Ролята на религията

[alvassareiro]

Иска ми се да дам едно ново гледище на ролята на религията и Църквата в контекста на цивилизацията. Следя с интерес дискусията за “един ли е християнският Бог”, но честно казано, първо, струва ми се напълно безполезна, и второ – не се казаха важни и ключови неща, а дискусията забуксува в зазубрени фрази и теологически доказателства. Всъщност, този аспект на религията интересува най-малко, вълнува най-малко хора и има най-малка роля в процесите. За доказателство ще посоча само факта, че по време на мъченичеството в Римската империя, за религията си са умирали хора, които изобщо не са познавали догмите, онтодологическите доказателства и аргументи, защото по това време такива просто още не е имало. Отделно, когато вече се формира догматиката и доказателствата за съществуването на Бога, съвсем малко хора са били в състояние да ги изведат, а още по-малко – да ги разберат. Затова насочвам дискусията, или по-скоро стартирам нова дискусия в нова плоскост. А имено практическата функция на религия и Църква в живота на обществото, реалиите, реалностите, фактите, значението за обикновения човек, което в крайна сметка е единственото, което има значение. Всъщност, дали има Бог или не, обект или субект е, доказва ли се, или не, няма никакво значение. Важно е защо хората вярват и дали вярват изобщо.

Искам да започна изложението с общия модел на темата. Има два кръга – единият е по-тесен, другият по-широк. По-тесният смислов кръг на изложението се свързва с анализ на религията като реакция на огромните безлични човешки маси в една цивилизация, вътрешния пролетариат, срещу предизвикателствата и гнета на доминиращото малцинство. Някой беше казал, че религията е опиум за народа, нещо, което е абсолютно вярно. Само че същият този замени този опиум с друг опиум, изглежда още по-смъртоносен, а днес, когато и първият, и вторият опиум вече не опиват, съществува нов опиум – безкрайният прагматизъм, материализъм и науката. Факт е, че хората имат и винаги са имали нужда от опиуми, за да се лекуват, за да реагират, за да занимават ума си с нещо, и въпросът е кой опиум дава най-добрите ефекти.

Вторият кръг, който е по-широк, разглежда религията в контекста на цялата цивилизация, не на част от нея. Тук ще очертая по-късно три основни постановки. Религията като бич, раково образувание, което подтиска и води до рухване на цивилизацията; религията като гъсеница или буфер между умиращата цивилизация и нейния наследник от второ или трето поколение; и религията или Църквата като по-висш тип общество от цивилизацията, по начина, по който цивилизацията е по-висш тип общество от примитивните общества.

За нуждите на първата част от резюмето ми ще дам пример от древната история на Близкия изток. Във втората част или кръг ще изследваме християнството, като между първия и втория пример има тясна връзка, с което ще затворим кръга.

А. Религията като реакция на вътрешните човешки маси срещу гнета на доминиращото малцинство в епохата на разлагане на цивилизацията.

Вавилонскта цивилизация, която може да бъде разглеждана като сродна на по-старата шумерска, или като същата в последния си етап, влиза в епохата на смутното време към 8-7 в. Пр.н.е, когато една от териториално обособените й части, Асирия, развързва варварски милитаризъм и военни кампании. В предходните векове Асирия е буфер, плацдарм на ръба на цивилизацията, която я брани от съседната сириакска, както и от набезите на варварите от иранските плата, и по този начин хинтерлендът на цивилизацията е освободен от сблъсъци, за да вложи усилията си в нещо градивно. Но когато асирийските пазачи обръщат оръжия отвън навътре и премазват Вавилон и Египет, цялата цивилизация започва бавен разпад и навлиза в епата на смутното си време. Асирийският терор разширява географски разлагащото се общество на изток, вазвемайки редица примитивни общности в района на Загрос и Иран. На запад преминава Ефрат и покорява близкия изток и Египет, т.е цели две чужди цивилизации. Тези жертви на разюздания вавилонски милитаризъм често са изселвани – като класическият пример е изселването на евреите от Саргон (изгубените 10 племена) и по-късното преселение от Новуходоносор в самия Вавилон (вавилонския плен).

Тези асирийски ужаси водят до отцепването и формирането на вавилонски вътрешен пролетариат в рамките на цивилизацията, съставен в голяма част от поробени и изселени членове на чужди покорени от асирийците цивилизации или от покорени примитивни варварски народи. Всъщност, можем да направим паралел между тези глави от вавилонската история с по-късните събития от живота на елинското общество. По-късното включване на сириакското общество в елинския вътрешен пролетариат дава плода на християнството, родено на базата на юдаизма, така по същия начин по-ранното включване на същото това сириакско общество като част от вавилонския вътрешен пролетариат ражда самия юдаизъм като реакция, на базата на една по-стара примитивна религия, принадлежаща на определена териториална общност, от каквито е съставена сириакската цивилизация, а именно Юдея. Та с две думи, и християнството, и юдаизмът, са продукти на един и същ вътрешен пролетариат – този на сириакската цивилизация – и са реакции на неговото включване и тероризиране от страна на доминиращото малцинство в две различни чужди цивилизации – съотв. гръко-елинската и вавилоно-шумерската.

В този смисъл ние бихме могли да разглеждаме християнството и юдаизма като съвременни – в смисъл, че се появяват на един и същ етап от живота на една и съща цивилизация при последователните й включвания в две последователни цивилизации – като философски сходни, в смисъл, че изпълняват едни и същи социални задачи – да облекчат бремето на огромните човешки маси под млатилото на елинския и вавилонския харман, и в този смъсъл, равнозначни. Но има и друга гледна точка, която ги представя като последователни във времето и качествено натрупващи се етапи на един и същ процес на духовна еволюция. В този смисъл християнството не е равностойно, равнозначно и аналогично на юдаизма, а го надгражда, усъвършенства, доразвива, като същевременно и християнството, и юдаизмът, са по-висши в различни степени на висшост, спрямо предходната примитивна юдейска религия, родила юдаизма. Ако се направят исторически паралели,можем да допуснем, че Мойсей съответства на разпадането на новата империя на Египет, а Авраам се свързва с рухването на шумерската империя и нейното кратко продължение и съживяване от Хамураби. Така Авраам, Мойсей, пророците и Ийсус показват връзката между разпадането на цивилизацията и новите инициативи в религията.

Реакциите на огромните човешки маси, наречени вътрешен пролетариат, в нашия случай произхождащ от чужди цивилизации или общества на цивилизацията-покорител, имат две основни разновидности. Те се лакатушат между насилственото противопоставяне и благата реакция, като винаги насилственото надигане рано или късно е сломено, а градивна роля и значение за цивилизацията има благата и миротворска реакция.

Прави впечатление, че откликът на вавилонския хомот чрез нова висша религия идва не само от човешки маси, влети насилствено във вавилонската цивилизация от чужди цивилизации, но идва и от примитивни общества. Докато европейските и северноафриканските варвари, след като са превзети от Рим, не отговарят на римското бреме със свои религиозни открития, а приемат чуждото откритие на християнството, иранските диви варвари от Загрос, превзети от асирийците, откликват на това като раждат свой си, местен пророк – Зороастър. Трудно може да се каже, дали това е съвсем нов и оригинален зародиш на местна висша религия, или далечно ехо на юдаизма, но зороастризмът и юдаизмът са равни и имат еднакви функции в своята зрялост.

Когато смутното време на вавилонската цивилизация свърша с окончателното заличаване на Асирия, вавилонското общество навлиза в епохата на универсалната си държава, съградена от новуходоносор под формата на Нововавилонска империя. В този контекст юдаизмът и зороастризмът се състезават по между си за привилегията да създадат новата зачатъчна (спрямо нашето християнство) универсална църква в политическата рамка на Нововавилонската империя по същия начин, по който християнството и митраизмът се състезават за същото векове по-късно в рамките на Римската империя.

Но начинанието на юдаизмът и зороастризмът се проваля, поради две основни причини. Първо, Новововилонската империя е мимолетна, в сравнение с Рим, и наследниците на Новуходоносор, Набонидис и Белшазар, не са Траян и Диоклециян, а по-скоро Юлиан и Валенс. След по-малко от век Нововавалонската империя е превзета от меди и перси и заменена с Ахименидската империя. Тази нова универсална държава на цивилизацията си политически е иранска (персийска), а културно – сириакска.

В рамките на новата политическа структура, при която вавилонското доминиращо малцинство си сменя местата и става вътрешен пролетариат, а предишният сириакски пролетариат сега става доминиращо малцинство, се създават благоприятни условия за масовия и доброволен триунф на зороастризма или юдаизма и това е могло да стане много по-сигурно и много по-бързо. Само че колелото се завърта и след 200 години Ахеменидската империя е в ръцете на македонския завоевател. Бурното нахлуване на елинската цивилизация в сириакското общество разрушава неговата универсална държава много преди тя да изиграе историческата си роля, каквато изигра Римската империя за християнството.

В резултат от това нахлуване двете зачатъчни висши религии на юдаизма и зороастризма, дотогава разпространявани мирно от Ахеменидите, са принудени да се отклонят от мисията и функциите си. Те заместват присъщите си религиозни и духовни функции с политическа роля. Стават политически инструмент, с който сириакската цивилизация, към която Ахеменидската империя е част, се бори срещу нахлулия елинизъм и елинизацията. Всяка на свой терен. Юдаизмът, в изолираната си западна позиция до Сердиземно море е по-близо до местата на елинско излъчване, и е сломен между 66-135 г. сл.н.е.

Зороастризмът, в твърдините си на изток от Загрос, през 2-3 век от н.е отново начева борбата против елинизацията. В империята на Сасанидите то се явява по-мощно политическо оръжие срещу нахлулия елинизъм отколкото юдаизмът успява да бъде в малкото и немощно княжество на Макавеите. Сасанидите на войнстващия зороастризъм обезкървяват Рим в четиривековна борба, започнала в 3 в. И завършила в 628 г. по време на Ираклидите. Дори при това положение Сасанидите се провалят в начинанието си с помощта на зороастризма да изгонят елинизма от Азия и Африка, и накрая зороастризмът, религия, духовност, употребен и изхабен, употребен политически заплаща същата цена, каквато плаща и еврейството. Днес и персите, и евреите, живеят като диаспора, вкаменени религии, които нямат духовни послания, а чисто политическата функция да интегрират и обединяват разпръснатите си членове, те са загубили първоначалните си послания към човечеството и са оцелели до днес като парализирани вкаменелости от отдавна изчезналата сириакска цивилизация. Всъщност вредните ефекти от политическото вмешателство над религията може да бъде проследено и в аналогичните събития във Византия и ролята на православието.

Виждаме как въздействието и ефектите на една чужда цивилизационно културна сила не само отклонява две зачатъчни висши религии от правилния духовен път и ги канализира в политическата плоскост, лишавайки ги от сила и смисъл, но ги и разцепва. След преобразуването на юдаизма и зороастризма като интструменти на политическа опозиция на чужди влияния, източният религиозен гений намира убежище сред онези свои елементи, които реагират не войнствено, а благо, на елинизацията. Раждайки християнството и митраизма като духовни продукти на сириакската фракция в елинския вътрешен пролетариат, източната религия намира нов израз и сили, които юдаизмът и зороастризмът са изгубили след канализирането си в политическата плоскост.

Християнството на свой ред, след като е победило пълво митраизма, а после и елинските си покоретили от Римската империя, се разпада на три клона. Котолико-ортодоксалното християнство, което е в пълно съзвучие с елинизма, и несторианството и монофизитизма, които приемат войнстващите роли на опозиция срещу елинизацията и отново се отклоняват в политическата плоскост, точно както юдаизма и зороастризма. И естествено, не постигат резулатите които преследват да изгонят елинизма от полето на сириакската цивилизация, изгърмяват патроните си, изхабяват енергията си в политика, не в духовност, и оцеляват до днес като парализирани вкаменелости, точно както своите аналози юдаизмът и зороатризмът.

Двата последователни провала на войнстващите фракции на сириакския пролетариат в усилията си да изгонят чрез насилие елинизма – юдаизъм/зороастризъм и монофизитизъм/несторианство – не изхабяват обаче войнстващите духове в сириакското общество за борба срещу елинизма. Този окончателен политически триунф на силата в изгонването на елинизма от Изтока се постига в крайна сметка чрез друга висша религия пак със сириаскски произход. Ислямът поваля Римската империя в Африка и Близкия изток, и се явява универсална Църква на реконструираната най-сетне универсална държава на сириакската цивилизация – Халифата на абасидите, функционален продължител на Ахеменидската империя.

Войнстващият дух на исляма като насилствена реакция на сириакските вътрешни пролетариати срещу елинизирането на тази част от света сега се насочва срещу онази християнска факция, която символизира елинизма – източното православие и католицизма. Тази офанзива, започнала след инвазията на Асирийската империя през 8 век пр.н.е продължава и до днес, 2 800 години по-късно, и е ясно, че следващата голяма война ще е на религиозна основа. Ето ролята на религията като реакция на вътрешния пролетариат срещу гнета на доминиращото малцинство.

Една дума за исляма. По-важното го казах в горния пасаж. Универсалната държава на древната сириакска цивилизация е халифатът на Абасидите, която рухва в средата на 13 век. Оттогава се формира универсалната Църква на исляма, което е какавида, буфер, между загиналата сириакска, и евентуалния й наследник. Всъщност, днес арабския свят, бъдейки в епохата на универсалната си Църква - общество, разделено на множество местни държави, живеещи в относително съгласие и хармония и обединени от религият, съответства на аналогичната епоха в нашето общество - епохата на универсалната християнска църква между 4-16 век от н.е, и ако приемем, че универсалната църква е общество от по-висш порядък от самата цивилизация, то можем да считаме, че нашите светски оръжия срещу мотивиращата сила на исляма са несъвместими.

Смятам, че бях изчерпателен и дидактичен в тази част от изложението си. Очаквайте втора част.

[КГ125]

Очакваме

Да вмъкна обаче една-две забележки, мимоходом, може да не отговаряш докато не приключиш с изложението.

Донаучните и традиционни общества не могат без религия. Всъщност, то и индивидите не могат в голямото си мнозинство без нея. Поради това намирам популярността на християнството не като протест срещу някакъв си гнет (това е бая марксистка постановка, и в случая неточна), а като функция на два фактора – новостта на християнството, големият му хуманистичен и етичен заряд и – умората на римското общество от досегашните културни и традиционни модели, изтъркването им; Имало е нужда от промяна, голяма, крещяща и императорите са я наложили. Разликата е фундаментална – дотогава отношението на римляните е прагматично, изпълняват разни ритуали, но общо взето им е все тая (вижте чудесната статия на Ласт Роман - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2100) и мисля, че това, а не протести е причината християнството да се наложи. То просто носи нов заряд, който ще стане могъщия катализатор на Византия и на Средновековна Европа, изградени върху руините на стария Рим.

Не възприемам твърде термина „вътрешен пролетариат”, макар, че тази социологическа конструкция (фрустрирано в известна степен от старата традиция относително мнозинство – не толкова количествено, колкото по социална значимост и пасионарсност - от населението) има логика и смисъл, доколкото са едни от носителите на новата тенденция. (Да не забравяме, че решаващия тласък за християнизацията я дадоха императорите-държавници).

Така, че не е задължително да има „гнет” или „хомот”, достатъчно е да има духовна криза, криза на традицията, а такава се появява под една или друга форма във всяка цивилизация и култура, за да може да се появи новата религия, исторически явяваща се по-висше стъпало на историческата еволюция.

Освен това, защо християнството да е продукт на сириакската цивилизация? Мисля, че си е продукт на римската, която го реципира и въздигна.

[alvassareiro]

"Кризата на ценностите, традициите, духовността и тн" са все ефекти, резултати от факта, че някой те тормозиу, тероризира, измъчва. Твърдението, че една прослойка създава нова религия като реакция, протест, продукт, не е а приори, а пост приори, т.е това показва историята на всички религии. Те се появяват все в рамките на империи, а империята е абсорбирала десетки народи, и е последен етап от живота на цивилизацията. Т.е тази постановка няма нужда от доказване, защото е емпирика.

Християнството е изочна религия, защото е създадено от юдеи, базира се на юдаизма и зороастризма, и съществува 400 години преди да са наложи в Рим. След това просто се слива с гръцката философия, но не тя го създава, тя само го обвива.

Християнството, и коя да е висша религия, не възникват ей така, от радост и за шоу, а са чисто и просто функция на мъката, гнета, страданието, болката, и това е особено ясно изразено в страстите Христови. Това е мъка, събирана от рухването на поне две последователни цивилизации, за да изкристализира в вида, познат ни днес.

Решаващият тласък за християнството не идва от императорите, а точно обратното. Преди те да наложат християнството като официална и задължителна религия, от поне 400 години преди това огромни маси от населението се християнизират масово, доброволно и въпреки гоненията. Това е реакция отдолу-нагоре.

[КГ125]

Но не бихме могли да си го представим без Рим, нали? Щеше да е просто един от източните култове...

Но защо непременно мъка? Просто от упадък на пасионарността, от изостряне на някакво социално противоречие, което нещо приема и има много форми, не непременно от тормоз.

[alvassareiro]

КГ, имаш едни доста фрагметнарни и хаотични представи за проблематиката на Тойнби.

Всяка универсална религия черпи опит от универсалната държава, срещу която тя е протест. Държавата гради услуги за малцинството и себе си, но истинските облагодетелствани са универсалните религии. Това е класическа от най-класическите схеми.

Мъката както казах е прекрасно илюстрирана в страстистите христови. То е мъка нечовешка. Ясен и точен пример. Ако християнството беш просто ново начало, разнообразие, Христос нямаше да страда, а да свири безгрижно на флейта и да подгрява тълпата.

Всичко останало - социални противоречия, изчепрване, и тн. ги има разбира се, поради факта, че империята е последният епат на разложение на цивилизацията, и това може да се изрази с една дума - гнет, мъка. това е цялата човешка история, ако изключим религията към момента на появата си. Мъченици, роби, изгнанници и тн. това са първите християни, не сенаторите и генералите.

Пасионарност, хубаво, това е друг начин да се обясни същото, по сходен начин, но доста изосен и прекалено съветски. Гумильов например никога не обяснява какво поражда пасионарният тласък и пасионарните точки. Ако ги насложиш, ясно личи усилване на социалния гнет, не някакви космически извънпланетни (!) лъчения. Не казвай, че вярваш на това....

Няма вищо извънпланетно и космическо обаче в постановката, че хората винаги търсят отдушник за мъката и страданието си в универсалните философии - първо религията, после комунзима, а днес - науката.

[КГ125]

Хайде сега, Гумильовският подход бил съветски. Този за "гнета" е взет пък от Большая советская и Карл Маркси директно.

Тойнби..... мълча засега, но историята трудно се вписва в такива ясни схеми.

О-о, отдушник в комунизма са търсели само неголяма част от обществото!!!

В науката - надявам се, повече ))

Изобщо, природата человеческа е такава, че винаги се търси "отдушник". Даже като се замислиш, и творческите актове са такива, и какво ли не.

Има случаи в историята, когато угнетени социални групи формират нова традиция, но не е задължително за последното да има на всяка цена "гнет"...

Културната динамика е пъстро нещо, нали така? Историческата, здраво вързана за нея, също.

[alvassareiro]

Е, значи първите християни не са били мъченици и роби, а много щастливи и безгрижни хора. А мъките на Христос на кръста, и те са от болшая ендиклапедия....

Всъщност, спорът с теб е излишен.

[alvassareiro]

Хайде сега, Гумильовският подход бил съветски. Този за "гнета" е взет пък от Большая советская и Карл Маркси директно.

Тойнби..... мълча засега, но историята трудно се вписва в такива ясни схеми.

О-о, отдушник в комунизма са търсели само неголяма част от обществото!!!

В науката - надявам се, повече ))

Изобщо, природата человеческа е такава, че винаги се търси "отдушник". Даже като се замислиш, и творческите актове са такива, и какво ли не.

Има случаи в историята, когато угнетени социални групи формират нова традиция, но не е задължително за последното да има на всяка цена "гнет"...

Културната динамика е пъстро нещо, нали така? Историческата, здраво вързана за нея, също.

Творческите актове винаги са решение на някакъв проблем, не просто каприз и разнообразие. Ако този проблем не бъде решен, води до други, те до трети, и този процес накрая акумулира мъка от рухването на цивилизацията, и точно в този момент винаги се ражда висшата религия.

Ето, дадох много позакателен пример, че християнството е родено не от каприз за разнообразие, а от мъка. Христос на кръста не е разнообразие на пейзажа, а страдание. Втори пример пак оттам - ако ти ударят едната буза, дай другата. това е призив на насилието и гнета да се откликне с мир.

[КГ125]

Не бързай де.

Трябваше да изчакаме краят на изложението, аз избързах да почна дискусия. За мъченичеството на първите християни, които са били от всички слоеве на римското общество, вижа пак горе статията на Романа - разделът, в който пише: "Преекспонираната тема за гоненията, или как Християнството "победило", въпреки "желанието" на Рим да го "унищожи".

И това е леко преувеличен момент, да не кажем по-преувеличен. Имало е проблеми и гонения, но не константни.

А християнството се появява преди гоненията на християни, нали така? И то, повтарям, в т.ч. и сред елита на Рим, не само долу. Това не е движение на бедните и угнетените... Това е нова, по-могъща и силна традиция, пред която старата, омръзнала на всички от толкова история, избледнява.

Впрочем, продължи с втората част, нека затворим сега скобата.

[alvassareiro]

Ако трябва да синтезирам и да обобщя, има християни всякакви, от мъченици и роби до патриции (а недей мисли, че те са живели много добре, при всичките интриги, отравяния, корупци и тн.), но това е само аспект на големият и важен факт, че самата цивилизация загива, разлага се. Можем да преформулираме твърдението, че не само гнет и мъка, самото загиване на цивилизацията ражда новата висша религия, и две последователни такива загивания, със съответното натрупване на мъка и страдание са изкристализирали в християнството.

Но аз няма да спра да давам примера с мъката на Христос на кръста и бузата и шамара, защото тук самото християнство казва много ясно срещу какво е лек.

[КГ125]

Не, това е просто по-дълбокият му морален заряд. Инак съм съгласен с последното ти мнение, нещо такова имах предвид и аз.

Давай продължението

[alvassareiro]

Всъщност мъката, гнетът, страданието, това, че си роб или че те есплоатират, всъщност е най-малкият проблем. Само малка частичка от големият - разлагането на цялата ти цивилизация и всичко, което съпътства този процес.

Реформатори, които се опитват да вдъхнат живот на старата цивилизация, са хора като Гракхи, или пък имератори като Адриан, Августите и тн. Но християнството идва не да реформира, а да замести старата цивилизация с нещо съвършено ново, защото старата вече не функционира, разпада се, гние. Този процес или момент неминуемо е съпроводен със страдания и мъки, които не е задължително, макар и често да са, лични. Те са социални мъки.

[КГ125]

Да, именно! Дори не знам дали в Рим разлагането по това време се е усещало така остро... Просто идва това ново и доста могъщо поради етичното си и космогонично съдържание учение, проповядващо, поне тогава, обединение на света под знака на човечността и предлагащо една такава могъща концепция.

Давай продължението, де

[alvassareiro]

Разлагане в смисъл на загуба на единство. Ефектите от това разлагане са притъпени и често замаскирани от една такава упойка като универсалната държава - империята - която в своята безбрежност създава усещането за единство, спокойствие, и дори в началото хората са й благодарни, че ги е избавила от предишното смутно време. Всъщност, империята може да бъде сравнена с упойка, която взимаш, като те боли зъб. Вместо да идеш на зъболекар и да решиш проблема генерално с нова пломба, да изчегърташ до основи вредното, си биеш упойка, и докато те държи се заблуждаваш, че си добре. Това е империята. Затова цивилизацията по начало не е обречена на провал и има шанс дори да бъде вечна при достатъчна находчивост и гъвкавост и оригиналност, то империите са обречени да се разпадна отвън, и отвътре. Въпрос не време.

Но всъщност разлагането е вътрешно, защото се прилага брутална сила не постоняно и непрекъснато, а срещу всеки опит да се противопоставиш на държавата, и веднага става ясно, че лидерите вече са тирани. и това разлагане е ускорено от самата църква, която от една страна черпи сили и опит от светските инстиуции на империята, а от други ги канализира като реакция на всички ефекти на това социално разложение. И утеха, и надежда за нещо по-добро, и ново.

та в този смисъл, ако постановката, че религията е реакция срещу мъката от страна на бедните, и ако това го е казал Маркс, а аз нито съм го чел, вито смятам да го чета, да, това е така, но е доста повърхностно, плоско, недостатъчно изчерпателно, политимечески пристрастно спрямо конюнктурата и по същество едностранчиво мнение, което е само малка част от проблема.

[КГ125]

Последното след не-четеното на Маркс не го разбрах.

Но тя държавата не е непременно и само сила срещу индивида! Тя често и то много по-често е спасението му, политическа организация, родена от нуждата от ред и защита и т.н. и т.н. В Рим няма насилствени процеси "в повече", когато идва християнството. Има обаче известна умора, криза в стария тип отношения и традиция.

Както и да е, де изяснихме го това.

Давай продължението

[alvassareiro]

да бе, нама насилствени процеси, след като римляните изселват евреите, водят война след война с огромни количества роби, и преследват християните, когато вече ги считат да заплаха. Единстветата причина да не го правят в началото е, че не ги считат за заплаха. А за да не ги счетат за заплаха, християните се разграничават от евреите, които са били считани за заплаха по това време. Всеки, който е заплаха, се тероризира. Това е.

Нямам предвид държавата. А универсалната държава. Има разлика. Фундаментална.

[КГ125]

Грешно се изарзих. Не такива процеси доминират. Рим не е като цяло угнетено общество. Кризисно да.

[alvassareiro]

Никой не твърди, че доминират. Както казах, този гнет не се проявява непрекъснато и непрестанно. А само когато се опълчиш по някаква причина на властта, или пък тя те сметне за заплаха. Тогава става ясно, че вече доброволното подражание отдавна е заменено със сила. Всъщност, при първата подобна проява вече картите са на масата, вече е ясно кой кой е, и това е началният момент, в който вътрешния пролетариат се отцепва от малцинството, а то от творческо, става доминиращо, замествайки доброволното подражание със сила и принуда.

А дали е кризистно, а не е угнетено, или пък нещо друго, това са все думи, думи, и все са верни. това е общество, което се разпада, разлага, и няма бъдеще.

[КГ125]

Да, вярно е. То така стават всъщност големите промени. Да видим нататък за ролята на религията?

[alvassareiro]

Ами точно това се опитвам да ти кажа.

[КГ125]

Давай нататък.

[alvassareiro]

Вива Тойнби.

[КГ125]

:) Вива, де, вива, де. Давай останалото

[alvassareiro]

Ами сега отивам да спя. Утре другото. Лека от мен.

[КГ125]

Лека