Т-34 след войната

[Frujin Assen]

Денят на победата над Япония не сложил точка в боевата кариера на най добрия танк от ВСВ-Т-34-85. Военната му кариера продължава в различни ъгли на света и до ден днешен. Танковете Т-34 са взели участие в гражданската война в Китай 1946-1950, Корейската война 1950-53, Унгарсия 1956, арабо израелските войни, ред военни конфликти в Африка, отразяването на десанта на бригада 2506 в залива на свинете през 1960, военните действия в Югославия. В Афганистан са използвани като закопани неподвижни огневи точки от съветските войски. По състояние от 2013 Т-34-85 остава на въоражение в Босна-5 машини, Виетнам-45, Гвинея 30, Гвинея-Бисау 10, Йемен 30, КНДР неизвестен голям брой, Република Конго няколко бройки, Куба 400, а шаситата за модернизация на други машини, Лоас 10, Мали 21, Намибия малко машини окачествени като небоеспособни през 2010, Ангола 58, Мозамбик -неизвестно, Того-неизвестно.

Войната в Корея.

Както е известно съюзниците си поделили по рвно Корея-по 38 ия паралел. В северната част с руска помощ се установил комунистическия режим на Ким Ир Сен, а на юг останали окупационни американски части, и съответно режимът бил про американски. Практически войната била неизбежна, но комунистите се подготвили за нея значително по добре. Бронетанковите части на Северна Корея били сформилани през 1945, като първи станал 15 и танков учебен полк, на въоражение в който стояли американски леки танкове М3 Стюарт и средни М4 Шърман (получени от Китай), а също и 2 танка Т-34-85, доставени от СССР заедно с 30 офицери танкисти които обучавали корейските танкисти. Командир на бригадата бил Ю Куонг Су, корейски танкист служил в РККА през ВСВ. През май 1949 полка бил разформиран, неговия личен състав станал част от новията 105а танкова бригада. До октомвре всичките 3 полка (107 и, 109 и, 203 и) на бригадата били напълно укомплектовани с Т-34-85. Във всеки полк имало по 40 машини. Около 20 машини се числили в 208 и учебен полк, а останалите в новите 41, 42,43,45 и 46 танкови полкове (по същество отделни танкови батальони с около 15 машини във всеки) и в 16 и 17 танкови бригади (реално полкове с по 40-50 машини). На фона на съветските танкови армии през 1945 , 258 машини Т-34-85 не са особено впечатляващи, но през 1950 това били най многочислените и което е по важно най добре подготвените танкови сили, с най съвременна техника в цяла Азия. Например в южнокорейската армия нямало нито един танк, а американците имали само някоалко роти леки танкове М24 Чафи, и при това в състава на окупационните сили в Япония.

В 5 часа на 25 юни 1950 тридесетичетворките на 109 танков полк пресекли 38ия паралел-започнала Корейската война. Планинския характер на полуострова препятствал масираното използване на крупни танкови маси, затова танковите полкове действали не в бригаден състав, а се придавали на пехотните дивизии. Главният удър се нанасял към Сеул.

Много войници от пехотата на южняците никога не били виждали в живота си танкове, а тези които били виждали и даже умеели да се борят с тях много скоро се убедили в безполезността на 57 мм оръдия и 2,36 дюймовите оръдия с които разполагали.

Все пак с подръчни средства и тежка артилерия през първия ден в боевете при бродовете на Имджив южняците успели да подбият 11 Т-34-85 от състава на 107 полк, но това никак не повлияло на изхода на боевете. Страхът от танковете много бързо се разпространил и още на 27 юни танкистите от 107 и 109 полкове заели изходни позиции за щурм на Сеул. Столицата на Южна Корея била превзета на следващия ден. Последващото им придвижване било задържано от взривените мостове на река Хань, които били възстановени едва на 3 юли. На 5 юли северняците за пръв път се сблъскали с американците - 33 танка Т-34-85 атакували позициите на 24 пехотна американска дивизия. Американците се опитали да удържат танковата атака с помоща на 105 мм гаубици и 75 мм безоткатни оръдия. Оказало се, че бронята на Т-34 уверено държи фугасните снаряди на 105 мм гаубици, а 75 мм безоткатки само драскали бронята. Артилеристите имали само 6 кумулативни снаряда за гаубиците с които подбили 2 танка, но тоава не повлияло и първия бой бил спечелен от корейците.

За да спрът стремителното северняшко настъпление американците спешно прехвърлили войски от Япония. Първото бронетанково подразделение прехвърлено в Корея било рота А от 78 тежки танков батальон. Първият танков бой между Т-34 и М24 се състоял на 10 юли. Два Чафи били подбити, а Т34 нямали загуба, макар американците да имали преки попадения. На другия ден американците американците загубили още 3 машини, като отново показвайки пълна безпомощност. Подобно начало не могло да не деморализира американските танкисти. В края на юли рота А дефакто престанала да съществува, от 14 танка оцелели само два, като за това време те не успели да подбият нито един Т-34. През август в Корея били прехвърлени още две роти Чафи, на което командирите не се зарадвали, предвид пълната им безпомощност като противотанково средство.

Първите чувствителни загуби Т-34 понесли, когато американците започнали да използват 3,5 дюймови супербазуки. За пръв път това оръжие било използвано в боевете при Теджон на 20 юли, когато с него унищожили 2 танка Т-34. Общо в боевете за Теджор танкистите от 105 бригада загубили 15 танка, 7 били подбити с базуки и 5 от авиацията.

Сякаш след падането на Теджон войната ей сега ще завърши, но не се получило. Танковите части-основната удърна сила на Ки Ир Сен имали минимални бойни загуби, няколко от мини, няколко от базуки, други от авиацията, всичко безвъзвратни загуби не повече от 20-25 Т-34-85. Въпреки това в началото на август в състава на 105 бригада останали всичко около 40 боеспособни Т-34-85, останалите били разхвърляни по цели боен път от 38 ия паралел до Теджон поради аварии и недостиг на резервни части. На това пречела и практически господстващата американска авиация. Американските летци не преуспели в унищожаването на танкове, но затова успешно пречели на подвоза на гориво и резервни части, а и северняшките тилови служби не работели особено добре.

Мощен заключителен танков удар не се получил. На 13 август при атаката на град Тегу 105 бригада загубила около 20 Т-34-85, половината които били боеспособни. Останалите машини били разпределени между пехотните части и взели участие при безплодните опити за пробиване на отбраната при Пусанския плацдарм.

На 17 август Т-34 за пръв път срещнали достоен противник-танковете М26 Пършинг от 1ва бронирана бригада на морската пехота. Екипажите на Т-34 приели Пършингите за добре известните им Чафи и самоуверено влезли в бой, за което си и платили, 3 танка били подбити от 90 мм оръдия на М26. От този момент хода на танковите боеве се променил коренно. Работата даже не била толкова в появата на достоен противник, колкото в промяната на стратегическата ситуация. Северняците били обучени да водят настъпателни действия при маневрена война, а сега се налагало да водят позиционна борба с подготвена отбрана и да я прегризват малко по малко. Налагало се също да влизат в единоборства с достоен противник, при което станало явно превъзходството на американските танкисти. През септември по периметъра на плацдарма се установило равновесие, американците имали леко преимущество в жива сила, а съотношението в танкове било около 1 към 1 (около 40 танка имали американците и приблизително толкова и северняците). Северняците не можели да пробият американската отбрана, а американците смятали, че масиран удър ще доведе до неприемливи загуби. Стоварването на морски десант при Инчхон позволил на американците да излязат от стратегическата безизходица. От Инчхон се откривал пряк и кратък път към Сеул. В района на столицата имало всичко 16 Т-34 от 42 механизиран полк, с необстреляни и слабо обучени екипажи и около 10-15 танка от 105 бригада. В боевете на 16-20 септември били унищожени практически всички Т-34. Показателно е, обаче, че те били унищожени не толкова от Пършингите и Шърманите които имали американците, а от базуки.

Събитията в корейската война се завъртяли на 360 градуса. Ако по рано северняците стремително се придвижвали мачкайки всичко на своя път, то сега това направили американците. Започвайки с август 1950 количественото превъзходство преминало на американска страна. В края на 1950 те имали 1326 танка от които 138 Чафи, 679 М4А3Е8 Шерман, 309 М26 Пършинг, и 200 М46 Патън. Северняците имали всичко около 300 Т-34-85.

По нататъшния ход на корейската война е известен към октомври американците стигнали до китайско-корейската граница, където във войната се намесили китайски войски, които изтласкали американците до 38 ия паралел. Мао Цзе Дун помолил Сталин да му помогне не само с техника, но и с регулярни части от съветската армия и особено с танкови части. Сталин не стигнал дотам, но предал на китайците лицензионното производство на Т-34-85.

След тежки боеве през зимата на 1950-1951 към април 1951 линията на фронта се стабилизирала, и макар войната да продължила до края на 1953 танковите боеве отишли в миналото. Според американски данни за цялата война имало 119 танкови боя, като едва при 24 от тях участвали по повече от 3 танка от всяка страна. Това били именно и танковите дуели характерни за войната.

Редактирано Май 18, 2014 от Frujin Assen

[КГ125]

Заварих едни от последните 34-ки и даже влизах вътре. Широко е, има място, механик водача и картечаря не са отделени от бойното отделение. Звукът на двигателя е малко по-тънък, "тракторски" някак си. Танкът е грозноват, но пък доста подвижен и създава усещане за лекота на движението. Казваха, че оръдието му било изключително точно, стари АВ старшини. Кара се трудничко, лостовете се дърпат с две ръце. Влизането на водача е затруднено, защото люкът му се отваря нагоре, но пък не дава да го вали дъжд. От друга страна, люк пред водача - доста уязвимо място.

Доста дълго са ги ползвали, 40 г. след войната... В Югославия дори воюваха на тях през 90-тте.

Редактирано Май 18, 2014 от КГ125