Крали Марко - "Bulgaroru rex"!?

[Иванко Тертер]

Agricola, Georg: Oratio de Bello adversus Turcam. Rasario, Giovanni Battista: De victoria Christianorum ad Echinadas oratio. - Leipzig, 1594.

http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/jpg/s132.html

"Marcus Craieiucus Bulgaroru rex" - този пасаж отнесен към 1372г. във връзка с Баязид за Марко Кралевити ли се отнася?! Годината е ориентировъчна. В предната страница битката при Косово поле е отнесена от автора към 1372/ 73 г., следователно при факта, че битката е станала към 1389 г., известието за "Marcus Craieucus" /Марко Кралевити/ също е към тази или следвата 1389/ 90 г.

Описания "Bulgaroru rex" Марко Кралевити ли е? Отбелязвам ранга на титлата - български крал, а не български император. Авторът много добре прави разграничението между тези титли.

[zagrey]

Agricola, Georg: Oratio de Bello adversus Turcam. Rasario, Giovanni Battista: De victoria Christianorum ad Echinadas oratio. - Leipzig, 1594.

http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/jpg/s132.html

"Marcus Craieiucus" Марко Кралевити ли е? Отбелязвам ранга на титлата - български крал, а не български император. Авторът много добре прави разграничението между тези титли.

Маркус (....) се среща на два пъти в хрониката. На едното място е M. Craiouicus Bulgarorum Regulus, на другото - Marcus Craieuicus Bulgarorum Rex. Давам текста и на двете места, с цел когато има време някой да ги преведе.

Craiouicus или Craieuicus?? Личи опит за транскрипция на непреводимо и нечувано словосъчетание. Първата форма води до произношение Край(о)уикус. Втората не се наемам да я произнеса Прави впечатление и разликата Regulus и Rex. Първото бих го превел княз (даже князче), локален владетел. Като всяка хроника, сведенията са от различни източници и оттам тази разлика в транскрипция и титулатура.

http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/Agricola_oratio.html

page 56, image: s056

Quum Cantacuzenus cum Ioanne Palaeologo Imperatore Constantinopolitano dissideret, Turcae sub Rege eorum Orchane in auxilium a Cantacuzeno vocati, Europae primum arma intulerunt, deinde quum Palaeologus ipse, cui frater, Peloponnesi Princeps, et

M. Craiouicus Bulgarorum Regulus

bellum mouerant, accersisset sub Amurate filio Orchanis Turcas, strenue Imperatoris iuuerunt partes, sed Amurates hac occasione arrepta, imperij iuuandi praetextu, mox Callipolim, Philippopolim, Adrianopolim, cum alijs multis oppidis occupauit, Graecisque discordibus ademit.

page 132, image: s132

Marcus Craieuicus Bulgarorum Rex

, cum vniuersa sua nobilitate a Baiazethe in praelio deletur. Sigismundus Imperator Vualachis opem ferens, Turcarum praesidia eijcit, et corum latrocinantium reprimit impetum. Bosna, Croatia, Illyria, Albania, Vualachia vastatae, multis millibus Christianorum partim occisis, partim in seruitutem abstractis.

[Galahad]

Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България. Тъй че е нормално да бъдат наричани крале на българите, въпреки че нехнически погледнато носят втората по значение титла на Сърбия след царската.

Още Паисий пише, че Вълкашин се наричал крал на българите:

При смъртта си Стефан поставил [начело] на своя дом и престол Вукашин. Тоя Вукашин не искал Стефановата царска титла и се подписвал „цар на гърците и българите“. За това имало несъгласие и Вукашин жалел за своето българско кралство и царство. И той бил от рода на българските царе, бил сродник на Елена, Стефановата царица. Елена била дъщеря на българския цар Смилец. Този Вукашин убил Стефановия син Урош и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп, заповядвал над сърбите и владял много места.

[Иванко Тертер]

Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България. Тъй че е нормално да бъдат наричани крале на българите, въпреки че нехнически погледнато носят втората по значение титла на Сърбия след царската.

Още Паисий пише, че Вълкашин се наричал крал на българите:

Точно така. В допълнение:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6075

"Българската връзка на рода Мърнявчевичи - ХІV век Мърня - личен ковчежник на Елена Българска".

[Иванко Тертер]

Владенията на Вълкашин и синът му Марко се намирали в някогашната виз. тема България и в диоцеза на архиепископа на Охрид и цяла България.

От своя страна някогашната виз. тема България е възникнала административно на мястото на царство България в скъсените му граници от края на управлението на цар Самуил.

Прави впечатление и разликата Regulus и Rex. Първото бих го превел княз (даже князче), локален владетел. Като всяка хроника, сведенията са от различни източници и оттам тази разлика в транскрипция и титулатура.

По отношение титулатурата смятам, че авторът е стриктен до перфекционизъм. "Regulus" е на стр. 56, за по-ранен период, в който Марко /"Marcus"/ е бил просто синът на краля /rex/ Вълкашинъ и оттам по-ниската титла за наследника. Вече на стр. 132 е фиксиран период, в който Вълкашинъ не е сред живите, а синът му го е наследил на престола, като от "Regulus" е станал вече "Bulgaroru rex" Marcus.

[didukaimos]

Отлична доказателствена находка от независим западен източник, която прекратява панславистките спекулации и разглежда историческата личност на Марко като деспот, такъв какъвто е. За западните хронисти православните благородни титли, могли да се съотнасят с приближение до западните. Деспотството следва да се разглежда като независимо владение. От тази гледна точка Вълкашин и сина му по родствено право са деспоти или "регионални царе". Съвсем точно сина на Вълкашин - Марко е обозначен от Георг Агрикола като цар при това на българите, тъй като той е бил наясно какво е населението в тези области. Марко не е български крал по убеждение, националност или произход - той е такъв именно в качеството му на владетел на населението, което е българско по произход. И в това няма как да се спекулира особено когато благородника е от смесен династичен брак и със смесена кръв.

Титлата деспот правилно е приравнена на цар, заради независимостта на управление. В това отношение западните хронисти са напълно точни. Деспотът е еквивалентно на цар.

И в крайна сметка е много по-удачно да вярваме на капацитета на независимия лекар от Лайпциг - Георг Агрикола, отколкото на Мавро Орбини, чийто произведения са поставени в услуга на панславизма и са манипулируеми под папската егида, което ни кара да бъдем скептици в обективността на този автор.

В този смисъл е удачно да знаем, че феодалния разпад по време на Второто Българско царство стига до такива размери, че днес е малко известно, че Алески Слав, Добротица и Марко Мърнявчевич са царе по своя ранг,чийто територии на владеене са признати от съседните царства.

[Иванко Тертер]

Ето още някои източници от незавсими /латино-католически/ източници, за това как изписват титулатурата на български владетели в различните й йерархични степени:

За Борис І-Михаил Български -

"Bogorim Bulgarorum Regem"

"Bogoris Bulgarorum dux"

"Bogorem Bulgarorum Principem"

http://www.archive.org/details/kalendariaeccle00assegoog

Kalendaria ecclesiae universae in quibus tum ex vetustis marmoribus, tum ex ... (1755)

Author: Giuseppe Simone Assemani, Josephus Simonius Assemanus

Publisher: Sumptibus F. Amidei

Year: 1755

За Самуил І Български -

Samuele Bulgaroru Principe

http://gallica.bnf.fr/Search?ArianeWireIndex=index&p=1&lang=EN&q=Samuele+Bulgaroru+Principe

De Bello Constantinopolitano et Imperatoribus Comnenis

INDEX LOCVPLETISSIMVS NOMINVM, AC RERVM OMNIVM,Quæ in hac de Bello Constantinopolitano Historia continentur.

1634-1634 – Ramusio Paolo