АСТРОНОМИЯТА И КОСМОНАВТИКАТА

[BG-Science]

АСТРОНОМИЯТА И КОСМОНАВТИКАТА

Да се говори за науката и техниката на XXI век, разбира се, е невъзможно. И най-малкото — в едно есе. За нея би трябвало да се напише книга (и то не една!), но това не е по силите на някой наш съвременник. Да си припомним, че преди по-малко от столетие един от най-известните тогава немски физици посъветвал своя млад племенник да не се залавя с физиката, защото тя няма бъдеще, «там всичко вече е открито». И пак преди около сто години друг голям френски философ беше предрекъл, че «никога няма да узнаем химическия състав на звездите». А през следващия век науката ще се развива много по-динамично! Затова ще си позволя да се спра само на науката за Вселената, и то на някои отделни нейни аспекти, за които ми се струва, че може да се направят отделни прогнози. И нека те да служат «за мостра» какви биха били успехите по целия фронт на науката във всичките й (засега!) повече от две хиляди дисциплини.

Да започнем с астрономията, тази най-древна наука. Първата си революция тя преживя с изобретяването на телескопа; втората — с изобретяването на наблюдателните инструменти извън оптическия диапазон; а третата — тя вече е започнала — с изнасянето на наблюдателните средства в Извънземието, там, където няма атмосфера — главният враг на астрономите. Засега някои телескопи вече са изнесени в околоземна орбита и правят сензационни открития в областите на електромагнитните лъчения, които проникват слабо или въобще не пронизват въздушната обвивка на Земята.

Но през XXI век всички те ще бъдат изнесени на лунната повърхност и нашият естествен спътник ще стане главна (ако ли не единствена) база на астрономията. Със свръхгигантските телескопи, които ще бъдат построени там, ще може да се наблюдава във всички диапазони на електромагнитния спектър, ще се изследват първичните космически лъчи и неутрино-потоците. Така ще се обогатят нашите познания за звездите, за Галактиката и за Метагалактиката, ще се опитаме да наблюдаваме нейните хипотетични граници.

Но това не означава, че всички астрономи (а те ще са много повече от сега) ще се преселят да работят и да живеят на Луната. Ни най-малко! Цялата многобройна астрономическа апаратура на Луната ще работи автономно и ще се направлява от компютърни програми, създавани от учените на Земята. А резултатите от техните наблюдения? Всички те ще се записват в Централния астрономически архив и по всяко време ще са на разположение на всеки, който се интересува. Така например ученият (пък и всеки любител на астрономията) ще може да поръча на домашния си видеоекран записа, да кажем, на избухването на Свръхнова в ръкава на галактиката М 31 («Андромеда»), станало преди години, или да наблюдава в момента изригването на вулкан на спътника на Сатурн — Титан, да изследва спектъра на някой пулсар. Разбира се, пак на разположение на всекиго ще бъдат видеозаписите от всички междупланетни кораби, които ще браздят просторите на Слънчевата система и ще посещават планетите, техните спътници и астероидите.

С помощта на извънземната астрономия вероятно ще бъдат" открити планети около най-близките до нас звезди, разбира; се, ако има такива. Това не само ще ориентирва бъдещите междузвездни полети, но и ще внесе яснота за произхода на планетите от Слънчевата система и по-специално на Земята.

Естествено следва въпросът какви успехи ще отбележи космонавтиката през XXI век. Около Земята на различни височини (от около 300 км до стационарните на 36 000 км на екватора) ще кръжат големи научноизследователски станции, обитавани от десетки и стотици космонавти. Редовно ще пътуват из Слънчевата система планетолети с хора на борда не само до Луната, Марс и Венера, но и до Меркурий, астероидите и спътниците на планетите гиганти. На Луната, вероятно и на двете и страни (видимата и невидимата), ще бъдат построени постояннодействащи обитавани научноизследователски станции, кариери за добив на суровини, заводи за преработката им, оранжерии, зооферми и енергоцентрали. Космическата промишленост ще играе решаваща роля при производствата с помощта на вакуума, свръхниските температури и безтегловността (в Извънземието) или намалената тежест на Луната. Възможно е подобни (по-малки) предприятия да бъдат построени на повърхността на Марс и може би на Меркурий или на някои от големите астероиди.

Като се основаваме на фантастичните успехи на съветската и на американската космонавтика за изтеклите 20—30 години, особено, ако разумът надделее и двете велики сили се споразумеят да ограничат военните си разходи и обединят усилията си за овладяване на Космоса, можем да не се съмняваме, че тази програма не само ще бъде изпълнена, но и може значително да бъде разширена: да се населят и най-далечните райони на Слънчевата система, да стане обикновена практика «частни лица» да пътуват в Извънземието и до Луноград, та и до. . . Марс. Това ни дава кураж да допуснем, че още през втората половина на XXI век човечеството ще бъде в състояние да изпрати научноизследователски сонди-звездолети до най-близките звезди.

Как би изглеждал един такъв първи полет към звездите?

За да има той някакъв практически смисъл, би трябвал» звездолетът да може поне еднократно да развие скорост от 1/10 от тази на светлината, значи — 30 000 км/сек. С химически ракети това е изключено, но може би ще бъде постигнато с термоядрен двигател. Прогнозите са, че след 30—40 години човечеството ще е в състояние промишлено да използува термоядрената реакция. Защо след още 40—50 години то да не впрегне енергията на ядрото в своите звездолети?

При скорост от 30 000 км/сек едно пътуване до най-близката звездна тройна система Толиман (Алфа от Центавър) би продължило около петдесет години, разбира се, без хора. Съвършените кибернетични автомати и наблюдателни средства ще изследват трите звезди (А, В и Проксима) и планетите им (ако има такива), след което звездолетът ще продължи до инерция своя безкраен път из Галактиката. Така може би ще се открият възможности и за първи пряк контакт с друга звездна цивилизация, ако звездолетът срещне такава по своя път.

Редактирано Април 15, 2011 от ISTORIK