Два текста от края на османския период в България

[КГ125]

Единият е спомени за битката при Дряновския манастир. Вторият е историята на един войовда. Книжките са ценни с непосредствеността си, защото са писани от обикновени хора.

Истинската история на Дряновската битка не мисля, че би засегнала нечии патриотични чувства. Всичко в историята на България, и Одрин, и по-смешните моменти, въобще всичко, което е вярно разказано, е ценно.

[КГ125]

Ето и другата.

[КГ125]

Разбира се, далече са от обема на "Видрица", но са в този стил - ето, че това е някакъв, как да го нарека и аз, "самобитен" исторически жанр. Позакъснял - ако беше отпреди 200-300 г. щеше да се чете като ценна хроника, но във втората половина на 19 век, на пръв поглед може някому да се стори наивно.

Но забелязвате ли втория пласт под изложението на събитията, разсъжденията на автора... Кратки, може би азбучни, но каква здравина....

Ако би всичките народи на този свят би имали един характер, то никога не щеше да се пролива толкова кръв така напразно и щяха да са стремят да завладяват по-слабите и народите щяха да си живеят мирно. И ето, че просвещението щеше да вземе връх и щеше да има голям успех.