Баба Марта

[ISTORIK]

За Мартениците от сп. "Българска Наука"

Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". в тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.

1 март МАРТУВАНЕ

(Мартеници)

Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал топ много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бо-кали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.

На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.

Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.

А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и свет-ло, и да я благослови...

И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица.

Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня.

В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връз-ват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.

Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.

Имен ден на Марта, Мартин(а)...

---

Първомартенската обредност заема важно място в годишен аграрен цикъл.

В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене ­ изтърсване, изтупване на дрехи, тъкани, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето, за омилостивяване на бълхите.

Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Всичко това е съпроводено с изричане на заклинателни думи. За осигуряване на хубаво време, а оттам и на плодородие и благополучие, се предприемат редица обредни действия.

За да се омилостиви Баба Марта ( персонификация, символизираща обновяващото начало) преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното ” ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво.

Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома.

На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден).

Едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност е изработването на мартениците.

МАРТЕНИЦА

Марта, мартичка, гадалушка, кичилка ­ обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве.

Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­ бяла и червена.

В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. Конецът на Мартеницата задължително се усуква и то наляво. Традиционната Мартеница има и други елементи ­- парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др.

За здраве връзват Мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата; по плитките на момите; на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергени и на млади мъже.

С Мартеница окичват домашни животни и плодни дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост.

Мартеница връзват също и по някои стопански постройки и предмети от бита. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има др. по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ­ ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите гадаят ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка.

В някои райони на страната връзват Мартеницата на цъфнало плодно дърво или на трендафил. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече.

--

По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта.

Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи.

Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване.

Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..."

Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората.

Ето и приказката за Баба Марта:

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките.

Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе.

- Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът.

Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.

- Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй!

- Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината.

Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат!

Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.

Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината.

Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората.

---

В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците.

---

Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи, дълбоко вкоренен в бита на нашия народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е наричано лошотия. За единствено средство срещу него се смята червеният цвят, от който то бяга. Затова на 1ви март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най- вече малките деца, агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните от най- възрастната жена в семейството се връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка.

Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По- късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената- здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият- с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят- зелен, син, жълт, дори черен.

В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на 1ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи.

Баба Марта е един от най- почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта.

---

Давидково Култура Празници

Баба Марта

Първа Марта

Разлистването на дърветата, появата на първите цветя и пристигането на пролетните птици са първите предвестници на пролетта. И понеже пролетното разбуждане на растителния и животински свят за нов живот настъпва през март, то цялата мартенска обредност на българите е подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият женски месец, който в народното съзнание се свързва с плодоносните качества и сили на женската природа.

В традиционния народен светоглед, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата ту е сърдите, ту усмихната и весела. Нейното настроение оказва силно въздействие върху времето.

Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесносменящите се настроения на старицата - предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или престилка. Това се прави за да посрешне Баба Марта на "чисто" и на "червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През цялия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето.

На първи март на цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартеници" или "байници"(Средните Родопи). Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или куковиците. Тогава мартеничките се скриват под камък, поставят се в полога на домашните птици, или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярва се, че през годината ще се плодят много агънца; ако има червеи или бръмбър, ще се раждат повече теленца и кончета. Като начало на пролетта първи март е във връзка с някои магически предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако времето е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено магическо значение се отдава на първата "мартена месечина", т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през същата година. През първото мартенско пълнолуние магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-мамници. Тези пилета са способни да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави.

През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото.

---

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява

на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват

специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците а във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда неповторимите кукли ”Пижо и Пенда”.

Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.

---

Баба Марта

Баба Марта - троп, троп, троп,

бърза през горицата,

мартенички цял вързоп

носи на дечицата.

- Бабо Марто, чик-чирик -

вика й врабченцето,

мартеничка ми вържи

пъстра на вратленцето.

На Баба Марта - Елин Пелин

Плети, плети, Бабо Марто,

изплети ми мартенички,

да ги вържем на ръчички,

да излезем на полето,

да наберем иглика,

кукуряк и минзухарче,

да посрещнем гостенките –

лястовички бързокрили,

кукувица самотница

кърко-щърко жабара,

че ни водят пролетта,

да натопли земята,

да разтупка сърцата.

Подаръци от Баба Марта - Петя Йорданова

Взела две игли от Ежко,

прежда от върбите взела,

Баба Марта тази заран

мартенички е изплела.

Ето ти една за здраве,

ето ти една за сила.

Баба Марта на децата

пролет днес е подарила.

Мартенички - Петя Йорданова

Мартенички бели,

бели и червени,

де и как сте взели

багрите червени?

Пролет щом ви зърне

тука при децата,

бързо тя ще върне

птиците в гнездата.

Храсти разцъфтели,

листите зелени.

Мартенички бели,

бели и червени.

Мартино хорце - Веса Паспалеева

На хорцето всички!

Дайте си ръчица,

с песен да посрещнем

Марта хубавица!

Ако е сърдита,

в миг ще се засмее,

щом като ни чуе<

радостно да пеем.

Мартенички пъстри

всеки да си върже,

цвете да напъпи

сред лехите бърже!

Мартенички - Веса Паспалеева

Мартенички! - Светъл знак

на пробудената пролет.

Във гората кукуряк

ни се е засмял отколе.

С мартенички по света

всякой си ръката кичи.

Кой не чака пролетта?

Кой цветята не обича?

Мартенички! - Светъл знак

на пробудената пролет.

Колко слънце и възторг

блика в сините простори!

Баба Марта - Весела Ангелова

Баба Марта откъде ли

пак намери сто къдели?

Как можа от тез къдели

да направи куп модели?

Казват, има тя отмяна –

внучка пъргава, засмяна.

Ден и нощ преде, завързва,

никой не подмина, бърза

тя на баба да помогне,

та навреме пак да смогне.

Мартенички дето върже,

там се радва всичко бърже.

Нищо, че е тъй красива,

нека вече си отива.

Днес е празникът на мама

На мама днес е празник

на мама днес е ден.

Тя зная най-обича

латинки и невен.

Аз зная, аз зная,

латинки и невен.

През март латинки няма,

невенът не цъфти.

Ала на лисче може

букет да зацъфъти.

Но може, но може,

букет да зацъфти.

И цветната картинка,

за мама ще е дар.

От малката й щерка,

букет за осми март.

На мама, на мама,

букет за осми март.

Редактирано Март 1, 2007 от Bathory

[ISTORIK]

В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време — пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.

Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.

Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските български сватбени носии са били червени.

Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят,там ги наричат''байници''.

По традиция мартеници се носят до Младенци – на 9 март или до Благовец – на 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче. Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.

Мартениците се свалят, като се види лястовица, докато се чуе гукане на гълъб или кукувичето "ку-ку".

Тогава се завързват на плодно дръвче, за да има плодородие. Някога слагали мартеницата под камък и според буболечките и гадинките под него гадаели каква ще бъде годината, здравето и щастието на човека.

В други краища на страната мартеницата се сваля, когато се види щъркел. Поверието е, че ако видиш щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре – сякаш "хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи – и аз да хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел, децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".

Според народния обичай мартениците се носят, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст – на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. При свалянето на мартеницата се намисля едно желание.

В някои райони хвърлят мартеницата в реката, за да им върви по вода и всичко лошо да изтече.

По други места слагат мартеницата под голям камък и след девет дни гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други, по-едри буболечки – сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата "гадалушка".

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързано с разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети, лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал, мартеницата губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – края на зимата и прехода към положителните промени.

За да се омилостиви Баба Марта преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното " ще разсмее баба Марта" и времето ще бъде хубаво.

Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.

За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден).

Легендата гласи:

''Аспарух вече бил на десния бряг на Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокола, за да полети и им покаже брода, по който да минат. Хазарска стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв, която обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него.

След като получил скъпата вест, Аспарух късал конци от бяло – червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:

"Нишката, която ни свързва да не се прекъсва никога.

Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ"…

Бил ден първи, март, лето 681.''

Редактирано 28, 2010 от ISTORIK

[emilia_n]

Честита Баба Марта! Да сме бели и червени, румени и засмени!

[nikey_vv]

Честита Баба Марта!!!

[ISTORIK]

Екипът на "Българска наука" поздравява всички потребители с настъпването на месец март!

[Стоедин]

Малко е просташко, но не мога да се стърпя. Защо Баба Марта е толкова люта по някога? Защото е между февруари и март. Единият е къс, а другия- мек!

[glishev]

Честита пролет! Хванахме се за зелено, Боже помози - аз днес със страшен кеф изрупах няколко стръкчета пресен чесън с хляб и сиренце. Идва времето на репичките, марулите, пресния лук и прочие пролетни благинки. А после и на любимите ми зеленища - коприва, спанак и други такива

[КГ125]

Тъй, тъй! Живи и здрави всички!

[makebulgar]

По случай идващата Баба Марта ето малко мартенички от изток - МАРТЕНИЦАТА

БЪЛГАРСКИ И ИНДО-ИРАНСКИ ОБИЧАЙ

Ракша Бандхан

[Пандора]

Честита Пролет и Баба Марта!

На нашия пазар видях мартенички с коминочистачи,мисля че е свързано с някакъв румънски обичай или поверие,но не знам какъв.Ето румънски мартенички

http://www.emm.ro/Stiri/45535/TARG-DE-MARTISOARE-25-de-artisti-plastici-au-facut-din-obiecte-de-arta-martisoare-pentru-baimareni-VIDEO-

[Last roman]

[JImBeam]

Честита баба Марта, и наблягайте повече на червеното , бялото го ставете за лятото

[КГ125]

Бъдете живи и здрави!

[Doris]

Честита Пролет и Баба Марта!

......

На нашия пазар видях мартенички с коминочистачи,мисля че е свързано с някакъв румънски обичай или поверие,но не знам какъв.Ето румънски мартенички

.....

Честита Баба Марта! Да сте бели-червени, живи-здрави, весели-засмени!

Интересно, румънските мартенички са досущ като българските

Ето ви една мартеничка, мое производство:

Редактирано Март 1, 2011 от Doris

[JImBeam]

Ето ви една мартеничка, мое производство:

Хубава е, ама щъркелите май други неща носят

[JImBeam]

Интересно, румънските мартенички са досущ като българските

Ами то научихме китайците да правят мартеници, че едни мамалигари ли ще ни са опрат

[glishev]

Айде пак честито

[nikey_vv]

Честита Баба Марта!

[ISTORIK]

Екипът на "Българска наука" (отново) поздравява всички потребители с настъпването на месец март!

Редактирано Март 1, 2011 от ISTORIK

[JImBeam]

Екипът на "Българска наука" (отново) поздравява всички потребители с настъпването на месец март!

А с настъпването на другите месеци що не ни поздравявате

Редактирано Март 1, 2011 от JImBeam

[glishev]

Хехе, за първи април каква честитка сме ви замислили

[JImBeam]

Да, ама изтървахте .....2 февруари

[glishev]

Надявам се никой тука да не го чувства като свой празник

[Aspandiat]

Мартеницата се връзва на дясната ръка, а не на лявата, както днес се прави погрешно, щото "сърцето било отляво".

[Last roman]

Баба Марта обаче никак даже не е баба:

http://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/396-%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%B1%D0%B0%D0%B1%D0%B0.html