Външният вид на българите

[nik1]

Оня с голата глава он Василиевия менелогий както се вижда е по-възрастен и може да си е обикновена плешивост. Средния освен шапка има и коса.

Еми.. всичко може,.. може и да му е изгоряла косата на човека, или пък да е бил болен от кел или краста...

На печета на Тервел ханът си е с дълга коса, леко чуплива. Омуртаг на медалиона също е с коса - при това доста чуплива. В Мадр. препис на хрониката на Скилица косата му е по-скоро права, с леко начупване в долния край. Пак там Крум и Борис са с коси.

Което нищо не означава за външния вид на българите..

Но то и сега до 1989г. войниците бяха с бръснати глави, а след тази година го практикуват мутрите. Което разбира се не означава нито че това е масовата днешна прическа, нито че някои премиери от днешно време не са я ползвали.

Ами анждък де, какви прически следва да имат хората, които са или в походи (все забравяме че това е първото занятие, най-старият занаят на древните българи, според източниците, или искаме да ги представим такива каквито на нас ни се ще), или се придвижват със стадата си,.. или които хора - "митарстват" от хорезм до скандинавия (поне), търгувайки с кожи, жива стока, и кехлибар?

Тъй че при толкова оскъдни сведения основното ще е предположения.

А, не..

[nik1]

Еми.. всичко може,.. може и да му е изгоряла косата на човека, или пък да е бил болен от кел или краста...

Което нищо не означава за външния вид на българите..

Ами анждък де, какви прически следва да имат хората, които са или в походи (все забравяме че това е първото занятие, най-старият занаят на древните българи, според източниците, или искаме да ги представим такива каквито на нас ни се ще), или се придвижват със стадата си,.. или които хора - "митарстват" от хорезм до скандинавия (поне), търгувайки с кожи, жива стока, и кехлибар?

А, не..

Левобережная Украйна:

....

Не указывают ли эти данные на то, что потомки сармат — ясы, болгаро-аланы, создавшие на южной окраине Северской земли салтово-маяцкую культуру, после ее исчезновения под ударами кочевников в известной сво­ей части продвинулись на север и, смешавшись с туземным славянским элементом, в то же самое время привнесли в него свои специфические этнокультурные особенности?

В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита»

[Armand O'BOLG]

Специално за glishev и Хърс Златния: Четете по устните ми, въпросното липсващо "С" просто ще ви извади очите в думата "wстриженами" , но за вас не съществува!!! Мога само да съжалявам за прибързаните ви съждения и глубоки размишления! Текстът на оригинала не е достигнал до нас, а от трите преписа Уваровият показва най-старинни черти и, както Богданов, така и Москов отбелязват, че в оригинала явно не е имало пробели. Слудователно думите са произволно разпознати и отделяни. Съществува хипотеза, че въпросният оригинал дори не е бил на старобългарски, а на прабългарски с гръцки букви, както същестува и предположението, че някой от първите преводи-преписи на въпросния оригинал е бил написан на глаголица и пр., и пр. Говорим за лексико-семантичен анализ на слят текст и за принципа на разваления телефон, вследствие на който от първоначалното "с три женами" посредством добавянето на едно омега се е появила лексемата "остриженами", за да се свърже със следващата дума "главами". Хипотеза, която ми импонира, защото кара някои да подстачат и да се надскачат!Хърс или някой друг съфорумник обърна внимание на падежнте суфикси, сякаш авторът им е бил някой супер прецизен лингвист. Знаете ли колко пациенти са починали вследствие на грешни рецепти, на грешки в рецептите?! Период!

[nik1]

В постинг #6 в темата “Славянизацията на българите” уважаемата saradiva включва следния пасаж, ако вярно съм го цитирал:

„(Р.Рашев и контактната зона с Пенковската култура, биритуалните некрополи и т.н)”

„Погребалният обред на паметниците… остава засега недостатъчно проучен. Техният тюрски произход се предполага поради априорно възприетия възглед за тюркоезичието на всички български племена… Преки сведения за езика и физическия облик на "пастирци" /по Артамонов – б. моя/ липсват… Дали обаче то /населението/ е било тюркизирано, в каква степен и в коя област - това са въпроси, на които можем да дадем както положителен, така и отрицателен отговор.” Това е написано от проф.Рашо Рашев именно за т.нар. „контактна зона с Пенковската култура”. Артамонов е категоричен, че това е антска култура. А никой не е доказал, че антите са „славяни”.

„Иван Венедиков изказва предположението, че споменатите в Именника "остригани глави" се отнасят до славяните, като дава паралел със сведението за обичая на славяните от о-в Рюген да остригват косите си.”

Ив Венедиков описва „фризури” – смятай колко е наясно по темата. Но все пак – той защитава тезата, че „фризурите на „славяните” са остриганите глави, а българите са с къдрави коси и букли. /?!?! Разбира от фризури юнакът!/. Като пример за последните привежда образът на Тервел от запазения му оловен печат.

Тази постановка обаче предизвиква други въпроси:

1. Кой доказа, че жителите на остров Рюген са славяни? И по важното как? По остриганите им глави ли?!

2. Щом като българите са с къдрави коси, че и на букли, измишльотината за монголския им произход се разбива на пух и прах! Всеки, който разбира от външни белези на расите, ще ви каже, че при смесването им, най-бавно настъпва промяната в структурата на косъма…”

---

На няколко места в няколко теми обръщах внимание върху тези противоречия между популярната представа и историческите факти, привлякох вниманието и върху трудовете на Ото… за хуните, външния вид на руския княз Святослав и пр., и пр., поради което тук , без да зная на какво се основават тезите на saradiva, бих искал съфорумците да вземат активно участие и да приключим с тая “мъка”. Ето например една малка част от доказателствата, които могат да бъдат приведени в полза на опровергаването на споменатата най-популярна и невярна представа за външния облик на прабългари и българи:

В гл. 73 на “История на България (1761 г.) Блазиус Клайнер включва като второ подзаглавие надслова “Князът на българите Михаил в знак на почит отрязва косите си и ги изпраща на папата”. В абзаца той се базира на сведението на папския библиотекар Анастасий, който описва въпросната случка. Оказва се, че освен личните си оръжия българският владетел изпратил на папата и отрязаната си коса като знак, символ и залог за голямото си уважение и почит. Коментарът на Б. Клайнер е, че варварите имали този обичай, но подтекстът е, че за да се “случи”, реализира тази традиция, първото условие е да носиш сравнително длъжка коса, тоест да имаш какво да отрежеш и понесеш на човека, комуто искаш да изразит почит и уважение. Доста трудничко би било да се извърши въпросният обряд, ритуал и традция, ако си постоянно с обръсната глава, нали? Аз не изключвам възможността тук-таме сред прабългарските боляри да са се мяркали хора с обръснати глави по силата на същия обичай или да речем – от хигиенни съображения, но външният облак на прабългарите (респ. – българите в България) обикновено и по-често е бил явно със сравнително дълги коси, а не с обръснати коси. Можем да сравним и изображенията на прабългари във византийските минитюри, но те са все пак доста схематични, стандартни! Съществува презумпцията да става дума за обръснати глави с оставена дълга плитка, но в такъв случай и библиотекарчето и Блазиус биха споменали че е изпратена точно плитката, а не отрязаните коси! От така направените дотук изводи стигаме до хипотезата на Стефан Младенов, за която споменах преди доста време, а именно - че в Именника вместо фразата “С остриженими главами” е много вероятно да е стояла “с три женами”. Освен всичко друго доста по-невероятно е да допуснем, всички тези ханове постоянно са си пращали косите на този и онзи, но дори и да беше така, то през повечето време пак щяха да са с коса, а не постоянно - с обраснати глави. Моля за вашите мнения и веднъж завинаги да вземем да приключим с тези терзания, та даже да не се връщаме вече на тия “индиански" паралели!

Има данни за външния вид на българите:

1. Сведение за прическата на българите, от Лиупранд, лангорбандски летописец, който бива низвергнат в родината си, и започва да служи за немската държава, която го изпраща като посланник във Византия. Ето какво пише той:

Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник).

-----

Други:

Ефрем Каранов:

Ако погледнеме на костюмите на населението, то би се зачудили на разнообразието им. Каменичкият костюм и на мъжете, и на жените отива от Кюстендил до над Паланка; тези са чернн шопье, мъжете носят черни дрехи, а жените сукнени шаи с къси ръкави — шарките са червени. По Паланачката река мъжете носят червеникавн потури средня широчина, фермене, червен тесен пояс, елек от черен шаек, черна чалма, перчем на бръсната глава; а жените — къси и шаркани саичкн от бело платно, червени скуталета и червени пояси.

Към Скопье и Тетовско костюмът става пак съвсем друг. Тъй в Горния Полог носят: мъжете — бела долама, бели широки потури със зелени гайтани, боялия ресачка до пояса сяка ресалия, фес без чалма, но повече кече; а жените — зелени и модри долами до земята с червени гайтанци по секой ребреняк (шев), ръкавите и гърдите са везени с черни гайтанци и сърма, пояс свилен. Мъжете си бръснат главите, като остават перчем. Долния Полог: мъжете като в Горния Полог, само гайтаните са черни и гунчето (ресалията) е без реси, но пък с дълга яка, самоцрънка, пъртено; а жените — дълго везени ризи от конопно платно, кожух до коленете, шаркан с модри и червени чохички, бели яшмаци с шарнила по краищата, плетенки (коси) много съединени на долния край под половината с чоха, щото изглеждат четвъртито нещо натрупано с пулове. Кочаникските села, които са смежни със скопските и тетовските: мъжете носят, като в Долния Полог, а жените — везени ризи с черен и малко вез, кусарè (кунтеш) — от клашни самоцрънка с малко черен вез, кожух шаркан и бел яшмак. В смежните села с България откъм Изворско костюмът мин[а]ва в черните дрехи на изворчани.

---------

Други:

По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до -кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави".

http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A1+%D0%B5+%D1%84+%D1%82+%D0%B5+%D1%80+%D1%81+%D0%BA+%D0%B8%2C+%D0%A0.+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BC%D0%B0%22+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%E2%80%9E%D0%A7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%22+%D1%83+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.+...&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Цитат:

"При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”"

Още:

[nik1]

Иначе, прическата е позната и при аланите* .. Добила е нарицателност като "хунска", поради фактът че аланите (т.н. "алани-масагети") са част от хуните:

*дали при аланите е остатък от юежди, които участват в етногенеза им, или си някаква тяхна си, друга по произход, не знам. Има такава прическа при пазирикци, и такива се виждат при изображенията на кушаните в афганистан)

Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите.

Прокопий, "Тайна история"

[Elemag]

Рисунка на австрийски пътешественик от 1586 година.

[Aspandiat]

Известната древна българска прическа – бръсната глава и спускаща се от темето плитка – е била запазена в България чак дос редата и втората половина на XIX век. Дори и тогава обичаят всеоще е бил съхранен във Видинско, Ломско, Свищовско, Ловешко, Лясковско, Еленско, Котленско, Търговищко, Добруджа, Разградско, Шуменско, Бургаско и Варненско (селата Козичино и Голица), Панагюрско, Перущица, Пловдивско, Сливенско, Ивайловградско, Странджа, Гюмюрджинско, Драмско, Софийско, Пиротско, Кюстендилско, Благоевградско, Петрич, Гоцеделчевско, Битолско, Дебърско – това е практически цялата българска етническа територия.

Особено характерен е бил перчемът за мъжете в Софийско. Чембасът (перчемът) се оставял на малки момченца при навършване на 3-годишна възраст при специален домашен ритуал, наречен"наплитанье". Косата на детето се оплитала обикновено на "три чембасчета", окичени с червени конци и спуснати на гърба. На 12–13 годишна възраст на момчетата оформяли прическата, като част от косата на главата от лявото до дясното слепоочие бръснели, а останалата част на темето и тила запазвали за цял живот и смятали за грях да бъдат отрязвани чембасите. Ергените оплитали тази коса на "три до девет чембаса", на които връзвали червени конци и върви отситни сребърни монети "бабки" или по-едри пари "цванцари". Спускали ги върху гърба и при игра на хорото издавали звънтене. До Освобождението почти във всички софийски села мъжките прически-перчеми били изцяло запазени, до момента, в който много от тях били орязани от руските кавалеристи със сабите им. Подобни данни е оставил и през 1553–1555 г. Ханс Дерншвам, който описва по следния начин мъжете в разположеното на 5 часа и половина път западно от София село Белица: "Мъжете отпред са подстригани по турски, а отзад косата им виси на кичури".

Същият обичай е бил съхранен и в Троянско поне до първата половина на XIX век. Описвайки носията на тамошния балканджия, Власи Илиев съобщава: "Мъжете носели на главите си рунтави кожени шапки, а косите си бръснели, като оставяли само "косàк" – чисто по азиатски" (Райко Сефтерски. Принос към проучването на"перчема" или "чомбаса" у старите българи. – Ави-Тохол. Кн. 21, 2001; Райко Сефтерски. Назад във времето. Част 3. Прабългарски битови черти у софийските шопи. –София, № 11, 1980; Дневникът на Ханс Дерншвам за пътуването му до Цариград през1553–1555 г. С., 1970; Власи Илиев. Град Троян през 19-и век. Исторически спомени. София, 1933).

[КГ125]

Нещата са ясни, а доказателствата изобилни и разнообразни ))

[КГ125]

Тъй.

Гледам си изданието на Именника на Иван Богданов от 1981 и на стр. 12 чета:

Богданов се позовава на Уваровия, Московския и Погодинския преписи. Младост или не - три жени няма, предлози - също. Не знам кой е твоят източник, но явно те е въвел в заблуждение.

То няма и логика да има жени в текста. Управлявали с три жени??!?! Много по-логично е "остриганата" по някакъв начин глава да е съответен социален белег - за наместничество, регенство или друг някакъв статус - "управляваха с еди какъв си знак".. аналогоично на "управляваха без корони", например.

[Doris]

Българите са и винаги са били ЕВРОПЕИДИ!!! Външните белези на огромна популация, каквато са били българите на Балканите, не се променят толкова бързо, че в 7 век те да са монголци, пък в 10 век - да са с къдрави коси и големи очи, каквито са изображенията на българските владетели. Не мога да приема насериозно, че сериозни учени са готови да ни обявят за монголци /потомци на монголци/ само от две-три съмнителни възстановки на един антрополог, който повече ми звучи като водещ на ток-шоу, отколкото като учен. Само няколко са и надписите, на които разчитат нашите учени и когато дрънкат, че ПРАбългарският език изчезнал, а пък българите се славянизирали. Дорис ви го каза - "Няма извори за славянизация.За това се измислят разни теории и хипотези и аз също си измислям, така че да свържа известните факти без да си противоречат." /Цитатът е точен/

Антропологичните изследвания на проф. Йорданов са въз основа на всички намерени раннобългарски погребения (не на всички е правена възстановка) и извода за прабългарския етнос е европеиди с различна степен на монголоидни примеси. Ако няма други изследвания, които да опровергават тези, би трябвало да ги приемем.

Има разлика между хипотези и теории и факти. Няма извори за процеса на славянизация, но славянизацията е факт. Теориите трябва да се съставят т.е. измислят въз основа на фактите.

[КГ125]

Тя е факт, ама кога и как респективно къде е протекла? Това е важното.

И дали е точно славянизация...

[Aspandiat]

То няма и логика да има жени в текста. Управлявали с три жени??!?! Много по-логично е "остриганата" по някакъв начин глава да е съответен социален белег - за наместничество, регенство или друг някакъв статус - "управляваха с еди какъв си знак".. аналогоично на "управляваха без корони", например.

Бях чел преди време една хипотеза, не си спомням, може и да е била на Богданов. Та според нея дългата коса била привилегия само на владетелите и то на суверенните. Те ходели с остригани глави отвъд Дунава, защото не били независими, а васални на хуните и аварите и нямали право на този външен белег на ненакърнен суверенитет. Когато се установили отсам Дунав, започнали да си пускат дълги коси (авторът отчиташе запазените изображение на Тервел и Омуртаг) в знак, че вече са добили независимост. Нещо подобно гласеше хипотезата.

[Aspandiat]

Има разлика между хипотези и теории и факти. Няма извори за процеса на славянизация, но славянизацията е факт. Теориите трябва да се съставят т.е. измислят въз основа на фактите.

Тази славянизация е доказуема единствено като език. За останалите аспекти - обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура нещата са много по-сложни.

[Doris]

Тази славянизация е доказуема единствено като език. За останалите аспекти - обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура нещата са много по-сложни.

Да, например тия перчеми се оказват масово явление.

[Aspandiat]

Да, например тия перчеми се оказват масово явление.

Съвсем правилно си забелязала.

[Хърс Златния]

Сложни са, ако не искаме да работим по въпроса. Дори и неспециалист може да се убеди, че една голяма част от "обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура" при славяните - българи и руснаци съвпадат поне на 90%.

Такива са фактите. Всичко зависи от желанието човек да се запознае с тях.

Благодаря на Елемаг за рисунката - едно от доказателствата за османския геноцид по нашите земи.

[Aspandiat]

Дори и неспециалист може да се убеди, че една голяма част от "обичаи, календарни народни празници, народен бит, приложно изкуство, духовна култура" при славяните - българи и руснаци съвпадат поне на 90%.

Би ли посочил поне 5 такива?

[Хърс Златния]

Би ли посочил поне 5 такива?

Поне 55 мога да посоча.

[Elemag]

Същевременно мъжката коса в отличие от женската е оформена в специална прическа чрез подстригване, при което културният обичай силно противодейства на природните черти. От края на 19 и началото на 20 век по данни на етнографския материал, мъжките прически все още се описват като: „един от мъжете стрижели косата си, а други - на перчен, плитка от темето, останалото - остригано”. Постепенно мъжката плитка и подстриганата около нея глава се свързват със старите мъже и остават в спомените на информаторките за да изчезнат в съвременните представи. Тази прическа не намира място при отразяването на външния вид на мъжа от българското традиционно общество в художествените произведения и днес е непозната и даже буди известно недоумение. Първо точно описание откриваме в пътеписа на Герлах 1573 г. "Българите...оставят отзад на главата |и един дълъг голям перчин (Schopf), а отпред си подстригват косите". Подобно сведение се среща и в пътеписа на Дриш от 1721 - "Косите на мъжете били стригани наоколо, а само на темето - дълга плетеница". През 1865 г. във в. Восток Ф. Каниц отбелязва, че "българите подобно на морлаците, народ в Италия, си оставят дълъг и изплетен перчин, който пада отзад на плешките". Дописка за Софийско от 1860 г. в "Цариградски вестник" допълва описанието "косата му изплетена и завъртяна малко къде дясното ухо". Сведения за все още неповлияни от модата бръснати глави ce намират и във в. "Турция" от 1865 г. в пътеписните очерци на Ив. Богоров: "Хасково в града и цялата област си бръснат още главите". Още сведения намираме и в броя от 1866 относно Панагюрище, както и във в. "Македония" от 1871 г. Подобни са и проучванията на Шишков, отнасящи се до Неврокопско от 1904 г. "До преди 30 години главите си бръснали и оставяли на темето чембас". Относно традициите в употребата на тази мъжка прическа интерес представлява сведението от с. Крамолчин, Габровско. "Докато се яват комитите, все с перчем, а след това си бръснели косите. Тъй като комитите били с перчеми, турците казали на българите да ги стрижат, да не ричат, че са комити". До Освобождението посоченият начин на оформяне на мъжка коса е широко разпространен под различни наименования. Чомбас (Софийско), пискул, плитка (Ловешко), кривулеч, перчани (Старозагорско), перчем (Габровско), перчан (Странджа), перчин (Хасковско), чембер (Смолянско), чомбасе (Панагюрище), чеамбас (Неврокопско), перчин (Пиринско), чумбаси (Лозенградско), перчен (Капанци), куцал (Белослатинско), перчен (Белоградчишко), кичур, спленет на върха (Шуменско), сплетени дълги коси (Силистренско), пелик (Толбухинско).

Докато при жените съществуват данни, че с вида на сплитането, броя на плитките и оформянето на самата прическа могат да представят принадлежността си към съответната възрастова група (подевки, моми, жени, старици) и положението си в социалната йерархия. При мъжката прическа сведенията се отнасят предимно до съществуването й. Аналогична прическа чубъ, разпространена в Украйна се възприема като "знак за знатен род". Възможно е подобно възприемане на третирането на косата и при българите. Връзката с рода се подчертава при първото оставяне на чумбас (плетенки). Прави се на седемгодишни момчета, като "след обръсването върху чомбасчето връзвали червен конец, стари пари, а космите хвърляли в реката". Свързва се с обичая стрижба и е "знак да се приеме, осинови от рода".

Мъжката плитка се носи "навита под калпака", "на китки под гуглата", „отзад под калпака” или "на темето под калпака". Прави впечатление, че в повечето случаи се свързва с неизменното използване на шапка. "На 15, 16 години ергенчето, шъ вчеше, шъ я заварти под калпакья". В Софийско чомбаса се носи от "младите свободно, старите - скрит в шапката". В Странджа и при капанците може да се носи открито, а в някои случаи се приема като ергенска украса "ергенитес чембер отзад".

Откъс от статията на Р. Ганева. С „дяволска капа” по балканските пътеки. (Към външността на традиционния българин). – сп. Минало, бр. 3., 2001.

[Perkūnas]

Аз не се сещам за такива прически по стенописи или миниатюри. Примерно в стенописите от Кремиковския манастир (1497 и 16 век) ясно личат модните за времето си шапки и обувки. Или в Земенския манастир. Това с плитките да не е някаква "татарска мода"?

[КГ125]

Много е масово, за да е мода. Колко много и то разнообразни факти се посочиха само тука... Макар, че не навсякъде ги има- средновековните миниатюри ги изобразяват и с "нормално обрасли" глави.

ПП

"Перчем" и "перчене", "перчи се" дали нямат връзка?

[КГ125]

Поне 55 мога да посоча.

Интересно. Да ги разгледаме?

ей туканка: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8832&st=0#entry94258

[Kuna]

ПП

"Перчем" и "перчене", "перчи се" дали нямат връзка?

"Перчене" според мен идва от пера. Знаеш пилетата как се перчат и дуят.

[КГ125]

Ми да, може, ама пък щом мъжете са си правели "перчеми", може и това да идва от "перо"... знае ли човек

[Kuna]

Ми да, може, ама пък щом мъжете са си правели "перчеми", може и това да идва от "перо"... знае ли човек

Не зная дали съм го срещнала някъде, или пък е някаква моя аналогия, дето като нищо може да е напълно измислена, ама "перчем" ми звучи близко на "чумбер."