Произход и кратка история на сатанизма

[tanariil]

Исторически факт е, че евреите са били поробени от халдейците и има един период, когато много думи и представи проникват у евреите от Вавилон. Това проникване на думи е известно като суперстрат (лат. superstratum) - съхраняващи се в даден език следи от влияние на друг език, който за дадения народ е език символ на култура или е език на завоеватели. Именно така думата "сатана" от халдейска става еврейска.

Халдейският е от групата на семитските езици и в него има дума "STN", която означава "ненавист".

Но действително "STN"-(שטן, Син-Тет-Нун) на древноеврейски означава -противник, поставящ препятствия. На арамейски също има "STN"שִׂטְנָא -което означава обвинител, враг, противник. А ако се прибави само една гласна в в края на שטן от противник се получава -ангел на древноеврейски.

“Сатана” по произхода си не е еврейска дума, а халдейска, от където евреите по-късно я заемат. Според небезизвестния Габриил Антуан Пажес (1854 – 1907) тази дума също означава “Ненавист” (халдейска религия и вавилонска религия са понятия, които в науката се възприемат като еднозначни).

Сатанизмът се появява като отказ от вавилонската религия, а по-късно еволюира до отказ от всякаква религия, което важи към днешна дата.

Вавилонската религия е политеистична. Тя принадлежала на народ, занимаващ се със земеделие и то мястото било много плодородно. Слънцето и Луната били олицетворение на благодетелни, живеещи на небето и царсващи на земята богове и към тях във вавилонската религия се присъединява Блестяща Звезда, съпровождаща тези светила - Утринна и Вечерна Звезда. През 1 894 год. пр. н. е. се създава градът-държава Вавилон, превърнал се в последствие при Хамурапи във Вавилонска империя. Жречеството имало огромно влияние. Във Вавилон жреците постоянно намирали начин да изменят религията, което противоречало на вярата на простолюдието и затова не били особено харесвани от народа. Това е особено силно изразено при обединението на Северен и Южен Вавилон, когато вавилонският пантеон получава своя еднообразен вид. Жреците издигат Мардук - богът, който е покровител на този град, в сан на висш бог, независимо, че преди това имало вече разпределение на боговете по рангове. Това те постигнали, създавайки митология, прославяща го като самото могъщество. Първоначално Син, Самас и Ищар били изцяло природни и Слънцето, Луната и Венера се явявали само като техни форми на проявление, но жреците махат това и те стават въплъщение на Слънце, Луна и Венера. Жреците, криейки се зад волята на Мардук правят промени: Самас - Слънце, Син - месец, Нергал - Марс, Набу — Меркурий, Мардук — Юпитер, Ищар — Венера и Ниниб — Сатурн. Порядъкът в ранговете на вавилонските богове бил установен в жреческите школи и двенадесет главни бога били обозначени с определени числа. Това вмешателство, което постоянно се случвало по принцип, определено не се харесвало на част от населението и така се появил сатанизмът.

После по-късно, се появяват авраамическите религии - еврейска, християнство и ислям (още в документите на II Ватикански събор, се обръща внимание върху общата авраамическа основа на християнството и исляма, защото последователите им почитат Авраам, ар. Ибрахим, за свой прародител).

Според халдейците, откъдето е заимствана от евреите думата "сатана", такъв "паднал ангел" изобщо никога не е имало. Думата е означавала конкретно състояние на духа - ненавист. И е свързана с учение, подобно на гръцкото атеизъм, което е отказвало да признава организираните религии, насаждани от жреците и изобщо всички висши сили и то под предлог, че са му ненавистни.

Опирайки се на факта, че "сатана" е дума с халдейски произход, означаваща "ненавист", сатанизмът рязко се отграничава от авраамическите религии в редица отношения от философски характер. Сатанизмът като философия силно набляга върху индивидуализма и върху ненавистта към авраамическите религии, поради тяхната организираност и философското им направление (това да не се бърка с ненавист към хората, които ги изповядват). Сатанизмът в своя първоначален вид не е религия, а е философия и няма нищо общо с християнската представа за Сатана. В него липсват и много неща, характерни за религиите въобще и най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанизмът в началото, а и до ден днешен за някои сатанисти, е индивидуалистичен мироглед. Не случайно се говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки сатанист си формира свое собствено разбиране за сатанизма, независимо към форма на сатанизъм е избрал за себе си.

Съвместното съжителство на сатанизма с християнство и мюсюлманство води до появата на извращения на сатанизма, от които сатанистите се отграничават:

- дяволопоклонничество (претворяване в реалност на християнската пропаганда за злия паднал ангел Сатана).

- шейтанизъм (подобно, отнесено към мюсюлманството).

От съжителството на сатанизма с езическите релии, се оформя т.нар. езически сатанизъм, който представлява преклонение пред езическите богове на мрака.

Други по известни видове сатанизъм са:

- сатанархия, представляващо комбинация между сатанизъм и анархизъм.

- атеистичен сатанизъм - смес между сатанизъм и атеизъм.

Сходствата във възгледите на сатанистите са онова нещо, което образува единно светоусещане- сатанизъм и тъй като тези форми на сатанизъм, които бяха изброени по-горе, не съществуват в някакво непреодолимо противоречие по между си и схващат критиката като градивна и полезна за себе си (това важи най-вече за вараксизма и за атеистичния сатанизъм), може да се говори относително общо за сатанизма.

Днес съществуват най-различни сатанински църкви. Нито една от тях не е сатанинска в действителност, до колкото се отграничава от първоначалната философия на сатанизма, отричаща организираната вяра и следването на лидери.

От средновековните рицари Тамплиери, Розенкройцери и Алхимици произтича Херметичният орден “Златна зора”, чийто клон е култът Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос.

Алистър Кроули (гей, наркоман с избухлив нрав, шарлатанин, представящ се за маг), първоначално член на “Златна зора”, основава своя организация “Ordo Templi Orientis”.

Още приживе на Кроули част от последователите му в Англия се отделили от него и създали групи – клубовете “Адски огън”.

На 30 април 1966г. мошенникът Антон Шандор Ла Вей, следвайки ученията на френските Тамплиери, клуба на Адския огън – Англия и херметичния орден “Златна зора”, създава първата официално призната църква на Сатаната в САЩ.

От нея се е отделила общността “Храмът на Сет”, чийто върховен жрец претендираше, че е определен от демоничните сили за замесник на починалия през 1997г. Ла Вей.

Друга известна сатанинска църква е "Църквата на Страшния Съд", известна повече с името "Процесът". Основана е 1963 г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн, които променили фамилните си имена и започнали да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежали към "Църквата на сциентологията", чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. Първоначално "Процесът" приемал съществуването на двама богове - Луцифер и Йехова, но по-късно приема и Сатаната.

Всички изброени църкви имат най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни са си все така заблудени от християнската пропаганда и залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и като цяло се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други ритуалите и заклинанията са шарлатанство).

Оригиналният сатанизъм е този сатанизъм, според който сатанистът не принадлежи към никаква църква, не се интересува от никакви чужди идеологии и сам решава в какво да вярва и в какво не.

До колкото разбрах първичният сатанизъм представлява отхвърляне на религиите. В такъв случай сатанизма и атеизма не са ли синоними? Ако не са, то тогава каква е разликата между тях? И още един въпрос (можеби малко глупав): защо сатанистите обикновено се обличат по този специфичен начин - черен грим, черни дрехи, все черно?

Въпроси и отговори до 'Spirit' :

1. В такъв случай сатанизма и атеизма не са ли синоними?

Атеизъм е гръцко учение. Пише се Αθεος (атеос) и означава в буквален превод от гръцки именно "безбожен" (а-, без; + Θεός, теос- бог) или αΘεϊσμός в превод като "без вяра в който и да е бог“.

Това не е етикет, който може да бъде лепен произволно на всичко и на всеки. Този, който никога не е чувал за бог и за висши сили не може да бъде наречен атеист, защото като бъде накаран да разкаже доктрината на атеизма и същият ще мига на парцалки. Какъв атеист е той тогава?

Накратко атеизмът има добре структурирани теории не само по въпроса за това, че липсват висши сили и свръхестествени явления, но и по въпросите на етиката, морала, разума, свободата и т.н. И поради тази причина трябва да се внимава на кой точно се лепи това етикетче. Не може на всеки безбожник да се лепи, както вече беше написано.

Сатанизмът има малко общо с атеизма и много разлики с него.

Общото на сатанизма с атеизма се заключава в това, че и двете не признават съществуването на никакви богове, на никакви висши сили над човека и на свръхестественото.

От тук нататък почват разликите.

2. Ако не са, то тогава каква е разликата между тях?

Атеизмът е един, а има толкова видове сатанизъм, колкото са сатанистите по света. Към днешна дата сатанизмът е доктрина, която може да включва в себе си части от всяка позната на човечеството наука и да ги пречупва в определена житейска философия, която не е нещо дадено на готово, а е нещо, което изисква най-активно да се използва интелекта на сглобяващия. Атеизмът не се вълнува от например биологическите характеристики на сетивната система на човека, а сатанизмът може да включва и това, стига даденият сатанист да пожелае да включи такава информация в своя мироглед. Основното в сатанизма е, че човек трябва да мисли самостоятелно (това в атеизма липсва).

3. защо сатанистите обикновено се обличат по този специфичен начин - черен грим, черни дрехи, все черно?

Трябва да се има предвид и че не всички сатанисти имат склонност към поддържане на мрачен имидж и не всички сатанисти слушат метал. За всеки е индивидуално.

Но по твоя въпрос конкретно, т.е. за онези сатанисти, които предпочитат да се обличат в черно и градят мрачен имидж... Осъзнаването на факта, че не живеем в свят, преливащ от любов и от справедливост оказва своето влияние върху някои сатанисти и те изразяват това, докарвайки си мрачен имидж. Други, знаейки, че всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като подготовка за края.

Също така и от чисто символистична гл. т. всичко неизвестно се крие някаде там в тъмното и в мрака. В сатанизма има силно подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви истини.

Темата се замразява докато не се даде адекватен отговор на коментар №35 от темата Защо според сатанизма Исус не е живял никога