За балканския езиков съюз (Balkansprachbund)

[Христо Тамарин]

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техният произход. В този смисъл, един славянски език (например нашият), няма как да престане да бъде славянски, дори той да загуби в бъдеще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевият континуитет.

Второ отклонение: В лингвистиката понякога се прави и типологична класификация на езиците, класификация според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н. За разлика от генеалогичната класификация, типологичната класификация е размита. При генеалогичната класификация, ако един език е славянски, той си остава вечно славянски, той не е примерно романски, и няна как някога да стане романски. При типологичната класификация, един език може някога да е бил например силно синтетичен, след това да започне да придобива все повече аналитични черти и дори да стане съвсем аналитичен. Ако един език е славянски, то той е славянски на 100%. Но ако се каже, че един език е аналитичен, винаги стои въпросът до каква степен той е аналитичен.

Вече по темата: Езиковият съюз (sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление няколко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помежду си осъществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени.

Балканският езиков съюз е христоматиен пример за езиков съюз.

За да дефинираме една генеалогична група езици (например романската), вземаме един стар език (в този случай латинският) и считаме по определение групата (романската) да е съставена от потомците на този език.

За да дефинираме езиков съюз, започваме от характеристиките, около които се завърта това явление.

Балканският езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките.

{Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.

{Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}{Артромания}.

{Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}.

{Балкан-4}. Изпадане на инфинитива при глаголите {Infinitive}.

{Балкан-5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време {Generic future tense}.

Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават: {GR}новогръцки, {BG}балкано-славянски (български+"македонски"), {RO}балкано-романски (румънски), и {AL}албански. Не знам за други такива езици по светът и вероятно няма други.

Тук в този постинг характеристиките само се идентифицират и се означават. Всяка от споменатите дотук или по-надолу характеристики, при проявен интерес, заслужава отделна тема сама за себе си или поне отделен постинг.

В контекстът на балканският езиков съюз се разглеждат само такива характеристики, които в повечето от езиците са иновации (нововъведения). Общи характеристики, наследени от пра-индоевропейският език (ПИЕ, PIE), няма как да са от интерес в този контекст.

Доколкото взаимните влияния са в основата на понятието езиков съюз, при определянето на Балканският езиков съюз не може неявно да не присъства територията, върху това явление се е осъществявало. Преди всичко става дума за днешната територия на четирите балкански езика. Но в темата ще стане дума също така за център (епицентър, огнище, фокус) на Балканският езиков съюз,

ще стане дума за изгубени територии, както и за ново-завоювани от нашият sprachbund територии.

Освен гореизброените пет основни характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5}, могат да се идентифицират и други такива, които има смисъл да се дискутират в контекстът на Балканският езиков съюз, но без да се твърди, че ги има във всички балкански езици.

{Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA}

{Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles}

{Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia}

{Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood}

{Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined}

{Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo}

Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влияние отвън, не следва да се разглеждат в контекстът на Балканският езиков съюз. Например, уеднаквяването на окончанията на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славянсни (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянският контекст. Вярно е, че характеристиката {Балкан-А4}{RenarrativeMood} я има само в български и ако не се разглежда в балканският контекст, трябва да се разглежда в някакъв анатолийски контекст. Оставям я в балканският контекст.

Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики може да се нарече с лингвистичният термин балканизация.

Турският език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5} и не е повлиял за придобиването им (освен на {Балкан-А4} и на {Балкан-А3}, разбира се). Поради това турският език не членува в Балканският езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трябва да се спомене и това, че турският език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самият Цариград.

Сърбо-хърватският език притежава някои от балканските езикови черти, но не всичките. Той (както и словенският, както вероятно и унгарският) са се повлияли от Балканският езиков съюз, но слабо, понеже са били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенията, представляващи част от балканизацията на гръцкият език. се обясняват с вътрешни за гръцкият език причини. Някои са повлияни от романският език. Влиянието откъм славянският към гръцкият го има, но е слабо. Влиянието откъм албанският към гръцкият не може да се идентифицира.

Та като стана дума за албанският, да изясним неговото положение. Историята на албанският език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балканските черти се срещат в старо-албански, но не се срещат в "староалбански", но ги няма в старогръцки или старобългарски. Някой може да се изкуши да заключи, че именно албанският език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (1462) и четирите балкaнски езика са били вече напълно балканизирани.

..Продължение може би ще последва..

Редактирано Юли 13, 2013 от Христо Тамарин

[mitaca]

Защо не ръкопляскате!?

[Eньо]

Първо отклонение: Когато говорим за индо-европейски, семитски, тюркски, славянски, романски, и т. н., то става дума за генеалогична класификация на езиците, основана на aксиомата за естествените езици, т.е. става дума за класификация на езиците по техният произход. В този смисъл, един славянски език (например нашият), няма как да престане да бъде славянски, дори той да загуби в бъдеще славянските си черти, понеже класификацията му като славянски не е заради славянските му черти, а заради произходът му, проследен на основата на времевият континуитет.

Второ отклонение: В лингвистиката понякога се прави и типологична класификация на езиците, класификация според техни характеристики. Например, език може да се класифицира като флективен, аглутинативен, синтетичен, аналитичен, и т. н.

Вече по темата: Езиковият съюз (sprachbund) е по-скоро явление в лингвистичната действителност и не толкова елемент на класификация. При това явление няколко езика с различна генеалогична класификация (т.е. с различен произход) поради влияния помежду си осъществяват общи нововъведения (имплементират общи иновации) и придобиват общи характеристики, конкретно определени.

Балканският езиков съюз е христоматиен пример за езиков съюз.

Иновации, имплементирани само в един от четирите балкански езика без влияние отвън, не следва да се разглеждат в контекстът на Балканският езиков съюз. Например, уеднаквяването на окончанията на прилагателните в множествено число в повечето балкано-славянсни (български) диалекти едва ли може да се изкара извън славянският контекст. Вярно е, че характеристиката {Балкан-А4}{RenarrativeMood} я има само в български и ако не се разглежда в балканският контекст, трябва да се разглежда в някакъв анатолийски контекст. Оставям я в балканският контекст.

Процесът на придобиване на балканските езикови характеристики може да се нарече с лингвистичният термин балканизация.

Турският език не притежава нито една от основните характеристики {Балкан-1}..{Балкан-5} и не е повлиял за придобиването им (освен на {Балкан-А4} и на {Балкан-А3}, разбира се). Поради това турският език не членува в Балканският езиков съюз и в този контекст е твърде страничен фактор. Трябва да се спомене и това, че турският език е заел редица балканизирани преди това територии и на Балканите, и в Анадолът, както и самият Цариград.

Сърбо-хърватският език притежава някои от балканските езикови черти, но не всичките. Той (както и словенският, както вероятно и унгарският) са се повлияли от Балканският езиков съюз, но слабо, понеже са били далече от епицентърът му.

Повечето от нововъведенията, представляващи част от балканизацията на гръцкият език. се обясняват с вътрешни за гръцкият език причини.

Та като стана дума за албанският, да изясним неговото положение. Историята на албанският език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид.

..Продължение може би ще последва..

Задължите;но трябва да последва продължение.

Не е дефинирана ролята на кирило-методиевия писмен църковен славянски език и неговото развитие като северни, източни, западни и други диалекти прерастнали по-късно в обособени езиици, като фундамент на Балканските езикови черти.

[Христо Тамарин]

Циганският език спада към групата на индо-арийските езици. През хилядолетния си път на развитие е бил повлиян от езиците на народите, с които циганите са имали контакти. През средновековието силно влияние върху циганския език оказват персийски и гръцки. В по-ново време циганският език взаимства думи от езиците на страните, в които са се заселили циганските групи. Така например влашките цигани използват в ежедневния си говор думи взаимствани от румънския, кардарашите- от сръбския, турските цигани използват редица турцизми, а българските цигани употребяват многобройни български думи.

Циганският език се повлиява от езиците на народите, сред които циганите се заселват. В този род на мисли всеки език на народа-домакин повлиява местните цигански диалекти. В България циганският е повлиян най-силно от българския, в Румъния- от румънския и т.н. Има обаче три езика, които са оказали влияние върху циганския докато циганите не са се били още разселили чак толкова много по света. Така тези три езика повлияват на циганския в един по-ранен период от развитието му и после при последвалите разделения на циганския етнос циганските групи отнасят тези заемки по целия свят. Тези три езика, които са повлияли циганския в по-ранен етап (по време на средовековието) са персийския, арменския и гръцкия. Изследвайки заемките от тези езици може да се направят изводи за миграциите на циганите по света. Така например се оказва, че циганите първоначално населявали централните части на Индия, а по-късно мигрирали към Северна Индия, оттам се заселили компактно в Персия, където езика им бил повлиян от персийския, но напуснали Персия преди налагането на исляма, защото не се откриват арабски заемки. Смята се, че в своите миграции са достигнали до Кавказ, където са получили арменско влияние върху езика си, а после са се заселили във Византия, но в малоазийските й части. Във Византия езика им бил повлиян от гръцкия, който има най-голямо влияние върху циганския от тези три езика. Циганите обаче напуснали Византия преди падането или непосредствено след падането на империята под османска власт и не се откриват тюркски следи върху езика им от този период.

Циганският език не членува в Балканският езиков съюз, понеже от 5-те основни балкански характеристики той притежава само три: {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}. Тези три балкански характеристики циганският ги е придобил вероятно пак от гръцкият, но извън Балканският езиков съюз в отделен процес, териториално разположен по-скоро в Анадолът и в хинтерландъд на Цариград.

[Христо Тамарин]

Та като стана дума за албанският, да изясним неговото положение. Историята на албанският език отпреди балканизацията му е неизвестна. Най-ранните текстове на този език (AD1462) го представят в напълно балканизиран вид. С други думи, всички балканските черти се срещат в старо-албански, но не се срещат в "староалбански", но ги няма в старогръцки или старобългарски. Някой може да се изкуши да заключи, че именно албанският език е източникът на балканските нововъведения. Но такова заключение би било погрешно: през петнадесети век (1462) и четирите балкaнски езика са били вече напълно балканизирани.

Сега поправям късно забелязана досадна грешка.

И да допълня: староалбанският език е неизвестен и за него нищо не може да се твърди. В частност, не може да се твърди, че е оказал някакво влияние, нито пък че не е оказал.

Редактирано Юли 14, 2013 от Христо Тамарин

[Христо Тамарин]

..Продължение може би ще последва..

..Ето продължение..

Balkansprachbund: датировка на явлението.

-> Към краят на 10-ти век котелът (казанът) на Balkansprachbund-ът е сложен да на огнището (на фокусът) и огънят вече е разпален.

-> Към краят на 14-ти век котелът вече е заврял и докъм 18-ти век си къкри кротко.

-> През 18-ти век явления подобни на дейността на нашият отец Паисий загасят огънят и през 19-ти век явлението Balkansprachbund вече е затихнало.

Доводи:

-> В известният от краят на 9-ти век старобългарски/старославянски език, основан на балкано-славянски говори, почти не присъстват балкански черти.

-> През 9-ти век деянията на царете Борис, Симеон и Петър, както и на цар Василий Българоубиец, приобщават всички жители на подопечните си територии към ромейската християнска култура.

-> Най-старите текстове на албански и балкано-романски (влашки, румънски) представят тези езици в напълно балканизиран вид.

-> През 19-ти век в балканските езици (гръцки, български и румънски) започват "очистителни" (пуристични, καθαρεύουσα) процеси, целящи да върнат съответният език към корените му дори с цената на елиминиране на присъщите му балкански черти. Българският език се отдава на разгулна русофилия, румънският - на разгулна франкофилия ("македонският" през 20-ти век - на разгулна сърбомания).

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на ромейската империя, зародил се през 10-ти век и надживял я с няколко века.

..Продължение може би ще последва..

Редактирано Юли 14, 2013 от Христо Тамарин

[Южняк]

Овации - големи - за първия постинг. Тамарин, можеш ли да се обосновеш за "Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на ромейската империя, зародил се през 10-ти век и надживял я с няколко века." - не казвам, че не е така, но първото, което ми хрумва е, че румънския е част от балканския езиков съюз, а територията на румъния никога не е била част от византия, и съвсем специфично - определено не и в 10-ти век, когато според тебе се "заражда" Balkansprachbund-ът.

[Христо Тамарин]

Тамарин, можеш ли да се обосновеш за "Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на ромейската империя, зародил се през 10-ти век и надживял я с няколко века." - не казвам, че не е така, но първото, което ми хрумва е, че румънския е част от балканския езиков съюз, а територията на румъния никога не е била част от византия, и съвсем специфично - определено не и в 10-ти век, когато според тебе се "заражда" Balkansprachbund-ът.

Извод: Balkansprachbund-ът е балкански езиков съюз на ромейската империя, зародил се през 10-ти век и надживял я с няколко века.

Поддържам това си твърдение. Явлението Balkansprachbund се е зародило на балканските територии на България и Романия (Ромейската империя) южно от Дунавът. Няма исторически доказателство за присъствието на балкано-романският език северно от Дунавът през 10-ти век. Това е краткият ми отговор. По-нататък може би по-подробно ще разгледам румънският случай. В тази тема засега си стоим южно от Дунавът, на територията на Романия.

Отклонение: Ако Ромейската империя беше доживяла до наше време, тя накратко щеше да се нарича Романия. Романия щеше да е южната съседка на България, евентуално. Но действителността е друга. И когато през 19-ти век Дунавските княжества Влашко и Молдова узурпират името Румъния, нямало вече кой да протестира. Каква несправедливост - сега фиромляните не разбират защо гърците протестират срещу опитите на фиромляните да узурпират името Македония. Според мене, и двете названията, Романия и Македония, са общо наследство на балканските народи и не бива да бъдат узурпирани от никой от тях. Е да де, ама Румъния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двете форми Романия и Румъния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски например така не може.

Редактирано Юли 14, 2013 от Христо Тамарин

[Eньо]

Е да де, ама Румъния е вече узурпирано. Все пак, пишейки на български, можем да различим двете форми Романия и Румъния и да ги използваме в различен смисъл. Но на английски например така не може.

Поддържам това си твърдение. Явлението Balkansprachbund се е зародило на балканските територии на България и Романия (Ромейската империя) южно от Дунавът. Няма исторически доказателство за присъствието на балкано-романският език северно от Дунавът през 10-ти век.

Ето, дойде момента да ни покажете и това чудо - балкано-романският език.

Пример с цитат от какъвто и да е писмен документ с балкано-романският език може ли?

[Alexander_Nevski]

съгласен съм с Тамарин по отношение на българския и балканския съюз, голямото преобразяване на българския се осъществява през 10-14 век, по отношение на другите езици от балканския съюз и техните трансформации нещата не са толкова категорични

до колко албанският и гръцкият са взаимодействали преди 10 век никой не може да каже - най-вероятно много

балканските варианти на латинския със сигурност са взаимодействали с гръцкия преди 10 век

също така сигурно е, че голяма част от промените във византийския гръцки (напр. загубата на дателен падеж) са били настъпили към 10-11 век, когато те тепърва започват в българския

Редактирано Юли 14, 2013 от Alexander_Nevski

[Христо Тамарин]

съгласен съм с Тамарин по отношение на българския и балканския съюз, голямото преобразяване на българския се осъществява през 10-14 век, по отношение на другите езици от балканския съюз и техните трансформации нещата не са толкова категорични

до колко албанският и гръцкият са взаимодействали преди 10 век никой не може да каже - най-вероятно много

балканските варианти на латинския със сигурност са взаимодействали с гръцкия преди 10 век

също така сигурно е, че голяма част от промените във византийския гръцки (напр. загубата на дателен падеж) са били настъпили към 10-11 век, когато те тепърва започват в българския

Balkansprachbund-ът като конкретно явление е немислим без гръцкият език, без балкано-славянският (българският) и без балкано-славянският (румънският, влашкият). Албанският език също така не може да се пренебрегне.

Вече писах, че историята на албанският език е неизвестна. Кога албанският език е придобил балканските си черти никой не може да каже. Влиянието на албанският върху гръцкият вероятно е минимално: няколко гръцки думи с албанска етимология. Но албанският език няма как да се игнорира, понеже той притежава всичките основни черти {Балкан-1}..{Балкан-5} и всичките допълнителни черти {Балкан-А1}..{Балкан-А6} без {Балкан-А4}. Кога и как ги е прихванал - за повечето от тях - един Господ знае.

Мисля, че все още е рано в тази тема да се навлиза в детайлите на отделните балкански характеристики.

Стана вече дума за това, че гръцкият е заразил циганският със {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}.

{Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}, а вероятно и {Балкан-1}, са се зародили в гръцки и оттам са се разнесли из останалите балкански езици. Да, когато през 10-ти век било разпалено огнището на Balkansprachbund-ът, гръцкият вече притежавал чертите {Балкан-2}, {Балкан-4} и {Балкан-5}, а вероятно и {Балкан-1}.

Артроманията {Балкан-2} заслужава отделна тема. Гръцкият език е заразил с артромания разговарният романс доста отдавна - вероятно по-време на християнизацията на римската империя. Но как балкано-романският (влашкият) е съчетал {Балкан-2}, присъщ за целия романс, със {Балкан-А2}, е интересен проблем.

[Alexander_Nevski]

задпоставеният определителен член е очевидно, че не е с гръцки произход, в същото време го има при няколко езика - албански, румънски и български

самият факт, че е задпоставен не го прави нещо уникално, интересното е, че не идва от гръцкия

най-добрата хипотеза за мен е, че идва от някой по-стар балкански език

всъщност единствено многокомпонентната хипотеза за балканския съюз може да е напълно издържана, само с гръцки или само с византия няма как да стане, въпреки, че това влияние е основно

Редактирано Юли 14, 2013 от Alexander_Nevski

[Христо Тамарин]

задпоставеният определителен член е очевидно, че не е с гръцки произход, в същото време го има при няколко езика - албански, румънски и български

самият факт, че е задпоставен не го прави нещо уникално, интересното е, че не идва от гръцкия

най-добрата хипотеза за мен е, че идва от някой по-стар балкански език

всъщност единствено многокомпонентната хипотеза за балканския съюз може да е напълно издържана, само с гръцки или само с византия няма как да стане, въпреки, че това влияние е основно

При наличие на артромания {Балкан-2}, задпоставеността на определителният член {Балкан-А2} в български си има обяснение в славянският контекст.

Балкано-романският (влашкият, румънският) е прихванал {Балкан-А2} или от българският, или от албанският.

Редактирано Юли 14, 2013 от Христо Тамарин

[Alexander_Nevski]

При наличие на артромания {Балкан-2}, задпоставеността на определителният член {Балкан-А2} в български си има обяснение в славянският контекст.

Балкано-романският (влашкият, румънският) е прихванал {Балкан-А2} или от българският, или от албанският.

трите езика няма как да са прихванали задпоставен член независимо, това е някакъв регионален феномен

по-точно не че няма как, а е много ниско вероятно

[Eньо]

И когато през 19-ти век Дунавските княжества Влашко и Молдова узурпират името Румъния, нямало вече кой да протестира.

Имало е, имало е.

Ето, Захари Стоянов протестира.

Отива в Букурещ и изпраща в редакцията на в. “Телеграфул” писмо, което бива отпечатано в броя от август 1886 г.

Благословена рoмънска земя

Нема българинъ, повече или по-малко културенъ и патриотъ, който да не е стъпвалъ на свободна рoмънска земя и да не се е възползвалъ от братското гостоприемство на ромънеца.

Въ продължение на половинъ векъ, въ една ужасна, черна за нас епоха, погледътъ на българския народъ е билъ непрекъснато прикованъ къмъ левия брегъ на Дунава.

Всичко, което е било честно и велико, всеки, който е ималъ някаква инициатива, всеки, който не е можелъ да живее и да диша въ поробена България, е работилъ и живялъ въ свещена Ромъния.

Спомням си, както си спомнятъ всички мои приятели, че думите Ромъния, Букурещъ, Плоещъ, Браила, Галацъ и т. н. беха за насъ свещени думи, като тези от светото писание.

Когато някой от нашите патриоти, жестоко преследванъ от османското правителство, се е отървавалъ най-сетне от лапите на безмилостния чужденецъ, той е намиралъ винаги убежище в някой от ромънските градове.

Вашата страна беше за насъ светлиятъ фаръ на свободата, на надеждата въ един новъ животъ.

При все че бяха васали на всемогъщите султани, ромъните са толерирали, пъкъ даже са покровителствали организирането на революционните комитети, позволиха на Раковски да произнесе своите огнени слова, позволиха на Любенъ Каравеловъ да печата своите вестници “Свобода” и “Независимостъ”, позволиха на необуздания Ботйовъ да ни изпраща “Дума на българските емигранти”, после да издаде “Знаме”, ако бяха се появили сега въ България, биха възмутили елементите, от които се състои дамгата на предателите на нашето многострадално отечество.

Вашата земя е хранила апостолите на българската свобода, гигантските борци за нашата независимостъ, Левски, Бенковски, Хаджи Димитъръ, Караджата, Воловъ, значи цялата плеяда на нашите мъченици, паднали на бойното поле, загинали обесени въ турските затвори.

Но съ това не свършва великодушието на ромънския народъ.

От Ромъния са тръгнали нашите въоръжени витязи, тези герои на българската свобода Тотю, Панайотъ презъ 1867 г., Хаджи Димитъръ презъ 1868 г., Ботйовъ презъ 1876 г. и други. Село Петрошани, градовете Олтеница и Бекетъ са виждали да се развяватъ българските знамена, когато са ги носели за пръв пътъ къмъ бойното поле.

Вие сте виждали това, знаели сте всичко и никога не сте ни преследвали, а напротивъ, сте ни благославяли въ разгорялата се свещена борба за освобождението на раята от робство. Няма нито единъ случай ромъните да са прокуждали някого от нашите мъченици, въпреки че безброй пъти са били подтиквани или даже принуждавани да сторят това.

Поздравявам те, свещена земя на Ромъния! Бъди благословена!

Ромъния е бивала второ отечество на хиляди наши мъченици.

[Христо Тамарин]

трите езика няма как да са прихванали задпоставен член независимо, това е някакъв регионален феномен

по-точно не че няма как, а е много ниско вероятно

Тук с {Балкан-2} е означена по-скоро идеята за артромания (категория за определеност при имената), която по някакъв начин е осъществена.

Ясно е, че тази идея отдавна е била позната на романсът, и имплементация на тази идея има във всички романски езици.

Не бива да се забравя, че идеята за артромания е била отдавна позната и на славянският език. Той направил опит да я осъществи (да я имплементира), но успехът бил частичен (само при прилагателните) и нетраен (идеята за артромания е напълно елиминирана в руски и полски). В сръбски частично се пази. Например: "бео свет" означава "бял свят", а "бели свет" - "белият свят".

Тъй че нашият балкано-славянски (български) език успял да имплементира артроманията {Балкан-2} едва при вторият опит, и то вътре в котелът на Balkansprachbund-ът. Но забележете: моделът {Балкан-А2} на задпоставен определителен член е използван и при първият, и при вторият опит. Това е основанието да твърдя, че {Балкан-А2} е славянска черта и нашият език не е заимствал {Балкан-А2} нито от албански, нито от романски.

За албански трудно може да се каже откъде е прихванал {Балкан-А2}. Може албанският да е прихванал {Балкан-А2} вътре в котелът на Balkansprachbund-ът от българският, може {Балкан-А2} да е самостоятелно независимо развитие в албански отпреди Balkansprachbund-ът. Забележете, че задпоставен определителен член {Балкан-А2} се среща и в скандинавски, което няма как да е повлияно от балкано-славянски.

Балкано-романският (влашкият, румънският) трябва да е прихванал отнякъде {Балкан-А2}, понеже {Балкан-А2} не е присъщ на другите романски езици. Откъде може да е прихванал: или от български, или от албански. И пак докато се е варил в котелът.

[Христо Тамарин]

..Продължение може би ще последва..

..Ето продължение..

Още общи приказки за Балканският езиков съюз.

Понятието Balkansprachbund се въвежда заради румънският и българският, а не заради гръцкият или албанският.

Понятието Balkansprachbund се въвежда, за да се разяснят три въпроса:

• Мястото на българският език сред славянските езици. Българският e балканизиран славянски език. Българският език може да се означава като балкано-славянски език.
• Мястото на румънският език сред романските езици. Румънският e балканизиран романски език. Румънският език може да се означава като балкано-романски език.
• Отношенията между румънският и албанският. (Дали да се врем между шамарите?)

..Продължение може би ще последва..

[Perkūnas]

Горното не е съвсем точно - само балкано-славянският притежава характеристика {Балкан-А4}. Ето мнение на А. Десницкая за флексията на албанския език:

С полным основанием можно утверждать, что албанский принадлежит к тем и.-е. языкам, которые довольно рано утратили древнюю систему флексий. Однако его особенность состоит в том, что, несмотря на все потери, дальнейшее развитие его не пошло по линии усиления аналитизма. Основным принципом внутренней организации албанской языковой структуры стала регенерация флективного строения, но с элементами аналитизма. Обновленная система флексий, образовавшаяся в древнеалбанский период, существенно отличается, однако, от унаследованной и не должна рассматриваться как возникшая в результате "склеивания" сохранившихся обломков старого. Сохранившиеся элементы индоевропейской системы флексий и системы индоевропейского основообразования оказались в албанском языке включенными в новые морфологические ряды, организация которых подчинена требованиям нового структурного целого. (Вопросы языкознания, брой 2, 1990)

За възникването и периодизацията на албанския език (от същата статия):

В свое время мной была предложена следующая периодизация истории албанского языка [1, 2]:

I. Протоалбанский период (= праалбанский язык). Имеется в виду и.-е. язык, некогда составивший основу позднейшего албанского. Основной круг исследований в области протоалбанской, или праалбанской, проблематики составляют вопросы: родственные связи праалбанского с расходившимися членами позднеиндоевропейской языковой общности; древние (добалканские) места расселения протоалбанцев и их миграция на Балканский полуостров; положение протоалбанского внутри палеобалканского лингвистического комплекса. Terminus ad quem - римское завоевание балканских областей, иначе говоря, начало I тыс. н. э.

II. Древнеалбанский период охватывает I тыс. н. э. Это было время албано-римских, албано-ранневизантийских и албано-раннеславянских языковых контактов. Внутри этого значительного временного отрезка могут быть выделены раннедревнеалбанский и позднедревнеалбанский периоды.

III. Среднеалбанский период. Этот этап албанской языковой истории, как и древнеалбанский, не документируется текстами. Хронологически он может быть приурочен к первой половине II тыс. н. э.- ко времени существования дотурецких феодальных княжеств на территории Албании.

IV. Новоалбанский период - с конца XV в. по настоящее время. Внутри этого периода, относительно хорошо известного как по письменным текстам, так и по результатам сравнительно-исторического изучения диалектов, может быть дополнительно выделено ранненовоалбанское состояние - с XV до конца XVIII столетия.

...

На уровне протоалбанского состояния предметом изучения является его унаследованная индоевропейская основа, довольно ясно выявляющая его принадлежность к древнеевропейской языковой области. На древнеалбанском уровне изучается становление собственно албанского как новоиндоевропейского языка, наделенного своеобразными особенностями языков балканского лингвистического ареала. Иначе говоря, предметом исследования является образование нового языка, происходящее на древней основе в условиях языковых контактов в романизированном языковом пространстве Балканского полуострова на протяжении первой половины I тыс. н. э.

[Христо Тамарин]

Благодаря Ви за включването Ви в тази тема, уважаеми Perkūnas.

Горното не е съвсем точно - само балкано-славянският притежава характеристика {Балкан-А4}.

Разбира се. Аз не съм твърдял друго:

..

{Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood}

..

Вярно е, че характеристиката {Балкан-А4}{RenarrativeMood} я има само в български и ако не се разглежда в балканският контекст, трябва да се разглежда в някакъв анатолийски контекст. Оставям я в балканският контекст.

..

Оставям я в балканският контекст, понеже нашият език е придобил тази характеристика, докато се е варил в котелът на Balkansprachbund-ът. Новият готвач (турският език) е поръсил казанът със {Балкан-А4}, но само балкано-славянският език е прихванал {Балкан-А4}. В този смисъл може да си остане в балкански контекст.

..

..

Ето мнение на А. Десницкая за флексията на албанския език:

Дали славянският език има роля за спирането на по-нантатъшното развитие на албанският към аналитизъм?

..

За възникването и периодизацията на албанския език (от същата статия):

Тази периодизацията може да се преразкаже така:

-> Новоалбански е от първите запазени писмени текстове досега.

-> Средноалбански е от наклаждането на огънят на Balkansprachbund-ът до първите запазени писмени текстове.

-> Староалбански (древнеалбанский) е от римското завоевание на Балканите до наклаждането на огънят на Balkansprachbund-ът.

-> Протоалбански е преди римското завоевание на Балканите.

[Perkūnas]

Извинявам се за грешката, исках да кажа характеристика "разпадане на падежната система при имената" {Балкан-А5}...

Всъщност албанският и румънският си приличат много силно в това отношение (падежни системи).

Проблемите при изучаването на албанския език са най-малко три:

-пълната липса на древни паметници на този език, неговите предшественици и липсата на сродни езици. съвременният албански език е "еднакво сроден" с произволно избран индоевропейски език.

-подмяната на голяма част (над 50% от корените) от лексиката на езика с латинска/романска лексика на твърде ранен етап през староалбанския период (грубо казано преди 5-6 в.).

-изключително силен стремеж към фонетично опростяване през староалбанския период, което затруднява възстановяването на праалбанското състояние.

[Михов]

Да попитам, доколко Балканския езиков съюз е уникално явление? Поне за Европа. Има ли някъде другаде из Европа подобен езиков съюз на езици с различна генеалогична класификация?

[Христо Тамарин]

Да попитам, доколко Балканския езиков съюз е уникално явление? Поне за Европа. Има ли някъде другаде из Европа подобен езиков съюз на езици с различна генеалогична класификация?

Макар че не се дискутира много по това, вероятно съществува западно-европейски езиков съюз, в който влизат поне френски, английски, немски и нидерландски. Някой сатирик би могъл да го нарече "Merde-Shit-Scheiße-Sprachbund".

[Alexander_Nevski]

Отношенията между румънският и албанският. (Дали да се врем между шамарите?)

по-добре не

приликите между тях са толкова много, че е високовероятно те да са взаимодействали преди 10 век, което е изходната точка във вашата теза, знаем, че румънски не е имало тогава, но някакъв балкано-романски диалект сигурно е имало, т.ч. мисля, че е ясно какво имам предвид

също така има вероятност албанският да е най-старият съществуващ балкански език - език на част от коренното население преди гръцките, римските и славянските нашествия

най-вероятно задпоставения член идва от него

т.ч. поне частично балканският котел се е варил преди 10 век

Редактирано Юли 17, 2013 от Alexander_Nevski

[Perkūnas]

Да попитам, доколко Балканския езиков съюз е уникално явление? Поне за Европа. Има ли някъде другаде из Европа подобен езиков съюз на езици с различна генеалогична класификация?

В Кавказ (осетински, грузински, чеченски).

Извън Европа примерите са бол (особено при безписмените езици).

[Михов]

Да, за Кавказ не се бях сетил.