Икономика , бизнес, растеж ( GDP PPP) , и култура 1

[nik1]

Икономика , бизнес, растеж (GDP PPP) , и култура 1

Общо встъпление (част 1)

Когато в ежедневието, или не само в ежедневието, се запитаме защо някой страни са богати, и имат иконoмически разтеж за дълъг периог от време, а други са бедни, и не могат да генерират разтеж, обикновено даваме (се дават) различни отговори от вида (посочвам ги, тези за които в момента се досещам):

- страните са демократични..

- страните имат някой дадености (например географско положение позволяващо им по лесен достъп до пазари)..

- страните са получвали помощи, или имат някакъв привилегирован статут..

- в страните има или няма демографски бум

- неособено ясни и общи обяснения с някаква по-специална народопсихология..

Така ли е в действителност?

- страните са демократични..

Безспорно, 90 процента от страните с висок индекс на демократичност са богати (влизат в категорията "развити страни"), но темповете на разтеж (БНП на глава от населението) за периода от 50-100 години при тези богати страни са различни..

Един пример: САЩ са богати, но ако имаха темповете на разтеж, кокаквито имаха Германия или Южна Корея (която дори не е демоктратична) през последните 50-60 години, сега (САЩ) трябваше да бъде 2 пъти по богати (с два пъти по висок БНП на глава от населението), отколкото са сега.. В действителност Корея и Германия имат по-висок БНП на глава от населението от САЩ..

Корея в началато на 60 години има БНП на човек от около 120- 150 долара (международен долар 1990),a Германия след Втората Световна Война е с напълно рухнала икономика.. Същото в някаква степен се отнася и за Япония, и за китайските държавици в източна Азия и Пасифика (някои от тях са с нисък индекс на демократичност)

/За целите на дискусията смятам са интересени въпросите:

-Защо в сравнително недемократична страна като Южна Корея (страната е с сравнително нисък индекс на демократичност в момента, и през значителна част от изминалите 50 години страната беше с авторитарно управление), в периода на последните 50 години има 20-25-кратно нарастване на БНП на глава от населението?

-Защо Южна Корея в момента е богата колкото САЩ, дори по-богата (има малко по-висок БНП на глава от населението) от САЩ?/

страните имат някой дадености (например географско положение, позволяващо им по лесен достъп до пазари)..

Ресурсите и даденостите са разпределени горе-долу равномерно по глобуса (както и е вярно обратното, че липсата на ресурси е разпредела горе-долу равномерно по глобуса), но има малко, или изобщо няма богати латинамеркански, южноамерикански, африкански (вкл. североафрикански), близкоизточни (северната и западната част на близкия изток, изклчвам израелската колония), южноазиатски (изключвам китайската колония в Сингапур)..

Всъщност, от един по-цялостен преглед и поглед вижда се че няма (прости, или изобщо) корелациии, потвъждаващи приемането в цитата.

Алтернативно: Няма (прости, или изобщо) корелации, потвъждаващи и обратното по смисъл приемане- популярно или не може да се чуе и прочете тезата, че например страните които нямат дадености за аграрно произвотство се насочват към "бизнес" - търговия, производство и услуги, и затова забогатяват и се развиват..

Беспорно за мен е че насочилите и развиващите (успешно) се към бизнес, и индустрии, страни забогатяват (генерират по-висок БНП, от този които биха генерирали като повече аграрни икономики.. Причините за това "насочване", очевидно следва да се търсят преобладаващо в това което се разбира и нарича "култура"..

Във втората част ще разгледам въпроса (въпросите) в тази насока..

страните са получвали помощи, или имат някакъв привилегирован статут..

Примерът с Южна Корея илюстюрира "изключението..

Южна Корея продължава да забогатява и да се развива стремително дори след свиването (процентно)на дела на помощите от САЩ..

Сега Южна Корея е по-богата от САЩ (има предвид с по-висок че има малко по-висок БНП на глава от населението), който факт което илюстира решително изключението: стараната донор, страната която има пари и технологии, не може да реализира чрез от тях, това което реализира друга икономика..

Интересен за целите на дискусията е и фактът (и остава въпросът "защо") че има страни, които получават помощи, но не се развиват, или се развиват с слаби, по-слаби темпове)..

(Визирам като големи акцептори южноевропейските страни, но вероятно има и други акцептори на помощи и средства)

в страните има или няма (?) демографски бум

Демографския "бум" се сочи (популярно или не) от различни автори и респонденти както за причина за растеж (в най- общия смисъл, като причина за нарастване дела на промишлеността и услгугите в националнат икономика, доколкото се предполага и приема от тези автори че сводобната работна ръка се насочва към тези сектори), така и като причина за "изяждане" на националния доход (последното смятам е по-скоро вярно но само в някаква условност, и обективно е по-разпространеното мнение в литературата и при анализите)

В действителност обаче прости демографски корелиции не съществуват и не могат да бъдат намерени:

Съшествуват: богати и/или развиващи се с решителни темпове, гъстонаселени, или дори свръхнаселени страни,

както и богати (ненаселени страни - Исландия),

Съществуват свръхнаселени, но бедни, сравнително бедни, и неразвиващи се страни,

както и по-слабо населени или слабонаселени бедни страни..

неособено ясни и общи обяснения с някаква по-специална народопсихология..

Бих оприличил народопсихологията на даден народ като микс от определени особености (ценности, нагласи, вярвания), които са причина за неговото "поведение" да е "такова" (някакакво) . Всяка от тези особености има значение (е във някаква връзка и/или корелация с) за икономичесткото развитие на дадения народ, и с историята и предисторията на икономиката му (също и с историята на народа).

Във втората част ще се опитам да представя в един по-популярен стил нещо разказ за връзките и корелациите за тези особености (някой от тях) с аспекти на икономиката, бизнеса и икономическото развитие на дадената страна, и култура..

Край на първа част

Редактирано Май 31, 2012 от nik1

[nik1]

Част втора

Какво не е без значение (какво е от знаение) за икономиката икономичесткото състояние, развитие, и бизнеса:

На пръв поглед дребни неща:

Дали и доколко в културата се смята че "почивката" е ценност (какво е мястото на почивката, свободното и лично време, в подредбата на ценостите)*..

Оказва се от изследванията (намира се корелацията), се че в културите, в които не се толерира почивката, в които личното време и личните нужди, не се приемат за ценност, и съответно хората се чувстват по-нещастни (чувството за щастие е субективно, богатите японци и южнокорейци са едни от най-нещастните хора на света) се работи по-дълго време от денонощието, и се отсъства по-малко от работа, отколкто в културите в които се цени почивката, личното време и хората са щастливи..(чувствотото за щастие е на-високо при западноафриканците, и северолатиноамериканците)..

За прегледност и акцент (разбиране) ще спомена накратко следното: Източноазиатите, следвани от източноевропейците, и прибалтийците влизат в първата група (поставят ниско в ценността си система почивата, свободното и лично време), а във втората група в нейния край, са западноафриканците, и северолатиноамериканците..

*Забележка: В действителност корелациите и връзките са малко по-сложни: Важно е какво е съотношенето при различните култури между това доколко труда се смята за ценност, и това доколко, и в каква степен почивката и свободното време са смятат за ценности (ценни)..При източноазиатите, (следвани) от източноевропейците, и прибалтийците трудът не се смята за ценност, т.е. отношението към труда е по-скоро отрицателно (образно казано - културите не са "трудолюбиви"), но тъй като почивката и личното време не се ценят почти никак, то съотношението е решително в полза за "немързелуването"..

По-просто казано по български, и за българската народопсихология и случай: когато човек не цени себе си, личното си време (че и здравето си), и когато е възпитан нагласата че "които не работи не трябва да яде", и освен това когато (тий като) човекът е нещастен със семейството си (в къщи), той какво прави? работи, работи.

Дали и доколко, каква част от хората, в културата хората са "горди" (изпитват гордост със себе си постиженията си, с нацията си, със себе си), непроменливи, версус доколко хората се чувстват несъвършени и непълноценни .т.е. доколко хората са с ниско самоменение и ниско мение за културата си, нацията си, и съответно доколко искат да се променят и усъвършенстват и доколко смята образованието за ценност - съответно учейки се, /"стоейки" училища - инвестирайки в ниските нива на образование/ ,и приемайки чужият опит, технологии

В първата група култури (имащи съответаната особеност), хората са малко (или почти никак) сколонни и отворени да приемат чуждите влияния, опит, култура..

Типични представители на тази група са културите от Близкия Изток, северна Африка северна Латинска Америка, и културите на някои групи жителите на Индия..

Във втората група култури хората са отворени да приемат чуждите опит, култура..

Типични представители на тази група са източноазиатите, следвани (ако се представи нещо като класация) от германците, североевропейците (скандинавците) и източно-европейците..

Ще продължа по-късно..

Редактирано Май 31, 2012 от nik1

[nik1]

Икономика , бизнес, растеж (GDP PPP) , и култура 1

Общо встъпление (част 1)

Когато в ежедневието, или не само в ежедневието, се запитаме защо някой страни са богати, и имат иконoмически разтеж за дълъг периог от време, а други са бедни, и не могат да генерират разтеж, обикновено даваме (се дават) различни отговори от вида (посочвам ги, тези за които в момента се досещам):

- страните са демократични..

- страните имат някой дадености (например географско положение позволяващо им по лесен достъп до пазари)..

- страните са получвали помощи, или имат някакъв привилегирован статут..

- в страните има или няма демографски бум

- неособено ясни и общи обяснения с някаква по-специална народопсихология..

Така ли е в действителност?

Безспорно, 90 процента от страните с висок индекс на демократичност са богати (влизат в категорията "развити страни"), но темповете на разтеж (БНП на глава от населението) за периода от 50-100 години при тези богати страни са различни..

Един пример: САЩ са богати, но ако имаха темповете на разтеж, кокаквито имаха Германия или Южна Корея (която дори не е демоктратична) през последните 50-60 години, сега (САЩ) трябваше да бъде 2 пъти по богати (с два пъти по висок БНП на глава от населението), отколкото са сега.. В действителност Корея и Германия имат по-висок БНП на глава от населението от САЩ..

Корея в началато на 60 години има БНП на човек от около 120- 150 долара (международен долар 1990),a Германия след Втората Световна Война е с напълно рухнала икономика.. Същото в някаква степен се отнася и за Япония, и за китайските държавици в източна Азия и Пасифика (някои от тях са с нисък индекс на демократичност)

/За целите на дискусията смятам са интересени въпросите:

-Защо в сравнително недемократична страна като Южна Корея (страната е с сравнително нисък индекс на демократичност в момента, и през значителна част от изминалите 50 години страната беше с авторитарно управление), в периода на последните 50 години има 20-25-кратно нарастване на БНП на глава от населението?

-Защо Южна Корея в момента е богата колкото САЩ, дори по-богата (има малко по-висок БНП на глава от населението) от САЩ?/

Ресурсите и даденостите са разпределени горе-долу равномерно по глобуса (както и е вярно обратното, че липсата на ресурси е разпредела горе-долу равномерно по глобуса), но има малко, или изобщо няма богати латинамеркански, южноамерикански, африкански (вкл. североафрикански), близкоизточни (северната и западната част на близкия изток, изклчвам израелската колония), южноазиатски (изключвам китайската колония в Сингапур)..

Всъщност, от един по-цялостен преглед и поглед вижда се че няма (прости, или изобщо) корелациии, потвъждаващи приемането в цитата.

Алтернативно: Няма (прости, или изобщо) корелации, потвъждаващи и обратното по смисъл приемане- популярно или не може да се чуе и прочете тезата, че например страните които нямат дадености за аграрно произвотство се насочват към "бизнес" - търговия, производство и услуги, и затова забогатяват и се развиват..

Беспорно за мен е че насочилите и развиващите (успешно) се към бизнес, и индустрии, страни забогатяват (генерират по-висок БНП, от този които биха генерирали като повече аграрни икономики.. Причините за това "насочване", очевидно следва да се търсят преобладаващо в това което се разбира и нарича "култура"..

Във втората част ще разгледам въпроса (въпросите) в тази насока..

Примерът с Южна Корея илюстюрира "изключението..

Южна Корея продължава да забогатява и да се развива стремително дори след свиването (процентно)на дела на помощите от САЩ..

Сега Южна Корея е по-богата от САЩ (има предвид с по-висок че има малко по-висок БНП на глава от населението), който факт което илюстира решително изключението: стараната донор, страната която има пари и технологии, не може да реализира чрез от тях, това което реализира друга икономика..

Интересен за целите на дискусията е и фактът (и остава въпросът "защо") че има страни, които получават помощи, но не се развиват, или се развиват с слаби, по-слаби темпове)..

(Визирам като големи акцептори южноевропейските страни, но вероятно има и други акцептори на помощи и средства)

Демографския "бум" се сочи (популярно или не) от различни автори и респонденти както за причина за растеж (в най- общия смисъл, като причина за нарастване дела на промишлеността и услгугите в националнат икономика, доколкото се предполага и приема от тези автори че сводобната работна ръка се насочва към тези сектори), така и като причина за "изяждане" на националния доход (последното смятам е по-скоро вярно но само в някаква условност, и обективно е по-разпространеното мнение в литературата и при анализите)

В действителност обаче прости демографски корелиции не съществуват и не могат да бъдат намерени:

Съшествуват: богати и/или развиващи се с решителни темпове, гъстонаселени, или дори свръхнаселени страни,

както и богати (ненаселени страни - Исландия),

Съществуват свръхнаселени, но бедни, сравнително бедни, и неразвиващи се страни,

както и по-слабо населени или слабонаселени бедни страни..

Бих оприличил народопсихологията на даден народ като микс от определени особености (ценности, нагласи, вярвания), които са причина за неговото "поведение" да е "такова" (някакакво) . Всяка от тези особености има значение (е във някаква връзка и/или корелация с) за икономичесткото развитие на дадения народ, и с историята и предисторията на икономиката му (също и с историята на народа).

Във втората част ще се опитам да представя в един по-популярен стил нещо разказ за връзките и корелациите за тези особености (някой от тях) с аспекти на икономиката, бизнеса и икономическото развитие на дадената страна, и култура..

Край на първа част

PS

Много често полярно се изказва предположението/мнението че корупцията е причина за забавения растеж

*Забележка: Нивата на корупция корелират силно с степента на родовост на културата, и в този смисъл са индикатор на (следствие от) родовостта (ниските нива на индивидулизъм). Тази особеност, както и с корелиращшите с нея "външна причнност версус вътрешна причнност", "неравновластност версус равновластност" имат връзка с както с икономическото състояние, (икономиката), така и с политическото такова.

Т.е. Има корелации, но причинно-следсвната връзка е подвъпросна (не е доказана или намерена положителна такава)

По-скоро се констартират и са явни (очевидни) негативни връзки между корупцията и разтежа..В много страни, по-точно във всички страни с преобладаващо родова култура не е възможно да се развие какъвто и да е бизнес (или даден бизнес), без да се плати (да се даде подарък, да се направи услуга) - която услуга да бъде "върната".

Ако мога да синтезирам: корупцията (*корупционните механизми, корумпционните транзакции) са единствения начин и средство на родовата култура да се "нагоди" към приеме към западния индустриализъм/капитализъм..

Западните универсални безродови култури нямат нуджа от такъв механизъм, при тях не е необходимо да правим някой приятел (няма нужда да ставаме от един "кръг"), и да очакваме той да ни връща услугите. При арабите обаче, за да правиш бизнес, преди това ти трябва да станеш приятел и близък с човека с които правиш такъв (или който е сврзан по веригата. (Иначе липсва вяра, и мотивация и не става, защото в родовите култури е нормално да се "премятат" чуждите и непознатите, и се това случва ежедневно, и/или се е случавало в продължение на хиляди години!).. Механизмите (начините) за това са два:

или чрез дълго опознаване и спритеятеляване (създаване на общностен "кръг")..

или чрез бързо такова: даване на подарък или пари..

Т.е. искам да обърна внимание във връзка с по-горното, и да синтезирам: Корупцията не е нещо лошо нещо за родовите култури ("лошо" е от западната гледна точка), тя е просто "механизъм" на културите за пригаждане към условията..

Ще завърша с малко завбавен въпрос: в Китай имаме много високи нива на корупция..Ако приемем че там нямаше корупция, то дали кКитай щеще да прави 20 процента разтеж на година? Звучи забавно..

ППС

Пазаренето в родовите култури е също такъв механизъм (имам предвид пазарене за неща, за които е ясно колко струват, и биха имали фиксирана цена във всеки западен магазин, а не пазарене по смисъла на западното такова: за стари коли, мебели, къщи и други).

Илюстративно: когато аз като продавач свалям от първоначално преложената от мен цена (съгласявам се с предложената по-ниска от купувача), изпращам простото послание: "добре, ще бъда твой приятел, и за това ти свалям от цената", то аз в бъдеще очаквам връщане на същия този човек като купувач при мен..

/Широко известен е случай на провалена сделка /поръчка за мебели в БГ/ с арабин, поради това, че хората които са му продавали оборудването, не са свалили от цената (те първоначално са му дали най-ниската оферта)/

Редактирано Май 31, 2012 от nik1

[Alexander_Nevski]

само да уточним нещо много важно ...

вече съм го писал в други теми ...

не може целия свят да е като германия, корея, япония и китай - т.е. да гърби повече отколкото е необходимо и да произвежда излишъци ... при такава ситуация тези излишъци ще остават на склад и ще чакат извънземните ...

не може и целия свят да е като UK и САЩ - т.е. да потребява повече отколкото произвежда, това за нула време ще съзададе дефицит на стоки и услуги ...

т.ч. двата типа култури всъщност живеят в симбиоза ... средата за тази симбиоза е глобализацията и относително евтиния петрол, който позволява евтин транспорт ...

краят на системата ще настъпи при пренатрупване на дисбалансите или рязко покачване на транпспортните цени ...

високовероятно е двете събития да съвпаднат във времето или поне да се случат в относително кратък времеви интервал ...

[КГ125]

Невски, пак катастрофи ти се привиждат (това като малка шега, де).

[nik1]

Може да няма катастрофи, но "интересните времена" неизбежно ни очакват (надявам се не лично мен, а следващите поколения): петролът, в световен мащаб, ще се изчерпи след 40-70 години..

След края на системата, икономиките (собствените индустрии) на "вносителите" вероятно ще "заработят" (доколото могат при ограниченията) за да запълнят "дупките" (или поне ще работят в тази насока).

Имам предвид фактът, че потенциалът на тези страни (култури) за създаване на иновации и изобретения, и за приемане на рискове, е налице (той е в причинноследствена връзка с културните особености: ниска степен на "избягване на риска", вътрешна причиност, мъжественост)..

По-засегнати след края на системата на глобализацията, смятам, ще бъдат не толкова САЩ или УК (вносителите), ако визираме САЩ или УК, а износителите: гъвкавите и отворени култури и икономики, които разчитат на износа си и на неговия разтеж, и които са експортнориентирани (износът на тези страни сега, без Китай , се равнява на 35-40 процента от БНП, и има тенденция за нарастване на процентите).

Германия и германците успяха да направят по мирен начин това, което Хитлер не успя чрез война: обедини Европа, съдаде Европа без граници, (Германия беше, и е инициаторът и "стълбът" на обединенията в Европа) която да обслужва/отговаря на германските интереси: икономическа експанзия (присъствие навън) на германците и Германия..

Япония успя да постигне същото (икономическа експанзия) по мирен начин..

Задавам си въпросите за Китай:

Дали в близките 30 години новият световен играч Китай ще се либерализира (което смятам от своя страна би задълбочило процеса на дебалансиране), или ще си остане тоталитарна страна с непредвидимо поведение и "синтезирани" икономически апетити/интереси? А дали Китай няма да бъде следващият световен агресор?

Редактирано Юни 1, 2012 от nik1

[Atom]

След края на системата, икономиките (собствените индустрии) на "вносителите" вероятно ще "заработят" (доколото могат при ограниченията) за да запълнят "дупките" (или поне ще работят в тази насока).

Имам предвид фактът, че потенциалът на тези страни (култури) за създаване на иновации и изобретения, и за приемане на рискове, е налице (той е в причинноследствена връзка с културните особености: ниска степен на "избягване на риска", вътрешна причиност, мъжественост)..

Съгласен съм, но доколко културата ще е същата?

Бебетата от "малцинствата" превзеха САЩ

Населението на САЩ е изключително разнообразно като етнос и религия. Там съжителстват бели, азиатци, черни, латиноси, хавайци, кореняци от тихоокезнските острови, местни индианци, включително тези от Аляска, метиси, мулати и квартерони.

Така наречените малцинства, ще представляват по-голямата част от децата на нацията под 18 години до 2023 г. и на американците в трудоспособна възраст до 2039 г., казват от Бюрото по преброяване на населението.

[nik1]

С по-голяма вероятност, според мен, промените в тези особености общо на американците като нация, няма да са коренни (революционни).. Тези особености на културата не са свързани с гените*, и е важно според това, че за другите етноси текат процеси на културна американизация..

*За високите/съответно ниски индекси на особеността "избягване на несигурността" ("тревожност" по Минков), се предполага от някои автори че е отговорна (допринася) определена комбинация/последователност на един ген, която последователност липсва при североевропейците, и при хората от "хан" (етническите китайци) /чиито култури са с ниска степен на "избягване на несигурността"/, но се намира при латиносите..

В този смисъл чисто хипотетичино , в горната хипотеза, и най-общо приемем, че белите американци със североевропейски произход няма да се смесят напълно с латиносите, и с другите етноси, то и след 50 години ще се намерят има достатъчно иновативни хора..

Да кажем около 80-90 процента от иновациите и изобретенията идват (са създадени) от културите с ниска степен на избягване на несигурността.. /има няколко публикации - теми и съобщения, във форума по тази въпрос.. Като за начало това е темата откривателство, изобретения и култура

Редактирано Юни 1, 2012 от nik1

[nik1]

Според мен следното е показателно като пример за монументалистична "антиотвореност", и на колективистична незагриженост/безотгорност към чуждите (другите)..

(Липса на "емтатично мислене")

http://www.zasada.bg/%D0%B2-%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D1%82-%D1%81%D0%B5-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D1%85%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%85%D1%81/

На тези арбески явно:

-им е било трудно да сърфират (дотолкова че не са могли да намерят оригиналните химнове на Казахстан, и на Сърбия!)

-и/или не са знаели, че химновете по цял свят се пишат и изпълняват на езика на страната (пародийния химн предназначен за Казахстан е на английски)

-и/или английския им е бил толкова лош (на тези които са се заминавали с изтеглянето и предварителното изслушване на химна), че не са разбрали думи като "пр....ка" , и "п...с".

(или, не са си направили труда да проверят какво са свалили от интернет)

Това е текст от измисления химн за Казахстан:

Kazakhstan industry best in world.

We invented toffee and trouser pants.

Kazakhstan's prostitutes cleanest in the region.

Except of course for too many scars

Kazakhstan, Kazakhstan, you very nice place.

From Plains of Darashik to Northern fence of Jewtown.

Come grasp the mighty penis of our leader.

From junction with the testes to tip of its face

Редактирано Юни 1, 2012 от nik1

[nik1]

"Разделителната" линия се намира в:

Липса на емпатично мислене (към чуждите): делене на хората на свои и чужди, и патернализъм

1. Първото е свързано с проблемите с качеството на стоките и услугите (неспазване или неглижиране на стандартите), доколкото и защото клиентите се явяват "чужди".

2. Първото и второто са във връзка с качеството /ефективността/ на организаците

(свързано е със създаване и действане на двойни правила и страндарти, и също така с неспазване и неглижиране на страндартите и законите)

Изключенията и двете са при източноазиатските култури. В източноазиатските култури така наречения "обществен институционален колективизъм е високи измерения: хората вътре в организациите успяват да се сработят и кооперират; Освен това, както обикновените хора да възпитани да уважават институциите и хората с власт и страшинство, така и хората със страшинство (власт) и влияние, са възпитани че трябва да се грижат за подчинените си..

Този тип култура е заложена и развита в конфуцианския модел..

Проблемите с качеството при неиндивидуалистичните култури не са напълно нерешими, но такива винаги има (те съпътстват индустриите)

Примери: в туристическия мастодонт и шампион Гърция може може да ядете много кофти храна (която иначе хората не биха направили или сервирали на семеставата си, защото не става за ядене), или пък да попаднете на сервитьор на място, посещавано от чуджи туристи, който сервитьор дотолкова не разбира английски или друг чужд език, че трябва да комуникирате чрез посредници (обикновено други клиенти!)

Всичко това би могло да се случи и в безродова култура и държава, но то ще е изолиран слчуай, и проблемите ще бъдат решени веднага и "веднъж за винаги"..

Що се отнася до източно-азиатските култури: те успяват да решат задоволително или напълно проблемите си качеството (изключвам континентален Китай), най-вече:

а) защото са крайно гъвкави и възпримечиви (възприемат западния опит)

б) културите са висока степен на т.н. "обществен институционален колективизъм" (хората могат да се коперират и да си сътрудничат в организацията), и успяват да създадат свои механизми:

Например: в преобладаващо родовата Япония (в последните години в японската култура се наблюдават и елементи на индивидуализъм, на безродовост) е традиционна практика във фирмите да се организират срещи и вечери с пероснала, в които се обсъжда работата, и проблемите на качеството във фирмата..

Въпреки че има зачатъци и изключения, в българските фирми няма такава практика..По-скоро има практика персоналът се свиква ултимативно, при констатиран вече проблем, за да се навика или нахока..(последното пък е по-скоро в противоречие с "правилата" на родовите култура, при които трябва да се общува непряко и внимателно, за да не се обидят и съответно демотивират хората)

Редактирано Юни 7, 2012 от nik1

[nik1]

Иновациите

Какви са връзките?

откривателство, изобретения и култура

В 8 от първите 10 държави от "глобален иновационен индекс" (ГИИ) за 2011, културите са с ниска степен на "избягаване на несигурността" , или "спокойни" по Минков.

(Всичките 10 държави - без Швейцария и Финландия, които са по-висока степен на избягване на несурността)

В 10-те държави културите са пробладаващо "гъвкави"/"със себезаличаване"..

Топ 10 по основните иновационни индекси през 2011 г са:

Швейцария, Швеция, Сингапур, Хонг Конг (Специален административен район (САР), Китай), Финландия, Дания, САЩ, Канада, Холандия и Великобритания.

ГИИ На входа На изхода Ефективност

1 Швейцария, Сингапур, Швеция, Кот д’Ивоар

2 Швеция, Хонг Конг, Китай, Швейцария, Нигерия

3 Сингапур, Швейцария, Холандия, Китай

4 Хонг Конг, Китай, Ирландия, Германия,Пакистан

5 Финландия, Швеция, САЩ, Молдова,

6 Дания, Финландия,Финландия, Швеция

7 САЩ, Дания,Дания, Бразилия

8 Канада, Канада, Израел, Аржентина

9 Холандия, Люксембург, Великобритания,Индия

10 Великобритания, Великобритания, Канада, Бангладеш

За 2011 г. Швеция е страната, която показва най-добри резултати в сферата на иновациите, защото тя е единствената, която намира място между първите 10 страни в четирите основни иновационни индекса – глобален, на входа, на изхода и ефективност.

В швейцария рия

Искам да уточня: всички държави от водешите 10 по ГИИ са богати и развити, но от всички богати държави в челната десятака на ГИИ, са само "спокойните" култури, (с ниска степен на избягване на несигурността).

Богатите, но "тревожни" (с висока степен на избягване на несигурснооста) Германия, Южна корея, Япония и други европейски страни не влизат в десятката..(В нито една от четирите класации по иновационните индекси)

Редактирано Юни 21, 2012 от nik1

[nik1]

В 10-те държави културите са пробладаващо "гъвкави"/"със себезаличаване"..

PS

Мой лапсус: културите на англосаксонците, с изклчние на англичаните, са преобладаващо "монументалистични"/"със себеизтъкване"

[КГ125]

Някак ми се вижда пълен произвол да поставя Швейцария и Кот д Ивоар в една графа......

Това си е чист произвол. Нещо страшно е сбъркано в тази класация.

Редактирано Юни 21, 2012 от КГ125

[alvassareiro]

нищо сбъркано няма. съвсем естествено и нормално е. при положение, че имаш 5-6 културни измерения, и 200 държави, няма как по друг начин да е.

произвол е да си правиш каквото ти скимне. класациите не са произвол, защото са резултат от задолбочена статистическа работа и анализ.

Редактирано Юни 21, 2012 от alvassareiro

[КГ125]

ъхъм. Анализ, основан на произволни категории, неадекватни на изследвания феномен. Затова и такива чудеса се появяват.

[nik1]

ъхъм. Анализ, основан на произволни категории, неадекватни на изследвания феномен. Затова и такива чудеса се появяват.

ха-ха-ха..Произволни са са само приказките ти, приятел..(и Да ти кажа: повечето са абсурдни, защото си крайно тенденциозен, и не те интересуват фактите, които не ти отърват..Абе съвсем по адвокатски, ха-ха-ха.)

Няма "произволни категории". Направени са: цялостен анализ, и моделиране на процесите и взаимовръзките, след което са подбрани категории, и критерии за оценката им..

http://www.globalinnovationindex.org/gii/

http://www.globalinnovationindex.org/gii/GII%20COMPLETE_PRINTWEB.pdf

Нормално е да има отклонения и вариации..

В социологическите изследвания се използват статистика и корелационни анализи

Редактирано Юни 22, 2012 от nik1

[КГ125]

Които стигат до извод за еднаквост на Швейцария и Кот д Ивоар. Мерси.

[ganyo]

Само да вметна, че Южна Корея имат за известен период от време военна диктатура, която елиминира голяма част от инако мислещите. По нейно време се дава превес на развитието на експортните отрасли в следствие на това, че США отварят пазарите си за корейците.

Също така корейската икономика е типичен пример за олигархичен модел на развитие с типичните за източноазиатските страни патриархални компоненти като преклонението пред шефа и по-богатия. Няколко големи фамилии (чоебол) контролират половината икономика, че може и повече.