Реалният цар Симеон І

[Galahad]

Предполагаемо изображение на цар Симеон І - частична реконструкция

Името на цар Симеон І винаги се свързва с войните с Византия. Военните му успехи наистина дават основание за национална гордост. Но дали наистина цар Симеон І наистина е бил войнолюбеца описан от някои от византийските автори?

Бащата на цар Симеон І – княз Борис-Михаил І остава в историята като миролюбив човек, завършил живота си в манастир и канонизиран за светец. Същата е представата и за наследника на цар Симеон І – цар Петър. Но този, който управлява между дядото Борис-Михаил и внукът Петър е описан по съвсем различен начин.

В продължението на хрониката на св. Теофан Изповедник направено по поръка на император Константин VІІ - съвременника на цар Симеон І е включена една доста критична реч на император Роман Лакапин срещу бълг. владетел, текста на която е преминал и в ред други хроники:

„Говорят, че императорът казал на Симеон: “Аз съм чул, че ти си благочестив човек и истински християнин, но виждам, че делата ти никак не отговарят на думите. Свойстве¬но е на благочестивия човек и на христия¬нина да обича мира и любовта, защото "бог е любов" и така с нарича; а на неблагоче¬стивия и на неверника е присъщо да се радва на кланетата и на проливането на невинна кръв. И тъй, ако ти си истински християнин, както сме чули, спри вече несправедливите убийства, спри безбожните кръвопролития и сключи мир с нас християните, понеже и ти си християнин и така се наричаш, и недей иска да се осквернява десницата на христия¬ни с кръвта на техни едноверци. И ти сам си човек, който очаква смърт, възкресение и въздеяние; днес си жив, а утре на прах ще се разпаднеш. Една огненица ще угаси цяла¬та ти дързост. Как ще се оправдаеш за не¬справедливите убийства пред бога, когато отидеш там? С какво лице ще се изправиш пред страшния и справедлив съдия? Ако правиш това от желание за богатство, аз до пресита ще задоволя желанието ти; само спри десницата си, обикни мира, полюби съгла¬сието, за да живееш и ти сам мирен живот, без кърви и без грижи, а и християните да си починат най-после от беди и да престанат да убиват християни. Защото не им е позво¬лено да вдигат ръце срещу едноверците си." Продължителят на Георги Монах ИБИ 9, ГИБИ 5, стр. 48-49

Самият Роман Лакапин в първото си писмо до цар Симеон също казва: „да престанеш да се стремиш към убийства и война, а, от друга страна, да се придържаш към блажения мир, та може би чрез изпращането на чести писма да бъдем в състояние да смекчим жестокостта на вашето сърце». Константин VІІ Багренородни също се изказва остро за цар Симеон: „… И така в споменатата война срещу най-безбожния българин Симеон” … К. Багренородни, За темите, ИБИ 9, ГИБИ 5стр. 192 Друг съвременник на царя – цариградския патриарх Николай Мистик се обръща към него с думите: „Ако ли пък веднъж сърцето ти е обзето от мисълта да седнеш на престола на ромейското царство и си сметнал, че си получил — не зная откъде — уверение, че това е богу угодно, понеже той знае и желае да докара делото до края, то не мисли, че с войни и убийства ще достигнеш желанието си, защото това, което е определено от бога, не е възможно да не се осъществи. И тъй чакай това, което, както ти мислиш, е определено от него да ти се даде. И защо оскверняваш земята с кръв, и то християнска? Защо разрушаваш църквите божии? Защо правиш още много друго, което на нас, чедо наше, не е позволено да кажем и с което ти причиняваш на бога скръб, а себе си предаваш на осъждане?” А казаното от патриарха се потвърждава и от известията в житието на Мария Нова: „А Симеон, вла¬детелят на българите, който се наричал хри¬стиянин, мъж извънредно кръвожаден, по¬теглил тогава на поход срещу ромеите и извършил голямо клане… Симеон, владетелят на България, мъж свиреп, нахлул в земята на ро¬меите и разграбил цяла Тракия, като всичко опленил и сринал повечето от градовете чак до самите стени на Цариград. … Защото споменатият Симеон в това време, като при¬стигнал във Виза и я намерил без жители и без къщи, заповядал да сринат из основи по¬щадените от огъня стени и да разорат и засеят земята, което действително и станало, понеже времето било подходящо за това. Не би било справедливо да се отми¬не това, което станало със самия Симеон. Защото, като влязъл във Виза и намерил не¬засегнати от огъня само храмовете в нея, обикалял и оглеждал и едни определил за житници, други за жилища, трети за конюш¬ни, Като дошъл в храма на светицата и хвърлил поглед на урната, попитал тия, които били там, чия е тя. След като те му отго¬ворили и разказали за извършваните от на¬миращата се в нея чудеса, той заповядал да я отворят. Обаче когато урната била отво¬рена, изведнъж изскочил пламък и изплашил всички. Той като видял това, заповядал на своите хора изобщо да не закачат храма и поръчал на свещениците ежедневно да из¬вършват богослужение. Като заселил този град с някои от своите и като назначил някой си Вулия за началник на крепостта, той се отдалечил, за да уреди по този начин нещата и в другите градове на Тракия.” Житие на Мария Нова, ИБИ, т. 9 стр. 75-76

Кремонският епископ Лиудпранд също потвърждава за войнствеността на цар Симеон: „Начело на българите стоял храбрият и войнствен Симеон – християнин, но голям враг на своите съседи – гърците. …” ИБИ 7, ГИБИ-2, стр. 319. Но западният автор описва и някои страни на цар Симеон, които съвсем не са застъпени във византийските извори: „За този Симеон казвали, че бил „емиаргос”, т.е. „полугрък”, понеже като малък бил изучил във Византия ораторското изкуство на Демостен и силогизмите на Аристотел. А след това, като изоставил научните си занимания, той се отдал както казват на свято подвижничество.”. Това вече е един не толкова познат Симеон – образован и подготвящ се да стане монах – като баща си и синът си.

ЛИЧНОСТТА НА ВИЗАНТИЙСКИТЕ АВТОРИ ОПИСАЛИ СИМЕОН

Нека обаче хвърлим поглед върху личността на някои от посочените по-горе византийски автори. Цитирания вече Лиудпранд пише за Роман Лакапин: „А по това време те бяха управлявани от император Роман, достоен да бъде помнен и прославян от поколенията. Той беше благороден, човечен, умен и благочестив.” пак там. стр. 323. Но императорския зет и съвладетел Константин VІІ Багренородни му дава съвсем друга оценка: „… господарят Роман е бил прост и неук човек …” (ИБИ 9, ГИБИ 5 стр. 204, „За управлението на империята”). Оказва се, че Константин VІІ при сгоден случай може да оплюе всеки, включително и този, който е опазил и тронът, и него самия. Самият Роман І Лакапин, колкото и изкусен да е в писмата и речите, съвсем не тъй похвални са делата му. Той е станал император не по право, а чрез преврат. За да извърши по-бързо преврата той дори е изоставил на произвола на съдбата оцелелите в битката при Ахелой византийски войници, заради което бил осъден на ослепяване, но благодарение на привържениците му, присъдата била приведена в изпълнение.

А какво да кажем за патриарх Николай Мистик, който толкова много се стреми да възпре кръвожадността на българския цар? Какво представлява човекът, който толкова пъти е призовавал царското милосърдие, който толкова пъти е укорявал царя за неговото войнолюбие. Ето един пример описан в Псамантийската хроника как Николай Мистик е постъпил със своя опонент патриарх Евтимий Синкел: „Николай кипял от гняв и веднага наредил на подходящи за това служители там пак, в синедриона, нарушавайки реда, да разкъсат одеждите му и да го отлъчат от църквата. Тогава можело да се види жалостно зрелище, по-печално от което никога и не имало. Защото разкъсвайки омофора му, те, подобно на диви зверове, започнали да го тъпчат, презирайки изображението на кръста [върху омофора]. Така и цялата свещена одежда, разкъсвайки на парчета, тъпчели, без да пощадят монашеската мантия. Когато пък прислужниците видели, че господарят им се весели и радва на това, те започнали да дърпат Евтимий за брадата, с удари го проснали на земята и, докато той лежал на пода, го ритали в ребрата, оплювали, удряли с юмруци в лицето.” Споменатият господар Николай е авторът на поредицата писма призоваващи цар Симеон към миролюбие, милосърдие и уважение към духовниците. А какво толкова е бил причинил Евтимий на Николай Мистик? Николай Мистик бил изобличен от императора в опит за преврат и притиснат от доказателствата светиня му абдикирал, като три пъти се отрекъл от патриаршеския престол. Евтимий заел вакантния патриаршески престол и това било цялото негово прегрешение.

Но когато нещата опират до интереса, но Николай Мистик се оказва способен да опише и някои други качества на цар Симеон: „Слушам, чедо мое, всекидневно за благородния стремеж на душата ти и за това, че за нищо друго не се стараеш толкова много, колкото да направиш управлението непорочно и безукорно, макар че мнозина и по-рано са ми разказвали за това, за което сега говорят, обаче аз смятах думите им за празнословие и тях — за врагове на твоята добродетел. Тъй като си мислех, че те измислят тези неща само за да те укорят, аз на повечето казвах, че такова обвинение е неуместно спрямо един от бога поставен владетел. Аз казвах, че човек, който почита благочестието, обича правдата, уважава справедливостта и се стреми [да остави подире си] добро име и добър спомен, никога няма да се стреми към тирания, защото само тиранинът като чужд на всичките тези качества, но изпълнил жалката си душа с противното, се обхваща от тази страст. … Аз, чедо мое, както ти казах по-горе, те обичам от цялата си душа с чиста духовна любов като най-верен християнин, като най-справедлив, като най-благоразумен, като служител на Бога във всичко, стремейки се да му угодиш, особено като чувам от мнозина, че ти денем и нощем не преставаш да молиш бога да ти прости за предишния ти поход против християните и по всякакъв начин с пост, със сълзи, със съкрушение на сърцето — се стараеш да очистиш себе си от този грях. И като зная това твое прекрасно желание и другите ти добродетели, за които беше думата аз те обикнах от цялото си сърце.”

Разбира се ако се постави въпроса какво е направил светиня му за предотвратяване на войните, то ето как самия Николай Мистик описва поведението за времето, в което се подготвяло нападение срещу България: „И те поискаха аз да напиша това писмо. Но аз, наивникът— признавам грешката си и укорявам моето нещастие, — не зная как се забавих за тази поръчка, изглежда, заради някои от моите грехове, които ме накараха да се забавя, отчасти и понеже предполагах, че тъй като съгласно техните думи придвижванията на войските стават само привидно и външно, не ще се дойде до истинска война, нито пък това раздвижване ще доведе до кланета и кръвопролития. Заради това именно на мене ми се струваше, че изпращането на нашето писмо е прибързано. Ето какао задържаше желанието ми, чедо мое, да ти пиша още преди началото на тази пагубна война.” Иначе казано Византия е била набрала огромна армия и патриархът си е мълчал надявайки се българите да бъдат изненадани и смазани, но в битката при Ахелой се случило друго и когато военната мощ на империята била съкрушена, той чак тогава започнал да мисли за мир.

И след като вече на два пъти се прокраднаха и доста положителни описания за цар Симеон, то възниква въпросът дали има и други автори, които са го описали малко по различно от кръвопиец. Такива автори разбира се има. Запазили са се преписки, от които се вижда един съвсем различен образ – на човека създал „Златния век” на България, на книжовника Симеон:

„Благоверният цар Симеон,

като изучи божественото писание,

книгите всички — стари и нови,

християнски и дохристиянски,

на всичките учители нрава и обичая

и мъдростта на всеки разум”

и също

„Великият между [царете цар Симеон],

възжаждал със желание пресилно —

той, мощният владетел, — да открие

познанията, скрити в дълбината

на тез труднодостъпни книги”

Но не само българските автори се изказват хвалебствено за цар Симеон. Охридският архиепископ Теофилакт също дава изцяло положителна оценка за царя, при все че от писмата му се вижда, че определено не е бил българофил: „Наследник на всичко станал брат му Симеон, който пръв бил провъзгласен за цар на българите. Михаил го родил по свой образ и подобие (Бит. 1, 26) и той съхранил неподправени чертите на неговата доброта. Към всички бил прям и добър и особено към тези, които проявявали чистота на нравите и [водели] напълно християнски живот. Той показвал гореща вяра и ревността към божия дом го разяждала (Псал. 68, 10). Затова той допълнил това, което при баща му липсвало (1 Кор. 16, 17), като засилил божествената проповед, непоклатимо утвърдил православието в построените навсякъде църкви и създал равен и широк път за божия закон.”

За строителната дейност на цар Симеон българската столица Велики Преслав е едно мащабно доказателство.

ПОЛИТИКАТА НА МАКЕДОНСКАТА ДИНАСТИЯ

През 867г. във Византия бил извършен поредния държавен преврат, в резултат на който на престола се възкачил Василий І, който поставил началото на една нова династия – Македонската. Василий І бил слаб военачалник, но достатъчно умен да прецени трезво способностите си и да се насочи към финансовото стабилизиране на империята. Политиката му осигурила мирни двустранни отношения с България, което позволило и на Борис Михаил І да не е въвлечен във военни действия по южната граница. Управлението на Василий І макар да не било белязано с военни успехи финансово и стопански подготвило възхода на Византия, наречен от Иван Божилов „Македонски ренесанс” (България 681-1981, С., 1981, стр. 90-91).

Божилов групира императорите от Македонската династия на две групи: „Докато „императорите-интелектуалци” се стараели с всички сили да докажат, че този византийски ред е „естествен и исторически факт, съобразен с божията воля”, то „императорите-воини” положили всички усилия чрез организираните и ръководените от тях кампании да осъществят на дело така добре обоснованата политическа програма”.

Вторият владетел от Македонската династия Лъв, макар наречен Мъдри заради интелектуалните си занимания с многобройните си бракове предизвикал раздор в църквата, а рушветчийството на бащата на една от тези дами станало причина за първата война с цар Симеон. След като в крайна сметка загубил войната, Лъв все пак проявил съобразителност да направи необходимото да се възобнови мирът между двете държави. Когато през 912г. обаче Лъв починал нововъзкачилия се на трона император Александър отказал да поднови мира с България, което довело до нова война. След година управление и след като направил доста поразии Александър починал, като на престолът останал малолетния му племенник Константин VІІ. Регентството начело с патриарх Николай Мистик положило усилия да се възобнови мирът с България, но всичко било провалено от извършения преврат от майката на малолетния император Зоя. Тя отхвърлила постигнатите мирни споразумения с цар Симеон и военните действия били подновени. Съкрушителният разгром на византийската армия при Ахелой подкопало позициите на Зоя и в резултат на поредния преврат Роман Лакапин поел управлението, като първоначално бил провъзгласен за василеопатор, а после и за съимператор (920г.). Роман Лакапин наистина положил усилия да се възстанови мирът с България, но без Византия да признае териториалните придобивки постигнати от цар Симеон в предходните войни. Така до края на управлението на цар Симеон не бил постигнат мир, тъй като едните отказвали да признаят българските завоевания, а царя не искал да върне завзетите територии. Мирният договор бил сключен едва при управлението на цар Петър, който върнал спорните земи на Византия, но получил признание на царската си титла, а на българският църковен глава било признато патриаршеско достойнство. Последвал дълготраен мир, който обхванал управлението на Роман І Лакапин, Константин VІІ Порфирогент и Роман ІІ Лакапин. Наистина Византия се опитала безуспешно да предизвика война между българи и маджари, но за времето си това наистина е бил доста дълготраен мирен период.

С идването на власт на „императорите воини” Василий ІІ, Никифор ІІ и Йоан Цимисхий ситуацията коренно се променила, при все че в България управлявал миролюбивия цар Петър. Никифор ІІ успял да подтикне руския княз Светослав да нападне България, а след като бил убит при поредния преврат новият император Йоан І нападнал България и превзел Преслав. Василий ІІ завършил завоюването на българските земи без да се смущава нито от призивите за мир на българските владетели, нито да се колебае дали да ослепи 15 000 души.

В крайна сметка се вижда, че мирните години на Борис-Михаил и Петър І са се дължали по-скоро на миролюбието на Василий І, Константин VІІ, Роман І и Роман ІІ, но при други византийски императори периодите съвсем не били мирни. Тъй че е било напълно възможно, ако управлението на цар Симеон І е съвпаднало с това на Василий І, то този български владетел да останеше в историята като строител на църкви и книжовник.

[andreiS40]

Говорим за владетелет, по време на чието управление, България губи Седмиградско, Панония...

води излишни и кръвопролитни ненужни войни!

След 904г. външнополитическата линия, следвана от княз Симеон се характеризира с необяснима и ненужна агресивност!

Въпреки, че бием на поразия ромеите и ги принуждаваме през 927г. да признаят патриаршия и да ни дадат за снаха/царица ромейска принцеса, Византия в дългосрочен план ни поставя в състояние да граничим със съседи, които са антибългарски настроени....Напрактика само печенегите са ни платени ,,приятели"............

Загубите в 926 г. от Хърватското кралство са показателни за състоянието на изтощение на Българската държава.

Трябба да си признаем, за да се стигне до голямата византийска кампания от 917г., която за щастие цар Симеон осуетява първо дипломатически, а после побеждава на бойното поле, но да си го кажем-вината е наша.....

За чий дявол му е на Симеон да се вижда като бъдещ император на българи и ромеи......

българия просто няма човешките, военните, стопански ресурси да превземе Константинопол и подчини Византия и да изградим огромна дуалистична Българовизантийска империя, опряна на православието близкия културен модел/напрактика копиране от Византия/.....

та Симеон не се е съобразил с реалнистите български и външнополитически..........

Спомнете си храниките за масовите бягства на Бългаски население на юг във Византия..............

Да не звуча като историк от преди `1990г., но при управлението на Симеон/ 893-927г./ мрачно и тежко е било положението в България........

Строежите в Преслав, колкото грандиозни са баснословно скъпи....Писмената дейност също...Колко стада са унищожени само за кожи, върху които да се пише......

Разбирасе това - култуурният възход, книжовността и утвърждаването на православието са непреходните и безспорни успехи на на Цар Симеон І...................

[resavsky]

Амбиция - това е водещото качество при Симеон.Неограничено амбициозен.Способен пълководец,голям строител,интелигентен владетел.Но често увличащ се по амбицията и постовяш личните си амбиции над държавните интереси.А дали е бил миролюбец или войнствено настроен.Всичко е относително.То и баща у Борис се приема че крайно миролюбив владетел но някой правил ли си е труда да преброи в колко военни кампании е участвал.

Редактирано Май 10, 2012 от resavsky

[КГ125]

Точно. При Симеон проблемите са, че всичко се концентрира на юг към Византия и в крайна сметка е неуспешно. Това оставя западните и северните граници и изобщо ресурсът на държавата там слаби, отдето идват и проблемите. Но пък е принудил империята да направи доста в българска полза.

Поради личностните му характеристики и голямата му амбиция обаче, едва ли би останал Симеон безучастен по отношение на някоя и друга придобивка от византийска страна. Той има личен дял във разпалването на войните, особено ако е вярно, че се е опитвал да овладее престола и да създаде обща империя.

Редактирано Май 10, 2012 от КГ125

[Last roman]

За чий дявол му е на Симеон да се вижда като бъдещ император на българи и ромеи......

За човек отгледан в Цариградския двор е съвсем нормално да мечтае за трона на василевсите.

[T.Jonchev]

Изложението на Галахад достатъчно ярко сочи как всеки писател влага в писанието си своя гледна точка, оценка, пристрастие, "задна мисъл". Едва ли трябва да се учудваме - средновековните автори нямат нищо общо с т.нар. съвременна научна обективност (доколкото и тя е реално прилагана, естествено) - затова се и налагат съпоставките.

Но доста трудно мога да приема следното обяснение за липсата на мир през 20-години:

Роман Лакапин наистина положил усилия да се възстанови мирът с България, но без Византия да признае териториалните придобивки постигнати от цар Симеон в предходните войни. Така до края на управлението на цар Симеон не бил постигнат мир, тъй като едните отказвали да признаят българските завоевания, а царя не искал да върне завзетите територии.

Всъщност основната пречка за мира не е от териториално естество. Тя произтича от факта, че Симеон узурпира императорския титул има претенцията Константинопол да му се покори като на свой владетел.

[resavsky]

Сериозни териториални спорове между двете страни няма.Затова когато Петър се съгласява на далеч по реалистичния вариант "цар на българите" мирът е сключен сравнително лесно и мирът изкарва 40 години.

[Galahad]

Панония не е била българска, та да може Симеон да я загуби. Що се отнася до Седмоградско, то точно северозападния регион е последното кътче завладяно от Византия.

Що се отнася до "платените приятели", то след като Симеон напада съвместно с печенегите маджарите, то от там на сетне унгарците редовно се споменават в редиците на армията на бълг. царе и едва при превземането на Скопие отново се бият на страната на Византия (има разбира се и една изгонена бременна унг. принцеса по това време, но това е друга тема).

А за приятелите римляните са казали, че нямало вечни врагове и вечни приятели, а вечни интереси. Но пък към парите винаги е имало интерес.

Неуспехите с Хърватско оставят неприятно впечатление, защото се случват в края на живота на Симеон. Във войната със Сърбия също има сериозни неуспехи, но в крайна сметка сърбите се озовават не във васално положение, а просто територията им става българска област. Бежанците, за които става са именно от там - когато съпротивата на сърбите е била смазана една голяма група от тях бягат във Византия и в Хърватско. Това пък е причината за войната с Хърватско, което ги е приютило. Ако Кимеон е живял по-дълго хърватите е можело да споделят съдбата на сърбите. По тази причине не може да обвиняваме и хърватите, че са тръгнали по съветите на Византия, защото при създалото се положение е било нормално да очакват, че е въпрос на време и за техните земи да последва опит да бъдат покорени.

А за строежите и книжовността - не може хем искаме да имаме много от тях и те да са колкото може по-грандиозни, хем да ревеч, че било много скъпо и е по-добре да сме си прости и в сламени колиби.

Струва ми се, че успехите на Симеон заслепяват и не позволяват да се видят успехите на Византия. Точно в този период расте не само военната и икономическата й мощ, но също има грандиозни строежи и активна книжовна дейност. Това е времето, в което пишат Фотий, Константин Багренородни, Дафнопат, Генезий и още много други. Точно от преписите от това време са ни известни откъси от доста антични и ранносредновековни произведения. Действително и Лъв Триполит успял да превземе Солун, само дето след това флотът му бил унищожен. Такава била съдбата и на флотилията на руския княз Игор. Това, че Симеон е превъзхождал по лични качества управниците на Византия съвсем не означава, че ако той нямаше тези качества византийското завоевание нямаше да ни споходи по-скоро. Въпреки хубавите неща, които Николай Мистик пише на Симеон за това как трябва да се отнася кък пратаниците и в частност към папските пратеници, то когато било занесено писмо в Цариград от Светия отец адресирано до "краля на гърците", тези легати тутакси били тикнати в затвора, а не след дълго и самият папа споделил съдбата им. Твърде много подценявате мощта и амбициите на Византия от онова време. Това е периода, в който се развива идеята за "войнстващата църква", както и възраждането на идеята за "семейството на народите", в което василевсът е баща, глава и господар на всички народи.

[kramer]

Какво да го коментираме Симеон, че кой друг е оставил 40-годишен мир, силна държава и процъфтяваща култура на наследника си ?

[lubo_juve]

Симеон е един и е голяма работа.Да изтощил е държавата с войните,ама е положил основните на духовен и културен център.Всички са се съобразявали с нас,унижавал е византииците и ги е смачкал при Ахелой.След неговото управление Петър спира войните и внася малко или много стабилизация.Да Симеон е бил вманиечен в Константинопол,но си е давал сметката,че по суша само не може да влезе.Друг е въпросът,че дори и да сме влезели в Константинопол,нямали сме ресурса да водим винаги войни на два фронта.Това че е било тежко по негово време и едва ли не хърватите са ни направили смешни-това да е проблемът,при кой друг сме стигали до реални възможности за дълготраен излаз на адриатическо море?

„...Симеон бил българският Карл Велики и по – щастлив от него, защото е положил основите на национална литература.

[resavsky]

А за какво му е на Симеон адриатическото крайбрежие?Да не се забравя че флот няма - нито търговски нито боен.

[miroki]

Какво да го коментираме Симеон, че кой друг е оставил 40-годишен мир, силна държава и процъфтяваща култура на наследника си ?

Например Баща му. Или Дядо му, ако е по-точно.

Редактирано Май 10, 2012 от miroki

[Last roman]

Всички странични коментари в темата са преместени ето тук:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13427&pid=220486&st=0&#entry220486

Редактирано Май 11, 2012 от Last roman

[RIZAR]

През последните няколко години от своята плодовита научна дейност, покойният професор Р. Рашев, насочи своите усилия към разглеждане на идейно-философските фундаменти на българския управляващ елит от ПБЦ и по-специално управлението на цар Симеон. Според Рашев Симеон се е изживявал, като "Нов Мойсей" и неговата предопределена цел е била да обедини двата народа. Други автори също са разглеждали Симеон, като Нов Давид, Константин и Юстиниан.

Независимо какъв е произхода на българите (ирански, сарматски , тюркски ) не е невъзможно техния елит също да се е включил в старобиблейската диалектика между орбит орарум – известния свят на противостоене между Византия, Арабски халифат, Хазараски каганат Персия (до края на нейното съществуване) Франкската империя и РИм.

Голям интерес буди и самия факт, защо българите, които би трябвало да са най-върли врагове на византийците и отделно на това , но и в още по-голяма степен заинтересовани ? - те помагат и на два пъти спасяват Византия от погром и падане на Константинопол

След покръстването на българите в диалектиката на византийците се забелязва и един опит за разграничаване между тях и себе си. .....

Става въпрос за този израз от "Словото на мира с българите" .

"А ние, учениците на новия закон, ние ще обичаме ли враговете си като себе си и съответно на това?" - и продължава, за пръв и единствен път в цялата реч използвайки обръщението "братя" за своите знатни слушатели. - "Никога по-нататък и по никакъв начин, братя, да не стане това, обаче ако донякъде се спречкаме с тях - защото сме от същия състав, ако и да не споделяме тяхната измама, то когато отново бъдат приведени към нас, повече да не се разлъчваме. Възможно е даже падналите да се вдигнат и да застанат по-здраво и по-високо от онези, които не са падали."

Нужен ни е оригинален неподправен от времето прочит, , който да проведе темата в /чрез дедуктивност и евристичен подход. Как трябва да се възприеме текста на патриарх Николай Мистик? Превода на Божилов , говори за "една вяра" – да , те пак , могат да се от една вяра – християнска , с различна конфесия, но това през Средновековието не е могло да бъде начин на изразяване. Или си християнин или еретик.

Ето го самия текст на патриарх Николай Мистик - " .... хора ОТ ЕДНА И СЪЩА ВЯРа, които почитат същия Бог- аз сега няма да говоря за деца, които воюват срещу бащите си , бащи –срещу децата си, братя- срещу братята си ".

Извинявам се предварително , но в момента не разполагам с оргиналния цитат , който според И. Божилов се намира в

Nicholas I , Letters, № 5, p.116 95-102

Моят цитат е взет от Божилов, И. Симеон Велики (893-927) Златният век на Средновековна България, с. 25, С. , 1983.

[RIZAR]

Каква може да бъде тази Измама ???

догматическа !? Различен тип изповядвана вяра от българите ???

Други възможности -

Политическа - неподчинение на единствения император на земята ?

Есхатологическа ?

Възможните насоки, които трябва да бъдат използвани са есхатологичните извори на българите или обявените за апокрифна литература български съчинения и преводи, които представят събитията, в различна перспектива от официалната и в едно съзвучие с нападките от византийските извори.

По горните ми идеи , все още необработени докрай са част от един опит за поглед или по-скоро щрихи от портрета на цар Симеон.

[Galahad]

Твърди се, че стремежът на цар Симеон да превземе Цариград е бил мегаломания, но не се прави сметка, че ако България установи контрол над Босфора и Дарданелите ще има една съвсем мирна граница на юг, което ще й позволи да прехвърли ресурсите и да брани северната граница.

Силата на византийския флот не много време след Симеон е започнала да отслабва, а този процес е щял да се ускори и задълбочи, ако той беше завладял европейските територии на Византия.

Симеон е нямало начин да не си дава сметка, че след като Лъв пише Тактика, след като се обобщава дипломатическата практика от миналото, което е завършено вече след смъртта на Симеон със сбирката за пратеничествата на Константин VІІ, та при всичко това вероятно се е сещал, че Византия отново се гласи да съчетае армия с дипломация както когато унгарците го нападат и сериозно да бъде застрашена територията му. Точно този сценарий се повтаря в края на управлението на Петър І, когато виз. дипломати подтикват Светослав срещу България, а Цимисхий напада от юг.

Но ако Босфора и Дарданелите са в бълг. ръце, то тогава южната граница ще е по-надеждна и усилията ще може да бъдат концентрирани на север, при което отбраната на държавата би била още по-надеждна.

Пътят за трайното умиротворяване на южната граница е минавал през Цариград. Тъй че Симеон е бил воден не от мегаломания, а от стремеж да осигури за държавата си надеждна граница от юг.

[Last roman]

Ако Симеон беше превзел Цариград, България щеше да падне под 'византийско иго' век по-рано.

[Пандора]

И омаломощиха скитските варвари не с меч,а с наука и книги....

[rasate]

За всички последващи неволи на България са виновни освен прекалената амбиция на Симеон и действията на княз Борис.

От източниците достигаме ,че до Симеон България е донякъде децентрализирана империя базираща се на няколко полунезависими владения на великите боили.

Това е така и при ВБЦ.

От друга страна източниците показват някаква степен феодална зависимост на Сърбия,до някъде и на Хърватско след времето на Крум Страшни.Постепенно хегемонията на България е поставена под съмнение при военните загуби на Богорис,който за да запази животът си и престола променя тогавашната държавна традиция ,чрез прием на християнството и премахване на старите традиции на управление за сметка на римският образец.

Точно тази политика на налагане на "новата" религия и стереотипи води до бунтът на 52 боилски фамилии.Т.е. Борис жертва вътрешната стабилност на държавата за сметка на личната си изгода.

Макар Владимир да се опитва да върне старите традиции на управление,същевременно поддържан от профранската партия той донякъде губи от Симеон(бива заловен).Предполагам,че гражданската война между Прогръцката партия начело със Симеон и Профранкската партия начело с Владимир е дефакто война между владенията отвъд Дунава и тези под Дунава и разцепва България на две държави-Над и Под Дунавска България с два различни владетеля- над Дунава- Салан,а под Дунава Симеон

Докато владенията под Дунава силно да се централизират поради личността на Симеон,отвъд Дунавските силно се децентрализират при Салан,който е слаб и арогантен владетел.

Т.е. за разпада на България основен виновник е Борис,а след него и Симеон.

Поздрави

Редактирано Май 12, 2012 от rasate

[rasate]

Твърди се, че стремежът на цар Симеон да превземе Цариград е бил мегаломания, но не се прави сметка, че ако България установи контрол над Босфора и Дарданелите ще има една съвсем мирна граница на юг, което ще й позволи да прехвърли ресурсите и да брани северната граница.

Силата на византийския флот не много време след Симеон е започнала да отслабва, а този процес е щял да се ускори и задълбочи, ако той беше завладял европейските територии на Византия.

Симеон е нямало начин да не си дава сметка, че след като Лъв пише Тактика, след като се обобщава дипломатическата практика от миналото, което е завършено вече след смъртта на Симеон със сбирката за пратеничествата на Константин VІІ, та при всичко това вероятно се е сещал, че Византия отново се гласи да съчетае армия с дипломация както когато унгарците го нападат и сериозно да бъде застрашена територията му. Точно този сценарий се повтаря в края на управлението на Петър І, когато виз. дипломати подтикват Светослав срещу България, а Цимисхий напада от юг.

Но ако Босфора и Дарданелите са в бълг. ръце, то тогава южната граница ще е по-надеждна и усилията ще може да бъдат концентрирани на север, при което отбраната на държавата би била още по-надеждна.

Пътят за трайното умиротворяване на южната граница е минавал през Цариград. Тъй че Симеон е бил воден не от мегаломания, а от стремеж да осигури за държавата си надеждна граница от юг.

Не мисля.Маджарите не са били голяма заплаха за България-разполагали са с около 20 000 до 30 000 конника.Т.е. армия не значителна за капацитетът на България.След битката при Южен Буг Симеон е можел лесно да се справи с Маджарите,но ги подценява.Именно това после коства завладяването на почти цяла Отвъддунавска България,след смъртта на Борис.

[miroki]

Може и на тази карта

http://upload.wikime...garorum_map.jpg

[Galahad]

Маджарите се настаняват на мястото на Великоморавия, за които Борис І воюва, но не ги завладява. Това са буферни държавици, които се използват от българските владетели и германските императори за да си мерят силите. Маджарите в началото са доста силни, въобще през средновековието са доста голяма държава, както и България за разлика от днешните размери на двете. Но в началото маджарите са си бедствие за Европа - нещо като тататрите.

Въобще северната граница на България е доста проблемна защото това е периода на Великото преселение. Стремежът на юг не е случаен, защото там няма преминаващи маси от варвари. Завладяването на крайморските територии пък би създало надеждни граници от изток, запад и юг и остава само проблемната северна граница. Босфора и Дарданелите имат изключително военно-стратегическо значение, а Цариград наред с това и културно, политическо и обществено-икономическо. Затова да се обяснява стремежът на Симеон да превземе Цариград с едната мегаломания си е доста несериозно.

[miroki]

Затова да се обяснява стремежът на Симеон да превземе Цариград с едната мегаломания си е доста несериозно.

Така е, а и не е само той.

Крум не е правил кой знае колко друго. И доста пъти по-рано. А, при Тервел е малко по-друго.

Колкото и да са твои рано или късно ти светва пред очите, как те работят. Е, дошъл е и този момент.

Аз като четох в колко писма са го изработили, то яд да те хване. Явно е бил и пресметлив та е изтървал златни възможности, т.е. не е било на всяка цена.

По-скоро е било наказание, нападението.

Също не става въпрос до колко са спорни земите, те си пишат, че са техни, но няма нашите писма да се види какво е писал Симеон, което е най-смешното запазено е изпратеното, но не и полученото.

При което пък следва да светне лампичка.

[Frujin Assen]

След Ахелой война няма, а гонене на ромеите където смеят да се покажат. През средните векове силата на една държава се определя от бройката на населението и обработваемата земя, а не от територията. Не забравяйте, че отвъддунавска България е толкова слабо населена, че заселват компактно пленени византийци, въпреки че са наясно за проблемите. В този смисъл тракия има неизмеримо по голямо значение от трансилвания, защото в тракия са земеделците, обработваемата земя, цивилизацията.

[Drake]

След Ахелой война няма, а гонене на ромеите където смеят да се покажат. През средните векове силата на една държава се определя от бройката на населението и обработваемата земя, а не от територията. Не забравяйте, че отвъддунавска България е толкова слабо населена, че заселват компактно пленени византийци, въпреки че са наясно за проблемите. В този смисъл тракия има неизмеримо по голямо значение от трансилвания, защото в тракия са земеделците, обработваемата земя, цивилизацията.

За населението си прав. Но защо ли нямаме сведение за доброволно преселение на ромеи в земите подвластни на българския цар? Точно обратното - Роман Лакапин в писмото си до Симеон, го упреква или по-скоро подиграва за избягали 20 000 души от България в Романия. А иначе Трансивания съвсем не е била за изхвърляне - най-голямата солна мина в Европа по това време е била там, богати железни рудници разработени още от аварите. Само за сведение - след още 150 години маджарите открили и сребърни рудници.

Редактирано Май 12, 2012 от Drake