обучена как да се предпази от забраменяване; има немалка вероятност дъщеря ти да забременее по време на пърите си сексуални контакти, ако те се случат във възрастта и до 18 години , т.е. във възрастта в която тя се обучава във въпросното училише, и е под опекатана родителите си (живее в дома на родителите си)

--

аз лично имам естетическо чувство към руските църкви, и затова ги посещавам (и можеш да се досетиш че се кръстя), но съм агностик-скептиц и/или будист като "религиозност" Т.е: аз съм само традиционен православен в някаква степен (както всички българи -традициони православни), но не съм религиозен (източноправославен)..

Редактирано Юни 22, 2011 от nik1

[КГ125]

Същата работа. "Религиозност в тесен смисъл" е фанатизмът или следването на религиозни ограничения и догми. "В широк" - това е следването на религиозната традиция.

Ето тези неща като се смесват, се получава грешката, за която писах по-горе и която ти и тук преповтори. Няма пречка да си модерно възпитан, вкл. и младите хора (и двамата партньори, не само момичето!) да знаят как да се пазят от забременяване и пак да изразяваш в някои съществени моменти уважение към традициите на народа си чрез някоя и друга религиозна практика или посещаване на ритуал.

Защо да не иде човек на църква на Великден, на сватба, на кръщане или не дай си Боже, на други неща... Какво лошо има в това гръцкият кабинет например да се кълне над Библията (който е християнин)? Или японците да ходят по пагодите си?

А вече вярата си е лично нещо.

Следователно, не виждам никакво противоречие между тази религиозност и икономическото развитие. Полша днес е най-добрият пример.

Ако щете, Израел пък е най-добрият.

Редактирано Юни 22, 2011 от КГ125

[glishev]

И Щатите също. In God we trust, пише на парите им.

Изобщо, КГ, прав си.

[КГ125]

Като се замислям, май тук е ключът от загадката, да.

[nik1]

Същата работа. "Религиозност в тесен смисъл" е фанатизмът или следването на религиозни ограничения и догми. "В широк" - това е следването на религиозната традиция.

"Работата" е такава, че това ви говоря от началото..Вижте моля ти се първия ми пост..

Ето тези неща като се смесват, се получава грешката, за която писах по-горе и която ти и тук преповтори. Няма пречка да си модерно възпитан, вкл. и младите хора (и двамата партньори, не само момичето!) да знаят как да се пазят от забременяване и пак да изразяваш в някои съществени моменти уважение към традициите на народа си чрез някоя и друга религиозна практика или посещаване на ритуал.

Пак с твоето си. Няма грешка при мен, ти (повтарям-ти) си в грешка че омешваш това, което не трябва да мешиш. Схващаш ли- ти мешиш това дето не трябва да се меши,не автора, не аз.

Трябва да се чете и мисли, и да се вниква в написаното. Като не се разбира какво е това "религиозност","култура" (или има неразбиране или спор)- се отварят дебелите книги, и се вижда какво се има предвид в науката с тези термини Така се прави в науката. Аз тви показах, и данните за религиозността в Япония, но ти продължи с твоето..Казах ви че има и дефиниции (за да не се мешите), вие ме изкрахте робот! Сега ми казваш че аз съм грешал..Айде малко повечко почтенност да има, става ли?

Защо да не иде човек на църква на Великден, на сватба, на кръщане или не дай си Боже, на други неща... Какво лошо има в това гръцкият кабинет например да се кълне над Библията (който е християнин)? Или японците да ходят по пагодите си?

Нищо "лошо" няма, както ти казах по-горе два пъти.

Следователно, не виждам никакво противоречие между тази религиозност и икономическото развитие. Полша днес е най-добрият пример.

Това не е "религиозност" по смисъла на социологията, социологическите проучвания, и по смисъла публикацията.

Редактирано Юни 23, 2011 от nik1

[alvassareiro]

И Щатите също. In God we trust, пише на парите им.

Изобщо, КГ, прав си.

Именно САЩ. Цялата статия говори за това, как именно САЩ, заради високата си религиозност, са най-болната нация от развитите страни, и икономиката им е далеч зад скандинавската примерно.

[nik1]

И Щатите също. In God we trust, пише на парите им.

Изобщо, КГ, прав си.

Авторът е сравнил данните за икономическия ръст, индексът на джини (икономическото неравенство), ранните забременявания, абортите, венерическите болести и други подобни, в Щатите , с другите развити, но слаборелигиозни североевопейски страни (вкл Германия), и на база на тези даани е показал корелацията между високата религозност в щатите, и по-слабите показатели на изброените спрямо тези в нискорелигиозните страни..

Темата е интересна за дискусия, защото може да се развие,

Смятам че причините за високата религиозност, за по-голямото икономическо разслоение и неравенство, и за по-слабия икономически ръст В САЩ (спрямо тези в северните европейски страни), са в най-голяма степен "общи"; демек корелацията я има, но причино-следствената връзка не е пряка - трите явления имат една и съща причина; (за запознатите е ясно че говоря за високия "монументализъм" и "себеизтъкване" в културата на американците,

[nik1]

Има една важна за дискусия корелация, която не е спомената в статията (аз направих собствени проучвания на публикациите и материалите от последните години)

-Има силна права/положителна връзка между коефициента на IQ, и религиозността при американците

/в някои от най-нашумелите статии се правят връзките между религизоност в страните и IQ на хората в тези страни, но това е проблем подход, защото IQ (на-вече отразяващо общатат интелигентност наречена "g", зависиот фактори като раса, различните нива на хормони и медиатори при различните раси, и от образованието и "възпитанието на мисленето"*/

-Има по-слаба положителна връзка между нивото на образование и религиозността в САЩ.

*Експериметът на руснака Лурия е показателен за тази връзка; той корелира с доказаното и приетото през последните години виждане, че общата интелигентност при човека се развива/нараства от детстка възраст до към 18-20 годнишна възраст /от около 60 процента в ранна детста възраст до 100 процента в края на периода на израстване/

Лурия към узбеки : "Всички мечки на север са бели", "Новая земля есе намира на север, какъв цвят са мечите там?"

Необразованите узбеки отговарят "ами откъде да знаем, ние не сме били там, питайте някого който е бил"

Образованите узбеки нямат проблем с отговора

--

Когато ми остане време ще покажа иследванията и публикациите в тази връзка;

Общо казано; не е трудно да се досетим че високата религиозност в много случаи може да се яви пречка (и се смята че се явява такава пречка! в изследванията направени от най-престижите университети в САЩ) за "възпитание" на критично възприемане и изследване на явленията и връките между тях; тя се явява и пречка за възпитание към холистични нагласи /на умствената и познавателна дейсност/, и що се отнася до науката и образованието;

/Либралите в САЩ имат най-виско IQ, според статии и изследвания от най-престижите университети в САЩ, ама това май е друга тема; Предполагам тя няма да е политкоректна и удобна за Големия Брат, или Големите Братя от Форума, и аз или ще бъда баниран, или ще бъда обвинен че съм "робот", че "не мога да мисля","не вниквам в написаното"..или ще ми се каже че "няма такива статии" (както шопа вика пред клетака на жирафа)!; познатите истории, ама какво да правя - ако трябва да се жетрвам заради науката, и заради малкото добри и честни хора които пишат тук, ще го направя пак/

Редактирано Юни 23, 2011 от nik1

[alvassareiro]

Ник, много си прав, но надали някой има представа за какво говориш.

[nik1]

Има една важна за дискусия корелация, която не е спомената в статията (аз направих собствени проучвания на публикациите и материалите от последните години)

-Има силна права/положителна връзка между коефициента на IQ, и религиозността при американците

/в някои от най-нашумелите статии се правят връзките между религизоност в страните и IQ на хората в тези страни, но това е проблем подход, защото IQ (на-вече отразяващо общатат интелигентност наречена "g", зависиот фактори като раса, различните нива на хормони и медиатори при различните раси, и от образованието и "възпитанието на мисленето"*/

-Има по-слаба положителна връзка между нивото на образование и религиозността в САЩ.

*Експериметът на руснака Лурия е показателен за тази връзка; той корелира с доказаното и приетото през последните години виждане, че общата интелигентност при човека се развива/нараства от детстка възраст до към 18-20 годнишна възраст /от около 60 процента в ранна детста възраст до 100 процента в края на периода на израстване/

Лурия към узбеки : "Всички мечки на север са бели", "Новая земля есе намира на север, какъв цвят са мечите там?"

Необразованите узбеки отговарят "ами откъде да знаем, ние не сме били там, питайте някого който е бил"

Образованите узбеки нямат проблем с отговора

--

Когато ми остане време ще покажа иследванията и публикациите в тази връзка;

Общо казано; не е трудно да се досетим че високата религиозност в много случаи може да се яви пречка (и се смята че се явява такава пречка! в изследванията направени от най-престижите университети в САЩ) за "възпитание" на критично възприемане и изследване на явленията и връките между тях; тя се явява и пречка за възпитание към холистични нагласи /на умствената и познавателна дейсност/, и що се отнася до науката и образованието;

/Либралите в САЩ имат най-виско IQ, според статии и изследвания от най-престижите университети в САЩ, ама това май е друга тема; Предполагам тя няма да е политкоректна и удобна за Големия Брат, или Големите Братя от Форума, и аз или ще бъда баниран, или ще бъда обвинен че съм "робот", че "не мога да мисля","не вниквам в написаното"..или ще ми се каже че "няма такива статии" (както шопа вика пред клетака на жирафа)!; познатите истории, ама какво да правя - ако трябва да се жетрвам заради науката, и заради малкото добри и честни хора които пишат тук, ще го направя пак/

Извинете ме, мой лапсус. В първите два "болдвани" параграфа/изречения от горното съобщение следва да се чете "отрицателна връзка", вместо "положителна връзка".

Коригираните изречения са:

-Има силна отрицателна връзка между коефициента на IQ, и религиозността при американците

-Има по-слаба отрицателна връзка между нивото на образование и религиозността в САЩ.(има се предвид при хората в САЩ)

Редактирано Юни 23, 2011 от nik1

[КГ125]

Това не е "религиозност" по смисъла на социологията, социологическите проучвания, и по смисъла публикацията.

Е тогава какво съдържа тази категория?

[nik1]

"религиозност": измерва се като "процент на хората които вярват в бог", плюс "процент на хората за които религията има голяма място в живота".

Изследване за социалните патологии в Полша не е правено..

За да се направи някакво достоверно изследване на Полша, трябва да има и други страни с които да я сравним, и тези страни да са достатъчно близки до полша като икономическо положение, история, вкл. стопанска , и близост за това къде се намират в "състезанието"..

Полша по какво, и с какво и с кой да я сравняваме? Донякъде критерии е ръстът на икономически разтеж; е за съжаление Полша по темповете си на икономически разтеж през последните 10 години изостава от всички "източноевропески" нискорелигиозни страни - централноевропейци, балтийци, дори и от "дрипльовците" русия, и българия..

Редактирано Юни 23, 2011 от nik1

[КГ125]

Изостава? Въз основа на каква информация правиш този извод?

4.4% растеж през кризисната 2011 г... По пресата им спорят, дали те пък не са имунизирани срещу нея.

Редактирано Юни 24, 2011 от КГ125

[nik1]

Изостава? Въз основа на каква информация правиш този извод?

4.4% растеж през кризисната 2011 г... По пресата им спорят, дали те пък не са имунизирани срещу нея.

Изводът е направен на база официалната информация от Световната банка за разтежа на БНП 2000-2010 година в тези страни.

---

Групата BELL

http://www.dnes.bg/business/2011/02/16/bylgariia-sred-4-te-strani-s-nai-byrz-ryst-na-bvp-v-es.111392

http://www.investor.bg/news/article/112609/332.html

http://www.novini.bg/news/3772-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5.html

http://www.europost.bg/article?id=1056

http://4.bp.blogspot.com/-ucfwIIOLsdU/TeZdbvPhirI/AAAAAAAASEc/oOv1mVd-BXQ/s1600/Gavekal%2BOne.png

http://blogs.wsj.com/emergingeurope/2011/02/09/polish-government-debt-yields-nearing-critical-level-central-banker-says/

http://ikonomika.news-releases.eu/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%88%D0%B0-%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA/

Понеже Полша запази традицията и не изпадна в рецесия и при сегашната криза, тя отбеляза известен относителен напредък (главно защото останалите страни от региона отбелязаха голям спад). Полша изпревари Литва и Латвия по доходи. Но въпреки това и през 2009 година е по-бедна от Естония, Унгария, Словакия, Чехия, Словения. Така че, ако вземем последното десетилетие като цяло, Полша няма особен напредък, дори малко регрес.

По бизнес среда Полша е сред най-лошите примери в ЕС и в региона. Полша също така има значителен държавен дълг (57% от БВП) – сред новите страни членки само фалиралата Унгария има по-висок дълг. Полша също така има огромен бюджетен дефицит и засега не изглежда, че се справя с него.

http://www.indexmundi.com/poland/public_debt.html

http://www.indexmundi.com/bulgaria/public_debt.html

---

Възстановяването на БВП в България също ще набере скорост. Растежът на БВП ще достигне 3.8% през 2011 г. и 4.7% през 2012 г., основно поради разширяване на вътрешното търсене. През 2011 г. по-отчетливо нарастване ще се наблюдава по отношение на инвестициите (5.8%) спрямо потреблението (1.9% растеж). Възстановяването на потреблението ще стане по-чувствително през 2012 г. с подобряване на пазара на труда.

Редактирано Юни 27, 2011 от nik1

[nik1]

Доколко Полша е отличник?

От началото на кризата Полша се възприема за отличник в икономиката, едва ли не за икономическо чудо. Реалността, обаче, въобще не е толкова еднозначна.

Уникално предимство на Полша е, че не е изпадала в рецесия от началото на 90-те години насам. Друго предимство е, че Полша започна реформите много рано – още през 1989 година. При това, още от началото Лешек Балцерович заложи на бързи и дълбоки реформи.

Това осигури висок растеж на Полша и към края на 90-те години тя достигна доход на човек от населението равен на около 50% от средния в ЕС. Полша настигна Словакия и (почти) Унгария по доходи, само Чехия и Словения бяха по-богати.

Следващото десетилетие въобще не беше толкова успешно за Полша. Почти цяло десетилетие доходът на човек от населението остана на около 50% от средното в ЕС. Докато другите страни настигаха, Полша стоеше на едно място. Като резултат, до 2006-2007 Полша изостана от почти всички нови страни членки (само България и Румъния бяха по-назад)

2007: БВП на човек по ППС, ЕС27=100

Понеже Полша запази традицията и не изпадна в рецесия и при сегашната криза, тя отбеляза известен относителен напредък (главно защото останалите страни от региона отбелязаха голям спад). Полша изпревари Литва и Латвия по доходи. Но въпреки това и през 2009 година е по-бедна от Естония, Унгария, Словакия, Чехия, Словения. Така че, ако вземем последното десетилетие като цяло, Полша няма особен напредък, дори малко регрес.

По бизнес среда Полша е сред най-лошите примери в ЕС и в региона. Полша също така има значителен държавен дълг (57% от БВП) – сред новите страни членки само фалиралата Унгария има по-висок дълг. Полша също така има огромен бюджетен дефицит и засега не изглежда, че се справя с него.

Без да изпада в ексцесии като унгарската национализация на пенсионни фондове, Полша все пак планира да намали дела на вноските, които отиват в пенсионните фондове (и да ги пренасочи към държавния бюджет). Което краткосрочно подобрява статистиката, но дългосрочно я влошава. Т.е. не се правят реформи, а се замазват проблемите.

Полша има конституционно ограничения за държавния дълг, което е известна гаранция, че няма да я сполети съдбата на Гърция. Обаче, освен пенсионната антиреформа полското правителство напоследък прави и други счетоводни "гимнастики", на които биха завидели и гърците. В края на миналата година полското правителство (не централната банка!) интервенира на валутния пазар, за да повиши курса на полската злота и по този начин да понижи размера на дълга, деноминиран в чужда валута. Това беше направено, за да се избегне преминаването на границата от 55% от БВП за държавния дълг – след която граница се задейства изискване бюджетът да бъде балансиран. Интересно е също така, че поляците си имат собствен начин на изчисления на дълга, който винаги показва по-ниски резултати от Евростат. Отделно, въпреки приказките, че полската валута е плаваща, според данните и полските медии не й се позволява много-много да плава, в която и да е посока.

Според последни данни, лихвите по държавния дълг на Полша са достигнали критично високи нива, близки до тези на проблемни страни като Испания и Унгария. А наближаващите избори водят до все по-голям популизъм в правителството и все по-малко реформи, което не помага. Поради което реформаторът Лешек Балцерович, който се ползва с високо доверие в обществото, отправи сериозни критики към правителството, че изоставя реформаторската програма.

[nik1]

За IQ, SAT, Mensa и познавателни способности при религиозни и слаборелигиозни/нерелигиозни (с либерални виждания и нагласи):

Изследвания:

STUDIES Of SCIENTISTS

1. William S. Ament, 1927

C. C. Little, president of the University of Michigan, checked persons listed in Who's Who in America: "Unitarians, Episcopalians, Congregationalists, Universalists, and Presbyterians [who are less religious] are… far more numerous in Who's Who than would be expected on the basis of the population which they form. Baptists, Methodists, and Catholics are distinctly less numerous."

Ament confirmed Little's conclusion. He noted that Unitarians, the least religious, were more than 40 times as numerous in Who's Who as in the U.S. population.

2. Lehman and Witty, 1931

Identified 1189 scientists found in both Who's Who (1927) and American Men of Science (1927). Only 25 percent of those listed in the latter and 50 percent of those in the former reported their religious denomination, despite the specific request to do so, under the heading of "religious denomination (if any)." Well over 90 percent of the general population claims religious affiliation. The figure of 25 percent suggests far less religiosity among scientists.

Unitarians were 81.4 times as numerous among eminent scientists as non-Unitarians.

3. Kelley and Fisk, 1951

Found a negative (-.39) correlation between the strength of religious values and research competence.

4. Ann Roe, 1953

Interviewed 64 "eminent scientists, nearly all members of the prestigious National Academy of Sciences or the American Philosophical Society. She reported that, while nearly all of them had religious parents and had attended Sunday school, 'now only three of these men are seriously active in church. A few others attend upon occasion, or even give some financial support to a church which they do not attend… All the others have long since dismissed religion as any guide to them, and the church plays no part in their lives… A few are militantly atheistic, but most are just not interested.'"

5. Francis Bello, 1954

Interviewed or questionnaired 107 nonindustrial scientists under the age of 40 judged by senior colleagues to be outstanding. Of the 87 responses, 45 percent claimed to be "agnostic or atheistic" and an additional 22 percent claimed no religious affiliation. For 20 most eminent, "the proportion who are now a-religious is considerably higher than in the entire survey group."

6. Jack Chambers, 1964

Questionnaired 740 US psychologists and chemists. He reported, "The highly creative men… significantly more often show either no preference for a particular religion or little or no interest in religion." Found that the most eminent psychologists showed 40 percent no preference, 16 percent for the most eminent chemists.

7. Vaughan, Smith, and Sjoberg, 1965

Polled 850 US physicists, zoologists, chemical engineers, and geologists listed in American Men of Science (1955) on church membership, and attendance patterns, and belief in afterlife. Of the 642 replies, 38.5 percent did not believe in an afterlife, whereas 31.8 percent did. Belief in immortality was less common among major university staff than among those employed by business, government, or minor universities. The Gallup poll taken about this time showed that two-thirds of the U.S. population believed in an afterlife, so scientists were far less religious than the typical adult.

1) STUDIES OF STUDENTS

1. Thomas Howells, 1927

Study of 461 students showed religiously conservative students "are, in general, relatively inferior in intellectual ability."

2. Hilding Carlsojn, 1933

Study of 215 students showed that "there is a tendency for the more intelligent undergraduate to be sympathetic toward¡¦ atheism."

3. Abraham Franzblau, 1934

Confirming Howells and Carlson, tested 354 Jewish children, aged 10-16. Found a negative correlation between religiosity and IQ as measured by the Terman intelligence test.

4. Thomas Symington, 1935

Tested 400 young people in colleges and church groups. He reported, "There is a constant positive relation in all the groups between liberal religious thinking and mental ability¡¦ There is also a constant positive relation between liberal scores and intelligence¡¦"

5. Vernon Jones, 1938

Tested 381 students, concluding "a slight tendency for intelligence and liberal attitudes to go together."

6. A. R. Gilliland, 1940

At variance with all other studies, found "little or no relationship between intelligence and attitude toward god."

7. Donald Gragg, 1942

Reported an inverse correlation between 100 ACE freshman test scores and Thurstone "reality of god" scores.

8. Brown and Love, 1951

At the University of Denver, tested 613 male and female students. The mean test scores of non-believers was 119 points, and for believers it was 100. The non-believers ranked in the 80th percentile, and believers in the 50th. Their findings "strongly corroborate those of Howells."

9. Michael Argyle, 1958

Concluded that "although intelligent children grasp religious concepts earlier, they are also the first to doubt the truth of religion, and intelligent students are much less likely to accept orthodox beliefs."

10. Jeffrey Hadden, 1963

Found no correlation between intelligence and grades. This was an anomalous finding, since GPA corresponds closely with intelligence. Other factors may have influenced the results at the University of Wisconsin.

11. Young, Dustin and Holtzman, 1966

Average religiosity decreased as GPA rose.

12. James Trent, 1967

Polled 1400 college seniors. Found little difference, but high-ability students in his sample group were over-represented.

13. C. Plant and E. Minium, 1967

The more intelligent students were less religious, both before entering college and after 2 years of college.

14. Robert Wuthnow, 1978

Of 532 students, 37 percent of Christians, 58 percent of apostates, and 53 percent of non-religious scored above average on SATs.

15. Hastings and Hoge, 1967, 1974

Polled 200 college students and found no significant correlations.

16. Norman Poythress, 1975

Mean SATs for strongly anti-

religious (1148), moderately anti-religious (1119), slightly anti-religious (1108), and religious (1022).

17. Wiebe and Fleck, 1980

Studied 158 male and female Canadian university students. They reported "nonreligious S's tended to be strongly intelligent" and "more intelligent than religious S's."

-----

Други

2)STUDENT BODY COMPARISONS

1. Rose Goldsen, 1952

Percentage of students who believe in a divine god: Harvard 30; UCLA 32; Dartmouth 35; Yale 36; Cornell 42; Wayne 43; Weslyan 43; Michigan 45; Fisk 60; Texas 62; North Carolina 68.

2. National Review Study, 1970

Percentage of students who believe in a Spirit or Divine God: Reed 15; Brandeis 25; Sarah Lawrence 28; Williams 36; Stanford 41; Boston U. 41; Yale 42; Howard 47; Indiana 57; Davidson 59; S. Carolina 65; Marquette 77.

3. Caplovitz and Sherrow, 1977

Apostasy rates rose continuously from 5 percent in "low" ranked schools to 17 percent in "high" ranked schools.

4. Niemi, Ross, and Alexander, 1978

In elite schools, organized religion was judged important by only 26 percent of their students, compared with 44 percent of all students.

---

3) STUDIES OF VERY-HIGH IQ GROUPS

1. Terman, 1959

Studied group with IQ's over 140. Of men, 10 percent held strong religious belief, of women 18 percent. Sixty-two percent of men and 57 percent of women claimed "little religious inclination" while 28 percent of the men and 23 percent of the women claimed it was "not at all important."

2. Warren and Heist, 1960

Found no differences among National Merit Scholars. Results may have been effected by the fact that NM scholars are not selected on the basis of intelligence or grades alone, but also on "leadership" and such like.

3. Southern and Plant, 1968

Studied 42 male and 30 female members of Mensa. Mensa members were much less religious in belief than the typical American college alumnus or adult.

-Conclusion

The consensus here is clear: more intelligent people tend not to believe in religion. And this observation is given added force when you consider that the above studies span a broad range of time, subjects and methodologies, and yet arrive at the same conclusion.

This is the result even when the researchers are Christian conservatives themselves. One such researcher is George Gallup. Here are the results of a Fall 1995 Gallup poll:

Percentage of respondents who agreed with the following statements:

Religion is Religion can

"very important "answer all or most

Respondents in their life" of today's problems"

------

ДРУГИ:

http://www.slideshare.net/RatioExMachina/the-correlation-between-intelligence-and-belief

http://articles.cnn.com/2010-02-26/health/liberals.atheists.sex.intelligence_1_sexual-behaviors-liberalism-exclusivity?_s=PM:HEALTH

http://www.humanreligions.info/intelligence.html

http://kspark.kaist.ac.kr/Jesus/Intelligence%20&%20religion.htm

http://www.useless-knowledge.com/1234/feb/article156.html

Редактирано Юни 27, 2011 от nik1

[nik1]

A. R. Luria: The Neuropsychology of Praxis

http://www.cscs.umich.edu/~crshalizi/slothblog/484.html

It never crossed Luria's mind, so far as I can tell, that a bunch of Russian academics, asking questions which clearly indicated that the Russians thought the Uzbeks were idiots, would meet with anything less than full and sincere cooperation. Consider the following dialogue (p. 112) with an illiterate peasant named Nazir-Said:

The following syllogism is presented: There are no camels in Germany. The city of B. is in Germany. Are there camels there or not?

Subject repeats syllogism exactly.

So, are there camels in Germany?

"I don't know, I've never seen German villages."

Refusal to infer.

The syllogism is repeated.

"Probably there are camels there."

Repeat what I said.

"There are no camels in Germany, are there camels in B. or not? So probably there are. If it's a large city, there should be camels there."

Syllogism breaks down, inference drawn apart from its conditions.

But what do my words suggest?

"Probably there are. Since there are large cities, there should be camels."

Again a conclusion apart from the syllogism.

But if there aren't any in all of Germany?

"If it's a large city, there will be Kazakhs or Kirghiz there."

But I'm saying that there are no camels in Germany, and this city is in Germany.

"If this village is in a large city, there is probably no room for camels."

----

http://dare.uva.nl/document/118225

http://books.google.bg/books?id=uMUikDG78NQC&pg=PA51&lpg=PA51&dq=Luria:+In+the+Far+North,+where+there+is+snow,+all+bears+are+white.+Novaya+Zemlya+is+in+the+Far+North+and+there+is+always+snow+there.+What+color+are+the+bears+there?+Uzbek+peasant:+I+don%27t+know;+there+are+different+kinds+of+bears.++Luria,+a+psychologist,+wa&source=bl&ots=4pq6BlnuCa&sig=QmDVPWmCff71dHEOivPpHGLEWEI&hl=bg&ei=LXkITqCAOYzxsgaexdjMDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CB8Q6AEwAQ#v=onepage&q&f=false

Luria: In the Far North, where there is snow, all bears are white. Novaya Zemlya is in the Far North and there is always snow there. What color are the bears there?

Uzbek peasant: I don't know; there are different kinds of bears.

Luria, a psychologist, was dissatisfied and pressed the Uzbek peasant, leading to this exchange:

Luria: Listen. In Novaya Zemlya, all the bears are white. You are in Novaya Zemlya and you see a bear. What color is it?

Uzbek peasant: How should I know? I have never been to Novaya Zemlya.

-----

Luria, A. R. 1976. Cognitive Development: Its Cultural and Social Foundations

http://www.google.com/books?hl=bg&lr=&id=ZQX2WmMJUMcC&oi=fnd&pg=PA3&dq=Luria,+A.+R.+1976.+Cognitive+Development:+Its+Cultural+and+Social+Foundations&ots=bkt2ZQNQCG&sig=1v8Z_r46DRwHsFd_Q1E_xiX9TbQ#v=onepage&q&f=false

Luria, A. R. The Working Brain

http://www.google.com/books?hl=bg&lr=&id=HRQ-1DcBiTYC&oi=fnd&pg=PA10&dq=A.R.Luria+The+Working+Brain&ots=NeVWYESLEy&sig=Cgrg-Z_OwRUy7e4tQXB6FioaWI0#v=onepage&q=A.R.Luria%20The%20Working%20Brain&f=false

Редактирано Юни 27, 2011 от nik1