Океанът е огромен източник за храна, за енергия, за живот. Там ще се правят градове.

[ISTORIK]

Петър Янков, метеоролог: Местим се под водата

Океанът е огромен източник за храна, за енергия, за живот. Там ще се правят градове

Александра Терзийска

Вестник "Политика"

Визитка

Петър Янков е роден на 7 юли 1961 г. в Пловдив. Завършил е Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - специалност метеорология. Има 13 години опит като синоптик във Военновъздушните сили, в момента е управител на метеорологичния офис на "ТВ МЕТ".

- Г-н Янков, има много спорове около глобалното затопляне. Къде е истината?

- Ще бъда съвсем обективен. Общо взето, има две основни групи, или т.нар. "полюсен модел", ако говорим с малко политическа терминология. От едната страна са учените, които твърдят, че има глобално затопляне и вещаят апокалиптични изменения на климата. От другата страна са тези, които твърдят, че няма нищо страшно. В нашия малък колектив също се наблюдава едно такова разделяне. Длъжен съм да кажа, че повечето оперативни синоптици, които се занимават с метеорология и произвеждат прогнози за кухнята на времето, по-скоро смятат, че няма нищо опасно в тези климатични промени.

- Вие сред тях ли сте?

- Аз съм също част от тях. Въпреки че, да, климатът се променя и винаги се е променял. По време на Средновековието, някъде около 1200 - 1300 год., е имало едно слабо затопляне, след това е имало захлаждане. В момента ние, според повечето учени, се намираме в 300-годишен период на постепенно затопляне. Но това не означава, че климатът необратимо и толкова апокалиптично се затопля.

- Допреди една година много се говореше за разширяването на озоновите дупки. Защо сега не се говори толкова за това?

- Защото сега те се свиват. Има една модерна линия в съвременната журналистика, която разфасова ужаса от всичко и си мисли, че поднасянето на лоши новини е по-интересно. Ще ви дам един малък пример как се ядосах на рекламите по телевизията. Ако в Америка върви този стил, тука не върви. Нямате представа как всички мои приятели, познати, роднини и аз сме изнервени от това. Гледам си мача и, когато дойде време за реклами, звукът се усилва. Това е направено нарочно. За американеца това върви, той е добродушко, той ходи да гледа жена си как ражда. А нашето риалити в родилния дом го спряха, защото ние имаме друга психология. Когато се правят такива работи, те трябва да се обмислят сериозно. По същия начин стои въпросът и с прогнозите за времето. Ние сме малко чешити. Имаме една поговорка: "Всяко чудо за три дни". Това съвпада с естествения синоптичен период. Съществени промени в метеорологичното развитие, като например един продължителен период на хубаво, слънчево време без валежи, е някъде между три и пет дни. Това е изкристализирал метеорологичен опит.

- За целия свят ли важи?

- Може да се учудите, но на Балканите времето все пак е динамично и по-топло, отколкото по Атлантическото крайбрежие. Има си обаче своите особености и неблагоприятни метеорологични явления. Въпреки че в метеорологично отношение България е много малка и дори промените в една синоптична ситуация толкова бързо преминава през страната. Образно казано, всичко лошо идва от запад и от североизток. Особено през зимата североизточните нахлувания по нашето източно Черноморие са много опасни. Средно на пет години се случват ситуации, в които се късат електропроводи от т.нар. "динамично обледяване". Така че промяна в климата има. Друг е въпросът, че тези учени от единия полюс, които искат да убедят широката общественост, че има глобално затопляне, всъщност по този начин си намират средства за продължаване на своите изследвания. Все пак това са важни неща. От тази гледна точка споровете между големите учени придобиват едни много некоректни измерения.

- Миналата година имаше Ден за опазване на Земята от климатичните промени, имаше концерти навсякъде. Какво е вашето мнение за такива инициативи?

- Обърнете внимание, че тогава нито един специалист метеоролог не се изказа, а само политици, включително и Ал Гор. Те са предният фронт на тази нова финансова група или представители на някакви капитали, които искат да се намесят в добиване на нови източници за енергия.

- Кои всъщност са реалните проблеми в световен мащаб?

- Три са глобалните проблеми на Земята и наскоро ми стана много приятно, че Джордж Буш ги спомена. Това са: енергетика, изхранване и опазване на околна среда. И в трите, колкото и да им е тъжно на другите представители на науката, физиката и достиженията на предния й фронт трябва да решат тези глобални проблеми. Термоядреният синтез решава глобално нещата с добив на енергия. Разбира се, тези възобновяеми източници, електромобили, са една индустрия. Представителите на тази индустрия се мъчат да си намерят място под слънцето. Една от хипотезите дори е, че те финансират цялата тази истерия с глобалното затопляне. Представяте ли си за един производител на автомобил да вкара в тази купчина от желязо още едно двигателче и в определени моменти автомобилът в града да се задвижва с електричество? Това е такова оскъпяване! Да не мислите, че го прави от голяма загриженост към екологията?

- Не може ли да е така?

- Той го прави, защото си търси нова ниша и това е жестоката истина.

- Ще ни накаже ли природата за неразумното ни отношение към нея?

- В края на краищата, природата много жестоко си отмъщава на нас, хората, за направените интервенции - както по отношение на растителност, така и по отношение на състоянието на атмосферата. Тя намира винаги решение, въпросът е да излезе от ситуацията. Въпросът е, че понякога тези нейни решения могат да бъдат много жестоки за бъдещето на човечеството. Засега може да се каже, че състоянието на въглеродния двуокис в атмосферата почти не се е променило. Но с изваляването той се свързва с дъждовните капки и се отлага на дъното на Световния океан във вид на карбонати, соли. Обаче това не важи за т. нар. "топли точки" или "топлинни острови", където микроклиматът е в ужасно състояние. Например в един град като Пекин или София увеличаването на превозните средства, несъобразяването с естествените нужди на живеещите, унищожаването на зелени площи е голям проблем. Тук говорим за микроклимат. Ако започнем да правим измервания в тази точка, естествено, ще констатираме много голяма концентрация на вредни газове. Неслучайно, като отида в планината и се връщам вечерта главата ме боли. Обаче това все още не означава, че средното състояние на Земята е вече апокалиптично.

- Значи понякога се преувеличава опасността?

- Да. И преекспонирането на тази ситуация може да стресне хората. Но, трябва да знаете, че икономически погледнато има други причини. Тези истерии около глобалното затопляне се използват от нас, които сме от другата страна, като един апел човечеството поне малко да се стресне и да си пази околната среда.

- Как виждате живота на човечеството в бъдеще, в най-общ план?

- Океанът е огромен източник за храна, за енергия, за живот. Там ще се правят градове, човечеството ще се премести под водата. Тази сфера все още не е докосната. В близкото бъдеще ще сме свидетели на много промени. Но трябва да се решат някои технологични проблеми. Така, както огънят е довел до промяна в развитието на човечеството, така, както колелото. След време ще караме коли с малки атомни реактори, няма да се интересуваме дали има пътища и дупки. Ще има въздушни магистрали, по които ще пътуваме с космолети.

- Къде е мястото на метеорологията, как се развива тя?

- Мое лично мнение е, че метеорологията е един малък, приложен дял от физиката и използва много открития, направени в други области. В теоретичен аспект постиженията на съвременната метеорология не са мръднали от 1930 г. Специално синоптиката се развива благодарение на дистанционните методи за измерване, информация от сателитни системи, спътникова следения. Те повишават прогностичната сбъдваемост. Ако преди компютърът е смятал една седмица какво ще бъде времето след два дни, сега примерно американците през шест часа пускат прогнози за 15 дена напред.

- На какво ниво е родната синоптична наука?

- Ние сме малка държава и не можем да си позволим кой знае какво, но поне можем да разбираме какво правят другите. Имаме много добри учени, преподаватели. Както ние сме учили по чужди учебници, сега разбираме, че в Америка и Италия учат по наши. Все пак, от вода боя не се прави. Изследванията са свързани с финансови субсидии. Най-големите достижения имат американците и руснаците, имат екипажи в целия свят.

- Близка ли е вашата наука до математиката?

- Математиците твърдят, че математиката е наука, а ние, физиците, казваме, че тя е просто инструмент, който да се използва от нас. Физиката е съобразяване с всички закони, но и идея. Трудът на Айнщайн е бил на една страничка. Освен това сред представителите на теоретичната физика се срещат и музиканти, и поети.

- За какъв период от време най-много може да се направи точна прогноза?

- Теоретичната метеорология, която си служи с динамични модели, не може да прави прогнози за повече от 15 дни напред. Всичко това произтича от т.нар. "числена неустойчивост" на моделите и е свързана с теорията на хаоса. Засега най-успешните прогнози в дългосрочен план са между 3 и 5 дни. Девизът на една от най-реномираните служби във Великобритания е: "Да си повишим успеваемостта на прогнозите до 5 дни!". Хората трябва да знаят това, но не бива да се смущават. Прогностичната успеваемост и с общо, и със специализирано потребление, непрекъснато се повишава.