Когато Юпитер срещне Венера

[Doris]

В края на януари и началото на февруари се заредиха облачни дни и нощи без видимост към небесните светила. За да компенсирам това и за да си подобря настроението повъртях напред-назад във времето звездната карта Mini-AstroViewer (http://www.astroviewer.com/mini-av-code.php). Всеки може да се порадва на танца на планетите като променя картината с един ден или друга стъпка. Най-забележителното събитие в близките дни е срещата на Юпитер и Венера:

Mini-AstroViewer

Съединение на Юпитер и Венера на 14 март 2012 г.

Когато небето се изясни и облаците се разнесат, което все някога ще стане, вечер, след залеза на Слънцето, ще можете да видите в западната част от небето планетите Венера и Юпитер близо една до друга. Сред звездите над западния хоризонт те ще блестят най-ярко. С времето те ще се доближават видимо все повече и на 13 март за България ще бъдат съвсем близо една до друга, в рамките на 3 градуса като двойна ярка звезда над хоризонта. За София двете планети ще залязват към 22:30 часа.

На 25 и 26 март близо до тях ще започне да се вижда и тънкият сърп Луната след новолуние. Над Луната в компанията на Венера и Юпитер, на по-малко от 20 градуса ще се виждат и Плеядите и Хиадите (звездни купове от съзвездието Бик).Струпването на тези ярки небесни светила ще бъде една приятна атракция, видима с просто око. Те обаче пораждат и представи за НЛО.

Средата на март 2012 г. ще бъде най-доброто време за наблюдаване на съединение на Венера и Юпитер в сравнение с подобни ситуации за години напред. В средата на северните ширини, най-ярките планети – Венера и Юпитер ще се наблюдават заедно близо четири часа след залеза на Слънцето. Това е възможно най-дългия период в нашите географски ширини.

Анимирана звездна карта, София, 9 февруари - 27 март, 17:30 ч., кликнете за да видите

Точното време на съединението, моментът, в който еклиптичните дължини на двете планети се изравняват в небето на Земята е 14 март 2012 г. , в 7:55 ч. , тогава обаче те няма да бъдат видими от територията на България. Но Венера и Юпитер ще са близки през целия месец март 2012 г.. Те ще са като близнаци – две много ярки планети – близо една до друга на запад , веднага след като Слънцето залезе.

Следващото съединение Венера-Юпитер се пада на 28 май, 2013 г., но то няма да бъде така впечатляващо. През май 2013 г., двете планети ще се виждат заедно само около два часа след залеза на Слънцето (в средата на северните ширини). Сега Венера и Юпитер ще се виждат заедно толкова дълго след залез Слънце защото Венера е близо до най-голямата си елонгация – когато планетата е най-отдалечена от Слънцето – която ще се случи на 27 март, 2012 г.. Ъгълът на еклиптиката също е много добър през март, планетите са високо над хоризонта .

Съединението на Юпитер и Венера на 23 февруари 1999 г. вечерта, Преслав, http://nao-rozhen.org/astronomical_phenomena/fr4.htm

Какво казват астрономите?

„Юпитер и Венера също ще се приближат много близо една до друга – разказа за Радио България д-р Николай Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория Рожен. – На 13 март тези две небесни тела ще бъдат най-близо и ще ни представят ново небесно шоу. Близостта им ще е такава, че ще имаме усещането сякаш се докосват. Нещо, което наистина се случва много рядко. …“

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/ScienceAndNature/Pages/Nebe2012.aspx

Хипотеза за Витлеемската звезда като съединение на Юпитер с Венера

През 1968 г. Роджър Синот пише статия в “ Sky and Telescope“, според която на 17 юни 2 г. пр. Хр. е имало съединение на Венера и Юпитер , което е могло да впечатли населението около Вавилон и да се интерпретира като Витлеемската звезда . Изчисленията на Синот са направени с планетарни таблици, без помощта на компютър. Синот изследва съединения в широк диапазон на датите от 12 г. пр. Хр до 7 г. и намира повече от 200 съединения на големите планети, също така не по-малко от 20 компактни групирания от три или четири планети, от които само 4 са били наблюдаеми. След внимателно филтриране на събитията, Синот стига до заключението, че съединението от 2 г. пр. Хр. в Лъв е най-подходящото събитие, което обяснява Витлеемската звезда .

На 17 юни 2 г. пр. Хр., Венера и Юпитер се виждали в съединение от Вавилон 3 часа след залез слънце и двете планети били твърде близо една до друга, за да се разделят с невъоръжено око, даже дискът на Венера преминал в предната част на Юпитер, частична окулация.

Такива съединения се случват често, но астролозите свързвали Юпитер с раждането на царете, а Венера – с плодородието. Съединението на Юпитер и Венера е станало близо до най-ярката звезда в Лъв, Регул , идентифицирана с царската власт.Не е имало по-изразено съединение на Венера и Юпитер в Лъв, толкова близо до Регул 2000 години преди или след тази дата.Дали това събитие е било причина група астролози, наречена на мъдреците, да се отправят на път към Ерусалим в търсене на новия цар преди почти 2000 години?Витлеемската звезда се споменава само в няколко стиха от евангелието на Матей (глава 2: 1-12), но това е една от най-известните части на историята за Коледа. Редица астрономи и историци са се опитвали да определят какво би могло да бъде причина за необикновената гледка.

Първо е обяснението на Йохан Кеплер ( „За годината на Раждането на Христа“ 1614 г. ). Според Кеплер, Витлеемската звезда би могла да е съединение на Юпитер и Сатурн, което се е случило три пъти за период от една година през 7-6 г. пр. Хр. Това явление не е толкова ефектно както съединението Юпитер-Венера, но в момента е най-популярно , защото не противоречи на предположението, че цар Ирод Велики умира в 4 г. пр. Хр. Друга теория е за описаното по-горе съединение на Юпитер и Венера в 2 г. пр. Хр. За да е истина това обяснение , Ирод трябва да е починал на по-късна дата, отколкото обикновено се смята. Третата теория ( на Папке 1995г. ) е за Нова в съзвездието Орел , събитие, записано в Китай през 5 г. пр. Хр. Яркостта на звездата, която избухва като Нова временно нараства значително, след няколко дни звездата започва да избледнява, а след няколко месеца тя се връща към първоначалната си яркост (която може да бъде доста слаба). Новата от 5 г. пр. Хр. е светила ярко около 70 дни. Още една хипотеза е „зодиакалното светене“, възникнало от дифузното слънчево отразяване в прахов облак на Ферари Д Оккеппо от 1969 г. Халеевата комета също е кандидат за отговор на въпроса.

Очевидно Витлеемската звезда е била забелязана само от мъдреците. Нищо не се споменава за звезда в описанието на Лука, когато на ангелът възвестява раждането на Исус пред овчарите в полето. Според Матей, когато мъдреците пристигна в Ерусалим, те са казали на Ирод, „ Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.“ Ирод не е имал представа за какво говорят и трябвало да призове своите съветници. Те казали на мъдреците, че според пророчеството, Месията ще се роди във Витлеем.

Ако раждането на Исус е било маркирано с едно грандиозно за всички събитие като комета, Ирод е щял навярно да разбере позоваването на Мъдреците, а и овчарите щяха да очакват да се случи нещо изключително , вместо да се изненадват. Астрономическото събитие, предизвикало вълнението на мъдреците изглежда е било значителни само за тях. Това изключва възможността да са видели комета или Нова.

Най-същественият факт е, че Ирод е бил цар, когато мъдреците пристигнали в Ерусалим. Има разногласие за това, кога Ирод умира. Няма директни писмени сведения за датата на смъртта на Ирод. Налице са косвени доказателства, че Ирод умира във 2 г. пр. Хр. или 1 г. пр. Хр., но често за смъртта му се смята 4 г. пр. Хр. За това се счита, че годината на раждане на Исус е между това, което ние сега наричаме 4 г. пр. Хр. и 1 г. пр. Хр.

Няма противоречие с традиционната дата на раждането на Исус, защото 25 декември е произволен избор. Ранните християни са променяли датата много пъти, за да се избегне откриването им от римляните, когато преследването на християнството е в разгара си. Когато християнството става официална религия на Римската империя, празнуването на раждането на Исус на 25 декември заменя езическия празник Сатурналии, свързан със зимното слънцестоене.

Хипотезата за Витлеемската звезда като съединение на Юпитер и Венера не е единствена и вероятно ще има и още подобни. Природните и исторически събития от времето, когато се е родил Христос винаги ще предизвикват любопитството и въображението и всяка нова информация би могла да осигури по-точна картина на това, което се е случило.

http://nao-rozhen.org/astronomical_phenomena/fr4.htm

http://www.observadores-cometas.com/Star_of_Bethlehem/English/Possible.htm

http://newsinfo.iu.edu/OCM/packages/bethstar.html

Източник: http://momenti.info/?p=129

Редактирано 16, 2012 от Doris

[КГ125]

Брех, че то цяла статия!!!

[Bolyarski]

Гооотино Дано е хубаво времето за наблюдение!

.:.

[Doris]

Вече има и пролуки сред облаците. Успях даже да направя снимка на Юпитер и Венера от един софийски паркинг:

Юпитер и Венера , София, 10.02.2012 г. 20ч.

Ако поглеждате на запад, има шанс да ги видите някоя вечер, само че по-близо една до друга.

[Doris]

По данните за видимото положение на Юпитер, Венера и Луната и фази на Луната:

http://astrocalendar.50webs.com/calendar.html

може да се определи реалното положение на Юпитер и Венера по време на съединението им по начина, показан в зад.4 от националната олимпиада по астрономия:

http://astro-olymp.org/aIII-78-05.html

[Doris]

На 5 - 6 юни предстои още една атракция, свързана с Венера - преминаване пред Слънцето.

И преди писах тук за това, но е изтритито (скрито) , предполагам, че не е заради самото явление, за това си позволявам пак да го спомена.

Редактирано Юни 1, 2012 от Doris

[КГ125]

Веднага го махам скриването, не знам защо е станало.

[Doris]

Вече ми е все едно, че почти всичко, което пиша, изчезва. Явно ще я карам като чат. Само че забравям. Да, виждам, че не съм споменала за пасажа (преминаването) пред Слънцето, но съм използвала този факт за скицата и за това ми е останало в главата.

Явлението според астрономите ще може да се наблюдава и с просто око (все пак, с очила за гледане на слънчеви затъмнения), за България - сутринта след изгрева на Слънцето, от 5:50 ч. до 7:55 ч..

Ако се оправи времето.....

[hristo_serafimov]

Дорис, благодарение на твоята информация, наблювдавах срещата на Венера с Юпитер. Сега ще следя с интерес и срещата и със Слънцето.

BTW: на тази Венера ще вземе да и излезе име - все по срещи ходи и все с различни.

[Last roman]

BTW: на тази Венера ще вземе да и излезе име - все по срещи ходи и все с различни.

тя затуй е богинята на любовта.

[mitaca]

.....за България - сутринта след изгрева на Слънцето, от 5:50 ч. до 7:55 ч..

.....

Брях, а за Чехия кога? То тук е повечето дъждовно, ама все пак.

[Doris]

Според тази карта на NASA и в Чехия преминаването ще е наблюдаемо след изгрева на Слънцето:

http://eclipse.gsfc.nasa.gov/OH/tran/TOV2012-Fig01.pdf

[Doris]

Днес сутринта група ентусиасти от Звездно общество се качиха на Копитото за да наблюдават пасажа на Венера.

http://btvnews.bg/bulgaria/pasazht-na-venera-sledvashchiyat-spektakl-sled-poveche-ot-vek.html

Други от всички краища на България също поиграха на криеница с облаците.

И аз видях малко накрая със самоделна проекция:

Редактирано Юни 6, 2012 от Doris

[JImBeam]

...И аз видях малко накрая със самоделна проекция..

Карай, дано следващия път след стотина години видиш повече

[Doris]

И на това съм доволна, някъде към 5 минути пролука.

Ползата от любителските наблюдения, дори и със скромни резултати като моите е в това, че карат хората да се замислят по-задълбочено за същността на явленията. Аз например, с учудване забелязах, че реалният ход на Венера не следва траекторията от схемата която е в по-горния ми пост, а наподобява тази :

Редактирано Юни 6, 2012 от Doris

[JImBeam]

.. Аз например, с учудване забелязах, че реалният ход на Венера не следва траекторията от схемата която е в по-горния ми пост..

Нема се пуашиш, едно време древните и те бая са се учудвали като се гледали в небесата