проф.И.Добрев и фундаманталните му принципи!

[протобългарин]

А ето и принципите на водещия прабългарист с тюркски уклони проф.Иван Добрев. Той е върл противник на всеки който се усъмни в т.нар.тюркска теория! Прочетете неговия "символ-верую" направил съм коментарии към тезите му! Вижте как изглежда съвременния пантюркизъм, на който проф.Добрев се опитва да му скрои българска дреха!

Отношението към "Памирския въпрос" е косвен, но пък показва какво мислят опонентите!

http://www.bolgnames.com/

ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА

НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА

(т е з и с и)

Проф. Иван Добрев

А. ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА

В резултат от анализ-синтеза на всички достъпно-налични исторически, лингвистически, эпиграфски, палеографски, археологически, антропологически, этнографски, этногеографски и други сведения и данни, при това със задължителното вземане предвид на вече достатъчно добре наблюдавания факт, че в последно време особено интензивно и широкомащабно в цялата световна историческа и лингвистическа наука имплицитно или експлицитно се проявява и взема връх тенденцията за съвсем пълното или най-малкото частичното отъждествяване на централноазиатските хунну/сюнну и европейските хуни с прабългарите или булгарите от тюркското етнолингвистическо семейство, минималният, но напълно достатъчен за нуждите на настоящото научно съобщение набор и състав на основните фундаментални принципи на прабългаристиката, трябва да бъде следният:

1. Тях ги наричат най-различно: Китайците им казват хунну/сюнну, от кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан/було (болгар), пугу (булк), шан-ху (планинци); сасанидските перси - туран, торкан, ефталити; древните арменци - болкар, булх, чени (китайцы), хуни; древните гърци и римляните - хуни, скити, варвари, тюрки, булгари, булгарос, вулгарос, оногури, уногондури; арабите - булган, бурджан, сакалиба; тибетците и индусите - уйгури, но в действительност и главно това са прабългарите, за които ние предпочитаме да употребяваме и името болгари като по-малко общо спрямо родовото наименование българи.

Коментар:

Булоцзите са тохари, юечжи покорени от хуните, европеиди а не монголоиди хуни, проф.Добрав на знае тези подробности! Самото хунну в согд.запис „ксюнхун” от бурятски се превежда като „силни хора”. А шан-ху (планинци), по-точното название е шанжуни са най-източно проникналите белокожи прототохари, наричани от китайците жуни и ди. Пугу е късно название използвано в «Тан-шу» в „Повествование за уйгурите” и се отнася за бургутите – част от бурятите.

„Сакалиба” не е етноним а название означаващо „блондин, русокос, от тюркското „саръ чечле”.

Изброяването на толкова много народи известни от античността и приравняването им към етнонима българи си е чиста фантазия и велика неграмотност.

2. Ако не се броят тюркутите, които наистина извършват мащабен по дълбочина, но въпреки това единствено и само боен поход до Крим, късноантичните и ранносредновековни българи по същество са първите и единствени тюрки, които излизат на историческата сцена през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. и които в продължение на 10-12 века мигрират, разпръскват се, общуват, заселват и владеят огромната територия и множеството племена и народи от Саяно-Алтай до Балканите и Рейн.

Е това е върха, значи тюрките, древните тюркути извършват единствен поход към Крим и Кавказ, който с нищо не променя етническата картина, освен с последващото налагане на тюркски бегълци за управляваща хазарска династия, то българите, които според професора още от 2 хил.пр.н.е. са в Европа (как го изчисли не знам, може би по данните на първоучителя си Съсълов, според мен за българи в Кавказ може да говорим едва във 2 в.пр.н.е., по данните на Хоренаци!) били първите тюрки. Абе професоре, кое по-първо, яйцето или кокошката? Не може да има тюрки в Европа, преди още етногенезана на тюрките да е започнала в Синцзян и Ордоса, в 4-5 в.?!

3. Българите вървят начело на Великото Преселение на Народите; именно те са първопричината за издигането на Великата Китайска Стена, която се простира на 4 000 км, висока е 10 м и на всеки 60-100 м има стражеви кули и е единственото наземно съоръжение, видимо с невъоръжено око от Космоса; малко по-късно, изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, подготвят гибелта и участват в събарянето на Римската Империя, а по този начин и в събарянето на робовладелския строй и установяването на феодалния строй в историята на всемирното човечество.

[i]Машалла, аферим на тези дълбокотъпоумни изводи! Китайските хронисти много добре разделят хунну от покорените им булодзи, цзе, хуа (аварите), Йеда (ефталитите) и пр. За тези народи те казват че са сродни на държавата Чеши, до съвр.Турфан, която се очертава като най-източния център на езика тохарски (а). Те са срадни на чешийците и образуват федереция с тях. Те са част от племената ди. Племената ди китайците делят на „бели” и „червени” съотв. бей-ди и чи-ди. Техните наследници след векове ще се появят в Средна Азия като бели и червени хиони. Хрониката „Вей-люй” съобщава за наличие на по-малка група ди, наречени „зелени ди”. Тези цветови определения се дават според цветът на дрехите, използван от различните общности ди. Самите ди се самонаричат също и хеши „Hezhi”. Вероятен ранен аналог на ючжи/ичжи/юечжи/чеши.

Хуните на Атила, които са поразили гръко-римските хрониси с външния си вид, се отличават с поразителна дивотия и примитивизъм. Мръсни, живеещи на конети си, вкл. серящи и пикаещи от тях, за справка вж.Амиан Марцелин. Те не създават държава а една грабителска орда, която живее единствено от грабежа на римските провинции. И когато кривокракия монголоид Атила пукнал след поредното юнашко препиване, доистощен от германската хубавица Хилдико, синовете му си получават заслуженото, като в избиването на последните хуни се включват и дошлите от Согдиана оногури (бъдещите кутригури и утигури), савирите (суварите, предците на чувашите) и урогите (маджарите).

Професоре, прочети Т.Симоката по въпроса! Ако Атила беше Авитохол, т.е. произлизащ от управляващого племе, няма как това да не беше забелязано от хронистите. Но виждаме че никой не говори за българи сред племената на Атила, има всякакви "–дзури" и пр. Но няма българи!!!

Авитохол е митичен персонаж, 300 год.управление е една епоха в представата на алано-сарматите.

4. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с монголоиден примес от Плочестата Археологическа Култура се разделят на огуротюрки - ре-езиков клон, от една страна и от друга страна - на огузотюрки - зе-езиков клон, където се намират бъдещите огузи, къпчаки, уйгури, карлуки.

Носителите на Културата на плочестите могили са изцяло монголоиди. Те са протоалтайците, все още неразделени хуни, дунху и сушен на кит.хронисти. Прародината на т.нар. алтайски народи е в Източна Монголия и Манчжурия и няма нищо общо с планината Алтай. Би трябвало мастит професор като Добрев, водещ тюрколог и прабългарист, да знае тази подробност!

От вътрешна гледна точка първият клон следва да се назове български (Bulgarian), а негов археологически експонент е Афанасиевската Култура, по-късен приемник и продължител на която е Карасукската Култура.

Машалла бе професоре, аванасиевци са първите индоевропейци проникнали в Минусинск. Това отдавна е доказано, археологически. Техните предци принадлежат към т.нар. Репинска култура от Северното Черноморие. А карасукци са прототохарите, идват от Северното Поволжие, от Фатянавската култура! После карасукци се разселват от Синцзян към съвр.Сев.Китай и стават известни като племената «ди» - белокожите варвари. Прочети Л.Клейн по въпроса! Пропуснал си междинната Окуневска култура с която идва и обичая на изкуствената черепна деформация, напълно чужда за по-късните хуни и тюрки, но типична за тохари, кушани, алани, прабългари, авари, ефталити!

5. С течение на времето българските племена се консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на българите.

Да консолидират се като тохари и саки (от съседната андроновска к-ра), т.е. индоевропейци и европеиди!?

В Минусинската Котловина най-близки съседи на българите са прото-огузотюрките, индоиранците, неголяма група от които постепенно се интегрира и инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, след това скито-сарматите, после усуните, угрофините, монголите, тунгузо-манджурите, къпчаките, кит. динлин, китайците, тохарите и др.

Голям буламач си направил професоре, в Минусинск има ясна приемственост между кулкурите карасукска-тагарска-преходна тесинска-таштъкска, които са с ясни индоевропейска изява. А таштъките се наричат аси и са най-севената част на аланската етногенеза (пр.Малолатко, Яценко, Туллагов по въпроса), за тохарските корени на аланите, днес се пише много усилено сред учените от съвр.Осетия. Усуните са тохароезични и се наричат аси, асиани.

Индоиранците от Андроновската Култура още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. опитомяват коня и така извършват първата и най-важна културно-икономическа революция в историята на човечеството, а българите афанасиевци са първите които го възприемат и впоследствие предават и на други народи.

Андроновци не са индоиранци, а предци на източните ираници. Професорът сигурно не е чувал за кавказкия път на разселване на индоиранците достигнали през Иранското плато към Бактрия и Индия. Източните иранци се отделят още в Индоевропейската прародина и техни представитери са носителите на абашевската, срубната и андроновската к-ри. Професоре археологията ти куца!

6. В своята прародина българите са главно скотовъди номади, но допълнително-спомагателно се занимават и със земеделие, като още през Бронзовата Епоха към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. те жънат с бронзови сърпове; строят и живеят в постоянни дървени жилища, а по време на извеждане на добитъка на летните пасища използват и преносими шатри; обличат се в кожено облекло, съшито с животински жили и състоящо се от кожени ботуши, гащи, куртка, шуба, шапка и ръкавици; погребват своите мъртви с изписани гипсови маски на лицата в ковчези; строят светилища с рисунки и скулптури; дълбаят върху скалите изображения на хора и животни; дялат дървени или каменни фигури с изображения на хора и животни; отливат златни и бронзови фигурки за украса на облеклото си; изработват кожената сбруя за конете си, като отливат металните й части.

Т.е. професорът приписва на българите тагарски и таштъкски черти!

7. Към средата на І хил. пр.н.е. на северозапад и север от Китай българите (Bulgars) вече чувствително се диференцират до три сравнительно обособени и самостоятелни групи племена:

-авари, кит. ухуан, по-късно като че ли ефталити;

-прабългари/болгари (Bоlgars), кит. Poluohan и други варианти, включително и племе на име булк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабиры, кит. сянби;

-хазари, кит. хэсе.

Пълен буламач: булоцзите са юечжи, пугу-бугу са по-късни племена. Ухуаните са част от сянбите и нямат нищо общо с хуа – едно от названията на ефталитите и аварите! Името у-хуан озн.жители на "Червената планина"

8. Българските племена проникват в Европа главно по два пътя - северно от Каспийско Море през средата на ІІ в. и южно от Каспийско море в началото на ІІІ в.

За северния път съм съгласен, заедно с родствените им и вероятно едноезични алани, алани и хони, Аланя и Уананшана, алани и хоногури (хиони, хионити), но за южния? Професорът забравя за силната Сасанидска Персия, която не би пропуснала никаква миграция през земите си! Дори и да имаше такова преселение, римските автори щяха да го забележат!

През Късната Античност и Ранното Средновековие само болгарските/прабългарските племена наброяват към тридесетина (проф. Егоров).

Па къде ги наброи този чуваш тези племена! Чувашката историческа наука е такава наивна трагедия, че по-добре не я цитирай!

9. Още от най-древни времена най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са ирански племена и народи, с които българите общуват и си обменят елементи на материалната и духовната култура и езика или пък се примесват с тях, в резултат на което и като цяло самите българи се оказват частично иранизирани, именно поради което етнолиннгвистически те следва да се определят като частично иранизирани тюрки.

Хайде сега, частично иранизирани тюрки! А защо всички познати прабългарски владетелски имена, още Бешевлиев извиди от осетински!?

10. При своето движение на запад българските племена и народи създават, организират и възглавяват болгарската Източнохунска Империя в Централна Азия, болгарската Западнохунска Империя в Европа, кавказската болгарска държава Барсилия, приазовската болгарска Велика България, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, болгарската Волжска България, придунавската империя на Първото Българско Царство, Керамисийска България в Македония, болгарското в основата и началото си Унгарско Кралство.

Стига с тези патриотарски глупости вонящи на пантюркизъм, къде са тези империи. Първото българско фрмирование е племенния съюз на Кубрат, не надживял създателя си. В Армения българите са известни като ванандаци, бързо асимилирани още във 2-3 в., които са част от по-северните внъндур-болгар, в-н-н-т-т-р, уногондури или погорити/пагерити, сарматски народ съседен на талите (двали-дуласи-Дуло) споменати от Плиний и Птолемей! Какви империи, какви глупости. Как този „имперски” народ щом дойде на Балканите, веднага започна да пише официалните си кански надписи на гръцки език!

В Древен Китай има болгарски по произход монархически династии, болгарска по произход е династията на Мамиконяните в Древна Армения, болгарски са династиите на Арпадите и Корвин в Унгарското Кралство, а има също така и немалко самостоятелни болгарски княжества или жупанства като Дуглатите в днешен Казахстан, но такива има и в Трансилвания и Панония.

Иначе мразиш Петьо Голийски, ами си преписал неговите изводи, а?! За императора от Източна Вей, се знае че е от народа булоцзи, ама за Арпадите и «Корвин» в Унгария....? Професоре, династия Корвин няма, има владетел Матиаш Корвин, който е син на Янош Хуняди, а той е от кумански произход!!!

Па за тия от Казахстна да не говорим, те имат жусове, а не жупанства, нещо езиковедските ти способности хич ги няма!

В гръцки дулос значи роб, да не би твоите Дуло да са пролетарии угнетени от лошите робовладелци!?

11. С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на прабългарите под формата на етнолингвистическа взаимна интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се запазват и продължават да съществуват във и посредством славяните, но не като нещо собствено-наследено, самостоятелно и единно цяло, а във вид на външно привнесени, сравнително чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки на тяхната антропология, език, материална и духовна култура, именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие на които съставки и съвременните българи са първите след чувашите и единствените, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите.

Принципно е така, но съществуването на руническите надписи от Мурфатлар, който е функционирал в последните години от І-вото Бълг.ц-во, показват че прабългарският език е изчезнал окончателно едва в годините на византийското владичество, когато има нови големи заселвания на чуждо (тюркско) население в бълг.земи. Да имаме тюркска кръв, но не от прабългарите а от куманите и печенезите, но такава имат и унгарците и съвр.румънци и украинците и русите. Всъщност най-големи кумански заселвания има в Северозападна България, дн.Софийско, Вардарска Македония и в Североизточна България, където последен остатък от тях са гагаузите.

12. Взаимното преливане, смесване и кръстосване на двете етнически общности и култури е необходимото и достатъчно условие предпоставка за появата и наличието в резултативната българска народност на изключително оригинално-самобитната и висока духовна култура, съвременно потвърждение на което е и фактът, че изобретателят на компютъра Джон Атанасов е с български произход; българските средношколци винаги вземат първите награди на международни математически олимпиади; българските оперни певци неизменно гастролират на най-големите международни сцени; българските народни песни и танци се радват на световна слава и дори НАСА, подбирайки измежду хиляди песни от целия Свят, все пак предпочита българска народна песен и именно нея изпраща в Космоса на кораба Вояджър и още мн.др.

Джон Атанасов си е американски възпитаник, незнаещ бълг.език, т.е. той си е 100% американец, както и вс.останали американци, които все са отнякъде из Европа или Азия по произход. Създателят на американската историческа наука е руснака Вернадски, на американските хеликоптери - руснака Сикорски, а на ракетната им техника – самия Вернер фон Браун.

Това не пречи на факта че сега българите сме се превърнали в една от най-изостаналите, разложени и бързо затъпяващи нации в Европа, която вече 20 год. не е в състояние да издигне читав управленски кадър, а се е оставила да се управлява от бандити, крадци и мошеннници! В самия ЕС ни свързват единствено с корумпираните политици, показните убийства в столицата, автокрадци, пласьори на наркотици и проститутки и долнопробна нископлатена раб.ръка

Б. НЯКОИ ОТ КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА,

РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КЪМ ЗАПАДА

Разпространените към Запада от прабългарите културни постижения на народите от Изтока са от областта на социално-политическата организация, етногенезиса, антропологията, материалната и духовната култура.

1. СПЕЦИФИЧНО-ХАРАКТЕРНА ДЪРЖАВНОСТ

Прониквайки на запад прабългарите създават редица държави, които по същество са полиетнически военно-племенни конфедерации с доминантно-водещо ядро от група прабългарски племена, ханът на най-многобройното и силното от които е и държавен глава или император, и с относително-условна централизация, при която властта на племенните вождове и старейшини по места е автономна до известна степен спрямо централната власт и които вождове и старейшини същевременно са членове на съвета, председател на който е ханът император в качеството си на държавен глава.

Именно поради това може да се каже, че в Европа прабългарите донасят и реализират на практика първите европейски съединени щати с многонационален парламент.

Ха-ха-ха това не подлежи на коментар по своята дивотия, парламент и прабългарски САЩ!!???

2. НОВ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ

Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, прабългарите подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават и нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългарите донасят на европейските народи и нов, по-прогресивен обществен строй.

------------------------------------------------------------------------------------------

Хуните за които пишеш не създават нищо – рекетираща орда, занимаваща се само грабежи и разорения! А иначе изложението е типичния класово-партиен подход от преди 1989 г.

3. УЧАСТИЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ

В различна степен и с различен относителен дял прабългарите вземат участие в етногенезиса на башкирите, казанските татари - с чувствително висок относителен дял; на тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетините, арменците, на по-голямата част от кавказските народи и на приуралските угрофински народи; на русите, украинците – със сравнително голям относителен дял поради черните, но всъщност северните болгари; на белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, румънците – със сравнително висок относителен дял по линия на шкеите; на унгарците - с изключително висок относителен дял главно поради оногурския род на княз Арпад и секелите; на италианците, немците - по линия на баварците; на норвежците, шведите и даже ирландците, които се формират като народност на основата на германски племена, инкорпорирали прабългарски етнически групи по време и непосредствено след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол.

Специално при русите, след татаро-монголското нашествие и гибел на Волжска България много от прабългарките князе и боляри, приемайки Свето Кръщение, преминават на служба при руските царе и императори, така че прабългари по произход са немалко от по-късните руски сановници, пълководци, интеллектуалци, артисти и даже като че ли и цар Борис Годунов.

Специално при русите....няма такова нещо. Има много татари, които след завладяването на Казанското ханство са покръстени, но Казанско хансктво и Волжка България са съвсем различни неща!!

То не остана народ на земята който да не сме оплодили, я се обърни към духовния си и интелектуален брат Фархат Нурутдинов за да научиш че и маите и инките са от семето на Атила и Маугли е прабългарски принц!

4. НОВ ЗА ЕВРОПА РАСОВО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ТИП

Типичният расово-антропологичен вид при прабългарите е европеидният с повече или по-малко изразени монголоидни черти, но те пренасят на запад и расово-антропологичния тип на тураноида, който през Ранното Средновековие е типичен за оногурите, а понастоящем се наблюдава сравнително често при българите и при унгарците, и който започва да се формира още по средата на ІІ хил. в Минусинската Котловина при смесването на индоиранците андроновци с българите афанасиевци, като окончателно се доизгражда около началото на Новата Ера в Средна Азия след смесването на придошлите прабългарски племена и местните ирански типове.

Тураноид между впрочем е и хан Омуртаг, изображението на който е на Кана № 2 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.

Нещо не си наясно с антропологията. Няма такъв расов тип, това е стар термин. Понастоящем расовия тип за който говориш се нарича памиро-фергански или "расов тип на Средноазиатското маждуречие". Първи негови представители са тохарите в Синцзян, после разпространението му върви с преселването на юечжите и усуните в Ср.Азия. Кушаните са типични негови представители. В основата на този тип влиза смесването на брахикранните андроновци с източносредиземноморските долигокранни европеиди (авестийци, карасукци) и монголоидните популации (сянби, хуни, китайци и пр.). Но основата е европеидна, монголоидните черти са едва забележими!

5. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА

Строителство и архитектура

Прабългарските светилища в Плиска, Преслав и Мадара имат своите прототипи в Средна Азия в лицето на кушано-персийските храмове (by B. BRENTJES).

По времето на цар Симеон прабългарите изграждат дворцовия комплекс във Велики Преслав, който няма аналог в Европа и с някои свои елементи, като например наличието на цитадела, е продължение на строително-архитектурната традиция от Предна и Средна Азия, а пренос на архитектурно-строителни елементи от този регион като че ли се наблюдават и при изграждането на прабългарските светилища капищата.

Прабългарите от Източна Европа, в това число и волжските българи, основават и изграждат до определен етап редица сега големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и най-вече единия от съвременните мегаполиси на Света - Москва, с неговия знаменит площад Арбат, наречен така по името на болгарския воевода от началото на ХІІ в. княз Арпад.

Тюрките и хуните нямат изразени строителни традиции и живеят в юрти, е хуните в Сев.Азия са имали и постоянни селища. Волжките българи са строили с дърво. Москва и др.руски градове, нямат нищо общо с тях.

Железарство

Прабългарите донасят на европейците извитата стоманена сабя, технологията за производството на която те откриват и усвояват още преди контактите си с китайците, които наистина през Късната Античност познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската Котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област.

От края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседите на прабългарите в рамките на Западнохунската Империя, докато преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и среща и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие.

Названието на желязото е донесено от карасукците-тохари в Азия. Сабята с чупеща се дръжка е също тяхно дело!

По онова време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца.

Хайде стига с тези ужасяващи фантазии, къде ги гледа, най-вероятно в някой долнопробен американски филм!

Златарство

Изключително високо ниво на развитие при прабългарите достига златарството, достатъчно показателен пример за което са Блюдото за хранене на хан Денгиз, Блюдото за хранене на хан Аспарух и Златната кана на хан Омуртаг, като последните произведения на това златарство в лицето на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош като цяло по художествена стойност се нареждат на второ място след Златото на Фараоните и преди световно прочутото Скитско злато на Ермитажа.

Скъровището на „хан Дингиз” е согдийско или хоремзийско по произход, писмеността го доказва, вж.Вайнберг по въпроса. Дето ходиш в разни пантюркистки сайтове и форуми може само глупости да научиш. Така че няма хан Дингиз, това си е съвр.тюркска уйдурма!

Съкровището от Наги-Сент Миклош показва много ясни скито-сибирски традици и т.нар. „зверин” или „животински” стил, също възникнал първоначално от племената „ди”.

Добив на сол

През Ранното Средновековие северните владения на прабългарите имат или крият извънредно големи богатства, най-ценни сред които са солните области на Седмоградско, около р. Марош, благодарение на които българите се издигат и застават на нивото на съществено-доминиращ фактор в цялостния обществено-политически живот и дейност на цяла Европа.

Свидетелство и доказателство за това е например отправеното през 892 г., чрез нарочен посланик, от краля на Франция, Арнолф до българския цар Владимир-Расате, искане българите да не продават повече сол на моравците (Histoire de la Transylvanie), да не говорим за факта, че външнополитическите отношения между българската империя и маджарската държава чак до 20-те години на ХІ в. преминават главно под знака на солта.

Грънчарство

Прабългарите донасят на Балканите грънчарското колело, като специално при грънчарството те достигат и определена степен на специализация един да изработва съдовете, а друг да им нанася глечта, глазурата и да ги рисува, доказателство за което са и двете отделни думи в старобългарския език – ЗЪДЧИ ”майстор на глината, глинар” и ШАРЧИ ”майстор на глазурата, гледжар”.

Ха стига бе, нима древните гърци и римляни не са познавали грънчарското колело? Нещо археологията пак куца, а да си чувал за осетинското зидз – зид, стена!?)

Коренът на втората дума ШАР ”глеч, глазура” е китайска заемка в прабългарския език, от което следва, че мигрирайки през един период от 3-4 века покрай китайските граници, прабългарите не само воюват с китайците и ги принуждават да си издигнат небезизвестната стена, но и живеят в мир с тях и така осъществяват сравнително разнообразен културен обмен.

Принципно може и да си прав, но *шар е ностратически корен! Ако е китайска заемка, то тя е станала дирктно, а не чрез хуни или тюрки! Както впрочем може да мислим и за думата кан, кана, в кит.хуан - император!

Военно дело

Прабългарите донасят на европейските народи бронираната конница с нейната нова бойна тактика, пластинчатия лък, извитата сабя, твърдото седло, стремето и талигата, които европейците възприемат и въвеждат в своите армии, докато специално римляните и византийците реорганизират войската си и въвеждат бронираната конница като нов вид въоръжени сили.

Прабългарите савири от първата половина на V в. в състава на войската на хан Авитохол/Атила изумяват византийците с уникалната си и непозната за тях крепостно-обсадна техника и технология, благодарение на което южно от Дунав остава непревзета само една-единствена крепост.

Прабългарите донасят в Европа сасанидо-персийската ризница, която е по-различна от съществуващите по това време римски ризници, и такава носи хан Омуртаг на портрета си от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош.

Дрън-дрън, ризницата и всичко останало го донасят още сарматите и аланите, както и конника наречен катафрактарий. Хуните са били лековъоръжени конници, използващи най-вече лъка. А обсадната техника е позната много преди това, още древните гърци я използват!

А кан Омуртаг ти ли го фотографира, че и изтипоса върху каната от Наги Сент.М.!!???

Скотовъдство

Прабългарите имат определени успехи в селекцията на коня, и свидетелство за това е не само добре известният от древнокитайските хроники факт, че първият голям прабългарски вожд и ръководител, императорът хан Багатур/Маотун има във войската си цели полкове, които яздят коне само от един цвят – черни, бели, червеникави и др., но също така и това, че те селектират особена порода бойни коне, които доставят на китайците за нуждите на тяхната войска, защото техните са ниски и слаби.

Пренесени в Европа от прабългарите са най-вероятно конете тежковози, които са особено разпространени в Унгария, но се срещат и у нас, главно по Дунав.

Дрън-дрън, Маотун или шанюя Моде (сигурно произлиза от мъде, човек с големи мъде, осеменител, прародител, за всички хунстващи пантюркисти, подвизаващи се в България днес!?) не познава този тип „небесни коне” прочети историята за даванския поход на император У-ди!

Храни и хранене

Прабългарите откриват консервирането на месото под седлата, а определено високо ниво на развитие при тях бележи и млекопреработването, краен продукт от което са киселото мляко, сиренето и кравето масло.

Местото, млякото и сиренето са познати в Европа още от скитите! Вкл.Херодот описва и правенето на курбан от скитите, които варили овчето месо с вода поставена с изчистения търбух на животното!

Облекло

Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец.

Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в.

След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани".

Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове".

Този тип облакло е познато още от аланите и от пазарикските погребения в Алтай, при аланите и при юечжите в Пазирик, панталонът е бил като дълъг чорап, закачван за специален колан, нещо като женските жартиери!

6. НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА

Книга и буква

Прабългарите пренасят от изток на запад и по специално от китайците, културологически изключително значимите и показателни предмет, понятие и дума за книга и буква, които те предават освен на унгарците, още и на всички славянски народи, в това число и на русите, от които тези предмети, понятия и думи се предават впоследствие и на изключително голям брой племена и народи от Карпатите и Балтийско море чак до бреговете на Тихия океан.

Хуните са неграмотни, тюрките заимстват писмеността си едва от согдийците в 6-7 в. Да си чувал за тохарското кнатса – знание и родопското каница – книга, или тохаро-согдийското пустак – книга, сравни с нашето печат!

Наука в смисъл на предмет на науката

Прабългарите като народ и култура са предмет на науката Прабългаристика, която към настоящия момент е световна наука и нейните по-общи или по-частни проблеми се разработват от учени от целия Свят.

Под името хунну българите се споменават в древнокитайска хроника, като появили се за първи път от север около 1 700 г. пр.н.е. и оттогава досега няма китайски, римски или византийски летописец, който да не е написал или съобщил нещичко за тях.

За средновековните летописци няма по-велик от Атила и той здраво е заседнал в тяхното въображение, а конкретно в германските страни през Средновековието той е ”фигура на свръхчовешкото величие”, както се изразява Ото Менхен-Хелфен.

Апотеоз на простотията! Как реши че презрения кривокрак бандит Атила е най-велик, може би си го прочел в някой пантюркистки сайт, в киргиския форум където ходиш и си на почит сред тамошните пантюркисти, пише че и Чингис-хан е много велик политик, според мен си е масов убиец, пред когото Хитлер, Сталин и Буш са невинни деца играещи си на война.

Фолклор и Епос

В рамките на Западнохунската империя германските родове и племена се намират в най-тясно сътрудничество и взаимодействие до степен на симбиоза с прабългарските родове и племена; техните вождове и старейшини са членове на Императорския Съвет на хан Атила и дори някои от вождовете на готите са лични приятели на ”щедрия и великодушен Атила”, какъвто той е в започналите да се пеят още тогава и лично пред него германски епическо-геройски песни.

Безброй са народните песни и предания за Атила сред европейските народи, а скандинавските народи имат цели саги, където хан Атила е главен или един от главните герои.

Именно затова не само германците, но много по-често и унгарците кръщават децата си с неговото име.

Само дето веднага след Недао, германците клъцват главите на твойте хуни, за да ги довършат част от прабългарите!

Изкуства

В Европа хан Атила започват да го рисуват още приживе, но дори и в наше време за него продължават да се носят, слагат и пеят песни, поеми и даже опери и филми.

Друг прабългарски персонаж в изкуствата е прабългарската принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини.

Е супер развинтена фантазия! Да не си гледал някой филм в дворцовия салон на Атила!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад.

Някои от тези елементи, като например мъжките гащи под формата на панталона и книгата, и до края на Света ще си останат сред първите и ненадминати постижения и придобивки на всемирното човечество.

В заключение: типична шизофрения, пациентът живее в свой измислен свят и е създал сложна историческа паранаука, в която искренно вярва! Агресивно настроен е към всеки който противоречи на неговата шизоидна действителност

Този човек днес претендира че е едва ли не единствения истински академичен учен който се занимава професионално с прабългарите. В своя сайт както и в книжлето което издаде преди наколко години хвърля огън и жупел по всеки усъмнил се в тюркската теория или дрознал да му противоречи по някой въпрос! Но като махнем псувните му, някак си академично изложени, не остава нищо друго, освен явните му пантюркистки фантазии!

Като се има предвид академията в която преподава турски език, т.нар."Овенна академия", както си я наричат самите военни, или още "ПУЦ за командири и началник-щабове" и нейното "високо научно ниво", не трябва да ни учудва степентта на грамотност на уважаемия професор, пълно копие на един друг смехотворен проф.Юлиян Вучков, изявяващ се като медийна звезда.

Предлагма проф.Иван Добрев да бъде избран за пожизнен и несменяем велик хан на "Българска Орда" за да обедини вече поразпадналите и се улуси в една нова хуно-тюркска империя на българската простотия!

[resavsky]

Първия въпрос който бих задал на Добрев е тюрките ли са българи или българите са тюрки - не ми стана много ясно.

[resavsky]

Направих си труда да прочета книгата на Иван Добрев за съкровището от Наги - Сент миклош.И останах изумен - толкова злоба на едно място рядко може да се срещне.Оставям настрана факат че се обявява за научен капицетет от последна степен / обявява тюркската теория за единствената правилна и научна/ но хулиганискя тон който държи няма нищо общо с претенцията за научна книга.Добрев беше минал всякакви гарници които може да се допуснат.Обидите към неговия опонент и съименник Петър Добрев заемаха основно място по страниците.Злобата към всички "иранисти" просто прелива от страниците на творбата на Добрев.За научната стойност на творбата му по добре да не се говори - беше представил цар Симеон като хан Шимун.............

[T.Jonchev]

Аз четох откъс от тази книга, постнат в друг форум. Имаше бая фантасмагории - имам предвид твърдения, които нито се опират на изворови данни, нито пък може да се докажат.

[RIZAR]

Иван Добрев??? Вари го -печи го на гарга мирише !!!

Пешко - алафантасмалогии на средношколско ниво .... Масагетите били близки на българите ... като са такива , защо не поставя българите в Балканите , където те реално са , ами ги праща из пущинаците на пущунските пустини , където и гарги ние виреят???

Апропо , масагетската кралица Тамара/Томира/ след като разби персийците , кой град построи във Скития????

[протобългарин]

"Масагетите били близки на българите ... като са такива , защо не поставя българите в Балканите , където те реално са , ами ги праща из пущинаците на пущунските пустини , където и гарги ние виреят???"

Рицаре, масагетите са по-обща група, в която влизат и част от прабългарските племена. Или това са олхонтор-болгар в Кавказ, които Амиан Марцелин нарича аланите - бивши масагети. Тук са и барсилите и хазарите. Самото "мас сагети" означава големи саки, много саки, маса саки.

Българите трайно стъпват на Балканите едва в 7 в., преди това те са в Европа, в Кавказ, част от тях е в Панония където с гепидите правят държава, но не и на Балканите.

Грешката на П.Добрев е че иска да обвърже един народ формирал се от разлечни степни племена, като прабългарите с авестийската замаделска цивилизация на Бактрия, което е невярно. Той мисли че съвр.памирци са техни преки потомци, но тава е невярно, вече го изясних в един пост.

А иначе всякакви опити да се изкарат прабългарите траки или не знам си какви, битували в Европа от памти-века, са също тъй гротесни, както и пантюркистките фантазии на проф.Иван Добрев.

[RIZAR]

Българите трайно стъпват на Балканите едва в 7 в., преди това те са в Европа, в Кавказ, част от тях е в Панония където с гепидите правят държава, но не и на Балканите.

Моля ..... ???Кога са стъпали българите на Балканите ,май някой псевдоисторици още не са прочели фундаменталин хроники за българите ,но бързат да ги пращат в ОкеаноПолинезия.

А иначе всякакви опити да се изкарат прабългарите траки или не знам си какви, битували в Европа от памти-века, са също тъй гротесни

Гротексно е да казвате ,че българите са сродни на сарматите,саките и аланите/ роксоаланите/ ,но да отричате ,че нямали нищо общо с траките ,ами нали именно тези сармати дейно подпомагат тракийската държава на Буревиста/Буревестника/ ???

А да знаете ,че Боспорското царство се управлявало от тракийска династия изпратена от Рим ,защото местното население на тогвашния Кримски полуостров и Краснополски край е бил съставен от сродни тракийски племена ,които са разбирали езика на своите царе - кимери, таври / в една моя студия скоро ще разясня ,защо таври , агатирси, акацири, козари ,хазари и казаци са всъщност един и същ народ живял от хилядолетия в окрайната руска степ /, траки ,скити и сармати/роксоалани/ ???????????????????

Самото "мас сагети" означава големи саки, много саки, маса саки.

масагети означава големи гети ,множество гети

те са посторили града Томи в чест от победата си над Ксеркс ,те са владеели степите от Дунав до Пущунистан

Че Добревците са за пенсиониране и хоспитализиране е ясно ,но защо и Вие се държите така ,сякаш някой Ви е изял десерта . Да признаете ,че българите и траките са ако не идентични ,то много близки и родствени народи не е малко ...

[протобългарин]

просто без коментар, с радио не се спори!

[Frujin Assen]

кимери, таври / в една моя студия скоро ще разясня ,защо таври , агатирси, акацири, козари ,хазари и казаци са всъщност един и същ народ живял от хилядолетия в окрайната руска степ /, траки ,скити и сармати/роксоалани/

Наскоро говорих с един руснак, който доста обстойно ми обясни че казаците (независимо руснаци или украинци) са СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ, те не са отделен народ и никога не са били. Акацирите май бяха някакво хунско племе противопоставило се на Атила, сега какво ще трябва да преглътнем че от балканите до китай живеят все едни и същи българи? Хазарите пък са тюрки, айде ново 20, то остана ли народ в източна европа и средна азия който да не произхожда от българите?

[протобългарин]

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8872&page=5

23-10-2008, 14:16

Без тези паметници може да работи, но по-точно да фантазира единствено и само Петър Добрев, а след него вече на много по-високо ниво и на зашеметяващо бързи обороти и яростно-войнствено агресивният, но не повече грамотен не само в лингвистиката лекар невролог Живко Войников, именно към когото е отправено долуприведеното повече от многозначително послание, защото тюрките никога няма да забравят и простят гаврата, на която тези подлагат техните най-високопоставени братя по кръв и съдба тюркобългарите, което обаче за превелико съжаление се лепи повече на гърба на всички без изключение български учени, а и на целия български народ.

Казвам го това, чисто и просто защото направо не проумявам и недоумявам как може и дали изобщо е възможно дори и да се помисли за прабългарския език, без да се познават и ползват и тези паметници?!!

Понастоящем у нас счетоводителите, лекарите, юристите, артистите, астрономите и други такива казват именно кое в прабългарската лингвистика, а оттук и в прабългаристиката като цяло е научно и точно кое - ненаучно.

Това в действителност би било много смешно, ако наистина не беше не тъжно,

а направо трагично, затова, докато не е станало много късно,

с тях трябва да се води безкомпромисно-безпощадна война!

Пояснение от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

PATER PATRIÆ, ......тълмач на И.Добрев

23-10-2008, 16:19

„Проф. Добрев не спори с никого, а отправя един апел, ясно видим в изречението: "Това в действителност би било много смешно, ако наистина не беше не тъжно, а направо трагично, затова, докато не е станало много късно, с тях трябва да се води безкомпромисно-безпощадна война!", с което сме до голяма степен съгласни и доколкото ни позволяват познанията, възможностите и наличните факти, ние водим такава война, но за съжаление, техните редици стават все по-многобройни, а към тях се присъединяват и академични учени като Г. Бакалов, Цв. Степанов, Пл. Павлов, Б. Димитров и др.

Колкото до думите "яростно-войнствено агресивният, но не повече грамотен не само в лингвистиката лекар невролог Живко Войников", проф. Иван Добрев, чийто стил мисля че няма как да се сбърка, е не по-малко яростно-агресивен, но разликата е, че д-р Войников наистина е пълен профан.”

http://forum.eurasica.ru/index.php?s...=0&#entry56236

Сегодня, 3:54

Сообщение #4

Уважаемый господин IYI!

А почему болгарским ученым (не всем конечно) надо во что бы не было "доказать", что "булгары" были "отуреченными индоперсами"?

Это тенденция в болгарской истории начался с Тодора Живкова?

Он болгарских турок объявил "отуреченными славьянами" и начал политику силовой ассимиляции. Помнится дело дошло до ООН.

В свое время в гитлеровской Германии "арийские идеологи" зашли в тупик с христианством. Одни объявили его чуждым для "арийцев" еврейской религией, другие же начали сочинять сказки о том, что Иисус был наполовину "арийцем". Эти сказки о древних булгар якобы "отуреченных индо-цыган" уж больно напоминает мытарства "арийских" идеологов об "Иисусе-фольксдойче"?!

Как то читал Мэнгеса (тюрколога, кажись, его "Восточный элементы в древнеславьянских языках", или "Тюркизмы в Слове о полку Игореве", точно не помню). Он твердил, что среди болгар можно найти много черт лица напоминающих туркменские, нежели в физиономии турок западной Анатолии.

Ваши ученые поосторожнее с этой темой, обидите балкарцев Кавказа, не дай Бог...

С уважением, Oquzer...

Моят баща - Бог да го прости! – казваше: Хората не пасат трева, а хора! (така е професоре, затова редиците на „враговете ви” стават по-многобройни!)

Нека всички ние тук много добре да видим и осъзнаем какви са историческите и съвременни проекции на тяхното пъклено дело не единствено и само във вътрешно-национален, но и в международен план и в подходящ момент и да се замислим за нашата лична отговорност

пред Род и Родина, особено пък вие младите!

Позволявам си и аз да пристъпя в този свещен храм и крепост на Българщината

и да пожелая на всички участници и посетители на Форума

здраве и ползотворна работа!

В случая „българщината” се представя като понтюркизъм на българска почва!

________________________________________

Последна редакция от проф. Добрев : 24-10-2008 в 09:08.

24-10-2008, 10:01

проф. Добрев

новак

Регистриран: Oct 2008

Местоположение: София

Мнения: 4

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=233920

Но понеже никак не е изключено на основата и на това тук, някой да ме обвини в пристрастие или несправедливост спрямо Ж.В., аз помествам сега и продължението на дискусията там, като моля колегите да обърнат специално внимание

на болдваните от мене изречения.

Вы, кажется, не совсем поняли, что я имела в виду. Даже по вашей новой теории конца 1990-ых, все равно выходит, что протобулгары - это тюрки, пусть даже если их предками являлись персы. Если протобулгары говорили на тюркском языке, то их предками были не только персы, но и тюрки, язык которых они и переняли.

Факт то, что без тюрков с протобулгарами и чувашами не получается: в этногенезе и протобулгар, и чувашей, даже согласно новой теории некоторых болгарских учёных, тюрки участвовали - да так, что те начали говорить по-тюркски.

Но опять же, для вашего этногенеза это гораздо более мелкий, чуждый элемент.

Баскаков и др. на основе всего одного слова решили, что булгарский - тюркский язык?

В Энциклопедии Британника булгарский тоже показан как тюркский и сказано,

что наиболее широко распрастранённый взгляд на происхождение протобулгар.

Значит, врут??? Зачем это им в эпоху индоевропоцентризма?

Вы хотите сказать, что и хазарский язык не был тюркским??

Тогда факты в студию.

Цитата(Таму @ 23.10.2008, 17:17) Ув. Oguzer.

Если Вы в своих постах будете избегать терминов "индоперсы" и "индоцыгане", то, поверьте мне, ваши сообщения нисколько не проиграют в своей информативности и научности.

Saygilarimla,

Таму.

-----------------------------

А что оскорбительного в терминах "индоперсы", "индоцыгане"?

Люди тут говорят об иранском происхождении протобулгар, опровергая более старую и широко распрастранённую версию об их тюркском происхождении.

Неужели эти термины для них являются ругательством, коли они верят,

что их предки таковыми являлись?

Моля за извинение, но пояснявам за колегите нетюрколози - проф. Баскаков е основоположникът на модерната лингвотюркология; той има буквално безброй научни статии и книги за тюркските езици и народи, в това число и за прабългарите и чувашите; в неговото Въведение от 1969 г. за първи път в историята на тюркологията са обособени и описани като отделна, и то първата по ред, етнолингвистична група прабългарите и техните езици и диалекти.

В тази си сводно-обобщителна монография проф. Баскаков, както традиционо е прието за този род изследвания, цитира всички известни и достъпни му историко-езиковедски проучвания за прабългарите и привежда целия открит и установен като прабългарски езиков материал, включително и имената на годините и месеците от Календара.

Но българският, колко жалко, невролог има безсрамието, и то от името на всички български учени, да му хвърли в лицето откровената си клевета, че бил обособил прабългарите на основата на една-единствена дума!?? (Тази фраза си е чисто съчинителство и лъжа на И.Добрев, това го казва, тюркския му събеседник от някой рускоезичен пантюркистки форум, каквито сега има безброй много в интернет)

Аз наистина нямам думи, а и не мога след всичко това да мисля и за неговия морал, какъвто той напълно очевидно няма!

________________________________________

Последна редакция от проф. Добрев : 24-10-2008 в 16:18.

Разбира се всички които се съмняват в пълната неспособност на „тюркската” теория да обясни древнобългарския произход са „неморални”. А на кого служите вие проф.Добрев, на рускоезичните пантюркисти, които изобщо нямат никаква полза от развенчаването на „тюркския” произход, не само на прабългарите, но и на хазарите и на аварите, които са си ефталити! Или на анадолските пантюркисти може би!

И имате наглостта г-н професор да получавате заплата от Българската армия!

[Иванко Тертер]

Българите трайно стъпват на Балканите едва в 7 в., преди това те са в Европа, в Кавказ, част от тях е в Панония където с гепидите правят държава, но не и на Балканите.

7 век? Това ти е грешката. Стара методология. Добре обаче, че правиш уговорката - ТРАЙНО на Балканите в 7 в!

А не така трайно кога според теб? Да помогна с информация в превод на руски /знаеш го/, Никифор Григора /и още десетки такива от неговата епоха историци/:

Произход и прародина на българи по Никифор Григора и сие:

А как это место получило название Болгарии, я расскажу. К северу за Истром есть земля, по которой протекает немалая река; туземцы называют ее Булга; от ней получили имя и сами болгары, которые по своему происхождению не кто другой, как скифы. Когда недуг {24} иконоборства тревожил православных, болгары поднялись оттуда с детьми и женами, и в бесчисленном множестве переправились чрез Истр. Прошедши затем лежащие по Истру обе Мизии и ограбив мизийцев дочиста, что вошло и в пословицу, как саранча какая, или как молния, они занимают Македонию с лежащею за ней Иллирией, довольные теми удобствами, которые нашли там. Столицей для них на будущее время и сделался этот город, которому Юстиниан присвоил честь архиепископии и дал имя, как мы сказали, первой Юстинианы. Потом по имени народа, поселившегося там, эта страна переименована была в Болгарию, а первая Юстиниана признана митрополией Болгарии.

[resavsky]

Иван Добрев размаха тюркския си ятаган.Нареди свещен джихад - тоест "безкомпромисно-безпощадна война" срещу всички които не признават едниствено правилната тюркска теория./господин професора май не е чувал за тафтология/.Но това е нищо - според него по никакъв начин не трябва да обиждаме нашите многострадални тюркски братя дали на света на цивилизацията с някакви си ирански хипотези.Ако зависише от Иван Добрев със сигурност би вкарал специален член в НК - който оспорва тюркския произход на българите влиза в затвора за дълго време.

[протобългарин]

Нов бисер - Зиези бил хунския шанюй Чжи-чжи. Въпросната личност изобщо не може да се нарече родоначалник. Става известен със злополучната си война с братчедите ни усуни. Убит е от китайците и главата му е поднесена на императора от пълководеца Чен Тан. Хората му също са избити от китайците. за какъв родоначалник може да става дума, абе "ивандобревщини". Един "Иван Добрев" единица за простотия!

----

Бележка на модератора

Повече по тази тема - Чжи Чжи и Чен Тан:

Изчезналите римски легиони

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1186

Редактирано Ноември 11, 2008 от ISTORIK

[протобългарин]

Цитат:

проф. Добрев написа

За да ги разпознае и транскрибира правилно, той задължително трябва да е носител

на прабългарския език, т.е. да е прабългарин,

иначе няма как да налучка точния прабългарски звук, но не само при тези думи.

Същевременно обаче той трябва да е и книжник, т.е. писател-преводач, който да се справя достатъчно квалифицирано с цялата тази материя едновременно и в прабългарски, и в славистичен план.

Сравнително късно с този календар продължава да си служи племенникът на княз Борис - Тудор Доксов, видно от добре известната приписка, който е записал Именника или по памет, или от нанесен на дъсчици рунически текст, податки за каквито записи по това време има като че ли в Историята на Нариман, ако добре си спомням името.

Пак според тази история Именникът е бил издълбан на руника

и върху скалата около Мадарския Конник.

Може би, защото ги прегледах доста набързо, от тези ви съобщения

не мога да разбера дали ползвате книгата на проф. Москов?

ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОПИСВАНЕ(11.11.2008)

Именникът безспорно е родословие, само че на равнището на прабългарската държава.

Родословието като хранител на родовата памет е широко разпространено сред тюркските народи,

като изглежда неговият най-пълно-завършен, направо класически вариант е налице при казахите.

В етногенезиса на казахите съществено място заемат прабългари от рода Дуло,

които в тяхното Шежире – Родословие са описани и представени като Дулати.

Точно тук е записано, че основната и по-голяма част от този род

е продължила на запад и е основала държавата Дунавска България,

именно поради което нещата тук изобщо не са случайни.

Казахи все до единого бережно хранят свою генеалогию. Это сидит глубоко в подсознании даже современных казахов. Люди не всегда отдают себе отчет для чего они хранят свои шежире, но они твердо уверены, что это очень важно. И пусть многие не знают наизусть всю свою родословную, но они однозначно знают к какому роду принадлежат.

В каждой казахской семье есть шежире. Шежире - это генеалогические записи. Они передаются от отца к сыну и состоят из нескольких поколений предков мужской линии. Иногда в эти записи включают и наиболее выдающихся женщин. Кроме имен эти записи содержат биографии, историю и географию наиболее значимых событий, легенды. Часто в семье хранят как реликвии вещи своих предков: книги, седла, одежду, украшения и т.д. Нередко это вещи 16-18 веков.

Знание своей родословной казахами является естественной вещью и не воспринимается как что-то необычное. Но если посмотреть на это с точки зрения других народов, то это явление выглядит неординарно. Многие наши друзья не казахи очень удивлялись, узнав, что мы знаем около тридцати поколений своих предков.

И след като научаваме всичко това, аз си мисля, че изобщо няма никакви причини да не приемем и признаем, че именно един мъж от рода Дуло - Тудор Доксов, знае наизуст и съхранява в рунически запис Именника, който е преминал у него, разбира се, от неговия баща, и когато към края на живота си се занимава само с превод и писане на български език и кирилица, той го и преписва от своите дървени дъсчици върху пергамент, откъдето пък е преписван най-малко един път, податки за което има в самия Именник в лицето на негови загубени части, които първи и последен възстановява проф. Москов.

--------------------------------------------------------------------------------

Последна редакция от проф. Добрев : Днес в 13:10.

проф. Добрев

Виж публичния профил

Изпрати Лично Съобщение до проф. Добрев

Виж личната страница на проф. Добрев!

Потърси други мнения на проф. Добрев

-----------------------------------------------------------

Днес, 14:46 #438

Guy de Mont Ferrand

chevalier

Регистриран: Nov 2006

Възраст: 28

Мнения: 1,650 Яяя!!! И от коя година е въпросното шежире? А откъде идва извода, че Тудор Доксов е от рода "Дуло"? Това за Именника дори не го коментирам.

ПП: ИЦА?

-------------------------------------------------------

Да видим какво пошат враговете! "Ивандобревщини"? - човекът има много развинтена фантазия. Сигурно има машина на времето с която отлита до тази или онази епоха, да прави сверки!

може би професорът не знае че етногенезата на казахите е твърде късна, от следчингисидското време! Те са остатъци от кипчакските племена, разпертушинени от Чингис! Какъв ти Дуло?

[протобългарин]

проф. Добрев

новак

Регистриран: Oct 2008

Местоположение: София

Мнения: 33 "в оня, елитния форум"

Барс, верени, кюпе, шегор и др. в прабългарските езици и диалекти, а впоследствие и в онези къпчашки или огузски езици и диалекти, които имат прабългарски субстрат, като татарския и куманския например, или пък са били в тесен етнолингвистичен контакт с тях, са индоирански заемки от времето до началото на ІІ хил. пр.н.е., когато североизточният челен фронт на индоиранците опира до Алтай, а прабългарските родове и племена са съсредоточени главно в Минусинската Котловина. ----------------------------------------------------------

И какви са тези племена в Минусинската котловина - Афанасиевска, Усуневска и Карасукска култура, все индоевропейци, първите проникват в Таримската котловина, "афанасиевските" племена и бай`Виктор Майер им намери мумифицираните погребеиня - високо руси и белокожи хора, че на всичкото отгоре имали и по един бяло-червен амулет, подобен на връвчица, вързан за китката. Що ли е това, че и киданите го прихванали? После идват карасукците-тохари, които заливат цял Синцзян, стават известни като племената "ди", по-късно като юечжи, усуни и динлини. И имлаи лошия навик да стягат главичките на децата си, да ставали остри, мъжете пък, не знам защо си, си бръснели главите и си оставяли нещо като чембас? А пък тези глупави манси и ханти в Алтай, както и късните тюрки - кумандинци, шорци и пр. имат едни странни митове за някакви високи бели юнаци, целите в желязо, с остри глави, дето се казвали с никому неизвестните имена "яляни" и "нарти" и живеели в Алтай, преди тях!!! Странна работа, че и археолозите изкопават по някой от тях и ги свързват с някаква си таштъкска култура, наследила карасукската и тагарската! По същото време "протоалтайците" които се свързват с Алтай по погрешка, са зад Байкал, в Саяните, Източна Монголия, Манчжурия, Корея. ....Или това са носителита на шиверската култура, културата на плочестите могили, дунбейската култура.

Ха такаа, професорът ще дойде на моя...., , само трябва да се ограмоти още малко по отношение на въпросните култури и носителите им! Ние в "гетото" иначе трева пасем, както смята ИЦА-та. Човек докато е жив се учи, дерзайте професоре, имате все още време да прогледнете!

[протобългарин]

От елетния форум:

Научаваме се че:

Днес, 10:03 #480

Turanaga_San

новак

Регистриран: Nov 2008

Мнения: 2 Съжалявам че отново връщам клубарите към изтърканата тема за титлата на Прабългарските владетели но бях провокиран от един от последните коментари на ИЦА, с който той ми напомни за нещо любопитно, на което бях попаднал случайно преди известно време, и реших, че ще е интересно да го споделя с вас.

Kanasubigi Прабългарски . ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων, ho ek Theou archon Гръцки

Kana - su - bigi

Kana - su - big –I (possessive)….. аналогично на zoapan kupe-SI ? ризница на жупана (Наполитано/ИЦА)

Aрхонт – войска - bag/beg –I …..аналогично на късно турското су-баши (главатар, предводител на войската) или в превод архонт (господар, владетел) архонт на войската

До тук всичко чудесно НО, ... но в гръцкия текст се говори за архонт от Бога и няма никакво споменаване на войска. В титлите на Тюркските владетели също не се говори за войска а се споменава изрично Тангра, който странно защо липсва в Българската титулатура. Освен това вместо напълно излишното смислово дублиране на архонт/ предводител/ владетел чрез кана и бег, в така направения превод липсва НАЙ-ВАЖНОТО ....а именно споменаването на Бог, чието присъствие в паралелния Гръцки текст както и в синхронните титли на Тюркските хагани е очевидно и абослютно задължително в предвид традицията да се подчертава божествения произход на властта.

Голяма част от тези вътрешни противоречия в превода намират много лесно обяснение ако си изясним произхода на Тюркската титла бег ( bag, beg, bay,bey). Както е добре известно много от титлите получили популярност в Първия Тюркски Хаганат (каган, кан, тегин, боила, таркан, багатур...) представляват ранни заемки от Китайски или съседните Ирански езици. Титлата бег не прави никакво изключение в това отношение и се явява ранна Согдийска заемка. Титлите beg/bag/bay бег, бей се използват в Тюркските езици паралелно с тяхната употреба в синхронните им Согдийски и Средно Персийски – baga, bag, baya, bay. Иранската титла бага е имала смисъл както на Бог така и на земен владетел, аналогично на употребата на Лорд в Английски и Господ/Господар/Господин в славянските езици. Във всички тези случаи се касае за опит да се подчертае Божествения прооизход на Царската власт и “харизматичността” на владетеля/ владетелския род.

…. обърнете внимание как е Бог на Согдийски и как Согдийците образуват генитив/родителен падеж .. на Бога Задачи за упражнение.....Що е то Бъг, що е то Бъгистан, Бъгпъши, Багпур и има ли то почва у нас?

βəγ- <βγ> “god”

βγ, plur. βγyšt, βγ’n βəγ, βəγīšt, βəγān: lord, sir

βγpšy βǝγpǝšē: son of gods

βγ’nyk βǝγānīk: of the gods, divine

βγn βǝγǝn neut.: temple 5 в смисъл (храм, посветен) на Бога

βγyyst’n βəγistān: place of gods тоест БЪГ – Бог а БЪГ-И ....генитив – на Бога

Граматични особености които имат отношение към въпроса:

The plural ending -īšt is found in βəγīšt <βγyšt>, the plural of βəγ,. There are a few instances of the old gen.-dat. plural in -ān, e.g., βəγān <βγ’n> “of gods.”

une məzēx əxšēwənī (gen.-dat.) Zərwā-βəγī pērnəmsār “before the great god Zərwā”

ИЦА: а вих- е всъщност неправилно транскрибирано от гръцки бих-. Думата βεχ, πεχ "княз, принц" се среща и у хазарите. Срв. с прабълг. биг от сложносъставната титла кана сю биг-и. Така полученото Вихтун "княжески род"

интересно ИЦА какво ще казеш за това тук : There are a few superlative forms in -təm and -təmčīk <-tmcyk> ...... βəγān βəxtəm <βγ’n βxtm> “most divine of deities” (the Buddha). Май ще се окажеш по една нелепа случайност абсолютно прав за връзката между вихтун и биги, само че не е просто княжеския род защото княжески родове изглежда е имало доста а НАЙ-княжеския и божествен, ...всъщност какви са истинските измерения на това твое откритие ще кажа някой друг път, ...... засега само тръпна в очакване на поредния фонетичен модел, .....имайки предвид че в прабългарски (Н) в края на Тюркските числителни закономерно, хе хе хе, преминава в (М), Тюркската дума бихтун дава също толкова закономерно вихтум .... и ето ти Прабългаризъм на Согдийска почва, евала аркадашлар! Остава само да намерим още няколко случайни думи за да докажем модела, но това са дребни детайли.

И сега да се върнем на темата.

Докато в Согдийски и Персийски титлата Бага се използва предимно в комбинация с Митра, Зурван и други, тоест най-често в смисъл на Бог, то в Тюркските езици поради култа към Тангра нейната употреба е сведена само до господар/земен владетел и то от сравнително нисък ранг. На практика беговете в Тюркските Хаганати са само областни управители и единствено в Хазарския Хаганат бегът се явява де факто упрвляващия вице-крал или кавхан, но дори и в този случай той има само изпълнителна власт докато хаганът си остава носителя на Божествения произход и харизмата. Това съвсем ясно показва че думата Бага/Бег запазва своя първоначален “Божествен смисъл” единствено сред Иранските народи и езици, докато в Тюркските тя девалвира, най-вероятно поради големите религиозни различия между Иранските и Тюркските народи и в тази си роля при Тюрките тя е заменена от култа към Тангра.

Всичко това говори че опитите да се търси превод на прабългарското БИГИ на Тюркска основа вместо да се посочи очевадната връзка със Согдийското Бага/Бог и като същевременно умишлено се пренебрегва Теос в Гръцкия текст са абсолютно безпочвени. Биги в титлата на Българските владетели може да означава само и единствено Бог / на Бога и не може да се превежда чрез Тюркската титла бег, която макар да има идентичен произход притежава съвсем друг смисъл и употербата и в титлата на владетеля е абсолютно неуместна. И това е в сила без значение дали прабългарския език се приема за Тюркски или Ирански по-произход, по простата причина че изходният езиков материал в прабългарската титла присъства и в Тюркските и в Иранските езици и кой от двата езика го е донесъл на Балканите няма особено голямо значение. Ако езикът е бил Ирански то Биги може да се преведе само и единствено като Бог, а ако езикът е бил Тюркски биги със сигурност щеше да бъде заменено с Тангра защото в Тюркските езици тази дума няма смисъл на Бог. Остава единсвено възможността езикът да е бил Тюркски но в него просто да е била заета една Иранска по произход титла, нещо което е твърде често срещано явление за епохата.

Искам да уточня че като казвам Иранска по произход титла аз имам предвид титла възникнала в Иранска езикова среда, защото само една такава езикова среда може да обясни употребата на Бага в титлата на Българските владетели. Разбира се, това означава че цялостният превод на титлата трябва да се търси на осоновата на Иранските а не на Тюркските езици. И тук възниква интересният въпрос - защо Бешевлиев се опитва да прави цялостен превод на титлата на основата на Тюркските езици и САМО на тази основа? И защо се стига до парадоксалната ситуация да се правят комични аналогии с Турското су-баши и да се вкарва абсурдната за титла на владетел дума су-войска? Нима Бешевлиев не е бил запознат с произхода на Тюрскската титла бег/бей и не е можел да събере две и две като преведе БИГИ не като някакъв измислен бей или онбашия а точно като ho ek Theou / от Бога? Според мен тук изобщо не се касае за случайна грешка. Просто не виждам как може да се получи такава грешка при положение че същия този учен сам е “доказал” Иранския произход на имената на едва ли не всички ранни Български владетели, и освен това сам пише че използването на кана вместо кан/хан трудно може да бъде обяснено на основата на Тюркските езици. Тоест, имал е абсолютно всички причини да търси алтернативни преводи а и познанията да го направи. И въпреки това не го е напрвил!. Не е проверил има ли алтернативен Ирански превод на титлата и доколко този превод е възможен. Защо се стига до тук?

Нека сега навлезем смело в безкрайните степи на Прабългарското езикоНЕзнание. Поради естеството на новата езикова материя нека за момент да си представим (моля специалистите Тюрколози да ми простят еретичната мисъл защото както се казва аз не зная какво върша), та да си представим, че в титлата на Българските владетели няма никаква войска а има просто едно су/сю, което може да значи войска, но може да означава и много други работи, които както и Бага/Биги нямат нищо общо с Тюркските езици.

За момент можем да си представим че дивите Тюрко-Българи вместо Бег на Войската или Бич Божи са искали да кажат че техния Хан е бил Син на Бога. Тъй като са пропуснали да споменат за Бир Тенгри мен започва да ме гложди и още по-еретичната мисъл, че те изобщо не са знаели как да кажат Син на Бога на Тюркски И вече като връх на еретизма, и първа крачка към кладата, аз си позволявам да помисля че сред тях е имало и такива луди глави които в своето невежество са решили да напишат Син на Бога на един съвършено чужд и непознат за тях Ирански език.

Разбира се, за нас ще си остане завинаги пълна загадка как точно Прабългарите са произнасяли това Божи в титлата на своя владетел .... БИГИ, БАГИ, БОГИ, БЪГИ, БЪГЪ. .

Но да продължим нашето пътуване из дебрите на езокоНЕзнанието. За голямо наше съжаление, Согдийският им нещо не е бил перфектен, защото макар че уцелили правилно падежа нашите древни пишман лингвисти пообъркали малко словореда и не знаели как правилно да напишат син на Согдийски. Затова те отворили речниците на Индо-Европейските езици и продължили с ровенето.

son

O.E. sunu "son," from P.Gmc. *sunuz (cf. O.S., O.Fris. sunu, O.N. sonr, Dan. søn, Swed. son, M.Du. sone, Du. zoon, O.H.G. sunu, Ger. Sohn, Goth. sunus "son"), from PIE *sunu-/*sunyu- (cf. Skt. sunus, Gk. huios, Avestan hunush, Armenian ustr, Lith. sunus, O.C.S. synu, Rus., Pol. syn "son"), from root *su- "to give birth" (cf. Skt. sauti "gives birth," O.Ir. suth "birth, offspring"). Sonny as a familiar form of address to one younger or inferior is from 1870. Son of _____ as the title of a sequel to a book or movie is recorded from 1929.

Но и това не свършили правилно защото докато повечето нормални Индо-Европейски езици пазят Н в края на син, сон, суну нашите другари се забили из Средно-азиатските пущинаци  където от н-то нищо не останало. Останало само су

Средно Персийски Син – Pur, pusar

Согдийски Син – zate, pys

Пащо (Средна Азия) Син - zoe

Талишки (Кавказ) Boy, son – zoa, zua, zôa , zue, zu'a, zoa, zâ

Тохарски (Средна Азия) se, soyä - a son (IE *sú- - to be born)

И сега нека да сумираме -откъде тръгнахме и къде стигнахме.

Kana - su - big –I

Хан Бег на Войската

Или

Кана Син Божи

ho ek Theou archon

А така стигнахте до моята етимология, която съм я пуснал преди доста месеци на "протоболгарианс", ще трябва да искам патент от "тюркската кочина с елитни домузи", да ви и е... мамичките и женките.

[Togarm]

А някой да се сеща че ho ek Theou archon си е съвсем буквален превод на KANASYBYGI?

Сиреч: "От / в / чрез Бога владетел"

Я сега да видим какви лично наши родни варианти си имаме и да престанем да ровим по света за аналогии.

1. "Кана" - О.К., това е иранското "кана" - "владетел", преминало при тюрките като "хан" с изменено значение (по-нископоставена титла).

В българския език съществуват изразите "канара човек", "кански труд" и т.н. Значението е очевидно - "голям / много голям / грамаден / огромен". Звучи странно като дума която трябва да бъде използвана в титулатурната ономастика, но нека си спомним какви далеч по-странни обръщения към владетели и въобще благородници имаме в Западна Европа: "Ваше Величество", "Ваше Сиятелство", "Ваше Превъзходителство", "Ваша Милост" и прочие и прочие малоумия. На всичкото отгоре въпросните владетели явно са страдали от шизофреничната нагласа да се смятат за "Ние", "Нас", анализа на което оставям на доктор Войников като психиатър.

От тази гледна точка една владетелска титулатура със семантика "голям" (т.е. "големият човек" в държавата), е много по-нормална.

2. "Ас" (Кан - ас = "канЪТ") - Архаична членна форма за мъжки род единствено число, запазена и до днес в Родопите и сред българите в Албания и северозападна Гърция, намиращи се в планински и труднодостъпни райони, където езиковите реформи достигат бавно.

3. "У" - "в" / "при" / "чрез" / "от" и т.н.

Фактът, че при славяните има такава дума със същото значение, не означава че и при българите, които са също индоевропейски народ, не я е имало.

4. "Биги" - Дериват от древноиранското "бага" със значение "БогЪ" в славянските езици.

Реконструкция: "Кан-ас у Биги" = "Владетел-ят от/в/чрез Бога" = "ho ek Theou arhon"

При което се оказва, че когато се ползва БЪЛГАРСКИ ЕЗИК за превеждането на една БЪЛГАРСКА ТИТЛА, вероятността преводът да бъде смислен и точен е далеч по-голяма. И отговаря БУКВАЛНО на гръцкия превод. Всички други версии не могат да се похвалят с това.

Закономерно, при преминаването на тази титла при славяните членът "ас" престава да бъде такъв и се слива с корена, при което се получава "кънязъ" / "къненз", по простата причина че в славянските езици няма членуване, освен ако не е под българско влияние. Някой би възразил: "А защо славните не са възприели само корена на думата?" Отговорът е простичък - Защото не са срещали тази дума нечленувана. Защото в средновековна България няма "владетел", а "Владетелят", който не може да бъде "някой си", "един от владетелите", просто защото е само един. Пък и е нормално когато се представя в един от своите надписи да пише "(Аз) от Бога владетелЯТ еди-кой си..." и пр. Затова е "Кан-ас" / "Кан-ът". Предполагам че по същия начин стои въпросът с тохарския вариант "КАНО".

Няма нужда да ходим да гоним Михаля през девет планини в десета. Той си е вкъщи.

Поздрави!

[протобългарин]

Вчера, 13:11 #567

проф. Добрев

новак

Регистриран: Oct 2008

Местоположение: София

Мнения: 42

До интерсни изводи1 в "Бойна слава" стига дълбоко(не)уважаемиянт от мен прф.иван Добрев, подвизаващ се като автор на монолози във форума на "Медиапул като "Новопрочетник храбър"!"

"Сега вече става напълно ясно, че Силистренските Надписи са ирански по език и са на погребални урни, в които е поставена пепелта от изгарянето на телата на жители на Дръстър и околността, които практикуват не трупополагане, а трупоизгаряне.

Тази област е богата на иранско и по-точно източноиранско присъствие доста отпреди Н.Е., аланско племе/племена довежда тук и хан Ирник след битката при Недао и от тук например е майката на Йорданес, но такова племе или племена води със себе си и хан Аспарух.

В Ловешко има микротопоним Дзуара, където безспорно е било аланско светилище, наименованието на което няма как да не е образувано на основата на древноаланско нарицателно съществително име, което понастоящем има своето продължение и в осетинския език; божеството, към което се обръщат коледарите от с. Бяла Вода, Плевенско се казва Шест, което не може да няма връзка с иранското божество Яздан и т.н.

Няколко имена от тези надписи обаче не са в никакъв случай собствено ирански по произход и лексико-граматична структура, а тюркски по принцип и прабългарски в частност, откъдето трябва да се допусне, че въпросното иранско племе, най-вероятно от времето на Аспарух, е вече в процес на прабългаризация, т.е. сливане и преливане в околните прабългарски племена.

Наистина долупоместената извадка се получи малко обемиста, но това е поради единственото ни и напълно добронамерено желание да ви покажем, че парадигмите на българските тюрколози са много повече на брой от вашите, което всъщност си е и ни повече, ни по-малко въпрос и мярка на достатъчно висока интелигентност и информираност.

Тюрколозите освен това отдавна вече са напълно наясно и с този проблем, именно която яснота прави съвсем излишни тук всякакви разговори, но въпреки и това аз искам да попитам какъв точно ви е проблемът и дали все пак не бихте се опитали да формулирате някаква теза?

В общонаучен план обаче не може да не се забележи, че съвременната българска медиевистика и малко по-точно най-новата прабългаристика се “развива и напредва”, като се противопоставя и опонира на една много непочтена и грозна фикция, родена в болното съзнание на няколко души, защото поне от сто години насам не само у нас, но и по целия Свят няма нито един сериозно-задълбочен учен, който да започва и да изгражда проучванията си върху прабългарите с презумпцията, че те са “дива, некултурна и малобройна тюркска орда”, но ако не беше тази уродлива фикция, какво щяха да пишат петърдобревци, божидардимитровци и останалите с техните епигоно-адепти и как щяха да хвърлят прах в очите на хората, за да могат да им приберат париците?!

Както и да е и все пак, ето и нещо особено важно и изцяло вътре в тук разглежданата проблематика – едно от “последните открития в областта на древнобългаристиката” са и Силистренските надписи, нека да ги наречем така, които, разбира се, са открити и известни не от вчера и напълно естествено са намерили място в по-следващите, след това от 1934 г., издания на прабългарските надписи от акад. В. Бешевлиев [1992] и то специално под особено показателното за високия научен морал и етика на автора, напълно категоричното, ясно и определено кратко заглавие “Неясни надписи”, където Той, под №№ 91-94, описва и представя общо 6 надписа, сред които, под № 92-a,b,с, са и трите силистренски надписа.

Тук акад. В. Бешевлиев представя палеографските черти и особености на Надписите; направените върху тях първи публикации, повечето от които, разбира се, са пак от него, и общо за трите надписа отбелязва, “че се касае за цялостни надписи”; излиза с предположението за евентуална гръцка основа на едно от съчетанията, обаче думите като цяло не са гръцки, само думата ζερα може да се свърже с първобългарското ζερα ταρκανος от Надпис № 60; за друга дума допуска връзка с две тюркски думи – üč “три” или uč “връх”, евентуалното съотнасяне с първата от които, поради това че “гръцката буква Υ е имала все още звуковата стойност ü”, датира Надписа преди Х в.; “Езикът на тези три надписа е очевидно не гръцки. Той може да бъде тюркски, евентуално първобългарски. Произходът на надписите от Силистра не противоречи на такова заключение.” [254-257, подчерт. – И.Д.].

Велики са скромността и почтеността пред Науката, на големия ни епиграф прабългарист, както са велики и неговите трудове и приноси за прабългаристиката, но наистина много странно, именно те са повод в прабългаристичната ни литература да се появят някои крайно несправедливи упреци и претенции, според които тъкмо за Силистренските надписи, тогава не академик, а чл.кор. В. Бешевлиев “се е ограничил само да отбележи, че те са най-вероятно прабългарски (защото съдържат прабългарски дворцови титли), но не е бил в състояние да ги преведе”, когато тези надписи са “най-меродавните свидетелства за езика на прабългарите”, защото “Доста изненадващо и в пълен разрез с тюркската теория за прабългарите, те започнаха да ни изпращат следи, че са били не тюркски, а по-скоро бактрийски народ”; “техният неразтълкуван все още език може да ни помогне да намерим ключа към трудната и все още нерешена прабългарска загадка”; тези “погребални надписи” “са били написани върху неголеми каменни блокове и са били предназначени да бъдат поставени върху урни с праха на погребаните”, “които представляват най-често големи делви или амфоровидни стомни. Открити са стотици прабългарски погребения от този тип.”; досега тези погребения “оставаха една голяма загадка”; специално въпросният надпис “е стоял върху урната с праха на някой прабългарски велможа, чиито тленни останки са били изгорени и след това е погребан по добре известния ритуал, изразяващ се в погребване не на тялото, а на пепелта”; “самите надписи са написани на един явно бактрийски говор от типа на онези, които и до днес звучат в Памир и Хиндукуш сред далечните потомци на древните бактрийци” и какво ли не още.

Първият от Силистренските надписи има вида ΖΕΝΤΙ ΑΣΟ Ε, до превода на който “с помощта на индоиранските езици като: “На Зента прахът е това”, се достига с цената на такива, историколингвистически особено груби фактически грешки, недоглеждания и противоречия като това, че “Думата “зенти” е най-вероятно бактрийското собствено име Зента (знаещ), поставено в характерния за памирските езици косвен падеж, изразен чрез суфикса “и”, когато всъщност в Надписа името не е Зента, което с този си завършек, според нас, не може да има значението “знаещ” на неясно как образуващото се в онзи “индоирански” и “бактрийски” едновременно(!?) език, действително причастие, а по-скоро значението “познат” на съответното страдателно причастие, срв. согд. kəte “сделанный” от иран. *kŗta-ka-; изходната форма на второто съществително име, така представено, не е неясно откъде взетата “дума “аси”, която означава “пепел, гробен прах”, а най-вероятно източноиранското по-общо и аланското в частност *аше, срв. согд. āše “зола” от иран. *āθraka- и вероятно пак от същия корен пушт. āс “пепелище; родной дом”, обаче пак там ايره [ира] “зола; пепел”, но все пак и въпреки всичко, в съвременния алански език думата със значението “зола” е фæнык, а има още и æртхутæг “пепел”, сыгъдуат “пепелище”, докато във ваханския език думата със значение “зола; пепел” е pārg, като при това в иранските езици има и фонетически много близка и номинативносемантически особено подходяща за случая, лексема със значение “кость” като стперс. ast, авест. ast-, осет. стæг, пушт. اس [āс] “пепелище; родной дом”, всички от иран. *ast-, но лично за нас много неясно защо пушт. هد [had] “кость”, което като цяло и във всички случаи изисква и налага цялостно-подробен етимологичен анализ, на какъвто ние поне засега не сме готови, а и нямаме време и място, заради необходимостта от редица справки и позовавания на иранистите [вж. Основы иранского языкознания 1981, 22,344,376,392; РАфгСл, 227,285,481; РОсСл, 185,222,346; СлВхЯз, 232-233]; “суфиксът “и” тук е “косвен падеж”, но в другия надпис той е “типичен памирски притежателен суфикс “и”; от това, че в германските езици има подобна дума, съвсем не следва, че тя има индоирански произход, но пък особеностите на Надписа “загатват, че той е написан на някакъв бактрийски говор”, което съчетание от липсата на елементарна езикова грамотност в съставянето на изречението и логическото противоречие в рамките на общото, особеното и частното, в никакъв случай не е предпоставката достатъчно условие за още по-неграмотно-смешното и неясно все пак от къде или какво “подсказано” изречение “Тази именно особеност подсказва, че надписът е най-вероятно надгробен”, защото това последното изобщо не се подсказва, а проличава и дори е повече от очевидно и за най-чуждия на лингвистиката и археологията читател, както от съдържанието на самия надпис, така и от мястото на неговото нанасяне, стига човек много отрано да не е лишен от присъщата по начало на всички простосмъртни и впоследствие развита и усъвършенствувана до определена степен и ниво природно-социална дарба способност да “произвежда” елементарни умозаключения [срв. Добрев П. 1991, 102-108, подчерт. – И.Д.].

Пропуските на “Учителя” ги отстранява “Ученикът”, който го и частично оневинява, защото наред с не особено коректната добавка около “иранския определителен член”, където въпросният зв. о в действителност е именителен падеж, единствено число [вж. Основы иранского языкознания 1981, 342], и някои други, индоевропеистически банално-елементарни уточнения, той, независимо че цитира съответните страници, все пак и въпреки всичко, очевидно разчитайки на късата памет на читателя, твърди, че неговият, на “Учителя” превод има вида “На Зент прахът е”, при което така и ще си останат докрай пълна загадка за нас ролята и целта тъкмо на това място, на такива широко известни и лингвистически, определено тривиални “факти”, както и на някои чисто и просто неверни твърдения като причисляването от страна на Гази Барадж, на “арменците към индоиранската общност”; отъждествяването от страна на Хронографа, на арменците с аланите; по-голямата близост на Армения, не до гръко-римския, а до иранския свят; партският произход на някои арменски царски династии; изобилието от персийски думи в арменския език; “откритието”, че “арменският език се определя като самостоятелен в семейството на индоевропейските езици”, и особено напълно излишно-неуместният превод и съотнасянията на въпросния надпис с арменския език, наличието при който на някои тъждествени съставки на нивото на морфологията и синтаксиса едновременно на славянския български, арменския и иранските езици надали трябва да изненадва, когато предварително е много добре известно, че става въпрос за три достатъчно близки, генетико-типологически тъждествени до определен етап, степен и ниво, индоевропейски езика [срв. Голийски 2003, 328-329].

В действителност, нещата изобщо не стоят така и са пределно прости и ясни, особено и единствено в рамките на Тюрко-Алтайската теория за прабългарите, защото българите тюрки от състава най-напред на западните хуни от началото на V в., при своето движение още от Алтай на запад, начело на Великото преселение на народите, а така също и достигащите пак тази област, по-късни Аспарухови българи навлизат и преминават преди това през земите на немалко ирански племена и народи, включително на етапа и по време на своето достигане и пребиваване на Кавказ и в дн. Южна Русия, където се сблъскват, покоряват и увличат със себе си и алански родове и племена, етнолингвистичният контакт с които протича на различни нива и с различна степен на интензивност, пределът на което е тюркизацията, но задължително още по-точно - българизацията на самите алани, именно поради което в литературата може да се попадне и на изследвания, според които аланите са тюркоезични и дори и тюрки [напр. Закиев 2003, 1-16; ~*~2003а, 19].

Независимо от това последното, Силистренските надписи очевидно-безспорно са написани на някакъв ирански език, който обаче не е согдийски или пуштунски например, а най-вероятно алански, който пък от своя страна в качеството си на източноирански език притежава и се характеризира с редица тъждествено-общи черти с някои от иранските памирски езици, повечето от които са също така източноирански, единствено закономерно-правомерният извод от което като цяло е, че през определен период, на територията на дн. гр. Силистра са се установили, не особено много на брой, щом като са намерени само три надгробни надписа, и алани, в светлината на което сега и тук сме повече принудени да забележим, че нищо повече от откровена лъжа не е твърдението “Открити са стотици прабългарски погребения от този тип”, защото ако това наистина беше така, щеше да има и стотици такива надписи и те, повече от сигурно, щяха да намерят място под горецитираното заглавие на уникалния труд на акад. В. Бешевлиев.

Въпросните алани, може и да са достигнали тези места още преди Аспаруховите българи, но доколкото, както забелязва много преди нас акад. В. Бешевлиев, във втория надпис се среща и известната от други, определено прабългарски надписи, собствено прабългарската титл. ζερα, към което ние допълнително прибавяме и нашите много дълбоки съмнения и резерви, че мъжките лични имена като Οχσι, Ανζι, Υτζη от втория и третия надпис, при които човек трябва да е много силно предубеден или пределно некомпетентен лингвистически, за да не забележи не само еднотипно-типичното тюркско словообразуване, но и трите собствено тюркски по принцип и тюркобългарски в частност лексеми, се тълкуват достатъчно пълно и убедително именно на иранска, а не примерно на тюркска почва, защото дори само един поглед е достатъчен, за да се убеди човек, че в тях няма нищо иранско като звуков и морфологичен строеж.

От всичко това пък като цяло следва, че тези, малко на брой “силистренски алани”, които според горепосочената пак от акад. В. Бешевлиев палеографска особеност са пребивавали тук преди Х в., но във всички случаи, както по безспорен начин проличава от наличието на току-що цитираната прабългарска титла, те пристигат на това място след края на VІІ в. и то вече доста напреднали в своята тюркизация, но по-точно болгаризация, свидетелство и доказателство за което са не толкова въпросната прабългарска титла, колкото току-що цитираните мъжки лични имена от втория и третия силистренски надпис, защото титлите общо взето се заемат и преминават от език в език по-лесно и по-бързо от имената.

Ето защо като че ли вече никак не е лишен от основание и нашият предварителен извод, че всички тези източноирански надписи са оставени, примерно не от появилите се около Новата ера в Добруджа, широко известните скити на Атей или от язигите сармати по време на тяхната миграция доста преди това по посока на Среден Дунав, но никак не е изключено и от аланите авангард на хуните при тяхното придвижване на запад или пък от връщащите се на изток и установяващи се в Малка Скития алани и българи след разпадането на Западнохунската империя [ЛтИзв-1, 358], а най-вероятно, главно заради въпросната прабългарска титла, от алани, които са достигнали до тук едновременно и заедно, напълно възможно с Аспаруховите българи и които поради тесния си и достатъчно интензивен етнолингвистичен контакт с тях са били освен това и на някакъв етап на етнолингвистична трансформация и модификация, т.е. преобразуване, видоизменение и другопревръщане по пътя на тяхната българизация и нищо повече.

Това последното, разбира се, изобщо и в никакъв случай не означава, посредством и по силата на изключително грубата и недопустима тук логико-методологическа грешка екстраполация, че щом като тези надгробни надписи в основата си и като цяло са източноирански, то и езикът на преминалите оттук прабългари е, все по-неточно, бактрийски, източноирански или индоирански, а оттук по същия низходящ ред на пределно неграмотната и логико-психологически направо девиативната умозаключителна верига, че и самите те са бактрийци, памирци или индоиранци.

Арогантно-агресивното лансиране и налагане на тази “хипотеза”, съвсем условно казано, особено в нейния десен край, вече издава много ниско, и дори първобитно-примитивно ниво на “научно” мислене, мултипликацията и масовизацията на псевдонаучните продукти на което у нас, за жалост, станаха възможни едва през последните двадесетина години, да не говорим за това, че въпросното лансиране и налагане, винаги и навсякъде, задължително се съпровождат от анонимните (!?) изобилно-груби и несправедливо-обидни ругатни и клевети по адрес на българските езиковеди тюрколози, което изобщо не прави чест не само на никой възпитано-почтен човек, но и на българските учени като цяло, още по-малко пък на онези измежду тях, които дължат нелигитимно-натрапеното си присъствие в Българската Наука, благодарение на ловко-умело, но и безскрупулно-цинично скалъпените и изфабрикувани от тях манипулативни фалшификати, нахвърляни и струпани под заглавието “Древнобългарски език”.

При това положение вече няма как да отговарят на истината и голословните твърдения, че тук има “стотици прабългарски погребения”, “нерешена прабългарска загадка”, “неразтълкуван все още език”, надписи, които са “най-меродавните свидетелства за езика на прабългарите”, когато тези надписи изобщо не са на прабългарски език, а на генеалого-типологически много различния и дори далечен от него източноирански алански език, именно поради което Силистренските надписи в никакъв случай не са в “разрез с тюркската теория за прабългарите”, а точно обратното – те са поредното и неоспоримо нейно доказателство, защото тъкмо тя, единствено вярната и обектно адекватната Тюркско-Алтайска Теория за прабългарите е в състояние да ги идентифицира и определи тях, Надписите, като нетюркски изобщо и небългарски в частност и същевременно да покаже и обясни собствено тюркските по произход лексико-ономастични съставки в техния източноирански алански език.

Прабългарите никога не са били и няма да бъдат “бактрийски народ”, независимо от чувствителния ирански етнолингвистичен слой или пласт, който те имат и носят в себе си, наличието на който позволява да се говори за тях само като за частично, до някаква степен иранизирани тюрки, но доколкото тази иранизация е под и преди мярата за етнолингвистическа трансформация, преобразуване на дадена народност, едва след която се стига и до новото качество под формата вече на друг и напълно различен етнолингвистичен обект, то и след частичната иранизация на прабългарите, те съхраняват и продължават да носят своите първично-изконни, собствено тюркски етноидентифициращи и диференциращи черти и особености на техния език, материална и духовна култура и расово-антропологичен тип или което е същото – те и след тази частична иранизация си остават и продължават да бъдат все тюрки или тюркски етнос.

И като последно по този въпрос, допуснатото по-горе, при Силистренските надписи, предположение за интеграцията на алани в прабългарската етнолингвистична общност намира потвърждение като че ли и от засвидетелствуваното в българския говор на с. Бяла вода, Плевенско божество на име Шесто, съвпаденията и различията на което както спрямо иранския прототип, така също и спрямо унгарския му паралел са напълно и лесно обясними на прабългарска езикова почва и преминало и употребено и в коледарска песен от същото село: Хайде, нине, хайде, нине, Не забавай нашта земя, Шесто-ле, коладеле, Повдигна се до Коледа, Шесто-ле, трихангири, Не забавай нашта земя, Шесто-ле, коладеле,…

--------------------------------------------------------------------------------

Последна редакция от проф. Добрев : Вчера в 15:17."

Е това се казва да чегеш Евангелието като дявола.

[протобългарин]

А сега да видим въпросните Силистренски, и др.подобни надписи, показващи на какъв език са "глаголили" древните българи помежду си!

1). Надпис върху варовиково блокче от Силистра. Открит е през 1913 г. край Силистра. Сега се съхранява в Археологически музей – гр.Русе. Публикации, В.Бешевлиев, П.Добрев. Ясно се четат думите „Охси чит ма гиле”. П.Добрев го превежда като „Пожалей праха и не скверни”, изхождайки тай-вече от талишкия език. /ПД-ДЕ,стр.97/ За първата дума „охси” откриваме в осетински иронски xos, дигорски ахsi, ягнобски, пущунски xuš, талишки, персийски xoš, шугнански xōs, таджикски, гилянски xuš, язгулемски xкš, сариколски xыš – добър, хубав, щаслив. /VS-ETD/ В пехлевийски xwaš – сладък. /ИС-ПРС/ В кумански хos – добър, в карачаевобалкарски аšхы, чувашки xuš, татарски jaхšы, xuš, киргизки kos – хубав, добър, е иранска заемка. /ПРС/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375/ Особено дигорската и производната балкарска форма е идентична с прабългарската. „Чит”, в осетински иронски čitt, cыt, cыtoe, дигорски kаdэ, kаdэj – почит, уважение, слава, иронски, дигорски cэttэ – готов, здрав, изправен, осетински дигорски cetun, citt, авестийски ciāt, ciё, ceātana, средноперсийски сyhyn, – отбелязвам, чувствам, възнриемам, в тохарски cetam, cetantse, citt, хотаносакски cetana – душа, мисъл, дух, санскрит ceātaiti, cidi – чувствам, отбелязвам, cayati – уважение. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Думата съществува и в съвр.български читав – здрав, почит – уважение. За Абаев cжttж – готов, здрав, респ. в български читав – цял, здрав, е с неизяснена етимология, но търси връзка с авестийското sand – приготвям, създавам и несъхранил се алански глагол *cad, *cand – създавам, а за citt, пососочва авестийското čаеθ (čаеth), kаеθ (kаеth) – уча, наставлявам, давам вид на неща, с хубав вид. /ВА-С-1,стр.305,311/ „Ма” - В тох./б/ mā – частица подсилваща отрицанието. /DA-DT-b/ В древногръцки ма, санскрит māā, общоиндоирански mā, авестийски mв, mв-nф, староперсийски ma, съвр.персийски mā, хотаносакски ma, палийски mā, осетински ma, хуфски, рушански mā, арменски mi, хетски memma – не, отрицание. /L-IAIL/ В български, в разговорната реч ма често се поставя пред „не” за да подсили смисъла му, напр. ма недей, ма не ща (не искам). Същото е и в осетински където ма подсилва отрицанието при повелително наклонение, а при изявително, отрицанието е нж. Аналогично и в алтайските езици където изходното ma, тюркското ma, монголското bui, bu, тунгусоманчжурското me, корейското mōt, японското ma – означават отрицание. /S-AE/ „Гиле” - осет. gаliu – ляв, но и грешен, лош, нечестив, зло, сравни с бълг. галатски – дяволски, галатя – скверня, псувам. В тох./б/ kla, санскрит galati – дяволски, хинди-урду galatī – престъпен. /VS-ETD/ Аналогия с идентичното санскритско galati – долен, разположен ниско, в евентуален преностен смисъл – адски, дяволски. Или целият израз е „почитай с добро и не скверни”.

2). Надпис върху варовиково блокче. Съхранява се в Русенския музей. Публикации: В.Бешевлиев и П.Добрев. Първата дума е разчетена още от В.Бешевлиев като „Анзи”. П.Добрев предлага превод на надписа: „На Анз Вестоносеца тук долу праха е”. /ПД-ДЕ,стр.99-100/ П.Добрев посочва осетниското dzurd/dzыrd – дума, откъдето извежда думата вестоносец. Ако сравним с осетински, ще видим че там присъстват всички тези думи: „анзи” – в дигорски anzi – година, „зера” – дигорски zэrua, zэruэ, иронски zэrond – възраст, старост, „итзи” – в иронски ittzgg, дигорски idtжg – много, „асо” – дигорски asж – размер, величина, период от време, „е” – дигорски эj - спом.гл. „съм” 3л.ед.ч. Или виждаме че се получава явно част от поминателен надпис, показващ че някой е доживял достопочтенна възраст, букв. „…година старост много размер е”, т.е. „в…..годината на преклонна възраст е (или доживял)…”.

3). Надпис върху варовиково блокче. Също се съхранява в Русенския музей. Публикациите са на В.Бешевлиев и П.Добрев. Според последния, значението е „На Зент праха е”, като свързва думата „асо” с прах, тленни останнки, срещало се в согдийски, древноирански и санскрит. /ПД-ДЕ,стр.99/ Напълно отчитам адекватността и задълбочеността на превода. Зент наистина може да е лично име, означаващо „правда, истина, знание”, в осетински zond – разум, ум. Предлагм и алтернативно решение, от дигорското dziаntэ – почести, славя и вече посоченото asэ – размер, величина, т.е. „с опредени (големи?) почести”.

4). Надпис върху мраморна плоча с кръст от Плиска. В запазения фрагмент са използвани гръцки букви за предаване на прабългарски текст. Днес се съхранява във Варненския музей. Публикации: В.Бешевлиев, К.Попконстантинов, О.Кронщайнер, П.Добрев. Буквата „а” е изписана със знак сходен с „голямата носовка”, известен и от други алано-прбългарски рунически надписи. В малкия фрагмент се разчита думата „рати”. Възможно е да се касае за срички от по-голяма дума. В осетински дигорски rаttun, иронски rаttыn – давам, отдавам, дигорски, иронски rаttэg – създател, дигорски rаtu kэnun, иронски rаtu kэnыn – изпълнявам. Българското ратувам, – силно желая нещо, стремя се, е аналог на осетинските понятия. Може да посочим още осетинското rэdau – щедър, в авестийски radah, пехлеви, согдийски rāt, кюрдски rad, персийски rād – щедър, благосклонен, дар. /ВА-С-2,стр.360/ Заето от старобългарски в руски като ратовать, Фасмер търси (б.а. неясна и отвелечена) връзка с общославянското ратъ – войска. Етимологични паралели: В тох./б/rita, ritan – търся, искам. /DA-DT-b/,/ДРС/,/ИРС/ Другата дума „охси” бе вече изяснена по-горе и означава добър, хубав. Третата дума „йеовок” според П.Добрев произлиза от иранското yufuk – широк, голям, като най-вероятно е някакакъв епитет, а в чеченски yovok означава стар, почитан. /ПД-ДЕ,стр.69-75/ Всъщност чеченската дума е осетинска заемка, от дигорското uжjug, иронското uajыg – великан, юнак, богатир. /ИРС/,/ДРС/ В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/ Думата „еалх” или „олх” се среща и в други алано-прабългарски надписи и бе вече изяснена (вж.по-горе надпис-45 от Хумаринското градище). Осетинският аналог е ulf – почивам, дало и съвр.българското охлабвам. В дясната страна на плочата се чете „аес осоа олх”. „Аес” е притежателно местоимение, 3л.ед.ч., в дигорски э, иронски jэ. „Осоа” е аналогично на осетинските иронски us, дигорско uosэ – съпруга, жена. /ДРС/, /ИРС/ Абаев извежда думата от индоиранското *yausā, ведийското yosā – млада жена, сарматски os, oš – жена. /ВА-С-3,стр.20/ Така че вероятният смисъл е „отдай (почит) на добрия богатир, починал на 90 (години). Неговата жена почива…”. Цифрата 90 е написана чрез гръцката буква σ – сигма, като в най-старата старобългарска книжнина. /ПД-ДЕ,стр.71/

5). Надпис от Мадара, разчетен от В.Бешевлиев. Надписът е с гръцки букви и на гръцки език но съдържа и прабългарски думи: „Кана сюбиги Омоуртаг от бога владетел ..… беше..…и направи жертвоприношения …таггран… ичиргу … ”. Нанесен е върху мраморна плоча, открита в развалините на малка църквица от 14 в. Върху въпросното ταγγραν и споменатия в Кавказ „Тенгрикан-Аспандиат” – „конният бог” на савирите, се гради хипотезата че върховният бог на българите се е казвал Тангра, тъй като „двойната гама” се произнося като „нг” но в гръцки по-близко е звукосъчетанието „гх”. /ВБ-БЕП,стр.52/ Във всички български учебници по история продължава да се пише, че по време на езичеството древните българи почитали като върховен бог тюркския бог на небето Тенгри. На пръв поглед - разсъждава се ясно и логично: тюрките са вярвали в бог Тенгри, прабългарите били тюрки, следователно, и прабългарите са варвявали в Тенгри. Само че този върховен бог е съхранен в един, единствен надпис, при това с не особено ясно съдържание. Предлагам следната интерпретация: „Кана-сюбиги Омуртаг беше (тук) и направи жертвоприношение (с което почете…) вероятно паметта на свой доверен ичиргу-боил, или заедно с него са извършили обряд”. Краят на израза остава неизвестен. Може би трябва да се замислим, съществувал ли е изобщо бог с име Тангра в представата на прабългарите. Трябва да отбележим интересния факт че в български съществува рядката диалектна дума тако – клетва, тако ми – кълна се, втаксовам - обещавам. Използвана е в произведенията на З.Стоянов, Ст.Загорчинов, Кр.Григоров, а последната е известна от народните песни, особено диалектната дума такугере – така също, потвърждавам. /СИ-РРОД,стр.495/,/ДДСБНТ/ Съществувала е в старобългарски, защото е заета в унгарски като tokma – договор. Б.Цонев неправилно я свързва с тъкмо. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173/ Етимологични паралели: В тох./б/ takars.ke, takars.kem – предан, верен, неопетнен, takars.kссwetstse – справедлив, добър. /DA-DT-b/ В осетински tжrigaжd е жалост, състрадание, доброта. В талишки tagars, персийски tāgārt, гилянски tкngкr, хинди-уруду tawaqqur, означава приветствие. /VS-ETD/ В санскрит tathiya – истина, в палийски takkara – изпълняващ, хинди-урду takhmīna - договореност. В ирландски tac – договор, tacar – поддръжка, tagair, староирландски tacraim, tacre – клетва в съда, справедливи аргументи, taca – опора, гаранция, tochar, tochradh, шотландски tocher – собственост, владение, toghair – призив. /ЕDGL/,/EID/ Наблюдаваме близка аналогия и с тохарските понятия. Открива се и в монголски tangarag – клетва, възможен тохаризъм. /МРС/ (б.а. виж думата „тагроги” в надписа от Наги-Сцент Миклош и „тагхран” от надписа на Омуртаг) Така че не можем да твърдим с такава абсолютна сигурност, наличието на бог Тангра в прабългарският пантеон. Думата употребена в надписа на кан Омуртаг най-вероятно означава обряд, клетва, почит на нечия памет, а не е име на бог. Ако „Тагхран” беше име на „върховния бог” едва ли щеше да бъде написано така, без нито едни придружаващ възхваляващ епитет, като велик, всемогъщ и пр.!

Самото общоалтайско *t`aŋgiri, тюркско *teŋri, *taŋrī, тувински tangyrak, якутски tangara, монголско *taŋgarag, тунгусоманчжурско *taŋgura, японско *tinkir, със значение небе, вторично – бог, се смята от някои автори (S.Georg) за производно на енисейското *tīŋgvr – висок. В монголски *tergel, корейски *tăr/*tar, японски *tuki/*tsuki – луна. В протофински *t[ц]lVč́ –дравидски *tiŋaḷ, ескимоскоалеутски *tanqi,*tatqi- луна, в проточукчски *'tirqэn˜*t- небесно светило. В протобалтийски *dañg-u- небе, протогермански *tungla-n,*tunglō(n),*tunglēn – небесно светило, готски *tuŋgl – звезда, старонорвежки tungl, старошведски tungel, староанглийски tungol, старосаксонски tungal, старовисоконемски himil-zungal – луна, небесно светило. /IEE/ В ликийски tabahaza, лувийски, лидийски tappas – небе. В езика на баските thini, в протокартвелски tham, свански txum, мингрелски ti – висок, планински връх. /БКС/ Възможно е и тохарското понятие за висок планински връх - tsankar, да е повлияно от местните енисейски езици, или показва древни паралели с индоевропейските понятия за небесно светило. При алтайците, това понятие е по-късно по произход. Хуните наричали небето čenli, аналогично на корейското čoson – небе, утринна заря. В угрофинските езици, в манси torum, хантски torкm – небе, бог, също във фински taivas, естонски taevas, вепски taivaz – небе, в унгарски dцrцg, лапландски tмrmes', мордвински torams, вотякски jъrъ – гръмотевица. Явно се касае за древно предностратическо понятие свързано с представата висок-небе-бог и небе-гръмотевица-бог. В иранските езици, в осетински tъжng, ягнобски tunturak, пущунски tandкr, персийски tundur, шугнански tundur, гилянски tund, язгулемски tкndкr, сариколски tandыr, хинди-урду tandrā, палийски thaneti, кашмирски ţaţārā, белуджи garandagh, grəndəg – гръмотевица, в ирландски torrunn, кимвърски tarann, корнуелски taran, английски thunder, немски donnern, в тюркските езици, в киргизки dьngьrdцц, тувински diniireer, казахски, татарски dangyr, карачаевобалкарски zyngyndyr – гръмотевица. /VS-ETD/ Протославянското tvarь, tvoriti, tvorъ, tvьrdъ/jь/ означава небесен свод. /D-SIL/ В шумерски dingir, асирийски tanra – бог. /ПД-ЕАКБ,стр.130/ При келтите Таранис, при древните германци Донер-Тор, а при хетите Тархунтас, Тару е бог на гръмотевицата. Ако все пак е имало прабългарско божество Тангра, символ на гръмотевицата, (което е малко вероятно) аналогията с осетинското tъжng е очевидна. Става ясно че в ностратическото палеолитно прасемейство е имало ясни представи и понятия за бог и религия, свързани с абстрактната интерпретация на понятията за небе, скала, планина, гръмотевица.

6). Надпис от петроглиф – Плиска. Буквите са гръцки и кирилски. Върху кръста виждаме ясно християнската формула „ІС ХС NIKA” – „Исус Христос побеждавай”. Следва изображение на конник, знака Y, два сдвоени триъгълника и дума с кирилски букви – „ПСЭРУ”. Авторката П.Петрова, която публикува надписа, смята че Псер/Псяр е лично прабългарско име. С немалко фантазия, тя предлага прочит: „Исус Христос победи, помогна на Псяр да победи шамана (т.е. езичеството)”. /ПП-СПЛ-А-4-1992,стр.47-48/ Единствения славянски аналог на думата е руското псяр – кучкар, но в случая имаме изобразен конник, а не куче. За интерпретацията на думата „псэру” може да предложим две решения: 1.дигорското эfsarэ, иронското эfsarm – смирение, чест, съвест, 2.дигорското эfsэrun, иронското эfsэrыn – настъпвам. Първото эfsarm/эfsэrun има основно значение срам, от авестийското fšārēma – срам, второто эfsэrыn/эfsэrun, от общоираонското *spar – настъпвам. /ВА-С-1,стр.482,483/ Така че значението е или „Исус Христос победи, чрез смирение, или, по-вероятното „Исус Христос победи и настъпи (утвърди се)”. Осетинското „эfs-„ отговаря на иранското и аланско „пс-, сп-”.

7).Надпис от с.Равна (Провадийско). Публикация на К.Попконстантинов, О.Кронщайнер и П.Добрев. Надписът е на кирилица: „ВАРАКУР ЕКДА ХОШТЪ КОМКАТИ” което на съвр.български означава „Варакур, кога ще се комкваш (причестяваш)”. П.Добрев се спира само на името Варакур, като посочва че е неславянско и търси паралели с варан, верени – змей. /ПД-ДЕ,стр.191/ Името Варакур показва твърде ясни осетински паралели. То е двусъставно, от „вар” – осетинското uar – голям и „кур” – дигорски kur, иронски kuыr – бик за разплод, в преносен смисъл – силен, набит, едър, широкоплещест мъж. Интересна е също другата дума „екда” – кога, тя също показва пряк паралел с иронски, дигорски kэd – кога, иронски iskэd, дигорски еskэd – някога, неопределено. /ДРС/,/ОРС/ Или по-точното значение на надписа е укорителното: „Варакур, някога ще се пречестиш ли?”

8.Рунически надпис от с.Гарван, Силистренско. Датиран между 7-9 в. /ЖВ-СП,стр.11-16/ Надписът е върху урна от некропола, при погробения с трупоизгаряне, горелите кости са поставени в керамични урни, наподобяващи осуарии, подобно на таштъкските погребения в Минусинск и кангарските в Средна Азия (некрополите Куня-Уаз, Канга-Кала). Предлагам следната транскрипция: “Иорги билиг вгиазкх”. “Иорги” е дала съвр. Йорго, “билиу” (възм.прочит и като „билиэ”) е най-близко до аналогичното дигорско bililiu – клетва пред покойника, посвещение, волжкобългарското белувик – надгробен знак, а “вгиазкх” или „эгиазкх” може да обясним с иронското aхъazzag, дигорското agъajzag, aхъajzag - важен. Или значението е „на Йорги, важният надгробния паметник” или „важна клетва посвещение на Йорги”.

[Frujin Assen]

Нещо не схванах, хем иранистите и автохтонците прекаляват, а именно той превърна пробългарите в откриватели на всички земни кълбета.

Това за първите български европейски съединени щати е направо гротескно. Навремето бяхме по славяни от руснаците, сега станахме по европейци от европейците, че на всичкото отгоре и с тюкски примеси (той навремето Доган бе казал че пътя за европа минава през босфора).

Не можа да ми стане ясно, как е възможно българи да са практически всички източни народи. То бива бива, ама пък чак до там. Българите може да са юечжи, бактрийци, или народ сформирал се на балканите и по късно отишъл на изток. Ама не може да са всичко това едновременно.

Имам въпрос към вас-ако хуните са българи, а българите са тюрки, ТО ТОВА ЗНАЧИ ЛИ ЧЕ ХУНИТЕ СА ТЮРКИ? Ако хуните са тюрки (а родствени на хуните са немалко народи в азия), то това показва че тюрките са доста по ранен народ отколкото ние си мислихме.

Според Гумильов хуните при отстъплението си на запад се смесват силно с приуралски племена и регресират, и то как регресират! На запад днес е модно да се изкарват немските племена и изобщо варварити "по различни", но не е по нецивилизовани от римляните. Това е напълно понятно, те са потомци именно на тези преселници и е разбираемо че ще се стремят да изчистят техния образ.

Но ние пък защо като папагали следва да повтаряме всичко. Дали тук не е намесена политиката и докарването на някой наши учени пред една (не)българска патия начело на която стои един сокол.

[resavsky]

"Този аланин обаче или е прабългарин по произход, който е запазил прабългарското си име, титла и прозвище, или пък е аланин по потекло, който вече е възприел прабългарско име, титла и прозвище."

Поредният коментар на професор Добрев.Без коментар.

[протобългарин]

И ето титлата кана-сюбиги написана на руническа писменост.

[протобългарин]

И още един надпис, от Мурфатларската ми колекция, писана от "някакъв алан, дето бил прабългарин, ама явно забравил хунския език и минал на развален староосетниски, сиреч алнаски",пък живял в края на І-вата Бълг.д-ва, когато е съществувала Мурфатларската обител!Абе може ли да ги разбереш тия българи от Първото царство, кой кум, кой сват, кой на булката брат!

В този надпис имаме израз-билингва, директен славянобълг.превод на пръблг.израз!?

Тези българи поради что ли се срамят да пишат на хунски (старочувашки) ами пишат на развален дигорски?

[протобългарин]

И тъй като сме се открехнали на прабългарски, още три Мурфатларски надписа!

[RIZAR]

Изцяло подкрепям Доктора за четенията на паметниците .

Запазвам си само възможността за ревизия върху това "сюбиги'' ,където може да се следва и К.Гербов.

Ще обърна внимание обаче на Доктора ,че още Овидий през 1-ви век е казвал , цитирам по памет :"заобикалят ме диви племена и гети , и беси , и сармати."

Ей ,това са Ви "аланите" от 1-ви век и няма нужда да ходим в Китай да ги търсим , като са си стояли от доста време тук .

Ако сте коректен докторе ,ще отбележите ,че във владетелските имена на Боспорското царстов има тракийски царе с името "Савромат" .

Ако сте още по-коректен ще отбележите ,че във всички карти дават племената на скито-сарматите в единия край на Дунав/Малка Скития/ ,а другите дори и зад Каспийско море .

Въпрос на време е да се реши наистина ли управляващият българите елит е от близките сармати /от кръга на агатирсите и даките -Дуло / или наистина има едно прегрупиране на Източния сарматски блок на Запад .

Поддържам едно такова решение ,по простата причина ,че има такива индикации на такива регропу от по-старо време и налични извори за това .

Горо76 , застъпва тезата ,че дако-мизо-гетите били различни от бесите и южните "същински'' траки,може и да е така ,но името "ТРАКИ" не е било в началото "ЕТНОНИМ" ,то е било име на хора изповядващи религия ,различна от тази на елините . Това може да са били ,както остатъците от фригите и мизите ,така и по стария пласт население ,най-общо наречен "предтракийско" .

Както и името на "СКИТИТЕ" не е "ЕТНОНИМ" ,а нарицателно име на народи ,които имат различен начин на живот от елинския .Какъв живот - скитски - или на гръцки номадски !

„Ωσπερ τα προς Βορραν μερη τα γνώριμα ενι ονοματι Σκυθας εκαλουν η νομαδας , ως”

Много добре запомнете това ,защото го казва ,още Омир ,а не кой да е !

И да видите от колко хилядолетия думата "скитам" ,"скит" ,"скитник" си е на Балканите !