Най-честите типове грешки, допускани в писмената и устната реч - в интернет и извън него

[ISTORIK]

Виждаме ги всеки ден. В новинарски сайтове, във форуми на всякаква тематика, в блогове, в електронната ни поща, в чатове, в есемеси, в телевизионни надписи, в субтитри на филми, във вестници и списания, в табели, в обяви за работа, в некролози, в официални документи... В словата на политиците ни. Все по-често - и в книгите.

Досадни и грозни, смешни или тъжни, отричани или игнорирани, понякога - придружени с оправдания.

Става дума за правописните и пунктуационните грешки. Не - тези, причинени от бързане или невнимание, а - онези, по-дълбоките, които показват пробойни в знанията. Понякога се чудя по каква логика дадена дума е сгрешена по определен начин... Ще стане дума и за правоговорните грешки, понеже те също оказват влияние върху писмената реч.

Преди около 25-35 години почти не можехме да видим текст, написан с грешки, особено - от хора, претендиращи да са завършили 5-ти клас, след цунамито от диктовки, надраскани от учителката с червен химикал (ако е било необходимо). Тогава беше достатъчно да прочетеш една по-дебела книга, няма значение - на каква тематика, или - един вестник, за да научиш как се пише граматически правилно. Сега взимаш вестник, списание или книга, разлистваш ги и се хващаш за главата. Трябва да ги четеш с червен химикал и да поправяш!

Далеч не всеки, който се мисли за компютърно грамотен, се оказва и лингвистично ограмотен - в училище, в курс или в университета. Иде реч за едно покъртителното невежество, което се разпространява изключително бързо. И с известна доза сарказъм можем да го наречем "чумата на XXI-ви век".

Малко след началото на демокрацията образователната система започна да бълва дипломирани хора, които не могат да пишат на собствения си роден си език. Някои не могат да напишат дори и личното си име, без да го сгрешат. Не знаят и броя на буквите в азбуката, с която пишат. Тъжно, даже - твърде трагично... И същите тези хора след време може да станат езиковеди и да издадат нов правописен речник на българския език!… И да ни наложат неграмотността си като нова езикова норма. Насила да превърнат грамотните в неграмотни. Вече все по-често и на все повече места се размиват границите между ежедневната разговорна реч и официалната писмена реч, за сметка на последната.

Не зная вие как приемате неграмотно написани елементарни думи, но мен такива елементарни грешки ме побъркват. Понякога се чудя - само на мен ли вопиющата неграмотност на пишещите ми прави впечатление…

Защо правописно-пунктуационните грешки са толкова разпространени и устойчиви?

Основната причина се крие в небрежността. В неуважението на своя труд и в неуважението на труда на читателите да прочетат написаното от нас. А главната причина за това е промяната на ценностната система, налагането на новите "ценности", които донесе новото време. Сред тези ценности няма да откриете науката и знанието. Образованието днес не се цени.

Когато човекът все пак научи, че има проблеми с писането си, той най-често си намира оправдание (примерно - че пише на латиница и тогава правописът едва ли не "вече не важи"!).

Понякога, вместо оправдание, той предпочита да изрази своето презрение към правописа и към тези, които му обръщат внимание. Сигурно негов кумир са футболистите, мутрите, манекенките, чалга певиците и политиците, голяма част от които са тотално неграмотни но пък - твърде богати. Незаслужено богати - на фона на празните им глави.

И все пак, животът е движение на махало, движение по спирала. Това, което не се цени днес, утре може да стане безценно и модерно. По-добре е да сме подготвени за бъдещето.

Конфуций казва, че този, който познава съседите си, е просто знаещ, а този, който познава себе си, е мъдър. Да натрупаме малко повече знания за родния си език! Да опознаем езика си, да бъдем мъдри!

Писмената реч - това е един от прозорците, през които гледам към вас, драги съфорумци. Не мога да видя дали сте добре облечени, каква е прическата ви, носите ли очила, внимателни ли сте към себе си и към околните. Виждам обаче веднага как пишете. Чета и виждам. Опитът ми показва, че изводите, които си правя, в преобладаващата си част са точни. Правописът издава манталитета и възможностите на пишещия; това е доста ценна информация за всички.

- "незнам" - Този дали се къпе редовно? А мие ли си зъбите?
- "сажелявам" - А дали на този му хрумва да си оправи леглото след ставане? А излъсква ли си обувките преди да излезе от дома си?
- "бъркам, щото бързам" - Ами този и в леглото ли бърза толкова? Ама сигурно бърза и да си вземе заплатата, нали... Хм... Ама не бърза да научи родния си език... Странни хора...
- "аз сам Балгарин" - Пише се българин - с малко б и с ъ! Би трябвало да те лишат от българско гражданство, докато се научиш! Още в първи клас детето учи Вазовото стихотворение "Аз съм българче!"... Ама ти не си ходил на училище, нали, друже...
- "Ас несам не грамотен!" - Ха-ха-ха! Кой те излъга?

Ако един човек е нехаен към правоговора и към правописа си, той най-вероятно е нехаен и към много други неща, не по-малко маловажни от самия правопис.

Неграмотността може да бъде на много нива - фактологическа, граматическа, правописно-пунктуационна, стилистична...

В тази тема ще опиша различни видове правописни грешки, които системно се допускат. Това ще става в отделни постинги, които ще допълвам с нови и нови примери от ежедневието.

Ще се радвам, ако редовно посещавате темата. На никого няма да му бъде излишно, вЕрвайте ми!

Редактирано Септември 24, 2015 от ISTORIK

[ISTORIK]

Първите грешки, на които смятам да обърна внимание, са грешките, свързани с ненужна (затова - погрешна)

замяна на звучни съгласни звукове с беззвучни или обратното - замяна на беззвучни съгласни звукове със звучни.

В началото ще направя уговорката, че съществува една група думи, при които последната или първата съгласна се различава. Разбира се, значението на споменатите думи се променя, в зависимост от звука, който сте казали или написали. Такива думи се наричат омофони. Както и да ги напишете, те ще са правилно написани, но смисълът на казаното ще бъде различен, в съответствие с избора на конкретната дума. Ето няколко примера:

- под / пот

- куб / куп

- ориз / орис

- плод / плот

- шев / шеф

- маг / мак

- рог / рок

- плод / плот

- вар / фар

И - най-сетне - да си дойдем на думата!

Спомням си как още в първи клас ни занимаваха с този проблем. Бяха дали два примера - грешен (със сбъркан избор на съгласните звукове) и правилен. Сравнете!

Дой е зъртид, саждодо ко поли съпа.

Той е сърдит, защото го боли зъба.

Топър фешер, брияделю!

Добър вечер, приятелю!

(В скобите е дадено правилното изписване на думите! А също - и думи, които да ви помогнат да проверите думата, в която се съмнявате. Току-виж, някой научил как се пише някоя дума, а друг научил нова дума...)

З или С?

Кое да изберем?!

- правопиз (правопис; правописен)

- збор (сбор, събор)

- зълза (сълза; сълзи)

- зграда (сграда; съграждам, съградено)

- збогом (сбогом, произлиза от израза "с Богом!")

- прозт (прост; простак)

- изкам (искам)

- изкра (искра)

- изтина (истина; истински, истинен)

- згоден (сгоден)

- адрез (адрес; адресна, адресат)

- разтеж (растеж; раста, пораствам)

- зборник (сборник; сбирам, събирам)

- дръска (дръзка; дързост)

- обрас (образ; образи)

- подлес (подлез, подлези)

- исконен (изконен!!!)

- исток (изток, източен)

- изтория (история)

- изторик (историк; история)

- раскас (разказ; разказвач, разказвам)

- зписък (списък)

- разтеж (растеж)

- визш (висш)

- изтукан (истукан)

- збием (сбием)

- зборник (сборник)

- да згреша (да сгреша; грешен)

- испит (изпит)

- исключение (изключение)

- истривам (изтривам)

- истривалка (изтривалка)

- мириз (мирис)

- сдание (здание)

- ...

В или Ф?

Кое да изберем?!

- офца (овца; овнешко)

- свера (сфера)

- кълъв (калъф)

- любоф (любов; любовта, любовник/любовница)

- състаф (състав; съставител)

- състафка (съставка; съставна част)

- гняф (гняв; гневен, гневя се)

- мрафка (мравка; мравояд, мравуняк, мравчена киселина)

- усмифка (усмивка)

- ювка (юфка)

- фчера (вчера)

- фнос/ен (внос/ен)

- флизам (влизам)

- вилия (филия)

- сфетло (светло; светлик)

- сфетофар (светофар)

- асвалт/ирам (асфалт/ирам)

- фсеки (всеки)

- молиф (молив; моливи)

- свера (сфера)

- шкав (шкаф)

- ефтино (евтино)

- ...

Д или Т?

Кое да изберем?!

- свадба (сватба; сватове)

- изхот (изход; изхождам се)

- вхот (вход; входящ)

- Египед (Египет)

- загатка (загадка; загадъчен, но - гатанка, загатвам!)

- гратче (градче)

- одговор/ник (отговор/ник)

- заповет (заповед)

- гратски (градски; граждански)

- претполагам (предполагам)

- абcурт (абсурд)

- глетка (гледка; гледам, фамилното име Гледачеви)

- бюджед (бюджет)

- ...

Б или П?

Кое да изберем?

- врапче (врабче)

- зъпче (зъбче)

- апсурд (абсурд)

- апстрахирам се (абстрахирам се)

- ...

Г или К?

Кое да изберем?!

- егзарх (екзарх)

- прагтика (практика)

- ларингс (ларинкс)

- отекчение (отегчение)

- Велигден (Великден; велик ден)

- ...

Ж или Ш?

Кое да изберем?!

- белешка (бележка; бележит/и)

- летеш (летеж)

- палеш (палеж)

- ламтеш (ламтеж)

- виште (вижте; виждам)

- младеш (младеж)

- норвешки (норвежки)

- ...

Списъкът подлежи на допълване.

Какво да кажа за финал?...

Чрез бродължителна езикова прагтика - към по-добър правопиз!

За Бога, братя, прагтикувайте писмената си реч!

Редактирано Януари 12, 2012 от ISTORIK

[ISTORIK]

Вторият тип грешки, на които искам да обърна внимание, са

грешките на словореда (кой-кого?)

В граматиката словоредът е редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика.

(думоред, редодум, редослов)

Тези и още много такива грешки можете да откриете в заглавията на вестникарски статии.

Примери:

- Древна маска откри археолог.

- Уран обогатява Иран.

- Атомна бомба тества Северна Корея.

- Осем проститутки сгащиха полицаи на Лъвов мост.

- Грамаден елен застреля ловец.

- Дете нахапа куче.

- Старец изяде вълк.

- Старица нападна мечка.

- Мишка изяде нашата котка.

- А боб кон яде ли?

Редактирано Юни 15, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Третият и четвъртият тип грешки са свързани с неправилното боравене с предлозите в някои изрази.

Липсващ предлог или ненужен предлог

Такива грешки ще срещнете масово в ежедневната реч и в обявите за работа.

1. Ненужен предлог

- Вие имате ли НА представа... (Вие имате ли /си/ представа от...)

- Нямам си НА идея... (Нямам /си/ идея... Нямам никаква идея...)

- За какво става НА въпрос... (За какво става въпрос/дума... За какво иде реч...)

- ОТ лекарствата Ацетизал, Аспирин и Аналгин са съобщени като предизвикващи някои нежелани ефекти. (Лекарствата... са съобщени като; Лекарствата... предизвикват...)

2. Липсващ предлог

- Автора не му е ясно, че... (На автора не му е ясно, че...) (На кого не му е ясно това?)

- Който не му стиска... (На КОГОТО не му стиска...)

- Който не му отърва това... (На КОГОТО не му отърва това...)

- Мен ми е ясно, че... (На мен ми е ясно, че...)

- Мен ми стига и тая награда... (На мен ми стига и...)

- С оглед тежкото състояние на пациента... (С оглед на...)

- Пациентът постъпи в болницата по повод високо кръвно налягане. (по повод на)

Фирма търси:

- управител хотел (управител на хотел)

- отговорник склад (отговорник в)

- търговски представител алкохолни напитки (търг. представител на)

- работник склад (работник в склад)

- консултант продажбите (консултант по продажбите)

- специалист застраховане (специалист по)

- ръководител отдел "Снабдяване" (р-л на отдел)

- разпространител реклами (разпространител на)

- началник смяна (н-к на)

- сътрудник офис продажби (сътрудник в областта/сферата на)

- управител ресторант (у-л на)

- асистент логистика (асистент по; в областта/сферата на)

- специалист облекло (по облекло)

- персонал бензиностанция (за бензиностанция)

- оператор база данни (оператор на/оператор с)

- оператор инструментален цех (оператор в)

- брокер недвижими имоти (брокер на)

- ...

Редактирано Август 8, 2011 от ISTORIK

[glishev]

Част от тия грешки вече са толкова разпространени, че почти не са грешки

[ISTORIK]

Много хора не усещат тези изрази като грешни. Много хора ги използват именно по грешния начин.

Аз се опитвам да ви създам радар за грешките, ще ъпдейтвам антигрешните дефиниции - като антивирусните дефиниции за антивирусната програма.

Гледайте на грешките като на вирус, като на спам; като на нещо нежелано!

[ISTORIK]

Петият вид грешки е свързан с неправилното боравене с падежните форми

Ето няколко типични грешни конструкции

- на ползу на роду (на ползу роду = в полза на рода)

- на никому нищо не правя (никому нищо не правя = на никого нищо не правя)

- на никому нищо не дължа (никому нищо не дължа = на никого нищо не дължа)

- гарван на гарвану око не вади (гарван гарвану око не вади = гарван на гарвана око не вади)

- на някому се чини, че... (някому се чини че... на някого му се струва, че...)

- на кому принадлежи това дете? (Кому принадлежи това? = На кого принадлежи това?)

- на всекиму ще бъде трудно (всекиму ще бъде трудно = на всекиго, на всеки)

- ...

Тук също има неправилно прибавяне на предлог, но в този случай това са падежни форми и затова грешката е по-различна от по-горните примери.

Редактирано Юни 16, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

На шесто място ще разгледам

разликата между думите емигрант и емиграция, от една страна, и имигрант и имиграция - от друга.

Миграцията е преселване, преместване от едно географско място на друго географско място. Тя бива:

- вътрешна (в границите на държавата; от един град в друг град, от град към село, от село към град, от едно село към друго село)

и

- външна (или международна) - напускане на държавата и заселване в чужда държава.

Емиграцията е доброволното или насилствено напускане за дълъг период от време на страната на обитаване и заселване в друга страна. Обикновено това е причинено от някаква отрицателна промяна в живота, била тя природна, икономическа или военна.

Емигрантът е човек, изселил се от дадена страна, (тоест, той я е напуснал) и е емигрирал (заселил се е) в чужда страна. Лице, което се намира в емиграция. Изселник.

Емиграцията е доброволното или принудителното напускане за дълъг период на родината и заселване в чужда страна поради някаква отрицателна промяна в живота, свързана с политически, икономически, военни или други причини.

Имигрантът е човек, заселен за постоянно в чужда страна, лице, което се намира в имиграция. Заселник, преселник, пришелец, другоземец, чужденец.

Имиграцията е влизане и заселване на чужденци в дадена държава.

Имигрантската общност е съвкупността от всички имигранти от една и съща страна, заселили се в дадена държава.

Ако един българин замине за Канада или за Германия и остане там за дълго, от гледна точка на България, той е български емигрант. Но от гледната точка на страната, в която се е преселил, той е български имигрант.

Нека повторим:

Мигриралите хора се наричат по различен начин:

- емигранти - спрямо напуснатата страна

и

- имигранти - спрямо приемащата страна.

Тъй като и в двете думи ударението пада върху звука "а", неудареният звук "е" в думата емигрант е подложен на полупотъмняване, т. е. започва да звучи почти като "и". Въз основа на това произношение може би започва да се губи идеята за разликата в значенията на тези две думи. И понякога, когато човек пише, се чуди коя от двете думи да употреби или пък използва само една от двете думи.

Затова употребата на израза "емигрантите ни ОТ Германия" е грешен и трябва да бъде променен на "емигрантите ни В Германия".

Ако не сте сигурни дали да употребите думата емигрант или думата емигрант, за да не се изложите пред своите събеседници или пред своите читатели, по-добре е да употребите техните синоними:

- изселник

или

- заселник/преселник/пришелец/другоземец/чужденец

Отблъскващи фактори са: войните, бедността, болестите и пандемиите, гладът, природните бедствия (сушата, наводнението, земетресението, цунамито, торнадото и др.).

Привличащи фактори са: по-високи доходи, по-добър климат, по-добри възможности за работа, по-добри здравни услуги, по-добро образование, по-добри взаимоотношения между хората, семейни причини, политическа стабилност, религиозна толерантност, относителна свобода и спазване на човешките права.

Най-много български граждани са емигрирали в: САЩ, Украйна, Испания, Гърция, Турция, Италия, Молдова, Аржентина, Бразилия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Великобритания, ЮАР, Румъния, и др.

Имигрантите в България са над 200 000 д. Те са се заселили в градовете: София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Благоевград, Шумен, Кърджали и др.

Някои имигранти живеят и на село.

Имигрантите у нас са предимно: турци, кюрди, гърци, руснаци, германци, австрийци, италианци, украинци, македонци, китайци, сирийци, арменци, молдовци, ливанци, виетнамци, палестинци, иракчани, афганистанци, африканци (негри), англичани, японци и други.

По официални данни в границите на целия Европейски съюз имигрантите са над 18 млн. души, което прави към 4% от населението на държавите-членки. В редица страни от ЕС имигрантите заемат значителен дял от населението (Люксембург - 33%, Германия - 13%, Франция 10%).

В България имигрантите съставляват ок. 1% от населението.

Редактирано Юни 16, 2011 от ISTORIK

[Малоум 2]

Много хора не усещат тези изрази като грешни. Много хора ги използват именно по грешния начин.

Аз се опитвам да ви създам радар за грешките, ще ъпдейтвам антигрешните дефиниции - като антивирусните дефиниции за антивирусната програма.

Гледайте на грешките като на вирус, като на спам; като на нещо нежелано!

Има и "симпатични" нарочни грешки, с цел привличане на внимание.

Заглавие на статия във вестник:

"Манекенка си готви и яде филе"...

В текста става въпрос, че "манекенка се готви за дефиле..."

...

[ISTORIK]

Да, понякога грешката се получава при игра на думи или друг търсен ефект. Но аз говоря за грешките, допуснати от незнание. От непознаване на българския език.

[hristo_serafimov]

За мен най-досадни са 2 типа грешки, които не са споменати по-горе, но се срещат сравнително често из форумите:

1. Раделяне на думите.

Примери:

отидох ме - отидохме

здравей те - здравейте

помагай те - помагайте

2. Заменяне на И с Й в края на думите.

Примери:

идей - идеи (правилото е много лесно - няма дума в българският език, която в множествено число да завършва на Й )

Предстой - предстои

ариЙ - Две прекрасни арии

функций - функции

агенций - агенции

Редактирано Юни 16, 2011 от hristo_serafimov

[ISTORIK]

Сега ще разгледаме някои

грешки, допускани от чужденци, които изучават български език като чужд.

- знаметата

- един жена, един врата, един коза, един момиче

- град Боргаз

- разходка в парката

- тази проблема

- изнасилство

- филмовете

- двадецет и цетвърти цептември

- Български език хич не е лесно.

- Българи има дълъг история.

- Бъльгальски език мноу тлюдно.

- чампион

- И на същото време аз мисля, це...

- Аз има разходка из град.

- Аз не булгар.

- Аз не бульгарски.

- Аз бил на няколко различни гради.

Чужденци учат български език:

- Това е маса?

- Да, това е маса.

- Това е стол?

- Да, това е стол.

- Това е какво?

- Да, това е какво.

Редактирано Юни 16, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

За мен най-досадни са 2 типа грешки, които не са споменати по-горе, но се срещат сравнително често из форумите:

1. Раделяне на думите.

2. Заменяне на И с Й в края на думите.

Да, не са споменати все още, но ще ги разгледам. Има време. Подготвям още около 50 постинга с различни грешки, подредени по тип на грешката. А има и много други, които ще разглеждам, без да ги класифицирам. Като в постинг 10.

[ISTORIK]

Какво трябва да направиМЕ, за да престанеМЕ да МЕ-каме?

Какво представлява т. нар. мекане?

Не става дума за мекия диалектен изговор на някои думи (нье, мьеко, дальеко, идвамье, момчьета, или пък - ельате тук...).

Иде реч за прибавянето на едно Е в повече към формите за първо лице, множествено число на глаголите от първо и второ спрежение. Прибавянето на окончанието -ме вместо само -м се счита за грешка.

В българския език има три спрежения на глаголите.

Спрежение е езиковедски термин, с който се обозначава получаването на производни форми на даден глагол от неговия корен, чрез словоизменение, тоест окончания, представки и други. На спрежението могат да окажат влияние граматичните категории лице, число, род, време, вид, наклонение, залог и други.

Спрегнатите форми на даден глагол, които притежават категориите лице, число, време и т. н., се наричат лични глаголни форми. В много езици има и нелични глаголни форми като инфинитив, причастие и деепричастие (герундий, жерондиф) (причастието също може да има различни по време форми). Таблица, съдържаща всички варианти на определен глагол в даден език, се нарича таблица на спрежеията.

Правилният глагол има спрежение, в което всички форми се получават от няколко определени форми или основни части (може да е само една, както инфинитивът в английския). Когато даден глагол не може да се спрегне непосредствено по този начин, за него се казва, че е неправилен. Обикновено основните части са коренът и / или няколко негови изменени форми (основи).

Спрежение също така е и традиционното име на група глаголи, които се спрягат по сходен начин в даден език.

В българския език има три спрежения. Тъй като в съвременния език почти няма инфинитив, от кое спрежение е даден глагол се определя от гласната, на която той завършва в трето лице, единствено число, сегашно време. Глаголите от първото спрежение завършват на -е (чете), от второто - на -и (говори), а от третото - на -а или - на -я (иска, отваря).

Глаголът съм не принадлежи на нито едно от трите спрежения; той се спряга самостоятелно.

И така, в трето спрежение глаголите се пишат ПРАВИЛНО с окончание -МЕ: рисуваме, гладуваме, стачкуваме, линчуваме, мируваме, разговаряме, обещаваме, искаме, отваряме, затваряме, нападаме, бягаме, изяждаме, пируваме, умуваме, коледуваме, другаруваме, влизаме, излизаме, оправяме, организираме и др.

Грешно е да се изписват по този начин глаголите от първо спрежение (четем, пишем, пеем, ,милеем, пилеем, ядем, плетем, знаем, играем, ближем, живеем и др.) и глаголите от второ спрежение (говорим, мислим, видим, вървим, ходим, спим, летим, пушим, работим, вършим, правим, свирим, харчим и др.).

Мекането е силно характерна черта за София. Според изследване от 2004 г., софиянци, родени в София, мекат повече от софиянци, родени в Западна България. Освен на територията на съответните диалекти, за които е характерно мекането, то се среща все по-често в масовите български медии. Мекат дори хора, които са професионално задължени да спазват книжовната норма, като учители, преподаватели, писатели, журналисти, актьори, политици, политолози и други. Мекането в говорим вид е проява на ниска езикова култура и на лошо образование от страна на хора, които са длъжни да използват книжовната реч. Мекат и хора, родени в Източна България (където мекането не се среща), но - преселили се в столицата. Това се дължи на схващането, че принципно в София се говори по-правилно, отколкото - в провинцията, и на честите подигравки на софиянци към мекия говор, който може да е по-близък до книжовния език и от самия софийски диалект, но масово се схваща като по-селски и по-неправилен. Някои езиковеди обясняват все по-честото срещане на мекането с това, че някои хора го възприемат като престижно (?!).

Редактирано Ноември 3, 2016 от ISTORIK

[ISTORIK]

Вмъкване на ненужни -В- или -У-, или -ВУ-...

 

Такива грешки се наричат с термините хиперурбанизъм, хиперкоректност, престараване.

 

Няколко примера...

 

Вмъкване на ненужно В:

- информирВам (информирам)

- организирВам (организирам)

- телепортирВам (телепортирам)

- стартирВам (стартирам)

- любвеобВилен (любвеобилен)

- еВстеВствено (естествено)

- изкуВство (изкуство)

- иВскуВство (изкуство)

 

Вмъкване на ненужно У:

- ползУвам (ползвам)

- използУвам (използвам)

- командУвам (командвам)

 

Вмъкване на ненужно ВУ:

- чувстВУвам (чувствам)

- дейстВУвам (действам)

- участВУвам (участвам)

 

Вмъкване на ненужно Т:
- ужасТ (ужас)
-словесТен (словесен)
- расТкошен (разкошен)

Редактирано Ноември 3, 2015 от ISTORIK

[ISTORIK]

Днес ще обърна внимание на замяната на ДЖ с Ж и на замяната на Ч с ДЖ.

Замяна на ДЖ с Ж

- жиесем (джиесем)

- жапанки (джапанки)

- Мери - Жейн (Мери - Джейн)

- Жакомо (Джакомо)

- Жузепе (Джузепе)

- Жироламо (Джироламо)

- Жемиле (Джемиле, Джамиле)

- жезве (джезве)

- жаз (джаз)

- жакпот (джакпот)

- жакузи (джакузи)

- жамия (джамия)

- жам (джам)

- жанта (джанта)

- жанка (джанка)

- жедай (джедай)

- жибри (джибри)

- жентълмен (джентълмен)

- жинжифил (джинджифил)

- жип (джип)

- жоб (джоб)

- жобен (джобен)

- жудо (джудо)

- жу жуцу (джу джуцу)

- жунгла (джунгла)

- жипиес (джипиес)

- жаскам (джаскам)

- жавкам (джавкам)

- жвакам (джвакам)

- жигер (джигер)

- жин (джин = 1. дух, 2. напитка)

- журул (джурул = бъркалка)

- журкан (джуркан = бъркан, разбъркан)

- журкам (джуркам = бъркам, разбърквам)

- бояжия (бояджия)

- дамажана (дамаджана)

- синжир (синджир)

- тенжера (тенджера)

Замяна на Ч с ДЖ

- гюведже (гювече)

Замяна на Ж с ДЖ

- паяджина (паяжина)

Редактирано Август 2, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Ето едни изследвания, на които попаднах... Смятам, че са интересни.

[georgimalinov]

Браво за темата, смятам, че е от полза на всички тук и на мен също! Всички ние, особено по-малките трябва да четем книги, не 1 а много книги. Последните освен, че помагат за правописа и граматиката, но и са полезни за изказа и словото на човека.

Пунктуационни правила

Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхното разполагане и използване. В писмения език препинателните знаци се използват за синтактично и смислово членение на текста. Употребата на препинателните знаци в българския език се ръководи преди всичко от синтактичния строеж на изречението, както и от семантичните условия на речта.

Препинателните знаци в писмената реч са проекция на особеностите на звучащата реч. Основни позиции, при които членението в устната реч се отразява в писмената, са паузите и интонационните особености, свързани с граматичната структура на изречението. Не всички паузи обаче намират отражение в пунктуационната практика, а само тези, при които има съответствие между изговорното и граматичното членение на текста.

При смисловото изграждане на писмения текст съществува тясна връзка между използваните пунктуационни средства и актуалното членение на изречението. В някои случаи актуалното членение на текста се изгражда така, че да се предадат различни смислови отсенки в зависимост от разположението на пунктуационния знак, например:

Човекът, който те търси вчера, си замина.

и

Човекът, който те търси, вчера си замина.

Кодификационната норма за принципите и правилата на правописа и пунктуацията в българския език е отразена в „Нов правописен речник на българския език“, подготвен от Института за български език при БАН и издаден от „Хейзъл“.

За нагледно представяне на правилата са дадени голям брой примери.

Точка

Точка се пише след последния знак на изречението, който може да бъде не само буква, но и скоба, кавички, цифра и т.н.

Насоките установяват хармонизирана методика за изчисляване на количеството електроенергия.

В случая с режим на пълно комбинирано производство на топло- и електроенергия цялата електроенергия се счита за произведена от комбинирано производство на топло- и електроенергия (вж. фигура 1).

Точката е и знак за графично оформяне на текста, когато е поставена:

— след съкратена дума или израз:

1979 г.; напр.; т.н.; т.нар.; гр.

NB: След съкратените названия на мерки от международната метрична система не се поставя точка. Съкращението гр. означава град, а грам се изписва само г без точка след него.

При съкращенията на измерителните единици час, минута и секунда се пише точка, когато с тях е означен определен момент от денонощието:

12,00 ч. брюкселско време

— след знак на рубрика, изразен с цифра или буква:

1.

І.

А.

NB: Ако знакът е малка буква или малка римска цифра, след него се поставя скоба, а не точка:

а), б), i), ii)

При използване на йерархична номерация точка се пише след всяка арабска цифра:

1.

1.1.

1.1.1.

1.1.2.

NB: — Когато йерархичната номерация се цитира в текст, след последната цифра не се поставя точка:

… както е посочено в точка 1.2.2 на следващата страница.

— Когато става дума за съкращение от типа на д-р (доктор), г-н (господин) и т.н., след съкратената дума не се пише точка.

— след всяка цифра при означаване на дати. Ако в датата има изписани думи, пред тях и след тях не се пише точка:

15.10.1991 г.

15 октомври 1991 г.

Точката след арабска цифра означава, че тя трябва да се чете като съответното числително редно.

5. клас = пети клас

Бележките под линия винаги завършват с точка.

Точка не се пише след заглавия, подзаглавия, вътрешни заглавия, имена на автори под заглавие или в края на текст след подписи.

NB: — Десетичният знак за представяне на дробни числа не е точка, а запетая (не 3.14, а 3,14).

— Между думата и точката не се оставя шпация!

— Когато изречението завършва със съкратена дума, след която се пише точка, втора точка не се поставя.

[Akademik_Ems]

Ще обърна внимание на някои грешки, които журналистите често допускат, а и не само те.

Бройна форма за множествено число за съществителни имена от мъжки род

1.Когато съществителните нарицателни имена от мъжки род за предмети и животни се намират след числително бройно име, те имат окончание а/я.

Примери: два чина, три стола, пет вола, десет коня.

2.След местоименията колко, толкова и няколко също има бройна форма за съществителните имена от мъжки род.

Примери:колко стола, колко чина, колко вола, колко коня;няколко стола и т.н.;толкова стола и т.н.

3.Когато съществителните нарицателни имена са за лица, след числително име и след местоимение колко, толкова, няколко имат окончание -и.

Примери:двама участници (а не участника);колко участници;толкова участници;няколко участници, войници, сърфисти, миньори и каквито още се сетите хора.

Учтива форма

1.Когато в изречението с учтива форма има минало деятелно причастие (дума, завършваща на -л, -ла, -ло, -ли), то е в множествено число.

Примери:

Госпожо, Вие сте добре дошли на празненството.

Господин Иванов, благодарим Ви, че сте оказали съдействие на пострадалия.

2.Миналите страдателни причастия (завършват на -н и -т) и прилагателните имена са в единствено число.

Примери:

Госпожо, Вие сте поканена на празненството.

Господин Иванов, Вие сте добронамерен и сърдечен човек.

И така, според правилата на българския книжовен език във форума би трябвало да пише:

76 активни потребители, вместо 76 активни потребителя

3 потребители днес имат рожден ден, вместо 3 потребителя днес имат рожден ден

Редактирано Юни 28, 2011 от Akademik_Ems

[glishev]

Някой би ли могъл да пусне малко по-подробен материал за грешната употреба на притежателни вместо на възвратни местоимения? Това е сериозен проблем, хората все по-често бъркат, казвайки и пишейки: "Отивам при майка ми", "Вземи покупките ти", "кажи на братовчед ти".

[ISTORIK]

Аз ще обясня, ама - по-нататък, че сега съм engagé.

[Aspandiat]

Много хора не усещат тези изрази като грешни. Много хора ги използват именно по грешния начин.

Аз се опитвам да ви създам радар за грешките, ще ъпдейтвам антигрешните дефиниции - като антивирусните дефиниции за антивирусната програма.

Хубава тема, но и авторът й не е безпогрешен.

"Много хора не усещат тези изрази като погрешни. Много хора ги използват именно по погрешния начин."

Хванах ли те в прегрешения сега, Маниту.

[ISTORIK]

Грешейки с деепричастията

Формулировката за тромавостта на деепричастията не е от вчера, но всъщност зад нея се крие нещо съвсем друго. Появата на деепричастието по принцип е много по-характерно за нашата писмена реч, докато в устната то съвсем естествено се появява по-рядко. Следователно самото включване на деепричастие при нашето говорене превръща речта ни в по-книжна. Все пак, доказано е, че колкото повече глаголи се употребяват, толкова текстът с тях е по-жив и по-динамичен! А, от друга страна, употребата на повече глаголи означава по-малко деепричастия.

Всъщност, деепричастието поначало е доста нова категория в българския книжовен език и поради това все още не сме свикнали с неговата употреба. Лошото обаче е, че понякога то прави речта ни по-изкуствена, че повече я приближава до канцеларския документ. Много често при използването на деепричастията ние допускаме и грешки, които действително не се осъзнават от мнозина, но при по-внимателно замисляне, можем да разкрием безсмислието на отделни фрази или на цели изречения.

Типични грешки при употребата на деепричастия:

Минавайки по моста, заваля дъжд. (Не е ясно кой преминава по моста - дали някой, например аз, или пък самият дъжд. Става дума за някого, но всъщност това е логически извод, който в никакъв случай не следва от граматическата конструкция.)

Според граматиката на българския език деепричастието е глаголна форма, която пояснява действието, изразено с друг глагол, като означава добавъчно действие, протичащо едновременно с главното. Така се достига до изречения като Свиркайки си, той мина по моста. или, за да променим малко току-що посоченото, Минавайки по моста, той усети, че завалява дъжд.

Най-важното в този случай е, че двете действия, за които става дума, се вършат винаги от един и същ подлог. И тъкмо тази особеност не отчитат мнозина, като си позволяват да съберат в едно действия, извършвани от различни подлози. Заради това толкова често можете да попаднете на изречения като Собственикът не обръща внимание на пилотите, протестирайки против уволненията., защото собственикът не обръща внимание на пилотите, докато те протестират.

Същата грешка се наблюдава и в изречение като Обсъждайки този въпрос, на специалистите беше посочено същественото разминаване в гледищата., защото специалистите обсъждат, но друг им съобщава нещо. И в двата посочени случая вършителите на действията са различни и включването на деепричастието е напълно неоснователно.

Дори можем да добавим, че понякога вследствие на появата му може да се замъгли толкова мисълта, че да не можем да разберем кой какво действие извършва.

Най-често, за да избегнат деепричастията, редакторите предпочитат да използват изрази с като, когато или докато и така вместо четейки книгата се избира като четеше книгата или докато четеше книгата, а минавайки по моста се променя на когато минаваше по моста. Лошото в тези случаи обаче е, че се достига до еднотипни решения и изреченията започват да звучат много сходно.

Разбира се, не може да се препоръча деепричастието изобщо да не се употребява, защото понякога, благодарение на него, може да се избегнат дразнещи повторения. По-важно е обаче да се знаят правилата за употребата му, за да не води появата му до грешки, които правят мисълта неясна. Един пример... Като се явява за първи път на сцената като Хамлет, артистът спечелва симпатиите на зрителите. Повторението може да се избегне, като изречението бъде изменено така: Появявайки се за първи път на сцената в ролята на Хамлет, артистът спечелва симпатиите на зрителите.

Ако условията за употреба на деепричастията не се спазват, се стига до абсурдни изречения като това: Работейки в Москва, на Бакалов съобщават от София важна новина. (Не е ясно кой точно работи в Москва.) Или - това: Ръководейки няколко самолета, Б. Сафонов принуди 52 вражески бомбардировача да пуснат бомбите си над своите собствени войски и да се впуснат в паническо бягство, викайки: "Обкръжени сме!". (Кой вика, всъщност - самолетите ли?!)

Ето още: Показвайки пленарната зала с отсъстващите депутати, българските телевизионни зрители се дразнят. (Логиката говори, че не българските телезрители, а - тв операторите са заснели празната парламентарна зала.)

Аз видях своя пациент, разговаряйки с колегата доктор Петров.

Този израз е правилен, ако АЗ разговарям с колегата си и виждам своя пациент да минава покрай НАС - разговарящите.

Този израз обаче е неправилен, ако АЗ виждам пациента си да РАЗГОВАРЯ с д-р Петров. В този случай по-добри варианти за предаване на тази мисъл са:

Видях своя пациент да разговаря с колегата д-р Петров. Видях своя пациент да разговаря с д-р Петров. Видях своя пациент, разговарящ с д-р Петров.

Изписвайки го от болницата, на него му прилоша.

Изречението е правилно, ако е прилошало на ЛЕКАРЯ, след като е изписал своя пациент.

Изречението е погрешно, ако става дума за ПАЦИЕНТА, на когото е прилошало след като е бил изписан от болницата, в която е лежал.В този случай по-добре е да стане:

Почувства се зле, напускайки сградата на болницата.

Ох, не мога да подмина следното изречение, писано от ученик:

Иван Вазов описва птичките, скачайки от клонче на клонче. (Кой скача от клонче на клонче - птичките или - писателят?!)

По-добре е да се използва причастие - скачащи от клонче на клонче.

Деепричастията са обикнати в руския език, но не бива да се използват безогледно при преводи на текстове от руски на български език.

Разбира се, деепричастията имат място в българската речева практика, но - предимно в научните текстове. Извън научния стил е по добре те да бъдат заменени с подчинени изречения.

Редактирано Август 8, 2011 от ISTORIK

[ISTORIK]

Хубава тема, но и авторът й не е безпогрешен.

"Много хора не усещат тези изрази като погрешни. Много хора ги използват именно по погрешния начин."

Така е.

Думата грешно идва от грях, а погрешно - от грешка.

И аз сбърках, но - нарочно; за да видя, внимавате ли в час!

Браво на Аспандиат, който се оказа най-внимателен от всички деца в класа!

[glishev]

Маниту, много даскалски номера ползваш, а все пак и други тук сме в същия бизнес