Римските имена

[Last roman]

Римските граждани от мъжки произход имали три имена, но се срещало и четвърто - почетна титла, прикрепяна към името за особени заслуги към държавата.

Имената на свободните граждани били най-често три: Гай Юлий Цезар.

Първото име /praenomen/ било лично. Например Апий /Appius/, Авъл /Avlus/, Децим /Decimus/, Гай /Gaius/, Гней /Gnaeus/, Луций /Lucius/

Мамерк /Mamercus/, Маний /Manius/, Марк /Marcus/, Нумерий /Numerius/, Опий /Oppius/, Публий /Publius/, Квинт /Quintus/, Сервий /Servius/,

Секст /Sextus/, Тиберий /Tiberius/, Тит /Titus/. Съществувала традиция да се дава лично име само на първите четири деца от мъжки пол, на останалите в качеството на лично име можело да се използват редните числителни: Quintus /пети/, Sextus /шести/, Septimus /седми/, Octavius (осми/, и Decimus /десети/. С времето тези имена започнали да се употребяват всеобщо, т.е. превърнали се в лични и така не винаги човек с името Секст, бил шестия син в семейството. Като пример може да се посочи пълководеца Секст Помпей, който е втори син на първия триумвир Гней Помпей Велики. В някои родове се употребявали ограничен брой лични имена. Примерно, при Корнелиите Сципиони се използвали само Гней, Луций и Публий, при Клавдио-Нероните— само Тиберий и Децим, при Ахенобарбите— само Гней и Луций.

Второто, родовото име /nomen/ било названието на рода, съответстващо на нашата фамилия. В класическата епоха номенът завършвал на -ius: Tullius — Тулий /от рода на Тулиите/, Julius — Юлий /от рода на Юлиите/; Пример за патрициански фамилии са: Антоний, Аврелий, Валерий, Корнелий, Клавдий, Лициний, Помпей, Флавий.

Някои фамилии имали определено значение: Asinius от asinus /магаре/, Caеcinius от caecus /сляп/, Caninius от canis /куче/, Decius от decem /десет/, Fabius от faba /боб/, Nonius от nonus /девет/, Octavius от octavus /осem/, Ovidius от ovis /овца/, Porcius от porca /свиня/, Septimius от septimus /седми/, Sextius и Sextilius от sextus /шести/.

Третото име /cognomen/ било нещо като прякор /Цицерон, Цезар, Назон, Рустик, Лентул, Крас, Магнус/, но могло да обозначава и отделен семеен клон в рода /напр. Сципионите, Руфините и Лентулите принадлежали към рода на Корнелиите/. За значението на когномените – те могли да свидетелстват за произхода на рода /напр. Фуриите имали когномен Калес, тъй като били преселници от едноименния град; или за паметни събития /Муциите имали когномен Сцевола - левак, Сципион - жезъл/; или пък отговаряли за външността – Албин /бял/, Ахенобарб /меднобрад/, Варон /кривокрак/, Крас /дебел/, Катул /пале/, Карбон /въглен/, Мацер /хилав/, Целзус /висок/, Паулус /нисък/, Руф /рижав/, Цезар /космат/, Лентул /бавен/, Страбон /кривоглед/, Назика /остронос/ Пулхер /прекрасен/, Флак /с големи уши/, Цицерон /грах/; или за характера: Север - жесток, Лепид - добър човек, Магнус - Велик, Проб – честен, Бибул – пияница, Брут – тъп, Катон - хитър.

Съществувал и втори прякор /agnomen/ даван за особени заслуги, обикновено за победи над врага: Felix – Щастлив, Germanicus - Германски, Britanicus - Британик, Africanicus- Африкански, Дакски, Партски, Готски и пр. Понякога този втори прякор също се унаследявал и така имената могли да станат 4 /Publius Cornelius Scipio Asina/, дори 5 /Publius Cornelius Scipio Nasica Serapio/.

Например името Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик означава Тиберий от рода на Клавдиите с три прякора - когномен Друз, агномените Нерон /мъжествен/ и Германик /заради победите му в Германия/.

При осиновяването някои лица получавали по две родови имена /nomen/. Според римската традиция осиновеният взимал личното име, номена и когномена на осиновителя си, а своето родово име съхранявал с видоизменен вид, добавяйки суфикс –an, което така се превръщало в agnomen. Например Гай Октавий /Gaius Octavius/, осиновен от Гай Юлий Цезар, започнал да се нарича Gaius Julius Caesar Octavianus.

При жените ситуацията била по-проста. Те не получавали лични имена, а само женската форма на рода /Цецилия, Корнелия, Тулия, Юлия/, когато в семейството имало още една дъщеря, добавяли преномен Minor /младша/ и Major /старша/; другите сестри се наричали Secunda /втора/, Tertia /трета/, Quintilla /пета/. Знатните жени са можели да носят, освен родовото име и когномена на своя баща; например, жената на Сула /дъщерята на Луций Цецилий Метел Далматик/ се казвала Цецилия Метела; жената на император Август /дъщеря на Марк Ливий Друз Клавдиан/ се наричала Ливия Друзила.

Имената при робите били много опростени. В древни времена те нямали изобщо индивидуално име. Юридически робите се считали за деца на господаря си и били също толкова безправни, както и членовете на фамилията. Така се образували старите времена на робите, съставени от името на главата на фамилията и думата puer /момче, син/: Gaipor, Lucipor, Marcipor, Publipor, Quintipor, Naepor /Gnaeus = Naeos + puer/, Olipor /Olos — архаична форма на личното име Aulus/.

С развитието на робовладелския строй изникнала потребност от лични имена за робите. Често робите съхранявали името, което имали като свободни хора /най-често това били гърци/: Александър, Антигон, Хипократ, Диадумен, Фелодеспот, Филокал, Филоник, Ерос и др. Гръцки имена били давани и на робите-варвари. Името на роба можело да показва произхода му или мястото на което се е родил: Dacus — дакиец, Corinthus — коринтец, Сирус - сириец, Гал – от Галия, Фрикс – от Фригия, или пък с по-общото Peregrinus — чужденец; или пък митологичен герой: Ахил, Хектор; или названия на растения или камъни: Адамант, Сардоник и пр.

Освобожденецът /т. е. робът, получил свобода/ получавал личното и родово име на бившия си господар, който ставал негов патрон, а предишното си име съхранявал като когномен. Например секретарът на Марк Тулий Цицерон - Тирон, след освобождаването си се казвал: Marcus Tullius Tiro — Марк Тулий Тирон. Робът Апела, освободен от Марк Маний Прим, се казвал Марк Маний Апела. Луций Корнелий Сула пуснал на свобода 10 000 роби принадлежали на убитите по време на проскрипциите му врагове и всички те станали Луции Корнелии. Освобожденците, които като роби принадлежали на градската управа, в качеството си на родово име /nomen/ получавали името Publicius /от publicus — обществен/ или името на града: Aulus Publicius Germanus; Lucius Saepinius Oriens — освобожденец от града Цепина в Италия.

Освобожденците на занаятчийските колегии имали в името си техни наименования – напр. тези от шивашките колегии /fabri centonarii/ се наричали Fabricii и Centonii.

Редактирано Ноември 11, 2014 от Last roman

[Rogi]

Благодаря!

[КГ125]

За пореден път +++++ !

[Aspandiat]

Романе, имаш бойна задача от Спандеций - да направиш едно изложение за римските имена в хронологична перспектива. Тоест какви са имената между ІІ век пр.Хр. и ІV век сл.Хр., за да се види степента на навлизане на чужди етнически елементи в римския етнос и на чужди именни традиции.

[Last roman]

ми попрочети Амиан Марцелин и ще видиш куп нови именца, плюс доста гръцки такива. Иначе на запад доста романизирани варвари носят името Флавий:

http://bg.wikipedia.org/wiki/Флавий

П. С. 'Бойни задачи' за момента не приемам, щото съм се захванал да пиша материалче за късната римска армия, демек - всичко с времето си.

Редактирано Септември 30, 2014 от Last roman

[КГ125]

Интересно - "недостигът на имена" за 4-тото, и т.н. дете нататък на какво се е дължал, та са ги кръщавали с номера?

[Last roman]

не е недостиг, просто повечето варвари били русоляви, а и са ги кръщавали на името на патрона им.

[КГ125]

Имам предвид децата на самите римляни в началния период, преди "номерата" да станат лични имена.

[Last roman]

че какви разнообразни имена искаш в един малък град в Лациум?

[Last roman]