Горските кралици на Африка (Tragelaphini)

[Voland]

От гъстия африкански буш през крайречните тръстикови горички, чифт спираловидни рога грациозно се носят из буйната растителност . Техният притежател предпазливо се промъква до близкото езеро. След кратко колебание, гордо пристъпва и разкрива една от най-прелестните гледки в дивя свят: мъжка Виторога антилопа в разцвета на силите си.Режисьор на този хилядолетен сценарий, може да бъде само природата, а герой една от красивите горски антилопи от триба Tragelaphini – коронованите кралици на Черния континент.

Дълго време познатите на науката видове бяха само 9 - Голямо Куду, Малко Куду, Ситатунга, Ниала, Планинска Ниала, Бонго, Бушбок, Кана и Гигантска Кана.В публикуваната през 2010 „Таксомония на Копитните животни“ обаче Гроувс и Гръб, базирайки се на Филогенетичната Видова Концепция разпознаха доста подвидове като пълноценни видове и бройката достигна цели 24 вида .Изследвания на мДНК показаха, че 2-та вида Малко Куду(род Ammelaphus) и Ниалата(род Nyala) са разделени от останалите преди 9 млн. години, а 4-те вида Голямо Куду (род Strepsiceros) и 2-та вида Кана(род Taurotragus) преди 6 млн. год. Това наложи поставянето на последните в отделни родове, разграничени от същинските Tragelaphus( Пранинската Ниала, Бонго, 5 вида Ситатунга и 8 вида Бушбок).

Tragelaphini се отличават се с значителен полов диморфизъм, като само при „гигантските“ форми Бонго и Кана има рога и при женските.

[Voland]

Бушбок

Най-разпространената от всички витороги антилопи се среща из горите на почти цяла Африка на юг от Сахара. Окраската им варира от светла, почти без ивици за южноафриканските видове,до черна за източноафриканските видове обитаващи планинските райони. Най-красивите представители са видовете от Западна Африка т.н.“Harnessed“ антилопи . Те притежават много интересна комбинация между бели ивици и светли точки по хълбоците.

Бушбок са най-дребните Tragelaphini. На височина достигат 100см, на дължина 150см и тежат до 80 кг. Рогата са почти прави, само с една извивка и достигат 55 см.

Мъжките не са териториални, но водят доста ожесточени битки през размножителният период, които могат да бъдат съпътствани с фатални пробождания. Много пъргава антилопа и може да прескача двуметрови препятствия, също така е отличен плувец.

Не е застрашен, но за някой от новите видовете, като Източноафриканския Бушбок има съвсем малко данни, а за най-редкият представител се смята Чобе Бушбок .

Западен Бушбок (Tragelaphus scriptus)

Централноафрикански Бушбок (Tragelaphus phaleratus)

Нилски Бушбок (Tragelaphus bor)

Бушбок на Менелик(Tragelaphus meneliki)

Тански Бушбок (Tragelaphus decula)

Източноафрикански Бушбок (Tragelaphus fasciatus)

Чобе Бушбок (Tragelaphus ornatus)

Южноафрикански Бушбок (Tragelaphus sylvaticus)

[Voland]

Ситатунга

Ситатунгата е един от най-своеобразните видове антилопи на Черния континент. Другото и име „Блатна антилопа“ говори повече за нейното странно поведение. Тя обитава главно блатистите региони на Централна Африка, като никога не се отдалечава от източниците на вода. Уникалните и удължени копита и пластичните пръстови стави са отлично адаптирани за живота в тръстиковите мочурища и не ѝ позволяват да потъва във воднистата почва. Ситатунга е отличен плувец и когато е застрашена се потапя почти напълно под вода, като оставя само ноздрите си над повърхността.

Водонепромокаема ѝ козина е червеникавокафява с няколко бледи бели ивици. С течение на възрастта потъмнява и придобива шоколадов цвят.На височина достига 120 см, на дължина 170 см и тежи до 120 кг. Рогата имат 1-1.5 извивки и достигат 90 см.

Записан е като Почти застрашен вид (Near Threatened ) в IUCN, като за новият вид Никозийска Ситатунга има много малко информация и вероятно е на ръба на изчезването.

Западна Ситатунга (Tragelaphus gratus)

Нилска Ситатунга (Tragelaphus larkenii)

Замбезийска Ситатунга (Tragelaphus selousi)

Ситатунга на Спик (Tragelaphus spekii)

Нкозийска Ситатунга (Tragelaphus sylvestris)

[Voland]

Ниала

Ниалата се среща изключително в Южна Африка -Малави, Намибия, ЮАР, Зимбабве.

Има най-силно изразен полов диморфизъм от всички витороги антилопи . Тежестта на мъжкият може да достигне до 170 % от тази на женската. Цветът му е тъмно кафяв с вертикални бели ивици по тялото и с красива грива простираща се под врата и корема. Женската е червеникаво-кафява и ѝ липсва грива. По време на размножителния период самците демонстрират агресивност като накъсват растителността с рога, но много рядко се стига до сблъсъци. Най-често двете животни застават успоредно едно до друго, почти неподвижно и козината на гърба и опашката им настръхва. Така увеличават габаритите си с до 40% и определят победителя по мирен път.

На дължина достига до 200 см, на височина 120 см. и тежи до 140 кг. Рогата завършват с жълтеникав връх и достигат до 80 см.

Засега не е застрашена.

[Voland]

Планинска Ниала, Гедемса

Името Планинска Ниала все повече се замества от местното Гедемса тъй като близостта и с Ниалата не е по-голяма отколкото с всяка друга виторога антилопа.

Среща се единствено в планината Бале, Етиопия на надморска височина около 3000 м. На височина достига 140 см., на дължина 260 см. и тежи до 230 кг. Рекордната дължина на рога е 118 см. Гедемсата не е териториално животно и през зимата слиза в по-ниски райони. Има малко естествени врагове(Леопард), но лова заради красивия трофей и загубата на ареала са свили популацията и критично. Днес са останали между 2000 и 4000 екземпляра и е записана като Застрашена (Endangered) в IUCN.

[Voland]

Малко Куду

Обитават гористите местности на Източна Африка, като има сигнал, че един екземпляр е забелязан в района на Южен Йемен през 1967, но вероятно става дума за изкуствено интрудуцирано животно за лов.

На височина достигат до 110 см, на дължина до 170 см и тежат до 90 кг. Дължина на рога до 90 см. Едни от най-бързите антилопи, преодоляващи препятствия високи 2.5 м с лекота. Козината им е покрита с 11-14 напречни бели ивици, като за разлика от Голямото Куду нямат „брада“, откъдето идва и латинското imberbis (голобрад).

Засега не са застрашени, но са силно зависими от съхраняването на ареала, който обитават. Заради ценният трофей са обект на лов и бракониерство и популацията им постоянно намалява, като Северното малко Куду е значително по-рядко от южния си събрат.

Южно малко Куду (Ammelaphus australis)

Северно малко Куду (Ammelaphus imberbis)

[Voland]

Голямо Куду

Ако между уникалната фауна, на юг от Сахара има антилопа , която е най-достойна да носи титлата Кралица на Африка то със сигурност е Голямото Куду. Най-високата сред всички африкански антилопи, с изключение на Каната, притежава величествена осанка и царска корона от чифт огромни рога с три широки извивки.Единствено рекордьорът в животинският свят Азиатският воден бивол има по-дълъг рог(над 2 м.), но като средна дължина Голямото Куду има леко предимство. Рекордът е 182 см.

Среща се в гористи местности и в лесостепите , а понякога и в по-открити савани на Източна и Южна Африка.

На височина достига 160 см, на дължина 240 см и тежи до 315 кг. Козината е от жълтокавокафява до тъмно сива с няколко напречни бели ивици.Врата на мъжкото Голямото Куду е опасано с красива грива, а между очите има бяла V-образен белег. Големите му уши са изключително чувствителни и на най-малкият шум, което прави това животно почти неуловимо. Когато е застрашен е способен да прескача препятствия над 3м.

По-принцип не са териториални животни, но през предбрачния период мъжките могат да участват в тежки сблъсъци. Понякога в тези двубои има случаи, когато самците заклещват спираловидните си рога и това може да доведе смъртта им.

Засега не са застрашени, но популацията им намалява .Рогата са между най-ценените ловни трофеи, а освен това се използват за направата на еврейският музикален инструмент Шофар.

Северно голямо Куду (Strepsiceros chora)

Западно голямо Куду (Strepsiceros cottoni)

Южноафриканско голямо Куду (Strepsiceros strepsiceros)

Замбезийско голямо Куду (Strepsiceros zambesiensis)

[Voland]

Бонго

Антиполата Бонго е един от най-екзотичните африкански бозайници. Наситената ѝ червеникавокафява козина украсена с 10-15 бели ивици и тежките лировидни рога, оформят уникалната визия на красивата горска обитателка. Мъжките значително потъмняват с възрастта и могат да станат почти черни.

Бонго е между най-едрите витороги антилопи,като достига 130 см. на височина, 250 см на дължина и тежи до 400 кг. Рогата се срещат и при двата пола, а при мъжките могат да достигнат 100 см. Интересно е, че когато бягат през горската растителност животното отвръща глава назад и рогата му прилягат върху гърба, като така не се заплитат в гъстите лиани. За да „полират“ рогата си, ги овалват в кал и ги трият в дърветата.

Западният Бонго (Tragelaphus eurycerus eurycerus) се среща в Централоафриканските джунгли на надморска височина около 4000 м, като една малка популация от т.н. Източният Бонго (Tragelaphus eurycerus isaaci) живее в планинска Кения. Има изследвания, които предлагат, че Бонго всъщност е монотипен вид, но това все още не е официално потвърдено.

Записан е като Почти застрашен вид (Near Threatened ) в IUCN, а Източният подвид е Критично Застрашен(Critically Endangered) – между 70- и 100 животни са останали на свобода.

[Voland]

Кана

Освен че са лидери сред всички антилопи в Света, антилопите Кана са и най-големите кухороги бозайници в Африка, изпреварвайки дори могъщия Кафърски бивол(Syncerus caffer).

Внушителните им размери достигат 180 см на височина, 350см на дължина и 1 тон на тежина. И двата пола притежават масивни рога, като при женските са по-дълги и тънки и достигат дължина 68 см. Парадоксално е, че Гигантската Кана всъщност е по дребна(до 900 кг), но пък рогата и са значително по дълги- до 120см. Гладката им жълтокафява козина е покрита с няколко бели ивици, а под врата им се спуска своеобразен кожен гердан.

За разлика от своите близки родственици , Каната обитава главно откритите пасища и саваните на Източна и Южна Африка. Живее на големи стада, които могат да достигнат 400 животни и често мигрира по време на сухия сезон. Нямат териториално поведение, но в стадото има стриктна патриархална йерархия. Въпреки сериозните си габарити са изключително бързи и пъргави животни , като са способни да достигнат скорост над 60 км/ч и да преодолеят височина от 1.5 м.

Засега никой от двата вида не е застрашен, но подвида Западна гигантска Кана (Tragelaphus derbianus derbianus) e Критично Застрашен се смята че са останали около 200 животни.

Заради качественото месо и високата масленост на млякото(четири пъти над кравето) , се правят немалко опити за опитомяването им. Няколко ферми в Африка и емблематичният резерват „Аскания Нова“ в Украйна са постигнали някой добри резултати в тази област.

Името в българският език е дошло от руското Канна, което има африкански произход .

Английското име Еланд идва от холандската дума за Лос. Първите холандски заселници в Южна Африка, кръстили животното Антилопа Еланд, на името на най-голямото тревопасно животно, което познавали. Любопитно е, че славянската дума Елен има сроден произход.

Гигантска Кана (Taurotragus derbianus)

Обикновена Кана (Taurotragus oryx)