За произхода на татарския погребален ритуал в България (по инф-ия от с. Тръстеник)

[nik1]

Преди известно време попаднах на този материал от село Тръстеник:

<< - Какво правите, когато някой умре? (въпрос на интервюиращия)

- Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него.

Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му.

На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него.

- Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия?

- Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба.

Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.>>

Имате ли някакви идеи за неговия произход, по точно защо погребването се извършва в ниша ?

Иначе, този погребален ритуал се практикува се в Хорезм/Кангюй от времето на средните/късните сармати до Средновековната епоха (мюсюлманска такава), при мюсюлманските погребения. От Хорезм вероятно прониква , заедно с исляма, във Волжска България, а от Волжска (Казанска) България или от Хорезм - прониква при татарите-мюсюлмани..

Днес тези погребения (в ниши) присъстват при татарите-мюсюлмани от село Тръстеник.

Ибн-Фадлан в "Рисаля" описва такива погребения за тези волжски българи, които са женени за хоремзийски жени.

Редактирано Октомври 28, 2011 от nik1

[nik1]

http://www.oldandsold.com/articles31n/lore-63.shtml

Funeral Ceremonies Of The Tatars

...

Having mixed a portion of quick-lime with the earth, they now prepared to put the corpse into the grave. This was dug perpendicularly for about four feet, at which depth an excavation was made on one side nearly large enough to admit the width of the body. In this excavated niche it was laid, and some papers* written by the Mulla were disposed about it ;

one being placed on the breast, expressive of the character of the deceased ; another in the hand, in-tended likewise as a sort of passport at the gates of heaven; and a third above the head, which is said to be an intimation to the Evil One to refrain from disturbing the bones of a true believer. These papers having been properly arranged, stakes were fixed obliquely across the grave, from the upper to the lower side, opposite the body. They were placed very close to each other, and a quantity of hay being put over them, the earth was thrown in, and large stones collected to cover the whole. The final ceremony at the grave is a repetition of prayers and singing; the party then adjourn to the house of the deceased, where they and others, including all relations and friends, are feasted for one, two, or three successive days, according to the power and possessions of the mourners. After the dispersion of the other attendants, the Mulla remains alone and reads by the grave.

[Щекн Ичр]

Погребението в ниша (подбой) се появява в Средна Азия с Юечжите/Арси. Пъхането на памук или вълна в устата, носа се открива при тохарските мумии в Синцзян. При уйгурите също се погребва в подбой.

[Raven]

Погребението в подбой е характерно за хуните, Засецкая обособява хунските погребения на базата на отделяне на елементи непознати при предходното население на степите - късните сармати.

И така според нея типичното хунско погребение е яма с подбой или трупоизгаряне, безкурганни или вторични могилни погребения с цял кон или с конско чучело и конско снаряжение, военно снаряжение и храна до главата.Кремациите са безразборно смесени с инхумациите в рамките на един некропол но процентът им винаги е по малък.

Това са погребенията от Беляус, Кубей, цялата група Покровск и още около двадесетина такива в южна Украйна.

http://admw.ru/books/Gunny--goty-i-sarmaty-mezhdu-Volgoy-Dunaem/9

[nik1]

"хуни", барсили, да те изглежда погребват в ями с подбой, но погребванията в ями с подбой са познати в периода преди хунското време, при усуните, и при късните сармати.

http://megabestref.ru/07/dok.php?id=0122

http://referats.5-ka.ru/33/6803/1.html

Л. Н. Гумилев, Открытие Хазарии:

Барсилы — одно из праболгарских племен — жили по соседству с хазарами.[7, с. 312] В V в. они враждовали, потом, к X в., слились с хазарами и растворились в них. Однако в VII в., когда перевес хазар уже отчетливо выявился, барсилы еще сохраняли этнические черты, отличавшие их от хазар; в частности, обряд погребения: барсилы хоронили своих покойников в могилах с подбоем.[35, с. 130]

[Raven]

Погребението с подбой е много по стар обичай разбира се, на мен ми е интересно от къде е заимстван този обичай който е бил много характерен за прабългарите в езическият им период.

При късните сармати също е заемка, появява се с появата на хуните, преди това мисля че нямаше подбой в курганите им.

Редактирано Ноември 1, 2011 от Raven

[Щекн Ичр]

Погребението в подбой е характерно за хуните, Засецкая обособява хунските погребения на базата на отделяне на елементи непознати при предходното население на степите - късните сармати.

И така според нея типичното хунско погребение е яма с подбой или трупоизгаряне, безкурганни или вторични могилни погребения с цял кон или с конско чучело и конско снаряжение, военно снаряжение и храна до главата.Кремациите са безразборно смесени с инхумациите в рамките на един некропол но процентът им винаги е по малък.

Това са погребенията от Беляус, Кубей, цялата група Покровск и още около двадесетина такива в южна Украйна.

http://admw.ru/books/Gunny--goty-i-sarmaty-mezhdu-Volgoy-Dunaem/9

----------

Това не е вярно! Хунският погребален обред е съвсем различен: погребения в два или три сруба. Открит е при погребенията на Хсюнну в Бурятия. Засецкая е описала един сармато-алански обред, лепвайки му определенеито "хунски". А първопроизходът му е свързан с Юечжите/Арси в Синцзян!

Редактирано Ноември 6, 2011 от Щекн Ичр

[Raven]

----------

Това не е вярно! Хунският погребален обред е съвсем различен: погребения в два или три сруба. Открит е при погребенията на Хсюнну в Бурятия. Засецкая е описала един сармато-алански обред, лепвайки му определенеито "хунски". А първопроизходът му е свързан с Юечжите/Арси в Синцзян!

Правиш ли разлика между сюнну и хуни?

"сармато-алански" погребален обред няма, има ранно и средно сарматски, късно сарматски който е различен от предходните и най сетне имаме алански погребален обред който се различава от всички останали.

Трудно е да объркаш алански погребален обряд с каквото и да е различно от катакомба с дромос, но ти очевидно успяваш.

Забележките за вечно грешащите археолози оставям без коментар.

Редактирано Ноември 6, 2011 от Raven

[Щекн Ичр]

Правиш ли разлика между сюнну и хуни?

"сармато-алански" погребален обред няма, има ранно и средно сарматски, късно сарматски който е различен от предходните и най сетне имаме алански погребален обред който се различава от всички останали.

Трудно е да объркаш алански погребален обряд с каквото и да е различно от катакомба с дромос, но ти очевидно успяваш.

Забележките за вечно грешащите археолози оставям без коментар.

---------

Правя разлика естествено, за разлика от тебе!

Подбоят идва от юечжите/арси, погребения с коне има при саките в Пазарик. Кремацията като обред се разпространява с таштъкските племена - хионитите! А европейските хуни са една мешания между източно-иранци, сармати, разни монголоиди (хсюнну, сянби и пр.) вероятно и угри! затова нямат ясен погребален обред!

Катакомбите при аланите, също първоначално се появяват при Таштъкската и предишната тагарска култура! Израза "сармато-алански" е неточен, признавам.

Редактирано Ноември 30, 2011 от Щекн Ичр

[nik1]

Погребението с подбой е много по стар обичай разбира се, на мен ми е интересно от къде е заимстван този обичай който е бил много характерен за прабългарите в езическият им период.

При късните сармати също е заемка, появява се с появата на хуните, преди това мисля че нямаше подбой в курганите им.

Късните сармати предхождат хуните ..(Поне това се предподава в университетите де)

Периодът на късните сармати е: втори - четвърти век (срещал съм и пети век)..

http://planetadisser.com/see/dis_75404.html

http://window.edu.ru/window_catalog/files/r25438/volsu005.pdf

http://lib.udsu.ru/a_ref/03_18_003.pdf

http://annals.xlegio.ru/sarmat/piiks.htm

Подбоят в Източна Европа се появява във втори век, с появата на късните сармати..

По точно - той се наблюдава в погребенията от 2 и 3 век.

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:YG66Ua1xVx0J:annals.xlegio.ru/skif/skifkrim/5.html+%D0%A1%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9E%D0%9A+%D0%9F%D0%9E%D0%97%D0%94%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A4%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A5+%D0%9F%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%95%D0%91%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%98+%D0%98+%D0%9C%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%9B%D0%AC%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%9E%D0%92+%D0%9A%D0%A0%D0%AB%D0%9C%D0%90&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

В Южното Приуралие, Южното Зауралие, и Северен Казахстан, погребенията с подбой са характерни за периода 2-3 век..

http://lib.udsu.ru/a_ref/03_18_003.pdf

Ето нещо допълнително в тази връзка:

Как показали исследования А.С. Скрипкина, распространение

позднесарматских черт при формировании позднесарматской культуры шло с

востока на запад. Урало-казахстанские степи являлись самой восточной зоной

распространения позднесарматских памятников. Анализ погребального обряда и

погребального инвентаря урало-казахстанских могильников показывает, что в

этом регионе позднесарматская культура сразу появляется как бы

сформировавшейся. Урало-казахстанские могильники, также как и

позднесарматские могильники Заволжья и Волго-Донского междуречья, имеют

аналогии в Средней Азии, в среде подбойно-катакомбных погребений

(могильники Туз-Гыр, Тумек-Кичиджик, Кую-Мазарский и др.). По всей

видимости, эти аналогии (северная ориентировка погребённых, наличие

прямоугольных и подбойных ям, мечи без перекрестия и навершия, кубические

курильницы и др.) свидетельствуют о миграции части населения из района

распространения подбойно-катакомбных погребений в восточноевропейские

степи, что высказывалось ранее археологами. Материалы урало-казахстанских

степей подтверждают эту точку зрения. Двигаясь на запад, мигрирующие

племена заняли, практически пустующую, территорию степей Южного

Приуралья, Южного Зауралья и Северо-Западного Казахстана. Менее

вероятным, представляется переселение в этот регион хуннов во П в. н. э., т.к.,

археологически, черты, которые могут быть характерными только для хуннов, в

них не прослеживаются. Ряд черт погребального обряда и практически все типы

погребального инвентаря характерные для могильников хунну на территории

Монголии и Забайкалья отличают хуннские памятники от позднесарматских

могильников урало-казахстанских степей.

Редактирано Декември 2, 2011 от nik1

[nik1]

От монографията "Степная полоса Азиатской части СССР в скифо-сарматское время"

http://kronk.narod.ru/library/mandelshtam-am-1992.htm

Дошедшие до нас сообщения письменных источников и известные сейчас археологические материалы свидетельствуют о том, что на территории Среднеазиатского междуречья кочевое население было пришлым. Следует различать относительно ранние, эпизодические, проникновения сюда кочевников и передвижения значительных масс их, которые начались с последней трети II в. до н.э. Это было одним из результатов сложных процессов, протекавших в степном поясе Евразии и вызвавших в разных его. частях крупномасштабные племенные перемещения.

Одно из таких передвижений, вызванное экспансией державы сюнну (хунну) в восточной части степного пояса, привело к вытеснению из Центральной Азии многочисленной группы племён, известной в источниках под общим наименованием юечжей. В результате длительной миграции, сопровождавшейся столкновениями с местными кочевниками, в том числе саками в Семиречье, а затем с двигавшимися также из Центральной Азии усунями, они достигли в последней трети II в. до н.э. Амударьи. Одним из прямых следствий их появления здесь было падение Греко-Бактрийского царства — событие, ставшее крупной вехой в истории Средней Азии.

Западные авторы античного времени говорят о четырёх племенах, участвовавших в наступлении на Греко-Бактрию, но не сообщают никаких подробностей. Очевидно, состав кочевников был неоднороден, что важно для интерпретации археологических памятников. В последующий период ведущую роль играло одно из этих племён, создавшее обширную империю, получившую наименование Кушанской. В период её существования в северных областях Средней Азии происходили новые племенные перемещения, о которых нам известно только по археологическим данным; они частично затронули и рассматриваемую территорию.

Изучение кочевнических могильников в Среднеазиатском междуречье началось лишь в 50-х годах нашего столетия в древней Согдиане и северной Бактрии. В Согдиане они известны на окраинах Самаркандского и Бухарского оазисов. Большинство могильников содержит незначительное число курганов, что, возможно, обусловлено уничтожением насыпей при распашке земель. В северной Бактрии могильники сосредоточены в районах, близких к Амударье. Часть из них составляют крупные некрополи, которые, однако, подверглись ограблению в древности. Здесь также наблюдается чёткая тенденция к расположению могильников кочевников вне зоны возделывавшихся в древности земель.

Степень изученности памятников этих двух областей различна: в Согдиане проводились преимущественно небольшие раскопки во многих могильниках, в Бактрии преобладали многолетние работы в крупных могильниках.

И т.н.

---

Хунну май нямат общо с този обичай;

"Хуните" на Атила вероятно са съставени наполовина или повече от наполовина, от това нехунско средноазиатко/западноазиатско население (с кои знае какъв произход и език?) и каквото и да кажем, все ще е вярно - в малка, или в по-голяма степен..

Ето някои интересни илюстрации на различни типове подбой от северосогдиано-бактрийския регион (2 век преди новата ера- 1 век):

http://kronk.narod.ru/library/mandelshtam-am-1992.htm

[Raven]

Вижте сега, дайте да изясним едно важно нещо за да престанем всеки път когато спомена "хуни" или хунски обичай да ми обяснявате произхода на този обичай.

От това което знаем за атиловите хуни, за техните обичаи, материална култура, погребален обред, прически, клуазон, бронзови огледала, ИЧД, сложносъставен лък и каквото и друго да се сетите за тях , има само едно нещо което се смята че е тяхно изобретение- това е Г-образната псалия.

И тя се смята за такова единствено защото не са намирани такива псалии в предходни култури.

Поне това съм успял да си изясня от Плетньова, Хелфен, Засецкая, Томсън, Алфьолди и други специалисти писали по въпроса за атиловите хуни.

Те нямат доказана собствена предходна култура нито в Европа нито в Азия и по същество всичко което можем да им припишем е културна заемка /за момента без псалията/.Така че няма никакъв смисъл всеки път когато спомена този или онзи типичен за хуните обичай да ми обяснявате кушанският му или усунският му произход - да така е.

Това не променя факта че този обичай става характерен за хуните и именно през тяхната епоха се популяризира и след това възможно или вероятно е предаден на техни културни или етнически наследници именно по тхна а не покушанска или таштъкска линия.Особено когато тези наследници се легитимират като такива в един от собствените си исторически документи какъвто е Именника.

Какво общо могат да имат българите с усуните или кушаните че да прескачаме хуни и сармати и да търсим произхода на различни обичаи от тях?

Какви други езикови, антропологически, археологически или каквито и да е доказателства имаме за връзка на прабългари с усуни или тохари примерно че на базата на един общ културен обичай и едно две фонетични съответствия да ги обявим за преки наследници?!

По същата логика можем да припишем ИЧД единствено на неандерталците и да обявим прабългарите за единствените им доказани наследници тъй като обичаят е фиксиран за първи пат именно при неандерталците.

Степните номади ,особено в периода на ВПН развиват най динамичната култура за времето си в която всички културни обичаи текат разнопосочно и това създава синкретична по същество култура и в много случаи религия, с течение на вековете, на принципа на неуседналост,стокообмен и културен обмен извършван при сезонни миграции различни обичаи, думи и аспекти от материалната култура непрекъснато се преливат от един народ или етнос към друг, самите народи винаги са смес в етническо и антропологично отношение.Етнически чисти народи, култури и религии в епохата на ВНП няма.

При създаването на племенни съози и протодържави пък има обединение на различни племена и култури и преливане на обичай вкл. и с смесени бракове,племенни и родови обединения, половината хунски имена са германски по произход но никой не смята хуните за германци нали?

В тази връзка същото важи и за тюркутите- те имат согдийска писменост, сасанидска /донякъде/ култура, самото име тюрк и Ашина са от ирански произход, езикът и титулатурата им е пълна с ирански, гръко бактрийски и какви ли не още заемки но това не ги прави нито согдийци нито елини.

[nik1]

Виж сега, горе дискутирах само виждането и мнението, че обичаят при сараматите е хунска заемка.. (което виждане не се потвърждава за мен, и според мен)

Погребението с подбой е много по стар обичай разбира се, на мен ми е интересно от къде е заимстван този обичай който е бил много характерен за прабългарите в езическият им период.

При късните сармати също е заемка, появява се с появата на хуните, преди това мисля че нямаше подбой в курганите им.

----

Иначе: Аз лично нищо не "приписвам" на българите, даже ясно бях написал и пропонирал в една друга тема, че да обясняваме произхода и по-точно етническата принадлежност на едно "световно неизвестно племе" (българите), с друго такова - хуните на Атила (аз не съм убеден че хуните не са праугори например, какво и да е написал Хелфен!) ми струва малко "изнасилено"..

Освен това е ясно че в тази част на Европа имаме "преливане" не само на култура, но и на езици..

Как да определим прабългарския произход (като какви да ги наречем?!), ако например хипотетично са били тюркизирани/манджуризирани угри или сармати ("хуни", "тюрки", "сармати", "угри", "тунгуси", или какво?)

Редактирано Декември 2, 2011 от nik1

[DendroaspisP]

... В тази връзка същото важи и за тюркутите- те имат согдийска писменост, сасанидска /донякъде/ култура, самото име тюрк и Ашина са от ирански произход, езикът и титулатурата им е пълна с ирански, гръко бактрийски и какви ли не още заемки но това не ги прави нито согдийци нито елини.

Влиянието на кулутурите, езика, общата история и прочие винаги води до голям батак при по-древните народи именно от гледище на определяне на техния етнос (от гледище на съвременното разбиране за това, де). Според редица тюркофили пък, дори и фактът, че преобладаващия брой прабългари антропологически да са индоевропейци (а не монголоиди като физически тип), щом те по исторически причини били под влияние на "тюрското" (така най-общо да го кажа), и това вече влияело и променяло компонентите на понятието "етнос", то те въпреки антропологичния си вид били етнически тюрки. Сега ти пък, твърдиш обратното като принципен категоричен императив.

Явно, че всичко е въпрос на степен на влияние и степен на промяна на тези компоненти спрямо масата с оглед обаче на историческите събития. Лошото е, че точно тази степен на влияние днес вече е неустановима и всичко е само интерполации и интелектуални спекулации.

[nik1]

Виж сега, горе дискутирах само виждането и мнението, че обичаят при сараматите е хунска заемка.. (което виждане не се потвърждава за мен, и според мен)

----

Иначе: Аз лично нищо не "приписвам" на българите, даже ясно бях написал и пропонирал в една друга тема, че да обясняваме произхода и по-точно етническата принадлежност на едно "световно неизвестно племе" (българите), с друго такова - хуните на Атила (аз не съм убеден че хуните не са праугори например, какво и да е написал Хелфен!) ми струва малко "изнасилено"..

Освен това е ясно че в тази част на Европа имаме "преливане" не само на култура, но и на езици..

Как да определим прабългарския произход (като какви да ги наречем?!), ако например хипотетично са били тюркизирани/манджуризирани угри или сармати ("хуни", "тюрки", "сармати", "угри", "тунгуси", или какво?)

PS

Съвсем откровено казано: не съм аз този, който "наклони" темата в посока "българи", и "хуни", че да ми се сърдиш за нещо.

Напротив, аз не смятам че обичат е характерен за българите (за барсилите може, но "барсили" не е равно на "българи")

Характерен е волжските българи, но само за тези с хоремзийски и мюсюлмански "табиети" (и съпруги)! Ясно пропонирам мисля че обичаят е ХОРЕМЗИЙСКИ (не е прабългарски)..И в тази връзка изказвам предположението, че от Хорезм и/или Волжска България, обичаят е проникнал при татарите..

[Raven]

.......хуните на Атила (аз не съм убеден че хуните не са праугори например, какво и да е написал Хелфен!) ......тюркизирани/манджуризирани угри или сармати ("хуни", "тюрки", "сармати", "угри", "тунгуси", или какво?)

Относно тези широкоспоменавани угри- нищо угорско до сега не ми прави впечатление нито при хуните нито при българите.

Всички автори задължително споменават угорско присъствие в етногенеза на всеки възможен народ от онази епоха но освен няколко племенни суфикса -гур за които се предполага угорски произход до сега нищо по конкретно не съм видял нито в материалната култура нито в езиковите остатъци.

Като се замисля обаче ако- гур е белег за угорски произход то ние преимуществено би трябвало да сме угри.

Някакви малки собствени метални пластики като като стилизираните кончета може би могат да минат за далечен Мир Сусне Хум и толкова, при волжките българи има доста повече следи, при женските украшения имаше някакви угорски елементи.

[Щекн Ичр]

Равене, Гарване,

какъв източник е Именика, че те насочва към хуните? Що за свободни съчинения. ИДЧ се появява в Западен Сибир с Окуневската култура и се разпространява с тохарите-юечжи, в чийто формиране са взели участие.

Между хуни и българи има светлинни години разстояние! Ник1 ако има нерви и време нека спори с теб, аз лично не смятам да споря с радио! Вервай си...!

[Byulbyulvzade]

самото име тюрк и Ашина са от ирански произход, езикът и титулатурата им е пълна с ирански, гръко бактрийски и какви ли не още заемки но това не ги прави нито согдийци нито елини.

Извинявам се, но не точно думата "тюрк", а наименованието "Туран" е от ирански езиков произход, доколкото в този език при словообразуване на антоними се използва отрицателната наставка "т" с или без последващ вокал, за да се получи семантиката "Не-Иран". Първоначално арийците, наричали всичко което ги заобикаля "Туран" (=Не-Иран), а по-късно само източните съседи!Като этноним за първи път е засвидетелствано сложното тур-кутии, втората част на което е известен, познат этнос и следаветлно става дума за смесено племе, доколкото в легендите на тюркските народи съществуват сведения, че група тюркски воини взели ираноговорящи жени от някаква област Куфа и създали нов народ, племе или род. Последните обединели ивсички тюркски племена и създали Ордата.

[Кухулин]

Като этноним за първи път е засвидетелствано сложното тур-кутии, втората част на което е известен, познат этнос и следаветлно става дума за смесено племе

Охо, нови лингвофрически попълнения в БГ Наука

[Raven]

Равене, Гарване,

какъв източник е Именика, че те насочва към хуните? Що за свободни съчинения. ИДЧ се появява в Западен Сибир с Окуневската култура и се разпространява с тохарите-юечжи, в чийто формиране са взели участие.

Между хуни и българи има светлинни години разстояние! Ник1 ако има нерви и време нека спори с теб, аз лично не смятам да споря с радио! Вервай си...!

Аз изобщо не споря с теб, просто всеки път когато изпляскаш някоя от буламачите на живковойников се чувствам длъжен да обясня че това са глупости с изцяло измислени доказателства нямащи връзка с науката.Типично за въпросните буламачи е твърдението за светлинните години разлика между иначе синхронните хуни и прабългари заменена от тясната връзка с тохарите юечжи.

Не знам дали ти прави впечатление но при споровете си с теб аз цитирам доволно широк спектър от публикации, монографии и текущи обзори от археологически разкопки докато в отговор ти ми постваш единствено пространни откъси от творчеството на ЖВ барабар със всичките му измислени и погрешно цитирани източници.

Ама както казваш- това си е въпрос на .

[nik1]

Ако мога да обобщя в няколко точки:

Хронология:

-Ритуалът е познат при средните сармати: около 15-20 % от сарматските погребения в Западна Централна Азия, и част от тези, в Източна Европа са погребния в ниша.

-Рязко нараства процентът на погребаните според този ритуал в периода 2 и 3 век (до 80-85 процента)

-В средата, или втората половина 3 век, паралелно с него се появава и разпространява друг/нов ритуал, чийто носители са нови мигранти (смятам, съответстват на познатите от източниците "алани", без да е задължително да са познатите ни, действителни алани, доколкото името "алани" в най-ранната история е политоним).

-Ритуалът се разпространва отново (на запад) с хунската инвазия;

-Разпространява се наново (на запад и север) с исляма, като център и източник се явява Хорезм;

-Разпространява се отново с Ордата;

-Днес ритуалът е познат при татарите, и при част от казахите-номади (при тях се практикуват също траншейни погребения).

--

Значение и смисъл /тези за произхода/:

Има теза, че нишовото погребения, или по-скоро нишата е опростен вариант на катакомба.

Скрипкин, от друга страна смята че нишовите погребения са свързани с определени религиозни вярвания (без да обяснява какви точно).

При средносармаскоите погребения са наблюдавани двойни (по скоро две) ниши, но в късносарматските и по-късните - нишата е само една.

Редактирано Декември 12, 2011 от nik1