Приказката за триглавия Змей

[sirius]

Тези дни "мернах" един интересен текст.

Първо, да ме извини автора му за публикацията тук. И особено за това, че ще го поорежа както си знам за да "влезе" в този форум.

И второ, май ще има едно дългичко въведение.

Какво е "знание"? - Информация, която получаваме от учебници, филми, интернет и пр.

При възприемане на знанието, Умът отсява кое ще му е от полза, а другото го складира ... някъде.

Какво е "вярата"? Не е ли и тя знание? - доверие към чуждо знание.

Но също така, тя (вярата) може да предхожда знанието. Да вярвам, че мога да направя баница, въпреки че никога не съм правил и не знам, че мога да я направя.

Някои приемат, (и аз вкл.)

че Умът се състои от Интелект, Его, Мисъл.

Интелект - проявено е само съзнанието, без мисъл за Аз.

Его - проява, възприема себе си като конкретен, съзнаващ Аз.

Мисъл - от Егото произлизат желанията (няма Аз > няма желание). А те са пряко свързани със сетивата. Може да се разглежда като обединител на сетивата. Включително чуства и емоции.

Мисълта се намира в главата, а чуствата и емоциите - в сърцето. (Прието е, аз също го приемам, приемам и другите да не го приемат, но нека съвсем условно да го приемем в тази тема)

Какво става с вярата?

Някои като вярват се опитват и да разберат - включват интелекта като върховен инструмент за разграничаване и разбиране. След като разберат, вярата отпада.

Други, като вярват, се опират на чуства и емоции. Хубаво им е че вярват и нямат нужда от разбиране.

Така едните "контактуват" с Ума, а другите със сърцето. Когато контакта е само със сърцето (чуства и емоции) Богът остава неразбран. Ако вярата в Бог има контакт с Ума, той, Богът, ще бъде разбран. Тогава вярата ще стане излишна.

Нямам нужда да вярвам, че мога да правя баница, като знам как се прави.

Тези, които ги интересува (се уповават) само на чуството, често казват: "Не ме интересува какво твърдят за Бог, Аз вярвам, че го има." И са щастливи.

При другия тип хора, търсещите, знанието им поражда вяра, но тя не се преживява, не поражда чуства, а обуславя ново търсене. Т.е. при този тип хора, вярата не влиза в контакт със сърцето, а остава във връзка с ума. Където е знанието. По-точно, вярата им остава във връзка с Интелекта. И той също борави със знанието. При тези хора има шанс да изгрее Разбирането и да изчезне вярата. Защото няма да имат нужда от нея. Като примера с баницата.

Излиза, че вярата е нещо като интелектуален бъг...

Ето още за същноста на вярата. Когато вярата се породи от знанието, тя става отделен модул. Т.е. отделя се от Ума и може да контактува с двата(или с единия от двата) съзнателни центъра - Ум (спомнете си частите) и Любов (центъра на чуства и емоции, в сърцето).

Следователно вярата е знание, защото е "родена" благодарение на него, а след като се роди престава да е знание, защото се отделя от Ума. Както детето се отделя и заживявя свой живот.

И е въпрос на избор от страна на човека, дале вярата му ще се закотви сред емоциите породени от контакта със сърцето и ще се превърне в източник на емоции, създаващи обусловеност. Или вярата ще продължи да контактува с Извора (Интелекта) и ще се развива в нови знания, които от своя страна отварят път за Разбирането (с което вярата изчезва).

Значи:

-вярата е породена от знанието, което всъщност е интелектуален процес.

-отделя се от интелекта и тогава

-- ако контактува само с центъра на емоциите (да не го наричам център Любов) се превръща в обусловеност.

-- ако контактува с Интелекта, поражда ново знание и така докато стигне до Разбирането (с център Интелект). И тогава "умира".

----------

А Надеждата? Какво е тя. От къде се "ражда" и къде "живее"?

Тя също е родена от знанието и също може дасе каже, че е като отделено "дете" в нас. Но освен с центъра на емоциите (в сърцето) тя е и в постоянна връзка със ... Самосъзнанието. (Ум, Любов и Самосъзнание са трите центъра (със съответните чакри) на съзнание в нас, но не ми се спира и на Самосъзнанието като център сега). Така докато вярата контактува с два от центровете, надеждата може да контактува и с трите.

И вече идва края на въведението....

Ако използваме познатия приказен персонаж:

Първата глава на змея (най-малката), се казва Вяра.

Втората глава е по-голяма и се казва Надежда.

А третата, най-голямата, се казва ... Истина.

Какво е Истината?

Тя е крайния резултат от знанието.

Всеки човек живее със своята Истина и върху нея изгражда характер и мироглед.

Но какво става когато другите не споделят неговия начин на мислене, неговата истина? Човекът остава неразбран и "разделен" от другите. Истината както събира, така и разделя.

Ако някой започнат да убеждават други в своята Истина, а те не я възприемат, какво става? Поражда се конфликт. Дори до сблъсъци и войни.

Всяка световна религия проповядва своята истина. Дори научната общност е "разделена" на различни "клонове", които защитават различна истина (теория, хипотеза). Всяка държавна власт представя пред света Истината си, с коята после задължава народа да я отстоява с цената на живота си...

Това е "Змеят" на знанието с неговите три самовъзстановяващи се глави - Вярата, Надеждата и Истината.

Змеят може да се убие, когато притежаваме меча на Разбирането.

_______________________________

Значи тук не се отрича знанието! само се посочва как може да бъг-ляса и да се появи змея.

За мен, това е изключителен текст. Ако някой има интерес, бих покоментирал доколкото мога.

Но мога да уточня, че Знанието тук се разбира в неговия най-общ смисъл, според отделния човек, субективно. И нека да приемем, че т.нар. обективно знание е само частен случай на Знанието - субективното. Т.нар. обективно знание е общо за определена общност. Един вид съглашение, договореност, да приемем нещо за вярно.

Но важното в случая е да знаем, че знанието се разглежда фундаментално, отнасящо се за всички, субективно.

Да, важно условие за дискусия (евентуално) е всеки да участва със собственото си разбиране, а не с "чуждо знание" (цитат, вяра - доверие в чуждо знание). Бих коментирал "чуждо знание" само пречупено през моето/вашето разбиране какво (евентуално) са имали предвид). Искам да "излезем наравно" със всички утвърдени авторитети. Ти и аз (и нашето разбиране) не сме по-маловажни от който и да е с неговото разбиране. Ако някой е "взел" нечие разбиране, то би трябвало да е вече негово и да може да си го ... има (да не казвам защити или отстоява че звучи малко войнствено, а аз не искам да воюваме тук, а да мислим).

И за да не "воюваме", ще помоля който смята, че темата има съществени пропуски и особено че не е според науката, нека просто не участва. Както и аз не вземам участие (сериозно) в теми, с които съществено не съм съгласен.

[mecho1]

Когато вярвам в нещо и го "разбера", значи съм повярвал в нещо друго, което съм приел за по-вярно, и това вече разбраното се явява следствие на това в което по силно съм повярвал.

А ако разсъждаваме за истината, или съществува абсолютна (обективна) истина или не съществува. Трето положение не може да има. Ако допуснем, че съществува обективна (абсолютна) истина, какво правим с лъжата, за която от личен опит виждаме, че съществува. Определено можем да лъжем. Тогава лъжата грешка ли е, грях ли е. Ако е грешка, значи можем да грешим. Освен, че можем да грешим, можем да грешим по безброй много различни начини. Значи можем да се подчиним, а можем и да не се подчиним на абсолютната истина. В такъв случай тя абсолютна ли е ??? Явно не е. Тези разсъждения ме карат да мисля, че абсолютна (обективна) истина не може да съществува, при положение, че съществува възможността за избор, тъй като избора може да следва причинно следствения континуум породен от абсолютната истина, а може и да не го следва. Нали точно за това му се вика избор. Какво става, ако директно приемем за вярно (без доказателства) съществуването едновременно на абсолютна истина и на възможност за избор. Тъй като от по горните разсъждения, поне според мен, следва, че съществуването на избор означава несъществуване на абсолютна истина, значи в този случай сме приели да бъдем компатибилисти, вярващи в едновременното съществуване и несъществуване на абсолютна (обективна) истина.

Редактирано Юли 24, 2013 от mecho1

[sirius]

Знаех си аз

Мечо, налага ми се да избера да се съглася с теб.

Редактирано Юли 24, 2013 от sirius