Криворазбраната цивилизация /1871 г./ oсмива нравите в Букурещ

[Иванко Тертер]

Криворазбраната цивилизация

Добри Войников /1871 г./

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=249...E8%FF&Add1=

---------------

Царевна Миладинова-Алексиева /дъщеря на Димитър и племенница на Константин Миладинови от Струга/ е учителствувала заедно с Добри Войников в град Шумен. В своите мемоари е отразила интерес момент касаещ се произведението "Криворазбраната цивилизация" от Добри Войников, което е било "хит" в онази епоха, а и сега.

Най-интересния момент е, че всъщност то осмива криворазбраната цивилизация на обществото в Букурещ, Браила и др. подобни градове от новообразуваната държава "Кралство Ромъния" - направена за да е наследник на "онази" Романия, а не на това което е била дотогава или доскоро... В този смисъл, сънародниците ни там /или вече тогава бившите/ са дали един "дирек" за развитието на българската хумористика, още от предосвобожденската ни епоха.

ЕПОХА, ЗЕМЯ И ХОРА,

Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи на

Царевна Миладинова-Алексиева

(Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Изд. на Отечествения фронт, София, 1985)

http://www.promacedonia.org/cm/cm_6.html

Добри Войников дойде в Шумен през учебната 1875 – 76 година. Бил е и по-рано, към 1866 г. учител в тогавашното Шуменско мъжко училище. Когато в 1877 година започна войната, Добри Войников след завършено едногодишно учителствуване замина за Румъния, откъдето бе дошъл. Преди да замине, той останал известно време във Варна.

Вън от училищните си занимания Войников имаше казаната вече голяма грижа, която бе грижа и на част от младенчески настроеното шуменско гражданство и която доставяше истинска радост на всички ни: играеха се, обикновено от набързо стъкмени сили, неговите пиески, най-вече споменатата "Криворазбрана цивилизация".

Кого осмиваше Войников с тази си пиеса?

Тогава шуменци бяха толкова примитивни, толкова българи, колкото домошари и скромни занаятчии, търговци и земеделци. На учителите често предлагаше да го подкрепят. Искаше да ги "въведе в театралното изкуство". Не обръщаше внимание на упоритостъа им и на "предубеждението им, че театралното изкуство не било съобразно с достойнството им. Някои от учителите напразно го само дразнеха: защо ли осмива криворазбраната цивилизация, когато всичко наоколо му било "просто" и скромно българско. Добри Войников остроумно отговаряше "за да не дойде Букурещ в Шумен". И навярно е имал право. Той бе живял дълго в Букурещ и в Браила и ще да е видял много криви страни на поориенталчената европейска цивилизация. Независимо от театралните си грижи, за които отделяше доста време, Добри Войников бе акуратен и изпълнителен учител. Нещо повече, той се опитваше да работи и в областъа на българската история, на българската наука. Имаше и особена склонност към литературата.

От гражданите Добри Войников бе почитан и винаги обичан, особено от младежта, може би защото, по примера на Ботевата школа, не обичаше някои от първенците чорбаджии.

Сред колегията Добри Войников бе първият. Обичаше България, обичаше да размишлява за съдбата на всички българи, дето и да се намираха те. Особено му дошадаха македонските песни и думаше, ако един ден България се освободи, той ще отиде да основе театрална група в Солун или в Охрид. Като чадо на добруджанските степи обичаше морето, а освен това мислеше, че южният българин е по-пригоден към изкуството, отколкото севернякът."...

Редактирано Декември 7, 2009 от ISTORIK

[Иванко Тертер]

Също интересно по темата:

д-р Симеон Табаков /1880-1918г./ е автор на многотомника "Опит за история на град Сливен".

По това време половин Сливенско е преселено във Влашко, Бесарабия и Молдова. Всеки, както и самия историк Табаков, е имал както живи роднини там, така и познати. Във всеки по-голям град има такива колонии, както и в цели села.

Та ето какво констатира съвременника д-р Табаков, само отпреди стотина години:

"Румъните много мъчно се решават да броят населението по народност. Те го делят по вери: ортодокс, католик, протестант и т.н. срв. "Бюлетин статистик генерал ал Романей". Тук има сведения за България, но не и за българите в Румъния.

Румъните изхвърлиха старобългарската азбука, с която си служеха до 1848 г.; същото направиха и с много български думи, които замениха с френски или италиански; няма да се мине много, когато вместо "градинаряса четещи вестнику" те ще казват "жардиниера лизещи журналу".

[Иванко Тертер]

Някой може ли да даде връзка към комедията "Фудулеску. Прокопцаният зет на хаджи Стефания" /1876 г./ написана от Тодор Пеев в Букурещ?

[Иванко Тертер]

Също интересно по темата:

Революция в Крайово

Сяко нещо има своят корен, а за коренът на крайовската революция трябва да бръкнем по-надълбоко, Знаете лелята на Гракхите и жената на римлянинът от Лясковец, dómna1 Кюсе-пияно? Тая преди 3-4 години "Jiana bulgara"2, а сега bâtrăna Românca3, чете зимъс в Atheneul Român4 публични лекции за возпитанието. На тия патриотически лекции — не щеш ли — да се случат и няколко побългарени римляни от Крайово, и като чуват те, че за да бъде човек возпитан, трябва да промени името си от Касабов на Кюсе-пияно, отиват в Крайово и хващат да кръщават и себе си, и жените си. И тъй от Вълков станало Вълкулеску, от Кънчов Кънчулеску, от Гана — Евгения, от Тота — Теодорица, А за да научат и децата им язикът на мадам Кюсе-пиенините "strămoçi"5. майката хванала да дума "vino sa ti go dà majka ceva"6, а бащата: "lasâ go sâ ducâ na culca da ne go bat"7. Тъй щото побългарените румъни станали в късо време пак румъни — и румъни като в Александрия, дето цървулите на бащите миришат още на табанът, а синовете им казват "nu śtiu bulgareśte: eu sânt român"8.

Но на 11 мая, като празнували денят на "двамата братя румъни от Турну-Северин", един от българановците като чел слово в черковата, познал какини си Гинини и булини си Тотини и посъветвал ги, за да станат същи румъни, да си одерат барим и кожите и да облекат други (напр. цигански). От това какво мислите да е произлязло? Бунт! Революция! Нападение! Крайовските "римлянки", коя със сопа, коя с брус, коя с ръце, коя с крака, показали, че те са наистина потомци на мадам Кюсе-пиените роднини и че са готови да разцепят главата секиму, който би казал, че са българки. Дори един от "побългарените" отишъл и хвърлил едно меше на жена си: — защо да му не каже тя, когато се кръстила, та да се е кръстил и той, а останали: тя румънка, а той българин. Видите ли, че м. Кюсе-пияно ще развали на хората къщите?

Сичко това много хубаво станало, само това не можем да разберем: Domnu9 Кюсе-пияно стана едно време българин, за да земе в ръцете си в. "Народност"; после от българин стана турчин за 300 лири, а от турчин стана влах, за да даде румънското правителство на женицата му някоя службица — и има право, защото днес епохата е такава: стани и чифутин, само да има вещо, за пред кумът; но тия чичови Вълковци и какини Ганини за какви краставици искат да си менят мозъкът? Не бойте се — влашките офицери и амплоянти не гледат на имената, а на кожата и на салтаната.

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&a...540&Level=2

"Революция в Крайово", Христо Ботйов

Първа публикация във в. "Будилник", I, бр. 3 от 20 май 1873.

п.с.

Много интересна е и формата на името на града - "КрайовО", а не наложеното "КрайовА" /"край-ово", "краен град", "граничен град" на ІІ Българско царство - в един период от кр. на ХІІІ-нач. ХІV, когато при Михаил ІІІ Шишман отново е отблъсната унгарската власт над Северински Банат и "Крайово" вече става не граничен краен град, а град от вътрешността, но със запазено име в спомен на миналото положение./

[КГ125]

Такъв процес несъмнено има! Той касае много от българите, живеещи във Влашко, Ив. Вазов критикува в Епопея на забравените "домнуле Петреско".

Това е обяснимо - първите "европейски" повеи стигат Румъния преди България и там се почва едно... Аналогично на нашето гърчеене тук.

И днес като гледам някои румънски имена като МирачА Джоана.. все ми напомнят нещо.

Но, цялата работа е, че това не отрича наличието на власи и влашки етнос. По простата причина, че Петър няма да се прекръсти на Петреско ей така от небето...Без да има модел.

[Иванко Тертер]

Такъв процес несъмнено има! Той касае много от българите, живеещи във Влашко, Ив. Вазов критикува в Епопея на забравените "домнуле Петреско".

Това е обяснимо - първите "европейски" повеи стигат Румъния преди България и там се почва едно... Аналогично на нашето гърчеене тук.

И днес като гледам някои румънски имена като МирачА Джоана.. все ми напомнят нещо.

Но, цялата работа е, че това не отрича наличието на власи и влашки етнос. По простата причина, че Петър няма да се прекръсти на Петреско ей така от небето...Без да има модел.

КГ125, няма ли да спреш "грамофона" или да обрънеш плочата си вече? Изтрий последния си редове от темата, защото я загрозяваш и задръстващ с ненужни извън темата въпроси. Гузен негонен бягаш. Докато казваш "А", и веднага - ама не искам да кажа еди какво си "Б"! Сакън. Махай ненужните редове /вкл. и този мой пост заедно с твоите оф топик думи/ и да се върви само по въпроса по темата. Дал съм само цитати, коментари да не правим. Комнетара е направен от самия Добри Войников - "За да не дойде Букурещ в Шумен"! А какво е ставало там - пишат и другите споменати в темата.

[Иванко Тертер]

Друго по темата и периода в нея:

Иван Вазов

Хъшове /Епохата: 1871 — 1876 година. Първите четири действия произхождат в Браила; петото в Букурещ./

http://www.chitanka.info/lib/text/3758/0

Действуващи лица

...

Крецулеско. Повлашен българин, богато и модно облечен, човек млад и пълен, с бакенбарди. С цилиндър.

...

Христович (към Добревича). Приказвахме и с господина Крецулеска за тая паплач. Той не може да разбере как правителството ги търпи и им дава гостолюбие. Той е депутат, както знаеш. Сега срам те е да се кажеш, че си българин.

...

Владиков. Крецулеско? Един порумънчен, високомерен, ограничен господин, надут тялом и по характер.

...

Владиков. Драмата „Изгубената Станка“.

Добревич. Какво има в нея, каква история разправя?

Г-жа Добревич. Ух, чула съм… Много просташки работи. Татари, селяни, хайдути, битки и гърмежи… То е срам да поканиш Крецулеска на такова цървуланско нещо.

Добревич. Джанъм, пак тези хайдути, боеве, пушканета, гърмежи — да ти се пръсне главата… Ние, българите, не можеме да представим нещо… по-деликатно?

Г-жа Добревич. Например като румъните — нещо по-префинено, тъй, да се любят например благородни кавалери и дами, да говорят елегантно и да въздишат вечер в градината и по месечината. С една дума европейско нещо и от нашето време? На, в неделя има „Ромео и Юлиета“ и затова исках да ида.

Владиков. Такива нежни работи не можем да представим още на български, защото ги няма в нашите нрави. Само свободните народи, каквито са румъните, имат време да се любят и въздишат и да си говорят грациозни думи. А ние, българите, сме роби и в нашия живот виждаме само турци, черно тегло, сиромашия и невежество… Засега нашите „благородни кавалери“ са ония, които вземат сабята и режат турски глави. И в „Изгубена Станка“ такива български кавалери ще видите — и други не ни трябват.

Евгени. Тате, изтънчените и деликатни сцени из европейския живот ние, когато искаме, можем да ги гледаме във влашките театри. А който отива в български театър — той отива с желание да присъствува на изображението на тегловния живот на нашия народ. Колкото и да са грозни тия изображения, на един българин са мили и скъпи…

---

Македонски (към полицеина). Почтени господине! Аз съм Македонски — Македонски ме викат мене — и Македонски има чест да ви каже, че българите не са скитници и нищожни човеци, а храбри борци за свободата; всеки от нас е държал меч и е участвувал в битките с турските паши и носи по някоя рана на снагата си. (Възпретнува ръкава си.) Гледай тая дълбока рязка, а тука тая зарасла дупка: то е от турските куршуми… Затова уважавайте! Второ. Аз имам чест да ти кажа, господине мой почтени, че българите са достойни да ги обичате и почитате още като съседи и роднини… Защото ние, българите, и вие, румъните, сме роднини от стари векове, господине. Недей мисли, че Македонски, като е така например одърпан и проста работа, че не знае политиката на историята и целия възточен въпрос. А отде сме роднина, ще попиташ? Да ти кажа. (Към другарите си.) Налейте ми една чаша вино, че ми пресъхна гърлото. (Към полицеина.)… В старо време българи и румъни са били едно царство, един закон и една политика. Империя румъно-българска. Империул румъно-булгарилор! Разбираш? Цар Симеон, цар Асен, Михай-Витяз, цар Крум, Щефàн Челмаре, Братиано… Крали Марко, Куза, българи, румъни, черкова, език, все едно било това! Разбираш? И например кой ви е дал вярата? — Ние. Кой ви е дал писмото? — Ние. Вашият език е една мешава от български и молдовански думи… Или не вярваш какво ти казва Македонски? У вас бодапрости, у нас — бог да прости; у вас сфънту дух, у нас — свети дух; у вас майка пренчиста, у нас майка пречиста, драголица мила — драголице мила… Ами: веселещи, четещи, пазещи, въртещи, милуещи, любещи? Виж колко се е смесила кръвта ни. Та затова, благородни господине, бъди така учтив да почиташ българското име и да изпиеш тая чаша в знак на братска любов (подава му чашата си), в знак на нашия съюз против турците, тия безбожници проклети… Приемаш ли, господине? Дай ръка, така: съюз нападателен и отбранителен против султана… Са трияска Румъния, свободна и гостолюбива земя! Вива!

Полицеинът (усмихнат, пинва от чашата и тупа го по гърба). Добре, добре, байно. Но тихо вече, без скандал! (Тръгва да излезе.)

Македонски. Да живей вечният съюз между България и Румъния! (Прегръща полицеина и го целува.)

...

[Иванко Тертер]

Систематизираме дотук събраните произведения относно “Кривите разбирания за цивилизацията” на българите северно от Дунав и написани от авторите там, “на терен”, с цел според Д. Войников - "За да не дойде Букурещ в Шумен":

1/ Криворазбраната цивилизация - Добри Войников /1871 г./

2/ "Опит за история на град Сливен" - д-р Симеон Табаков /1880-1918г./

3/ "Фудулеску. Прокопцаният зет на хаджи Стефания" /1876 г./ написана от Тодор Пеев в Букурещ

4/ "Революция в Крайово" /"Будилник" - 20 май 1873/ - Христо Ботйов

5/ “Хъшове" /1871 — 1876 година/ - Иван Вазов