Irano-slavica et slavo-iranica

[Perkūnas]

Темата за славяно-иранските езикови контакти има дълга история. Още в началото на 20 век се публикуват различни студии, които изследват езиковите контакти между славяноезичното и ираноезичното население в Източна Европа в дълбока древност. През 60-те години на 20 век се правят няколко обзорни прегледи на тази тема (цитирани в другата тема - моля да бъдат прехвърлени тук съответните мнения с цитираната литература). Проблематиката на иранските заемки в различните угро-фински езици е добре изследвана от много езиковеди (унгарски, финландски, руски, ...) - дотам че е възможно да се категоризират тези заемки като старо-, средно-ирански, средноперсийски, согдийски, староосетински и.т.н.

Една от важните задачи пред славянското езикознание е да се определят и периодизират иранските заемки в славянския праезик.

Предлагам засега да се съсредоточим върху няколко основни направления:

1. характер на заемките: названия на предмети от бита, оръжия и под.; обществено-полтически понятия, религиозни понятия, лични имена, местни имена, имена на божества и.т.н.;

2. методология - фонетични и семантични признаци за определяне на ирански произход;

3. периодизация във времето;

Бих помолил в тази тема да не се споменават "прабългари", "алано-българи" и под. заедно с техните производни.

За начало малко от руската Уикипедия с мой личен коментар:

Обычно иранскими заимствованиями считают следующие лексемы:

*bogъ «бог», «доля» < ир., ср. др.-перс. baga- «бог», др.-инд. bhaga «доля»и други съвременни езици. Согласно альтернативной точке зрения, это исконная лексема[3][4], однако иранское влияние на семантическое развитие («бог»-«доля») не вызывает сомнений почти ни у кого; тъй като в славянското bogъ не се наблюдава развитие в съответствие с правилото на Винтер, няма друг изход освен заемка (baga е заето и в угро-финските езици). в осетински иранската baga отсъства

*gun’a «гуня, вид одежды» < др.-ир. gaunyā- «цветная». Однако, согласно ЭССЯ, слово не имеет ясной этимологии[5];неясно, имаме и къснолат. gunna, откъдето е и англ. gown

*gъpanъ «господин» (польск. pan) < др.-ир. *gu-pāna «пастух»[6]и други съвременни езици (примерно пашто). Х. Шустер-Шевц считает слово вариантом слав. *županъ и поэтому, как и М. Фасмер[7], настаивает на его исконности и неотделимости от слав. *župa «территория общины»[8].

*xata «хата» < др.-ир. *kata- «комната, кладовая, погреб», пассивное причастие прошедшего времени от *kan- «копать»[9][10]; фонетиката е неясна, виж *kotъ

*xatarъčь < др.-ир. *xata-ruča- «землянка с окошком»[11];възможно, но фонетиката е неясна

*xorna «пища» < ир. (ср. авест. χvarəna «еда, питьё»)[12];и в значенията "храна" и "охрана" е иранска заемка

*xъrvatъ «хорват» < др.-ир. *(fšu-)haurvatā- «страж скота» либо из др.-ир. *harvat- «женский, изобилующий женщинами»[13];вероятно нито едното, нито другото (формата *harvat- женский е измислица от Трубачов). вероятно произлиза от ЛИ Xoroathos с втора част urvāθa- "приятел, приятелство" и първа част xva- "свой", xvar "слънце" или hu- "добър"

*kotъ «загон» < ир. kata- «(подземное) помещение»[14];ако имаме заемка, то тя е доста древна

*jьrь/*jьrьjь «водоём, ирий» < ир. *airyā- (dahyu-) «арийская страна». ЭССЯ отрицает иранскую этимологию, настаивая на родстве с лит. jūra "море"[15];фонетически невъзможна, вероятно сродно с литовската форма

*patriti «смотреть» (польск. patrzeć) < ир. *pātray — (ср. авест. pāθrāy «защищать»)[16];общославянска заемка, вероятно древна

*radi «ради» < др.-перс. rādiy «ради» (решительно против Трубачёв[17]);самата иранска форма се нуждае от етимология, тук вероятно трябва да прибавим и глагола radeti радея

*rajь «рай» < др.-ир. rāy- «богатство, счастье». О. Н. Трубачёв полагает исконно-славянское происхождение (в значении «место за рекой») и родство с *jьrьjь[18] — см. выше;сериозни различия в семантиката. родство с *jьrьjь обаче е фонетически невъзможно. това не означава, че не трябва да търсим друга иранска форма

*toporъ «топор» < др.-ир. *tapara- «топор»; стара заемка

*vatra «огонь» (отсюда рус. ватрушка) < авест. ātar- «огонь». Согласно альтернативным версиям, заимствовано из албанского или дакийского[19].понеже дакийският език е напълно неизвестен, това обяснение следва да се отхвърли

Как суммирует О. Н. Трубачёв, традиционно постулируемые иранизмы «представлены, с одной стороны, небольшой группой „культурных терминов“ (слав. *kotъ ‘загон, небольшой хлев’, čьrtogъ думата чардак е персо-арабска и следователно няма отношение към чрътогъ, gun’a, kordъ една от късните заемки, може би след 8 век, *korgujь очевиден тюркизъм, toporъ), с другой стороны — стоя́щим особняком названием божества bogъ».[20]

Кроме того, к иранизмам иногда относят лексемы *aščerъ «ящер» (едва ли), *čaša «чаша» (думата липсва в иранските езици, но е възможно да е заемка поради наличието на арменска форма със същото значение, ако е заемка, то е сравнително късна, след 8 век), *xoměstorъ «хомяк»(неясна), *mogyla «могила»(едва ли), *ravьnъ «равный» (едва ли), *rota «клятва» (със сигурност иранска и то стара заемка), *sъto «сто» (неясна, среща се и в румънски), *sobaka «собака»(вероятно иранска, но първоизточникът е неясен), *vina «вина»(категорично не е заемка), *svьrkъ/*smьrkъ «хвойное дерево» (неясна), *svinъ «свинец» (едва ли).

Редактирано 20, 2012 от Perkūnas

[nik1]

За "пес", вижте и тази дискусия

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12104&view=findpost&p=190926

[Perkūnas]

По точка 2 от горното мога да дам един конкретен пример:

По речника на Фасмер-Трубачев т.3, стр. 724:

сором род. п. -а, наряду со срам, заимствованным из цслав., укр. сором, блр. сором "стыд", др.-русск. соромъ, ст.-слав. срамъ αἰσχύνη (Супр.), болr. срам(ъ́т), сербохорв. сра̑м, род. сра̑ма, словен. srȃm, род. п. srȃma, sramȗ, н.-луж. srom, sromota.

Родственно авест. fšarǝma- м. "стыд", нов.-перс. šаrm -- то же, др.-исл. harmr "забота, досада, оскорбление", д.-в.-н. har(a)m, лтш. sērmelis "ужас, жуть"; см. Мейе, Ét. 428; Траутман, ВSW 299; Клюге-Гётце 233; Бартоломэ 1029; М.--Э. 3, 830; Розвадовский, RО I, 103; Бенвенист, МSL 23, 403; Хольтхаузен, Awn. Wb. 107; Торп 79. [Слав. *sormъ, по-видимому, родственно, далее, лит. šarmà "иней"; см. Ларин, "Вестник ЛГУ", 14, 1958, стр. 150 и сл. -- Т.]

С откриването на корпуса от средноирански текстове в Източен Туркестан (средноперсийски, хотански, согдийски будистки и манихейски текстове) и с описването на безписмените ирански диалекти и езици в Памир в Съветски Таджикистан и Афганистан се придоби по-пълна представа за иранската лексика. Така например се установи, че в иранските езици е съществувал глагол fšar- "срамувам се" (Bailey. Dictionary of Khotan Saka, Durkin-Meisterernst,Dictionary of Manichaean Texts.), чието производно е fšar-ma- м.р. "срам".

Следователно горната етимология (Родственно авест... др.-исл. harmr "забота,...) се обезсмисля и праславянското *sormъ трябва да се причисли към списъка от ирански заемки и по-точно от староосетински, където съгласните /с/ и /ш/ не се различават и където гласният звук /ä/ се е изговарял все още като /а/, за да бъде възприет от славяните по този начин (*sormъ м.р.) с опростяване на нехарактерното съчетание fs > s.

Така намираме точно потвърждение, че съвременното осетинско (ä)fsärm "срам" (категория род вече няма) < староосетинско fsarma- (неясен род, може би мъжки) < иранско fšarma- м.р.

Редактирано 20, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

*bogъ «бог», «доля» < ир., ср. др.-перс. baga- «бог», др.-инд. bhaga «доля»и други съвременни езици. Согласно альтернативной точке зрения, это исконная лексема[3][4], однако иранское влияние на семантическое развитие («бог»-«доля») не вызывает сомнений почти ни у кого; тъй като в славянското bogъ не се наблюдава развитие в съответствие с правилото на Винтер, няма друг изход освен заемка (baga е заето и в угро-финските езици). в осетински иранската baga отсъства

Привържениците на собствено славянския произход допускат, че правилото на Винтер не действа при отворени срички, например sedьlo. На мен тая работа не ми вдъхва доверие, но знае ли човек...

[Perkūnas]

Привържениците на собствено славянския произход допускат, че правилото на Винтер не действа при отворени срички, например sedьlo. На мен тая работа не ми вдъхва доверие, но знае ли човек...

При правилото на Винтер няма изключения (е, в някои случаи традиционните етимологии трябва да се променят леко, както *stogъ). Специално за *sedьlo "седло" е изключено да бъде с индоевропейска давност поради културно-исторически съображения - седлото се появява доста след разпада на индоевропейския праезик, лат. sella означава изначално "столче", и значението "седло" е пренесено метафорично по външно сходство. Така че това едва ли е уместен контрапример. Да не говорим, че и думата "стреме" е преносна употреба на понятие със значение "стълба" (подобно на германски, румънски).

Специално за обърнатата структура в славянски: *divъ "зъл дух" (вместо "бог") е също заето от ирански. За имената на божествата ще пиша по-късно. Т.е. имаме зает цял семантичен комплекс.

Редактирано 21, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

Аз по принцип съм на същото мнение за Винтер, но е факт, че се спори и няма консенсус. Извеждат *sedьlo < *sedilo < PIE *sedi-lo (~ OHG sidilo), а семантиката търпи нормално отместване. Същото е положението с вода и др. В английската уикипедия например е отразен този възглед: "lengthen before unaspirated voiced stops in a closed syllable".

Виж също:

Закон Винтера и выпадение смычных перед согласными в праславянском

False exceptions to Winter's Law

[Perkūnas]

Аз съм привърженик на правилото на Винтер. Колкото до действието му само в "затворена сричка", има също много контрапримери при които действа и в отворена сричка (как се обяснява ятовата гласна в спрежението на глагола сядам в сег. време?). Колкото до статията на Матасович, която съм чел, ми се струва най-малкото странно да се анализира правило в случаи, които определено нямат сигурна индоевропейска етимология (място) или са съвсем неясни (яма, ремък).

Редактирано 21, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

*gun’a «гуня, вид одежды» < др.-ир. gaunyā- «цветная». Однако, согласно ЭССЯ, слово не имеет ясной этимологии[5];неясно, имаме и къснолат. gunna, откъдето е и англ. gown

Твърде интересен случай. За да се изясни, според мен трябва да се подходи от две страни.

БМАК *gonVka, санскр. gonika, акад. gaunakka, ст.перс. gaunaka > ст.гр. γαυνάκης > лат. gaunacum "горна дреха"

По-късно тръгва втора линия с контаминации върху първата: изт.ир. *gunja > изт.слав. *gunja > ср.гр. γούνα > лат. gunna > ...

[Кухулин]

БМАК *gonVka, санскр. gonika, акад. gaunakka, ст.перс. gaunaka

Тук ме подведоха находките в БМАК (цък), но се оказа, че акадското свидетелство е много късно (надпис RIAA 295 от Ур, IV-I в. пр. Хр.). Следователно акад. gaunakka и арам. gwnk са староирански заемки, а названието се е прехвърлило върху доиранската културна реалия. При това положение могат да се търсат индоевропейски етимологии (ЭСИЯ III:240, ИЭСОЯ II:326).

[Perkūnas]

За боговете:

Славянските теоними са предмет на много спорове от дълго време, дори така нареченият “славянски паганизъм” има повече общи черти с фентъзито. Защо? Липсват славянски текстове преди приемането на християнството. Впоследствие старите богове попадат под ножа и цензурата и се заклеймяват при всеки възможен случай. Много от тях на практика изчезват от народното творчество, всичко което знаем за богове като Сварог, Хърс, Дажбог се базира на неясни и объркващи текстове, където тези имена са попаднали като превод на гръцки теоними (примерно където се твърди, че Перун е бил владетел в Гърция, а Хърс в Кипър). Подобно е и съдбата на “келтските” божества, за които инфорацията е оскъдна или е достигнала до нас след църковната цедилка. Въпреки че в някои случаи теонимите се запазват в “замразен вид” в имена на селища или лични имена, това не позволява винаги да се определи функцията на съответното божество.

Тук бих искал да се спра на два теонима: Стрибог и Хърс.

По отношение на Стрибог не е известно почти нищо, споменат е в Началната руска летопис заедно с “главните божества” на Киевска Рус, за които са построени дървени идоли с украса от скъпоценни метали.

както и в “Слово о полку Игореве”, където ветровете са наречени негови внуци:

Се ветри, Стрибожи внуци, веютъ съ моря стрелами на храбрыя плъкы Игоревы

Възможно е да има отзвук от името му в някои изолирани топоними (Strzyboga и подобни). Заради метафората се приема и стандартното обяснение, че Стрибог е божество на вятъра. Дотук добре, но името му се оказва костелив орех – сричката стри- няма ясно обяснение: от strojiti “строя”, през strijь “стрико” до pаtr-bhagos “бог-отец” или с кушано-бактрийската титла sri-bago “уважаем господин” (по индийски образец sri е заето дори и в титулатурата на Хотан и при ранния тюркския хаганат, т.е. това не е собствено иранска формула).

Какво можем да заключим най-предпазливо от това: Стрибог е един от главните богове и е свързан с атмосферно (небесно) явление.

Според мен Стрибог е закономерно развитие на *tьstribaga- (след изпадане на началната сричка тъй като еровата гласна е в слаба позиция) < иранска форма *tištrībaga-, където се крие авестийски Tištrya- “едно от небесните божества (yazata)”, божеството на звездата Сириус (α Canis Maioris), согдийски tyš “име на месец от зороастрийския календар; име на 13я ден от месеца” (Архив от планината Муг), персийски Tištar- (книжовна заемка от Авестата), староиндийски Tiṣyá- “име на звезда, вероятно от съзвездието Орион” (изолирани стихове в “Риг веда”). Това е един от “старите” ирански богове, чийто химн е “Тищар яшт” в “Авестата”.

Как се характеризира Tištrya, освободителят на водите след битката с демона Апош? (изключвам допълнителните описания на Tištrya като бял кон, понеже в славянските източници такива липсват, могат да се проверят на място в текста)

tištrīm stārəm raēvañtəm hvarənaŋhuñtəm yazamaide yi avavat xšvaēwō vazâite avi zrayō vourukašəm yaθa tiχriš mainyavaså yim aŋhat ərəxšō xšviwi-išuš xšviwi-išvatəmō airyanąm airyō-xšuθat hača garōit hvanvañtəm avi gairīm.

Звезде блестящей Тиштрии Помолимся счастливой, Летящей так же быстро На море Ворукаша, Как та стрела небесная, Что выпустил Эрехш, Стрелок из арьев лучший, Горы от Арьяхшута До Хванавант горы (Яшт 8.4.6)

zraya vourukašaya amavatō huraoδahe jafrahe uruyāpahe, bāδa vairīm āčaraiti aspō-kəhrpąm ašaonīm upāca tå āpō yaozayeiti aiwiča vāta våñti yaoxtivañtō.

У моря Ворукаша, Прекрасного и мощного, Глубокого, просторного, Вот к морю приближается В коня святом обличье, Вздымая воды, Тиштрия, И ветер дует буйный. (Яшт 8.5.8)

hō zrayō āyaozayeiti hō zrayō vīvaozayeiti hō zrayō āχzrāδayeiti hō zrayō vīχzrāδayeiti hō zrayō āχžārayeiti hō zrayō vīχžārayeiti yaozeñti vīspe karanō zrayāi vourukašaya ā vīspō maiδyō yaozaiti.

И море он вздымает, И море он волнует, Он море проливает, Он море заливает, Он море изливает, Он море разливает, И все края волнуются У моря Ворукаша И середина вся.

(Яшт 8.5.31)

Преводът е на Стеблин-Каменский.

Видна е и приликата в епитетите от руската легенда: стрели, мътни реки, черни облаци, виелица от прах:

Другаго дни велми рано кровавыя зори светъ поведаютъ; чръныя тучя с моря идутъ, хотятъ прикрыти 4 солнца, а въ нихъ трепещуть синии млънии. Быти грому великому, ити дождю стрелами съ Дону великаго!

...

Се ветри, Стрибожи внуци, веютъ съ моря стрелами на храбрыя плъкы Игоревы. Земля тутнетъ, рекы мутно текуть; пороси поля прикрываютъ; стязи глаголютъ: половци идуть отъ Дона и отъ моря.

При Хърс положението е горе-долу подобно. Заклеймен с другите бесове, без да остави никакъв ключ към функцията си в славянския пантеон. Местни имена като Хърсово, или лични имена не могат да определят какъв всъщност е бил Хърс. Приема се за бог на слънцето (макар че Сварог също претендира да бъде Хелиос в старобългарския превод на Йоан Малала). Интересно е, че божество с доста подобно име се почита на хиляди километри от славянския езиков ареал – от две малобройни народности в Западен Сибир: хантите и мансите: Кворыс-Торум (у мансите), Нум Курыс (у хантите), “в обско-угорской мифологии родоначальник божеств и создатель мира. После потопа роль верховного небесного божества перешла к его сыну Нуми-Торуму, сам Кворыс-Торум полностью отошёл от земных дел. Существует вариант мифа, в котором Кворыс-Торум и Нуми-Торум слиты в едином образе демиурга.” (Айхенвальд, Петрухин, Хелимский, К реконструкций мифологических представлении финноугорских народов, 1981, стр. 177 и сл.) По съответните речници намираме: манси kors, kworəs “небе”, kworəs-tārəm “прародител на боговете”, numi-kwores “небе, върховен бог” (Munkácsi, Kálmán, Wogulisches Wörterbuch, стр 240); ханти kŭrəs “небесен бог” (Blazek, Indo-Iranian elements in Finno-Ugric mythological lexicon). Това според мен отслабва значително връзката между Хърс и иранското съчетание *xvar-xšaita- “сияйно слънце”, тъй като

-този епитет не е характерен за източноиранските езици

-отпадане на последната сричка -aita- в две различни езикови среди е крайно невероятно (най-странно е, че в съответните изследвания се предполага заемка за угрофинските форми от *xvar-xšaita-, а по-очевидната връзка с Хърс отсъства)

-Кворъс не е слънцето в митологията на хантите и мансите (слънцето е женско божество с друго име: Хотал-Еква у мансите, Катл-ими у хантите).

Интересно е, че има подобни хунски имена от 5-6 век: Κουρσίχ (Приск), Κοῦρσος, Κούρς (виж в Byzantinoturcica т.2), също така имаме и Κoρσης с титла ζoυπαν ταρκανoς на територията на България (9 век).

Тъй като единствената възможна връзка между угрофинския и славянския теоним е през иранските езици, остава да се търси при иранските езици. За съжаление в Авестата и зороастрийската литература такова божество не е споменато – възможно е поради своята специфична функция то да е било забранено от Заратустра или просто химните в негова чест да не са оцелели до днес. Хотанските и согдийските източници не могат да помогнат поради специфичния си преводен будистки (и манихейски) характер, а осетинският фолклор, повлиян от съседните кавказки традиции с техния нартски епос, също не може да даде ключ към рсазгадаването на този проблем.

[Perkūnas]

Тук ме подведоха находките в БМАК (цък), но се оказа, че акадското свидетелство е много късно (надпис RIAA 295 от Ур, IV-I в. пр. Хр.). Следователно акад. gaunakka и арам. gwnk са староирански заемки, а названието се е прехвърлило върху доиранската културна реалия. При това положение могат да се търсат индоевропейски етимологии (ЭСИЯ III:240, ИЭСОЯ II:326).

названието със сигурност е пристигнало от изток, но според мен gunja е по-скоро заемка от латински, а не от ирански...

[Aspandiat]

Интересно е, че има подобни хунски имена от 5-6 век: Κουρσίχ (Приск), Κοῦρσος, Κούρς (виж в Byzantinoturcica т.2), също така имаме и Κoρσης с титла ζoυπαν ταρκανoς на територията на България (9 век).

Κουρσίχ според Приск е хун, но Евагрий пише, че Κούρς бил скит. При Прокопий имаме е един Χορσομάντις, който бил масагет. Обаче имаме и един Курсан, един от шестте маджарски вожда, които водени от Арпад стигат Панония. Името Курсан и Курша са се срещали през ХVІ век в Новгород, но вероятно са били носени от изселници от бившата Волжка България.

Името (и като топоним) се среща в Кавказ (и от двете му страни) между V и VІІ век.

[Кухулин]

названието със сигурност е пристигнало от изток, но според мен gunja е по-скоро заемка от латински, а не от ирански...

Привет. Според мен заемката от латински в славянски не е много вероятна, защото:

1) Фасмер и Трубачов не виждат откъде ще дойде смекчаването в края при този вариант;

2) Фиксирането в изворите върви по този ред: при Маврикий (края на VI в.); в Пасхалната хроника (средата на VII в.); латинската дума се появява чак в средата на VIII в. при св. Бонифаций; след това и двете думи се използват регилярно в изворите;

3) Всички знаем какво е дирил Маврикий по Дунава и какви гуньи са го били по главата

Наздраве и лека вечер! wtf няма емоушънка с алкохол, само някви кафета

[Perkūnas]

Не знам дали името Курша е свързано с онези другите, може да си е татарско. Колкото до Χορσομάντις, това име е същото като Χορσομάνος, също на служба като телохранител, но вероятно е приравнено към гръцки думи, окончаващи на гр. μάντις "пророк, ясновидец"... колкото до обяснението на Абаев (от осетинско хорз/хварз "добър"), не съм много убеден... тъй като:

- в гръцко-сарматските имена се среща изобилие от имена, започнавщи с Хо- (староиранско hu- "добър", индийски su-), а хварз там отсъства.

- в аланския поздрав, записан у Цец (т.е. езикът е от 13-14 в.) tapagxas, kalimera sou "добър ти ден" (*da ban xas = стандартно обяснение dä bon xwarz), xas е по-скоро xvas = персийското хош خوش

- значението в осетински едва ли е древно, а се е образувало по преносен път както пише и Абаев.

Но не знам какво друго иранско обяснение на Хърс може да има... среща ли се нещо подобно в арменски?

Колкото до мекостта в гуня, едва ли може да се очаква, че славяните са заели авестийската форма (което е невъзможно по географски причини), а в кой ирански език има краесловна мекост в тази форма (най-малкото звук подобен на /њ/ в осетински няма, а там значението е сравнително близко, за разлика от перс. گون).

[Кухулин]

Колкото до мекостта в гуня, едва ли може да се очаква, че славяните са заели авестийската форма (което е невъзможно по географски причини), а в кой ирански език има краесловна мекост в тази форма (най-малкото звук подобен на /њ/ в осетински няма, а там значението е сравнително близко, за разлика от перс. گون).

Аз по-горе дадох източноиранска заемка, защото там се запазват краесловните звуци. В конкретния пример имаме (ще ме извиняваш за изброяването в стил ЖВ ) шугнански gunj ~ gunjin, идгийски gunia, вахански guni, бартангски, рушански и пущунски gunj. Източниците са в по-предния пост. Това ме кара да предполагам, че славянския език е приел думата от източноиранските, т.е. от староосетински. За съжаление не виждам как ще се направи фонетична датировка.

[Aspandiat]

Не знам дали името Курша е свързано с онези другите, може да си е татарско. Колкото до Χορσομάντις, това име е същото като Χορσομάνος, също на служба като телохранител, но вероятно е приравнено към гръцки думи, окончаващи на гр. μάντις "пророк, ясновидец"... колкото до обяснението на Абаев (от осетинско хорз/хварз "добър"), не съм много убеден... тъй като:

- в гръцко-сарматските имена се среща изобилие от имена, започнавщи с Хо- (староиранско hu- "добър", индийски su-), а хварз там отсъства.

- в аланския поздрав, записан у Цец (т.е. езикът е от 13-14 в.) tapagxas, kalimera sou "добър ти ден" (*da ban xas = стандартно обяснение dä bon xwarz), xas е по-скоро xvas = персийското хош خوش

- значението в осетински едва ли е древно, а се е образувало по преносен път както пише и Абаев.

Но не знам какво друго иранско обяснение на Хърс може да има... среща ли се нещо подобно в арменски?

Колкото до мекостта в гуня, едва ли може да се очаква, че славяните са заели авестийската форма (което е невъзможно по географски причини), а в кой ирански език има краесловна мекост в тази форма (най-малкото звук подобен на /њ/ в осетински няма, а там значението е сравнително близко, за разлика от перс. گون).

Няма обяснение в арменските текстове. Само споменаване на лични имена на аристократи и едно селище с корен Хурс.

За Курша - в Новгород и Нижни Новгород съм се натъквал на интересни и добре запазени като антропоними прабългарски календарни термини - "сомор" и "докс". Та смятам, че и Курша и Курсан са от същий произход.

[КГ125]

Чисто лаически, само да вметна - казвали са ми, че има странни паралели между славянските езици и кюрдксия (в частност българския). Информацията е чисто житейска, от хора, знаещи и двата езика.

Just for the record.

[budget]

Чисто лаически, само да вметна - казвали са ми, че има странни паралели между славянските езици и кюрдксия (в частност българския). Информацията е чисто житейска, от хора, знаещи и двата езика.

Мисля, че носител на близостта между кюрдския диалект и "новобългарския" е петвековното турско робство и незадоволителното прочистване от турцизми в следосвобожденския период.

Същото важи и за "славянските" езици говорени от населението в рамките на Османската империя.

Редактирано 26, 2012 от budget

[КГ125]

Сидар - сянка на дърво; знам- знам.

Това не са турцизми.

[budget]

Сидар - сянка на дърво; знам- знам.

Това не са турцизми.

Ето онлайн кюрдски речник :

http://www.institutkurde.org/publications/kurmanci/dictionnaire

знам - belîk, berder

небе - asîman

вода - ava

жена - çêleka

куче - tûle, kûçik

птица - mirx, teyr

сърце - argûn

Редактирано 26, 2012 от budget

[Кухулин]

Аййй... ойде коньо у ряката

[КГ125]

Sorry:)

[Кухулин]

Относно името на бог Хърс, мен малко ме притесняват тези съпоставки с гръцките записи. Струва ми се, че иранският и славянският клъстер ho- не съответстват на гръцкия клъстер ko-. В случая може би боравим даже не и със случайно фонетично съвпадение, а просто с прилика.

Hormizd ~ Ορμίσδας

Horatius ~ Οράτιος

Khosrau ~ Χοσρόης

Холм ~ Χλωμός

Оряхово ~ Ἀράχοβα

...

[Perkūnas]

Относно името на бог Хърс, мен малко ме притесняват тези съпоставки с гръцките записи. Струва ми се, че иранският и славянският клъстер ho- не съответстват на гръцкия клъстер ko-. В случая може би боравим даже не и със случайно фонетично съвпадение, а просто с прилика.

Hormizd ~ Ορμίσδας

Horatius ~ Οράτιος

Khosrau ~ Χοσρόης

Холм ~ Χλωμός

Оряхово ~ Ἀράχοβα

...

Не разбирам... Ормизд и Хосро са транскрпиции на средноперсийски форма, в другото имаме латинска форма, където h- е изпаднало още в латински...

мисълта ми беше, че гръцката форма с К е транскрипция на угрофинските форми с К. имената ги намерих, след като прочетох статията на Айхенвальд за угорфинските митологии. и двете форми могат да произлизат от ирански прототип *xrS?, *xurS?, където S е Ш или С в зависимост от сричковата граница, ? е загубеното окончание на староиранския склонитбен тип.

ПП. помолих понятието "прабългарски" да не се споменава в тази тема...

Редактирано 27, 2012 от Perkūnas

[Кухулин]

мисълта ми беше, че гръцката форма с К е транскрипция на угрофинските форми с К

Аахм, разбрах.