Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Прехвърлям тука темата. Интересуват ни възможния произход на тези термини:

1/ Вулгаризиране на римското класическо право по времето на Атила, V век /т.е. булгаризиране/

2/ Балх /Валх/ - Валахия

3/ Б и В в гръцките/латински/ромейски летописи и значението им за българската история – едно и също нещо с различно произнасяне поради особеностите на езика на народите.

За ВУЛГАРЕН - БУЛГАРИЕН, вулгарисмо - булгарисмо:

В Италия и досега се обиждзат депутатите в парламента на "българин".

Два независими източника за равенство на термина вулгарен - булгариен

1/ “В Гърция и Италия в речниците името "българин" е синоним на нещо долнопробно и това не прави впечатления нито на посланици, нито на Външно”. /констатация от статия в иден български вестник/

2/ “НИНА СПАСОВА: А трябва ли да обвиняваме целокупния италиански народ, че използва думата българин с това значение?

Б.Г.: Ако обявим, че е възможно съществуването на подобно обвинение, тогава циганите в България с пълно право могат да ни се обидят,че в български език съществува изразът лъжа като брадат циганин, от който излиза, че всички брадати цигани в България са лъжци. По същата логика те биха могли да се обидят и на авторите, че представят в своите речници този израз. За мен обаче винаги е бил по-интересен генезисът на едно или друго явление, отколкото неговото приемане или отричане. По отношение на отрицателното отношение към българите в Западна Европа, което е факт, сме склонни да мислим, че то е отскоро.

НИНА СПАСОВА: А не е ли така?

Б.Г.: Без да претендирам за изчерпателност, твърдя, че това отношение не се е формирало вчера или онзи ден, а съществува твърде назад във вековете. Общоприето например е схващането на Запад, че хунският вожд Атила, създал доста неприятности на Рим, по същество е прабългарин, още повече, че и ние твърдим, че Авитохол от "Именника на българските ханове" всъщност е Атила. Парадоксално е например, че една от най-известните роли на Борис Христов беше точно ролята на Атила в едноименната опера на Верди. Ще припомня, че още през средновековието във френския разговорен език думата bougre, производна от българин, означава извратен в сексуално отношение човек.

http://slovo.bg/old/bgeorgiev/19940905.htm - Програма Хоризонт, 05.09.1994 г.

Вулгарен – булгарин за мен от него произлиза и термина ВУЛГАРИЗАЦИЯ НА РИМСКОТО КЛАСИЧЕСКО ПРАВО. Това е в периода на домината на Атила в Европа и касае особено правото на Западната римска империя.

В българското /булгарското/ обичайно право и концепции е чужд института на робството /славянството/. Ето защо и след идването на Аспарух на юг от Дунав, изведнъж като че ли с магическа пръчка изчезва доманата на славяните за гръцките /ромейски/ летописци/ и навсякъде /с малки изключения/ се говори за българи. Войните са с българите, българите приемат християнството, азбуката на българите и българските училища…

Също така българските владетели пускат по домовете им военно-пленниците си /Крум, Иван Асен ІІ/, за разлика от едни ромеи да речем. т.е българското обичайно право е с нетърпимост към робския институт и за това в Българската държава липсват склави като категория зависимо население и въобще термин.

Смятам, че традициите са много стари, от времето на Атила, а защо не и преди него. В този смисъл е логично, че обидния термин “вулгарен” идва от “българин”, а не обратното. Само, че е в смисъл точно на 180 градуса от гледна точка на днешния човек. Българин е обидна дума и символизира “простак”, “първичен” човека – защото този човек просто отрича робството, а това за римляните е направо все едно си е спрял развитието този човек в каменната епоха. Е, обаче е съвсем ясно, че точно римляните са си били простаци и неразвити духовно хора, българите са си били свободолюбиви, уважаващи живота и личността на отделния индивид и в този смисъл по-съвременни от кръвожадните ромеи /римляни/.

Ето защо, “вулгарен” /българин/ е един комплимент за мен. Е, ако някой идиот ме нарече умен човек, тогава би било обида. Ама някой с кръвожадно античовешко мислене да обижда на “българин”, само защото българите са човеко уважителни хора, това е комплимент.

Не на последно място, подценява се участието на българите в Западната римска империя. Алцек не е първия на Апенините. Той отива при свои хора. Доказателство за това са множество названия Булгаро, Булгарини, Болгаро и др., които са известни още от до Алцековата епоха. Даже първия юридически факултет в Болоня, носил името Булгаро. Последното още едно доказетелства за пряката връзка на термините “вулгаризиране – булгаризиране на римското право /т.е. на премахването на робската институция/

Хайде, историците да се заинтересуват и да използват тези нахвърлени факти за своите проучвания. Мисля, че като юрист, колкото можах помогнах. Извадих за историята на бял свят юридическия термин "вулгаризиране на правото" и осветлих, че това е в V век по времето на Атила. Филолозите казват, че обидния епитет "вулгарос" в италианския е римска остатка от времето на Атила и е дума произхождаща от българин /нородност/етнос/. Павлос Мелас се кипри с картичката "вулгарос нами мини", но той не е народен будител борещ се с простотията, а е андарт извършвал етнически чистки срещу вулгарос /българите/ и vulgarsimo /българщината, българизма/.

Ред е на историците да кажат тежката си дума по тези въпроси.

http://slovo.bg/old/bgeorgiev/19940905.htm - Програма Хоризонт, 05.09.1994 г.

и още веднъж източника от специалиста филолог, разкриващ, че думата вулгарос произлиза от народа на Атила вулгаро /булгаро/. Филологията разкрива, че вулгаро-булгаро са производни и по-важното е, че думата произлиза от нарицателното за този народ, а не народа произлиза от думата.

гърците са втория Рим, т.е. Константинопол. И въобще е правилно да говорим за ромеи, а не за гърци. До ХV век Константинопол е Римската империя - и в политически смисъл и в правно-юридически /законодателство/ и със съответните за това термини, в това число и "вулгарос".

Гърците произнасят Б, като В! Примери:

Византион /вместо Бизантион, Бизанс/, Василевс, Василий ІІ Вулгарооктон, Мелас - Вулгарос нами мини...

Важното е, че булгарския елемент на хунската империя и Атила се е схващал на ЗАПАД - т.е. противника на Атила го е виждал и приемал такъв. Просто се потвърждава от нашия Именник. В този смисъл Б.Георгиев не твърди, че Атила е прабългарин, а твърди че има такова схващане на Запад и това е залегнало в термина вулгарос/вулгарен.

На въпросите защо не са наричани българи, а хуни?.. - на всички въпроси трябва да отговарят историците. Филолози, юристи, лингвисти, етнолози могат само да дават материали и тълкувания на материалите от призмата на своята наука. Историкът, като събере всичко, трябва да го анализира и да даде компетентен отговор на въпросите.

За Б-то в гръцкия/ромейския/латинския:

Много се подценява от нашите историци малката разлика в произношението на Б и В. Търси се точно съвпадение, а а се отхвърлят идентични термини само защото са произнасяни с тази разлика. Не бива така лесно да се отказваме от ценните сведения за българите, само защото гърците и голяма част от западна европа са ги наричали вулгари /просто лексикално не могат да изговарят Б хората, какво са виновни/. Примери:

Бил съм в Испания - в Централната част на страната и досега думата "вино" се пише "vino", а се изговаря "бино"!

/виждаме в появилия се на основата на латинския испански език написаното V се изговаря Б. В този смисъл и "vulgar" ще се произнесе "булгар". В гръцкия е обратно, те не могат да извъртят езика и изговарят Б-то като В.

Искам в този смисъл да напомня и произхода на името на река Волга. А, че е кръстена на името на народа който я е населявал, смятам че вече няма спорове. Това е така защото местните хора са я наричали Итил. Гърците са дали името Волга, поради това че заварват там живеещите Българи. И името остава Волга, а не Болга - поради особенноста на гръцкото произнасяне на Б-то.

Много искам тук да подхвърля още една моя шантава идея, която е малко залегнала в изследванията на историци.

Много се говори за власите и произхода им. Няма да обяснявам всичките известни теории за произхода им. Защо никой не тръгне да изследва по друга линия въпроса:

Валахия - руски език

Wallachia - английски език

Valachie - френски език

Valaquia - испански /посочих, че в испания v се чете и като Б/

Хайде сега да прочетем V /В/ - то като Б, както при гърците: Балаха, Балахия, Балахие, Балахая.

Много съжалявам че в укипедия липсва гръцки вариант на Валахия, но за народа власи при гръцкия език е Блахой, Балхой /Балх/.

Въртят ми се абсурдни мисли дали валахите не са романизирани не даки, не илири, а ... българи.

Например: 1018 попадаме под византийско владичество. Започва налагане на ромейско влияние в културата, образованието, да не говорим за политиката. Много боляри се порумейчват. Население също започва да приема ромейска култура и влияние. Затова по гръцки произнасянето за тях е валахи, защото са балхи /Балх/.

Летописците се скъсват да наричат Асеневци власи, Йоан Влаха /Калоян/ и т.н., като защо да ги критикуваме и обиждаме че са неграмотни. Та те са живели в това време и много добре знаят, че между балх и валах има разлика само в това, че вторите са попаднали по ромейско влияние. Съответно и Асеневци не биха са издигнали в аристократичната йерархия, ако не бяха се влели в ромейската такава - т.е. да станат валахи /да се латинизират, порумейчат/.

След 1186 г. и до 1422 - ІІ българско царство България и Валахия са като едно цяло. Такова допълване и любов между държави няма аналог в цялата европейска история. Това отговаря и на въпроса защо Валахия до 18 век използва българския език за официален, а по съществото си е бил и общонароден с изключение на малките заемки от ромейския/латинския. Българския език на юг от Дунав и на север от Дунав се развивал едновременно през вековете чак до 18 век.

Ето защо и Раковски в статията си казва, че до началото на 18 век Валахия е била българска държава и само интригите на Петър Велики я отблъснали от това лоно поради предателството му срещу воеводата Кантемир.

За народа нямам изводи да се е смятал за отделен. Казахме, че българския е народен език във Валахия до 18 век. Българските влашки грамоти говорят сами за себи си. Воеводите за вътрешна консумация са използвали българския език /в това число и за кореспонденция с българските царе/. Само за външна дипломатическа употреба използват латинския, което прави и един Калоян в писмата си до папата. А и езикът се е развивал едновременно през вековете чак до 18 век и на юг и на север от Дунав.

Споменах, че Раковски претендира че Валахия е била българска държава, а не твърди че власите са българи.

Естествено, според мен, че в периода 1018-1186 г. е имало някакво плавно отделяне на самосъзнанието на валахите /балахите/ към полуромейско. Искам да подчертая, че валахите не бива да се смесват с аромуните /арманите/ - последните може и да са остатки от романизирани даки, траки, илири. И както те през вековете са създали едно ново самосъзнание, е възможно плавни при валахите /балахите/ да е започнало такова да се оформя. За бога, свидетели сме че в ХХ век само за 40 г. е полуотработена подобна схема във Върдарския край на страната ни. Обаче през средновековието народа и нацията не са били определящи за държавността. Тезите за национални държави са нови от ХІХ век. В този смисъл е логична хипотезата, че натискът към валахите е бил много слаб от този срещу българите от Вардардско във втората половина на ХХ век. По този начин е възможно към ХІІ-ХІV век валахите все още да запазват самосъзнание за българските си корени, но пречупено през призмата си на романизиране, т.е. на лица приели част от духа, нравите и част от лексиката на Рим/Константинопол.

Титлата "Цар на българи и власи" е възможно да е политическа. Достатъчно извори сочат, че добавката "власи" в титулатурата е била добавяна при външно-дипломатическа кореспонденция на царете ни. Често с Ватикана. В този смисъл е давала тежест, като се указва че българския владетел управлява и народи изхождащи от Рим /Ромейски/ и е законно основанието на българския цар да претендира за корона на Източната римска империя. В този смисъл и кореспонденцията на Калоян до папата, действията на Иван Асен ІІ за получаване на константинополската корона и др. Въобще терминът "власи" можем да го отнесем като използван от българските царе в периода 1200 - 1235 г., т.е. в униатския период когато България е част от папското общество - пост Ватикана.

След 1235 г. навярно изгубва смисъла си за използване, тъй като се връщаме в лоното на източното православие.

продължаваме да дискутираме за и против ...

  • Потребители
Публикува

Ами аз винаги съм много резервиран към идеята от лингвистика да се прави история. Не говоря само за автохонните смехурии, но и за по-сериозни изследванаия. Изводите обикновено се колебаят между съмнителни и смешни. Един прост пример: С норманското нашествие в английския език навлиза френския, при Плантагенетите дори това е езикът на англ. кралски двор. Русия в имперския си период започва да изпитва славост към фр. език и той става тъй да се каже езикът на аристокрацията. Но... Русия не е била завладявана от французите. Става дума само за културно влияние, а не военно-политическо както в първия случай.

Тъй погледнато използването на тюркски в надписи от І царство не означава, че това е общоговоримият език - просто прабългарите за известно време са били подчинени на зап. тюрк. хаганат - при това по време, когато са нямали писменост, която да придаде устойчивост на езика. Ще рече, че е напълно възможно да се стигне до такова двуезичие, като върхушката говори на езика на сюзерена, но низините си говорят н адруг език.

1/ Вулгаризиране на римското класическо право по времето на Атила, V век /т.е. булгаризиране

Защо пък точно по времето на Атила, а не да речем по времето на хан Заверган. Нали Заверган е нападнал Цариград при управлението на Юстиниан І - императора, по чието нареждане било кодифицирано римското право. А това става след Атила.

2/ Балх /Валх/ - Валахия
Спокойно може да стане и Валхала.

В Италия и досега се обиждзат депутатите в парламента на "българин".

Тъй погледнато в нашия се обиждат на римлянин, ром - жител на ит. столица Рома.

Вулгарен – булгарин за мен от него произлиза и термина ВУЛГАРИЗАЦИЯ НА РИМСКОТО КЛАСИЧЕСКО ПРАВО.

Означава обикновен, простонароден. Вулгаризация - т.е. опроставане. Съотношение като между академичен литературен стил и улично-кръчмарски говор.

В този смисъл е логично, че обидния термин “вулгарен” идва от “българин”, а не обратното.

Най-вероятно двете нямат ама нищо общо - както белгиец с бял, иСпанец със спане, голандец (у нас холандец) с гол....

гърците са втория Рим, т.е. Константинопол. И въобще е правилно да говорим за ромеи, а не за гърци. До ХV век Константинопол е Римската империя - и в политически смисъл и в правно-юридически /законодателство/ и със съответните за това термини, в това число и "вулгарос".
По логиката на стартовата статия на темата са роми, т.е. цигани. Рома (Рим) -> ромеи -> роми -> цигани. :biggrin:

Гърците произнасят Б, като В! Примери:

Византион /вместо Бизантион, Бизанс/, Василевс, Василий ІІ Вулгарооктон, Мелас - Вулгарос нами мини...

Има нещо вярно, ама в конкретния случай е много малко, клонящо към хич. През античността, преди да се появят прабългарите гръцката буква бета се е четяла като Б. През средновековието, когато вече започва да се споменава за прабългари и българи, бета се ползва за буквата В, а комбинацията от МП (разбира се не кирилските букми и гръцките) - за буквата Б. Затова през античността имаме базилевси, а през средновековието василевси.

Затова по гръцки произнасянето за тях е валахи, защото са балхи /Балх/.
Направо да си го признаем - бълхи. :biggrin:

Въобще терминът "власи" можем да го отнесем като използван от българските царе в периода 1200 - 1235 г., т.е. в униатския период когато България е част от папското общество - пост Ватикана.
В интерес на истината цялата формула е "цар на българите и власите" - ще рече, че двете думички имат различно значение.
  • Потребител
Публикува

Ако са различни думи булгарин и булгарин /в произношението вулгарен/, тогава възниква следния въпрос: Как се различава в летописите кой от двата смисъла на тази една и съща дума използват летописците?

Ако вървим по логиката, че булгарин може да произлиза от булгарин /вулгарен/, тогава имаме следния проблем. А племето Вандали също ли така са получили своето име? От това, че са агресивни и за това им е приписана старата латинска дума вандал? /Това по логиката, ако българин е производно на латинската дума вулгар за прост човек, първичен.../

http://www.eionet.europa.eu/gemet/concept?...=bg&cp=8894 - едва ли някой си мисли това, по същата логика смятам че неправилно да се изхожда за названието на народ с латинска дума /булгарин, вулгар/. Ясно е, че думата е производна от названието на народа или етноса.

Нека да погледнем произход на думи и термини производни от народи или етнически групи:

народ/ет.група -------------------------- произлязла дума/термин ------------------------------- значение---------------------------------

вандали --------------------------------- "вандализъм"-------------------------------- нарицателно за жестокост---------------------------

амазони ---------------------------------"амазонки"------------------------------------ нарицателно за мъжкарани, войнствени жени---

казаци---------------------------------- пие "като казак" ----------------------------- нарицателно за алкохолик-----------------------

цигани --------------------------------- "циганска работа", "лъже като циганин" ---- недодялана работа, майстор-лъжец-----------

виетнамци ---------------------------- "виетнамка"------------------------------------- вид дреха--------------------------------------------

кубинци ------------------------------ "кубинка" --------------------------------------- вид обувка -----------------------------------------

грък --------------------лъже като "грък" /от стари варненци/, "византиец" ----- нарицателно за лъжец, лукав--------------------

/това обаче от гледна точка на българите/

грък ----------------------------------- "гърци, елини" --------------------------------- образован човек, ерудит -------------------------

/това обаче от гледна точка на гърците, ето откъде идва комплимента за Симеон І "полугрък" - значи образован, интелигент/

за ромеите е логично:

булгарин ------------------------------ булгарин/вулгарен ---------------------------- прост, първичен човек

/това от гръцка страна/

за варваите е обратното:

булгар --------------------------------- булгар ------------------------------------------ мъдър човек, силен човек, красив човек -----

/това за варварските народи, а и от самите българи/

---------------------------

По отношение на Ромите и Рим - ами много ясно, че "роми", защото те идват и населват на балканите от Египет, през Крит и така в Romania /Византия/. А, че са си роми /ромеи/ егупци или цигане по самоназвание е само под повърхността.

/И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians «египтянини») (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%...B0%D0%BD%D0%B8/

  • Потребител
Публикува

А власите са българи, защото "влах" произлиза от "валх", сиреч "балх". А всички вече знаем, че българите са потомци на бахликите, демек бактрите. А китайците прокудиха хуните, и те опустошиха Европа. Грейците пък прогониха йоаниците и те нападнаха булгарологосите. :whistling:

  • Потребители
Публикува

В латинския вулгарис няма ама нищо общо с българи, няма такова значение:

vulgaris, e [vulgus]

1) обичаен, обикновен, привичен, общоприет (opinio C); повседневен, общоизвестен (ars C; nomen C, Ph); разпростиращ се за всички, всеобщ (liberalitas C): v. coetus H ;

2) общодостъпен, публичен (puella O);

3) прост, евтин: jejunus stomachus raro vulgaria temnit H Гладен стомах рядко пренебрегва простите блюда;

4) (просто)народен (vox C; vocabula Q): vulgares Aug простолюден.

vulgaritas, atis f

широките маси, народ Capit, Eccl.

vulgariter [vulgaris]

обичаен начин, просто PM.

Vulgata, ae f [vulgo II]

(sc. editio) Вулгата, латинскиа превод на Библията, направен от св. Йероним Благени до «Деяния на Апостолите», впоследствие допълнен и поправен, и обявен за задължителен за католическата църква (с постановление на Тридентския събора от 1546 г.); пълното му заглавие е: Biblia sacra vulgatae editionis.

[

b]vulgator, oris m [vulgo II]

разпространител, разгласител: v. taciti O = Tantalus.

[

b]I vulgatus, a, um

1. part. pf. к vulgo II;

2. adj.

1) общеизвестен, общоразпространен (fama L): res quum vetus, tum vulgata L обстоятелството е тъй старо, колкото и общоизвестно;

2) доступен (omnibus C); публичен (meretrix Su);

3) всеобщ, обичаен, общоприет (sensus Q).

II vulgatus, us m

оповестяване, обнародоване Sid.

vulgivagus, a, um [vulgus + vagor]

блуждаещ, бродещ (mos ferarum Lcr); скитащ се сред хората, общодостъпен (venus Lcr).

І vulgo adv. [vulgus]

1) в голямо количество, много (ab aliqua re discedere Cs; ad prandium invitare C; nasci V);

2) всенародно, публично (aliquid ostendere C): victum v. quaerere Ter ;

3) навсякъде (aliquid loqui audire C, CC); (non raro, sed v. evenire C): ea, quae v. recepta sunt Q ; v. quod dici solet Ter .

II vulgo, avi, atum, are

1) става всеобщ, общодостъпен, разпространява, пренася (contagium in alios QC; facinus per omnes L; vulgatur fama per urbem V): in omnem exercitum vulgari L ; navis vulgata omnibus C корабль, доступный всем; vulgatus usu QC общоупотребим;

2) обявява, разпространява, разнася (famam alicujus rei L); издава, публикува (librum Q; carmina T, M); разгласява, разсказва (dolorem verbis V): vulgato Agrippinae periculo T ;

3) med.-pass. vulgari смесва се, общува, събира (*** aliquo L): v. corpus L (pretio AV) ; aliquem vulgo v. Pl запознава всички с някой. — См. тж. vulgatus.

vulgus, i n (тж. Vr, Cs, Sl, Nep, V, Sen etc. m)

1) народ, народна маса (disciplinam in vulgo efferre Cs): in v. ignotus C неизвестен за народа;

2) маса, множество (clientium T; mulierum Ter); стадо (ovium H; sc. pecudum V): in vulgus C, L, T (по)всякъде, у всички; in v. gratus C всеми любимый; in v. edere Nep широко оповестява, обнародова;

3) тълпа, сган (profanum H);

4) простонародо (vulgusque proceresque O);

5) обикновени войници, редови състав, войска (v. militum Atheniensium Nep).

Някъде да пише български народ?

А за циганите в миналото е имало идея, че са дошли от Египет. Сега като че ли повече се набляга на произход от Индия.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Пак да кажа - ако думата "вулгарос" се среща в латинския преди хуните да се явят на сцената цялата теза отива на кино!

После, защо българин да е прост за римляни и гърци (ако римляните въобще са виждали българи, де)? За ромеите е варварин, защото не е християнин. Но за римляните откъде пък съдим да са видели българи?

От Хронографа освен.... Но и да са били с хуните, не всички хуни са българи...

Редактирано от КГ125
  • Потребител
Публикува
Пак да кажа - ако думата "вулгарос" се среща в латинския преди хуните да се явят на сцената цялата теза отива на кино!

съгласен съм.

1. Vulgatae /библията/ с vulgarismo производни ли са?

2. Бях чел, че библията по принцип е писана кой век беше - ІV-V? Е, ще кажа по-меко, преведена на латински. Вече когато става официална религия в Рим и съответно нова доктрина за империята. /Нали тука сме влезли като светски лица, а не като покорни християни, за това мисля не е недопустимо това мое словоблудство в търсене на истината/

3. Проблемът е в това, че се свързва в Италия вулгарос с българите като етнос и оттам като вид поведение. /справка и филолога/

4. Има ли текст и податки за използване на вулгарос преди V век или са използвани други синоними на тази дума? В смисъл в общи линии има ли някой оригинал написан текст отпреди V век на латински с термина вулгарос или са преписи и по-късни произведения?

  • Потребител
Публикува

цитат:

vulgus, i n (тж. Vr, Cs, Sl, Nep, V, Sen etc. m)

1) народ, народна маса (disciplinam in vulgo efferre Cs): in v. ignotus C неизвестен за народа;

2) маса, множество (clientium T; mulierum Ter); стадо (ovium H; sc. pecudum V): in vulgus C, L, T (по)всякъде, у всички; in v. gratus C всеми любимый; in v. edere Nep широко оповестява, обнародова;

3) тълпа, сган (profanum H);

4) простонародо (vulgusque proceresque O);

5) обикновени войници, редови състав, войска (v. militum Atheniensium Nep).

Някъде да пише български народ?

----------------------------------------------

нали за това дадох горните сравнения. Ето пак:

http://www.eionet.europa.eu/gemet/concept?...=bg&cp=8894

някъде пише ли вандалси народ?

ето къде пише:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...%B8%D0%B7%D0%BC

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...%B7%D1%8A%D0%BC

  • Потребител
Публикува
Пак да кажа - ако думата "вулгарос" се среща в латинския преди хуните да се явят на сцената цялата теза отива на кино!

Най-напред, в латински няма дума "вулгарос". Има дума vulgaris. И както свидетелства речникът, препратка към който давам за кой ли път, още Цицерон (C: M. Tullius Cicero!) употребявал израза opinio vulgaris в смисъл общоприето мнение.

Латинската дума vulgaris не е заета в латински. Тя е стара, има много сродни думи и се употребява в превода на Светото Писание.

Тезата, че латинската дума vulgaris произлиза от нашия етноним, е невероятна. Никой истински лингвист не може да я приеме.

Обаче тезата, че нашият етноним произлиза от латинската дума vulgaris, си има привърженици със солидни аргументи. Историците се противопоставят на тази теза, като доказват убедително, че нашият етноним е донесен от Кавказ, а не е възникнал по Нашенско въз основа на латинската дума vulgaris.

  • Потребители
Публикува
нали за това дадох горните сравнения. Ето пак:

http://www.eionet.europa.eu/gemet/concept?...=bg&cp=8894

някъде пише ли вандалси народ?

Вандализъм иде от вандали, тъй като вандалите направили големи поразии в Рим. Пак от вандали иде и името на испанската провинция (В)Андалусия. Думичката е със съвсем конкретна и тясна насоченост. И е добре известна причината, защо се е появила.

А що се отнася до лъжливия брадат циганин, през средновековието е битувал израза "стана мизийска плячка".

  • Потребител
Публикува
Ако са различни думи булгарин и булгарин /в произношението вулгарен/, тогава възниква следния въпрос: Как се различава в летописите кой от двата смисъла на тази една и съща дума използват летописците?

vulgaris и bulgarus са две различни думи в латински език с различен корен и с различен смисъл. Първата си е латинска дума, засвидетелствана в ранни текстове, а втората, която означава българин, е заимствана в средновековния латински език от гръцки.

Устно те звучат различно: вулгА'рис и бУ'лгарус. Във всички форми на първата дума ударението пада на А, а при другата дума ударението никога не пада на А.

Писмено също се различават: двете думи нямат нито една съвпадаща форма (в някой падеж или число).

В гръцки език има само една дума вУ'лгарос, която значи българин и няма връзка с латинската дума vulgaris. Ако гръцката дума има отрицателна окраска, това се дължи или на срамни дела на наши сънародници, или на ксенофобия у гърците.

  • Потребител
Публикува
vulgaris и bulgarus са две различни думи в латински език с различен смисъл. Първата си е латинска дума, засвидетелствана в ранни текстове, а втората, която означава българин, е заимствана в средновековния латински език от гръцки.

Ок, значи съвпада.

Твърдя, че в термина "вулргаризация на римското класическо право" е използван темина "българин", поради това че в римското право през V век са адаптирани българските обичайноправни норми и концепции, най-важната от които е премахването на робския институт!

Това съвпада с времето на Атила /V век/ и с естеството на старите български религии и мироглед.

  • Потребител
Публикува
Ок, значи съвпада.

Твърдя, че в термина "вулргаризация на римското класическо право" е използван темина "българин", поради това че в римското право през V век са адаптирани българските обичайноправни норми и концепции...

Добре, на гръцки не можете да четете, ама като че ли и на български не можете да четете. Колко справки от речници трябва да Ви даваме.

Терминът "вулгаризация на римското класическо право" по-скоро може да означава "разпространение на римското класическо право из цяла Европа и Близкия Изток". Защото така е станало.

Българските обичайноправни норми и концепции няма засвидетелствани.

обичайноправни норми и концепции, най-важната от които е премахването на робския институт!

Робията винаги е съществувала. През 9-ти век ученици на Методий са били изложени за продан на пазара във Венеция. Ако поне на английски можете да четете, вижте тук.

  • Потребител
Публикува
Ако вървим по логиката, че булгарин може да произлиза от булгарин /вулгарен/, тогава имаме следния проблем. А племето Вандали също ли така са получили своето име? От това, че са агресивни и за това им е приписана старата латинска дума вандал? /Това по логиката, ако българин е производно на латинската дума вулгар за прост човек, първичен.../

Разбрахте ли вече къде логиката Ви куца: стара латинска дума vulgaris има и се употребявала често, а стара латинска дума vandal?s няма. Думата vandali (вА'ндали) първо се споменава като етноним, после станала нарицателно за грабители и разрушители. Тук в латински език имаме една дума, един корен. Така както например Юда първо си било обикновено име, а после станало нарицателно за предател.

  • Потребител
Публикува
Добре, на гръцки не можете да четете, ама като че ли и на български не можете да четете. Колко справки от речници трябва да Ви даваме.

Терминът "вулгаризация на римското класическо право" по-скоро може да означава "разпространение на римското класическо право из цяла Европа и Близкия Изток". Защото така е станало.

Българските обичайноправни норми и концепции няма засвидетелствани.

Робията винаги е съществувала. През 9-ти век ученици на Методий са били изложени за продан на пазара във Венеция. Ако поне на английски можете да четете, вижте тук.

като юрист цитирам какво знае юридическата наука за термина "вулгаризация" - това не е разпространение, а е опростяване, деградация. Смятам, че историците следва да се доверят на юристите в областта на юридическата наука /?!/:

Като цитирам откъси от учебника «Римско частно право» на проф. Михаил Андреев /предмет от програмата на юристите първокурсници във всички български ВУЗ и в целия свят/ :

Стр. 55 - “За вулгаризирането на римското частно право допринесло не само неразбирането на нормите и институтите на класическото право от упадащата юриспруденция, но също така и усвояването на провинциални обичайноправни норми и концепции.”

Стр. 56 – “Трябва да се отбележи най-сетне, че в Източната Римска империя, където деградацията на икономическия, обществения и културния живот не е била така цялостна, както на Запад, наред с вулгаризирането на римското право се е проявила и една тенденция към запазване на класическото наследство”.

--------

За българските концепции и обичайно право съм засегнал в другата тема за "термина славяни". В българската държава /до приемането на християнската концепция и право/ не е имало робска институция, т.е. това е абсолютно деградирала, опростена концепция и мироглед от гледна точка на образования римски гражданин.

За Венеция - много ясно, че има роби /славяни, склавус, сервус/, такива има за "римското право" до 10-12 век, когато вече навлизат нови форми зависимо население.

Продължител на невулгаризираното "римско класическо право" остава Източната римска империя - Константинопол.

  • Потребител
Публикува
като юрист цитирам каквознае юридическата наука за термина "вулгаризация" - това не е разпространение, а е опростяване

Може вулгаризация да означава опростяване, но не значи българизация и думата няма нищо общо с българите.

  • Потребители
Публикува
Твърдя, че в термина "вулргаризация на римското класическо право" е използван темина "българин", поради това че в римското право през V век са адаптирани българските обичайноправни норми и концепции, най-важната от които е премахването на робския институт!
:tooth:

Това е шега, нали? Робството е премахнато окончателно едва в началото на ХХв.

Иначе в отговорите на папа Николай все пак имаме достатъчно сведения за някои от прабългарските обичаи и лесно може да се види, че те нямат връзка нито с класическото, нито с вулгаризираното римско право.

Упадъка (вулгаризацията) е последица от варварските нашествия, които смущават стопанския живот на Римската империя. Много от институтите на сложната правна система обслужваща един мащабен търг. оборот се оказват малко приложими в условията на преход към натурално стопанство. Въвеждането на колонната система е резултат не на някакво българско влияние, а на края на завоеванията и притока на роби. Рим е трябвало да се погрижи за възпроизводството на работната ръка и подобряване на производителността й. Това е обяснението в диалектико-материалистически дух сходен с този от учебника ма Михаил Андреев.

Терминът "вулгаризация на римското класическо право" по-скоро може да означава "разпространение на римското класическо право из цяла Европа и Близкия Изток". Защото така е станало.

В случая наистина значението е опростяване.

Това съвпада с времето на Атила /V век/ и с естеството на старите български религии и мироглед.

В този период и век по-късно става кодифицирането на РЧП.

Стр. 55 - “За вулгаризирането на римското частно право допринесло не само неразбирането на нормите и институтите на класическото право от упадащата юриспруденция, но също така и усвояването на провинциални обичайноправни норми и концепции.”

Стр. 56 – “Трябва да се отбележи най-сетне, че в Източната Римска империя, където деградацията на икономическия, обществения и културния живот не е била така цялостна, както на Запад, наред с вулгаризирането на римското право се е проявила и една тенденция към запазване на класическото наследство”.

Както се вижда с покойния професор сме на едно мнение - и той не вижда във вулгаризацията връзка с българите.

  • Потребители
Публикува

Галахад, Каталония не идва ли от Готоалания???

Сега да не кажете ,пак ,че и там са великобългари,дори и днес имаме много емигранти там,след 500 г. пак ще обявят ,че в Испания в периода 1990-2020 са идвали цигани и турци,защото тогва май може и България да не съществува.

Твърдя, че в термина "вулргаризация на римското класическо право" е използван темина "българин", поради това че в римското право през V век са адаптирани българските обичайноправни норми и концепции, най-важната от които е премахването на робския институт!

Това е шега, нали? Робството е премахнато окончателно едва в началото на ХХв.

напълно съм съгласен !!!!

След периода на т. нар . варварски нашествия робството Изчезва!!!

За да бъде възстановено по късно от арабите и еврейските Венеция и Генуа.

Погледнете например ,днес защо на чеченците им симпатизират САЩ,Израел,Англия,Турция и единствено от Арабските страни -Сауд.Арабия.

Тези държави са пиратски или робовладелски.

Чеченците пък открай време са ЛОВЦИ НА ХОРА,които са обръщани в РОБИ,на всички им е писнало от тези разбойници и никой не ги обича

  • Потребител
Публикува
Упадъка (вулгаризацията) е последица от варварските нашествия, които смущават стопанския живот на Римската империя.

Както се вижда с покойния професор сме на едно мнение - и той не вижда във вулгаризацията връзка с българите.

много кратко:

- Варварин народност ли е?

- Ако не е - Кои/Чии са "варварските" нашествия, които така са смутили стопанския живот на империята през V век?

- V и B в произношението на латини/гърци... и връзката им с въпроса.

- В Българското канство и царство имало ли е институт на робството, пазари на роби и т.н.?

- Изводите на Ricar, в историческата част от които приемам напълно.

Покойния професор не е историк и отговор по исторически въпроси не е имал намерение да дири. Той е юрист. Хайде историците да дадат отговор на историческите паралели и въпроси.

Проф. Андреев изрично констатира, че в Източната римска империя е запазено римското класическо право. Т.е. там е имало тържища за роби и инстута sclavi и servus. В този смисъл в ареала на Източната римска империя не търсете вулгаризиране, каквото е имало в Западната римска империя.

уики Венеция:

Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така създават постепенно възникват няколко селища Градо, Хераклея, Маламоко и др.

съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.

Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град.

В този смисъл тържище за роби в ІХ във Венеция е повече от логично - ареал на Византия и римското класическо невулгаризирано право.

  • Потребители
Публикува

Христо Тамарин каза:"Робията винаги е съществувала. През 9-ти век ученици на Методий са били изложени за продан на пазара във Венеция. Ако поне на английски можете да четете, вижте тук."

Абсолютно съм съгласен,само,че не обясняваш и уточняваш и обясняваш на кои територии и през кое време!!!

Така,че визирайки твоя абстрактен поглед на този процес излиза ,че и до днес сме в робовладелческия строй.

и до днес има робство в Судан,други говореха ,че има комунистическо робство.Напоследък се заформя едно ГЛОБО робство.

Така,че Тамарин моля бъди по коректен и не релативизирай понятийното битие на този термин.

В житието на Св.Власий Аморейски също се говори ,че един скит го пленил и го превърнал в роб.

В други извори се говори ,че хората бягали на тълпи при варварите ,защото искали на тях да бъдат роби ,отколкото совбодни в Рим.

Така,че недей интегрира като цяло проблема робство ,а го диференцирай в неговите измерения:

1.робство при скитите/най-общо казано но мадите/

2.робство при земеделците

3.робство при пиратите

При първите има едно разбиране,при вторите друго и при третите различно.

При скитите няма робство,там не можеш да вържеш роба и да го приковеш към седлото си.Просто след ден ,два роба скача на коня и изчезва,няма смисъл да го държиш вързан.Ако го завържеш не може да ти свърши работа.

При пиратите приковават роба за греблото и така до край.

  • Потребители
Публикува
Това е шега, нали? Робството е премахнато окончателно едва в началото на ХХв.

Робството в Бразилия и Аржентина е премахнато в 20-те години на ХХв. Ама не ми се рови за точните години

- Варварин народност ли е?

Не, означава нещо подобно на нашенското немец (ням).

Покойния професор не е историк и отговор по исторически въпроси не е имал намерение да дири. Той е юрист. Хайде историците да дадат отговор на историческите паралели и въпроси.

Статуса на свободни в Рим. империя е нещо свързано с правото, тъй че определено е бил наясно какви точно названия са ползвани за робите.

  • Потребител
Публикува

Робството в Бразилия и Аржентина е премахнато в 20-те години на ХХв. Ама не ми се рови за точните години

Не, означава нещо подобно на нашенското немец (ням).

Статуса на свободни в Рим. империя е нещо свързано с правото, тъй че определено е бил наясно какви точно названия са ползвани за робите.

- "Немец" = варварин - народност ли е? Коя е тази народност - швабите, саксонците??

- за проф. Андреев нещо не разбираш - какво общо статуса на свободните и проф. Андреев?? Названията за робите са славус и сервус - това е всеизвестно и за правната наука.

Твоята логика казва, че щом в учебника по Римско право пише вулгаризиране, а не булгаризиране, значи не е имало булгаризиране и аплодираш професора по римско право.

Как да ти кажа, че това е учебник по римско право, а не по антична история? В учебниците по право тълкуване няма, турмините са произносими така както са в оригинал произнасяни от латините/ромеите и никой няма право да дава там тълкувания - затова правото, за разлика от историята, е консервативна наука неподлежаща на тълкуване и може да се доверява всеки историк на термините използвани в правото, за да изучи неща полезни като източник за науката история.

С няколко мои колеги съм говорил, всичките си признаваха че както и аз по време на студенството сме повтаряли /без осмисляне/ термина вулгаризиране, както и сервус и славус. Не ни е правило никакво впечатление. След известно четене на исторически материали, както се казва "светнах". Правото и историята се движат успоредно в отделни коловози като наука. Ако ги свържеш поне за момент, можеш да направиш супер открития важни за хронологията на историята.

Нито професора е имал това намерение /още повече че не историк/, нито е имал за цел да търси отговори на въпроси за произхода на латинските термини. Все едно проф. Златарски да си направи от учебника по история, такъв по юридически науки и право.

  • Потребители
Публикува
Вулгаризиране на римското класическо право по времето на Атила, V век /т.е. булгаризиране ...Хайде, историците да се заинтересуват и да използват тези нахвърлени факти за своите проучвания. Мисля, че като юрист, колкото можах помогнах. Извадих за историята на бял свят юридическия термин "вулгаризиране на правото" и осветлих, че това е в V век по времето на Атила. Филолозите казват, че обидния епитет "вулгарос" в италианския е римска остатка от времето на Атила и е дума произхождаща от българин /нородност/етнос/... Филологията разкрива, че вулгаро-булгаро са производни и по-важното е, че думата произлиза от нарицателното за този народ, а не народа произлиза от думата...

Сега ми е ясно, защо съдебната система в България не работи – защото в нея се прилага римското право от V век, когато дори и гърците не са чували за българите. Ерго, то оттогава това право е започнало да куца, защото се е побългарило.Туй пък дето филолозите си измислят исторически факти е дреболия. Икономистът Петър Добрев направо им разказва играта, как с филология може да се създаде история по-голяма и от тази на Златарски.

На Изток, гърците, понеже ни мразят, ни наричат хуни. На Запад изглежда по им се е нравило да наричат хуните българи. Взели сме страха на цяла Европа и затова ни мразят и ни наричат българи. По времето на Атила в Рим е било пълно с българи, та са ни познавали много добре колко чиним, даже и в правото им сме се намесили. Е после взеха да се чудят, що е туй българи. И Стоичков бе там и нищо не показа, та пак ни позабравиха. Сега с проститутките естествено е пак да се говори за българите.

Това, че в Римския парламент депутат обижда друг, като го нарича „вулгаро”, не значи че му казва „българин”, а че е простак.

Казано бе вече, латинската дума vulgaris я има от памтивека. Тя означава „обикновен, прост”. Но не прост, в смисъл на „глупав”. В българската граматика съществува понятието „просто изречение”, което не означава нито глупаво, нито вулгарно изречение. В правилника на пощите съществува понятието „проста кореспонденция”. Т. е. кореспонденция, която не е препоръчана, сиреч обикновена кореспонденция. Всичко това е взето от латинската дума vulgaris.

„Вулгаризиране на правото” в смисъл на „булгаризиране” при Атила, са някакви измислици – някой бил казал: виден вестник, виден български филолог. В речника на чуждите думи в българския език точно е определено: „вулгаризация” – твърде опростено излагане на теория или научна мисъл, опростяване до изопачаване, грубо изопачаване.

На практика цялата теза „вулгарен = българин” е просто вулгаризация на историческите факти, в крайния смисъл на думата – грубо изопачаване. Жалко е, че филолози като Борислав Георгиев приемат за чиста монета писаното в италианските тълковни речници, вместо да проучат въпроса и да реагират адекватно.

В българското /булгарското/ обичайно право и концепции е чужд института на робството /славянството/. Ето защо и след идването на Аспарух на юг от Дунав, изведнъж като че ли с магическа пръчка изчезва доманата на славяните за гръцките /ромейски/ летописци/ и навсякъде /с малки изключения/ се говори за българи. Войните са с българите, българите приемат християнството, азбуката на българите и българските училища…

Тук ще засегна и някои бележки по мой адрес.

Не искам да се правя на правист, както много искат да минат за историци. Не съм и лингвист, правя там грешки. Като това за „тон”, но в посоченият от мене текст, където се говори за роби, няма „склави”. Затова пуснах и линк – който разбира гръцки да уточни нещата. В целият текст там аз не видях думата „склави”. А съчинеието е точно за робите и робството във Византия. Като преглеждах после в ЛИБИ, открих текста Bulgari, sociatis sibi Sclavi et ut fertur, което е преведено: „Българите като взели на своя страна славяните”. Текста е отнесен към 853 г., става дума за войната срещу Людовик Немски. Вижда се, че и преди покръстването, българите не са били наричани склави. А пък да приемем, че тогава е имало население, като това дето Спартак го е организирал на въстание, и с него са се съюзили българите, също не е логично. Тия склави са били панонски славяни. Има доста неща да се изясняват, но няма как да стане това с римското право.

Колкото до автохтонния народ, не робувам на никакви теории, както бях обвинен. През Балканите е минавал кой ли не. Едни са оставали, други са си заминавали. Просто след Аспарух за населението от Карпатите до Цариград се говори само като за българи, ромеи и склави. А в един момент, даже и склавите изчезват или по-скоро остават само в Панония. От аналите на Анастасий Библиотекар за VІІІ Вселенски събор се вижда, че когато се е говорело за двата Епира, Тесалия и Дардания, и византийци и римляни без спорове са приели, че „тая страна сега се нарича България по тия българи”. Т. е. още тогава е важал принципа: не е важно от кой етнос си, а към коя общност (държавност) принадлежиш. Иначе сред тези „българи” е имало траки, римляни, келти, хуни, готи, гърци, арменци, даки, авари, хазари...

Също така българските владетели пускат по домовете им военно-пленниците си /Крум, Иван Асен ІІ/, за разлика от едни ромеи да речем. т.е българското обичайно право е с нетърпимост към робския институт и за това в Българската държава липсват склави като категория зависимо население и въобще термин.

При подписването на 30 годишния мирен договор в 815 г. между Омуртаг и Лъв V са разменени пленници и от двете страни. Крум пък е депортирал 12000 души от Одринско в Бесарабия. Папа Николай І отговаря на въпрос на българите, как да се отнасят с робите. Склавите фигурират в два стъробългарски надписа от времето на Омуртаг и както стана дума по-горе, това са „славяните”, които още не са станали българи. Тези пък „славяни” са били всякакви етноси, които не са били нито гърци, нито римляни.

(Темата за "склавите" трябва основно да се проучи. Не върви сякаш елементарният превод "склави=славяни").

Даже първия юридически факултет в Болоня, носил името Булгаро.

Интересно защо не са го кръстили „Вулгаро”? Пък и кръстили университет на българите, а не да речем затвор.

Б и В в гръцките/латински/ромейски летописи и значението им за българската история – едно и също нещо с различно произнасяне поради особеностите на езика на народите.

Тук нещата са сериозни. Дайте като ще спорим за история, да ползваме исторически извори.

В писмото на папа Николай І до Констанцкия епископ Соломон от 864 г. е отбелязано rex Vulgarorum (цар на Българите). Почти по същото време, в Бертинските анали за 866 г. е отбелязано rex Bulgarorum. Излиза или че папата е нарекъл българският цар - „цар на простаците”, или тогава в 864 г. не е знаел, че тая народност там на изток се казват Bulgarorum. После в „Отговори по допитванията на българите” папата се е поправил. Като ще си играем на думи, нека да кажем, че rex Vulgarorum, може да се преведе и като „цар на народите”, тъй като vulgus, нали означава „народ”.

Папата в средата на ІХ в. не е знаел, как се наричаме, защото или още не е започнал да казва на всички езици „Христос Възкресе” (то тогава тоя израз не е съществувал още) или не бил наясно що са това българите, защото не сме били още кръстени. Но обикновените немски монаси са били по-наясно.

Най-логично е папските чиновници да са заели думата „българи” от гръцки текстове и да са се объркали с буквата „бета”. То така и някой средновековен българин-преводач се е объркал и е помислил, че EVROPA е латинска дума и я е превел ЕВРОПА. Но гърците са ползвали V като ЮПСИЛОН (дано да не бъркам).

Затова сега на европейците ще обясняваме, че на кирилица тяхната валута се нарича ЕВРО. И така ще го напишем с букви на кирилица. Но буквите в думата са главни, гръцки. И гърците ще си четат ЕБРО, а западняците ИЙБПОУ. Така, че Никито Василев от сега да помисли да сложи и едно „сir” в скоби. Иначе и сега на банкнотите пише на гръцки ЕУРО и ако си бяхме спазили граматическите правила да взаимстваме чуждите думи по правоговор, сега трябваше да си казваме ЕУРО. (Не съм чувал какво казва по този въпрос Борислав Георгиев).

Изкривявал ни се езика, казва Василев. Да видим като отидеш на запад и им кажеш ЕВРО, дали ще те разберат за какво става дума. Е, на това му викат „вулгаризация”. В случая тя е и българска.

Хайде сега да прочетем V /В/ - то като Б, както при гърците: Балаха, Балахия, Балахие, Балахая.

Я по-добре да не го четем на гръцки. По-горе се видя как папата не го е разбрал, добре, та ние ли. От всички думи за „власи” - Wlachen, Vlachen, Wlachi, Vlasi, Valx, Wallachians, Valachos, Vlachos, Olah, Ulah, Blahoi - само последната МОЖЕ да се прочете като блахи. Ама те гърците са писали и България с „бета”.

Навремето имаше един израелски политик, казваше се Абба Еван. Ний му казвахме тъй. А по-запознатите информираха, че в Израел не го произнасяли с „в”, а с „б”, но и израелците пишели двете букви с една. Защо ние сме приели „в”-то е ясно, нали. Същото бе и с генералния секретар на Комунистическата партия на САЩ, познат у нас като Гюс Хол. На английски се пишеше Gus. Познайте сами, как са му казвали американците.

  • Потребители
Публикува
за проф. Андреев нещо не разбираш - какво общо статуса на свободните и проф. Андреев??

Ами той се занимава с римско частно право, римското частно право се занимава с правния статус на хората в империята, включително и този на робите. Дисциплината проследява развитието на институтите и техните наименования. Ако това ти се вижда малка връзка?!?

Названията за робите са славус и сервус - това е всеизвестно и за правната наука.
А това дето е всеизвестното е, че нямат нищо общо с понятието славяни или сърби (самите сърби не наричат срби).

В учебниците по право тълкуване няма, турмините са произносими така както са в оригинал произнасяни от латините/ромеите и никой няма право да дава там тълкувания - затова правото, за разлика от историята, е консервативна наука неподлежаща на тълкуване и може да се доверява всеки историк на термините използвани в правото, за да изучи неща полезни като източник за науката история.

Това е майтап нали. :biggrin: Дори у нас има цели книги за тълкуване на правото. Латини, ромеи - това не е съвсем едно и също. Ромеи се наричат византийците - по нашенската терминология. Латините се различават от римляните - тези племана са от първите подчинени от Рим и те са от тези дето най-рано са били удостоени с рим. гражданство.

Нито професора е имал това намерение /още повече че не историк/, нито е имал за цел да търси отговори на въпроси за произхода на латинските термини.
Всъщност точно това е правил, с това се занимава римското чатно право. Ако ти е толкова интересно може да погледнеш и двутомника на Базанов (има и едни записки на Венедиков, ама те са много кратка книжка). Друга книга е на Цеко Торбов - История и теория на правото - там също има нещичко за римляните и техните роби.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!