Епиграфски паметник от времето на канасювиги Маламир

[Зитко]

Надписът се вижда на първата картинка, за съжаление не можах да намеря по-качествена снимка в нета. Направих лека дигитална обработка, за да се виждат по-ясно буквите, доколкото това изобщо е възможно. Другият проблем е, че снимката не показва цялата площ на надписа, но това е налично към момента.За този епиграфски паметник Бешевлиев пише:

" От по-късно време са последните известни два летописни надписа, които са и най-късните. Първият от тях е от времето на Омуртаговия наследник Маламир. Той е издълбан или по-скоро надраскан върху твърда гранитна колона, което прави четенето много мъчно и на места несигурно. Особено началото и краят на редовете не са ясно четливи, може би полузаличени от времето. Някои букви са повторени от неука ръка в по-ново време или върху тях са издълбани нови букви. Всичко това затруднява извънредно много четенето. Поради това надписът прави впечатление на несполучлив опит да се издълбае надпис. Така биха се обяснили някои неясни места в началото и небрежното му издълбаване. В превод надписът гласи:

(Кан сюбиги Маламир)

„от бога архонт: дядо ми Крум намери

заедно с нас тези произведения (?). Баща ми

архонтът, като сключи 30-годишен мир, добре

живя с гърците и отначало и аз добре живеех,

но гърците опустошиха нашите земи и архонтът

Маламир, който управляваше заедно с капхан

Исбул, отиде с войска срещу гърците и опустоши

крепостта Проват и крепостта Бурдизон и земите

на гърците и придоби всякаква слава и дойде

във Филипопол и гърците избягаха и тогава кап-

хан Исбул заедно с преславния архонт направи

среща с филипополийците.”

В началото на надписа заграденото със скоби не е издълбано или е заличено. Но това допълване се налага както от личното местоимение „ми” след думите дядо и баща, както и от израза „от бога архонт”, а също от цялото съдържание на надписа. Думите по-нататък „намери заедно с нас тези творби” будят съмнение и не могат да се свържат със следващия текст. Тук бихме очаквали по-скоро изречение като „Дядо ми Крум воюва с гърците”. В случая се касае може би за някаква каменоделска грешка или за смесване с друг надпис. Бележитият белгийски византолог А. Грегоар свърза издълбания текст със следното съобщение на Теофан: „Разгневен от това злосторникът изпратил един отред за грабеж в св. Мамант, изгорил тамошния дворец и като натоварил на коли медния лъв от хиподрома заедно с мечката и змея на водохранилището и избрани мраморни статуи, завърнал се.” В приведения текст става дума за Крум, който след несполучливия и коварен опит да бъде убит от византийците пред Цариград, изпратил войска да задигне за отмъщение споменатите художествени творби и може би за бъдеща украса на изгорената от Никифор Плиска. Затова би могло да се допусне също, че надписът е стоял при тези мраморни творби.

За споменатия в надписа тридесетгодишен мир ще говорим при надписите с мирни договори. И в разглеждания надпис имаме смяна на първо с трето лице при глаголните форми за по-голяма яснота. Забележително е също така посочването, че Маламир управлявал заедно с капхан Исбул, което се изтъква и в пожеланието за дългоденствие в приведения по-горе строителен надпис на Маламир. По-нататък надписът съобщава, че българите опустошили, т. е. превзели крепостите Бурдизон и Проватон. За първата крепост (дн. Баба Ески) ще говорим при триумфалните надписи. Втората крепост е играла важна роля във войните между българи и византийци. Нейните развалини се намират на около 20 км североизточно от Одрин на скала над левия бряг на р. Св. Георги (дн. Правади дереси) южно от днешното село Правади. Крепостта е лежала на византийския военен път Одрин — Маркели. Епитетът на Маламир — преславният — отговаря на inclytos и endoxos в титулатурата на византийските и западните владетели.

Сведенията за управлението на Омуртаговия наследник Маламир са извънредно оскъдни. Като се изключи съобщението на Теофилакт, архиепископ Охридски, че Омуртаг имал трима сина, от които по-старият се наричал Енравота, а също и Боин (навярно Боян), вторият Звинич или Звиница, а най-малкият Маламир, който наследил баща си, но починал „безвременно” (т. е. млад) три години след заповяданото от него посичане на брат му Енравота, горният надпис заедно с други 2 надписа са единствените извори за управлението и дейността на кан Маламир. Поради това някои учени (напр. Бъри) приеха съвършено погрешно, че Маламир е един и същ с неговия наследник Персиан. Все поради липса на по-подробни сведения точната дата на властта от Маламир, както и защо са били пренебрегнати първите двама Омуртагови синове, остават неизвестни. В. Н. Златарски прие, че Маламир е управлявал от 831 до 836 г., а първият син Енравота е бил отстранен от престолонаследието поради симпатиите му към християнството, които довели до неговото посичане. За втория син Звинич може да се предположи, че е бил болнав и наскоро починал, в полза на което говори обстоятелството, че след смъртта на Маламир властта заел не той, а неговият син Персиан. Обаче не е изключена възможността Омуртаг да е пожелал сам приживе най-малкият син да заеме престола. Така или иначе Маламир станал български владетел доста млад. Що се касае за точната дата на неговото възкачване, трябва може би да се отмести с една-две години по-назад от тази, която приема В. Златарски.

Около същото време станали промени и в управлението на Византия. Императорът Михаил II, с когото Омуртаг поддържал мирни отношения, починал в 829 г. и бил наследен от сина му Теофил. От нашия надпис трябва да се заключи, че новият византийски император, наскоро след като заел престола и преди да се заплете във войни с арабите в Мала Азия, се опитал да възвърне част от отстъпените на българите земи съгласно 30-годишния мирен договор и нахлул в пределите на България, надявайки се на лесен успех поради младостта и неопитността на новия български владетел Маламир. Обаче бил принуден да се завърне обратно било понеже срещнал силен отпор от страна на българите, било че в Мала Азия арабският халиф Мамун бил започнал вече военни действия срещу Византия. Отглас от тези събития в изопачен вид, изглежда, съдържа хрониката на Михаил Сирийски, според която българите били се подчинили на императора Теофил. По-късно или веднага след това българите нахлули в почти оголената от византийските войски Тракия, завзели крепостта Проват и достигнали навътре чак до крепостта Бурдизон, т. е. до Баба Ески, която също завладели. След това те или срещнали съпротива, или се отказали да продължат похода към Цариград. Обаче те свърнали и се насочили към Пловдив под началството на Маламир и Исбул. Гръцкият гарнизон на града изглежда, че избягал при наближаването на българските войски. Тогава Исбул и Маламир влезли в преговори с населението на града, което вероятно предало града, както това може да се реши от следващия летописен надпис, в който се говори за български поход в Беломорието, който едва ли би могъл да бъде предприет, без да бъде Пловдив в български ръце.

Забележително е, че и тук военните действия на българите се явяват като последица от византийската агресия. Горните събития не са отбелязани от византийските хронисти, което не е рядко явление у тях. Това показва още веднъж голямото значение на прабългарските надписи като исторически извор. "

Така, това беше цитатът. На втората картинка се вижда и пълната реконструкция на надписа, по която е направен и преводът по-горе. Неубедително ми се вижда обяснението на Бешевлиев за смяната на първо с трето лице при глаголните форми - според мен е доста по-логично да допуснем, че надписът е направен по заповед на някой от братята на Маламир, така смяната на първо с трето лице е напълно закономерна. При това положение отпада и заглавнаа част от надписа "Канасювиги Маламир, от Бога архонт", още повече, че на първия ред горе-долу ясно личи само "Ο ΚР୪МОС О ПА..", а преди това имаме само "АН", като това "Н" би могло да е и "Р", ако допуснем, че дясната вертикална чертичка е направена по-късно от някоя неука ръка, както казва Бешевлиев. Но дори да имаме "Р", пак е съмнително, че имаме съкратено изписване на "АРХОΝ", твърде много неопределеност има. Имам съмнения и по реконструкцията на другите редове, но нека дам думата и на Вас, уважаеми съфорумци, надявам се да се получи интересна дискусия

Редактирано Юли 27, 2012 от КГ125

[Зитко]

Eто и реконструкцията, представена от Francis Dvornik в "Deux inscriptions gréco-bulgares de Philippes"(Bulletin de Correspondance Hellénique, 52, 1928).

ПП.

Линк към статията:

http://cefael.efa.gr/detail.php?site_id=1&actionID=page&serie_id=BCH&volume_number=52&max_image_size=1&page_number=125&page_type=1

Редактирано Юли 26, 2012 от Зитко

[Зитко]

Разграфих надписа, за да правим по-лесна ориентация при бъдещия анализ и реконструкция.

[Perkūnas]

Доколкото мога да видя на снимката, Х от АРХON се намира един ред по-горе. дали буквата е Н или Р не мога да определя... така че четенето преди ОКРУМ(...) е съвсем несигурно...

[Зитко]

Вече сме готови да умуваме какво има на всеки ред.Предлагам следните означения за буквите от реконструкцията, показана в пост #1:

- спорна буква: [?]

- буква, която в надписа не се вижда или липсва: буквата с чертичка отдолу

- буква, на която в надписа съответства някаква странна драскулка: [*]

Редактирано Юли 28, 2012 от КГ125

[Зитко]

Ето каква е ситуацията на ред ❶, според мен:

- според реконструкцията от пост#1:

O Є K Θ Є ୪ A P X O N O K P ୪ M O C O П А П О С М ୪ М Є Т А Η

- според мен:

O Є K Θ Є ୪ A [?] XON O K P ୪ M O C O П А [?] [*] [*] М ୪ [?] [*] Т А Η

Редактирано Юли 27, 2012 от Зитко

[Зитко]

Доколкото мога да видя на снимката, Х от АРХON се намира един ред по-горе. дали буквата е Н или Р не мога да определя... така че четенето преди ОКРУМ(...) е съвсем несигурно...

Наистина има Х над първия ред, но не можем да сме сигурни дали е от АРХON, пък и не виждам логика да се намира отгоре.

Можем да допуснем, че е имало някакъв по-горен ред, но аз не забелязвам други букви преди и след това Х...

Редактирано Юли 27, 2012 от Зитко

[Зитко]

Ситуацията на ред ❷.

- според реконструкцията от пост #1:

M A C I B P Є N T A Є P Г A T ୪ T A K Є O П А Т Н Р М ୪ O A P X O N O M O P T A Г

- според мен:

[*] [*] [*] [*] [*] P Є N T A Є P Г A T ୪ T A S O П А [?] Н Р М ୪ O A P X O N O M O P T A Г

Уточнение: на този ред имаме един символ, подобен на латинската бува S - често този символ се използва вместо съюза "καὶ".

[Зитко]

Забавен анализ на въпросния надпис прави ирландският историк J.B. Bury (1861–1927) в "Α History of the Eastern Roman Empire" - в крайна сметка заключава, че Пресиан и Маламир са едно и също лице, като Пресиан приема славянското име Маламир в последния период на властването си.

Редактирано Юли 28, 2012 от Зитко

[Зитко]

Eто и коментарите на Стивън Рънсиман, извадката е от неговата "A History of the First Bulgarian Empire"(1930 г.):

Приложение VIII

Маламир и Пресиам

Между двамата най-големи познавачи на българската история от IX в., Златарски и Бъри, се е водила истинска война по отношение на продължителността на управление и имената на хан Маламир . Според Бъри, който приема хипотезата на Иречек, той е управлявал от смъртта на Омуртаг (около 831—832 г.) до 852 г. (възкачването на Борис) и е имал и българско име, Пресиам, което е престанал да използува по време на управлението си. Според Златарски, той е управлявал от 831 до 836 г. и е бил наследен от своя племенник Пресиам, който управлявал до 852 г.¹

За съществуването на Маламир знаем не само от надписите, но и от известието на Теофилакт Охридски, единствения историк, които се е опитал да опише цялостно управленията на хановете от Крумовия род и взаимоотношенията между тях. Той явно е разполагал с някой по-стар извор, който не е достигнал до нас. Теофилакт съобщава, че Омуртаг е имал трима синове — Енравота, Звиница и Маламир (Μαλλομηρός). Маламир наследил баща си и на свой ред бил наследен от своя племенник, сина на Звиница. Няколко реда след второто си твърдение той Нарича българския хан ”ὀριθὴς Βωρίσης”² — фраза, която обикновено е била поправяна на ” ὁ ῥηθεὶς Βωρίσης". Маламир се споменава също и под името Валдимер или Владимир в разказа на Логотет за адрианополските пленници, където, няколко реда по-долу, изведнъж се говори за Михаил (Борис) като за хан. Но цялата информация на Логотет е мъглява; Владимир е наречен баща на Симеон.³

Дотук сведенията не ни пречат да приемем, че Маламир е бил наследник на Омуртаг и предшественик на Борис. Но в един надпис⁴, открит във Филипи, се говори за " . . . ἀνος ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων ", който се споменава редом с кавхан Исбул. Освен това, Константин Багренородни говори за " Πρεσιὰμ ὁ ἀρχὼν Βουλγαρίας ", който водил битка със сърбите около 840 г. Борис-Михаил, твърди той, бил син на Пресиам.⁵ Следователно, излиза, че Пресиам, или по-вероятно Пресиан или Прусиан (известно българско име)⁶ е бил отделен хан — ". . . άνος " в надписа от Филипи.

Въз основа на тези сведения както Бъри, така и Златарски съставят своя теория и всеки я подкрепя със собственото си тълкуване на Шуменския надпис, в който се споменава Маламир. Златарски отхвърля тълкуването на фразата ” ὁ ῥηθείς” y Теофилакт, казвайки, че тъй като името на Борис още не е било споменато, той не може да бъде ” ῥηθείς”. Маламир без съмнение е бил наследен от своя племенник, но това е бил Пресиам, докато Борис, както казва Константин Багренородни, е бил син на Пресиам. Златарски приема, че внезапната поява на Михаиловото име в разказа за Кордил в 835—836 г. означава смяна на хана по това време, като името Михаил е написано погрешно вместо Пресиам. Така, с допълнителната помощ на Шуменския надпис, Златарски създава личността хан Пресиам, който наследил престола през 836 г.

Но Бъри приема четенето ” ὁ ῥηθείς ” - всъщност Златарски не предлага задоволителен заместител, а с довода си, че името не се споменава по-рано, като че ли изпада в дребнавост. Бъри изтъква, че е странно Теофилакт да пренебрегне напълно управление от близо 16 години — и то вероятно години от жизнено значение за укрепването на християнството в България — и същевременно да отдели такова внимание на управление от пет или най-много десет години (Омуртаг може да е починал едва след 827 г.) Освен това той оправдано се отнася със съмнение към стойността на всеки аргумент, основаващ се на разказа на Логотет. Той не приема и тълкуването на Шуменския надпис, направено от Златарски. Неговият извод е, че Маламир е бил Пресиам, но е приел официалното славянско име Маламир около 847 г., непосредствено след създаването на надписа от Филипи, за който Бъри се присъединява към мнението на Златарски, че се отнася приблизително към този период. Той обяснява сведенията на Константин за роднинските връзки на хана, казвайки, че Борис е бил осиновен от Пресиам-Маламир.

Златарски му отговаря, като повтаря доводите си и разкрива едно слабо място в хронологията на Бъри. Според Бъри излиза, че Пресиам трябва да е сменил името си между изсичането на надписа от Филипи и създаването на Шуменския надпис, т.е. в 847 г., и всички надписи, съдържащи името Маламир, трябва да се отнесат към краткия период 847—852 г.⁷ Тук обаче Златарски не е справедлив; самият той приписва на Маламир едва петгодишно управление. Той не е склонен да повярва и в това, че един хан би приел "официално" име по средата на управлението си.

Но основният спор е свързан с Шуменския надпис.⁸ Изсечен (както и двамата се съгласяват) около 847 г., в него се говори за нахлуване на хана в Тракия заедно с кавхан Исбул. След като говори за ” Κροῦμος ὁ πάππα μου ” и за това как „моят баща Омуртаг" сключил мир с гърците и живял добре (καλά) с тях. Надписът продължава (четвърти ред в средата):

καὶ οἱ Γρικοὶ ἐρήμωσα

ὁ Μαλαμὶρ μετ(ὰ) τοῦ καυχάνου Ἠσβούλου ἐπ

. . . (αλα) . . . (εἰς) τοὺς γρίκοὺς τοῦ προβάτον το κασ

След това продължава да разказва за безспорно военни действия, като отново споменава Исбул в деветия ред, в който малко преди това има изтрито място. Златарски добавя думата "ἔπαρχε" като последна в петия ред. В началото на шестия ред, след " αλα " той разчита “ ε. . . ισεις ”и допълва фразата до " καλὰ ἔζησε εἰς ". В резултат на това той приема, че Маламир също е живял в мир и военните действия са дело на друг хан, т.е. Пресиам. На факсимилето от надписа в албума " Абоба — Плиска " (таб. XLV) се виждат ясно " αλα " и " εις " (знакът за "ε" може да означава и "καὶ"). Но дори и останалите букви, които Златарски твърди, че разчита, да са верни, те несъмнено трябва да бъдат допълнени по някакъв друг начин. Според мен възраженията на Бъри са основателни: 1) Маламировото " καλὰ ἔζησε " би предхождало " οἱ Γρικοὶ ἐρήμωσαν ", с което се отбелязва започването на война. 2) " καλὰ ἔζησε " няма смисъл в съчетание с думите, които следват — поправките, внесени там от Златарски, са неубедителни. 3) Споменаването на Исбул явно означава военни действия. Всичко това, заедно със споменаването на Крум като дядо на хана и Омуртаг като негов баща, би трябвало да ни убеди, че надписът без съмнение принадлежи на Маламир.

Поради тази причина и поради съображенията на Бъри, изложени по-горе, се съмнявам в съществуването на хан Пресиам , управлявал, както твърди Златарски, от 836 до 852 г. Има и още един второстепенен аргумент срещу неговите схващания. По времето, когато подарил на Маламир водопровод, Исбул е назован ” ὅ παλαιὸς αὐτοῦ βοϊλᾶς ” , така че по всяка вероятност той е бил на солидна възраст и е имал старшинство сред болярите. Но според Златарски, водопроводът е бил построен преди 836 г. След 847 г., обаче, Исбул е водил не един поход. По-склонен съм да вярвам, че когато е станал " παλαιός " му е било разрешено да се оттегли, вместо да остава на активна служба още десет години.

Не по-малко се съмнявам обаче и в това, че хан Пресиам е приел официалното славянско име Маламир. Владетелите нямали обичай да сменят имената си по средата на своето управление, освен когато, подобно на Борис, приемали нова религия. Подобен жест от страна на хана към неговите славянски поданици е малко вероятен. Доказателствата за съществуването на хан на име Пресиам ми се струват несъстоятелни. Надписът от Филипи не е от голямо значение — има и други думи, завършващи на " ανος ", освен " Πρεσιανος ", а собственото име невинаги предхожда непосредствено титлата "ὁ ἐκ θεοῦ ἀρχών". Напълно възможно е думата да е била " κάνας ", написана погрешно. Сведенията на Константин имат по-голяма стойност. Но те са в пълен разрез с тези на Теофилакт, който изобщо не споменава Пресиам. Тук Константин се е занимавал с историята на Сърбия и е ползувал сръбски извори: той не е съпоставял тези пасажи с някое друго съчинение за българската история — тема, която е пренебрегвал. А сърбите, тогава все още изостанал народ, спокойно биха могли да сбъркат един блестящ български пълководец със самия владетел. Освен това да победиш върховния владетел било далеч по-престижно. Нещо повече, когато в земите им нахлул следващият владетел, те, естествено, го взели за син на предишния нашественик. Присъствието на Исбул в двата надписа от този период, в които се говори за войни, навежда на мисълта, че Маламир не е предвождал лично войските си, а навярно дори и не ги е придружавал. Струва ми се малко вероятно да е прекарал три години в походи из Сърбия. В един двор, където е било разпространено многоженството, той не е оставил син — значи е напълно възможно да не е бил твърде здрав. Смятам, че Пресиян е бил един от висшите военачалници в страната, вероятно потомък на ханския род, но е бил увенчан с корона и е имал син-владетел само в невежото въображение на сърбите.

____________________

1. Bury, op. cit., pp. 481-4: Zlatarski, Izviestiya, pp. 49 ff. Istoriya, i., I, pp. 447–57 (a reply to Bury’s objections to his Izviestiya suggestions).

2. Theophylact, Historia XV. Martyrum, pp. 193, 197.

3. Leo Grammaticus, pp. 231-2 (Βαλδίμερ): Logothete (Slavonic version), pp. 101–2 (Vladimir).

4. Villoison’s inscription, see above, p. 89.

5. Constantine Porphyrogennetus, De Administrando Imperio, p. 154.

6. Zlatarski (loc. cit.) easily shows that Presiam is more probably Presian.

7. Actually there are only three—the Shumla, the aqueduct, and Tsepa’s memorial.

8. Aboba-Pliska, pp. 230 ff.

Редактирано Юли 28, 2012 от Зитко

[Зитко]

Редно е да добавим и аргументите на В. Златарски в този спор с Bury, изложена в "История на Първото българско царство".

Поясненията към текста от прикачените картинки:

1. J. В. Bury, Eastern Roman Empire, p. 481—484.

2. Вж. В. Н. Златарски, Приемниците на Омортага, пак там, стр. 755—777; Известията за българите и пр., стр. 35—36.

3. Migne, Patrologia. graec., t. 126, col. 151—222.

4. Той казва, че Маламир бил наследен от сина на Звиница, и после продължава да говори за Борис като "ό ρηθείσ Βωρίςησ".

5. Bury, каз, съч., стр. 481.

6. За това вж. по-горе, стр. 424—427.

7. За това събитие вж. по-подробно стр. 432—434.

8. Какво се разбира тук под Македония вж. по-горе, стр. 358/9 и в Известия за българите и пр., стр. 47—48.

9. Georg. Hamartolos, ed. Muralt., 724—5. — Cp. старобъл. превод в Известия за българите и пр., стр. 31—32.

10. Bury, каз. сьч., стр. 481.

11. Вж. по-горе, стр. 358—359 и 391, бел. 29.

12. За бъркотията в имената и генеалогията на българските господари в известието на Симеон Логотет, подробно вж. нашата статия „Приемницте на Омортага,” пак там, стр. 758—764.

13. Bury, каз. сьч., стр. 482; ИБИД, пак там, стр. 181.

14. Bury, каз. съч., стр. 481; ИБИД, пак там, стр. 180.

15. Bury, каз. съч., стр. 482; ИБИД, пак там, стр. 182.

16. В. Н. Златарски, Известия за българите и пр., стр. 46—47.

Редактирано Юли 30, 2012 от Зитко

[Зитко]

Ето какво казва Златарски за коментирания в тази тема надпис:

Наред с разгледаните тук книжовни известия ще трябва да поставим още един епиграфски паметник, в чието съдържание Бйори също намира подкрепа на своето мнение. Това е Шуменският надпис, наречен така, защото е намерен в турските гробища при Тумбул джамия в Шумен. Той е издаван два пъти¹⁷ и издателите му въз основа на възможните според тях попълвания на текста са на мнение, че в надписа се говори за някакви военни действия на българите против византийците в областта на Одрин и Пловдив, като при това първият издател го отнася към времето на хан Маламир или на неговия най-близък приемник, а вторият — към Маламир. Ние бяхме възприели това мнение за съдържанието на надписа и въз основа на някои книжовни данни отнесохме тоя надпис към времето след 846 г.¹⁸ Сега обаче след ново проучване на текста върху самия камък и факсимилето дойдохме до друго заключение, както ще покажем тук.

Тоя надпис, както вече посочихме на друго място¹⁹, при всичката си голяма историческа важност, е дошьл до нас в непълен и развален вид и при необикновените му палеографични особености твърде много се затруднява разбирането на съдържанието му. Това е един епиграфски палимпсест, ако можем така да се изразим, защото немалко е пострадал под длетото на някоя невежествена ръка, която види се, е искала да преповтори за по-ясно четене буквите, но поради неумение още повече ги развалила и изопачила. Затова при четенето на надписа необходимо се явява внимателно да се отличава кой нарез е нов и кой стар, а това още повече затруднява дешифрирането на текста. Ние тук ще го разгледаме по-подробно.

_________________

17. В Archäol-epigr.Mittli., Bd.XIX,S.242—243,и в Абоба-Плиска,стр. 232—236,факсимиле албум,таб. XLV.

18. В. Н. Златарски, Известия за българите и пр., стр. 52.

19. Пак там, стр. 51.

Редактирано Юли 30, 2012 от Зитко

[Зитко]

Почваме да разглеждаме анализа на Златарски ред по ред.

Редактирано Юли 30, 2012 от Зитко