Етимология на имената на българските селища

[Стоедин]

Някой знае ли къде във мрежата могат да се открият имената на българсклите градове през османския период. Знам как са се наричали Търговище, Пазарджик, Благоевград, Омуртаг, Пловдив, Ст. Загора, Русе, Кюстендил например, но Търново, София, Варна, Бургас, Плевен, Шумен, Сливен, Враца, Видин, Асеновград, Казанлък, Дупница, Перник- не. Има ли качени османски регистри някъде с имената на селищата?

[Aspandiat]

Някой знае ли къде във мрежата могат да се открият имената на българсклите градове през османския период. Знам как са се наричали Търговище, Пазарджик, Благоевград, Омуртаг, Пловдив, Ст. Загора, Русе, Кюстендил например, но Търново, София, Варна, Бургас, Плевен, Шумен, Сливен, Враца, Видин, Асеновград, Казанлък, Дупница, Перник- не. Има ли качени османски регистри някъде с имената на селищата?

Търново - Търново

Бургас - мисля, че и преди е било така

Шумен - Шумен, Шумна

Сливен - мисля, че пак е Сливен

Враца - Вратица (през ХV-ХVІ век)

Видин - Бдин

Асеновград - Станимака, Стенимахос

Казанлък - мисля, че до края на ВБЦ е Копсис

Дупница - мисля, че е пак Дупница

Перник - Перник

П.П. Османски регистри няма качени. Отиваш в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", въоръжаваш се с тефтер, химикал и... много търпение

[Стоедин]

Търново - Търново

Бургас - мисля, че и преди е било така

Шумен - Шумен, Шумна

Сливен - мисля, че пак е Сливен

Враца - Вратица (през ХV-ХVІ век)

Видин - Бдин

Асеновград - Станимака, Стенимахос

Казанлък - мисля, че до края на ВБЦ е Копсис

Дупница - мисля, че е пак Дупница

Перник - Перник

П.П. Османски регистри няма качени. Отиваш в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", въоръжаваш се с тефтер, химикал и... много търпение

Смесваш различни епохи. Говоря само за периода 15-19 век и много се съмнявам така да са се назовавали посочените градове

( Станимака, Търново и др.). Давам пример с Одрин(Едирне), Емона(Емине), земите на Добротица(Добруджа) и пр. Месните наименования се запазват, но се изменят. Шумен(Шумна) съм го чувал, но го бях забравил, благодаря за подсещането.

[Aspandiat]

Смесваш различни епохи. Говоря само за периода 15-19 век и много се съмнявам така да са се назовавали посочените градове

( Станимака, Търново и др.). Давам пример с Одрин(Едирне), Емона(Емине), земите на Добротица(Добруджа) и пр. Месните наименования се запазват, но се изменят. Шумен(Шумна) съм го чувал, но го бях забравил, благодаря за подсещането.

Стоедине, тези са имена точно от периода ХV-ХІХ век. Без Копсис, което не знам кога след 1396 г. е изместено от Казанлък.

[spartan]

Расевски,обърках средище със град.Не мога да споря за крепоста,защото не съм добре запознат,обаче при по късни нашествия на кърджалиите.Мисля че населението на Плевен се е защитило точно защото е имало някакво укрепление.Затова тия бастисват Митрополия ,нещо такова четох .

[Стоедин]

Ето няколко наивни предположения от моя страна за значението на имената на някои от българските селища. Не претендирам за авторство и гениалност. Моля да бъда извинен ако повтарям нещо което вече съществува като теория.

1. Плевен:

Някой спомена, че с това име е известен този град още от 13 век. Допускам, че името произлиза от ''пленявам'' или дори ''плячка'', а не от плевел. Предполагам, че се налага след някъкво сериозно нашествие последвано от пленяване и отвеждане на много хора. Заподозрени са татарите или унгарците в периода 1241- 1257. ''Плячкосан град''

2. Шумен:

Според мен името се дължи на обширните вековни гори на Лудогорието и идва от ''шума''. Града е бил като остров извисяващ се над зеленото ''море'' на Делиормана. Нещо като ''Горски град''

3. Търново:

Селища с подобни и дори бих казал идентични наименования има от Босна до Словакия( Търнава). В България има Велико(Голямо) и Малко Търново. Допускам, че името произлиза от думата ''трън'' и описва по един остроумен и находчив начин мястото(релефа) където е разположен града. Има и град Трън, но това не противоречи на тезата ми, а я потвърждава, защото той е разположен в Краище. Същото се отнася и за селищата от Босна и Словакия, които са в планински или полупланински местности. ''Града на стърчащите като трън скали'' е най-краткото като версия което ми хрумва

4. Видин:

Идва от ''виждам'' или още ''наблюдавам''( държа под око). Разположен на стратегическо мяско на Дунав, този град ''държи под око'' не само реката, но и двата бряга. Още е известен като Бдин- ''Бдителен град''.

5. Перник:

Тук дори въображеието ми ме предава. Дали е свързан с думата ''скъперник'' или идва от ''первам''? А какво ли означава на български полското име Коперник и можем ли да го свържем с града на Кракра?

6. Враца:

Два варианта. Идва от ''врата''- Вратица. Или е гръцкото произношение на ''врач''. Врача- ''Града на лекарите''

7. Силистра:

Известен е като Дръстър. Моята версия гласи, че произлиза от ''препълнен'', ''претъпкан'', ''задръстен'' със стоки, хора, кораби и пр. "Пренаселеният град"

8.Габрово:

Разновидност на Шумен, т.е. "Горски град"

9.Ловеч:

Произлиза от ''ловец'', според мен. ''Ловен град"

10. Мелник:

''Града на мелниците" ми звучи правдоподобно. Или пък идва от ''меня'', ''обменям'', т.е. "Град на търговците''. Накратко-Търговище

Чакам конструктивна критика и нови свежи идеи

[resavsky]

За Дръстър и Шумен въобще не мога да се съглася.Има градове със същото име в рйона на Памир.

[Стоедин]

За Дръстър и Шумен въобще не мога да се съглася.Има градове със същото име в рйона на Памир.

Ами, не се съгласявай Ще се обезпокоя сериозно за нивото на хората пишещи тук, ако се съгласяват с всяко мое хрумване.

Кои са тези градове? И как точно се изписват и произнасят?

[Христо Тамарин]

Някой знае ли къде във мрежата могат да се открият имената на българсклите градове през османския период. Знам как са се наричали Търговище, Пазарджик, Благоевград, Омуртаг, Пловдив, Ст. Загора, Русе, Кюстендил например, но Търново, София, Варна, Бургас, Плевен, Шумен, Сливен, Враца, Видин, Асеновград, Казанлък, Дупница, Перник- не. Има ли качени османски регистри някъде с имената на селищата?

Само преди 20-тина години се продаваше книга-справочник с новите и старите имена на всички селища. В обществените библиотеки трябва да я има. В интернет обаче не успях да я намеря.

Но за по-големите градове не би трябвало да има проблем.

Отваряте например wikipedia-та за Сливен, оттам следвате препратката към турската версия и виждате, че градът се е наричал İslimiye.

[Стоедин]

Само преди 20-тина години се продаваше книга-справочник с новите и старите имена на всички селища. В обществените библиотеки трябва да я има. В интернет обаче не успях да я намеря.

Но за по-големите градове не би трябвало да има проблем.

Отваряте например wikipedia-та за Сливен, оттам следвате препратката към турската версия и виждате, че градът се е наричал İslimiye.

Благодаря за инфото. Ще проверя в библиотеката. За Сливен не ми е ясно дали е побългарена версия на турското име( от ислям ли произлиза?) или османлиите са го преправили? Как мислиш?

[Стоедин]

Друго интересно име е Шабла. Напомня ми на Шангри Ла Предложения?

Цигов чарк, Батак, Мугла, Меричлери, Чурка, Пирдоп, Девня, Макак са енигма за мен. Някои са с турски произход

( Меричлери, Мугла) предполагам, но други са много екзотични(Макак). Макак дали не идва от невиния въпрос- Ама, как така?

[Христо Тамарин]

Благодаря за инфото. Ще проверя в библиотеката. За Сливен не ми е ясно дали е побългарена версия на турското име( от ислям ли произлиза?) или османлиите са го преправили? Как мислиш?

Според мене, българското име Сливен има ясна славянска етимология и поради това го считам за първично.

[Христо Тамарин]

Вижте тук, моля.

[Стоедин]

Вижте тук, моля.

Е, видях, но пак много бели петна. Остава и въпроса за достоверността на написаното. Хубаво е да се намират различни източници, за да сравняваме различните версии.

За Сливен, че е от славянски произход мога да се съглася, но какво трябва да означава? "Града на сливите", " Сливовград" или пък идва от ''свила"? Прочутия път на коприната да не минава през Сливен за по напреко?

[Хърс Златния]

Турският израз keser ova значи край на равнината, буквално сече равнината. Кесарево (151m надморска височина) е все още в равнината на притоците на Янтра, но оттам на изток към Яйла кьой (433m надм. вис.), Осман пазар (525m надм. вис.) и Ески джумая почват тузлушките възвишения. Само keser означава сече и поради това википедията дава вариант на етимологията просто "сечище". Според мене, този вариант трудно обяснява завършъка -ово, както и турската форма на този топоним, която е точно Кeserova. Връзката с думата кесар (Кесаревото Кесарю, Божието Богу) е невероятна.

За разлика от много други селища, Джулюница и Кесарево (цък) не са били прекръщавани през последните век и половина.

Доста неубедително. Глагол "keser" в значение "сека" в турския език няма. Това е съществително име със значение "секира", "брадва".

Обяснението на славянската наставка - ово, -ево с изначално турско "ova" - поле, също е от сферата на ненаучната фантастика.

Дори и да е съществувала турска форма "Kesarova", тя би могла да е по-скоро турцизиран вариант на българското име. В противен случай бихме имали "Кесарово", а не "Кесарево".

Още един аргумент за изначалния български произход на името е възприетата практика в турския език (вкл. и в османотурски) славянските окончания на "-ово" да се трансфромират в "ова". Пример: Прахово (Прахова), Косово (Косова). Дори и името на днешно Елхово (получено след Освобождението) на някои турски карти се появява като "Елхова".

Поздрави

[Стоедин]

Доста неубедително. Глагол "keser" в значение "сека" в турския език няма. Това е съществително име със значение "секира", "брадва".

Обяснението на славянската наставка - ово, -ево с изначално турско "ova" - поле, също е от сферата на ненаучната фантастика.

Дори и да е съществувала турска форма "Kesarova", тя би могла да е по-скоро турцизиран вариант на българското име. В противен случай бихме имали "Кесарово", а не "Кесарево".

Още един аргумент за изначалния български произход на името е възприетата практика в турския език (вкл. и в османотурски) славянските окончания на "-ово" да се трансфромират в "ова". Пример: Прахово (Прахова), Косово (Косова). Дори и името на днешно Елхово (получено след Освобождението) на някои турски карти се появява като "Елхова".

Поздрави

Радвам се, че се включваш. Прав си, много от топонимите турците ги запазват, но леко видоизменени. Съществува и обратната практика според мен. Ще се радвам да споделиш мнението си за някои по засукани казуси.

Специално за Карлово, ако имаш някаква информация ще е хубаво да я пуснеш.

[Христо Тамарин]

Е, видях, но пак много бели петна. Остава и въпроса за достоверността на написаното. Хубаво е да се намират различни източници, за да сравняваме различните версии.

За Сливен, че е от славянски произход мога да се съглася, но какво трябва да означава? "Града на сливите", " Сливовград" или пък идва от ''свила"? Прочутия път на коприната да не минава през Сливен за по напреко?

Сливен е градът на сливата, така както Габрово е градът на габъра, а Дъбово е селото на дъба. Едва ли има нещо общо със свилата (коприната).

Естествено е, че има много бели петна. Много проблеми на историята са по принцип нерешими, понеже онези, дето знаели как стоят нещата, отдавна са измрели. А сега един Господ знае как е било.

[Христо Тамарин]

Доста неубедително. Глагол "keser" в значение "сека" в турския език няма. Това е съществително име със значение "секира", "брадва".

Обяснението на славянската наставка - ово, -ево с изначално турско "ova" - поле, също е от сферата на ненаучната фантастика.

Дори и да е съществувала турска форма "Kesarova", тя би могла да е по-скоро турцизиран вариант на българското име. В противен случай бихме имали "Кесарово", а не "Кесарево".

Още един аргумент за изначалния български произход на името е възприетата практика в турския език (вкл. и в османотурски) славянските окончания на "-ово" да се трансфромират в "ова". Пример: Прахово (Прахова), Косово (Косова). Дори и името на днешно Елхово (получено след Освобождението) на някои турски карти се появява като "Елхова".

Поздрави

Заядлив ерудит ли сте, уважаеми Хърс, или просто сте плямпало? Като не знаете турски, поне в речник погледнахте ли? Как да няма такъв глагол в турски?

kesmek: режа, отрязвам, ..откъсвам, разделям на части; .. преграждам, препятствам; отсичам; прекратявам; ..определям.

Keser ova означава буквално отсича равнината, а в преносен смисъл - край на равнината: равнината на това място бива отсечена, срязана, откъсната, разделена, преградена, възпрепятствана да продължи, прекратена, определена да е дотук.

Дори и да е съществувала турска форма "Kesarova", тя би могла да е по-скоро турцизиран вариант на българското име. В противен случай бихме имали "Кесарово", а не "Кесарево".

Още един аргумент за изначалния български произход на името е възприетата практика в турския език (вкл. и в османотурски) славянските окончания на "-ово" да се трансфромират в "ова". Пример: Прахово (Прахова), Косово (Косова). Дори и името на днешно Елхово (получено след Освобождението) на някои турски карти се появява като "Елхова".

Тук Ви се прощава. Явно не сте запознат с факта, че в местния говор названието е именно Кесарово, а книжовният облик Кесарево наистина е повлиян от израза "Кесаревото - Кесарю, Божието Богу".

За разлика от имената Елхово и Косово, името Кесарево няма славянски корен. Поради това наставка "-ово" би била трудно обяснима.

Турското название Keserova го считам за първично, понеже си има ясна етимология в турски, докато българското име Кесарово или Кесарево славяно-българска етимология няма. Несъстоятелно е да считаме, че произхожда от израза "Кесаревото - Кесарю, Божието Богу".

Турската дума ova (равнина, долина) участва в много топоними по Нашенско и в Анадола.

Ако намеквате, че турската дума keser (тесла, секира) е в основата на названието Кесарево, това също така считам за несъстоятелно, понеже тази дума я няма в местния български диалект, а ако името е турско, то щеше да е Кeserköy или само Кeser. Наставката "-ово" си остава необяснена, а български превод Секирово не е засвидетелстван.

Името Кесарево има изначален турски произход, а не български. Изначален турски произход имат и много други имена на селища: Хасково, Кърджали, Казанлък, Пазарджик. Тези големи градове давате на турците, а малкото Кесарево не давате.

[Христо Тамарин]

Джулюница: родното място на Котоошу сан.

Турската диалектна дума cülün означавала някакво растение (вид трева или храст). Може би смрадлика, но не съм сигурен. Ще трябва да попитам.

Думата джулюн я намерих в Българския етимологичен речник. Била дума от тамошния диалект, която означавала някакво водно/блатно растение Trapa natans (не смрадлика). Произлизала от някаква турска дума cünül след метатеза в местния диалект.

[Христо Тамарин]

Джулюница: родното място на Котоошу сан.

Турската диалектна дума cülün означавала някакво растение (вид трева или храст). Може би смрадлика, но не съм сигурен. Ще трябва да попитам.

Кесарево: 7 км източно от Джулюница.

Турският израз keser ova значи край на равнината, буквално сече равнината. Кесарево (151m надморска височина) е все още в равнината на притоците на Янтра, но оттам на изток към Яйла кьой (433m надм. вис.), Осман пазар (525m надм. вис.) и Ески Джумая почват тузлушките възвишения. Само keser означава сече и поради това википедията дава вариант на етимологията просто "сечище". Според мене, този вариант трудно обяснява завършъка -ово, както и турската форма на този топоним, която е точно Кeserova. Връзката с думата кесар (Кесаревото Кесарю, Божието Богу) е невероятна.

Тук ще стане дума за Осман пазар и Ески Джумая.

Знаете ли, какво означава на турски pazar? Да, разбира се - пазар. Но също така означава и неделя (pazar günü).

При мюсюлманите неделята била най-често пазарен ден, съботата - почивен ден, а в петък мюсюлманите се събирали в джамията за молитва (cuma namazı). Е, в град Омуртаг (Осман пазар) пазарът бил в неделя.

При християните пазарът бил най-често в събота. В неделя християните почивали - празнували Възкресението Христово и ходели на църква.

В неделя християните не ходели на пазар, а в събота - мюсюлманите. Е, за да върви алъш-веришът (демек търговията) по-добре, в някои селища измествали пазарния ден в петък (на турски cuma/джума). Така пазарът можел да бъде посетен и от християни, и от мюсюлмани (последните оставяли петъчния си намаз за след обяд).

На такива селища им викали Джумая - петъчен пазар. Търговище (Ески Джумая) било такова селище. Както и Благоевград (Горна Джумая).

[КГ125]

Г-н Тамарин, моля думи като "плямпало" - .... без тях.

Какво пречи КесарЕво да е с тази фонетик от Кесар. Може да е Кесарово, може да е Кесарево?? Как се доказва да е от турски? Сече равнината..

[emilia_n]

Защо не вземете речника на Найден Геров и потърсите там? Стига сте се мъчели като грешни дяволи!

[Христо Тамарин]

Г-н Тамарин, моля думи като "плямпало" - .... без тях.

Извинявам се. Но все пак, като съм писал, че кесер на турски значи сече, то съм сигурен в това, това е просто факт, т.е такъв глагол в турски има. За думата джулюн не бях сигурен, но за кесер съм сигурен.

Какво пречи КесарЕво да е с тази фонетик от Кесар. Може да е Кесарово, може да е Кесарево?? Как се доказва да е от турски? Сече равнината..

• Keser-ova има ясна турска етимология. Питайте познати турци, ако не вярвате.
  
• Ако пътувате с кола от Търново към Омуртаг, обърнете внимание, че от края на село Кесарево шосето започва да изкачва тузлушките възвишения. Сега трябва да се понатисне педала за газта, едно време трябвало да се прибягва до камшик и остен.
  
• Названията на всички съседни селища до края на 19-ти век имат турска етимология (включително Джулюница, вкл. повечето селища от днешната Стражишка община, всички селища из Тузлука на изток от Кесарево).
  
• Селото е известно с това название поне от началото на 19-ти век (във википедията пише за чумавото време, когато селото било мръднато с около 2км). А е съвсем съмнително думата кесар тогава да е била известна на местните българи. Тя става известна едва след превода на Библията на новобългарски език (1872).
  
• Откакто е известно, Кесарево винаги е било селище със смесено население - и българи, и турци са живеели там. Селската джамия е била съборена при националистически изстъпления преди около 100 години.
  
• Не е известно селище в околността от римско/ромейско време с название, производно на думата кесар (щеше да пише във википедията).
  
• Местният диалект е "от мек тип", дори на кантара там казват кантаря, а не само на пъдаря, което намалява вероятността Кесарово да е дошло от кесар. С други думи, ако предположим, че името на селото идваше от българската дума пъдар, то нямаше да бъде Пъдарово, а Пъдарево.
  

[Хърс Златния]

Един въпрос.

Къде пада ударението в наименованието "Кесарево" и къде в турската дума "kesEr", за която продължавам да твърдя, че не е глагол и съответно не означава "сече"?

Предварително благодаря за отговора

[КГ125]

А е съвсем съмнително думата кесар тогава да е била известна на местните българи. Тя става известна едва след превода на Библията на новобългарски език (1872).

[*]Откакто е известно, Кесарево винаги е било селище със смесено население - и българи, и турци са живеели там. Селската джамия е била съборена при националистически изстъпления преди около 100 години.

[*]Не е известно селище в околността от римско/ромейско време с название, производно на думата кесар (щеше да пише във википедията).

[*]Местният диалект е "от мек тип", дори на кантара там казват кантаря, а не само на пъдаря, което намалява вероятността Кесарово да е дошло от кесар. С други думи, ако предположим, че името на селото идваше от българската дума пъдар, то нямаше да бъде Пъдарово, а Пъдарево.

Село Пъдарево съществува до с. Мокрен, община Блатец, ако не се лъжа и не се казва ПъдарОво, а точно ПъдарЕво.

Защо изключваме думата "кесар" да е известна на българите отпреди 1872 ?! Да оставим нормалното допускане, че "кесар" е известно на българите поне още от "кесаря Тервел". В Рилския манастир има текст, посветен на смъртта на "кесаря Стефан Драговол" и скръбта на неговата "кесарица".

Кесар-Кесарево; Българин - Българево; пъдар - Пъдарево. Какво чудно има тука?

ПП

Джамията е разрушена при какви събития преди 100 г.??!?

Редактирано Юли 3, 2009 от КГ125