Отиди на
Форум "Наука"

Recommended Posts

  • Потребители
Публикува

През 1977 г. София стана център на голямо световно събитие в областта на „литературния фронт”, както вероятно са се изразявали някои от участниците в него. По време на социализма схващането бе, че „добрата” литература трябва да бъде свързана с ангажираната (т. е. политическата) тема. Затова и единствения литературен вестник - официоз на единствения Съюз на българските писатели, носеше заглавие „Литературен фронт”.

Събитието, за което говоря, е Международната среща на писателите София `77. По-късно тя ще бъде наричана Първа международна писателска среща, тъй като след нея се проведоха още няколко. Първата се състоя, мисля, на 7 юни 1977 г. Казвам „мисля”, позовавайки се на един филателен документ и писаното за него в списание „Филателен преглед”. Иначе в интернет има информация, че срещата е продължила няколко дена: от 7 до 10 юни.

По повод на форума на писателите тогавашното Министерство на съобщенията пусна на 7 юни 1977 г. извънредна пощенска марка с номинална стойност 23 ст. Оформлението й е дело на н. х. Стефан Кънчев. Той е автор и на изобразената върху марката запазена емблема на Международната писателска среща, представляваща паче перо, чийто горен „перест” край е оформен като гълъб на мира, имащ за опашка разтворена книга, с вписано в нея земно кълбо. Концентричните кръгове около емблемата, приличащи на радиовълни, идват да покажат, че писателите са своеобразен рупор на обществените настроения.

На марката е изписан девиза на срещата: „Мирът - надежда на планетата”. Появата на филателното издание бе съпроводена с първодневен пощенски печат, имащ естествено дата 7 юни.

post-2642-071033300 1333092314_thumb.jpg

Марка

post-2642-039932400 1333092321_thumb.jpg

Първодневен печат

Марката е отпечатана в малки филателни листа, съдържащи 12 маркови полета. В тях в двете крайни колони са оформени осем марки със стойност 23 ст. Те са разделени вертикално с колона от четири винетки (марково поле без номинална стойност). На всяка винетка има репродуцирани автографи на световноизвестни писатели от най-различни страни. До автографа е изписано на латиница пълното име на писателя и името на държавата (пълно, съкратено или само инициалите), от където е той

post-2642-047366900 1333092330_thumb.png

Малък лист

Имената на писателите, подредени по държави, са следните:

Австрия: Ханс Крендлесбергер, Хуго Хуперт, Михаел Шаранг.

България: Богомил Райнов, Елисавета Багряна, Емилян Станев, Георги Караславов, Пантелей Зарев, Камен Калчев, Любомир Левчев.

Великобритания: Айвър Монтагю, Джеймс Олдридж.

ГДР: Херман Кант, Лудвиг Рен.

Гърция: Никос Папас, Рита Буми Папа, Янис Рицос.

Дания: Ханс Шерфиг.

Испания: Ана Мария Матуте, Антонио Буеро Валехо, Рафаел Алберти; Хосе Кастеле, Мария Тереза Леон, Камило Хосе Села.

Италия: Алдо де Яко, Едуардо Сангвинети, Джани Родари, Гофредо Паризи, Пиетро Бутита.

Канада: Мириам Уедингтън, Ив Терио.

Перу: Марио Варгас Льоса.

Полша: Тадеуш Ружевич, Ярослав Ивашкевич.

Португалия: Ернесто Мелу Кастри.

Романия: Еужен Йебелиану, Вирджил Теодореску.

САЩ: Денис Левертов, Ърскин Колдуел, Роберт Хейдън, Джон Ъпдайк, Гор Видал.

СССР: Андрей Вознесенски, Борис Полевой, Ченгиз Айтматов, Евгений Евтушенко, Георги Марков, Николай Федоренко, Константин Симонов, Михаил Шолохов.

Турция: Азис Несин, Яшар Кемал.

Унгария: Дюла Ийеш, Имре Добози.

Федерална република Германия: Ханс Халбей, Хорст Бингел.

Финландия: Пааво Ринтала, Ларс Хулден.

Франция: Ерве Базен, Андре Стил, Пиер Сегерс, Пиер Гамара, Робер Андре, Робер Мерл, Морис Карем.

ЧССР: Андрей Плавка, Вилем Завада, Ян Козак.

Швеция: Артур Лундквист, Ивар Ло-Йохансон, Петер Суейс.

По-надолу са представени четирите винетки, за да се види точно как изглеждат автографите и имената на писателите на техния роден език.

post-2642-074791500 1333092337_thumb.jpg

Първа винетка

ALDO DE JACO (Italy), ANDREI VOZNESENSKII (USSR), ANDREI PLAVKA (CSSR), ANNA MARIA MATUTE (Spain), ANTONIO BUERO VALLEJO (Spain), ARTUR LUNDKVIST (Sweden), AZIS NESIN (Turkey), BOGOMIL RAINOV (Bulgaria), BORIS POLEVOI (USSR), MARIAM WADDINGTON (Canada), NIKOLAI FEDORENKO (USSR), NIKOS PAPPAS (Greece), PAVO RINTALA (Finland), PANTELEI ZAREV (Bulgaria), PETER WEISS (Sweden), PIERRE SEGHERS (France), PIERRE GAMARRA (France), PIETRO BUTTITTA (Italy)

post-2642-027069100 1333092344_thumb.jpg

Втора винетка

CHENGIZ AJTMATOV (USSR), DENISE LEVERTOV (USA), EDOARDO SANGUINETI (Italy), ELISSAVETA BAGRYANA (Bulgaria), EMILIAN STANEV (Bulgaria), ERNESTU MFLU CASTRU (Portugal), ERSKINE CALDWELL (USA), EUGEN JEBELIANU (Romania), ROBERT HAYDEN (USA), MARIO VARGAS LLOSA (Peru), RAFAEL ALBERTI (Spain), RITA BUMI PAPPA (Greece), ROBERT ANDRE (France), ROBERT MERLE (France), TADEUSZ ROZEWICZ (Poland), VILEM ZAVADA (CSSR), VIRGIL TEODORESCU (Romania), YASAR KEMAL (Turkey), MAURICE CAREME (France).

post-2642-008403100 1333092351_thumb.jpg

Трета винетка

EVGENII EVTUSHENKO (USSR), GEORGI MARKOV (USSR), GEORGI KARASLAVOV (Bulgaria), GIANNI RODARI (Italy), GOFREDO PARISI (Italy), GORE VIDAL (USA), GYULA ILYES (Hungary), HANS KRENDLESBERGER (Austria), HANS SCHERFIG (Danmark), IVES THERIAUX (Canada, правилно e THERIAULT), JAMES ALDRIDGE (Great Britain), JAN KOZAK (CSSR), JANNIS RITSOS (Greece), JAROSLAW IWASZKIEWICZ (Poland), JOHN CHEEVER (USA), JOHN COLOMBO (Canada), JOHN UPDIKE (USA), JOSE CASTELLET (Spain).

post-2642-098978800 1333092358_thumb.jpg

Четвърта винетка

HANS HALBEY (FR of Germany), HERMAN KANT (GDR, правилно е DDR), HERVE BEZIN (правилно е BAZIN, France), HORST BINGEL (FR of Germany), HUGO HUPPERT (Austria), IMRE DOBOZY (Hungary), IVAR LO-JOHANSSON (Sweden), IVOR MONTAGU (Great Britain), ANDRE STILE (правилно е STIL)(France), KAMEN KALCHEV (Bulgaria), KONSTANTIN SIMONOV (USSR), LARS HULDEN (Finland), LYUBOMIR LEVCHEV (Bulgaria), LUDVIG RENN (DDR), MARIA TERESA LЕON (Spain), MICHAEL SCHARANG (Austria), MIKHAIL SHOLOКHOV (USSR), CAMILO JOSE CELA (Spain).

Ние, филателистите, приемахме, че на винетките фигурират имената на писателите, които са участвали в срещата в София. Така е записано и в каталозите на българските пощенски марки. Като подготвях този материал и прочетох във филателното списание информацията за пускане в употреба на изданието „Международна среща на писателите София `77, открих известен нюанс. Там се казваше: „На всяка винетка има подписи на известни писатели.” Нямаше уточнението, че писателите са участници в срещата.

Логично погледнато, за да се подготви проект и се отпечата изданието, така че то да се появи в деня на откриване на срещата, явно подписите са взети месеци преди това. При тези обстоятелства дори подписалите се да са обещали да дойдат на форума, може в последния момент някои да са били възпрепятствани да сторят това. Докато търсех в интернет някаква информация за писателската среща от 1977 г., открих твърдения, че на нея са присъствали също Уилям Сароян, Чарлз Пърси Сноу, Джон Чийвър, Марио Бенедети. Техните имена не са отбелязани върху малкия лист.

При тези обстоятелства би трябвало да се счита, че имената върху филателното издание не могат да бъдат приемани като точен и пълен списък на участниците в Международната среща на писателите в София през 1977 г. Би било хубаво, ако все пак се появи такъв. По всичко личи, че този писателски форум е бил уважен от доста световноизвестни творци.

Аз оставам с впечатлението, че повечето от фигуриращите върху винетките имена са на „лявориентирани” творци. Повечето от тях са били навремето си членове на социалистическите и комунистическите партии в държавите, в които са живеели. Което не дава основание да считаме, че тяхното творчество има негативен оттенък. Аз не си падам много по художествената литература и не я познавам добре. Но в живописта е известен примера с всепризнатия художник Пабло Пикасо, който е бил модернист, но е членувал във Френската комунистическа партия.

Понеже не можах да намеря конкретни сведения за организирането на първата писателска среща, прибавям тук част от едно интервю на Пенчо Ковачев с Любомир Левчев, публикувано в „24 часа”, което се отнася именно за това:

- Кой роди идеята за писателските срещи в София? Признаваш, че тогавашният председател на СБП Пантелей Зарев е измислил мотото им: "Мирът - надежда на планетата", но кой измисли самите срещи не става ясно...

- Срещите не бяха измислени, а замислени. Аз нямам претенции. Пантелей Зарев заслужава признание. А Людмила Живкова пое настоятелно отговорността, защото всички се страхуваха от провал.

- Каква беше основната цел на тези срещи? Или целите са били повече от една?

- Щом има основна цел, значи има и други. Едни са се радвали на показния пропаганден ефект. Други са се надявали да се преодолее гибелната изолация в разгара на Студената война. Трети са търсели живите творчески контакти - цел, която заслужава да бъде главна. Личните контакти и приятелствата имаха огромно значение в онова съдбоносно време, когато "двата свята" се насъскваха с образа на врага.

Но казват - ако видиш, че очите му са като твоите, ако го познаваш, трудно би стрелял по него. Хайнрих Бьол апелираше да не ставаме дори неволни съучастници в създаване образа на врага - човек или народ.

Образът на врага е необходим на войната, за да превърне войника в убиец. Помниш ли стиха на Димчо Дебелянов: "Мъртвият не ни е вече враг"? Проблемът е да видиш как живият не ти е вече враг.

- Не бяха ли тези срещи доста тежко бреме за бюджета на България?

- Мисля, че не са тежали повече от танковете.

- Знае ли някой колко милиони левове бяха похарчени за писателските срещи?

- Според една счетоводна справка Третата международна писателска среща е струвала 300 000 лева. Една трета от тези пари са взети от фонда на Съюза на писателите. Втората писателска среща, която е била по-малка, е струвала 135 000 лева. Тези числа могат да послужат за сравнение.

- По време на първата среща в София през 1977 г. Гор Видал ти дава следния съвет: "Ако искаш една власт да те забележи, трябва да я дразниш." Възползва ли се някога от този съвет?

- Не. Не ми е било нужно да си поставям такива задачи, защото и без това официални и неофициални инстанции винаги са се дразнили от мен.

- Пишеш, че при обсъждането на първата писателска среща в Комитета за култура Людмила Живкова казала: "Ние трябва да оползотворяваме и да развиваме тези резултати. Трябва да мислим и да работим на планетарно ниво..." Но никъде в книгата не казваш за оценката и мнението на Тодор Живков за писателските срещи?

- Той изразяваше своето "мнение" с приветствено писмо в началото и в устно слово на специален прием, който като държавен глава даваше в края на срещите на всички гости. На една от последните срещи, седнал на маса с най-изтъкнатите гости, той изведнъж им каза: "Имайте предвид, че това, което ви приказва Левчев, невинаги съответства на нашата идеология и моето лично становище." И се разсмя, което още повече смути писателите.

Не знам какво е целял Живков с тази своя откровеност, но гостите ахнаха от изненада. А след това насаме ме поздравяваха.

- Защо в последна сметка тези срещи бяха преустановени?

- Защото времето се смени. В епохата на перестройката опитът на софийските писателски срещи вече се използваше на много места. http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=1118905)

  • Потребители
Публикува

Готина тема.

Интересно е, че от чуждите именаа две-три са на наистина прилични писатели.

  • Глобален Модератор
Публикува

Бел. мод.

С цел избягване на оффтопик, мненията свързани с творчеството на Джон Ъпдайк са обособени в отделна тема.

Тя може да открита на адрес: Литературните постижения на Джон Ъпдай

Модератор Б.Б.

  • Глобален Модератор
Публикува

Поздравления за темата, г-н Гербов!

Готина тема.

Наистина е такава!

  • 3 years later...
  • Потребител
Публикува (edited)

Здравейте, по повод от 100 годишнината от рождението на Константин Симонов си спомних за Международната среща на писателите. Имах възможност да съм свидетел на тази среща т.к. бях преводачка на К. Симонов. Виждам, че причината за организирането на тази среща е неясна за повечето участници във форума. Това е първата среща след 1939 г., когато започва войната. Целта е да се възстанови традицията, преди тази дата е имало още няколко, но след това прекъсват. Смяташе се, че събирайки тези велики поети и писатели ще се възстанови мирният процес и връзка между интелектуалците в цял свят. Това бяха ГИГАНТИТЕ на литературата по това време, а не само няколко интересни имена. Затова мотото беше "Мирът-надежда на планетата", за да не се повтори повече ада на войната. Ярослав Ивашкевич беше доайен като най-възрастния участник. Беше грандиозно събитие, прекрасно организирано, проведе се в Парк хотел Москва, след което им организираха посещение на най-интересните места в България - Побитите камъни, Аладжа манастир, Пловдив, дегустация на вино под черешите в Куклен...Със самолет до Варна, а обратно на автобуси. Помня Джон Чиивър, който ходеше и ядеше череши направо от дървото, огромно количество, когато го попитах защо той ми отговори " в Америка всяка череша е по 1 долар, а тук.." Може и да е било шега. В комплекс Дружба те бяха първите гости на Гранд Хотел Варна, на фотьойлите във фоайето не бяха махнали найлоните даже. Г-н Чиивър събираше камъни от морския бряг и ги трупаше във ваната, от което служителите на хотела изпадаха в потрес. Неговата преводачка Соня само ги носеше по негова молба! Джон Ъпдайк между другото не дойде. От бившият Съветски съюз бяха дошли най-великите. Да събереш Евтушенко с Вознесенски си беше подвиг. Вознесенски, аристократа на Съветската поезия и бохема Евтушенко! Евтушенко се появяваше призори преди заседанията, винаги немислимо облечен, сако на райе, панталони каре, таке на гклавата. невъобразими цветове! В имената не виждам и Сергей Михалков, който по това време беше ужасно популярен.А Константин Симонов никога няма да забравя-възпитан, спокоен човек, безумно интелигентен...Ходехме на Женския пазар да купува зеленчуци за бащата на вена му, за целта купи луксозен куфар. Бях изумена, та той струваше толкова пари! Единият от коктейлите беше в ресторанта на ЦУМ, два малки асансьора, а толкова много участници! Когато даваха коктейли те нямаха вечери, всички се нахвърляха на храната. Когато ние се качихме вече нямаше нищо. Тогава той ме покани на вечеря-в ресторант където аз реша. Отидохме на Паноранмата на хотел София, по това време едно от най-изисканите заведения в София.  За мен това беше голям жест и признак на уважение. Попита ме какво да ми подари за спомен, казах му-лулата, той имаше много такива. Отговори ми-та ти не пушиш, за какво ти е? Още пазя снимката с автографа му и автентичния, написан от него доклад...

Това беше грандиозно събитие. Организацията беше перфектна и не е важно колко е струвало, а това че България стана известна по целия свят. Независимо, че бяхме страна от социалистическия лагер, тук дойдоха светилата на литературата от целия свят. Изводите си направете сами!

Сега когато пътувам по света името България буди недоумение, света ни е забравил..... 

 

Редактирано от Лидия Иванова
  • Потребител
Публикува

Здравейте, по повод от 100 годишнината от рождението на Константин Симонов си спомних за Международната среща на писателите. Имах възможност да съм свидетел на тази среща т.к. бях преводачка на К. Симонов. Виждам, че причината за организирането на тази среща е неясна за повечето участници във форума. Това е първата среща след 1939 г., когато започва войната. Целта е да се възстанови традицията, преди тази дата е имало още няколко, но след това прекъсват. Смяташе се, че събирайки тези велики поети и писатели ще се възстанови мирният процес и връзка между интелектуалците в цял свят. Това бяха ГИГАНТИТЕ на литературата по това време, а не само няколко интересни имена. Беше грандиозно събитие, проведе се в Парк хотел Москва, след което им организираха посещение на най-интересните места в България, посещение на Побитите камъни, Аладжа манастир, Пловдив, дегустация на вино под черешите в Куклен... 

  • Глобален Модератор
Публикува

Здраейте, г-жо Иванова! Чудесен разказ, пълен с детайли, които говорят толкова много за духа на това време! Би било добре да се продължи:) 

  • Потребители
Публикува

За Сароян се бях добрал до сведението, че е присъствал, и съм го отбелязал в статията. Събрал съм допълнителни сведения, свързани със срещата на писателите.

 

  565c79724a1e7_.jpg.b320a929d024097fd91da

 

1977 година, Първа международна писателска среща „Мирът – надежда на планетата“. Обяд или вечеря в чест на Уилям Сароян. Домакин – Павел Вежинов, до него Анна Каменова, следват Уилям Сароян, Ефрем Карамфилов. (pavlinad.wordpress.com)

  

565c7977db35a_.jpg.ebb68d7255b5827e52f5c

 

За участниците в срещата скулпторът Валентин Старчев направил 100 малки пластики с образа на богинята Нике. Тогава със статуетката се сдобил и Уилям Сароян, който бил сред VIP гостите. По-късно световноизвестният автор на „Нещо като цвете..." и „Некролози" гостувал и в ателието на скулптора.

 

Малките Нике всъщност са копия на пано, създадено от Старчев и поставено по случай писателското рандеву в столичния парк-хотел „Москва". „Не съм сигурен дали още седи на стената, или са го разрушили", казва той. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=528&aid=12739

  

565c797d4ac2e_.jpg.5bf816cb804f17f3f5470

 

Старчев всъщност е копирал известната Нике от Самотраки, експонат в Лувъра.

 

Самият скулптор разказва: „Имаше и една среща на 100 световни известни писатели у нас. Тогава направих Пегаса пред Съюза на българските писатели, а заедно с него ми поръчаха и една малка скулптура Нике. Отляха я сто пъти и дадоха на всеки от гостите по една за спомен. Сто писатели в света имат по една моя пластика. Уилям Сароян беше сред тях, Самюъл Хейз - ректор на Питсбъргския университет... Забравил съм имената им вече.”

  

565c798439496_.jpg.df720f6585659e737875b

 

Паметникът на загиналите за свободата на България писатели и поети с пластиката „Раненият Пегас” на Валентин Старчев.

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!