Еритрея

[Frujin Assen]

Засега само кратка историческа справка, в бъдеще и още.

Съвременната история на Еритрея започва с италианската колонизация на района. На тази територия съществувала малката държава султаната Медри Бахри, който се намирал под влиянието на Египет и така индиректно на Османската империя. Италианците се появили за пръв път в района в 1869, когато собственика на корабна компания Рафаеле Рубатина закупил пристанището на Асаб. Целта му била да улесни по този начин износът на въглища от региона. Това било предизвикано от провала на италианските претенции към Тунис, откъдето били изтласкани от Франция. Опитите на италианците да се закрепят в Еритрея срещнали съпротивата на Египет. Тя била дотолкова неотстъпна, че практически я блокирала.

Едва след настаняването на англичаните в Египет вече станало възможно италианското проникване. Още през 1882 бил закупен залива Асаб. Истинското настъпление започва едва през февруари 1885 след изричното английско съгласие. Италиански пехотен батальон от 800 стрелци под командването на полковник Танкреди Салета и известния иследовател Густаво Бианки. Без да срещат съпротива италианците достигнали град Масава, където имало силен египетски гарнизон. Египтяните капитулирали доброволно без да окажат съпротива. Италианските аспирации продължили към Египетски Судан и Етиопия. Въстанието на Мохамед Ахмад в Судан обаче блокирало всякакви възможности на слабите италиански сили да се придвижат на суданска територия.

Спорът с Етиопия не закъснял. Етиопците не реагирали на заемането на Масава, но когато италиански войски окупирали градовете Сати и Уаа последвал силен протест. Тези градове макар и номинално египетски от много време се намирали под етиопски контрол и разбира се, на това било погледнато като на окупация на етиопски земи. Опитите на италианците да разрешат проблема по дипломатически път срещнали силна съпротива, тъй като негус Йоханес не желаел по никакъв начин да отстъпи тези градове. Войната станала неизбежна. На 25 януари 1887 25 000 етиопска армия под командването на рас Алула Енгида нападнала Сати. Майор Борети който командвал гарнизона на Сати в състав 700 души, от които 300 еритрески аскари оказал твърда съпротива и успял да удържи удъра, като същевременно изпратил призиви за помощ. На 26 сутринта в помощ на Борети потеглила колона съставена от 548 души под командването на подполковник Томазо де Кристофори. Зас Алула ги вижда и вместо да продължи атаката над градът изпраща 7000 души против де Кристофори. Когато италианците виждат наближаващите етиопци отстъпват на близкия хълм и заемат отбрана. Етиопците атакуват и въпреки многобройните жертви достигат до италианския боен строй където започва ръкопашна битка. Малцина от италианците успяват да избягат. На мястото на тази битка етиопците впоследствие издигат паметник, който е разрушен от еритрейците в ново време. Те обвиняват рас Алула в зверства и геноцид над местното племе тигрес които пострадали силно от етиопците.

Италианците обаче не мислят да се отказват от тези градове и изпращат в Еритрея 20 000 армия под командването на генерал Алесандро Асинари Сан Марцано, която пристига в Масава през октомври 1887. Там той изчаква преговорите които се водят между Италия и Етиопия и едва след провалът им през февруари 1888 се придвижва към Сати, заема го и започва укрепителни работи. През март пристига и негуса начело на многобройна армия. Никой не се решава да нападне и двете армии стоят на позициите си чак до април когато поради започнали епидемии етиопците отстъпват без да са преследвани от италианците. Малко след това негуса заминава да воюва със суданските ислямисти които заплашват Етиопия и така ситуацията се разведрява. Италианците изтеглят армията си, като в Еритрея оставят да командва генерал Антонио Балдисера. Той организира 4 батальона еритрейски аскари командвани от италиански офицери. Скоро пристига новината, че в битката при Галабат между суданци и етиопци е бил убит негус Йоханес. Започналата борба за власт за момента парализира етиопците. Възползвайки се от това италианците предприемат офанзива.. Продължаващото италианско настъпление е изключително бавно, тъй като Балдисера предпочита да се договаря с местните расове да приемат доброволно италианската власт. На 26 юли 1889 почти без бой капитулира град Керен, а на 3 август италианците влизат без бой в Асмара. Както вече се каза в този район местните жители са настроени враждебно към централната власт и поради това склонни да минат под италианска власт.

Съпротива оказва единствено рас Дебеб, който е близък до рас Алула, но неговите войски са малобройни и не могат сами да окажат особена съпротива. Италианците получават вести, че рас Дебеб се е укрил в селището Саганеити и за бой с него е изпратен отряд в състав 400 баски бузук (местни наемници), 300 аскари и 4 италиански офицери, един които е командващия капитан Кроу. Когато те пристигат на място разбират, че етиопците са отстъпили. Капитан Кроу решава да ги преследва, но съвсем скоро попада в засада. Рас Дебеб напада с превъзхождащи сили и след тежка битка успява да разгроми италианците. Това обаче не променя ситуацията и италианското настъпление продължава.

Следващатата опасност с която се сблъскала колониалната власт било настъплението на махдистите от судан. През 1890 силите на емир Бени Амер броящи 100 конника, 600 пехотинци, 300 копиеносци и няколкостотин нередовни войници (мародери) навлизат в Еритрея и започват да грабят и отвличат в робство местните. Честта на Италия, към която доброволно са се присаединили еритрейците е поставена на карта, доколко те ще противостоят на махдистите. Против махдистите е изпратен капитан Густаво Фара начело на батальон аскари в състав 230 души и 6 италиански офицери. Наближавайки Агордат на 26 юни италианците не забелязват врагове и се оттеглят на почивка към местни кладенци. Едва настанили се, там пристигат няколко махдисти да вземат вода. Те са заловени и след разпит Фара разбира къде са се настанили махдистите. Макар и по малобройни италианците решават да се придвижат и нападат изненадващо махдистите. В лагера на махдистите има над 500 млади жени, които са водени като робини. Тяхното присъствие пречи да се заемат удобни позиции и настървява аскарите. Битката е кратка и скоро се обръща в касапница, като аскарите не жалят никого, те са дотолкова освирепели, че буквално нарязват на парчета враговете. Махдистите побягват в паника и се спасяват единствено благодарение на бързите си коне. Италианците изграждат при Агордат силен форт който да защитава местното население и оставят силен гарнизон. Това е първата голяма италианска победа в Африка за която Густаво Фара получава кръст за храброст. Впоследствие италианците предприемат преследване и избиват всички попаднали им в ръцете махдисти. В Касала успяват да се спасят едва 60 от тях.

След тази битка махдистите владеещи Касала биват принудени да се ограничат с нападенията си над Еритрея. Нов голям сблъсък има едва през юни 1892 когато махдистите изпращат 900 души да ограбят Бариа. При връщането им те са пресрещнати от гарнизона на Агордат под командването на капитан Стефано Хидалго и лейтенант Микаеле Серафико. Под тяхно командване се намирали 120 аскари и 200 нередовни местни младежи. Италианците изненадват махдиститепод Саробети и ги разбиват, като убиват над 40 души, а пленяват над 100.

Това поражение предизвиква яростта на Ахмед Али пша, който пристига в Касала начело на 12 000 души за да отмъсти на италианците. Италианците разбират за случващото се и изпращат при Агордат полковник Джузепе Аримонди начело на 2400 войници, от които 42 италиански офицери и 33 войници. В битката са убити 110 италианци и 1000 махдисти, като завършва с пълна победа за италианците. Това е първата успешна битка против суданските махдисти. След 1 година италианците превземат Касала с армия от 2600 души нанасяйки нов удър над махдистите. По нататъшното насъпление е спряно от англичаните които се боят от италианско проникване в Судан. Махдистите правят опити да си върнат Касала през февруари-март 1896, но са отблъснати. През 1897 италианците връщат Касала на англичаните.

Occupazione dell'Eritrea (1888) [modifica]

Corpo Speciale d'Africa - Gen. Alessandro Asinari di San Marzano

• I Brigata - Gen. Carlo Genè
  
  • 1º Reggimento cacciatori d'Africa - Col. Coriolano Ponza di San Martino
    
    • I Battaglione - Mag. Carlo Rodano
      
    • II Battaglione - Ten. Col. Giovan Battista Luciano
      

    [*]2º Reggimento cacciatori d'Africa - Col. Camillo De Charbonneau

    • I Battaglione - Mag. Camillo Fiore
      
    • II Battaglione - Mag. Pio Carlo Di Majo
      
    • III Battaglione - Ten. Col. Gustavo Ferrua
      

    [*]un'orda di basci-buzuk

    [*]3ª Batteria artiglieria da montagna

• II Brigata - Gen. Cagni
  
  • 1º Reggimento fanteria d'Africa - Col. Torretta
    
  • 4º Reggimento fanteria d'Africa - Ten. Col. Fantoni
    
  • un'orda di basci-buzuk
    
  • 1ª Batteria artiglieria da montagna
    

• III Brigata - Gen. Antonio Baldissera
  
  • 1º Reggimento bersaglieri d'Africa - Col. Oreste Baratieri
    
  • I Battaglione alpini d'Africa - Mag. Domenico Pianavia Vivaldi
    
  • un'orda di basci-buzuk
    
  • 2ª Batteria artiglieria da montagna
    

• IV Brigata - Gen. Carlo Lanza di Busca
  
  • 2º Reggimento fanteria d'Africa - Col. Valles
    
  • 3º Reggimento fanteria d'Africa - Col. Stizia
    
  • gruppo orde di basci-buzuk - Mag. D'Aste
    
  • 1ª compagnia/17º Reggimento artiglieria da fortezza
    

Truppe a disposizione

• 1º Squadrone cavalleria d'Africa
  
• 2º Squadrone cacciatori a cavallo d'Africa
  
• un gruppo orde di basci-buzuk - Col. Begni
  
• Brigata di artiglieria
  
  • 1ª Batteria artiglieria da campagna
    
  • 2ª Batteria artiglieria da campagna
    

  [*]1ª Compagnia artiglieria coloniale

  [*]2ª Compagnia artiglieria coloniale

  [*]3ª Compagnia artiglieria coloniale

  [*]4ª Compagnia artiglieria coloniale

  [*]Brigata Genio

  • 1ª Compagnia genio zappatori
    
  • 2ª Compagnia genio zappatori
    
  • 3ª Compagnia genio zappatori
    

  [*]1ª Compagnia genio coloniale

  [*]2ª Compagnia genio coloniale

  [*]3ª Compagnia genio coloniale

  [*]1ª Compagnia sanità d'Africa

  [*]2ª Compagnia sanità d'Africa

  [*]3ª Compagnia sanità d'Africa

  [*]1ª Compagnia sussistenza d'Africa

  [*]2ª Compagnia sussistenza d'Africa

  [*]3ª Compagnia sussistenza d'Africa

  [*]Brigata treno d'artiglieria

  • 1ª Compagnia treno d'artiglieria
    
  • 2ª Compagnia treno d'artiglieria
    

[Gloster]

Откъде имаш информацията за Медри Бахри?

Интересно наистина ли е султанство.

Защото аз не намирам почти нищо за него.

http://en.wikipedia.org/wiki/Medri_Bahri

[Gloster]

Ето в тази книга има много подробности за Еритрея-"Дългата борба за Еритрея".

http://books.google....i Bahri&f=false

Редактирано Декември 24, 2012 от Gloster