Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребител
Публикува

Българския език – четвъртият признат език в средновековния християнски свят.

Известни негови именувания – болгарский /вътрешно название/, църковнославянски /техническо название/ и валахико /латинско название/.

Индо-европейско скитско койне за официално ползване в българската държавност.

lingua Bulgarica Antiqua /” Old Church Slavonic ”/ = lingua Valachico /Vlach o Blach, Balh/Balkh., In Sanskrit, "Bal" means "strength" and "hara" means "the possessor". Thus, "Balhara" means "the possessor of strength"/

І. ЗАСИЧАНЕ:

«Haec Inscriptio ex Valachico (Bulgarian) in Latinam (Latinam) versa est sed Rex Ruthenica (Russian) Lingua scriptam accepta»

‘This Inscription was translated from Valachic [bulgarian] into Latin, But the King has received it written in the Ruthenian language [“Old Church Slavonic” also known as Old Bulgarian]’

“Преведено от български на латински, но кралят задържа екземпляра написан с формата на руския език”

... document in VALACHICO ( = BULGARIAN = Old Bulgarian, also known as “Old Church Slavonic”) comes from a Latin title of an oath made by Stephen the Great in 16.09.1485.

... Приписка към васален договор от 16.09.1485 г. на Стефан Велики - молдавски воевода към сюзерена Казимир - полски крал, под духовната и юридическа юрисдикция на Светата Божия Църква Ватикан.

Официално установени данни и времевия обхват на”Valachico lingua”:

16.09.1485 г.

- Васална грамота от Стефан Велики. На полях вассальной грамоты, представленной Штефаном Великим польскому королю Казимиру (16.09.1485), имеется "интересное дополнение": "Hес inscnpsio ex valahico in latinum versa est...".

източник: латински.

1651 г.

- Псалтир написан на “valachico lingua” в гр. Белград, Алба Юлия - стр. 4 параграф 8 от Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1698 г.

- Църковно евангелие Juris Canoniei Tergoveshti in Valachia Transalpina, написано на “valachico lingua” - стр. 4 параграф 8 Lesicon románescu-látinescu-ungurescu-nemțescu от Petru Maior

източник: латински

1720-1730 г.

Матиас Бел пише на латински, че "влахския език е много популярен /вулгатиус/ в Темешвар" The hungarian historian and geograph Mathias Bel, which visited Banat between 1720-1730, will note: "hic est ut nihil sermone valachico Temesvarini sit vulgatius"

източник: латински

1770-те г.

- съставяне на речник от valachico на latinum, автор Самуел Клайн.

Dictionarium Valachico –Latinum Klein, Samuel Father 1745 - 1806.

източник: латински

1825 г.

- съставяне на речник от valachico на латински и немски език на основата на този на Самуел Клайни - Scoala Ardeleana "Будски лексикон", като вместо valachico в заглавието вече е подменено на romanesca.

източник: латински.

ІІ. АНАЛИЗ

(Итоги исследования)

* * *

Итоги нашего исследования в самой общей форме могут быть сформулированы следующим образом.

1. Славянские говоры Валахии (Большой и Малой) принадлежали к той же группе славянских говоров, что и говоры Мизии, Фракии, Македонии, Греции, южной и центральной Албании. Близкая этническая связь дакийских славян с болгарскими племенами подтверждается анализом славянских элементов в современном румынском языке (точнее, в валашских говорах румынского языка).

2. Носители романской языковой традиции появляются в Валахии значительно позже славян. Современная наука ничего не знает o существовании романского населения в Валахии между III и XII вв. н. э. С появлением в Валахии старого валашского населения, этническая основа которого может быть была кельтской, начинается продолжительный процесс скрещивания местного славянского и пришлого романского элементов, который в главных чертах заканчивается к XVI в. До этого времени в различных местах Валахии сохранялись еще славянские говоры, носители которых в XIV — XV вв. были уже двуязычными.

Из местной славянской среды в это время вербуются писцы-логофеты для канцелярий господарей, монастырей и частных лиц.

3. Славянский церковный язык Валахии был заимствован из Болгарии вместе с церковным обрядом и церковной письменностью. Он характеризовал особый валашский извод среднеболгарской письменности. Для истории народного языка эта письменность дает очень мало.

4. Иначе шло формирование канцелярского языка. В этой функции, начиная со второй половины XIV столетия, употреблялись два языка: латинский и славянский. Латинская дипломатика Валахии была тесно связана с латинской дипломатикой Венгрии. С ней же была связана и славянская дипломатика Валахии. Связь эта выражалась как в стилистических особенностях грамот, так и в специальной терминологии. В то же время аалашские славянские грамоты сильно отличались от болгарскихи восточносербских как в языковом, так и в стилистическом отношениях.

5. Древнейшие славянские грамоты Валахии на многочисленных примерах подтверждают, что писцы их плохо знали книжный славянский язык, т. е. валашский извод среднеболгарского языка. Они старались писать на нем, следовали некоторым орфографическим правилам, но делали это непоследовательно, часто ошибались, отражая черты своего родного славянского языка. Именно поэтому славянские грамоты Валахии XIV—XV вв. впервые отражают многие особенности живых говоров. Эги грамоты подтверждают, что в народных говорах в XIV—XV вв. был аналитический тип склонения, получили широкое развитие конструкции с союзом да, шел активный процесс утраты инфинитива, представлены были двойные формы приглагольного дополнения и многие другие черты, характеризующие современный болгарский язык.

6. С 20-х годов XV в. обнаруживается влияние сербского языка. В Валахии появляются сербские книжники. В книжном языке наблюдаем многочисленные следы влияния „ресавской” школы. Особенно значительным сербское воздействие становится во второй половине XV в. Влияние это, однако, коснулось лишь книжного языка. Это особенно наглядно подтверждается анализом фонетических особенностей грамот (носовых гласных, редуцированных, l эпентетического, ѣ, сочетаний tj и dj и др. черт) и анализом славянских элементов современного румынского языка. В полной мере подтверждает это и морфология грамот.

7. Изучение валашских грамот дает возможность исследовать особенности именного склонения славянских народных говоров Валахии XIV—XV вв. Это изучение подтверждает, что эти говоры характеризовались а н а л и т и ч е с к и м типом склонения. Неизменяемая по падежам „общая форма” лишь синтаксическими средствамн выражала те отношения, которые в славянских языках выражаются падежными окончаниями. В основах на а общая форма ед. ч. чаще восходила к именительному падежу, во мн. ч. — к именительно-винительному. Множественное число оканчивалось на и как в твердых основах, так и в мягких. В мужском склонении получила широкое распространение флексия мн. ч. ове в односложных словах. В многосложных словах, основа которых не оканчивалась на задненебный согласный, широко использовалась флексия е, которая, однако, в безударном положении смешивалась с и. Категория одушевленности в склонении была выражена лишь в словах л и ч н o г o значения, что находит поддержку в современных болгарских говорах. В словах н е л и ч н ы х мужского рода эта категория уже не имела выражения. На смену ей пришла другая грамматическая категория — категория определенности и неопределенности. Слово кон в функции прямого объекта имело значение un cheval, коня — le cheval. Славянские говоры Валахии в XV в. имели постпозитивные членные формы. Принадлежность выражалаоь теми же средствами, что и косвенное дополнение, т. е. средствами дательного падежа.

В полном соответствии с данными современных болгарских говоров в валашских говорах употреблялись в некоторых случаях падежные флексии. Пользовались флексией дат. п. ед. ч. слова л и ч н ы е мужского рода. Окаменелая форма тв. ед. употреблялась в функции наречий. Некоторые предлоги (например, за, от) употреблялись в значениях, характерных для новоболгарского языка. Известны были говорам сложные предлоги (например, отк, ср. современное откъм). Что касается предлога на, то он употреблялся не только в старом аккузативном и локативном значениях. Встречаются в грамотах примеры употребления этого предлога в значении дательного падежа, что так характерно для современного болгарского языка. Случаи эти редки, но они могли появиться в грамотах только под влиянием живого народного языка. Предполагать в этом случае книжный источник невозможно. Г е н е т и ч е с к а я с в я з ь с л а в я н с к и х г о в о р о в В а л а х и и с с о б с т в е н н о б о л г а р с к и м и г о в о р а м и п о д т в е р ж д а е т с я н е т о л ь к о о б щ и м х а р а к т е р о м и м е н н о г о с к л о н е н и я, е г о а н а л и т и з м о м, н о и о б щ и м и с р е д с т в а м и и с п о с о б а м и в в ы р а ж е н и и п а д е ж н ы х о т н о ш е н и й, о б щ е й н а п р а в л е н н о с т ь ю с а м и х п р о ц е с с о в и и х р е з у л ь т а т о в.

8. В области местоимений последовательно различались три падежные формы: именительный, винительный и дательный падежи. Форма винительного падежа в сочетании с различными предлогами выступала в функции общего падежа. Получила широкое развитие система кратных „конъюнктных” местоимений, которые употреблялись точно так же, как в новоболгарском языке. Они не употреблялись под логическим ударением, после предлогов; принадлежность обычно выражалась краткими формами местоимений в дательном падеже. Известно было славянским говорам Валахии двойное употребление полных и кратких форм местоимений. Прилагательные в полном согласии с общей системой именного склонения также не имели флексий косвенных падежей. Степени сравнения образовывались с помощью приставок по и най.

9. Славянские говоры Молдавии принадлежали к другой группе языков (восточнославянской). Язык молдавских грамот XV столетия (главным образом Стефана Великого) свидетельствует, что эти говоры знали полногласие и другие типичные фонетические признаки восточнославянской группы языков. Находим в грамотах некоторые характерные особенности украинского языка. Молдавские говоры, несомненно, имели синтетический тип именного и местоименного склонений, не знали простых форм прошедшего времени, полностью сохраняли инфинитив, резко отличались от валашских говоров употреблением местоимений, некоторых предлогов и союзов. Задача будущего исследоватедя состоит в установлении границы между валашскими (южнославянскими) и молдавскими (восточнославянскими) племенами (resp. говорами). Можно, однако, и теперь утверждать, что граница эта не совпадала с политической границей. Топонимия и славянские элементы в молдавских говорах подтверждают, что славянские племена южного происхождения обитали и к востоку от Серета.

/Самуел Бернштейн/

ІІІ. ПРЕПОРЪКИ:

След като вече е засечено от други източници, предлагам да се спре с играта “тука има тука нема” и най-накрая да се “покаже топчето”. Отпаднало му е основанието за криене. Ватиканскиата библиотека да отговори на въпроса дали в тяхна терминология към ІХ в. и векове след това, под “valachico” е езикът, който отпосле се нарича “църковнославянски”, а българската средновековна книжовна школа винаги го е наричала “словенский болгарский язик”. Държавните архиви в страните, където са съхранени грамоти на воеводите на Валахия, Молдова и Трансилвания, да предоставят същите за обществено ползване и за проучване от историци. Държавния архив в Полша или Ватиканският, да предоставят оригинала написан от Стефан Велики, за да се потвърди, че рутенската форма на езика, използвана от него, е форма-диалект на “словенския болгарский язик” назоваван от Светата Божия Църква с името “valachico”. Да се проучи същността на езика valachico в цитираните речници, по периоди.

В един глобален свят, в който човечеството мисли за колонизиране на чужди планети, е в реда на нещата да се загърбят устарели политико-исторически кострукции и човечеството да знае точната хронология на развитието си.

ІV. ИЗТОЧНИЦИ:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6472

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=5550&start=400

http://la.wikipedia.org/wiki/Lingua_Slavica_Antiqua - лат.

http://en.wikipedia.org/wiki/Balhara

http://www.promacedonia.org/italev/sb/index.html - РАЗЫСКАНИЯ В ОБЛАСТИ БОЛГАРСКОЙ ИСТОРИЧЕСКОЙ ДИАЛЕКТОЛОГИИ Том I. Язык валашских грамот XIV—XV веков

http://www.promacedonia.org/lm_da/lm_da_dako-romyni_3a.htm - Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость СЪ ПРИЛОЖЕНИЕ НА 84 ВЛАХО-МОЛДАВСКИ СЛАВЯНСКИ ГРАМОТИ И 3 ФОТОТИПИЧЕСКИ СНИМКИ Отъ Д-ръ Л. Милетичъ и Д. Д. Агура

http://www.kroraina.com/knigi/lm/lm_vyved.htm - Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II Л. Милетичъ

http://www.promacedonia.org/jchorb/jv/index.html - Ju. Venelin, 1840 - Vlaho-bolgarskija ili dako-slavjanskija gramoty

  • Глобален Модератор
Публикува

Иванко, ако трябва да се разглежда езика, би трябвало проблемът с "влащкия" от една страна и старобългарски/старославянски от друга да се разглеждат отделно и в отделни теми.

Публикува
Иванко, ако трябва да се разглежда езика, би трябвало проблемът с "влащкия" от една страна и старобългарски/старославянски от друга да се разглеждат отделно и в отделни теми.

Иванко, схващам тезата ти, но не и квалификацията "четвърти признат в средновековния християнски свят". Защо да е четвърти, а не първи? Другите 3 кои са и имали ли са проблеми с признаването, защото има разминаване между медиевистите относно въпросното непризнаване на славянобългарския? Сега, ако зададеш въпроса за триезичната догма на някой от обявените за нейни поддръжници, ще ти изнесе куп факти, че такава догма никога не е имало!!! От друга страна - Св. Константин-Кирил е изброил десетки езици, на които тогава се е проповядвало християнството и извършвали църковни служби. Струва ми се, че днес, когато знаем доста повече от средновековните книжовници и богослови, спокойно можем да се откажем от квалификации, които ни злепостяват и низпоставят още с факта на тиражирането им в медийното пространство. Какво право са имали гърци и ромеи да превеждат словата на Господа Наш, който е говорил единствено на арамейски? Тук някой може даже да ги пропсува наум - разрешавам и се присъединявам! (емотикончето не иска да се пласира или пък съм доста подпийнал!!!

  • Потребител
Публикува

Armand O'BOLG, ясно е, че в заглавието използвам едно наложеното така или иначе клише /за четвъртия признат/.

Без да обсъждам това клише, което не ми е задача в темата, съм назовал точното име под което е запазен този език и писмо в папската терминология балхико /valachico/. Това е първостепенен източник.

Нали е безумно да се смята, че папството в ІХ век е поставило за този признат език технически термин от най-ново време - старобългарски, църковнославянски, славянски?

Другите три езика носят имена на етноси/ народи. Този четвъртия няма да е изключение, нали?

Valachico /Балхико/ към ІХ век - това е етническо/ народностно име на "славяни" или на "румъни"? Ясно, че не е, за този период. За друг период е налице, но това вече е за раздел "нова история".

Извода от темата е, че този език преди да му е сложено късно техническо име си е имал и още има в старите документи първично име, на името на етноса/ народа чийто роден език се явява - балхико или болгарский език. Официален за ползване в българската средновековна държавност.

Публикува
Armand O'BOLG, ясно е, че в заглавието използвам едно наложеното така или иначе клише /за четвъртия признат/.

Без да обсъждам това клише, което не ми е задача в темата, съм назовал точното име под което е запазен този език и писмо в папската терминология балхико /valachico/. Това е първостепенен източник.

Нали е безумно да се смята, че папството в ІХ век е поставило за този признат език технически термин от най-ново време - старобългарски, църковнославянски, славянски?

Другите три езика носят имена на етноси/ народи. Този четвъртия няма да е изключение, нали?

Valachico /Балхико/ към ІХ век - това е етническо/ народностно име на "славяни" или на "румъни"? Ясно, че не е, за този период. За друг период е налице, но това вече е за раздел "нова история".

Извода от темата е, че този език преди да му е сложено късно техническо име си е имал и още има в старите документи първично име, на името на етноса/ народа чийто роден език се явява - балхико или болгарский език. Официален за ползване в българската средновековна държавност.

Разбирям, съгласявам се, не виждам нищо за което да не си прав. Обаче нали се сещаш, че приемайки наложено обидно нам клише и тиражирайки го, ние услужваме на недоброжелателите. Просто кажи сбогом или - май...та им на папистите и фанариотите. пак ще те попитам обаче кой, къде и как откри саклаб - балкас, защото според мен -ар е от по-късен, тюркски(?) произход. Дай ми някакъв ориентир!

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!