Последните дни на Аварския каганат

[Aspandiat]

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА АВАРСКИЯ КАГАНАТ

Вода и кръв в сърцето на Европа

Активната външна експанзия и неимоверното нарастване на мощта на Франкската държава при Карл Велики създава франкски врагове на различни и твърде отдалечени един от друг фронтове – в днешна Северна Германия саксонците, по Горния Дунав – баварците, в Испания – арабите. Покоряването на саксонците и франкското напредване в Бавария предизвикало основателни опасения сред аварите, че след баварците идва и техният ред. През 781 г. и отново през 788 г. баварският херцог Тасион ІІІ бил принуден да положи клетва за вярност пред Карл Велики. През същата 788 г. Тасион сключил и съюз с аварите, но това не го спасило, защото на следната година по обвинения в неподчинение бил отведен в Ингелхайм, след като войските му били окончателно победени. Вместо да бъде екзекутиран,през 794 г. бил пратен в манастир, като преди това официално се отказал отвластта си над Баварското херцогство.

Изглежда въпреки завладяването на Бавария от франките аварите не смятали да се откажат от съюза си с нея. Почти веднага след като Карл Велики развързал ръцете си с пленяването на Тасийон, той решил да предприеме офанзива срещу аварите.

Войната на франките с аварите започнала още преди окончателното завладяване на Бавария. През 791 г. едната колона под личното командване на Карл Велики превзела аварските укрепления по долното течение на река Раба, а втората колона начело с Пипин, син на франския крал, през Фриул достигнала до горното течение на Сава и превзела тамошния аварски хринг (укрепление).

Следната 792 г. носела семената на нови военни действия по водните артерии на Средна Европа. По заповед на Карл Велики при град Регенсбург бил построен мост за по-лесно настъпление срещу аварите. По същото време обаче въстанали саксонците-езичници срещу франките, като проводили пратеници да сключат съюз с аварите за борба срещу общия враг. Разрастването на саксонското въстание през 793 г. дало глътка въздух на аварите и отекнало чак сред арабите в Испания, също франкски врагове.

Въпреки това равновесието на силите определено било неблагоприятно за аварите. През 795 г. тудунът, който владеел западната част на каганата, проводил пратеници при Карл Велики с предложение да се покори и покръсти. На следната година тудунът се представил във франкската столица Аахен, но на връщане бил убит, изглежда от самите авари, които не искали да се покорят и покръстят.

Като отмъщение, на своя глава, без заповед на Карл Велики, маркграфът Ерих Фурландски организирал поход срещу аварите в съюз с хорутанския княз Войномир. Обединените войски проникнали дълбоко на аварска територия и стигнали до главния аварски хринг между реките Дунав и Тиса, превзели го и заграбили огромна плячка, натрупвана с течение на 2 столетия, голяма част от която пратили в Аахен.

На следващата 796 г. по заповед на Карл Велики синът му Пипин, обявен за крал на Италия, начело на франкски, лангобардски, баварски и алемански войски прекосил Дунав. Новият аварски каган дал васална клетва пред Пипин, за да спаси властта и живота си. Изглежда обаче това е било личен акт на кагана и на приближените му, защото франките продължили настъплението си, разорили (отново?) главния аварски хринг, след което преминали река Тиса и разгромили намиращите се там аварски войски, като взели много пленници. Остатъците от аварските сили сеоттеглили в Банат.

Обаче франкската власт в Панония не била твърдо установена, защото още през 797 г. избухнало аварско въстание срещу завоевателите и насилственото покръстване. Ерих Фурландски успял да потуши бунта по Дунава и принудил аварите да изпратят посолство при Карл Велики, за да заявят отново покорство и подчинение. Изглежда, че както и при подчинението на аварския каган през 796 г., управляващата аварската знат била изгубила контрол над цялата аварската територия, защото в западните части на каганата въстанието против франките продължавало въпреки официално заявеното от аварските пратеници покорство в Ааахен. Тудунът, владеещ западната част на каганата, не се подчинил на Карл Велики. Чак презвтората половина на 797 г. франките успяли да сломят съпротивата му, но въпреки това отново не успяли да потушат аварското въстание. Съдейки по някои данни, то е продължило поне до 802 г. и аварите не се ограничили до пасивна съпротива, а предприели настъпление на франкска (баварска) територия. Всъщност, вероятно през 798 г. франките изгубили всичките си придобивки от кампаниите от 795-796 г. През 799 г. аварите нахлули в Бавария, където бил убит управителят на областта Геролд, а през същата година в поход против славяните загинал и страховитият Ерих Фурландски. Три лета по-късно, през 802 г., франкските графове Кадолах и Готеран заедно с много от хората си загинали в битката при Castellum Gutonis.

Неблагоприятният за франките развой на събитията в Панония принудил Карл Велики лично да поеме командването на източните войски. През 803 г. начело на големи сили той навлязъл в Панония, разгромил новия аварски тудун, който паднал в плен. Тудунът трябвало да положи клетва за вярност пред франкския (вече) император и да стане негов васал. След франкските войски се движели и свещеници, които покръствали населението. Войната явно се е водила с голямо ожесточение, защото летописецът Айнхард съобщава, че в тази кампания цяла Панония била обезлюдена и било унищожено цялото аварско племе, като била взета огромна плячка, заграбена по-рано от аварите от други народи.

През 805 г. някой си аварски капкан, който след покръстването получил името Теодор, дошъл в Аахен, за да търси земя за заселване на своите родове. Хората на Теодор изглежда не са били от Панония и са били принудени да се преселят от заеманата от тях по-рано област поради нападениятана славяните. Според Х.Ловмянски капкан Теодор преди това е управлявал земите на Потисия в най-западния край на днешна Украйна с градовете Смижани, Земплин, Бреков, Вари, Солотвино, Ужгород. Оформилият се политически вакуум изглежда скоро е бил запълнен от българите, установили контрол над бившите владения на Теодор. Когато през 903 г. маджарите нахлули в тези земи, те били управляваниот местния княз Лаборц, васал на българския управител Салан.

Франките склонили да приемат Теодор и хората му и им дали за заселване земя между Савария и Карнутум. Теодор трябвало да положи клетва за вярност и да се признае за васал на императора. Скоро обаче капканът бил убит от своите съплеменници, които били все още езичници. Новият аварски каган трябвало също да положи клетва за вярност пред Карл Велики и да се покръсти. След като му дали името Абрахам, той получил инвеститура от франкския император. Но последният не бил уверен в искреното аварско подчинение и вярност и разположил войски, които да държат под контрол аварите. За да заздрави завоеванията си и границите, през 806-807 г. Карл Велики наредил всеки войн да остане въоръжен и да има готовност да бъде мобилизиран в случай на война в Испания или срещу аварите по границата.

За последен път аварският каган е споменат през 811 г., когато се явил в Аахен начело на други аварски аристократи, сред които бил и аварският тудун. Франкските извори наричат аварския монарх canizaucius princeps Hunorum, запис, за който се предполага, че е само титла, а титла и лично име – canus Izanacius, тоест "каган/кан Исаак".Той бил един от тримата известни аварски висши аристократи с юдео-християнски имена от времето на разпада на Аварския каганат, получили инвеститура от Карл Велики: Теодор, Абрахам и Исаак. В същата година Карл Велики пратил войски, за да прекратят избухналата война между аварите и славяните, явно набрали смелост да започнат открита война срещу доскорошните им потисници след техния крах. Франките се разправили едновременно и с двете враждуващи страни – били пленени както каганът и тудунът, така и славянските князе. Въпреки това след тази дата изглежда франките решили да заложат на отслабналите авари като противовес на славяните, упражняващи натиск по източните граници на Франкската империя. През 822 г. ново аварско пратеничество било прието в двора на император Людовик Благочестиви. Заедно с аварите имало и пратеници на "всички източни славяни". Това е и последното сведение за самостоятелно участие на авари в международните отношения.

"Погибоша аки обре"

"Быша бо обре телом велици, а умом горди, и Бог потреби я, и помроша вси, и не остася ни един обрин. И есть притча в Руси идо сего дне: погибоша аки обре, их же несть племени, ни наследка."

Дали обаче аварите изчезнали така безследно, както твърдят "Повесть временных лет" и "Лексиконът на Свидас"? Всъщност за по-нататъшната съдба на аварите има дветеории: "теория на унищожението", според която аварите били изтребени от франките и българите, и теория, че те се продължили да населяват Панония и през слезващите десетилетия.

Франкската империя реално завзела само най-западната част от Аварския каганат, като се задоволила най-вече с това да обезсили опасния си противник. На територията между Виенската гора, Незидерското езеро и река Раба на запад до река Тиса на изток била създадена аварска васална държава. Източно и североизточно от Тиса се простирали българските владения. До 836 г. император Людовик Благочестиви и Людовик Немски издавали грамоти, с които потвърждавали поземлените имоти на епископи и манастири на територията на аварите. Всичките грамоти обаче били за земи, западно от река Раба, което показва, че източно от нея властта на франките била формална и на тази територия те нямали възможност да създават феодални имения. До 860 г. Аварската държава се споменава като Ungarorum marcha, но това название може да се е отнасяло не за останките от стария Аварски каганат, а за новата васална формация, създадена в самото начало на ІХ век от франките. Че и през втората половина аварите са реален етнически факт свидетелства едно франкско сведение за аварски поход, който франките успяли да отбият през 863 г. Към 871-873 г. в "Списък на покръстените каринтийци и баварци" се споменава за малка област с покръстени авари, които живеели на своя земя и плащали данък на източнофранкските крале. Във връзка с въпроса докога е просъществувала аварската държавица в Панония и самите авари, важна информациясе съдържа в "Хроника за годината 889" на абат Регино. Сведението дори позволява да се допусне, че към края на ІХ век панонските авари са отхвърлили франкския сюзеренитет. Регино разказва как маджарите, притиснати от печенегите, прекосили Карпатия и в Панония първо завзели пасищата на свободните авари, а оттам започнали да нападат Моравия, Каринтия и България. Земята на свободните авари авторът нарича Avarum solitude ("Аварска пустош"). Английският крал Алфред в своята "Космография" също отбелязва, че аварската земя е пустиня, което показва, че областите, където все още се крепели аварите, са били много рядко населени.

Археологически обаче има проблеми да се приеме, че аварите са заварили маджарското нашествие в края на ІХ век. За много специалисти изобщо не е сигурно, че поне един от големите късноаварски некрополи са се използвали все още към края на ІХ и началото на Х век или пък че в ранномаджарските гробове има и късноаварски предмети. От друга страна обаче аварите изглежда са просъществували поне до средата на Х век ако не собствено в Панония, то в околните области. Константин Багренородни например споменава, че в Хърватия живеят авари "и по тях се вижда, че са авари".

И все пак, кои са били аварите?

Към момента има 4 различни теории за етническия характер на аварите.

1. Аварите са монголоезичен етнос (сянбийци или жужани);

2. Аварите са тюркоезичен етнос;

3. Аварите са клон на хионитите, преобладаващо ираноезичен етнос;

4. Аварите имат смесен етнически характер, получил се при придвижването им от Азиякъм Европа чрез инкорпорирането на различни племена. В хода на миграцията имаварите били претърпяли силно тюркско влияние.

В "Химн за победата на крал Пипин над аварите" се споменава жената на кагана с титлата хатун (catuni mulierimaledicti coniugis) като кралица (regina). Подобно име и статут сред хазарите споменава Ананиа Ширакаци в своята география "Ашхарацуйц": "А на север [са] хоните и техният град Варачан и други като него, и царят на Севера е хаканът, който е господар на хазирите, а царицата е Хатун, която е жена на хакана от народа на барсилите".

Според франкските хроники първите контакти между Карл Велики и каганата са се осъществили от посолство, изпратено от кагана и югура (iugurus), които били начело на "хунските князе" (principes Hunorum). В тези 2 фигури някои виждат практиката на съвладетелство при аварите.

В резултат на франкските удари хаганатът се разделил на 2 части. В западната част върховната власт била в ръцете на човек с титлата тудун. Франкските източници съобщават, че имал голяма власт над аварите и го наричат било "princeps Pannoniae", било "regulus", било "един от аварските вождове". Тудунът владеел днешните Западна Унгария, Долна Австрия и Югозападна Словакия, а може би и междуречието на Драва и Сава.

Източната част на Аварския каганат била в ръцете на владетел с титлата тархан. Според франкските документи той бил само един "ex primatibus" ("от първенците") на аварите. Когато българският кан Крум подчинил източната част на каганата, която била под властта на тархана, поданиците му се оплакали от това на своя"василевс".

Съдейкипо титли като хатун, каган, тархан, тудун аварите би следвало да са били тюркоезични. За съжаление за езика на аварите единствената информация са няколко запазени титли и един предполагаемо аварски надпис с гръцки букви от съкровището от Над Сен Миклош. Ранните аварски некрополи обаче демонстрират основно европеидни расови типове, делящи се на 5 категории индивиди:

1. Високи, долихоморфни, с тесни лица (нордически, протонордически, понтийски);

2. Брахикранни (динарски, предноазиатски, алпийски);

3. Грацилни, долихоморфни с тесни лица (класически грациален средиземноморски тип);

4. Високи, долихоморфни с широки лица (кроманьон А);

5. Ниски и средни на ръст, брахиморфни, с широки лица (кроманьон Б или източноевропейски тип).

След 80-те години на VІІ век и през VІІІ век обаче тези расови типове внезапно са заменени от монголоиди. Най-често те се срещат в 5 категории:

1. С висок ръст от мезобрахикранен тип (китайски или далекоизточен монголоиден);

2. С нисък ръст от долихокранен тип (байкалски или палеосибирски);

3. С нисък ръст с брахикранно и широко лице (тунгуски тип);

4. Енисейски и американоиден тип;

5. Централноазиатски и северномонголски тип.

Един от най-сложните въпроси на аварската археология и антропология е откъде са се появили аварските групи, довели до културната и антропологическа промяна в каганата. Ясен отговор науката все още не е дала. Допълнителна неяснота хвърля и т.нар. жълта керамика от аварските некрополи. Находки от нея са открити по десния бряг на Дунав в Барания и в комитата Толна, при вливането на Муреш и Кереш в река Тиса, в Словакия (Нови Замки), при Елосалаш по Среден Дунав и при вливането река Сио в Дунав, както и в Южен Ердел. Корените на тази керамика са в района на Согдиана от VІІ век. Керамиката от VІІ век от Пенджикент, Тали Барза и Кафир Кала в Согдиана е почтии дентична с жълтата керамика от Панонската равнина от VІІІ век и се смята, че е била донесена в Средна Европа от онези кланове, които спадат към втората вълна на аварската колонизация (т.нар. Втори аварски каганат), появили се скоро след 680 г. в Панония. Произходът на населението на Втория аварски каганат и изобщо на аварите продължава да е отворена тема. Няколкото оцелели думи като хатун, каган, тархан, тудун може да се приемат за знак за аварската тюркоезичност, но може и просто да са лексика, използвана от върхушката на Втория аварски каганат, самата тя тюркоезична и монголоидна, господстваща над едно преобладаващо европеидно аварско население...

1. Реконструкция на лице на авар от некропола Кунбабони

2. Облекло и оръжие на аварски войн

3. Облекло на аварка

4. Изображения на авари и аварски мечове

1. 2. 3. 4.

Редактирано Октомври 4, 2010 от Aspandiat

[КГ125]

Прави впечатление упоритостта на аварите да държат на старата си традиция и противопоставянето им на аристократите си - последните, явно осъзнали неизбежността на християнизацията, тръгват по пътя на Борис.

Но при аварите "Борис" е победен от "50-тте боили" и краят на държавата им не закъснява. Той впрочем напомня краят на България, като Крум е нещо като в ролята на Светослав,а франките - на Византия.

Прави впечатление обаче липсата на единство в ътре при хазарите - различни владетели водят различна политика, "народът" често се появява като самостоятеленн стихиен въстаник.

Прави впечатление и това, че липсва единно ръководтство в държавата. Хагани, тудуни, тархани, капкан - различни титли, водещи самостоятелна политика, инцидентно появяващи се като вождове на кампании. Изглежда, че аварите не са познали истинското държавно единство, заспали в уюта на средноевропейските земи.

Да си спомним тук и разговора на Крум с аварските вождове относно падналата им държава и причините за това.

Изглежда, че става дума за могъща държава със степен тип политическа организация, вероятно реципирала някакви институции от тюрките, а може и от българите - (оня "капкан" не ми излиза от главата!), но тази институционалност вече не работи, изтъркала се е, оказва се неефикасна пред новите имперски идеи и пред могъщата християнска религия и цивилизация.

Падането е дълго и трудно, следователно аварската държава е била голяма, но вероятно разтегната и институционално необединена. Вероятно могъщият хунски устрем, довел я до Европа, е потънал в уседналост и упорита древна традиция, спъваша приемането на християнството и европеизацията.

Последен блясък от степите в сърцето на Европа?

Съдбата на аварите би трябвало да накара тези, които упрекват Борис за избиването на болярите, да се замислят...

Археологията сочи смесено население и някакъв последен монголоиден елит?!?! Може би някакъв източен клан сред пъстротата на степния народ и държава?

Поздрави на автора за чудесната тема!!!

[glishev]

Аварите може би изпадат в криза, подобна на българската в VІІІ в., но не излизат от нея.

[КГ125]

Може би защото нямат близкия пример на византийската държавност? Западът е до тях, но той тепърва създава империята, докато източният Рим е под носа на българите?

[nik1]

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА АВАРСКИЯ КАГАНАТ

Вода и кръв в сърцето на Европа

Активната външна експанзия и неимоверното нарастване на мощта на Франкската държава при Карл Велики създава франкски врагове на различни и твърде отдалечени един от друг фронтове – в днешна Северна Германия саксонците, по Горния Дунав – баварците, в Испания – арабите. Покоряването на саксонците и франкското напредване в Бавария предизвикало основателни опасения сред аварите, че след баварците идва и техният ред. През 781 г. и отново през 788 г. баварският херцог Тасион ІІІ бил принуден да положи клетва за вярност пред Карл Велики. През същата 788 г. Тасион сключил и съюз с аварите, но това не го спасило, защото на следната година по обвинения в неподчинение бил отведен в Ингелхайм, след като войските му били окончателно победени. Вместо да бъде екзекутиран,през 794 г. бил пратен в манастир, като преди това официално се отказал отвластта си над Баварското херцогство.

Изглежда въпреки завладяването на Бавария от франките аварите не смятали да се откажат от съюза си с нея. Почти веднага след като Карл Велики развързал ръцете си с пленяването на Тасийон, той решил да предприеме офанзива срещу аварите.

Войната на франките с аварите започнала още преди окончателното завладяване на Бавария. През 791 г. едната колона под личното командване на Карл Велики превзела аварските укрепления по долното течение на река Раба, а втората колона начело с Пипин, син на франския крал, през Фриул достигнала до горното течение на Сава и превзела тамошния аварски хринг (укрепление).

Следната 792 г. носела семената на нови военни действия по водните артерии на Средна Европа. По заповед на Карл Велики при град Регенсбург бил построен мост за по-лесно настъпление срещу аварите. По същото време обаче въстанали саксонците-езичници срещу франките, като проводили пратеници да сключат съюз с аварите за борба срещу общия враг. Разрастването на саксонското въстание през 793 г. дало глътка въздух на аварите и отекнало чак сред арабите в Испания, също франкски врагове.

Въпреки това равновесието на силите определено било неблагоприятно за аварите. През 795 г. тудунът, който владеел западната част на каганата, проводил пратеници при Карл Велики с предложение да се покори и покръсти. На следната година тудунът се представил във франкската столица Аахен, но на връщане бил убит, изглежда от самите авари, които не искали да се покорят и покръстят.

Като отмъщение, на своя глава, без заповед на Карл Велики, маркграфът Ерих Фурландски организирал поход срещу аварите в съюз с хорутанския княз Войномир. Обединените войски проникнали дълбоко на аварска територия и стигнали до главния аварски хринг между реките Дунав и Тиса, превзели го и заграбили огромна плячка, натрупвана с течение на 2 столетия, голяма част от която пратили в Аахен.

На следващата 796 г. по заповед на Карл Велики синът му Пипин, обявен за крал на Италия, начело на франкски, лангобардски, баварски и алемански войски прекосил Дунав. Новият аварски каган дал васална клетва пред Пипин, за да спаси властта и живота си. Изглежда обаче това е било личен акт на кагана и на приближените му, защото франките продължили настъплението си, разорили (отново?) главния аварски хринг, след което преминали река Тиса и разгромили намиращите се там аварски войски, като взели много пленници. Остатъците от аварските сили сеоттеглили в Банат.

Обаче франкската власт в Панония не била твърдо установена, защото още през 797 г. избухнало аварско въстание срещу завоевателите и насилственото покръстване. Ерих Фурландски успял да потуши бунта по Дунава и принудил аварите да изпратят посолство при Карл Велики, за да заявят отново покорство и подчинение. Изглежда, че както и при подчинението на аварския каган през 796 г., управляващата аварската знат била изгубила контрол над цялата аварската територия, защото в западните части на каганата въстанието против франките продължавало въпреки официално заявеното от аварските пратеници покорство в Ааахен. Тудунът, владеещ западната част на каганата, не се подчинил на Карл Велики. Чак презвтората половина на 797 г. франките успяли да сломят съпротивата му, но въпреки това отново не успяли да потушат аварското въстание. Съдейки по някои данни, то е продължило поне до 802 г. и аварите не се ограничили до пасивна съпротива, а предприели настъпление на франкска (баварска) територия. Всъщност, вероятно през 798 г. франките изгубили всичките си придобивки от кампаниите от 795-796 г. През 799 г. аварите нахлули в Бавария, където бил убит управителят на областта Геролд, а през същата година в поход против славяните загинал и страховитият Ерих Фурландски. Три лета по-късно, през 802 г., франкските графове Кадолах и Готеран заедно с много от хората си загинали в битката при Castellum Gutonis.

Неблагоприятният за франките развой на събитията в Панония принудил Карл Велики лично да поеме командването на източните войски. През 803 г. начело на големи сили той навлязъл в Панония, разгромил новия аварски тудун, който паднал в плен. Тудунът трябвало да положи клетва за вярност пред франкския (вече) император и да стане негов васал. След франкските войски се движели и свещеници, които покръствали населението. Войната явно се е водила с голямо ожесточение, защото летописецът Айнхард съобщава, че в тази кампания цяла Панония била обезлюдена и било унищожено цялото аварско племе, като била взета огромна плячка, заграбена по-рано от аварите от други народи.

През 805 г. някой си аварски капкан, който след покръстването получил името Теодор, дошъл в Аахен, за да търси земя за заселване на своите родове. Хората на Теодор изглежда не са били от Панония и са били принудени да се преселят от заеманата от тях по-рано област поради нападениятана славяните. Според Х.Ловмянски капкан Теодор преди това е управлявал земите на Потисия в най-западния край на днешна Украйна с градовете Смижани, Земплин, Бреков, Вари, Солотвино, Ужгород. Оформилият се политически вакуум изглежда скоро е бил запълнен от българите, установили контрол над бившите владения на Теодор. Когато през 903 г. маджарите нахлули в тези земи, те били управляваниот местния княз Лаборц, васал на българския управител Салан.

Франките склонили да приемат Теодор и хората му и им дали за заселване земя между Савария и Карнутум. Теодор трябвало да положи клетва за вярност и да се признае за васал на императора. Скоро обаче капканът бил убит от своите съплеменници, които били все още езичници. Новият аварски каган трябвало също да положи клетва за вярност пред Карл Велики и да се покръсти. След като му дали името Абрахам, той получил инвеститура от франкския император. Но последният не бил уверен в искреното аварско подчинение и вярност и разположил войски, които да държат под контрол аварите. За да заздрави завоеванията си и границите, през 806-807 г. Карл Велики наредил всеки войн да остане въоръжен и да има готовност да бъде мобилизиран в случай на война в Испания или срещу аварите по границата.

За последен път аварският каган е споменат през 811 г., когато се явил в Аахен начело на други аварски аристократи, сред които бил и аварският тудун. Франкските извори наричат аварския монарх canizaucius princeps Hunorum, запис, за който се предполага, че е само титла, а титла и лично име – canus Izanacius, тоест "каган/кан Исаак".Той бил един от тримата известни аварски висши аристократи с юдео-християнски имена от времето на разпада на Аварския каганат, получили инвеститура от Карл Велики: Теодор, Абрахам и Исаак. В същата година Карл Велики пратил войски, за да прекратят избухналата война между аварите и славяните, явно набрали смелост да започнат открита война срещу доскорошните им потисници след техния крах. Франките се разправили едновременно и с двете враждуващи страни – били пленени както каганът и тудунът, така и славянските князе. Въпреки това след тази дата изглежда франките решили да заложат на отслабналите авари като противовес на славяните, упражняващи натиск по източните граници на Франкската империя. През 822 г. ново аварско пратеничество било прието в двора на император Людовик Благочестиви. Заедно с аварите имало и пратеници на "всички източни славяни". Това е и последното сведение за самостоятелно участие на авари в международните отношения.

"Погибоша аки обре"

"Быша бо обре телом велици, а умом горди, и Бог потреби я, и помроша вси, и не остася ни един обрин. И есть притча в Руси идо сего дне: погибоша аки обре, их же несть племени, ни наследка."

Дали обаче аварите изчезнали така безследно, както твърдят "Повесть временных лет" и "Лексиконът на Свидас"? Всъщност за по-нататъшната съдба на аварите има дветеории: "теория на унищожението", според която аварите били изтребени от франките и българите, и теория, че те се продължили да населяват Панония и през слезващите десетилетия.

Франкската империя реално завзела само най-западната част от Аварския каганат, като се задоволила най-вече с това да обезсили опасния си противник. На територията между Виенската гора, Незидерското езеро и река Раба на запад до река Тиса на изток била създадена аварска васална държава. Източно и североизточно от Тиса се простирали българските владения. До 836 г. император Людовик Благочестиви и Людовик Немски издавали грамоти, с които потвърждавали поземлените имоти на епископи и манастири на територията на аварите. Всичките грамоти обаче били за земи, западно от река Раба, което показва, че източно от нея властта на франките била формална и на тази територия те нямали възможност да създават феодални имения. До 860 г. Аварската държава се споменава като Ungarorum marcha, но това название може да се е отнасяло не за останките от стария Аварски каганат, а за новата васална формация, създадена в самото начало на ІХ век от франките. Че и през втората половина аварите са реален етнически факт свидетелства едно франкско сведение за аварски поход, който франките успяли да отбият през 863 г. Към 871-873 г. в "Списък на покръстените каринтийци и баварци" се споменава за малка област с покръстени авари, които живеели на своя земя и плащали данък на източнофранкските крале. Във връзка с въпроса докога е просъществувала аварската държавица в Панония и самите авари, важна информациясе съдържа в "Хроника за годината 889" на абат Регино. Сведението дори позволява да се допусне, че към края на ІХ век панонските авари са отхвърлили франкския сюзеренитет. Регино разказва как маджарите, притиснати от печенегите, прекосили Карпатия и в Панония първо завзели пасищата на свободните авари, а оттам започнали да нападат Моравия, Каринтия и България. Земята на свободните авари авторът нарича Avarum solitude ("Аварска пустош"). Английският крал Алфред в своята "Космография" също отбелязва, че аварската земя е пустиня, което показва, че областите, където все още се крепели аварите, са били много рядко населени.

Археологически обаче има проблеми да се приеме, че аварите са заварили маджарското нашествие в края на ІХ век. За много специалисти изобщо не е сигурно, че поне един от големите късноаварски некрополи са се използвали все още към края на ІХ и началото на Х век или пък че в ранномаджарските гробове има и късноаварски предмети. От друга страна обаче аварите изглежда са просъществували поне до средата на Х век ако не собствено в Панония, то в околните области. Константин Багренородни например споменава, че в Хърватия живеят авари "и по тях се вижда, че са авари".

И все пак, кои са били аварите?

Към момента има 4 различни теории за етническия характер на аварите.

1. Аварите са монголоезичен етнос (сянбийци или жужани);

2. Аварите са тюркоезичен етнос;

3. Аварите са клон на хионитите, преобладаващо ираноезичен етнос;

4. Аварите имат смесен етнически характер, получил се при придвижването им от Азиякъм Европа чрез инкорпорирането на различни племена. В хода на миграцията имаварите били претърпяли силно тюркско влияние.

В "Химн за победата на крал Пипин над аварите" се споменава жената на кагана с титлата хатун (catuni mulierimaledicti coniugis) като кралица (regina). Подобно име и статут сред хазарите споменава Ананиа Ширакаци в своята география "Ашхарацуйц": "А на север [са] хоните и техният град Варачан и други като него, и царят на Севера е хаканът, който е господар на хазирите, а царицата е Хатун, която е жена на хакана от народа на барсилите".

Според франкските хроники първите контакти между Карл Велики и каганата са се осъществили от посолство, изпратено от кагана и югура (iugurus), които били начело на "хунските князе" (principes Hunorum). В тези 2 фигури някои виждат практиката на съвладетелство при аварите.

В резултат на франкските удари хаганатът се разделил на 2 части. В западната част върховната власт била в ръцете на човек с титлата тудун. Франкските източници съобщават, че имал голяма власт над аварите и го наричат било "princeps Pannoniae", било "regulus", било "един от аварските вождове". Тудунът владеел днешните Западна Унгария, Долна Австрия и Югозападна Словакия, а може би и междуречието на Драва и Сава.

Източната част на Аварския каганат била в ръцете на владетел с титлата тархан. Според франкските документи той бил само един "ex primatibus" ("от първенците") на аварите. Когато българският кан Крум подчинил източната част на каганата, която била под властта на тархана, поданиците му се оплакали от това на своя"василевс".

Съдейкипо титли като хатун, каган, тархан, тудун аварите би следвало да са били тюркоезични. За съжаление за езика на аварите единствената информация са няколко запазени титли и един предполагаемо аварски надпис с гръцки букви от съкровището от Над Сен Миклош. Ранните аварски некрополи обаче демонстрират основно европеидни расови типове, делящи се на 5 категории индивиди:

1. Високи, долихоморфни, с тесни лица (нордически, протонордически, понтийски);

2. Брахикранни (динарски, предноазиатски, алпийски);

3. Грацилни, долихоморфни с тесни лица (класически грациален средиземноморски тип);

4. Високи, долихоморфни с широки лица (кроманьон А);

5. Ниски и средни на ръст, брахиморфни, с широки лица (кроманьон Б или източноевропейски тип).

След 80-те години на VІІ век и през VІІІ век обаче тези расови типове внезапно са заменени от монголоиди. Най-често те се срещат в 5 категории:

1. С висок ръст от мезобрахикранен тип (китайски или далекоизточен монголоиден);

2. С нисък ръст от долихокранен тип (байкалски или палеосибирски);

3. С нисък ръст с брахикранно и широко лице (тунгуски тип);

4. Енисейски и американоиден тип;

5. Централноазиатски и северномонголски тип.

Един от най-сложните въпроси на аварската археология и антропология е откъде са се появили аварските групи, довели до културната и антропологическа промяна в каганата. Ясен отговор науката все още не е дала. Допълнителна неяснота хвърля и т.нар. жълта керамика от аварските некрополи. Находки от нея са открити по десния бряг на Дунав в Барания и в комитата Толна, при вливането на Муреш и Кереш в река Тиса, в Словакия (Нови Замки), при Елосалаш по Среден Дунав и при вливането река Сио в Дунав, както и в Южен Ердел. Корените на тази керамика са в района на Согдиана от VІІ век. Керамиката от VІІ век от Пенджикент, Тали Барза и Кафир Кала в Согдиана е почтии дентична с жълтата керамика от Панонската равнина от VІІІ век и се смята, че е била донесена в Средна Европа от онези кланове, които спадат към втората вълна на аварската колонизация (т.нар. Втори аварски каганат), появили се скоро след 680 г. в Панония. Произходът на населението на Втория аварски каганат и изобщо на аварите продължава да е отворена тема. Няколкото оцелели думи като хатун, каган, тархан, тудун може да се приемат за знак за аварската тюркоезичност, но може и просто да са лексика, използвана от върхушката на Втория аварски каганат, самата тя тюркоезична и монголоидна, господстваща над едно преобладаващо европеидно аварско население...

1. Реконструкция на лице на авар от некропола Кунбабони

2. Облекло и оръжие на аварски войн

3. Облекло на аварка

4. Изображения на авари и аварски мечове

1. 2. 3. 4.

Бел. мод. (Aspandiat). Аз (или помолен от мен модератор) ще изтрия без предупреждение всяко мнение в тази тема, което счета за спам или за автохтонизъм. Предупреждавам предварително, за да няма впоследствие обидени.

Информацията за тюркоезичността на аварите ти е доста стара, и невярна.

http://helimski.com/1.18.doc

http://helimski.com/2.170.PDF

http://helimski.com/2.175.rtf

Очевидно (и от изложението ти става ясно) че европейските авари през 6 век са смесен народ.. Като народ (или съюз) те са възникнали, най-вероятно при смесването на "Жуан-Жуан" (които се смятат в историографията за пратунгусоманджуроезичини), със средноазиатски групи (предполагаемо източноираноезични)..

[RIZAR]

Avares не са никакви късно довтасали манчжуро-чукундури.

Ето оригиналния текст , в който се вижда произхода на аварите - "Аvares a gothis originem ducunt ...'' .

Преди 2 години бях пуснал тема именно с такова наименование, но отново поради техническа повреда във форума се беше изтрила. Хубава предпоставка отново да бъде реанимирана.

"От готите се образували четири народа: готи, хипоготи, гепиди и вандали, от които аварите започнали да преминават в земята на ромеите " - това е отбелязано в изворите.

[RIZAR]

Не знам кой ми изтри поста ... сигурно , ще е този дето гътна и цяла тема .

Разни жуан-чукундурски глупости , могат да се пробутват на форума, а цитати и то по ГИБИ да се игнорират .

Аварите не се неизвестен народ.

Avares a gothis originem ducunt ...

Oт готите се образували четири народа: готи, хипоготи, гепиди и вандали , от които аварите започнали да преминават в земите на ромеите. - това е записано от ИЗВОРИТЕ И и престанете да ги манипулирате.

[RIZAR]

Бел. мод. (Aspandiat). Аз (или помолен от мен модератор) ще изтрия без предупреждение всяко мнение в тази тема, което счета за спам или за автохтонизъм. Предупреждавам предварително, за да няма впоследствие обидени.

А ето откъде излязла злочестата ЗАПОВЕД.

Ами честито имаме си и КАЗУС , предлагам , на модераторите , вече да назначим и един адвокат да защитава ''автохтонците'' от модераторските идеалистически субективизми .

[RIZAR]

Вижте какво, мегабългарски или автохтонни тези тука не вярвам да просъществуват. Авторът на темата да каже приема ли да се обсъжда евентуалната българска връзка на аварите или това да отиде в друга тема.

Съмняваш се , ама е факт , дай да помислим , откъде се е появил извора ,който , твърди - "Avares a gothis originem ducunt" - и още -

"От готите се образували четири народа : огти, хипоготи, гепиди и вандали , от които аварите започнали да преминават в земята на ромеите..."

[RIZAR]

Съжалявам КГ , има ги в ГИБИ, но моята тема изгръмя още преди 2 години на вятъра. Беше дефлоътната след един бъг във форума.

Днес като видях тази тема , си разлиствах една тетрадка с извадки от извори и въобще мои писания и се натъкнах на тях. Писал съм нещо ГИБИ 5-ти том 281-283 , но се оказа друго

Сигурен съм , че ги има тези извори . Някой ще се досети по-нататък къде се намират.

[Aspandiat]

Вижте какво, мегабългарски или автохтонни тези тука не вярвам да просъществуват. Авторът на темата да каже приема ли да се обсъжда евентуалната българска връзка на аварите или това да отиде в друга тема.

Не, авторът не приема определено. Не се е трепал в къса доба, за да бъде нацвъкана с глупости.

здравей аспандиат

защо тези заплахи за триене на мнения ? не мислиш ли че трябва да помолите "братоците" дето определят правилата на форума и назначават съмишленици за модериране,да ги запишат тези правила ,че "автохонното" се трие,че "фоменкощината" или споменаване на понятие неприемливо от вас се трие ,че може да се заплашва някой който и да е с бан или триене ,демек да се унижава всеки един за мисленето което е поиказал по даден въпрос след като не сте обявили за такива правила на форума си. Ами обявете в правила на форума тези неща,това е единствения начин . Всичко друго сами трябва да осъзнавате какво е -били сте частна фирма,братоците ви били назначили за да защитавате тяхната концепция -ами ,това е добре ,разрешено е ,но трябва да го обявите в правилата на форума си.

Нещо не си наясно с нещата. Пуснал съм тема, поработил съм доста по самото й написване. За научен принос не претендирам, идеята беше да има нещо по-читаво по въпроса от мизерната родна Уикипедия. Мога не само като модератор, а и като автор да държа мненията да се придържат към началния дух на темата ( всеки автор на тема в този форум има право да иска придържане към първоначалния дух на пусната от него тема). Тъй като по същество единственото мнение по темата тук е на Ник 1, а останалото е спам и опит автохтонията да влезе през задния двор, повечето постове са изтрити.

Явно няма потребители, които могат да или искат да участват смислено тук, затова я заключвам.

[Aspandiat]

Понеже "отдолу" получих обвинения в дискриминация и едва ли не модераторски произвол, а "отгоре" бе изразено мнение, че не е хубаво темата да стои заключена, отключвам я и възстановявам всички заличени досега постове. Не смятам да налагам повече каквито и да е ограничения върху писането в нея. Ако някой занапред установи, че му липсват постове, да не търси вината в мен.

Поздрави на всички.

[resavsky]

Един от митовете е че Аварския каганат е рухнал защото не е интегрирал славяните.Поредната славянофилска теория.Истината е че каганата рухва поради крайно неблагоприятон стечение на външни фактори е не поради отношението си към славяните.

[КГ125]

Съдейки по прочетеното в първото мнение, в причните за рухването има място и недостатъчна вътрешна интеграция на държавата.

[glishev]

А тази липса на вътрешна интеграция може спокойно да е свързана с отношенията между различните етнически компоненти.

[Thorn]

Останали са ви някакви марксистки рудименти, непременно да търсите някакви социално икономически причини. Хаганатът е рухнал, защото е загубил серия от важни и ожесточени войни. Толкова. Останалото са спекулации.

[КГ125]

Но Торн, за това също си има причини. Проследи хронологията - спорадична съпротива, съгласия и отмятане, липса на единство.

[КГ125]

А тази липса на вътрешна интеграция може спокойно да е свързана с отношенията между различните етнически компоненти.

Може, но за това трябва да се засече с повече данни за такива различия. Може да е и просто разделение между отделни общности, родове, области и аристократи.

[Elemag]

Би било добре в началния пост по темата да бъде добавен и списък с използваната литература по аварската проблематика.

[RIZAR]

Досега не знам , някой в България да е направил сериозно изследване за аварите.

В ГИБИ И ЛИБИ има достатъчно споменавания за тях. Трябва да се направи и сериозен анализ от гледна точка на взаимовръзките между българите и тях , защото това досега е правено, от някои само на рудиментите от предполагаемия общ тюркски , или наскоро въведения ирански произход.

Досега не е обяснено , защо аварите идват от Изток , а в крайна сметка завлядяват ЗАПАДНИЯ дял на българските племена. От какво е била провоцирана тази постановка и защо аварите например, ако са живяли по Каспийските равнини не са ударили към Персия?

[miroki]

Досега не знам , някой в България да е направил сериозно изследване за аварите.

В ГИБИ И ЛИБИ има достатъчно споменавания за тях. Трябва да се направи и сериозен анализ от гледна точка на взаимовръзките между българите и тях , защото това досега е правено, от някои само на рудиментите от предполагаемия общ тюркски , или наскоро въведения ирански произход.

Досега не е обяснено , защо аварите идват от Изток , а в крайна сметка завлядяват ЗАПАДНИЯ дял на българските племена. От какво е била провоцирана тази постановка и защо аварите например, ако са живяли по Каспийските равнини не са ударили към Персия?

По земите на Персите има , но има и в кавказието , или земите на Велика България. тука се говори за Хуни , но и за Българи по точно.

А аварите може да ги търсим и в споменатите племена.

Става дума за ГИБИ-2 185

http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_II/06.%20Agatii%20Mirineiski/185.jpg

[RIZAR]

Да ,да да друг път щем ги слушаме приказките за хитрата лисича кошута дето набързо рипнала хуни, българи и авари от Азия в Европа .

[Warlord]

При споменаването на тази легенда рипват от Европа в Европа (от Таманския на Керченския п-в) и нема ни авари ни гявол, за българи и готи идеше реч.

[miroki]

Само, че преди споменаването на легендата с Кошутата пише кои къде са живяли, не го пропускайте това.

Хуни котригури и ... на изток от Азовско море

както и отсам планината Тян Шян в Азия. (по рано се питахме защо не са ударили към Персия, ами те явно са си били и там)

Най общо казано същият състав като в Паноноя около 200г. ( за които имаме данни)

към тези данни ако имате и вие други данни ги добавете да за кърпим малко картината.

[resavsky]

Останали са ви някакви марксистки рудименти, непременно да търсите някакви социално икономически причини. Хаганатът е рухнал, защото е загубил серия от важни и ожесточени войни. Толкова. Останалото са спекулации.

Подкрепям напълно.Вероятно разединението се е появило едва когато франкското военно надмощие е станало ясно изразено.Тогава са се появили две фракции:първата за приемане на християнството и евентуално васалитета на Франксктата империя /но с евентуално запазване на някаква вътрешна автономия/ и крайна фракция настояваща за съпротива до последния човек без никакви отстъпки.