Как изглежда една научна статия

[ISTORIK]

Kакво, всъщност, е научна статия? Как изглежда тя и какво съдържа?

Всяка изследователска статия се състои от няколко части. Съществуват формати на научни известия, които се различават от този модел, но това са редки и частни случаи.

Bсички сериозни научни списания, публикуват текстове само и единствено на английски език. Науката има свой официален език и той ползва за основа английски. Термините обаче не принадлежат на английския език като останалите думи. Те са по-скоро част от научния език, който има отделен произход и той никак не е задължително английски. Термини се създават ежедневно и в Италия, Франция, Индия, Китай... Е, преди научният език е бил латинския, a сега е английския.

Вече дори доклади на БАН и известия на СУ се издават на английски език. Практически днес повечето списания изрично забраняват цитиране на източници на друг език, различен от английски. Това само по себе си ясно илюстрира съвременната обектива реалност по този въпрос.

Прочее, причината за единен "научен" език е доста проста - изследователите искат да се разбират помежду си. Иначе ще е голяма мъка.

И така:

Abstract

Тук се пише накратко (около 200-250 думи) какво съдържа статията - какво и защо се изследва, как е изследвано, какво са резултатите и какво означават те. Само резюмето заедно със заглавието и авторите се показва в „научните търсачки".

Introduction (Background)

Въведението съдържа базовата информация на изследването - какъв е проблемът, защо искаме да го изследваме, какво се знае досега по въпроса, как ще го изследваме и защо точно така, какви са нашите работни хипотези...

Важен детайл на научната статия е, че всяко твърдение е подкрепено с reference (на български - справочна литература). Референциите могат да съдържат научни статии, книги, монографии, web-адреси и т. н. Не съм виждал сериозна научна статия, където референциите да не са предимно научни статии. Важното е друго - кажете ли нещо, трябва да посочите научно изследване, което го доказва/потвърждава. Така става много трудно да се лъже и спекулира. Осведомени източници, пожелали да останат анонимни, не се приемат. „Соченият за протеин" също е неприемливо. Нормално една научна статия от 6-10 страници има около 50 референции, които най-често се намират след текста.

Materials and Methods (Еxperimental)

Този раздел съдържа техническата информация за експеримента. Например - как и какво сме синтезирали, какви методи за анализ сме използвали, какви статистически тестове сме приложили и т.н. Информацията е лаконична, но - напълно достатъчна, за да може всеки да повтори изцяло вашия експеримент. Ако ползвате чужди или стари методи, ги реферирате.

Results

Името казва всичко. Всички получени данни, спектри, снимки и т.н. са тук. В масовия случай и тази част от статията е доста техническа и лаконична.

Discussion

Тук се търси „истината". Тук е и най-интересното - в интерпретацията на резултатите. Какво засягат, какво значат, за какво могат да послужат? Ако искате да спекулирате, пак тук му е мястото. Уви, отново всичко трябва да е с референции и затова много-много спекулации „не минават". И все пак, вдъхновението обикновено намира място в този раздел.

Conclusions

Изводите - сбито и накратко. Без никакви спекулации и разсъждения. Без никаква нова информация и затова - без референции.

Acknowledgments

Благодарности към хората, които са ви помогнали за изследването с някаква конкретна дейност. Например са ви снели спектри или са ви редактирали ръкописа. Тук се посочва и кой е финансирал изследването, ако има такъв. В масовия случай - има.

References

Справочна литература/библиография

След всяко твърдение, което искаме да реферираме, слагаме цифра, която отговаря на статия (източник) след текста. Биологичните и медицинските списания понякога не ползват цифри, а имената на първия автор, а листа с референциите е подреден според имената на първите автори по азбучен ред.

---

Ясен Пекунов

вестник "Капитал"

Редактирано Март 1, 2008 от ISTORIK

[Андрей Куртенков]

Вече дори доклади на БАН и известия на СУ се издават на английски език.

Ох, не мога...

Гениално попадение на г-н Пекунов (без да иска вероятно, ама страхотно се е получило) - демек, щом даже БАН и СУ издават на английски - значи...

Иначе, материалът е полезен, но все пак е прекалено обобщаващ. Структурата, която е посочена, съвсем не е общоприета.

Bсички сериозни научни списания, публикуват текстове само и единствено на английски език.

Ако вместо "всички", стоеше "над 90%", щеше да е вярно. Доминацията на английския е факт и е нещо добро, но, когато заговорите на един немски, руски или испански учин на неговия език (дори и да не е съвсем правилно), те веднага се разтапят. И себеуважаващите се страни целенасочено поддържат развитието на собствения си научен език. Виж - ако има списание или сборник, в което да липсват резюмета на английски и таблиците да не са преведени на английски - това вече наистина звучи малко несериозно.

Важен детайл на научната статия е, че всяко твърдение е подкрепено с reference

Има списания, които - точно обратното - държат във въведението да няма цитирани автори - всички препратки да са в същинската част.

Осведомени източници, пожелали да останат анонимни, не се приемат.

Не е вярно - масово списъка на референциите започва с "Anon" или "Anonymous" (най-често става въпрос за източник, в който авторът не е посочен).

Results ... Discussion

Специално в системата на биологичните науки тези двата раздела като правило са един (т.е. - "Results and Discussion").

Сетих се сега още нещо по отношение на оформянето на научните статии - обикновено целта се пише в края на въведението, но напоследък е все по-честа практика да се отделя в самостоятелна точка "Цел" - след Въведението и преди "Материал и методи".

Иска ми се да обърна внимание и на това, че авторът много точно е формулирал какво се казва накрая в раздела "Благодарности" - понеже преди време в един форум небезизвестният проф. Лазаров (известен като "американеца") ме иронизира, че не съм знаел какво се пише в този раздел и че там се пишело само кой ти е финансирал работата - истината е по-широка, така както е написано от Ясен Пекунов.

Всъщност, много по-интересен въпрос е езикът на научните статии и това си струва да се обсъжда специално в някой друг раздел на форума, може би.

[Galahad]

Гледам, че статията е от в-к"Капитал", което ще рече, че в случая не се говори въобще за научните статии, а за икономическите статии. Това води до ред особености:

1. Икономиката е конвертируема наука - ще рече, че важи навсякъде по света и общия език е полезен. Но има дисциплини, които имат обект за изследване основно вътр. държ. въпроси. За тях не е толкова важен международния език, защото в световен мащаб усилията на колегите им са насочени към собствените им държави.

2. Икономиката се гради на теории, сатистически данни .. които най-често са публикувани в статии. Затова там може основното, което се сочи като ползвана литеатура да е статии. Но в ред други дисциплини не е така. Можем данните за една статия да ги обособим в няколко групи - общоизвестни, базови и изследвания+критика. За общоизвестните не е необходимо да се сочи литература, за да се приеме за вярно. Базовите са вече утвърдени положения, които науката изследва или използва - формули, закони, исторически извори... Изследванията и критиката - тук вече са статиите, каталозите, монографиите, книгите. В една научна статия може просто да се публикува експеримент, който другите изследователи да възпроизведът емпирично, а не да съдят за верността по написаното. Сещате се, че в икономиката това често пъти трудно може да се получи - напр. ако се опишат предпоставки за хиперинфлация - едва ли държавите ще се докарат до това положение само за да могат техните учени да проверят някоя теория.

[КГ125]

Ох, не мога...

Всъщност, много по-интересен въпрос е езикът на научните статии и това си струва да се обсъжда специално в някой друг раздел на форума, може би.

Да, чак пък всички да са на английски:)

Да, струва си да се отвори тема. За мен въпросът е в аспект - допустимост на популярния тон. Останалото го оставям на специалистите

[promis]

Всъщност в статията става дума за научни статии (не икономически). Оригиналът е публикуван в блога за наука на Капитал.

[xyz]

Щом в материала се говори за обща научна статия, то веднага ще кажа, че във всички статии, които съм чел (става дума за математически такива) не съм срещал:

- Materials and Methods (Еxperimental)

- Results

- Discussion

- Conclusions

Относто

- Acknowledgments

не си спомням, но за първи път ще пиша статия и с такава част. Иначе, за абстракт и въведение и литература - да това си е нормално.

[Carnation]

Щом в материала се говори за обща научна статия, то веднага ще кажа, че във всички статии, които съм чел (става дума за математически такива) не съм срещал:

- Materials and Methods (Еxperimental)

- Results

- Discussion

- Conclusions

Относто

- Acknowledgments

не си спомням, но за първи път ще пиша статия и с такава част. Иначе, за абстракт и въведение и литература - да това си е нормално.

Наистина много зависи и от конкретната наука - за математика в Materials and Methods (Еxperimental) може би калкулатор ще е подходящият инструмент, а пак Results - ми те се виждат ясно след знака "=" (Това на майтап.)

Описанието важи по-скоро за обща научна статия,и то експериментална. В доста клонове на науките това са преобладаващите (все пак аз чета предимно биологически-медицински статии, от любопитство преглеждам и други науки). В този смисъл това което е описал Я. Пекунов става за широката публиката Има обаче още няколко вида статии, които изобщо не изглеждат по този начин, а могат да са доста по-интересни и информативни ( става дума Reviews - Обзорни статии по даден проблем), а също така могат да са и доста по-ценни ( структурата на ДНК е публикувана като Letter, в което авторите са изложили хипотезата си, после грабват Нобел).

Обаче за английския език изобщо не съм съгласен. Преобладава, поради ред причини, но винаги ще има локални научни издания.

[В.Павлов]

Хм, мога да препоръчам изданието "Езикова култура" на НБУ, там са много добре разяснени тези неща, както има и специален раздел за академично есе.

[ISTORIK]

Чак ISBN номер не е нужен, ама е добре да се споменат година на издаване и автор(и).

[Alexander_Nevski]

Наистина много зависи и от конкретната наука - за математика в Materials and Methods (Еxperimental) може би калкулатор ще е подходящият инструмент, а пак Results - ми те се виждат ясно след знака "=" (Това на майтап.)

Описанието важи по-скоро за обща научна статия,и то експериментална. В доста клонове на науките това са преобладаващите (все пак аз чета предимно биологически-медицински статии, от любопитство преглеждам и други науки). В този смисъл това което е описал Я. Пекунов става за широката публиката Има обаче още няколко вида статии, които изобщо не изглеждат по този начин, а могат да са доста по-интересни и информативни ( става дума Reviews - Обзорни статии по даден проблем), а също така могат да са и доста по-ценни ( структурата на ДНК е публикувана като Letter, в което авторите са изложили хипотезата си, после грабват Нобел).

Обаче за английския език изобщо не съм съгласен. Преобладава, поради ред причини, но винаги ще има локални научни издания.

Освен Review и Letter съществуват и Case Reports, при които формата е малко по-различна.

За езика, ами в над 90% е английски. Има държави, които резистират, лично съм го наблюдавал във Франция и Русия.

И ако пишете статия на английски, личен съвет - обръщайте всичко по възможност в passive voice.

[Самолет 005]

Всъщност, много по-интересен въпрос е езикът на научните статии и това си струва да се обсъжда специално в някой друг раздел на форума, може би.

В един съвсем обикновен форум се заформи дискусия за нещо конкретно от езика на научните статии. За интересуващите се обръщам внимание върху мнението на г-жа Тодорова, което е интересно. Клик!

[Elemag]

Нов научен модел на хоризонта

Ясен Пекунов

Учените, работещи в полето на физиката на високите енергии, променят 300-та годишния модел основан на процеса на публикуване в специализирани списания след професионално рецензиране от други учени. Ще се разпространи ли този процес? Заплаха или благословия за науката е той?

Публикувам, следователно съществувам. Тази перифраза на знаменитата мисъл на талантливия френски философ и учен Рене Декарт описва лаконично, но точно съвременния научен модел.

По същество науката се ражда в специализираните научни списания. Преди дадено изследване да е публикувано след като е рецензирано от двама или повече експерти в областта на експеримента, то практически не съществува за научния свят. Не е учудващо тогава, че учените се оценяват по броят им публикации и престижността на списанието, където са отпечатани. Всъщност шансът да се получи финансиране (уви) зависи в много по-голяма степен от тези показатели, отколкото от качеството на предложения проект.

Този модел работи по две причини: (i) списанията публикуват (предимно) верни и разумни резултати и (ii) по качеството списанието един неспециалист може да се ориентира дали това, което ще чете, е сериозна наука или нещо друго.

Несъвършенствата на модела включват фаворитизъм (в хубавите списания публикуват учени от "хубавите" университети и институти), както и глупавата игра на Impact Factor - процесът на избор на писание според неговото качество, оценено според това колко се цитират изследванията в него, а не според аудиторията, която го чете.

Най-големият проблем на модела обаче е цената, която плаща обществото, за да може да чете изследванията, което е спонсорирало. Като цяло научните издателства продават труда на учените и печелят не лошо от това. Милиарди на практика. (Ако се замислим, това е страхотен бизнес модел. Умни хора работят с чужди пари, а ти продаваш продукта. Авторските права са за издателя.)

През последните години научната общественост създаде две нововъведения в научния модел. Първото са списанията с отворен достъп (Open Access). Публикуваните в тях изследвания са безплатни за четене и сваляне, а авторските права остават за учените, направили експеримента. В този случай списанията се издържат от такса за публикуване, която плащат изследователите (по-вярно агенцията, която ги спонсорира), ако статията им е приета за публикуване след рецензия.

Второто нововъведение са т. нар. preprint servers. Това са места, където учените могат да сложат непубликувана и нерецензирана версия на своя научна статия. Единственият критерий е изпратеният ръкопис да е научна статия, а не приказка за деца или стихотворение. Както се досещате в preprint сървърите се срещат невероятни глупости, които никога не се публикуват в научно списание, защото рецензентите ги отхвърлят.

Дотук добре. Въпросът е каква предпочитат учените - preprint сървърите или научните списания. Цялата логика сочи, че трябва да е второто. Дали?

Засега само в областта на физиката на високите енергии (ФВИ) имаме наложен preprint сървър - arXiv.org. Почти всички учени в областта публикуват там ръкописите си (>90%) преди да ги пратят в научно списание за рецензия. Ако ги пратят.

Двама учени от CERN (Европа) и един от американския ускорител за частици SLAC изследват къде търсят ФВИ-учените статии и какво цитират [1]. Отговорът е стряскащ - над 80% от физиците в областта на високите енергии свалят статии от arXiv.org, а не от списанията, където са публикувани (когато използват търсачката SPIRES; ~ 50% от учените). И причината не е липсата на достъп. Още по-стряскащо е, че изследванията, качени в preprint сървъра, получават много повече цитати, защото учените започват да ги цитират преди да бъдат публикувани. Тоест преди рецензия. За повече информация вижте цитираната статия, която е свободна за сваляне, разбира се.

Тези наблюдения показват, че 300-та годишния модел на научно публикуване вероятно ще претърпи коренна промяна. На учените може би им е писнало да чакат по година и повече, за да бъдат публикувани, да играят игри на престижни списания и да разчитат на милостта на рецензентите, чиято анонимност е гарантирана в почти всички научни списания на света. А от анонимността по безотговорно нещо на света не е изобретено. Вероятно няма изследовател, който да не е изпитвал това на свой гръб.

И все пак докъде може да достигне тази тенденция? Рецензирането и престижността на списанията са вид защитен механизъм. Ако не сме експерти в областта на изследването, ние се оставяме на преценката на рецензентите и списанието. Каквото кажат те, това приемаме за истина. И наистина можем да очакваме, че в Science и PNAS, например, ще има по-сериозни изследвания и по-малко изкривени данни, отколкото в списанието на n-тата академия на науките.

Проблемът е, че учените се интересуват само от мнението на колегите си. Това е логично, защото само от тях могат да получат истинско разбиране на труда си. А колегите им, които са експерти в областта, нямат нужда някой да им казва дали четат врели-некипели или научно изследване.

Изглежда сякаш научният модел е обречен на някаква промяна. Каква обаче все още е трудно да се предвиди. Рецензирането не може и не трябва да изчезва. Но, за да се запази, ще трябва да спре да унижава учените и да им губи времето. Ще трябва да започне да си върши работата съвестно, тоест да се занимава със статиите, а не с афилиацията на авторите им*.

--------------------------------------------

*Един от начините това да стане е да се премахне анонимността (вж. модела на BMC Musculoskeletal Disorders). Това изисква обаче да се открият имената и на рецензентите на научните проекти, за да се премахне също така поне донякъде възможността за отмъщение.

Чудесна рисунка какво представлява peer review процеса понякога.

Източник: http://www.capital.bg/showblog.php?storyid...097&ref=rss

[xyz]

Авторските права са за издателя.

Не не са. Просто издатела получава право да публикува труда. Авторът може да го публикува на други места (включително и в сайтове),но не в научните списания, които винаги публикуват само нови статии.

arXiv.org е доста по-разпространен отколкото се заявява по-горе, като той на практика е единствения preprint server. Използва се и в математиката, като например за статиите по алгебрична геометрия (лично съм чувал светила в тази област да цитират свои статии поместени там - при това такива, които не се планират да се поместят в списания).

Анонимността на рецензентите е естествено изискване. Трябва да се има пред вид, обаче, че тези рецензенти не са избрани на лотариен принцип, а са избрани от редактора на списанието, който също е специалист в областта. Не рядко редактора на списанието може да счите, че рецензиите са неоснователни и статията подлежи на публикуване (и съответно да се публикува).

Ако не сме експерти в областта на изследването, ние се оставяме на преценката на рецензентите и списанието.

Аaa... Това звучи изключително смешно - от сорта на журналистическа изцепка. Ако не си специалист в областта, то изобщо къде си тръгнал да четеш научна статия!!! Основно работата на рецензентите е да определят дали резултатът е добре представен и по-важното дали е нов. В това последното не често се допускат и пропуски, защото дори и в тясно специализираните области са толкова огромни, че не са по силите на един човек да следи всички нови резултати от хилядите списания по света.

Анонимността не решава въпроса - това е просто извод от вида дай да променим нещо, какво да е ... анонимността.

Въпреки, че имам доста верни неща, като например тъпия механизъм на финансиране на научните проекти.

Това мнение, обаче, не му е мястото в мнението "как изглежда една научна статия", а си е за отделна нова тема "къде се публукуват научните статии". Ще кажа и едно допълнение по темата. Научните списания, колкото и да са стари не са единствения източник на информация. Научните книги са също мнооого важен източник на научна информация. От друга страна, преди излизането на научните списания широко разпространен метод за "публикуване" са били писмата. Един известен учен праща като писмо на друг известен учен резултата си, който от своя страна може евентуално да го помести в своя книга (като цитира оригиналния автор, разбира се). Освен това има и множество научни конференции - при тях пак има рецензиране, но не е толкова ограничаващо.

[Elemag]

Не не са. Просто издатела получава право да публикува труда. Авторът може да го публикува на други места (включително и в сайтове),но не в научните списания, които винаги публикуват само нови статии.

arXiv.org е доста по-разпространен отколкото се заявява по-горе, като той на практика е единствения preprint server. Използва се и в математиката, като например за статиите по алгебрична геометрия (лично съм чувал светила в тази област да цитират свои статии поместени там - при това такива, които не се планират да се поместят в списания).

Анонимността на рецензентите е естествено изискване. Трябва да се има пред вид, обаче, че тези рецензенти не са избрани на лотариен принцип, а са избрани от редактора на списанието, който също е специалист в областта. Не рядко редактора на списанието може да счите, че рецензиите са неоснователни и статията подлежи на публикуване (и съответно да се публикува).

Аaa... Това звучи изключително смешно - от сорта на журналистическа изцепка. Ако не си специалист в областта, то изобщо къде си тръгнал да четеш научна статия!!! Основно работата на рецензентите е да определят дали резултатът е добре представен и по-важното дали е нов. В това последното не често се допускат и пропуски, защото дори и в тясно специализираните области са толкова огромни, че не са по силите на един човек да следи всички нови резултати от хилядите списания по света.

Анонимността не решава въпроса - това е просто извод от вида дай да променим нещо, какво да е ... анонимността.

Въпреки, че имам доста верни неща, като например тъпия механизъм на финансиране на научните проекти.

Това мнение, обаче, не му е мястото в мнението "как изглежда една научна статия", а си е за отделна нова тема "къде се публукуват научните статии". Ще кажа и едно допълнение по темата. Научните списания, колкото и да са стари не са единствения източник на информация. Научните книги са също мнооого важен източник на научна информация. От друга страна, преди излизането на научните списания широко разпространен метод за "публикуване" са били писмата. Един известен учен праща като писмо на друг известен учен резултата си, който от своя страна може евентуално да го помести в своя книга (като цитира оригиналния автор, разбира се). Освен това има и множество научни конференции - при тях пак има рецензиране, но не е толкова ограничаващо.

Споделям написаното.

По въпроса за авторските права на статиите - един от начините за заобикаляне на платения достъп до списанията е когато самите автори ги качват за свободно сваляне на личните си сайтове. Това обаче зависи само от добрата воля на самите автори и не е масова практика, въпреки че се среща все по-често.

[ISTORIK]

Ето картина, показваща как се пласират научните новини:

[ISTORIK]

Какво трябва да знаем преди да напишем първата си научна статия?

http://ecet.ecs.ru.acad.bg/phd-center/Documents/preporyki.pdf

Междунаросните стандарти за научна публикация и грешките в българската практика

http://bjsep.org/getfile.php?id=7

[Emil z Lonneberg]

Професор Тошев пише за грешките, но и сам допуска част от тях?

[ISTORIK]

Език, стил и оформяне на научната публикация

http://www.uni-ruse.bg/doctoral/nauka3.htm

[Emil z Lonneberg]

ихаа!!! Русенци не спят!!!

"Статията е хубаво да се предаде на магнитен носител" и "Не се препоръчва да се печата на иглен принтер, понеже те не дават задоволително качество".

[Alexander_Nevski]

преди няколко дни ми приеха статия в хубаво списание с относително висок импакт фактор

на английски разбира се

само да кажа на всички по-млади и не толкова

става все по-трудно да се публикува

въпросната статия беше върната от други 3 списания поради една или друга причина, и беше доработена за да може да бъде публикувана

според мен преди 10-15г. се приемаха 70% от статиите, докато сега процентът е спаднал на 40%

т.ч. полагайте услилия, лесно няма

Редактирано Юни 4, 2013 от Alexander_Nevski

[Joro-01]

Ще я издиряяя

И авторът и

Това в кръга на шегата.

А сега сериозно - благодаря, че окуражаваш

Извинения за ОТ

[Р. Теодосиев]

Над 50 хиляди списания с импакт фактор и е трудно...?

Има ли нужда според вас от още подобни списания?

[Joro-01]

Ами всяко едно списание обикновено си има доволен брой щатни и нещатни автори, прави се сериозен подбор...

За онзи който не е сред тях и го прави за пръв път наистина не е лесно.

По втория ти въпрос - да, зависи какво се предлага като продукт. Все пак това е в световен мащаб.

За качественото винаги има място или поне така би следвало да е.

Онова което мен ми стана сега интересно - за публикуване поне в научно списание с висок импакт фактор май плащаш - за специализирано научно говоря (не популярно), към някой университет (в UK), познавам човек дето е публикувал, преподавател е в университет.

Невски, ако си наясно така ли е и ако да - защо, кажи.

Редактирано Юни 5, 2013 от Joro-01

[Alexander_Nevski]

Над 50 хиляди списания с импакт фактор и е трудно...?

Има ли нужда според вас от още подобни списания?

в сферата в която публикувам преди 10-20г. се приемаха 70% от подаваните статии

в момента се приемат 40%

причините са разнообразни - най-вече, че се въведоха всякакви стандарти за брой статии и статии на година на запад

във въпросната сфера може да си работиш и да работиш добре и без да публикуваш, въпросният натиск обаче се предава от шефовете надолу по веригата и се блъкса много повече отколкото на времето

другото е, че науката напредна и неща, които се работеха с месеци на времето сега на новите машини могат да се правят по-подробно и то за дни - така че има много повече материал

освен това сферата се разви и в нея има много повече работещи от по-рано

по въпроса за списанията - хем са много, хем не са

във въпросната област има не повече от 200 хубави списания, много от които са специализирани в дадена област т.е. неподходящи

реално ако се гони имапакт фактор над 3 и хубаво списание имахме избор от 5-10 списания

за плащането в - някои се плаща в други не, не мога да дам точен брой в какъв процент не се плаща

това което мога да кажа е, че ако имаш цветни картинки и искаш да са цветни в самото списание често трябва да платиш такса - това е така в повечето списания

по въпроса за качеството - качеството, поне в натуралните науки на списанията с имапкт фактор над 3 е много добро - на светлинни години от всичко, което се прави в БГ, затова и никой не публикува в БГ

Редактирано Юни 5, 2013 от Alexander_Nevski

[Joro-01]

Полезно

Резонно е никой да не публикува в БГ

БАН имаха някакво издание забравих му името, знам какво мислиш по въпроса, аз обаче съм приятно изненадан, че и това се прави, като качество на изработка - аз не съм мерило, но ми се стори не лошо

За тази година обаче има 2 или 3 списания ако не греша

Трябва да го вида пак вкъщи да не си приказвам така.

Бях приятно изнендадано от факта, че виждам научен БГ език, който в последно време отсъства. Даже и от университетите, а в онлайн пространството да не говорим

Редактирано Юни 5, 2013 от Joro-01