Константин Философ не е писал славянобългарска азбука

**КГ125** · Април 4, 2009

Кагебеец друг път - един то най-големите руски учени. акад.Дмитрий Лихачов е един от най-авторитетните РУСКИ познавачи на тоя въпрос.

Пропусна да кажеш, че е лежал в сталински лагер

Освен това, спориш с един човек, като го дискредитираш лично, и то с глупави твърдения. Argumentum ad hominem.

Естествено, че ще има толкова награди, той е един от малкото руски учени, който изтъква истинската тежест на българският принос в славянската култура.

Не се вижда да има с какво да опровергаеш тази негова теза, както много пъти досега.

Езикът е от славянската езикова група и се нарича български. Сръбската и руската редакция са ти познати термини.

Редактирано Април 4, 2009 от КГ125

**Аспарух IYI** · Април 4, 2009

Кагебеец друг път - един то най-големите руски учени. акад.Дмитрий Лихачов е един от най-авторитетните РУСКИ познавачи на тоя въпрос.

Пропусна да кажеш, че е лежал в сталински лагер

Организира нелегален кръжок като примамва набелязани от службите студенти,

осъден е заедно с тях, но ... освободен предсрочно и веднага назначен на работа в

Ленинград да души за следващите си жертви (за разлика от останалите,

които не се завръщат никога)

**КГ125** · Април 4, 2009

Всички са осъдени в ранните години на сталинизма и са лежали в Соловки, което е курорт, рай, късмет и детска градина в сравнение със следващите лагери.

Но това в аспекта на темата слабо ме интересува - важна е тезата му. Няма църковнославянски, има старобългарски.

**Аспарух IYI** · Април 4, 2009

Няма църковнославянски, има старобългарски.

Напротив. Езика си е славянски. Обогатен е със църковни термини (получени синтетично

чрез сливане на две или три славянски думи) в манастира Полихронос при подготовката на мисията

на византийските мисионери Кирил и Методий при славяните във Велика Моравия.

Codex Suprasliensis

отъгонити, · ῾и, сице, творѣахѫ, до, сед/ми,

дьниї, ῾и, ноштиї, · ῾и, не, ῾яшѧ, ни, пишѧ,

ӡвѣриэ, тиї, · ῾и, в᾽ьӡвѣштено, быстъ, ῾аурили῾яноу

῾отъ, приставь῾эныихъ, во῾инъ вьсе, то, бывъше᾽э, ·

῾и, оу̑слышавъ, рече · у̑, ӡ/лоч᾽ьст᾽ьноэ, бѣшениэ, рода,

кр᾽ьстiяньска · яко, ни, оу̑меръшъ, ῾ихъ, могохъ,

побѣдити, и, посълавъ, отъведе, стрѣ гѫштѧѧ воины, ношти̑ѭ, ·

свѣтоу, же, бывъшоу, и, їшедъше, кр᾽ьсти῾яни,

]въӡѧшѧ, тѣлесѣ, ҃стоу̑ю, ῾и, погребошѧ,

мирьнѣ, съ, радости̑ѭ, цѣсар᾽ьствоу̑ѭштоу

҃гоу, нашемоу, ҃їс, ҃хсоу, · сь, њим᾽ьже,

῾от/цоу, слава, · коуп/но, съ, ҃сты῾им᾽ь, ҃дхом,

ныњя, ῾и, присно, ῾и, вь, вѣкы, вѣком᾽ь, ами҃н, ·:

остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ · і шедъ прѣжде съмири сѧ ·

съ братромъ своимъ · и тогда пришедъ принеси даръ твои ··

Бѫди оувѣщаѧ сѧ съ сѫпьремь своимь скоро · доньдеже еси на пѫти

Lсъ нимь · да не прѣдастъ тебе сѫдии · і сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ ·

і въ темьницѫ въвръжетъ тѧ ·

аминь ҃глѭ тебѣ не иӡидеши отъ тѫдѣ · доньдеже въӡдаси

послѣдьнии кодрантъ ··

Слышасте ѣко речено бы҃с древънимъ · не прѣлюбы сътвориши ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ иже вьӡьритъ на женѫ съ похотиѭ ·

юже любы сътвори съ неѭ въ ҃срдци своемь ·

аще же око твое десное съблажнаатъ тѧ · іӡьми е и връӡи отъ тебе ·

оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ ·

а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ђеонѫ ·

і аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ оусѣци ѭ · и връӡи отъ себе ·

оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ ·

а не вьсе тѣло твое идетъ въ ђеонѫ ··

речено же быстъ · іже аште поуститъ женѫ своѭ ·

да дастъ еи кънигы распоустъныѧ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ поуштаѧи женѫ своѭ

раӡвѣ словесе любодѣинааго · творитъ ѭ прѣлюбы дѣати ·

і иже подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбы творитъ ·

пакы слышасте · ѣко речено бы҃с древьниимъ · не въ лъжѫ клънеши сѧ ·

въӡдаси же ҃гви клѧтвы твоѧ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · не клѧти сѧ отънѫдъ ·

ни ҃нбмь ѣко прѣстолъ естъ ҃бжии ·

ни ӡемле̑ѭ · ѣко подъножие естъ ногама его ·

ни ҃иерслмъмъ ѣко г҃рдъ естъ великааго ҃цсрѣ ·

ни главоѭ своеѭ клъни сѧ ·

ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити ·

бѫди же слово ваше еи ӗи · /і ни ни ·

лихое бо сеѭ отъ неприѣӡни естъ ·

Слышасте ѣко речено бы҃с · око ӡа око и ӡѫбъ ӡа ӡѫбъ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · не противити сѧ ӡълоу ·

Нъ аще кто тѧ оударитъ въ деснѫѭ ланитѫ · обрати емоу и дроугѫ̑ѭ ·

і хотѧщоумоу сѫдъ приѧти съ тобоѭ и риӡѫ твоѭ въӡѧти ·

отъпоусти емоу и срачицѫ твоѭ ·

и аще къто поиметъ тѧ по силѣ · попьрище едино · іди съ нимь дьвѣ ··

Просѧштоумоу оу тебе даи · і хотѧштаго отъ тебе ӡаѧти не отъврати ·

слышасте ѣко речено естъ ·

въӡлюбиши искрьнѣго своего · і вьӡненавидиши врага своего ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · любите врагы вашѧ · ҃благслвите клънѫштѧѧ вы ·

добро творите ненавидѧштиимъ васъ і молите ӡа творѧщѧѧ вамъ напасти ·

и иӡгонѧщѧѧ вы ·

да бѫдете ҃снве ҃отца вашего иже естъ на ҃небсхъ · ѣко слъньце

свое сьѣатъ на ӡълы и благы · /і дъждитъ на праведъны и

на неправедъны ·

аще бо любите любѧщѧѧ вы · кѫ̑ѭ мъӡдѫ имате · не и мытаре ли

тожде творѧтъ ·

і аще цѣлоуете дроугы вашѧ · токъмо что лихо творите ·

не и мытаре ли тако творѧтъ ·

бѫдѣте оубо вы съвръшени · ѣко и отецъ вашъ ҃нбскы съвръшенъ естъ ··

Codex Marianus

остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ · і шедъ прѣжде съмири сѧ ·

съ братромъ своимъ · и тогда пришедъ принеси даръ твои ··

Бѫди оувѣщаѧ сѧ съ сѫпьремь своимь скоро · доньдеже еси на пѫти

Lсъ нимь · да не прѣдастъ тебе сѫдии · і сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ ·

і въ темьницѫ въвръжетъ тѧ ·

аминь ҃глѭ тебѣ не иӡидеши отъ тѫдѣ · доньдеже въӡдаси

послѣдьнии кодрантъ ··

Слышасте ѣко речено бы҃с древънимъ · не прѣлюбы сътвориши ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ иже вьӡьритъ на женѫ съ похотиѭ ·

юже любы сътвори съ неѭ въ ҃срдци своемь ·

аще же око твое десное съблажнаатъ тѧ · іӡьми е и връӡи отъ тебе ·

оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ ·

а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ђеонѫ ·

і аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ оусѣци ѭ · и връӡи отъ себе ·

оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ ·

а не вьсе тѣло твое идетъ въ ђеонѫ ··

речено же быстъ · іже аште поуститъ женѫ своѭ ·

да дастъ еи кънигы распоустъныѧ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ поуштаѧи женѫ своѭ

раӡвѣ словесе любодѣинааго · творитъ ѭ прѣлюбы дѣати ·

і иже подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбы творитъ ·

пакы слышасте · ѣко речено бы҃с древьниимъ · не въ лъжѫ клънеши сѧ ·

въӡдаси же ҃гви клѧтвы твоѧ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · не клѧти сѧ отънѫдъ ·

ни ҃нбмь ѣко прѣстолъ естъ ҃бжии ·

ни ӡемле̑ѭ · ѣко подъножие естъ ногама его ·

ни ҃иерслмъмъ ѣко г҃рдъ естъ великааго ҃цсрѣ ·

ни главоѭ своеѭ клъни сѧ ·

ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити ·

бѫди же слово ваше еи ӗи · /і ни ни ·

лихое бо сеѭ отъ неприѣӡни естъ ·

Слышасте ѣко речено бы҃с · око ӡа око и ӡѫбъ ӡа ӡѫбъ ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · не противити сѧ ӡълоу ·

Нъ аще кто тѧ оударитъ въ деснѫѭ ланитѫ · обрати емоу и дроугѫ̑ѭ ·

і хотѧщоумоу сѫдъ приѧти съ тобоѭ и риӡѫ твоѭ въӡѧти ·

отъпоусти емоу и срачицѫ твоѭ ·

и аще къто поиметъ тѧ по силѣ · попьрище едино · іди съ нимь дьвѣ ··

Просѧштоумоу оу тебе даи · і хотѧштаго отъ тебе ӡаѧти не отъврати ·

слышасте ѣко речено естъ ·

въӡлюбиши искрьнѣго своего · і вьӡненавидиши врага своего ·

аӡъ же ҃глѭ вамъ · любите врагы вашѧ · ҃благслвите клънѫштѧѧ вы ·

добро творите ненавидѧштиимъ васъ і молите ӡа творѧщѧѧ вамъ напасти ·

и иӡгонѧщѧѧ вы ·

да бѫдете ҃снве ҃отца вашего иже естъ на ҃небсхъ · ѣко слъньце

свое сьѣатъ на ӡълы и благы · /і дъждитъ на праведъны и

на неправедъны ·

аще бо любите любѧщѧѧ вы · кѫ̑ѭ мъӡдѫ имате · не и мытаре ли

тожде творѧтъ ·

і аще цѣлоуете дроугы вашѧ · токъмо что лихо творите ·

не и мытаре ли тако творѧтъ ·

бѫдѣте оубо вы съвръшени · ѣко и отецъ вашъ ҃нбскы съвръшенъ естъ ·

Редактирано Април 4, 2009 от КГ125

**КГ125** · Април 4, 2009

НамАли малко шрифта, де.

Езикът е български, преминал в останалите славяни, приели православието чрез азбуката и книгите. Славянски, доколкото е от славянската езикова група.

Ето:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език

Редактирано Април 4, 2009 от КГ125

**Аспарух IYI** · Април 4, 2009

НамАли малко шрифта, де.

Езикът е български, преминал в останалите славяни, приели православието чрез азбуката и книгите. Славянски, доколкото е от славянската езикова група.

Ето:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език

Тази статия в уикито дето ки подаваш още с първото изречение ззапочва с лъжа:

че видите ли, старобългарският език бил най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

А защо навсякъде в старите писмени документи пише така -

ѩзыкъ словѣньскъ

Когато на този славянски език се превеждали свещенните писания

за подгоровката на мисията на мисионерите Кирил и Методий във славянската държава

Велика Моравия българите на какъв език говорят?

1. През 860г. Ростислав се обърнал с молба към папата да се проповядва християнството във Великоморавия на славянски език.

2. Папата отказва и през 862г. и Ростислав сключил съюз с Византия и поискал от Константинопол да му изпрати мисионери и обучени моравски младежи като техни помощници ида започнат проповедите на славянски език.

3.Годината е 863 - та.

България е канство и на трона е кан Борис който води война със страната в която пристигат Кирил и Методий (Велика Моравия) както и със страната която ги е изпратила при славяните - Византия.

4.Говоримия език на българите по време на мисията на Кирил и Методий при великоморавските славяни е хуно-български и въпреки поредицата изгубени войни от лошия стратег кан Борис все още никой българин не е предполагал, че някога ще бъдат принудени да изостяват бащиния си език и да заговорят на славянски - езика на техните подчинени слуги.

**RIZAR** · Април 4, 2009

Защото ти Шльоцерианецо и твоята мазна Виенска школа е преобърнала с краката нагоре историята .

Никой писмен език не може да говори за СЛОВЕНСКИ ЕЗИК ,защото това означава не СЛАВЯНСКИ ЕЗИК , НАРОДЪТ НА СЛОВОТО !!!!!

АМА , коя политоложка школа не може да разбере ,че няма никакъв славянски народ ,а има хора които жадуват за Словото което се явило в Плът и Се Разпънало за целия човешки род ....

**last_godo** · Април 4, 2009

Не си прав. За разлика от руския език днешния "български" който в началото на 19 в.
се формира на базата на руски побликации и въпреки многобройните прочиствания

от турцизми е твърде далече от църковно=славянските текстове.

Браво,Аспарух IYI

аз от доста време се чудех,как още някой не е изказал ,че сме взели всичко от "рушките братя"и ей Го на-

първа лястовичка!

Браво,вот так нада товарищ! хехехехе

Значи "българския" го слагаш в кавички пък славянския Го подчертаваш ,аз пък ти казвам ,че е точно Обратното!

Руснаците са изкрали (ограбили е по точната дума)нашите книжовни хранилища и са фалшифицирали всички наши ръкописи и са ги нагласили за тяхното" Величие"!

Ето Ти едни учьони дето са си добили титлите СЛАВИСТИ в една измислена наука салвистика в началото на 19 век!!!

Ватрослав Ягич (Vatroslav Jagic, Ватрослав Jагић, Игнатий Викентьевич Ягич) (1838-1923)

Като негова най-голяма заслуга се определя стремежът му да създаде здрава основа на славистиката чрез издаване на нейните най-важни паметници ( Зографското евангелие, Маринското евангелие, Болонския псалтир, Киевските глаголически листове и др.)Интересите на В. Ягич като славист са всеобхватни, както в географско-исторически смисъл, така и в тематично отношение. Той изследва проблеми на езикознанието, текстологията, палеографията, фолклористиката, литературата на южните, западните и източните славяни. Ядрото на неговите научни занимания са въпросите, свързани с появата и развитието на стария български книжовен език. Всички останали изследвания в неговото огромно научно дело се отнасят по някакъв начин към това ядро.

Павел Йозеф Шафарик Pavel Josef(Joseph)Safařík (13.05.1795 - 26.06.1861) Словашки и чешки филолог, лературен историк, историк и археолог. В научните си трудове по славистика Шафарик за пръв път прилага сравнително-историческия метод при изучаването на славянските езици. Автор е на ценни изследвания върху славянските езици и литератури, етнография и фолклор. Шафарик пръв проследява етногенезиса на славянските народи. Изследва с голяма вещина въпросите на старобългарската литература и отстоява становището, че родината на Кирило-Методиевото дело е България.

Матвей Иванович Соколов (1854 – 1906)

Руски историк, литературен историк и фолклорист. В една от първите си работи, която разрабатва като студент “Из древней истории болгар” проследява историята на славянските заселвания на Балканите и тяхната християнизация. През 1888 г. защитава магистърска дисертация на тема “Материалы и заметки по старинной славянской литературе”. Основно място в изследванията му заема южнославянската апокрифна традиция. Негов принос са откриването на старобългарския автор на апокрифи – поп Йеремия и разграничаването му от богомилите и издаването на Драголовия сборник. Основно внимание отделя на ранните старобалгарски произведения от края на ІХ и Х в.

Станислав Слонски Stanislaw Slonski (1829 – 1959)

Полски езиковед – палеославист и полонист, един от създателите на полската славистика. Основна област на научната му дейност е палеославистиката и по-конкретно старобългарския език. Издадената от него христоматия от старобългарски текстове съдържа фрагменти от всички значителни старобългарски паметници. Включен е и речник-приложение. Тя е една от най-издържаните публикации от този тип и е отправна точка за филологически изследвания.

И всъщност призива да ти се представят доказателства за стария български език ,може би трябва да отправиш към "руските ни братя -славяни" дет са ни отмъкнали книгите!

**RIZAR** · Април 4, 2009

Всичките мазни Шльоцерианчета , вкупом с тем достойните им по фалш и духовна нищета - Иречек , братята Шкорпил, един сонм руски пътешественици начело с проф. Успенски / който все пак е принуден да признае ,че българите са келтоскити / и много други са просто една банда тъпи п-сти и крадци-унищожители на Българската история ,археология , литература и изкуство.

**Аспарух IYI** · Април 4, 2009

Никой писмен език не може да говори за СЛОВЕНСКИ ЕЗИК...

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

Заради това слушайте, всички славяни,

защото от бога е даден тоя даръ,

той е дар божи за дясната частъ,

даръ за душите, който никога не тлее,

Слушайте сега с целия си умъ

слушайте, цялъ славянски народе,

слушайте словото, защото от бога дойде,

словото, което кърми човешките души,

словото, което крепи сърцата и умовете

:post-70473-1124971712:

**last_godo** · Април 4, 2009

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

Заради това слушайте, всички славяни,

защото от бога е даден тоя даръ,

той е дар божи за дясната частъ,

даръ за душите, който никога не тлее,

Слушайте сега с целия си умъ

слушайте, цялъ славянски народе,

слушайте словото, защото от бога дойде,

словото, което кърми човешките души,

словото, което крепи сърцата и умовете

:post-70473-1124971712:

През 1981 година, няколко дни преди Бъдни вечер, разказва Кръстанов, в библиотеката на Понтификалния институт за Изтока на пл. "Санта Мария Маджоре" попаднах на сведение, че вселенският патриарх Герман II през 1232 г. е писал писмо до папските кардинали, че не само гърците, но и много други източни народи, сред които и многоплеменният руски народ "и царството на българите с великите победи" желаят уния с Рим. Исках да видя преписа на това любопитно писмо и във Ватиканската библиотека, но започваше двуседмична Коледна ваканция и всичко в Рим беше заключено.
В началото на 1982 г. потърсих сведения за този ръкопис във Ватиканската библиотека и така стигнах до "Инвентар на гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека" от д-р П. Николопулос. Оказа се, че този инвентар не е отпечатан. Още при първия преглед на ръкопис номер 2502 вниманието ми беше приковано - под съдържанието на гръцки имаше друг текст, палимпсест (измит текст)! Личеше си, че изтритият текст отдолу е бил на славянски. След като го разгледах добре с инфрачервени лъчи, помолих той да бъде сниман на специални фотоси. Така започна моята работа, която ме доведе до извода, че текстът е на кирилица и съдържа изборно евангелие от Х век."

До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като

"Асеманиево евангелие",

"Савина книга",

"Супрасълски сборник" и др.

руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура. Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света. След като Кръстанов разчита 186 страници от %Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е

носел готов превод на евангелието.

"Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.

"Първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите, развълнувано разказва Кръстанов. Те са осветени от авторитета на римските папи. Този говор е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България, а оттам след сто години е приет в Русия като свещен църковно-славянски език. А още по-късно в Сърбия, Влашко и Молдова."

Трендафил Кръстанов има да разчита още 17 страници от ръкописа на "Ватиканския палимпсест", обработени със специална техника в космическа лаборатория в САЩ. За да пътува отново до Рим, на учения са му необходими средства. Той не е загубил вярата, че официалните държавни институции, към които се е обърнал за помощ, ще проявят разбиране и ще му помогнат да довърши делото си. Мечтата на Кръстанов е

да види целия "Ватикански палимпсест" издаден

в една луксозна книга и тя да разкрива значението на древната българска култура за европейския свят през 9-ти и 10-ти век. Важният старобългарски книжовен паметник е бил представен в малко издание, тип брошура, през 1996 година. В работата над него вземат участие двама старобългаристи. Анна-Мария Тотоманова сравнява разчетения от Кръстанов текст de visu с оригинала, а проф. Иван Добрев е редактор на изданието.

Днес скромната книжка не може да бъде намерена в нито една библиотека на БАН. Тя е притежание само на някои учени поради малкия й тираж.

Да ,такива брошурки няма да намерим ,пък и за какво ни са!

Важно е да открием новата библиотека и дом на книгата "Вулфила"

:crazy_pilot:

**Tyroglyphos** · Април 4, 2009

НамАли малко шрифта, де.

Езикът е български, преминал в останалите славяни, приели православието чрез азбуката и книгите. Славянски, доколкото е от славянската езикова група.

Ето:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език

Езикът се нарича старобългарски, защото основните му фонетични особености отговарят единствено на тези в съвременния български език.

Например:

старобългарски нощь, български нощ, за разлика от руски ночь, чешки и полски noc, сърбохърватски ноћ и пр.

ст.бълг. свѣща - бълг. свещ - рус. свеча - чеш. svíce - пол. świeca

ст.бълг. сажда - бълг. сажда - рус. сажа - чеш. saze - пол. sadza

ст. бълг. градъ - бълг. град - рус. город (руските форми като гражданин вм. изконно руското горожанин са заемки от старобългарски) - пол. gród

ст. бълг. младъ - бълг. млад - рус. молодой - пол. młody

**RIZAR** · Април 4, 2009

Похвално е делото му . Подхванато то ,вече никога няма да може да бъде омаловажено от елинските и рушките книжници и фарисеи .

Кръстанов има малко проблеми с историята ,но това не му пречи да бъде пионер в старобългаристиката .Той например идентизираше папищашкия епископ Йоан с българския св.Йоан Екзарх .

Кръстанов беше забравил ,че сам Йоан Екзарх в Пролога на Небеса ,казва ,че той лично не е виждал светите братя , а Йоан е пратеник на папата , именно в периода на Методиевото светителстване във Панония ,така ,че няма начин двамата да не са срещали . Главния контрааргумент е обаче ,че именно епископ Йоан е този ,който прокарва забраните за служба на старобългарски в Панония и не би могъл да бъде приет ,като папски антураж в една про-Константинополска църква , каквато е била Българската в дадения момент . Това би противоречало не само на всички налични извори досега ,но и на здравата логика . Чудеса разбира се стават ,но процентно за папищашки небивалици , едва ли ...

**Tyroglyphos** · Април 4, 2009

И всъщност призива да ти се представят доказателства за стария български език ,може би трябва да отправиш към "руските ни братя -славяни" дет са ни отмъкнали книгите!

Съвременната славистика, въпреки някои отчаяни руски напъни, е доказала, че нито един от съществуващите славянски преводи от гръцки не може да е бил направен в руските земи, а тъй наречените староруски преводи са просто руски редакции на старобългарски преводи. :post-70473-1124971712:

**КГ125** · Април 4, 2009

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО

Заради това слушайте, всички славяни,

з

слушайте, цялъ славянски народе,

слушайте словото, защото от бога дойде,

словото, което кърми човешките души,

словото, което крепи сърцата и умовете

:post-70473-1124971712:

Така, де - слушай, славянски народе, българската реч

**RIZAR** · Април 4, 2009

Всеки който , поне малко си е блъскал главата със старобългарския , трябва да знае за грандиозния спор между двамата велики сатани на старобългаристиката , които разкарали по-малките бясчета ,шутчета и дяволчета /Шафарик и безподобните му кохорти и легиони/ се хващат здраво за брадите , пардон рогите .

Това е скандала между фамозния Ватрослав Ягич и ментора ,цензора и мракобесника на руската императорска канцелария академик Александър ВОСТОКОВ - същия ,автор на първата фалшименторска граматика на ''старославянския '' език . След като дълго ''думал'' , нашия по съвместителство на цензори славнянския ''граматичар'' /сравни с македонското ''историчар'' / измислил ,че ДВАТА ЕРА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК СА ДИФТОНГИ .

Брейййй , чудо невиждано !!!!

ПРАСЛАВЯНЧЕТАТА произнасяли т.нар. ''носовка'' , преди да се замърси от мръсния и нечист , току що новопоявил се български народ - именно ,като звучния дифтонг - ''ОН''. И от най-омразните му българи , го ощастливили филите на Русия - полските славяни . Или речено на простий блъгарски език - под влияние на чехарляците, ляхите и соловаците ,българските ''замърсени'' славяни се отказали от своята носовка и за кратце време - по-малко от сто години ,достойни за нов рекорд на Гинес , така се преустроили ,че започнали да произнасят ''тъмната гласна'' другояче . Но ,как не благоволява да каже ,защото самите руснаци и до днес нямат и не могат да произнасят специфичния за българския език звук -Ъ.

Тук чест прави на БАБИ ЯГИЧ И КОШЧЕЙ БЕСМЬОРТНИ ,че не се поддал на титаничния натиск на руската имперска цензура ,блестящо разкрил ,че Ъ , никога не може да стане "ОНННН" .

Но , доста преди Ягич да тръгне прав под масата ,Раковкси е казал ,как се предава звука изписван от двете носовки . Изговарянето му е по-различен начин - носово и гърлено .

**last_godo** · Април 4, 2009

Похвално е делото му . Подхванато то ,вече никога няма да може да бъде омаловажено от елинските и рушките книжници и фарисеи .
Кръстанов има малко проблеми с историята ,но това не му пречи да бъде пионер в старобългаристиката .

RIZAR-ю

Ставаше въпрос за конкрентния случай,ако това проучване е направено коректно , проверено от "титулувани" професионали и доказано Е ли факт в Българската история или не е?

Ако е факт,то този факт е очеизваждащ ,в така наречените панславистки мераци блянове!

Всъщност всички оригинали до които са се докопали руснаците за нас са загубени безвъзвратно,както изгорените от гръчолята!

Все пак си мисля ,че в даден момент(политически,както стана с Елцин да даде на поляците за "Катин"може и някой "руский брат"да ни пусне в тоя архив дето са ръкописите ,хехехехе) Мечти ,кво да прайш!

**RIZAR** · Април 4, 2009

Ние , на първо време трябва да извлечем максималното от разминаванията на Виенската и руската школи . Те са като Буш и Чейни , като ги разделиш и зададеш въпросите си към тях от лъжите им , можеш да си възпроизвдеш истината .

Може да се тръгне по този метод ,може да се тръгне и по методиката на проф. Г. Сотиров , който прави лингвистичен и исторически анализ на първите графични системи на Балканите ,после продължава към готите и не му е достигнало ,малко да направи пълен анализ на готската и беската алафвити с глаголицата .

Успели са да заличат всички следи на Библията на Урфила и Бесика и на него просто не му достигна материал да утвърди тезите си. трябва да чакаме някой стар палимпсест отново да разкрие торменторската роля на по-големия брат и на паликарчетата от които уж сме приели вярата ...

Дотогава чети Чилингиров и неговия Симеонов сборник - http://www.ivanstamenov.com/?page_id=6 там отново излезе заека от храста . Сред руските хора има достатъчно качествен човешки материал за да разкрие лъжите на събратята си по плът ...

**bozman** · Април 5, 2009

Поздрав на стария ми приятел и опонент Боцмана!

--- Привет на професионалният историк Legatus !

Имам бележки по тълкуването на житието:

--- Ще ги приема и коментирам с удоволствие, като ще изтрия отчасти моите изявления които ти визираш. Да няма «напрупване». Йончев – L,(legatus) Георгиев – b (bozman).

1.”През ІХв. длъжностите ....управител на града.”

L. - В деветия век не е така. Стратегът е управител на тема и обединява в свои ръце военната и гражданската (цивилната) власт над тази територия.

b. – Приема се.

„Стратега е гръцки......– хилядник.”

L. - Да, но за периода на тетрархията. А след Ираклий I империята вече има друго устройство и военната и цивилната власт отново са обединени в едни ръце – също както е било в провинциите до 284г.

b. – Приема се.

2.”Ако се счита, че под името „цесарю" се има пред вид римското значение „цезар", то това римско значение съвсем не означава император. Всеки император е назначавал отделно цезари са съуправители”.

L. - Това също не е общовалидно за целия имперски период на римската история. Можеш ли да ми кажеш например Октавиан Август кой „цезар” е назначил за съуправител?

b. – Че кой говори зе целият период. Говорим за Х в. А тогава цезар-цар си е точно подимператор на василевса.

3.„Другото съобщение на което се натъкваме е това,.......Константин приема второ посвещение в Рим”.

L. – 3.1.Абсолютно си е възможно да се отнася за един и същ човек. Първо приема свещенически сан (или дяконски), т.е. приобщен е към т.нар. бяло духовенство, което в ортодоксалния свят не е обвързано с целибат (и не си сменя името при посвещаването), а след това – в Рим – приема монашество (схима, белег на т.нар. черно духовенство), което пък е свързано със смяна на името и целибат. Както знаеш замонашването има съвършено еднаква практика и на Изток, и на Запад.

L. – 3.2.Починалият в Рим Константин-Кирил обаче има брат на име Методий – също като оня Константин, който е назначен за библиотекар при Игнатий и който ходи на мисия при хазарите (щом предпочиташ – козарите); пак той донася в Рим мощите на Климент Римски открити (разбира се, при най-чудновати обстоятелства – прав си, но след Христовото възкресение трябва ли да се чудим на чудатостите в евангелията и в житийните текстове?) от „другия”.

Сега и Константиновците ли ще изкараш двама, както Михаиловците?

b. – Този, който ходи при козарите е възможно да е друг – непрекъснато наричаният Курил от Ч.Храбър, Защо ? Защото ако беше изпратен от Константинопол :

1. защо не се „отчете” с мощите пред Константинополския патриарх, ами блъска още 2000 км. да ги носи на папата ? Да не би папата да е оторизиран като „получател на мощи” ?

1.а. Константинополският патриарх изглежда няма и представа, че мощите на Св.Климент са у Константин.

2. Репликата му „Щом е тъй, не бива да ни осъждате, защото всички плащаве данък на ромеите” от посещението му при „агаряните” индикира точно, че той не е римлянин (византиец за твое удобство), следствие на дистанцията в смисъла на изказа - той не е ОТ римляните.

3. Рушките букви са индикирани като букви на руския език – по това мисля че няма спорове. Какво казва Житието:

„Той влезе в разговор с него (руснака или украинеца, б.м.) и разбра смисъла на речта му, сравнявайки със своя говор различието на звуковете на гласни и съгласни...”.

Разбирането „веднага „ на смисъла НЕ може да бъде прието за чудо, защото следва обяснение, как ( по научному) е станало разбирането. И до ден днешен различието на българският и руският е в това. Такова различие не може да съществува, ако матерният език на Константин беше гръцкият. Защото тогава няма да има различни гласни и съгласни, а съвсем ДРУГИ гласни и съгласни, които не могат да се разпознаят в говора на руснака. А тук имаме „разбиране” на речта следствие на някакво различие, което не може да бъде коренно различно, понеже нямаше да могат да бъдат сравними. Ясно се говори за реч с подобна морфология.

4. Учениците на Кирил и Методий също са посветени от Папата. При това положение, при пристигането си България, те са представители на Рим, а не на Константинопол.

5. Летописеца говори за Константин, че иска „да излети от това тяло и да живее с Бога”. Това обаче не може да бъде учението на Фотий (а Константин е негов ученик), който в писмата си до Борис І много ясно заявява, че „душата не се дели от тялото” и при възкръсването ще има възкресение на душа и тяло, като неделими и т.н.

4.”Методий иска тялото на Константин да го погребе в семейният манастир на семейството.”

L. – Откъде се взе този семеен манастир? Няма такова нещо нито в това житие, нито в друг източник за Кирил и Методий.

b. – Ето какво е казано в „Стара бълг. лит. т.4. Житиеписни творби, бълг.пис.С.1986г.” преписа от Владислав Граматик в превод от Хр.Кодов, 3 абз. преди края :

„ А Методий, неговият брат, замоли папата казвайки: Майка ни, ни е заклела, който от нас пръв почине, (другият) да го занесе в братовия му манастир и там да го погребе”.

Майката отнася своето поръчение за кой да е от двамата, но майката не знае кой ще почине пръв. Ако беше починал Методий, то „братовия манастир” можеше да бъде манастира, където е пребивавал Методий. „Братовия манастр” при положение, че починалият е Константин няма такова тълкуване, защото Константин никога не е бил замонашван и няма как този манастир да бъде „негов” по пребиваване, освен като семеен манастир. Както и на другите петима братя естествено. Освен това „братовия манастир” при положение, че има още 5 братя, не индикира точно Константин. Може името на манастира да е било на някой от другите братя, вероятно на най-големия, но Методий не е казано да е най-големият брат.

5.”Написано е: (& « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с Варъдойом оуйемь своимь..»

.............«чичо» Варда (на Михаил ІІІ).”

L. - Дори под „варда” да виждаш глагола „вардя”, няма как преводът, който правиш, да е верен, защото:

- „варъдойом” е падежна форма на съществително име, а не глаголна форма (за да е „вардейки”, както смяташ, би трябвало да е изписано „варъдойон” или нещо подобно);

b. – Точно „варъдойон” е изписано. Виж файла.

- изцяло пропускаш наличието на „с” пред „варъдойом”, а то никак не се вмества в твоя превод;

b. - По какви причини не се вмества ? Това „съ” е точно на мястото си. „Съ-вардейки” е точно съответствие на днешното „зъ-вардвайки” – запазвайки, както го давам. . Освен това ти е известна проблемата с двете „з”-та в старобългарският и дългите години лутане кое да се пише „с”, „з” или „з” с напречна черта.

- Михаил III има вуйчо на име Варда, който по това време носи титлата кесар и фактически управлява империята; данните за този човек са преизобилни и независимо дали е свикан съвет или събор, Варда със сигурност е присъствал.

b. – Ако иска да има и петима вуйчовци Михаил ІІІ - той е спорна фигура в текста. При варианта който давам, с другата дума от преписите, разчитането „вуйчо” не присъства. Без името „Варда”, може да отпадне и Михаил ІІІ като „изпращач”, защото друга индикация, че това е Михаил ІІІ, а не Михаил Български ( от онази тема) няма. Липсата на каквито и да било връзки в повествованието на Константин Филилософ с Константинопол по време на моравската мисия, са допълнителна тежест. Тази „тежест” е разгледана в материала СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ПАПСТВОТО (ИЛИ ФАНАРИОТСТВОТО НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ) в liternet.

6.”кардинал Формоза (по –късно папа)” Поне до 870г. Формоза не е кардинал.

b. – Махам му кардиналството – няма проблеми, само че името си остава и няма как да се сбърка с друго.

7.”Твърдя 1. Няма персона Аспарух. 2. Персоната Есперерих от сведението на Теофан..…. Моля да се предоставят основания различни от тези на Галахан - "мислило се ", "считало се" и пободни хипотетични условности.”

Още преди месеци ти цитирах какво пише Теофан и че в неговия текст стои точно името „Аспарух”. Тогава ти просто беше чел няколко реда по-долу. И обратно: у Теофан няма „Есперерих” – тази форма присъства в един от преписите на „Именника”, а не у хронистите.

b. – Ами няма проблеми – нека да е Аспарух. Аз пък по време на "онези месеци" преди ти доказах, че това име Аспарух, няма нищо общо с българите и това е същественото. Освен това няма никакъв „Именник”. Има Уваров препис и още няколко други и НИТО един от тях не е наречен „Именник”. По точно наречен е : "Римски и елински". Просто е много смешно и липса на всякаква култура бих казал, три поколения историци да се правят на гламави и да твърдят че „Уваровия препис” е „Именник на български ханове”, след като в този текст няма нито ханове, нито българи. Ти беше противопоставил тежнението, че Кормисош и някои други били „засечени” в българската история като владетели в нашите полемики.. И какво като са упоменати ? И Фердинанд е упоменат като български владетел, но това не може да го направи българин, както и въпросните азиатски цигани не могат да станат българи, пък ако ще и 100г. да са управлявали българската общност.

Генералната постановка, че Константин не изобретява, а евентуално само пренася азбука, обаче не са неодобрени от теб. Това може само да ме радва.

Поздрави.

**bozman** · Април 5, 2009

Тук е с максимална резолюция - 1200.

**Аспарух IYI** · Април 5, 2009

Всеки който , поне малко си е блъскал главата със старобългарския...

Няма старобългарски език и никога не е имало.

Навсякъде пише славянски.

**Иванко Тертер** · Април 5, 2009

Навсякъде пише славянски.

Простено е да не се знае нематерния език, но затова са близките хора за да помагат. ""Аспарух"", в текста няма думата "славянски" - "социална категория зависимо население" /това е латински/ гръцки правен термин и е нещо много по-различно/. Има близка дума "словенски" - за разлика от "немския" този език е признат за словене наред с иврита, латинския и гръцкия. Този словенски език е с дадено от Ватикана име "valachico"-балхико, а самите българи след признаването го наричат не прсто български, а "словенский болгарский язик". Това и сам си го знаеш, ама какво да се прави. Работата си е работа...

**Tyroglyphos** · Април 5, 2009

Ако някой се интересува, въпросното изследване на кн. М. Оболенский от 1875 г. (впрочем запазено в доста повече от един екземпляр) може да се свали оттук:

http://rapidshare.com/files/134145545/Obol...drevnostyam.pdf

**Tyroglyphos** · Април 5, 2009

5.”Написано е: (& « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с Варъдойом оуйемь своимь..»
.............«чичо» Варда (на Михаил ІІІ).”

L. - Дори под „варда” да виждаш глагола „вардя”, няма как преводът, който правиш, да е верен, защото:

- „варъдойом” е падежна форма на съществително име, а не глаголна форма (за да е „вардейки”, както смяташ, би трябвало да е изписано „варъдойон” или нещо подобно);

b. – Точно „варъдойон” е изписано. Виж файла.

- изцяло пропускаш наличието на „с” пред „варъдойом”, а то никак не се вмества в твоя превод;

b. - По какви причини не се вмества ? Това „съ” е точно на мястото си. „Съ-вардейки” е точно съответствие на днешното „зъ-вардвайки” – запазвайки, както го давам. . Освен това ти е известна проблемата с двете „з”-та в старобългарският и дългите години лутане кое да се пише „с”, „з” или „з” с напречна черта.

- Михаил III има вуйчо на име Варда, който по това време носи титлата кесар и фактически управлява империята; данните за този човек са преизобилни и независимо дали е свикан съвет или събор, Варда със сигурност е присъствал.

b. – Ако иска да има и петима вуйчовци Михаил ІІІ - той е спорна фигура в текста. При варианта който давам, с другата дума от преписите, разчитането „вуйчо” не присъства. Без името „Варда”, може да отпадне и Михаил ІІІ като „изпращач”, защото друга индикация, че това е Михаил ІІІ, а не Михаил Български ( от онази тема) няма. Липсата на каквито и да било връзки в повествованието на Константин Филилософ с Константинопол по време на моравската мисия, са допълнителна тежест. Тази „тежест” е разгледана в материала СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ПАПСТВОТО (ИЛИ ФАНАРИОТСТВОТО НА АРХИМАНДРИТ СЕРАФИМ) в liternet.

Мястото за "Варда" е твърде съмнително и отделните групи ръкописи предлагат съвсем различни четения.

Това са разночетенията според критичното издание на Б. Ангелов и Хр. Кодов (Пространни жития на Кирил и Методий, София 1973, стр. 117):

**Хърс Златния** · Април 6, 2009

---Написано е: (& « Отъвешта иемоу пакы цесарь и с Варъдойом оуйемь своимь..»

---С поставянето на една главна буква (пояснихме, че такива няма в житието) и предпочитайки «оуйемь» пред «оумомь» фанариотщината от думата, която и днес съществува на диалектно ниво – «вардя» (пазя), «вардейки» в оригинала, преиначиха:

1. Царският град – градът на цезаря, стана на Константинопол.

2. Цар Михаил стана на Император Михаил ІІІ.

3. «Вардейки» стана на «чичо» Варда (на Михаил ІІІ).

Не, не мога, дами и господа..... Оле-ле, ще падна.

Глаголът ”вардя”, който съществувал на диалектно ниво (буа-ха-ха-ха, оле-ле, не мога) е ТИПИЧЕН ТУРЦИЗЪМ в съвременния български език.

В старобългарския език такава дума и такъв глагол просто НЯМА!!!!!!!!!!

В съвременния турски и до днес си съществува съществителното ”vardiya” в значение на ”стража”, ”караул”!

Но починът на Бозмана ми харесва.

Предлагам да започнем да разчитаме старобългарските текстове, имайки предвид такива ”съществуващи на диалектно ниво думи” като ”сакън”, ”барем”, ”чунким”, ”чоджум”, ”хайван”, ”мюхлюзин”, ”хаирсъз” и т. н. (останалите думи, ще ви ги каже ”Аспарух ефенди с оня знак отзад”).

Мъка.........

Редактирано Април 6, 2009 от КГ125

Вход

Константин Философ не е писал славянобългарска азбука

Recommended Posts

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОПУЛЯРНИ ДНИ

Популярни мнения

Alexander_Nevski

Alexander_Nevski

Alexander_Nevski

Posted Images

Подкрепете ни

Теми

Последно разглеждащи 0 Потребители

Полезно

За нас

За контакти:

Подкрепи форума!