Признава ли Добруджанското деспотство върховната власт на Търново?

[plamen_starbov]

Добруджа е важна част от България от началото до края на нашата страна. През по-голямата част от Средновековието тя е влизала в границите и. Но през XIV век стиуацията се променя.

Тогава започва съществуването си Добруджанското деспотство. За него са изписани някои книги, но не това искам да попитам. Тази минидържава се формира в много трудно време, но какви са отношенията и с Търново? Когато Иван Александър разделя държавата, той оставя северозападните земи на Иван Срацимир, а върховната власт се пада на Иван Шишман. Добруджа, според народната традиция - ако мога да я нарека така - "е дадена на Добротица".

Знаем, че образуванието сключва договор с Генуа, сече собствени монети, признава Цариградска патриаршия, както прави Видинското царство. Но не се издига до ранг "царство". Това ме кара да мисля, че всъщност е васална Добруджа повече на столицата Търново, отколкото да е самостоятелна. Е, има и известна автономия, но все пак. Плюс това май изпада и в двоен васалитет - от царя и от султана.

Независимост или васалитет? Търново или Карвуна? Може би отговорът е известен, ала ще попитам.

Редактирано Септември 1, 2011 от plamen_starbov

[Galahad]

На теория владетелите и са васали на този, дето им дава деспотската титла. На практика са си една фактически независима държава. Подчинавянето на Цариградската патриаршия е интересен въпрос, заради правилото: "Чиято територията, негови и епархиите". Ще рече, че май по-скоро става дума за васалитет към Византия. От друга страна обаче Добротица подкрепя Иван Александър за отвоюването на Видин, а също съвместно воюват със савойците. Нешри пък поставя Иванко в пакет с Шишман. Тъй че е възможно подчинението на Цариград да се дължи и на обстоятелството, че Черноморският регион традиционно е към цоригр. патриаршия, а не към българската.

[glishev]

Добротица по-скоро е номинален васал на ромеите и нещо като съюзник на Йоан-Александър. Разбира се, че фактически е независим.

[hristo_serafimov]

А има ли нещо общо името на Добруджа с името на Добротица?

[glishev]

С удоволствие.

Накратко, територията между най-долното течение на Дунав (по десния бряг), Черно море и (горе-долу) Шуменското плато е наричана Долна Мизия през Античността. Среща се и названието Малка Скития, но не знам дали то включва точно тези и само тези територии.

През Средновековието и особено през Второто българско царство се говори за определени "хори", тоест области - например Карвунска хора, областта, чийто център е крепостта Карвуна (дн. Каварна).

Някъде между 1355 и 1385 (датите са приблизителни) тази територия е под контрола на владетеля Добротица. В съвременните му извори владенията му се споменават най-често като "земята на Добротица". Става дума за влашки, генуезки и византийски източници, така че споменаванията са на различни езици.

Когато османците завладяват тази територия (някъде между 1388 и 1420, защото тя минава от ръце в ръце и то на части между българи, власи, ромеи и османци), завоевателите продължават да я наричат по името на относително прочутия й местен владетел, но изменят произношението по своему. Всъщност османците относително често наричат дадена област по името на някого от последните й предосмански владетели, особено ако е бил известен. Така се появява названието Добруджа.

Историята на владението на Балик, Добротица и Иванко, неговата самостоятелност и зависимост, неговият флот, амбициите, контактите, династичните връзки и конфликтите на владетелите му със съседите, а в крайна сметка и съдбата му между 1388 и 1420 са доста любопитна страница в историята на региона. И то не само на България, Балканите и долния Дунав, а и изобщо на Черноморието. Самият Добротица е интересна личност и неслучайно името му е станало име на земите, които е владял.

Редактирано Септември 2, 2011 от glishev

[Aspandiat]

Всъщност османците относително често наричат дадена област по името на някого от последните й предосмански владетели, особено ако е бил известен. Така се появява названието Добруджа.

Именно. Кюстендил например е турско име, значи "страна на Константин", по името на последния феодален владетел на Велбъжд Константин Деянов.

[resavsky]

Дори признаване на сюзиринета на Търново не изключва перидочини конфрикти помежду им.Примери за това в 14 век има безброй.

[Стоедин]

Някой има ли идея(без спекулации, ако може) каква е съдбата на Иванко и семейството му след 1388г. Кога всъщност е превзето деспотството? Срещам варианти от 1390 до 1448г! Това са си алабализми, разбира се. Някой знае ли нещо смислено по въпроса?

[Galahad]

Струва ми се, че бях пуснал тема за Добруджанското деспоство или поне се канех да пускам. Не е ясно какво е станало с Иванко. Последно Нешри споменава за някакъв заговор, като заговорниците били решили да предадат Варна на турците, но след това отказали да го направят. До падането на Търново Мирчо включва сред титлите си и "господар на земята на деспот Добротица и владелец на Силистра", след това спира да го слага до битката при Анкара, после пак го слага до поредната турска кампания срещу него.

Редактирано Юли 29, 2013 от Galahad

[Mont Ferrand]

Някой има ли идея(без спекулации, ако може) каква е съдбата на Иванко и семейството му след 1388г. Кога всъщност е превзето деспотството? Срещам варианти от 1390 до 1448г! Това са си алабализми, разбира се. Някой знае ли нещо смислено по въпроса?

Някои (напр. Дж. Денис ако не се лъжа) идентифицират един кореспондент на император Мануил II Палеолог - "риторът Константин Иванко", живеещ в Константинопол към 1415 г., с потомък на деспот Иванко, но това изглежда доста несигурно предвид факта, че цялото предположение почива върху сходството в имената. Що се отнася до превземането на деспотството, напоследък повечето български изследователи приемат годината 1399 г., спомената в Месемврийската кратка хроника и това, че в завоеванието активно участие взимат татари от Златната орда, побегнали на Балканите от нашествието на Тимур и последвалите го междуособици. Отново несигурно предположение!

[glishev]

Като бяхме ученици, така и не получих отговор за датировката на превземането на Добруджа от османците. Даскалите смотолевяха по нещо за оскемдесетте години, но нищо сигурно. За съжаление, същото продължи и в Университета.

Редактирано Октомври 3, 2013 от glishev

[Mont Ferrand]

Като бяхме ученици, така и не получих отговор за датировката на превземането на Добруджа от османците. Даскалите смотолевяха по нещо за оскемдесетте години, но нищо сигурно. За съжаление, същото продължи и в Университета.

Това е заради Нешри (прочете ли го?). Та той пише, че Добруджаоглу се отметнал от васалната клетва на Мурад, поради което емирът му пратил Али паша с още 10 гази бюлюбашии и 30 000 аскер, които освен "земята Сосоманова" явно трябвало да "овапцат" и Добруджа. Като били вече в непосредствена близост дошли двама гяура от Варна и казали на Али паша, че са готови да предадат града. Везирът пратил хора с тях, но те пак се отметнали и газиите не могли да влязат в града. И това е всичко. Явно е, че Варна не е паднала тогава или поне Нешри ни разказва шокиран само тази част (разказът е идентичен с още няколко други пак по време на същия поход, но при тях се споменава, че даденият град после е превзет или се предава, а за Варна няма нищо такова!). Обаче не знам кой първи е решил, че след като всичко до Дръстър е паднало и деспотството трябва да е последвало съдбата му. Тази логика нещо не ми харесва, но трябва да се признае, че засега ясни и категорични сведения за датата на превземането на Добруджа от турците няма.

Има военна карта от ок. 1396 г., сввързана с похода на Сигизмунд, на която Калиакра е дадена с християнски флаг. Обаче не е ясно дали картата е точно от 1396 г. или по-ранна. Калиакра е столицата на деспот Иванко. Всъщност има друго по-сигурно сведение, според което Сигизмунд, когато бяга от полесражението при Никопол с фра Филибер дьо Наяк, минава през генуезката колония Ликостомо и Калиакра, спирайки за отдих там преди да пристигне в Константинопол. Това дава солидно основание на тезата, че през 1396 г. Калиакра още е в християнски ръце - най-вероятно на Иванко. Шилтбергер също пише за "три Българии", от които едната е със столица Калиакра. Варна е превзета от "безбожни татари" през 1399 г. Кой я защитава - не се казва! Изобщо - пълно мълчание.

[glishev]

Прочетох го, а твоят кратък преглед на фактологията ми е, както винаги, подреден и информативен.

[resavsky]

Имайте предвид че през 1402 г. татарите превземат Варна.От кого не се казва но вероятно от Иванко или някой негов наследник.Какво става след 1402 г. едни господ знае но изглежда малко вероятно да се връща под българска власт.

[Drake]

Варна е превзета през 1399 г. от татарите на Актав, поне така пише в Несебърската хроника:

"В година 6907 (1399 г.), индикт 7, на 2 февруари, в деня петък, Варна бе заробена от безбожните татари"

[Drake]

Любопитно ми е защо Иванко се счита за деспот? Доколкото си спомням, тази титла не е наследствена. Ако наистина е деспот, то кой му е сюзерен? А иначе за края на Добруджанското деспотство Георги Атанасов е посочил следното:

– През 1388 г. Иванко владее Варна с региона и след похода на Али паша вероятно премества главната си резиденция от Варна в Калиакра;
– През 1389 г. Мирчо Стари завладява Дръстър и земите на Добротица, но няма сведения каква е съдбата на Иванко;
– През 1391 г. Мирчо се изтегля от Добруджа, която е завладяна от Баязид. Дали е превзета Калиакра и евентуално дали Иванко е възстановен като господар над бащините си земи е неясно;
– Около 1396 г. в документ на канцеларията на литовския княз Витовт се споменава за самостоен български деспот, който се идентифицира с Иванко, сина на деспот Добротица;
– Около 1394-1396 в „Списък на руските градове, близки и далечни”, Калиакра, редом с Варна и Каварна (трите основни центъра на Добруджанското деспотство) са посочени като български градове;

– През 1397 г. в Калиакра отсяда унгарският крал Сигизмунд – сигурно указание, че крепостта не е в ръцете на османските турци;
– Около 1397 г. след битката при Никопол край Калиакра преминава баварският рицар Ханс Шилтбергер, който твърди, че е столица на Третата България;
– През 1399 г. татарите на Актав превземат Варна, бившата престолнина на Иванко. Не е сигурно, че това е с одобрението на султан Баязид I;
– Наличието на монети на Баязид I в Калиакра от горели хоризонти и съкровища предполага, че градът е включен в паричната циркулация на Османската империя в края на ХIV в. Многобройните монети на Баязид I са регистрирани още във Варна и Кастрици;
– 1402 г. Калиакра е в ръцете на Генуезците. Крепостта вероятно е защитавана от гарнизон, лоялен на турския султан. Затова свидетелстват посочените по-горе монети на Баязид I от съкровища и горели хоризонти;
– 1404 г. в Калиакра и Дръстър се установява администрация на Мирчо I, който се задържа в региона на бившето Добруджанско деспотство и Дръстърското господарство до около 1416-1417 г.

Редактирано Октомври 4, 2013 от Drake

[Mont Ferrand]

Като гледам последния пост Г. Атанасов е достигнал до сходни заключения с моите (аз съм пропуснал обаче "влашката намеса"). Има и грешка - Сигизмунд май преминаваше през Калиакра (с престой там) в края на 1396 г., а не през 1397. Били са двамата с магистъра на Хоспитала фра Филибер дьо Наяк, а освен това с тях е имало неуточнен, но не съвсем незначителен брой рицари и войска, изплъзнали се от касапницата при Никопол (същите после взимат участие в битка с флот на Баязид ок. Босфора, но предполагаемо без магистъра, който веднага се отправя към Родос, явно с цел да мобилизира всичко възможно за спасяването на високопоставените пленници, взети при Никопол и изобщо да стабилизира положението). Интересно е, че при Цариград Сигизмунд взима частичен реванш за Никопол и спасилите се от там западни рицари заедно с византийците съумяват да нанесат поражение на Баязидовите кораби - факт, който явно е твърде слабо известен и почти не се споменава в съвременни научни разработки. Друго нещо, което представлява интерес, е дали на отиване хоспиталиерите заедно с венецианците (и генуезците?) също спират в Калиакра и какво е отношението на Добруданското депсотство (в лицето на Иванко?) към кръстоносната война с Баязид? Много вероятно е да е било положително настроено към кръстоносците предвид факта, че Сигизмунд не среща проблеми там - а е могло да му бъде отказан достъп или дори по-лошо- да му бъде пресечен пътя от устието на Дунав на юг покрай българския бряг и да бъде пленен - ако флотът на Добротица, засвидетелстван през 80-те години, е още функциониращ, това би била опасност от голям потенциал за бъдещия император на Рим. Интересно би било да видим и какви са документите, удостоверяващи господството на Мирча Стари над крайбрежието и Калиакра в частност? Във връзла с това ще посоча друг слабоизвестен факт - Мирча често действа като унгарски васал и Унгарското кралство, изглежда, упражнява определено политическо влияние над устието на Дунав. В изворите се споменава за маджарски суверенитет над важната крепост Килия по времето на Сигизмунд, като там вероятно действа унгарски гарнизон, т.е. суверенитетът е пряк, а не косвен чрез власите или молдовците.

[RIZAR]

За българската наука е открит един Литовски документ от канцеларията на
княз Витовт (1391-1400) в която има изреждане на някои негови съюзници -

Източник - ПСРЛ , XXXV. Москва, 1988, с. 59; Н. РУссев. Нижний Дунай в истории Молдовы XIV века. - Revista de istorii Moldovei, 1, 1993, с. 44-45 ; И. Лазаров, И. Тютюнджиев, Пл. Павлов. Документи за политическата история на Средновековна България XII-XIV в. , В. Т. , 1993, с.108.


” Тези са велики князе : немският, наречен по немски език мистрове, още
господарят на Молдовската и Бесарабската земя, наречен по влашки език
воевода, също така и господарят на онази отвъдна българска земя, наречен
български деспот”.

На влашки език господар велик княз се нарича - voevoda :clap: .

[barin]

На теория добруджанските владетели признават върховенството на търновското царство, но няма централна власт и те са откъснати. Водят самостоятелна външна политика,доколкото това е възможно, защото на целия Балкански полуостров врагът е един- Османската империя. Добруджанските владетели имат собствени монети. Освен тях отделен от централната власт е Момчил в Родопите, както иВлашко и Молдова. Владетелите им все пак са признавали и зачитали властта на Иван Шишман в Търново. Те са носели титлата"Деспот", която се дава на васален владетел в рамките на царството. Във войните срещу османската империя са се включвали в коалиции, но когато са станали васали натурците са изпращали помощ на султаните Мурат и Баязид. При битката при Ровине не са изпратили помощ на Баязид, както е трябвало да стори сюзеренната държавам и затова са загубили напълно независимостта си.

[Frujin Assen]

Из уикипедия... доколко тези легендарни сведения следва да се въведат в научен оборот не мога да кажа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE_%D0%94%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8

[templar1307]

Темата е много добра, но ако я караш така нямаш шанс! Само едно нещо, за да разбереш какво имам предвид!

Момчил е разбойник, служил на който му плаща най- много! Никога не защитавал българи

[Galahad]

Значи въпросът за съдбата на Добруджа след похода на Али паша може да се раздели на две части:

1. Дали е била християнска;

2. Ако е била християнска на кого е била.

Тъй като Добруджа се споменава в титула на Мирчо, то е основателно да приемем, че именно той е владетеля. Трети е въпросът какъв точно му е статутът - дали той си е владетел или е васал на някой. Защото в титулът му има и две имения, които обаче са му дадени от Сигизмунд и той го владее като негов васал. Също прави впечатление, че в титула ролята му по отношение на Добруджа и Силистра е различна. Той е титулуван като господар на земята на Добротица и владелец на Силистра. Ще рече, че Добруджа по-скоро е негова, но може би в условията на реална уния (един владетел управлява две държави, както Бетенберг и Фердинанд до Независимостта са князе на България и генерал-губернатори на Източна Румелия). Казвам може би, защото е дадена като територия с отделен статус в титлата, а не си е включена примерно в състава на Влашко.

За Силистра по-скоро е васал на Шишман. както за Северинския банат, Амлаш и Фагараш на Сигизмунд. Това обяснява и дилемата за Силистра у Нешри. Според него Али паша превзема всичко наред, но единствено Силистра трябва да му бъде предадена от Шишман. Което във военно-технически аспект няма никаква логика, защото щом превзема всички крепости на България би могъл да превземе и тази. Но в политически аспект има значение - ако Силистра е на Шишман, но се владее от Мирчо, то тогава ако бъде нападната, Мирчо ще трябва да се включи във войната срещу Шишман и то точно когато отношенията на турците и сърбите са изключително проблемни. Но ако Шишман я отстъпи на турците, тогава вече няма да има повод за война с Мирчо, а той евентуално ще се сърди на Шишман. Ясно е и защо Нешри е спестил някои подробности - някак не подобават на описанието на похода като триумфално шествие при което всички падат пред победоносния султан.

Редактирано Септември 20, 2015 от Galahad