Архитектурни и литургични части на храма

[RIZAR]

Започваме с митатория или мутатория.

След като се чудех доста, къде й е мястото на тази тема, мисля, че в крайна сметка я открих. Проста пристройка, пък неясна на някои колеги.

Разликите между u и i от м - и/у - таториона в койнето и вулгарния латински да ни я обяснят филолозите.

Митатория или мутатория представлява малка пристройка към източния край на южния кораб(или страна) на църквата. Там по време на определени моменти от богослужението престоявали императора (без императрицата, защото това е част е от олтарното пространство, където не са могли да влизат жени - питайте византийците, какво е ставало по време на Ирините и Теодорите ) и придружителите му. От олтара и мутатория има връзка със солея. В митатория императора си свалял хламидата. Излизал от там три пъти по време на богослужението - на великия вход за да носи специален свещник (изпълнявал е роля на пазител и дякон на Христос) , за размяна на целувка на помирението( тук има един нюанс, дали беше точно преди да прочете (императора е четял) Символа на вярата -Никео-константинополския вариант) и за да се причасти (да приеме тялото и кръвта Христови). Интересно е, че според някои изследователи освен в Константинопол е имало мутатории и в някои по-големи градове на империята.

При западната църква, където има по-различни архитектурни решения , обосновани от липсата на олтарна преграда и някои особености на богослужението, той е наричан външен притвор. В България досега е намерен само едни основи на помещение изпълняващо функцията на мутаторий в Голямата базилика в Плиска.

Според Н.Станчев (Мавродинов) дворцовата църква в Плиска, която била преустроена в църква от езически храм, също е била снабдена с митаторион.

Остава спорно неговото наличие в църквата от Дръстър.

[КГ125]

Може ли нагледени материали и съответно продължение?

[Galahad]

Сега, ще сложа части от нещо, с което съм се захванал, ама става бавничко, тъй че няма да се пусне скоро. Тъй че няколко извадки от терминологичния речник:

Абсида (лат. absida, ae = absis, т.е. дъга, полукръг) или апсида (от др.гр. ἁψίς, род. падеж ἁψῖδος — свод) – полукръгла, многоъгълна или четириъгълна издатина в стената на постройка.

Амвон – издигнато място в храма, от което се произнасят проповеди

Аналой или аналогос (от гр. άνά и λογος – място, от което се произнася словото) – висока поставка в черквите, на която се поставя богослужебна книга за четене

Антиминс (от гр. αντι –вместо и лат. mensa- маса, т.е. вместопрестолие) – покривка с изображение на Христовото погребение, в която се вшива частица от мощите на светец. За всеки храм и всеки престол се дава от особен антиминс, подписан от архиерея, който го е осветил. Без антиминс не може да се извърши божествена литургия. Той стои сгънат върху престола, разгъва се в началото на литургията на верните и се сгъва отново след като свещеника пренесе светите дарове

Атриум (лат. atrium, i n – предно помещение, гостна, приемна) – 1) първата стая от входа на дома; 2) предна зала на храм

Базилика (гр. βασιλική — царски дом) – правоъгълна сграда, състояща се от нечетен брой нефове (3 или 5) с различна височина. Нефовете са разделени от редици от стълбове или колони, а централния кораб е по-висок от останалите. В частта, издигаща се над покривите на останалите нефове са разположени прозорци, което позволява по-добро осветяване на вътрешността. Първите известни базилики са Порциевата (184г.пр.н.е.) и Емилиевата (179г.пр.н.е.) - и двете в Рим. Най-старата запазила се базилика се намира в Помпей и е била изградена през 120г.пр.н.е. В християнските базилики в единия край обикновено напречно на корабите има предверие, а в противоположния абсида покрита с полукупол.

Газофилакия (гр.) – храмово скривалище

Дароносница – ковчеже, в което се пазят св. Дарове, предназначени за причестяването на болни.

Дарохранителница – ковчеже, в което се оставят св. Дарове, осветени на преждесвеосветената литургия

Дяконик/он/ – южното отделение на олтара, където се пазят под надзора на дякона богуслужебните вещи

Жертвеник – мястото, където се извършва проскомидията

Звездица – църковна утвар, представляваща два дъги свързани под прав ъгъл, която след свършването на проскомидията се слага на дискоса над св. Агнец.

Илитон – кърпа, която се поставя на светия престол под антиминса

Индития или сарчица ( гл. ενδύω – обличам) – горната покривка на св. престол в християнските храмове

Конха – покривно полусферично покритие над полуцилиндрични части на сграда (абдиди, ниши).

Наос (от гр. „къщичка, жилище на бога”) – същинската част на християнски храм. В архаична Елада наосът е бил дървена кутийка, в която се съхранявала статуетка на бога. По-късно това название започнали да използват за нишата, в която се поставяла статуята на бога. В класическата епоха думата започнала да се използва за цевтралната част от интериора на храма, където се намирала статуята на бога. Предната част се наричала пронаос, а зад наоса се намирали адита и опистода.

Нартекс (от гр. „кутийка”) – притвор, атриум; преддверие на храм. Първоначално думата означавала вид тръстика с вътрешни кухини, която използвали за пренасяне на тлеещи въглени – според митологията така Прометей пренесъл отъня от ковачницата на Хефест. По-късно думата започнали да използват за реликвариите, а след това за предверието на храма. Нартексът е помещение, в което оглашените (тези, които се подготвяли за кръщение) имали право да присъстват на част от службата. Там се намирала и чашата за умиване – лавабо. По-късно баптистериите иззели част от функциите на нартекса.

Некропол - гробище

Както казах, обаче все още не е завършено, тъй че някои от текстовете трябва да се доизкусурят. Идеята е речника да обслужва терминологично сайтовете "Бълг. древност" и "Материали по история", тъй че обхвата е доста по-голям от това, което се отнася до христ. храмове.

[RIZAR]

Трикорабна базилика

Нартекс-притвор

Навес-наос-неф-кораб-ораториум

Абсида-апсида се нарича полукръглата, многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът и презвитериумъ

Трикорабна базилика

Нартекс-притвор-пронаос-вестибулум

Навес-наос-неф-кораб-ораториум

Абсида-апсида се нарича полукръглата, многоъгълна издатина на сградите, както и сводестите куполообразни части вътре в нея. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът/бема/агион/абатон /алта ара и презвитериум

север

запад изток

юг

Вижда се как нефа/ораториума е разделен на три части – централната , спрямо страничните части са в отношение 2:1

От южната страна на кораба в източната част се намира дякониконът, който през IV-V в. е бил в нартекса. През IV в. някъде се говори за “пастофории”, в който дяконът пренасял осветените дарове след литургията. Това е описано в “Апостолски постановления” (380г.).