Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува
Силни думи.Я по добре дай доказателствата срещу Кръстьо.Откъде например поп Кръстьо е знаел че Левски ще спи в Къкринското ханче.

От писмата му до ловчанския комитет.

Не си мисли, че съм забравил - с нетърпение чакам да ми кажеш, къде има публикувани спомени на Яна, в които тя лично да прави бомбастичното изявление, че братът на Левски е зявил, че поп Кеъстю не е предателя.

Бих ги прочел с интерес.

  • Мнения 59
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор
Публикува

Просто няма такива писма Мироне.Дори и устно Левски не е уведомил никой че ще идва в Ловеч.Чакам другите доказателства.

  • Потребител
Публикува
Просто няма такива писма Мироне.Дори и устно Левски не е уведомил никой че ще идва в Ловеч.Чакам другите доказателства.

Думите "уведомил" и "преспи" ти ги въвеждаш в темата и сам си ги коментирай.

Първо прочети ВСИЧКИ писма на Левски до ловчанскич комитет, второ запознай се със спомените на Д. Пъшков - информация от първа ръка.

.

В едно писмо от 12 декември 1872г. Левски пише:

”…Писменно да ми дадете за тия писма които са писани от Вас , Пророкувам! Целта каква ви е била , и по вишегласие ли сте го направили , или сам някой и кой е! Ако на това са отричете , и секи каже от Вас не знам , то ас знам , и ще ви го покажа да го видите кой е … за следствието на тия подхвърляни писма , (тук Левски говори, за писмата, пускани от поп Кръстю подписани с подписа на Левски, чиято цел е да накара Величка да остави книжата от които се интересува турската полиция в едно лозе) оставам да говора до като вида ще ли исповяда сам оня който ги е мушнал в Портата из ряската , и като какво е мислил с това , па тогава. По тия писма лъжовни страхувам се да дода в градът Ви , в тях тълкувам: Предателство истинно и Предателство без да ще - от страх.”

„Величка, по баща поп Луканова, а по мъж Хашноwа, разказа, че след освобождаването на поп Кръстю от затвора на 18 ноември 1872 год. получила на три пъти писма, последователно хвърляни нощно време в двора й, на неин адрес, с подпис на Левски, със съдържание да занесе кореспонденцията му на нейното лозе и той (Левски) ще се яви да си я вземе. Обаче тя подозирала, че в тия писма се крие предателство, защото познала почерка на поп Кръстю

Като получила след няколко дни и третото писмо, хвърлено през нощта в двора й с подпис „Левски” и със същото съдържание, убедила мъжа си да отидат на лозето, да опитат дали ще се яви Левски, като взели със себе си само мотики и лук да посеят, за да маскират отиването си.

Там, на лозето, почнали да копаят и да садят лук. В това време видели, че към тях идат няколко души селяни с Горнопавликенско облекло.

Като дошли при Величка и мъжа й, в тия въображаеми селяни познали началника на полицията и някои от полицейските стражари, въоръжени под селските дрехи. Обискирали ги и като не намерили нищо подозрително, казали им да си отидат. Като минавали покрай близката горица на лозето, съгледали поп Кръстю в горицата.

В предшествуващите страници видяхме, че Левски, преди да напусне Южна България, пише писмо до ЦК в Ловеч, където поменава за тези подхвърлени записки в „къщата на някой”, както пише той. От горното се вижда, че те са били подхвърлени в двора на Величка Хашнова.

Имало подхвърлени бележки, с които се иска комитските книжа да се занесат на лозето. Сам Левски установява това с писмото си, писано още по времето на тяхното подхвърляне. Този факт отбелязва и Д. Пъшков в спомените си, откъдето го заемаме, па макар и тези спомени да са писани след Освобождението по разказаното му от Величка Хашнова.

1. Тя познавала почерка на поп Кръстю.

2. Бележките са писани и подхвърлени в двора й, непосредствено след като той бива освободен от ареста.

3. Нейното съмнение се оправдава, когато отива на лозето и преоблечените стражари се явяват, обискирват ги и пр.

Явно е, че поп Кръстю, в качеството си на „доносчик”, на агент-провокатор, както след малко ще видим, не можейки да им предаде Левски, тъй като той е бил в Южна България, задоволява се да им предаде в ръцете архивата му, която поп Кръстю не може да не знае къде се пази и крие.

С идването на Левски в Ловеч той замисля и неговото предаване.

Да се реши на това крайно средство, той е бил тласнат и от тревожния момент, в който е попаднал Ловчанският край. Вероятно поп Кръстю е смятал, че предателството му няма да бъде открито приживе, а след смъртта му — ако ще и потоп.

Обикновено такива са разсъжденията на най-гнусните и черни предатели.

Защото това е доносчик, агент-провокатор като Юда, а не обикновен предател, какъвто може да стане един деец при по-други обстоятелства, не от желание да услужи на врага и въпреки нежеланието да му бъде в помощ, каквото е предателството например, да речем, на Д. Общи.

dhzdhdhundhdhdhdhundh-dhdh-dhnedhndhdhdhdhdhnndhdhdh-nedhdhdhdhnzdhdhun-dhdh-dhdhndhdh-dhdhudhndhdh-dhndhdhdhdh-dhdh-6-ndhudhne-1873-dh-dhne-dhdhndhn-dhdhdhdhudhdh-dhdhdhdhdhdh.jpg

заповядайте на поменатия поп Кръстю, да съобщи на господството Ви, как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, като моля Ваше Сиятелство, да благоволите и да ни изпратите в най-скоро време както неговите показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения, отнасящи се до комитета, в качеството на тамошен доносчик, които съставляват една похвална дейност за народа и държавата, за да ги представим на почтените лица, назначени със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които пристигането се очаква, за да вземат участие в тукашната специална комисия. Но както заповядате.

Яко апостоловъ единонравнии и словенски странъ учителие, Кириле и Методие богомудрии, владику всехъ молите, вся язики словенския утвердити въ православии и единомислии, умирити миръ и спасти души наша.

Стр. 4 тeфтер на Васил Лъвскiй.

  • Потребител
Публикува

Ето какво пише във в. "Независимост" Христо Ботев:

Познатият вече предател и убиец на покойния Васил Левски в последно време е станал официален шпионин. Аз говоря за поп Кръстя Неделков, който и до днес още се счита за християнин и който служи в черквите на божествена служба.

Тоя иерей направи преди десетина дена и друга една гнуснава пакост, която свидетелствува твърде ясно, че поп Кръстю принадлежи в числото на ония отчаяни хаирсъзи, които се не срещат не само между християните на восток и запад, но и между гърците.

Преди три недели поп Кръстю отишел в Троян да купува шаеци (а нима поповете имат право да правят търговия?) и да ги препродава на търговците. А истина ли е всичко това? — Аз ви уверявам, че неговата мисия е била съвсем друга.

Тоя български изрод беше изпроводен от правителството да търси някакви си „комитети”, т. е. да шпионира и да клевети невинните селяни.

Не преминаха нито пет дена после неговото отиване в това село, а 7—8 души младежи бяха вече уловени и оковани в железа.

Тия нещастни хорица са: Пенчо х. Василев, брат му Димитър, Васил Бочев, поп Костовото момче и др.

Тия сиромаси са затворени, а бог знае каква съдба ще ги постигне. Аз мисля, че и те ще да си изпатят съвсем невинно онова, щото си изпатиха и нашите ловчалии Марин Л. Попов и Димитър Н. Пъшков.

Трябва да ви кажа и това, че почти всичките ловчалии (освен безгрешните чорбаджии) са настръхнали от страх и се вардят от поп Кръстя като от чумата. Много майки проклинат това смрадливо куче и молят бога за отмъщение!

И така, днес стана вече твърде ясно, че поп Кръстю е официален шпионин. Ако вие да би се срещнали с тоя човек, то би трябвало да си помислите, че той е някой архимандрит или някой владика.

Лицето му блести като месечина от дървено масло, от лой и от чорбаджийско лустро; дрехите му се лъщят от коприна; в къщата му, която той направи преди малко време, се намира цял харем момичета и вдовици (измикярки); а хатът му цвили и сваля звездите. Така не могат да живеят ни владиците.

Освен това, поп Кръстю води след себе си и оланин. И така, тоя изрод събира плодове от своето предателство и блаженствува от всяка една страна.

Трябва да ви кажа и това, че той се не покорява даже ни на епископа си; а дядо Аверкия има доста причини да мълчи и да се потая. А ще ли народът ни да търпи тия изроди още дълго време? — Аз мога смело да ви кажа, че това не е вече възможно.

Но вие твърде лесно можете да ми предложите следния въпрос:

А нима между вази се не намира нито едно юнашко сърце, което да избави народа си от тоя изедник и да отмъсти и за покойния Левски, и за ония невинни деца, които гният по Деарбекирските тъмници?

— Почакайте още малко.

Ако в нашите сърца има нелицемерна честност, то ние ще да покажем своята сила.”

Христо Ботев

в.. „Независимост”, г. IV, брой 23.

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

Добре, Мироне, нека започнем с тези прочути писма...

Нека кажем, че никой никога не ги е виждал и чувал, освен Величка Хашнова /сестра на Марин Поплуканов, a вече казахме, че Левски е знаел че Марин е злоупотребил с комитетски пари/.

Единствено Величка Хашнова твърди за тези писма но доказателства, че те съществуват няма.

Нещо повече - през ноември и декември на два пъти Хашнова пише на Левски да дойде до Ловеч да ги вземе тези писма. В Ловеч, където Левски го издирват под дърво и камък!

Е кой е агент - провокатор? Кой гласи капан за Левски?

Факт: идва Левски в Ловеч в дома на Хашнова и 12 часа по късно е вече арестуван в конака.

Втори факт: въпросните писма никога не са намерени и спокойно може да се каже че не съществуват.

Редактирано от ISTORIK
  • Потребител
Публикува
Добре, Мироне, нека започнем с тези прочути писма...

Из писмото на Тодор Хинов до Иван Драсов, 27.02.1874 г.: "Негово преосвещенство дявол поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаеци за търгуване, да печели, а какво, то не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от правителството да шпионира и там... Той сега вече захвана явно да си върши работата, чунким стана вече публичен шпионин... Брате мой! Не знайме хич как ще можем да се отървем от тогози проклетник".

Из писмото на Иван Драсов до д-р Параскев Стоянов, 28.06.1901 г.: "Мойто крайно убеждение е, че поп Кръстю е предател на Левски".

Спомените на Д. Пъшков, стр. 647.

Не бива да забравяме и това какво разказвала баба Марийка Николчева на Д. Пъшков.

Нейната къща беше една от тайните къщи, в които се криеше Левски, разказва ми, че след като ни арестуваха с Марин поп Луканов и откараха в София да ни съдят, Левски се завърнал от Стара Загора в Ловеч и се установил в нейната къща в Дръстене, в която имал среща с поп Кръстя.

Разговорът им бил доста разпален и на двамата, тя, баба Марийка, дочула, че Левски му казал на поп Кръстя да дойдеш утре вечер в Къкрино при Христо Латинеца да си разчистим сметките.

По улиците кръстосвали стражари покрай къщата на баба Марийка Николчева, когато поп Кръстю и Левски били в къщата й.

Баба Марийка замолила поп Кръстя да се отстранят с Левски да не би стражарите да дойдат да ги арестуват.

Поп Кръстю казал да не се бои, няма да стане нищо. Обаче Левски е бил доста разтревожен, каза баба Марийка.”

Не са ли тези думи в протизоречие с разказаното ни от Никола Цветков Бакърджията, който говори, че Левски не му казал нито дума за някаква среща с поп Кръстю, когато отседнали да нощуват в Къкринското ханче?

Като знаем, че Левски не е съобщавал никога и никому за неща, които се отнасят до друго лице, като си спомним с каква строгост той пише на Д. Хр. Попов да забележи на брат си да не разпечатва писмата, които не се отнасят до него, и като знаем какво е неговото отношение за запазване на организационната тайна, то лесно е да схванем, че Левски не е съобщил на Никола Цветков за уречената среща с поп Кръстю. Освен това, спокойствието, което проявил поп Кръстю, когато се въртели стражари около къщата на баба Марийка, е спокойствие от съмнително естество.

Нали е ортак с турските власти, нали е ходил вече веднаж в участъка и е освободен, нали им е засвидетелствувал толкова голямо доверие на доносчик и им съдействува, то ще бъде не само спокоен, а нещо много повече — и радостен дори. А Левски в това стражарско минаване сигурно се е досещал за предателската роля на българския Юда.

Тревогата, която е изпитал Левски, не е тревога, предизвикана от страх, че ще бъде уловен, а от мизерния начин, по който ще бъде извършено това. Нека не забравяме, че Левски, докато е още в Южна България, живее вече с мисълта за предстоящото предателство, а като пристига в Ловеч и като вижда стражари около къщата, където се срещнали с поп Кръстя, той вероятно е подозирал вече къкринската Голгота.

Ето защо, казахме и подчертаваме, че поп Кръстю, както е видно от посочената телеграма - документ, играе ролята на доносчик и тази му забележително-похвална за турските власти доносническа дейност, а гнусно-отвратителна и предателски-гибелна за българското освободително движение достига своя връх, когато започва провалът на Вътрешната революционна организация.

Тъкмо поради тази причина още в предшествуващите страници казахме: Д. Общи показа и посочи много от дейците, насочи предателски турските власти към организацията, а поп Кръстю, като гнусен доносчик — довърши останалото. Това не ще рече, че Д. Общи и поп Кръстю са били в съюз, че между предателските проявления на единия и другия няма разлика, напротив, такава има и тя е огромна , но факт е, че поп Кръстю получава насърчение от станалия с невероятно големи размери провал.

Иначе би изглеждала странна мисълта защо по-рано той не е предал Левски, а тъкмо в този момент.

Това не ще рече, че поп Кръстю още от първия момент при съставянето на комитета в неговото лозе започва да издава всичко, но той прави това, когато неговата кожа е застрашена, когато са нанесени първите поражения на организацията, когато започва провалът.

В този момент той разказва всичко на търновския каймакамин, за цялата дейност на комитета още от момента на съставянето му, както това би направил един доброволно съгласил се да служи на турските власти доносчик.

Казваме и подчертаваме още следното: поп Кръстю предава Левски в Къкринското ханче, както е видно от горепосочените документи, на непосредствено разпитани и записани разкази на хора, които са взели участие в залавянето на Левски, в случая разказаното от Бошнак Юсин Чауш.

Когато пък поп Кръстю е бил извикан в конака след залавянето на Левски, той само е установил, че усилията на турските власти са увенчани с успех и заловеният не е друг никой, освен търсеният опасен за турската държава и власт.

  • Потребител
Публикува

Ботев писал, Вазов съчинил! Това не са доказателства за вина, а догатки и дори клевети. Защо трябва да е предаден? От това което съм чел по въпроса останах с впечатление, че Левски допуска грешка. Проявява небрежност и непредпазливост и сам се вкарва в ръцете на полицията. Грешка породена от известна самонадеяност. А по това време заптиетата разполагат с негов портрет и го издирват целенасочено, ето защо е разпознат лесно.

Предателство е възможно, но категорични доказателства срещу Поплуканови и поп Кръстьо няма.

  • Глобален Модератор
Публикува

Мироне не знам какъв разговор е чула баба Марийка но нито на 24 нито на 25 декември Левски се е срещал с поп Кръстьо.Всъщност на 24 декември Левски въобще не е бил в Ловеч там пристига едва на 25 декември сутринта.Така че показнията на баба Марийка можеш да ги елиминираш.

  • Потребител
Публикува
Мироне не знам какъв разговор е чула баба Марийка но нито на 24 нито на 25 декември Левски се е срещал с поп Кръстьо.

И къде е бил според теб на тези дати?

  • Глобален Модератор
Публикува

Значи Левски пристига в Ловеч едва на 25 декември около 10.00 часа.Посещава първо дома на Никола Сирков и около 14.00 часа дома на Хашнова /без предупреждение!/.Около 17.00 часа напуска Ловеч в посока Севлиево като възнамерява да преспи в Къкринското ханче.Това са фактите.

  • Потребител
Публикува
Ботев писал, Вазов съчинил! Това не са доказателства за вина, а догатки и дори клевети.

Ти твърдиш, че Христо Ботев е клеветник? Боже Господи до къде стигна разработката на Анкара за оневиняване на турския шпионин поп Кръстю Никофоров!

И Каравелоя ли е клеветник?

Вестник "Независимост" август 1873 г.

"Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя.

Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати..."

  • Глобален Модератор
Публикува

Каравелов е бил подведен /както вероятно и Ботев/.Каравелов упорито твърди че Левски е заловен в къщата на поп Кръстьо.Мироне сам прецени доколко е бил надежден източника на Каравелов.

  • Потребител
Публикува
Каравелов е бил подведен /както вероятно и Ботев/.Каравелов упорито твърди че Левски е заловен в къщата на поп Кръстьо.Мироне сам прецени доколко е бил надежден източника на Каравелов.

Както виждаш статиите във Независимост имат развитие съобразно новините носени от идващи в Румъния, както всяко и разседване.

Нека видим как Л. Каравелов посреща предаването на Левски, какви са първите му сведения и какво е отношението му към това доносничество. „Научаваме се — пише Каравелов във в. “Независимост” — из достоверен източник, че покойният Васил Левски е предаден от двама Ловчанлий. Един от тях, по име Добре, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е отявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тука е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известни доколко е голямо неговото предателство.

По-късно Каравелов получава по-сигурни данни за предаването на Левски, за да може да се изкаже и да излее своята ярост и омраза върху доносчика. „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие; а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати. Няколко честни българи съветвали Василя да не ходи при поп Кръстя; но той ги не послушал, защото поп Кръстю е бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, той бил хванат от заптията. На поп Кръстя дали едно „аферим”, едно горчиво кафе, сто лири и един хат и обещали му се да го не преследват за неговите стари грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари. Сега засега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и го презира. Презират го даже и турците. „Ако тоя поп да би бил човек, то не би издавал своите братя”, говорят турците. Тоя предател беше дошъл преди малко време в града ни, но нашите граждани го приеха така, както не са приемали и най-гнуснавите гадове. Братът на поп Кръстя бяше нападнат между селата Метрополия и Тръстеник от десетина души черкези. Той са даврандисал, ранил троица и мислил да побегне; но множеството му надвило и изсекло го на парчета. Черкезите му са вземали около 10 хиляди гроша. Поп Кръстю беше дошъл в града ни като даваджия. Преди да убият поп Кръстювия брат, същите черкези бяха обрали пощата, която отивала из Плевен за Видин. Пощата нямала пари. Разбойниците вземали от куриера един сахат и около 2 хиляди гроша; а от брата на поп Кръстя една дреха и един револвер. Когато се уловиха черкезите, то тия неща се намериха у тях. Най-напред правителството говореше, че братът на поп Кръстя е убит от комитета и захванало беше да върлува изново, но когато неговите неща се намериха у ония исти разбойници, които бяха обрали и пощата и които познаваше куриерът, то са умири и напусна своите преследвания. Разбира се, че черкезите имат пълно право да правят всевъзможни насилия. Правителството ги не преследва. Една черкезка чета се разхожда между Никополската и Плевенската каза; но местните власти делят с нея награбеното, следователно, разбойниците действуват съвсем независимо. Когато се мислеше, че разбойниците са българе, които носят название „комита”, то местните власти бяха подигнали всичките селяни да ги гонят; а когато са откри, че тия чети са черкезски, то каймакамите захванаха изново да пушат наргелета си и да дремят от пиянство. Когато из гореказаната чета бяха наранени двамина от поп Кръстювия брат, то четата си отмъстила на две българчета-овчарчета. Тия деца бяха заклани близо до Плевен. Да ви разкажа и едно твърде чудно нещо. Няколко турчина са сбиле между себе си и двамина са наранили тежко. Правителството хвана ранените, но тия не пожелаха да кажат кой ги е наранил. Помислете си сега какви са турците и какви сме ние? Турците защищават даже и своите убийци, а ние са издаваме като бабички.”

Разбира се, и тук Каравелов не е на ясно за причините около предаването на Левски, но правилно долавя отвращението на българския народ от поп Кръстю и правилно характеризира ролята му на български Юда. Сега, при новото откритие на историческите документи и особено телеграмата, Каравелов сигурно би добавил, че попът е извършил това не само за пари, но поради гнусните качества, които е имал. Той сигурно би казал, че предателската змия е свила гнездо в пазвата на Вътрешната революционна организация още в момента на създаването й; сигурно би заявил, че поп Кръстю още от първия момент мислил не за народа си, а за кожата си; че пред Левски и вътрешните дейци върши едно, а пред турските власти друго, като им сътрудничи трогателно-щедро и вярно. Това най-добре е показано, както видяхме, в телеграмата, която софийският окръжен управител отправя до търновския каймакамин, с която хвали и насърчава поп Кръстю още на 24 ноември 1872 год., преди още да е предал Левски. А какви ли похвали и благодарности е получил поп Кръстю от турските власти, след като им е посочил и предал Левски? Безспорно — безгранично големи.

Още по-интересни данни публикува Каравелов във в. „Независимост” за отношението на народа към поп Кръстю, след като той извършва черното и отвратително предателство. „Из Ловеч являват, че поп Кръстю, който преди година и половина предаде на турците своето стадо, е афаросан от народната съвест и от чистотата на човечеството. Ако тоя изрод излезе в черковата да раздава нафора, то нито един от верующите се не приближава до него; ако върви из пътя, то всеки му обръща гърба си; ако иде в някоя къща, то или бягат от него, или го посрещат без език и с очевидна ненавист, като че ли е евреин или като че ли е брат на Юда (Разбира се, че му е брат. Р.). Мнозина му говорят в очите, че той е предател и че е проклет от бога: но той мълчи като черен гроб и върви из пътя като подивял.”

  • Глобален Модератор
Публикува (edited)

По точно е да се каже - клеветите, идващи в Букурещ.

Редактирано от ISTORIK
  • Потребител
Публикува
По точно е да се каже клеветите идващи в Букурещ.

Казах ти, не наричай Ботев клеветник.

Думите на Ботев се подвърждават, от старшият полицейски стражар Бошнак Юсин Чауш - Бошнак Юсин каза, че го повикал каймакаминът и му заповядал да вземе със себе си 10 души полицейски стражари и да отидат в Къкрино на ханчето да уловят Левски, като им дал строго нареждане да пазят да не го убият.

На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер, обаче бейовете от идаре мезлиши (окр. съвет) говорили, че поп Кръстю съобщил за това.

  • Глобален Модератор
Публикува

Аз не наричам Ботев клеветник а хорицата от Ловеч които клеветят поп Кръстьо.Ботев предава чужди думи.Ако поп Кръстьо е турски шипонин и открадва ралите на комитета защо умира в мизерия?А честните Поплуканови трупат завидно богатство?Защо поп Кръстьо не издава например Величка Хашнова?

  • Потребител
Публикува
Аз не наричам Ботев клеветник а хорицата от Ловеч които клеветят поп Кръстьо.Ботев предава чужди думи.Ако поп Кръстьо е турски шипонин и открадва ралите на комитета защо умира в мизерия?А честните Поплуканови трупат завидно богатство?Защо поп Кръстьо не издава например Величка Хашнова?

1. Поп Кръстьо без съмнение е бил турски доносник, а предателството му е документално потвърдено от телеграмата на Махзар паша от 24 ноември 1872 г., (за любопитните - вече е публикувана и в шифрования й вид във "Поп Кръстьо Никифоров и Васил Левски" на Крумка Шарова.

2. Редица съвременници на събитията свидетелстват, как с парите поп Кръстю си е купил и ремонтирал къщата на турчина Идрис Чаръкчи.

3.По същото време действал и друг шпиони на Високата порта наложен от турдките тайни служби чрез сръбската агентура - Димитар Общiй, но вербуването на поп Кръстьо е сред най-големите успехи на османската власт

Особеното му място се определя от това, че поп Кръстю единствен е бил член на ключов за революционната мрежа комитет като Ловчанския.

4. Имаме свидетелството на Н.Т. Обретенов, как поп Кръстю признал на Левски, че има у него комитетски пари 35 000 гроша, че щял да му ги предаде, след като си прегледат по-подробно сметките в Къкринското ханче.

5. Има сведения на съвременници на събитията като Тошко Луканов, Цачо Рашев, Д. Пъшков

6. Има сведения на М. и Н. Цвяткови че поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал за свои нужди.

  • Глобален Модератор
Публикува

Да докарахме го до ключовата дума "мухбир".Само има един проблем - тя не се отнася до поп Кръстьо.А за Никола Обретенов нещата са ясни - той никога не е присъствал на срещи между поп Кръстьо и Левски.Никакви документи няма че поп Кръстьо е злоупотребил с комитетски пари.Единствените данни са в писмото на Левски но те визират председателя на комитета.Вече уточнихме кой е той.Ако Левски имаше съмнение че поп Кръстьо е злоупотебил с комитетски пари със сигурност щеше да го потърси за отчет.Но той не го прави.Кой знае защо отива непоканен в сестрата на председателя на комитета в Ловеч /същия предсдател който Левски е уличил в злоупотреби/.

  • Глобален Модератор
Публикува

Едно от най-често срещените обвинения срещу поп Кръстьо е че е бил задържан само за една нощ в конака в Ловеч.Обяснението е просто - съгласно действащия турски наказателен закон свещеник не може да бъде задържан за повече от 24 часа ако не е хванат на местопрестъплението или с оръжие в ръка.При поп Кръстьо не са налице нито едно от двете условия и затова е задържан само за една нощ в конака в Ловеч/ където е бил зверски бит между другото/.

  • Потребител
Публикува
Едно от най-често срещените обвинения срещу поп Кръстьо е че е бил задържан само за една нощ в конака в Ловеч.Обяснението е просто - съгласно действащия турски наказателен закон свещеник не може да бъде задържан за повече от 24 часа ако не е хванат на местопрестъплението или с оръжие в ръка..

Не е вярно това, че съгласно действащия турски наказателен закон свещеник не можел да бъде задържан за повече от 24 часа.

При ареста си поп Лукан (свещеник Лукан Лилов) е бил затворен първо в Ловеч за първоначален разпит, след това откаран в София и разпитван и дори принуден да участва в очни ставки. Защо не е бил пуснат след "една нощ"?

  • Глобален Модератор
Публикува

Нещо са ти грешни източници - поп Лукан Лилов също е бил задържан само за една нощ.След това е под "домашен арест" както между впрочем и поп Кръстьо.

  • Потребител
Публикува
Нещо са ти грешни източници - поп Лукан Лилов също е бил задържан само за една нощ.След това е под "домашен арест" както между впрочем и поп Кръстьо.

Като са ми грешни източниците, я сметни колко дни в ареста прекарва поп Лукан до проведената очна ставка с Димитър Общи в София на 17 ноември?

Едва тогава , уважаеми съфорумнико resavsky, се установява, че поп Лукан Лилов не е търсения човек.

Попът който бил на събранието в лозето бил ”млад, въздебел и нисък” - (всъщност оказва се, че на съда е нужен доносника поп Кръстю).

Но тъй като поменатите Димитър и Марин, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то заповядайте на поп Кръстю да съобщи на господството как са устроили бунтовническото събрание в лозята на доносчика и още кои други лица от Ловеч участвуват в комитета, за да представим отговора на неговите показания на почтените лица от тукашната специална комисия, назначена със султанско ираде, по решение на министерския съвет, на които лица пристигането се очаква.

Също така моля, Ваше Сиятелство, да благоволите и ни изпратите по възможност най-скоро и цялата негова (на поп Кръстю), преписка, съдържаща донесенията му в качеството на тукашен доносник, отнасящи се до комитета, които донесения съставляват една негова похвална

дейност за народа и държавата (К. мой, Н. К.). Всеки случай това зависи от Вашата воля. № 1117 от 24 ноември 1872 г.”

И едва тогава оп Лукан е освободен.

  • Глобален Модератор
Публикува

Една нощ в конака в Ловеч.След това е под доашен арест.Между другото ако поп Кръстьо е бил доносник защо разкарват поп Лукан до София?

  • Потребител
Публикува
Една нощ в конака в Ловеч.След това е под доашен арест.Между другото ако поп Кръстьо е бил доносник защо разкарват поп Лукан до София?

Уважаеми 'resavsky. Вместо да ми задавате глупави въпроси вземете и първо се запознайте със фактите.

Не се правете на улав. Съда в София не знае подробностите по агнтурната дейност на поп Кръстю. Има една шифрована телеграма , която поствам в тази тема вече 4-5 пъти, В КОЯТО СЪДА МОЛИ за информация.

Също така моля, Ваше Сиятелство, да благоволите и ни изпратите по възможност най-скоро и цялата негова (на поп Кръстю), преписка, съдържаща донесенията му в качеството на тукашен доносник, отнасящи се до комитета, които донесения съставляват една негова похвална дейност за народа и държавата

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!