Правилната избирателна система

[bgman13]

Днешната демокрация (при това не само българската) е имитация на демокрация т.е. властта не произтича от народа, защото:

1. Имаме твърде малък процент от народа на когото е поверена прекалено голяма власт и който народът избира – това са депутатите..

Малкият процент произтича от максималния възможен дебит, заложен в избирателните системи. Да го кажем по-просто - електоратът не може да смени своите избранници, дори и когато съществува илюзията, че може. В България няма и опит за създаване дори и на илюзия, като максималният възможен дебит е в пъти по-малък от 0.025%.

forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2243956/page/0/fpart/all/vc/1

2. Същевременно имаме един също така малък процент от хора,който притежава капитала. Имам предвид световното общество.

3. Първите непрекъснато се оказват под влияние на вторите, които управляват реално. Причината е в съотношението между малкия брой депутати и ключови фигури и голямото количество капитал съсредоточено в ръцете на олигархията.

4. Първите са много слабо зависими от народа, който както вече посочих ги назначава, но много трудно може да ги уволни преди да са изминали чeтири години. Истинският работодател може да уволнява още при първото провинение.

5. Назначението от народа е също без значение, защото той избира между това което му се предлага от партийните централи, които са зависими от капитала и са негова номенклатура. Случаите на независими кандидати за народни представители, означават, че посредичеството на партийните централи е избегнато.

6. Цялата избирателна кампания,както и последващото управление са силно зависими от парите на господаря.

Това, което аз предлагам е нов начин на избиране на Общински Съвет и Парламент. Всеки сто човека от имащите право на глас да избират един в Общинския Съвет. За целта те трябва да съберат кворум от петдесет и един човека, да направят своите предложения явно, да гласуват тайно и след това да преброят гласовете. Избирателна комисия не е необходима. След това да съставят протокол, на който да се подпишат всичките и един екземпляр от него да бъде даден на човека, когото са избрали. Това е неговата карта за съветник, която той ще представя при всяко заседаване на Общинския Съвет. Общинският Съвет избира депутати в Парламента по същия начин, но гласуването е явно и протоколът, който е съставен е документа, с който депутатите се легитимират, като такива при всяко заседаване на Парламента.

Понеже всичко е просто, стоте човека ще могат да сменят своя избранник, когато поискат. Трябва само да съберат кворум от петдесет и един човека и да съставят нов протокол (при заседанията на съвета, вкл. избор на депутат, кворум не трябва да се изисква, за да работи безотказно). С новия протокол, новият преставител влиза в Съвета или Парламента без много обяснения. Избирателните листи могат да се актуализират през четири години. При това положение депутатите и съветниците трябва да получават заплата след края на всеки работен ден. Който не е присъствал - не получава заплата.

Избирателната система, която предложих току що е истинска демокрация, а не фиктивна, защото е система на организация, при която народът упражнява реален контрол над законодателната власт, и която е съобразена с критерия от шест точки по-горе. При нея фалшификация на вота е невъзможен, защото тия, които гласуват, броят и гласовете. Сталин е казал, че "най-важното в едни избори е кой брои гласовете." Дебело искам да подчертая, че за целите, които изказах, парите ще бъдат най-излишното нещо!

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ НАМАЛЯВА БРОЯ НА ДЕПУТАТИТЕ И СЪВЕТНИЦИТЕ?

Колкото по-малък процент от обществото притежава властта, толкова по-голяма власт е концентрирана в ръцете на тоя процент властимащи. Това означава, че толкова по-голяма обществена баница за разпределяне е поверена в ръцете на по-малко хора. Това означава, че ако процентът на властимащите в обществото се намали, то разходите на това общество, изразходвани за заплащане на труда на властимащите, съвсем не се намаляват. Напротив - тези разходи се увеличават, защото по-малкият брой хора по-лесно се притискат (вкл. чрез подкуп) и те разпределят по-голямата обществена баница в полза най-вече също на някакъв, съответно по-малък процент хора. Т.е. имаме още по-голяма степен на концентрация на власт и капитали.

Така, че съвкупното общество си плаща за гяволъка (по-точно за наивността) да дава на малко хора голяма власт - плаща със свободата си.

И когато някой ни убеждава, че голямата власт трябва да бъде дадена в ръцете на още по-малко хора, той работи (волно или неволно) за отдалечаване от същността на понятието демокрация.

Защото сега действащата избирателна система няма нищо общо с демокрацията и намаляването на броя на депутатите и съветниците означава именно това.

При сега действащата избирателна система, съветниците не са толкова важни, защото нямат и законодателна функция, но те добиват такава при тая, която предлагам.

В групата на основната клетка от сто човека електорат, при избирателната система, която предлагам ще съществуват, да речем около десет човека, които ще имат достатъчна компетенция да коментират дейността на действащия в момента съветник в ОбС, излъчен от тая клетка и ще имат непрекъсната готовност да го заменят, ако се наложи. Т.е. те ще бъдат една непрекъснато действаща опозиция. Коментарите за които говоря, ще стават чрез Интернет.

Казаното по-горе означава, че десет процента от електората ще бъдат пряко ангажирани с въпросите на властта. Тези десет процента имат и тридесет процента (че и повече) роднини, но най-същественото е, че всичкото това управление ще идва като следствие от непрекъснато упражняваната воля на болшинството от електората.

Именно компетенцията и лоялността към обществото, като цяло ще е критерият, който ще избутва определени хора нагоре.

Важно е да се отбележи, че ще има плавен преход в нивата на компетенция, което е условие по-долното ниво да е в състояние да разбира действията на по-горното. Освен това долните нива на компетенция (както и горните) са поставени при условия, при които трябва да се учат и разликата в компетенцията на различните нива няма да е драстична.

При системата която предлагам, комунистическият идеал "От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите!" няма да е валиден.

Няма да изчезне и частната собственост.

Няма да изчезне и стойността на човешкия труд.

Няма също така стойността на тоя труд да съвпадне с идеалната й истинска стойност.

Но ще се доближи до тая идеална стойност. Ще бъде реална.

По-важният въпрос, от който се интересува зададената от мен тема е "Каква ще бъде общата сума, която ще харчи държавата за заплати на депутати и най-вече на общинските съветници, при предложената от мен избирателна система?"

При максимален брой общински съветници за един ОбС - сто, от електоратът ще бъдат излъчени по-малко - примерно шестдесет. Общата сума (за заплати) предназначена за едно заседание на ОбС трябва да бъде фиксирана.

Тъй като кворум за заседанието на ОбС не е необходим, на сесията могат да присъстват само десет съветника, които ще получат общата сума за заплати, предназначена за сто човека. И съответно ще имат интерес да защитават интересите на своя работодател - обществото като цяло.

Неприсъствалите на въпросната (или на повечето) сесии общински съветници, имат интерес да присъстват при решаването на важни за обществото въпроси, защото са част от това общество.

А ще им бъде и платено.

Един от най-важните въпроси е смяната на депутат.

Ако основната клетка от сто човека електорат не е доволна, че избраният от нея съветник не присъства на заседанията, тя може да го смени.

Ако липсва нужният за нея кандидат, тя трябва да се съгласи на увеличение на общата сума за заплати на съветници.

Избирателната система която предлагам може да стартира със сегашната обща сума за заплати на съветници, а впоследствие подлежи на свободно пазарно договаряне.

При намаляване на бюджета за заплати на съветниците, ще бъде фактически намален най-вече броят на редовно присъстващите съветници.

Този брой ще зависи именно от бюджета за заплати и би бил същият, дори ако основната клетка беше от петдесет човека.

Така обществото ще регулира необходимия брой хора, нужни за извършването на определената обществена дейност, както и цената на техния труд във всеки един момент. Т.е. системата ще реагира в реално време.

При системата, която предлагам броят на депутатите в парламента ще е около шестстотин. Т.е. по-голям и от тоя на Великото Народно Събрание. Въпреки това, тоя брой депутати няма как да представлява някаква съществена тежест за държавата, защото един депутат ще се издържа от десет хиляди човека.

Реално тоя брой (десет хиляди) е по-малък, но това няма значение. Освен това нас ни интересува увеличението на броя на депутатите спрямо тоя в сега действащия парламент, което увеличение е към четиристотин.

Очевидно е, че проблемът на държавата не може да е в издръжката на депутатите.

Проблемът е в това, че има монопол на властта.

Монополът на властта означава монополно високи печалби, които идват от монополно определяните, АБСОЛЮТНО НЕРЕАЛНИ ИЗКУПНИ ЦЕНИ НА АКТИВИТЕ В БЪЛГАРИЯ В ПОЛЗА НА ВЪНШНИ СИЛИ.

Само тоя факт е достатъчен, за да се направи извода, че политическата власт в България е назначена отвън, а не от българския народ.

Основният актив, към който се свежда всичко и който се изкупува на нереално ниски цени от монопола на властта е човешкия труд.

А политическият елит, чрез който бива прецаквано обществото, като цяло, пак си взима своето, пак за сметка на това общество, но го взима по "втория начин".

Аз предлагам фактически, разбиване на монопола на властта и система, при която цената на труда и на управляващите, и на останалите граждани, ще се определя от свободния пазар.

Свободен пазар и демокрация от една страна и абсолютен монопол от друга, съвместно съществуващи не може да има.