За еволюцията на музиката

[Warlord]

Уф ...няма да влизам в дискусия за метъла знаейки, че темата ще се превърне в излишен спор. Явно не си ме разбрал правилно за, което аз имам вина. Когато говоря за сложност в музиката имам предвид групи като " Йес", " Стикс", " Чикаго", " Блъд, Сует енд Тиърс" или музиканти, като Стив Вай, Ингви Малмстин и т .н да не изреждам. Да не говорим за певци, като Ян Гилън, Фреди Меркюри, Роберт Плент, Джордж Майкъл, Иън Андерсън, Стиви Уондър и колко много са, нали? Метъла със своята сложност ми предлага свирене на един акорд в продължение на 64 такта, барабанисти с двойни каси или двойни педали, които се опитват да боботят максимално бързо и китаристи свирещи бревурни хватки. Да не говорим за реването на вокалистите. Това развитие на рока доведе до изключването му от МТВ и други световни класации. Много просто спря да се развива. Музиката изчезна и остана само външна парадност . Както си мисля метъла се създаде, защото е много трудно да вкараш реактивен самолет в залата. Не ти правя забележки по възгледите. " Ако всички мъже имахме един и същи вкус, щяхме да сме женени за една и съща жена"! Разбирам твоето влечение към метъла, но то не трябва да се ограничава само там. Да не говорим колко сложен е Джаза или класическата музика. Затова те са вечни, а някои други стилове, като " Хип Хопа" са на залязване, както и Българската естрада. Нека да не разводняваме темата. Ако има мераклии да си какънижеме словата за сложна и проста музика ( колко тъпо звучи) ? Музиката е хубава, има добри и лоши изпълнители. Адриано Челентано на времето изпя една песен само в МИ 7 и беше хит! Преставам да пиша в тази тема за тези неща. Ако някой иска може да отвори друга и там да си пишем по предназначение. Поздрав!

Явно прекалено малко си чул от метъла, защото това което описваш е просто една част от него - дадено течение, а те са много. Има и много по-сложни в музикално отношение стилове в метъла от рока като прогресива например или различни техно-траш или хеви вариации, експериментите в класическа или етно насока включващи съответните мотиви и тн.

Рок музиката не падна от МТВ заради "опростяване" на композициите или втвърдяване на звука, а просто защото на мода дойде изцяло хип-хоп културата и от тогава досега бяла физионамия и свястна музика по тази телевизия не можеш да видиш. Но през 90-те там по 5 пъти на ден въртяха "Enter Sandman" на Metallica примерно, т.е. метъла в този период - края на 80-те - 90-те началото беше приет като естествено продължение на хард рока.

Аз също разбирам влечението на старите генерации към изброените от теб имена и по-лекия и техничен рок. Но за мен самата сложност на композициите не е критерий за качеството на музиката, защо трябва да смятаме, че ако една песен е със семпла мелодия, то тя е регрес за стила. Ако беше така почти не трябваше да се свирят балади например.

И въобще еволюцията на рок музиката не е нещо праволинейно - т.е. да става все по-сложна и по-сложна откъм музикална композиция, или пък все по-тежка и по-тежка. Като например крайностите в тези две направления - максимално усложнения прогресив метъл, в който се преплитат безкрайно много мотиви, неравноделни и нелогични ритми 10 минутни безмислени сола и тн. от което нищо запомнящо се в крайна сметка не остава в съзнанието ти освен някакъв макар и техничарски буламач. Или Дет, Грайнд, Гор, Крос оувър стиловете за които всякаш самоцел е да звучат колкото се може по-тежко и стържещо и самото изкуство отново е оставено на заден план.

[rockbul]

Здравейте. Не знам дали съм такъв капацитет за да опонирам на темата еволюция в музиката. Нямам пространствената информация за всички течения. Все пак не съм музиколог и ме е страх да давам някакви определения зависещи единствено от вкуса на потребителя. Първо, че не съм слушал достатъчно метъл е вярно, както е вярно, че не обръщаш внимание на жена , която не ти допада. Сигурно и ти не си слушал достатъчно "чалга"? хах. Това е само бъзик. Аз след Васко Кръпката съм вторият, който не понася това нещо, чалгата пръкнало се в България. Имах един приятел Италианец, който беше в България , не много популярен певец и гледайки телевизия " Планет" или не знам как точно се казва смеейки се ми каза, че и в Италия има еротичен канал, но там девойките не пеят. Смях се от сърце. Ще предложа на съфорумците да не делим музиката на стара и нова. На стари музиканти и нови. Ако сте съгласни ще споделяме мнения за стойностната музика, а не кога е написана. Световната криза не е само в музиката. тя е и в изобразителното изкуство и при писателите, и навсякъде. Като че ли се достигна някакво насищане и умора на творците. Изкуството се комерсиализира и всички се юрнаха да правят пари, а не стойностни неща. Преди повече от 20 години четох едно интервю на великият пианист Херби Хенкък ( мързи ме да превключвам непрекъснато на латиница и се извинявам ако някое име не съм го спелувал като хората). Та с две думи. Той свири в малката зала ( дето продават пуканките и като правило е близко до тоалетните ), а "Бони М" в голямата. В голямата зала има 10 000 човека, а на неговият концерт 2000. Той заключава, че "Бони М" са по- добрите музиканти от него погледнато, като публика. Това естествено не е вярно, но нещата се случват така и в America.

Не съм привърженик на сложната музика, която не търпи развитие и не дава на хората техните очаквания. Музиката е хубава и без да е сложна. Като музикант харесвам добре измислените аранжименти и майсторските неща. По горе дето говорех за концерта на Хърби става въпрос за залата " Медисън Скюърт Гардън" в Ню Йорк. Можем да коментираме мнооооого течения. Ами човека , който не можеше да пее Марк Нопфлер от " Даерт Стрейтс" не си ли измисли стил и покори целят свят? Въпроса е какво очакваме от музиката за да сме щастливи и доволни? Според мен, колкото слушатели, толкова мнения. Всеки е прав да си слуша това което му харесва. И за да бъдем демократични трябва да сме толерантни към вкусовете на хората и да не им налагаме нашите виждания. Има стойностна музика и който иска ще я слуша и ще бъде стойностен, който не иска ще си слуша това , което му харесва и пак може да е стойностен!

Редактирано Януари 18, 2009 от Warlord

[Warlord]

Е не е задължително да обсъждаме еволюцията на всички музикални течения във всички периоди, моята компетенция също стига само до там докъдето я има електрическата китара затова в подзаглавието съм дал главната насока, разбира се ако има запознати с други стилове могат също да се изкажат.

Радвам се, че не считаш сложността за критерий в музиката, забелязал съм че повечето музиканти се увличат като фенове и подражатели на виртуози и композитори на сложни ритми и мотиви, т.нар. прогресив - мелодиите и рифовете се губят в някакъв организиран хаос до такава степен, че поне на мен ми се струва дори антимузикално, разбира се има групи в този стил, които правят изключение, но като цяло в такава насока отива развитието на този стил.

На мен например не ми пречат равноделните ритми и "олдскуул" осемдесетарските сола Това със споменаването на периоди в музиката го правя за улеснение, не че имам желание да разделям рока на години, но все пак след като той се развива и променя се налага и такова квалифициране.

Споменаваш и за комерса - и според мен това е основния проблем който особено жестоко удари всички сфери на изкуството през последните две десетилетия. Музиката също разбира се, затова и в рока има застой. Отдавна наблюдавам как не една група се издига, развива се и в един момент става зависима от мениджърите и имиджмейкърите си, които започват да я насочват в "правилното течение" с цел да звучи по-комерсиално и да печели повече пари и известност и музикантите щат нещат се съгласяват - много малко са тези, които не се подават на този порок и обикновено остават далеч от светлините на прожекторите...

[rockbul]

Е не е задължително да обсъждаме еволюцията на всички музикални течения във всички периоди, моята компетенция също стига само до там докъдето я има електрическата китара затова в подзаглавието съм дал главната насока, разбира се ако има запознати с други стилове могат също да се изкажат.

Радвам се, че не считаш сложността за критерий в музиката, забелязал съм че повечето музиканти се увличат като фенове и подражатели на виртуози и композитори на сложни ритми и мотиви, т.нар. прогресив - мелодиите и рифовете се губят в някакъв организиран хаос до такава степен, че поне на мен ми се струва дори антимузикално, разбира се има групи в този стил, които правят изключение, но като цяло в такава насока отива развитието на този стил.

На мен например не ми пречат равноделните ритми и "олдскуул" осемдесетарските сола Това със споменаването на периоди в музиката го правя за улеснение, не че имам желание да разделям рока на години, но все пак след като той се развива и променя се налага и такова квалифициране.

Споменаваш и за комерса - и според мен това е основния проблем който особено жестоко удари всички сфери на изкуството през последните две десетилетия. Музиката също разбира се, затова и в рока има застой. Отдавна наблюдавам как не една група се издига, развива се и в един момент става зависима от мениджърите и имиджмейкърите си, които започват да я насочват в "правилното течение" с цел да звучи по-комерсиално и да печели повече пари и известност и музикантите щат нещат се съгласяват - много малко са тези, които не се подават на този порок и обикновено остават далеч от светлините на прожекторите...

Радвам се, че има поне един заинтересувал се от нашия диспут. Лошото е , че вече няма музиканти в света дето да правят музика от която се кефят. Спомни си или прочети, че великият Моцарт не признат приживе от своите съвременници. Този гении е оплют от критиката с неговите бревурни безсмислени пасажи. Това е исторически факт. Сега Моцарт е светая светих и с право. ГЕНИАЛЕН КОМПОЗИТОР. Приказката беше за рока?

[Lion Queen]

Не съм сигурна, че еволюция е термин, който може да се употреби относно изкуството... Особено музиката. Промяната в изразяващите емоция, споделяне и тлн. изкуства не е линейна !

[rockbul]

Не съм сигурна, че еволюция е термин, който може да се употреби относно изкуството... Особено музиката. Промяната в изразяващите емоция, споделяне и тлн. изкуства не е линейна !

Така е. Линейността явно не е приоритет на Вселената. Не трябва да се говори за еволюция в музиката. Такава просто не съществува. Този Дарвин хич не го харесвам с неговите измишльотини, камо ли да сравняваме музиката с термина еволюция. За мен музиката има няколко приоритета. Музика за краката и музика за главата ( ама не тази дето металистите с куфеенето си с глави и коси искат да си докарат нокаут!) Искаш да се забавляваш без да мислиш или искаш да се научиш на нещо и трябва да мислиш. Всеки слушател е свободен да избира какво да слуша и какво да очаква от музиката. Нивата на потребителите са различни. Има високи нива - "Фюжън Джаз" или "атонална музика". Тя е за хора, които искат да получат по- различно усещане и да се потопят в не традиционалистката хармония и светоглед. Има хора дето им се слуша нещо много лесно смилаемо, просто не щат да си затормозяват мозъците. Това е естествено. Всеки има право да си избира " канала" и кое копче да натисне на дистанционното. Ако ви е интересна темата за по- различната музика мога да споделя знания за първите експериментатори в "Кьолнският Университет". Работата по първите синтезатори на звук и първият "Теремин Вокс", създаден почти преди повече от 60 години. Можем да си похуртуваме за първият клавирен синтезатор създаден от др. Роберт Муг. Ако има интерес ще отговарям до колкото мога. Аз поне съм експериментирал на някои от тези инструменти и мога да дам информация от първа ръка дето се казва. Иначе другото е ясно. Преди сън 100- 150 грама душеразвеселяваща напитка и добри сънища! Поздрав!

[Warlord]

Не съм сигурна, че еволюция е термин, който може да се употреби относно изкуството... Особено музиката. Промяната в изразяващите емоция, споделяне и тлн. изкуства не е линейна !

Че тя и биологичната еволюция далеч не е праволинейна. Щом нещо търпи промени и развитие, значи еволюира.

Що се отнася до появата на синтезаторите в музиката не ми се нравят особено, това я прави технически по-улеснено изпълнението до такава степен, че можеш да стоиш на компютъра си да композираш музика. Освен това ми се струва, че качеството на звука при тези синтезатори не е като от самата китара или пиано. Какво е твоето мнение по въпроса?

[rockbul]

Че тя и биологичната еволюция далеч не е праволинейна. Щом нещо търпи промени и развитие, значи еволюира.

Що се отнася до появата на синтезаторите в музиката не ми се нравят особено, това я прави технически по-улеснено изпълнението до такава степен, че можеш да стоиш на компютъра си да композираш музика. Освен това ми се струва, че качеството на звука при тези синтезатори не е като от самата китара или пиано. Какво е твоето мнение по въпроса?

Нормално е да харесваш или не някой инструменти. Музиката е демократична и се прави от сърце. Не може някой да пише хубава музика, а всъщност да е лош човек. Поне така аз мисля. Синтезаторите се появиха закономерно с развитието на електрониката. Както вече не можем да си представим света без компютър така и музиката се въоръжи с роб, който да върши черната работа, но това, което каже композитора. Компютъра-синтезатор сам не може да мисли и да създава. Прав си, че се появиха куп музиканти , които злоупотребяват с техниката и се пъчат. Разумният слушател разбира, кога го лъжат и врътва копчето. Питаш ме за качеството на звука. Ами за сега като саунд най- добрият е дигиталният т.е. компютър- синтезатор, а вече от няколко години се използват едни виртуални инструменти наречени кратко VST. Те са с реална семлизация на оригинални инструменти и ако са в ръцете на майстори не можеш да различиш по никакъв начин живото свирене от това на компютъра. Най - много да си зададеш въпроса, кога и как се появи този китарист, който свири два пъти по- бързо от Ингви например. Професионалистите винаги ще познаят, когато нещо е изсвирено на клавиатура, а не на китара. Техниката за свирене на клавишни инструменти е съвсем различна от струнните и някои неща е почти невъзможно да се изсвирят на синти, като преди това са изсвирени на китара или обратното. В днешно време почти всички ползват компа за правене на музика. Първо е значително по- евтино, второ не е нужно на твоите идеи да поставяш посредник нотният лист, който в голяма степен не може да повтори идеите на автора, а и най- малкото няма да си губиш времето да обясняваш на цял симфоничен оркестър какво точно и как да бъде изсвирено от изпълнителите. Предимствата са очевидни и за това се наложи тази система. Друг е въпроса, че големите ползват и двата начина. Компа върши черната работа, а те поставят щрихите и оформят човешкото лице на музиката. Така е и при Фил Колинз и " Дженезис" ,и при "Пинк Флойд", и при "Дриим Тиътър", който се сетиш от величията. Вярно в метъла синтито не заема водеща роля. Но да не забравяме все пак, че рока , като цяло е бунтарска музика и затова аз я харесвам.

[rockbul]

Нормално е да харесваш или не някой инструменти. Музиката е демократична и се прави от сърце. Не може някой да пише хубава музика, а всъщност да е лош човек. Поне така аз мисля. Синтезаторите се появиха закономерно с развитието на електрониката. Както вече не можем да си представим света без компютър така и музиката се въоръжи с роб, който да върши черната работа, но това, което каже композитора. Компютъра-синтезатор сам не може да мисли и да създава. Прав си, че се появиха куп музиканти , които злоупотребяват с техниката и се пъчат. Разумният слушател разбира, кога го лъжат и врътва копчето. Питаш ме за качеството на звука. Ами за сега като саунд най- добрият е дигиталният т.е. компютър- синтезатор, а вече от няколко години се използват едни виртуални инструменти наречени кратко VST. Те са с реална семлизация на оригинални инструменти и ако са в ръцете на майстори не можеш да различиш по никакъв начин живото свирене от това на компютъра. Най - много да си зададеш въпроса, кога и как се появи този китарист, който свири два пъти по- бързо от Ингви например. Професионалистите винаги ще познаят, когато нещо е изсвирено на клавиатура, а не на китара. Техниката за свирене на клавишни инструменти е съвсем различна от струнните и някои неща е почти невъзможно да се изсвирят на синти, като преди това са изсвирени на китара или обратното. В днешно време почти всички ползват компа за правене на музика. Първо е значително по- евтино, второ не е нужно на твоите идеи да поставяш посредник нотният лист, който в голяма степен не може да повтори идеите на автора, а и най- малкото няма да си губиш времето да обясняваш на цял симфоничен оркестър какво точно и как да бъде изсвирено от изпълнителите. Предимствата са очевидни и за това се наложи тази система. Друг е въпроса, че големите ползват и двата начина. Компа върши черната работа, а те поставят щрихите и оформят човешкото лице на музиката. Така е и при Фил Колинз и " Дженезис" ,и при "Пинк Флойд", и при "Дриим Тиътър", който се сетиш от величията. Вярно в метъла синтито не заема водеща роля. Но да не забравяме все пак, че рока , като цяло е бунтарска музика и затова аз я харесвам.

Забравих да припомня, че една определено прогресив- метъл банда, като " Планет Х" много яко използва синти и то с китарджииски бленди. И на мен доста ми харесва това звучене. Който си го може си го може! Поздрав!

[Преслав Ганев]

Ето един много приятен клип. Той е по-скоро комичен, а и е посветен специално на еволюцията на танците на модерната музика, обаче е много готин. (Плюс това пробваме новата опция за клипове ; ) )

[Last roman]

Ето това е еволюция:

[rockbul]

Ето това е еволюция:

Е то е ясно Greg Howe е страхотен. Имам му последните албуми. Който го може го може. това имам предвид и аз!

[Panzergrenadier]

Аааа, Грег Хоу е наистина новатор-майстор в стилове като джаз, рок, блус, фюжън. Учебното му едночасово DVD "Hot rock licks" е предизвикателство и за добре тренираните музиканти. Най-малкото ще видят къде е границата на възможностите им... Видеото включва алтернативен пикинг, триоктавови скали, скали с 4 тона на струна, дабълхенд, арпежи, импровизация, композиране... Има и екранна табулатура.

Видеото се намира из торентите. Препоръчвам го на всеки китарист – без значение дали е начинаещ или напреднал.

[rockbul]

Аааа, Грег Хоу е наистина новатор-майстор в стилове като джаз, рок, блус, фюжън. Учебното му едночасово DVD "Hot rock licks" е предизвикателство и за добре тренираните музиканти. Най-малкото ще видят къде е границата на възможностите им... Видеото включва алтернативен пикинг, триоктавови скали, скали с 4 тона на струна, дабълхенд, арпежи, импровизация, композиране... Има и екранна табулатура.

Видеото се намира из торентите. Препоръчвам го на всеки китарист – без значение дали е начинаещ или напреднал.

Благодаря за подсказката. Теглих двд-то почти два дена. Не бях го виждал до сега за което благодаря. Грег Хоу е един от титаните на съвременната китара разбира се. Интересното е, че въпреки, че използва различни техники и то брилянтно ако си затвориш очите и не го гледаш звучението е почти едно и също. Несъмнено, като фюжън джаз китарист е страхотен, но аз специално си падам по китаристите и групите, които сменят темите и парчетата са им 3, 4, 5 делни. Стив Вай примерно или " Дриъм Тиътърс". Нещо от този род ме кефи. Да те предварително си репетират синхроните и пасажите, но оставят и импровизацията да тече според настроението им и суинга в който са влезли. Грег Хоу малко ме приспива докато го слушам в колата ( аз само там слушам музика). Миналата година открих един китарист, благодарение на Васко Кръпката... Joe Bonamassa. Той е от Лос Анджелис и е изял с парцалите Джими Хендрик, Стиви Рей Вон, Ерик Клептън и всичките там блусари. Съчетал е тези стилове и свири страхотно, а да не говоря как пее. Ако не сте го слушали има много торенти свалете си го. Но това не е метъл...просто блус! Дано да съм бил полезен. Поздрав!

[Аспарух IYI]

Не съм сигурна, че еволюция е термин, който може да се употреби относно изкуството... Особено музиката. Промяната в изразяващите емоция, споделяне и тлн. изкуства не е линейна !

Искуството еволюира като паралелен отпечатък на човешката социална, политическа и технологична еволюция.

Въпреки опитите да се канализира и сегментира стилово според политико-стратегически конюнктури музиката съдържа и носи в себе си кодовете на душевните терзания на всяко едно поколение - естествено наистина големите творци се очертават в морето на клишираната посредственост конвейерно бълвана от милионите комерсиални звукозаписни къщи.